Решение № 139 от 21.7.2025 г. на Районен съд - Чирпан по дело № 966/2024 г.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба, вх. № 5112 от 14.10.2024 година, от Н. Д. Н., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: •••, действаща чрез пълномощника/ си адв. Д. А. К. от АК - Стара Загора, ЛИН 1100008960, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. Княз Ал. Батенберг № 51, ет. 1, ап. 2; тел: 042/638679; 0895 827221, СРЕЩУ К. Д. Н., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••• и Н. К. Н., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••.

В исковата молба са изложени обстоятелствата, от които произтичат претендираните права на ищцата. Посочва се, че ищцата Н. Д. Н. и първият ответник К. Н. са брат и сестра - наследници на общите си наследодатели, родителите им М.А.Н. и Д.К.Н.. М. Н. е починала на ••• г., а съпругът й Д. Н. е починал на ••• г., видно от приложеното Удостоверение за наследници. Техни наследници са двете им деца - Н. Д. Н. и К. Д. Н., страни в настоящото производство.

Приживе родителите са притежавали следните недвижими имоти: 1.

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Чирпан, одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Чирпан, ул. Михаил Кочев № 23, вх. А, ет. 3, aп. 8, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2, с предназначение на имота: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54, 11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3, 08 % от общите части и 61, 44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата (наричан по-нататък за краткост “апартамента“). Този имот е закупен от наследодателите с Договор за продажба на държавен жилищен имот от 27.03.1981 г., когато те са били в брак, поради което същият е придобит в режим на СИО. След тяхната смърт съсобствеността по отношение на този имот е преминала в техните наследници - децата им Н. Д. Н. и К. Н., като всеки един от тях притежава по наследство по 1/2 ид.ч. от имота.

2. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ IX-411 (наричано по-нататък за краткост “дворно място с къща“).

3. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, при граници на дворното място: улица, УПИ X-411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410 (наричано по-нататък за краткост “празно дворно място“).

Последните два имота са придобити от наследодателите на страните с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 214, том 2, дело № 392/1980 г. от 18.07.1980 г. по описа на СВ - Чирпан. При придобиването им през 1980 г. имотът е бил един с площ от 1870 кв.м. и е представлявал парцел II-200 в квартал 46 по стар план на с. Опълченец в съсобственост на наследодателя Д.К.Н. и още две лица – Н.И. Н. и И.К.В.. След извършена съдебна делба този имот (понастоящем трансформиран в два отделни имота) е поставен в дял на Д.К.Н.. Поради парично уравнение на дяловете в делбата имотът на Д. Н. е придобит в режим на СИО при равни квоти със съпругата му М.А.Н.. Това обстоятелство се установява от приложения към исковата молба Протокол № 253/42 от 18.07.1980 г., вписан на 11.08.1980 г., том 97, стр. 15 по описа на СВ -Чирпан. Следователно след смъртта на двамата наследодатели - Д. Н. и М. Н. тези имоти са станали собственост на техните наследници - децата им Н. Д. Н. и К. Н., като всеки един от тях притежава по наследство по 1/2 ид.ч. от имота.

На 10.05.2022 г. първият ответник К. Д. Н., брат на ищцата, се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за целите имоти, описани в т. 2 и т. 3 от исковата молба, включително и за притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. от имотите. В Нотариалния акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по обстоятелствена проверка акт № 47, том 7, дело 1266/2022 от 10.05.2022 г. по описа на СВ Чирпан, съставен от нотариус Иванка Георгиева с район на действие – PC Чирпан, вписана в Нотариалната камара с peг. № 791, се твърди, че ответникът К. Н. е придобил имота, освен по наследство и на първично основание - „давностно владение, упражнявано от молителя лично и непрекъснато, за период по-дълъг от десет години до настоящия момент “.

