Решение № 61 от 8.12.2023 г. на Районен съд - Трън по дело № 122/2023 г.

Производството е по реда на чл. 36 от ЗОСИ. Образувано е по жалба на В. Г. Я., ЕГН: ••••••••••, чрез адв.Д. М. от АК-Перник, против Заповед № РД-05-75 от 06.03.2023г. на Кмета на Община Трън – Ц. Ц., с която е наредено на В. Г. Я., собственик на имот № ••••••••••, упоменат във влязла в сила Заповед № РД – 05-487/27.09.2022г. на Кмета на Община Трън, като имот през който преминава трасето за осигуряване на достъп до земеделски земи, доброволно да отстрани поставената ограда в участъка, намиращ се на линията на трасето, посочено в заповед № РД-05-487/27.09.2022г., за уточняване на ширината на предоставеното трасе за осигуряване на достъп до земеделски земи е четири метра ( заповед РД-05-487/27.09.2022г. е получена от В. Г. Я. на 16.02.2023г.). Моли заповедта да бъде отменена, тъй като заповед РД-05- 487/27.09.2022г. не е влязла в сила, поради обжалването и в срок от жалбоподателя пред РС-Трън, въз основа на което е образувано гр.д. № 187/2022г. по описа на ТРС. Претендира разноски по делото. Ответната страна – Община Трън, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като счита оспорената заповед за законосъобразна и издадена при спазване на законови процедури и правила. Счита, че към момента на издаване на оспорената заповед не са имали никакви данни, че заповед РД-05-487/27.09.2022г. се оспорва пред ТРС, поради което са приели, че същата е влязла в сила и въз основа на нея Кмета на Община Трън е издала процесната заповед за отстраняване на ограда на имот. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да бъде потвърдена издадената заповед. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № РД – 05-487/27.09.2022г. на Кмета на Община Трън по реда на чл.36 ал.3 от ЗОСИ е било определено трасе за осигуряване на достъп до земеделски земи в землището на с.М., общ.Трън, обл.Перник. Един от имотите, през който е определено правото на преминаване на В. З. Х. е имотът на молителя В. Г. Я., а именно ••••••••••. Тъй като при извършено трасиране на имот •••••••. било установено, че в участък от границата между двата имота (•••••••••• и •••••••) има изградена от В. Я. ограда, която е на пътя на учредения сервитут Кметът на Община Трън издала заповед № РД-05-75 от 06.03.2023г., с която нареждала на Я. доброволно да отстрани поставената ограда в участъка, намиращ се по линията на трасето, посочено в Заповед № РД-05-487/27.09.2022г. за уточнение ширината четири метра. При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя на 14.03.2023 г., а жалбата е подадена на 28.03.2023 г., следователно е депозирана в срока по чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Тъй като след връчване на заповед РД-05-487/27.09.2022г. в Община Трън не постъпили жалби или възражения от засегнатите лица в определения за обжалване срок, кмета приел, че заповедта е влязла в законна сила и въз основа на нея издал процесната заповед. Жалбоподателят обаче обжалвал заповед РД-05-487/27.09.2022г. директно пред Районен съд - Трън в законно установения срок. Било образувано гр.д. № 187/2022г. по описа на съда. Производството по горепосоченото дело и към настоящия момент е висящо, на фаза размяна на книжа и уведомяване на заинтересовани страни за становище по жалбата. Следователно към момента на издаване на процесната заповед № РД-05-75 от 06.03.2023г., заповед № РД-05-487/27.09.2022г. на Кмета на Община Трън не е влязла в сила поради обжалването и в срок. Така и заповед РД-05-75 от 06.03.2023г. на Кмета на Община Трън се явява незаконосъобразна доколкото е издадена въз основа на невлязла в законна сила заповед за учредяване на право да се преминава през земеделски имоти по реда на чл.36 и сл. от ЗОСИ. На това основание същата следва да бъде отменена, респективно жалбата на В. Г. Я. уважена. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на направените разходи, следва да му се присъдят такива в размер на 1025.00 лева, от които 25.00 лева платена държавна такса и 1000.00 лева адвокатски хонорар. Водим от горното, съдът