РЕШЕНИЕ

№ 144

гр. Кюстендил, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. Х.А като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Административно наказателно дело № 20241520200464 по описа за 2024 година З. С. С., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.К., •••• обжалва наказателно постановление № 312/02.12.2022г.., издадено от директора на РДГ гр.Кюстендил, с което на основание чл.270 ЗГ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50 лв..

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушенията.

Административнонаказващият орган е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

С АУАН № 220 от 10.11.2022г. г. е привлечено към административнонаказателна отговорност жалбоподателя, за това че в качеството си на собственик и ползвател на товарно превозно средство с ДК№ •••• не е осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройството за дата 03.10.2022г., като е транспортирал дървесина по превозен билет №6669/00071/03102022/152316.Като дата на извършване на нарушението е посочено 03.10.2022г., извършено в землището на с.Р. Посочени са и нарушените законови разпоредби –чл.14б, ал.3 от Наредба 1 за контрола и опазването на горските територии вр.чл.148, ал.12 ЗГ.На 02.12.2022г. е издадено оспорваното НП, в което е описана идентична фактическа обстанвока, посочени са като нарушени същите законови разпоредби и на основание чл.270 ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Наказателното постановление е връчено на 09.12.2022г. г. като на 15.12.2022г е депозирана жалба срещу НП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното: Жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП. Акта и НП са с необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН.Нарушението е описано подробно с всички негови съставомерни признаци, посочена е нарушената законова разпоредба и приложената санкционна норма.

Фактическата обстановка, установена по делото от показанията на св.И., К. и Х. и писмените доказателства по делото е изцяло безпротиворечива и съвпада с описаната в АУАН и НП.

Съобразно указанията, дадени по КНАХД 90/24г. на АС гр.Кюстендил в хода на производството по настоящето дело е изискана справка за собственост и ползватели на процесното МПС.Административно наказващия орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, тъй като в неговите масиви товарния автомобил бил с посочен собственик „••••“ ••••, със собственик и управител жалбоподателя, превозния билет бил на негово име и той управлявал автомобила.В изпратената от сектор ПП Кюстендил справка е посочено, че товарен автомобил ЗИЛ 131 с ДК№ •••• е собственост от 28.05.2018г. на Г. Р. С.

Според разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им /GPS/. Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал. 11.

В изпълнение на законовата делегация по чл. 148, ал. 11 от ЗГ е приета Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според чл. 14б, ал. 1 от която товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им /GPS устройства/. Разпоредбата на чл. 14б, ал. 8 от същата Наредба въвежда забрана за транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4, като според другата посочена като нарушена разпоредба на чл. 14б, ал. 3 собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS устройствата – важи за собственици/ползватели на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев.

От прегледа на посочената по-горе нормативна уредба следва, че субектът на задължението за снабдяване с GPS устройства на превозните средства и мобилните обекти, и поддържане в изправност на устройството се извежда от ал. 3 на чл. 14б от посочената Наредба, според която собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството, както и достъп до информацията от него.

Посочената в НП норма на чл. 270 от ЗГ е обща и предвижда, че за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лева, съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание. За да бъде приложена посочената разпоредба, следва да е налице нарушение на разпоредба, вменяваща задължение/забрана за привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

В процесния случай доказателствата по делото сочат, че жалбоподателят не е собственик на ППС-то, нито е негов ползвател, тъй като не е вписан в свидетелството за регистрация съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а притежава само качеството водач на ППС-то.

След като не притежава качество, което да вменява в негово задължение снабдяването на ППС с GPS устройство и поддържане в изправност на устройството, то деянието не е съставомерно по чл. 14б, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, посочени като нарушени в АУАН и НП, респ. не следва да бъде налагано административно наказание по чл. 270 от ЗГ, като оспорваното НП следва да се отмени.

С оглед искането на проц. Представител на жалбоподателя, съдът дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски в хипотезата на чл.38 ЗА.По настоящето дело е водено НАХД №1490/22г., КНАХД №90/24г. отменящо постановеното решение по НАХД 1490/22г. и настоящето НАХД №464/24г.По правилото на чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2 от НМРАВ, то минималното възнаграждение за всяко от водените дела е в размер на 400 лв.В този смисъл, съдът дължи присъждане в полза на адв.Й. адвокатско възнаграждение по трите посочени дела в размер на 1200 лв.

Воден от горното, съдът