Решение № 996 от 22.5.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 98/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК, вр. чл.63в ЗАНН. Образувано по касационна жалба от „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД, ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление •••, представлявано от „Л.Б.“ ЕООД с • М.Е.Д.-Д. и Л.М.Х., депозирана чрез пълномощник • П.Т., против РЕШЕНИЕ № 304/23.10.2023г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №913/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №002767/29.08.2023г. на Директора на Регионална дирекция /РД/ за областите Видин, Монтана и Враца към Главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/. С последното на касатора, на основание чл. 200 ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, за извършено нарушение на чл. 20, ал.1 от същия закон. В касационната жалба се твърди по изложени в нея доводи, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде отменено обжалваното наказателното постановление. Претендират се разноски. Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения, изложени в представеното по делото становище.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението за правилно. Установено е от доказателствата извършено нарушение на чл.20 ЗЗП. В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С Решение №304/23.10.2023г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №913/2023г. е потвърдено НП №002767/29.08.2023г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД“Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД на основание чл.200 ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, за извършено нарушение на чл.20, ал.1 ЗЗП. За да постанови този резултат съдът е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съдържат предвидените реквизити в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, подробно и точно е описанието на нарушението, като е дадена и прецизна правна квалификация, съответстваща на описанието. По съществото на спора е прието, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение визирано в НП, както и че наложеното наказание е правилно определено и не е налице маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. С оглед на така приетото и оспореното НП е потвърдено, като законосъобразно в неговата цялост. Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление са правилни и се споделят в пълнота от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях и не следва да бъдат повтаряни. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правилен извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора нарушение по чл.20, ал.1 ЗЗП. Съгласно нарушената разпоредба на чл.20, ал.1 ЗЗП търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че търговецът е поставил цената за единица мярка на стоката, различна от тази на производителя, без да е обозначил едновременно действителната продажна цена върху всяка отделна опаковка, предварително оразмерена от производителя, с посочена от последния грамаж и цена, за съответните месни продукти и риба, подробно описани в акта и НП, при което нарушението е доказано, както е приел и РС. Правилно РС е приел, че липсват основния за приложение на чл.28 ЗАНН. Правоотношенията, свързани със защита правата на потребителите, са с висока степен на обществена значимост, а установените факти не обосновават наличието на предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН. Нарушението е от категорията на формалните, такова на просто извършване и разкрива една типична за този род деяния обществена опасност. Следва да се има предвид и самият характер на нарушението, пряко относим към целта на закона да защити основно право на потребителя, каквото е правото на информация за продажната цена на стоките, при неговия избор, а не да разбира за същата при маркирането й на касата. В тази насока и възраженията на касатора са неоснователни. Не се споделят и останалите възражения на касатора. Същите не освобождават търговеца от императивно вмененото му в чл. 20, ал. 1 ЗЗП задължение за едновременно обозначаване на продажна цена и цена за единица мярка на всички опаковани стоки и разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг не въвеждащ в заблуждение подходящ начин. В настоящото производство от страна на касатора не са представени доказателства, които да променят възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението. При реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на НП. Не е налице и нарушение на материалния закон. По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС-Враца, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. С оглед на изложеното и предвид изхода на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, с оглед препращащата разпоредба на чл.63д, ал.4 ЗАНН. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Враца, в настоящия касационен състав