На 17.05.2022 г. ответникът К. Д. Н., се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и за целия имот, описан в точка 1 от исковата молба - апартамента в гр. Чирпан, включително и за притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. В Нотариалния акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 98, том 7, дело 1317/2022 от 17.05.2022 г., вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, съставен от нотариус Иванка Георгиева с район на действие - PC - Чирпан, вписана в Нотариалната камара с peг. № 791 отново е записано, че ответникът е придобил имота, освен по наследство и на първично основание - „давностно владение, упражнявано от молителя лично и непрекъснато, за период по-дълъг от десет години до настоящия момент “. На 17.05.2022 г. ответникът К. Д. Н. е продал двата имота в с. Опълченец, община Братя Даскалови на дъщеря си Н. К. Н. (вторият ответник по делото), като си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху тези два имота. Това е извършено с Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022 от 17.05.2022 г., вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан.

На 31.05.2022 г. ответникът К. Д. Н. е продал апартамента в гр. Чирпан на дъщеря си Н. К. Н. (вторият ответник по делото), като си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху този имот. Това е извършено с Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан.

II. Относно исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК ищецът посочва, че категорично невярно е, а и ищцата Н. Д. Н. оспорва изложеното в процесиите констативни нотариални актове твърдение, че в полза на ответника К. Д. Н. е изтекла придобивна давност по силата на давностно владение, годно да го направи собственик. Процесните имоти (описани в раздел I, точки 1, 2 и 3 от ИМ) са придобити от ищцата и от първия ответник по силата на наследяване, получено от техните родители, които от своя страна са придобили имотите по време на брака си и са ги притежавали в режим на съпружеска имуществена общност. Поради това, след тяхната смърт собствеността им е преминала към Н. Д. Н. и К. Д. Н., като всеки от тях притежава по 1/2 ид.ч. от всеки един от имотите. За 1/2 ид.ч. от имотите, притежавани от ищцата Н. Д. Н., брат й К. Н. винаги е бил само държател, докато ищцата, като владелец на същия, е заплащала данъците и таксата смет за нейната наследствена идеална част и винаги е считала имотите за свои /в частта относно 1/2 ид.ч./. По делото представя документи за заплатените данъци от страна на ищцата за последните 10 години. Ответникът никога не е демонстрирал пред ищцата намерение за своене на нейната идеална част, нито е заявявал пред нея, че целите имоти са само негови. Същият не е извършвал ясни и недвусмислени действия, с които да е отблъснал владението на сестра си Н. Д. Н., поради което не може да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност. (В този смисъл са редица решения на ВКС, някои от който са: Решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.. Решение № 636 от 4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 144/2003 г., I г. о. и много др.) След снабдяването с нотариалните актове по обстоятелствена проверка, за времето след 10.05.2022 г. за дворните места в с. Опълченец и след 17.05.2022 г. - за апартамента в гр. Чирпан, братът на ищцата всъщност извършва извънсъдебно оспорване на нейната собственост, което формира нейния правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от описаните по-горе имоти. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Поради тази причина при съдебното оспорване на този факт, той подлежи на доказване на общо основание. В случай, че твърденията, изложени пред нотариуса, съставил констативния нотариален акт, които са послужили за неговото издаване, се окажат неверни, то тогава същият подлежи на отмяна. В този смисъл е изложеното в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, което предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна.

Ищецът твърди, че констатациите, направени в нотариалния акт са неверни и същият следва да бъде отменен на основание чл. 537, ап. 2 от ГПК. В конкретния случай правото на собственост на ищцата се доказва по силата на наследяване на 1/2 ид.ч. от процесните имоти от нейните родители.

