Решение № 39 от 21.5.2024 г. на Районен съд - Елхово по дело № 378/2023 г.

Производството е с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 229 от ЗЕС и вр. чл. 92 ЗЗД. Образувано е по искова молба, депозирана от „У.Е.“ ЕООД, с предишно наименование „Ю." ЕООД, ЕИК •••••• представлявано от М. А. У., действаща, чрез процесуален пълномощник адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Б." №81, вх. В, ет. 8, с която против Д. М. Г., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: село Г.Д., ул. „Д.“ № 6, е предявен установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 229 от ЗЕС и вр. чл. 92 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника Д. М. Г., ЕГН ••••••••••, съществуването на изискуемо вземане на ищеца „У.Е." ЕООД, ЕИК •••••• от ответницата Г., в размер на 54.51 лв., представляващи неустойка по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ••• от дата 24.12.2018 г., сключен между Г. и „БТК" ЕАД, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 227/2022г. по описа на РС – Елхово. В исковата молба ищецът „У.Е.“ ЕООД твърди, че има качеството на кредитор на ответника Д. М. Г., ЕГН ••••••••••, по сключен между нея и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ••• договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ••• от дата 24.12.2018 г., с който абонатът - ответник е добавил за ползване мобилен номер •••, по избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса в размер на 21.80 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Сочи, че е придобил вземането по посочения по - горе договор на 05.10.2020г. по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ сключен със С. Г. Г." ЕАД, с ЕИК: •••, като въз основа на Удостоверение по т. 1.1.1 към договор за цесия от 16.10.2018 година, вземането на БТК ЕАД по горния договор е било прехвърлено на С. Г. Г." ЕАД, с ЕИК: ••• на дата 23.09.2020 година, а С. Г. Г." ЕАД, с ЕИК: ••• от своя страна го е прехвърлил на ищеца „У.Е.“ ЕООД, с предишно наименование „Ю." ЕООД, ЕИК •••••• на дата 05.10.2020 г., посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г. Излага се, че ищецът е придобил права върху цедираните му вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви и договорни неустойки, ако има такива, както и че длъжникът е бил надлежно уведомен за двете цесии. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от БТК ЕАД мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано под клиентския номер на абоната № •••. Операторът е издал фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а именно: фактура №№ 1260400992/22.01.2019г., 1262019636/22.02.2019г., 1263623924/22.03.2019г. и ••••••••••/22.04.2019 г. за потребените от ответника електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата 22.01.2018г. до дата 21.05.2019г. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за последователни отчетни месеци - за месеците 01/2019г., 02/2019 г., 03/2019 г. и за месец 04/2019г., като неплащането в срок на издадените от оператора фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК ЕАД по чл.50 във връзка с чл. 43, т.1 от ОУ да прекрати едностранно индивидуалните договори на абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника на дата 22.05.2019г. мобилният оператор е издал по клиентски номе𠹕••, крайна фактура № 1266812166/22.05.2019 г., с начислена обща сума за плащане и с падеж на плащане 08.06.2019 г. В издадената крайна фактура е била начислена и неустойка по т.2 от стр. 6 от Договора, за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.), представляваща сбор от три месечни абонаментни такси, без ДДС, по избрания тарифен план от абоната, а именно 3x18.17 лв. /без ДДС/ за тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, като абонатът е в забава за процесното плащане. Сочи се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. Г. е било образувано ч. гр. дело № 227/2022 година на ЕРС, по което е постъпило възражение от страна на длъжника. С оглед гореизложените съображения се иска на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. М. Г., ЕГН ••••••••••, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „У.Е." ЕООД, ЕИК ••••••, в размер на 54.51 лв.- представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „БТК" ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК - по ч. гр. дело № 227/2022г. по описа на РС – Елхово. Претендира се и присъждането в полза на ищеца на направени разноски - 205 лева, от които 25.00 лева за исковото производство, представляваща държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение и 205 лева по заповедното производство, от които 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 227/2022 г., по описа на PC – Елхово. С исковата молба е заявено и искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставките за това. След постъпването на исковата молба, съдът е разпоредил препис от нея и приложенията й да се изпратят на ответника, като е указал на последния, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор на исковата молба, както и последиците от неподаване на такъв. Ответникът Д. М. Г. в законоустановения срок по чл.131 ГПК, не е депозирала отговор на исковата молба. Поради липсата на постъпил отговор на исковата молба, ответникът Д. М. Г. не е взела становище по допустимостта и основателността на предявения иск, по фактическите твърдения на ищеца, не е заявил насрещни възражения, не е оспорила истинността на представен от ищовата страна документ и не е заявила доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът „У.Е." ЕООД, ЕИК ••••••, редовно призовани не изпраща представител. От страна на процесуалния пълномощник на ищеца адв. В. Г. от САК е депозирана молба-становище вх. № 615 от 20.02.2024 година, с която исковата молба се поддържа. Поддържа се и искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това. Направено е искане за разглеждане на делото в отсъствието на представител на ищеца. Ответникът Д. М. Г., редовно призована не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. От нейно име не е постъпило становище по предявения иск, нито такова във връзка с даване ход на делото. По делото като писмени доказателства са приети заверени преписи от Договор за мобилни услуги с клиентски номер •••, от дата 24.12.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Д. М. Г., ведно с декларация от Д. М. Г. от 24.12.2018г. и Общи условия на договора между „Българска телекомуникационна компания" АД и абонатите на услуги, предоставяни, чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството; месечни сметки №№ 1260400992/22.01.2019г., 1262019636/22.02.2019г., 1263623924/22.03.2019г. и ••••••••••/22.04.2019г.; кредитна сметка № 1266812166/22.05.2019г.; Търговско пълномощно от 29.04.2022 г.; Пълномощно от БТК ЕАД в полза на „С.С.Г.“ ООД с нотариална заверка на подписа рег. № 27707/24.10.2018 година на нотариус М. Г., с рег. № 622 на НК, с район на действие РС – София; договор за прехвърляне на вземания №4600008855/16.10.2018г., ведно с приложение 2 /пълномощно/ към същия; уведомление от 23.09.2020г. по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018г. на БТК ЕАД; потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 от ЗЗД от БТК; договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 година, сключен между „С.С.Г.“ ООД и „Ю.“ ЕООД; Анекс № 2/05.10.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.; извлечение от приложение № 1 към анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., издадено на дата 28.08.2023 г. от „С.С.Г.“ ООД; уведомление за цесия до ответника. От приложеното по делото ч.гр.д. № 227/2022 година по описа на РС – Елхово, е видно, че ищецът в настоящото производство, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед за изпълнение № 143 от 30.06.2022 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил на длъжника Д. М. Г. с постоянен и настоящ адрес в с. Г.Д., общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Б." №2, ЕГН -••••••••••, да заплати на кредитора „У.Е." ЕООД, с ЕИК ••••••, с адрес за кореспонденция: град София, 1404, р-н „Т.", бул. „Б." № 81, вх.В, ет.8, представлявано от М. А. У., чрез пълномощник - адв.В. Г. от АД „Г. и П.", БУЛСТАТ •••, съдебен адрес гр. София, бул. „Б.", № 81, вх.В, ап.22, ет.8, сума в размер на 54.51 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор с клиентски № ••• от 24.12.2018г., сключен между длъжника и „БТК" ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Г." ЕАД с Договор за цесия от 23.09.2020г., прехвърлено на заявителя на 05.10.2020г. с Анекс към договор за цесия от 01.10.2019г., сключен между „С.Г.Г." ЕАД и „У.Е." ООД /с предишно наименование „Ю." ЕООД/, както и направените по делото разноски в общ размер на 205.00 лева, ок които 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за образуване на настоящото заповедно производство и сумата от 180.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на заявителя е указана възможността да предяви в едномесечен срок от съобщаването установителен иск по чл. 422 от ГПК относно вземането си против длъжника. В дадения от съда едномесечен срок заявителят е предявил иска си. В съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл. 415 ГПК. По материалноправната квалификация на предявения иск, настоящият състав е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 229 от ЗЕС и вр. чл. 92 ЗЗД. Съгласно чл.238 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай, че не представи в срок писмен отговор и не се явява в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото съдебно заседание, за което е бил редовно призован. Налице са условията предвидени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Настоящият съд намира, че с оглед на представените по делото Договор за мобилни услуги с клиентски номер •••, от дата 24.12.