III. Относно исковете по чл. 33, ал. 2 от ЗС: На 17.05.2022 г. ответникът К. Н. е продал на дъщеря си Н. К. Н. двете дворни места в с. Опълченец, а на 31.05.2022 г. е продал на дъщеря си и апартамента в гр. Чирпан. След отмяна на двата констативни нотариални актове, издадени по обстоятелствена проверка К. Н. не е собственик на целите имоти, които е продал, а само на 1/2 ид.ч. от тях, получени по наследство от родителите му. Следователно той се е разпоредил с повече от това, което е притежавал. На това основание следва да бъдат отменени двата нотариални акта за продажба на недвижими имоти за 1/2 ид.ч. от описаните в тях имоти. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД сделката, в която лице, твърдящо да е собственик на имот, прехвърли права в собствеността, които не притежава, е нищожна, тъй като никой не може да прехвърля повече права от това, което притежава. Продажбата на 1/2 ид.ч., която е била собственост на ответника К. Н. е извършена в нарушение на разпоредбата на чл. 33 от ЗС, тъй като преди извършването й той не е предложил тя да бъде купена от другия съсобственик - сестра му Н. Д. Н.. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС „Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.“ Очевидно тези условия не са били изпълнени от ответника К. Н. преди продажбите на недвижимите имоти, поради което за съсобственика Н. Д. Н. възниква правото на изкупуване на другата 1/2 ид.ч. - собствена на брат й, което е уредено в чл. 33, ал. 2 от ЗС. Съгласно тази разпоредба „Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата“ Съгласно константната съдебна практика за лицето, което има право да предяви този иск, срокът започва да тече от датата на узнаването за извършените сделки. В конкретния случай Н. Д. Н. е узнала, както за съставените констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка, така и за извършените в последствие продажби на целите имоти на 16.09.2024 г. Това се е случило по повод справка, която ищцата е направила в МДТ Чирпан за това какви и колко данъци дължи за последната година, тъй като не е получила обичайното съобщение за данъци. От там са й казали, че по нейната партида няма имот, за който да дължи данък. Същият отговор получава и от Община Братя Даскалови, от където разбира, че процесните имоти се водят вече на Н. К. Н. (вторият ответник). По този повод се обръща за справка към Служба по вписванията - Чирпан, от където се снабдява с разпечатка по партидата на Н. К. Н., която справка е извършена на 16.09.2024 г. и която прилага по делото. Следователно от този момент (16.09.2024 г.) за ищцата Н. Д. Н. започва да тече двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС. Ищецът твърди, че настоящите искове са предявени в рамките на този законово определен срок.

Имотите в с. Опълченец, община Братя Даскалови са продадени за общата сума от 5000 лв. Следователно продажната стойност на ид.ч. от двата имота възлиза на 2500 лв., които ищцата следва да заплати на ответника К. Н., упражнявайки правото си на изкупуване. Имотът (апартаментът) в гр. Чирпан е продаден за общата сума от 9500 лв., следователно продажната стойност на 1/2 ид.ч. от него възлизат на 4750 лв., които ищцата следва да му заплати. Поради факта, че двете сделки са извършени в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС за ищцата Н. Д. Н. е налице правен интерес да реализира по съдебен ред потестативното си право на изкупуване на продадените 1/2 ид.ч., които са били собственост на брат й К. Н. при същите условия, при които са извършени разпоредителните сделки.

IV. Относно исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 56 от ЗС: При извършване на двете продажби, обективирани в съответните нотариални актове за продажба, този от 17.05.2022 г. - за дворните места и този от 31.05.2022 г. - за апартамента, продавачът К. Н. е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху трите продавани имоти. На практика между продавача и купувача е сключен договор за право на ползване, като при продажбата продавачът запазва за себе си един от елементите на правото на собственост, а именно ползването и прехвърля на купувача “голата собственост“ на имотите. Тези негови действия са нищожни на следните основания: По отношение на 1/2 ид.ч., която след отмяната на констативните нотариални актове, е върната в патримониума на ищцата, ответникът няма право да учредява право на ползване, тъй като никога не е притежавал право на собственост по отношение на нейните идеални части, поради което и не може да налага тежест върху тях чрез учредяване право на ползване. По отношение на другата половина от имотите, които са били негова собственост, то запазване на право на ползване отново не би могло да настъпи, тъй като това може да се случи по волята на двете страни в това правоотношение. След упражняване на правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС ищцата Н. Д. Н. замества втория ответник и купувач по сделките Н. К. Н., но първата не изразява съгласие да придобие половината от имотите, утежнени с пожизнено и безвъзмездно право на ползване в полза на ответника К. Н.. За нея важат само основните условия по продажната сделка, а именно - за кои имоти и цената, за която са продадени. Именно поради това се приема, че договорът за правото на ползване е сключен при липса на съгласие и отделно от това без основание, поради което е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 4 от ЗЗД.

V. Относно иска по чл. 108 ЗС: След успешно реализиране на исковите претенции, свързани с отмяната на констативните нотариални актове, с правото на изкупуване по идеалните части от имотите и на отмененото право на ползване, то за ищцата се поражда правен интерес да иска защита на правото си на собственост и чрез иска по чл. 108 от ЗС, за да може правото на собственост да премине в пълен обем в нейния патримониум. С иска по чл. 108 от ЗС „собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.“ След отпадането на цитираните по-горе нотариални актове ответниците К. Д. Н. и Н. К. Н., които към настоящия момент са във владение на процесните имоти, ги държат без основание - на отпаднало такова. Те вече не са собственици, а такъв собственик ще бъде ищцата Н. Д. Н., поради което искът за връщане на собствеността ще бъде основателен и следва да бъде уважен.

С оглед гореизложеното моли съда, след като се убеди в основателността на претенциите, да постанови съдебно решение, с което да уважи предявените обективно съединени искове, а именно:

1. На основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника К. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••/, че ищцата Н. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••/ е собственик по наследство от М.А.Н. /ЕГН ••••••••••, починала на ••• г./ и от Д.К.Н. /ЕГН ••••••••••, починал на ••• г./ на 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/ от: 1.1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Чирпан, одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54, 11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3, 08 % от общите части и 61, 44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата; 1.2. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ IX-411. 1.3. ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, при граници на дворното място: улица, УПИ X- 411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410.

2. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени следните нотариални актове: 2.1. Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 98, том 7, дело 1317/2022 от 17.05.2022 г., вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, съставен от нотариус Иванка Георгиева с район на действие - PC - Чирпан, вписана в Нотариалната камара с peг. № 791, в частта, с която К. Д. Н. е признат за собственик на наследствената на Н. Д. Н. 1/2 ид.ч. от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502, 3364.2.8 пo КККР на гр. Чирпан, одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. Чирпан, ул. Михаил Кочев № 23, вх. А, ет. 3, aп. 8, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда — многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54, 11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3, 08 % от общите части и 61, 44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

2.2. Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка акт № 47, том 7, дело 1266/2022 от 10.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, съставен от нотариус Иванка Георгиева с район на действие - PC - Чирпан, вписана в Нотариалната камара с peг. № 791, в частта, с която К. Д. Н. е признат за собственик на наследствената на Н. Д. Н. 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410.

3. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД да прогласи нищожност на следните договори: 3.1. Договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за 1/2 ид.ч. - собственост на ищцата, по силата на който К. Д. Н. е продал на Н. К. Н., без реално да притежава тази част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА е идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Чирпан, одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда — многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54, 11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3, 08 % от общите части и 61, 44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата. 3.2. Договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022 от 17.05.2022 г., вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за ½ ид.ч. - собственост на ищцата, по силата на който К. Д. Н. е продал на Н. К. Н., без реално да притежава тази част от ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ IX- 411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410.