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Д. М. Г., ведно с декларация от Д. М. Г. от 24.12.2018г. и Общи условия на договора между „Българска телекомуникационна компания" АД и абонатите на услуги, предоставяни, чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, се установява, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по процесния договор за мобилни услуги от дата 24.12.2018г. На основание чл. 43, т.1 от Общите условия на БТК ЕАД абонатът, ответник в производството се е задължил да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги. Клаузата на чл.50 от ОУ предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора, в случай, че абоната не заплати задълженията си в срок. Съгласно договореното на стр. 5 от договора „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка". Процесното вземане за неустойка в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.), представлява сбор от трикратния размер на месечната такса на абонаментната услуга по сключения договор без ДДС / 3х18.17 лв./. За посочената сума е била издадена фактура 1266812166/22.05.2019 г., с падеж на плащане 08.06.2019 г. По делото не са налице доказателства за извършено пълно или частично плащане от ответника Д. М. Г. на задълженията й по сключения между нея и „БТК" ЕАД Договор с клиентски № ••• от 24.12.2018г., за абонаментни услуги, обективирани във фактури /месечни сметки/ №№ 1260400992/22.01.2019г., 1262019636/22.02.2019г., 1263623924/22.03.2019г. и ••••••••••/22.04.2019г., както и липсват доказателства задължението за неустойка в размер на 54.51 лева, обективирано във фактура № 1266812166/22.05.2019 г., с падеж на плащане 08.06.2019 г. да е било изпълнено. С исковата молба са представени Търговско пълномощно от 29.04.2022 г.; Пълномощно от БТК ЕАД в полза на „С.С.Г.“ ООД с нотариална заверка на подписа рег. № 27707/24.10.2018 година на нотариус М. Г., с рег. № 622 на НК, с район на действие РС – София; договор за прехвърляне на вземания №4600008855/16.10.2018г., ведно с приложение 2 /пълномощно/ към същия; уведомление от 23.09.2020г. по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018г. на БТК ЕАД; потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 от ЗЗД от БТК; договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 година, сключен между „С.С.Г.“ ООД и „Ю.“ ЕООД; Анекс № 2/05.10.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.; извлечение от приложение № 1 към анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за цесия от 01.10.2019 г., издадено на дата 28.08.2023 г. от „С.С.Г.“ ООД; уведомление за цесия до ответника, от които се установява, че дружеството ищец е придобило вземането. Уведомлението за извършените цесии е получено от ответника в хода на исковото производство /с връчването на исковата молба/. В практиката на ВКС /решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК и др./ се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Също така е допустимо, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., ІІ т. о. и др/. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение - чл. 239, ал. 1 ГПК - наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства досежно факта на дължимост на търсената сума. Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен. С горните мотиви следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 229 от ЗЕС и вр. чл. 92 ЗЗД, да бъдат уважен. По разноските: При този изход от спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските, направени от ищеца по водене на делото. Съгласно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. с решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство. С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство, следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в заповедното производство разноски в размер на 205 лева, от които 25, 00 лв. заплатена държавна такса и 180, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, и сторените такива в исковото производство в размер на 205 лв., от които 25, 00 лв. заплатена държавна такса и 180, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 410, 00 лева. На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение следва да се връчи на страните, като ответника, срещу който то е постановено, в едномесечен срок от това връчване, има възможност да поиска от въззивния съд /ЯОС/ отмяна на решението, ако е бил лишен от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване или невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание или невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, както и че може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Елховският районен съд.