4. На основание чл. 33, ал. 1 от ЗС: 4.1. Да обяви за купувач Н. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••/ като замести купувача Н. К. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••/ в продажбеното отношение по Договор за продажба от 31.05.2022 г., обективиран в Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, при същите условия, а именно като заплати 1/2 от посочената в акта цена или сумата от 4750 лв. за следния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Чирпан, одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54, 11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414, 502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3, 08 % от общите части и 61, 44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата. 4.2. Да обяви за купувач Н. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••/ като замести купувача Н. К. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••/ в продажбеното отношение по Договор за продажба от 17.05.2022 г., обективиран в Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022, вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан, при същите условия, а именно като заплати 1/2 от посочената в акта цена или сумата от 2500 лв. за следните имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ IХ-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410.

5.1. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 56 от ЗС да прогласи нищожност на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване от страна на К. Д. Н., обективирано в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за следния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Чирпан, одобрени със Заповед № РД- 18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда — многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54, 11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3, 08 % от общите части и 61, 44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

5.2. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 56 от ЗС да прогласи нищожност на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване от страна на К. Д. Н., обективирано в Нотариален акт за покупко - продажба № 93, том 7, дело № 1312/2022, вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан за следните имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ IX- 411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410.

6. На основание чл. 108 от ЗС да осъди К. Д. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••/ и Н. К. Н. /ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: •••/ да предадат владението на процесните имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 пo КККР на гр. Чирпан, одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54, 11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3, 08 % от общите части и 61, 44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата; ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ Х-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на дворното място: от двете страни улица, УПИ II-409 и УПИ IX-411 и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX-411 в квартал 46 по плана на село Опълченец, при граници на дворното място: улица, УПИ Х-411, УПИ II-409 и УПИ VIII-410.

С молба, вх. № 6213 от 10.12.2024 година, в изпълнение на указания на съда по Разпореждане № 2213 от 23.12.2024 година, ищецът уточнява, че исковете, които са предявени в настоящото производство представляват обективно съединени искове - искове с различен предмет, между едни и същи страни, предявени за общо разглеждане и решаване в рамките на едно общо исково производство.

Съотношението, в което са съединени исковете, ищецът изрично посочва, че е при условията на кумулативно обективно съединени искове, като съдът следва да разгледа всеки един от предявените искове и да се произнесе по всеки един от тях. Част от исковете се намират и в съотношение на евентуалност, тъй като уважаването на един от тях, обуславя уважаването и на друг. Прави и други уточнения относно сочените основания на предявените искове.

В преклузивния срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв, с вх. № 1187 от 27.02.2025 година, от ответниците К. Д. Н. с ЕГН •••••••••• и Н. К. Н. с ЕГН ••••••••••, и двамата действащи чрез пълномощник адв. Е. Н. и служебен адрес: адв. кантора Е. Н.; гр. Стара Загора, ул.” Свети Княз Борис” № 97, офис № 6, в който заявяват, че предявените искове са допустими, но по същество са неоснователни, поради което ги оспорват изцяло.

Ответниците не оспорват факта, че ищцата е сестра на ответника и в това й качество е законен наследник на родителите им и техни наследодатели: М.А.Н., починала на •••г. и Д.К.Н., починал на •••г., и че ищцата е леля на втория ответник по делото. Оспорват факта, че ищцата притежава 1/2 ид.ч от наследството на родителите, тъй като неследствените имоти са придобити по давностно владение в продължение на 24 /двадесет и четири / години, лично и без прекъсване от първия ответник по делото. Равностойността на нейната 1/ 2 ид. част от наследството е изплатена от родителите им и получена от ищцата преди тяхната смърт. Считат, че исковата молба следва да бъде оставена без движение, за да конкретизира ищцата, какво точно претендира по всеки един от предявените искове, поради констатирани разминавания между изложените в обстоятелствената част на исковете твърдения и петитума на исковата молба.

По отношение на иска по чл. 124, ал.1 от ГПК и чл. 537, ал.2 от ГПК излагат следните доводи: Жилището - апартамент, представляващо сграда с идентификатор 814114.502.3364.2.8, находящо са на административен адрес: гр. Чирпан, ул. „Михаил Кочев “ № 23, вх. А, ет. 3, ап.8 е било собственост на родителите им, които живеели в него до смъртта им. Преди да почине, майката е разговаряла последно с ищцата и тя е информирала първия ответник и баща им, че майката е искала от нея да й обещае, че няма да търси наследство, защото е получила за него през годините в повече парични средства. Ищцата е обещала, че ще изпълни нейното искане, защото е получавала пари и заявила, че няма да търси наследство от родителите им. През годините в апартамента продължава да живее и досега първият ответник по делото, който го владее като собственик до сключването на договор за покупко - продажба с втората ответница, като след продажбата продължава да живее в жилището като ползвател. Владял е жилището със съзнанието на собственик на имота, предвид изплатеното на ищцата от родителите им наследство от 1/ 2 ид.ч. от него. За апартамента се грижел сам. Всички основни ремонти и подобряване състоянието му са се извършвали от първия ответник. Сменил изцяло дограмата в него, няколко пъти сменял тапети, боядисвал, сменил мебелите. Платил за ремонт на покрива на сградата, дал е парични средства за изваждане на паспорт на сградата. Ищцата никога не е вземала участие в ремонтите, не е влагала парични средства и не е заплащала дължимите данъци и такси. В апартамента живеели постоянно първият ответник със семейството си, приемали гости, роднини и всички знаели, че то е негово. Упражняваното владение от него било спокойно, не е установено с насилие. Явно, като фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин, постоянно, упражняването му нямало случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица, непрекъснато, не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от шест месеца и несъмнено - да няма съмнение, че държи имота за себе си. Ищцата напуснала жилището след сключване на граждански брак и идвала при родителите им, докато били живи. След това е идвала на гости от време на време, но никога не е оставала да нощува в апартамента. Никога не е изявявала претенции като собственик на имота по наследство. Не е ползвала и владяла имота, не е влагала парични средства за извършване на основни ремонти. Няма лични вещи в жилището.

Първият ответник е владял жилището като свое от •••г. /смъртта на майка им/ до 31.05.2022г., когато сключва договор за покупко - продажба с втората ответница. Фактически е владял имота 24 /двадесет и четири/ години. През това време е придобил по давностно владение 1/2 ид. част от жилището, представляващо наследството на ищцата, което тя не е претендирала през този период. За апартамента в гр. Чирпан и имотите в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, ищцата е получила от родителите им парични суми, представляващи 1/2 ид.ч. от тяхната стойност. За периода от 1984г. до 1994г. /вкл./ те са й изплатили общо сумата от 7000.00 лв., която надвишавала нейната 1/2 ид.част от имотите. За изплащане на сумите, всяка година родителите им отглеждали в с. Опълченец, краставици, дини и зеле, като една част от предавали в изкупвателния пункт на селото, а друга част продавали по пазари със съпругът на ищцата и баща им. Получените от там суми и част от трудовите възнаграждения на родителите им се изплащали през тези години на ищцата относно дела й от наследството. Като отделно багажника на колата й се пълнел с храна от дворното място в селото. На 17.05.2022г. е извършена обстоятелствена проверка относно това жилище и се съставил Нотариален Акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот № 61, том 1, рег. № 423, дело 60 от 17.05.2022г., съгласно който на основание наследство от Д. К. и придобивна давност, по давностно владение, упражнявано от първия ответник лично и непрекъснато, за период по-дълъг от десет години е придобил собствеността върху жилището, т.е. върху целия имот, включително и наследствената част на ищцата.

На 31.05.2022г. сключил договор за покупко-продажба с втория ответник и негова дъщеря, обективиран с Нотариален Акт за покупко - продажба на недвижим имот № 77, том 1, рег.№ 528, дело № 76 от 31.05.2022г. Страните договорили: първият ответник в качеството му на продавач да запази правото си на ползване върху имота, предмет на настоящия нотариален акт, пожизнено и безвъзмездно. Страните признават и потвърждават, че са съобразили при договаряне на размера на продажната цена от 9500.00лв, която е по-ниска от данъчната оценка на имота - 26 522.30 лв. Като договорената цена е изплатена изцяло и в брой от купувача на продавача преди подписване на договора. В конкретния случай, първият ответник е придобил правото на собственост върху този процесен имот, защото той е установил пълно владение на имота след смъртта на родителите си без прекъсване, спокойно и явно. Т.е. осъществявал е фактическата власт лично, поради което се явява владелец на имота и го е владял за себе си, непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху процесния имот в необходимия давностен срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Посочва, че в правната теория и съдебна практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно (да не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от шест месеца (чл. 81 от ЗС), като се съобразява презумпцията на чл. 83 от ЗС и несъмнено - да няма съмнение, че ответникът държи вещта за себе си. Тези елементи от фактическият състав на давностното владение по чл.79, ал.1 от ЗС са изпълнени от първия ответник, поради което и той е признат за собственик по давностно владение, съгласно издадения нотариален акт. В практиката на ВКС е възприето становището, че е възможно придобиване по давност на идеална част от жилищен имот в рамките на владяната реална част, когато тази реална част не отговаря на изискванията за жилище и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. В този смисъл: решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 766/09 г. на I г.о.; решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 532/10 на I г. о., решение № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г. на ВС, I г. о., решение № 3 от 21.04.2020 г. по гр. д. № 759/2019 г., г. к., I г. о. на ВКС.

Правото на собственост при доказване на фактическия състав на придобивната давност се придобива в обем на съотношението между реално владяната част и целия имот. Ищцата никога не е владяла и не е ползвала имота и не се явява владелец на имота с намерение за своене на процесното жилище до 1/2 ид. част от него, защото е получила парично уравняване на дела си от родителите на ищеца и първия ответник. Твърденията й, че е заплащала данък сгради и такса смет за процесния имот и период са неверни и ответниците ги оспорват изцяло, включително и представените квитанции за платен данък, които са дубликати. Единствено през 2021 г. ищцата е заплатила еднократно за нейната част от имотите в с. Опълченец, дължимите данъци и такси. За времето от смъртта на родителите им досега включително, дължимите данъци и такси се заплащат за всички имоти от първият ответник.

По отношение на имотите, находящи се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, а именно: 1. Дворното място, находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, с площ 930 кв.м., представляващо УПИ X-411, в кв. 46 по плана на селото, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м., при граници на имота: от двете страни улица, УПИ-II-409, УПИ-IХ-411. 2. Празно дворно място находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови с площ 800кв.м., представляващо УПИ IX-411, в кв. 46 по плана на селото, при граници на имота: УПИ Х-411, УПИ - II - 409, УПИ - VIII - 410. Тези два имота са собственост на родителите им и след тяхната смърт, първият ответник със семейството си продължава да владее имотите като свои до извършената покупко-продажба на имотите на 17.05.2022г. Първият ответник е владял имотите като свои от •••г. / смъртта на майка ни/ до 17.05.2022г., когато сключва договор за покупко-продажба с втората ответница. Фактическото владение на имотите е 24 /двадесет и четири/ години. През това време е придобил по давностно владение 1/2 ид. част от тях, представляващо наследството на ищцата, което тя не е претендирала през този период. За тези имоти, както и за апартамента в гр. Чирпан ищцата получила от родителите им парични суми, представляващи 1/2 ид.ч от тях. За периода от 1984г. до 1994г. / вкл. / те й изплатили общо сумата от 7000.00лв., която надвишавала нейната ½ ид.част от имотите. За изплащане на сумите, всяка година родителите на първия ответник и на ищцата отглеждали в с. Опълченец краставици, дини и зеле, като част от тях предавали в изкупвателния пункт на селото, друга част от тях продавали по пазари задно със съпруга й. Получените от там суми и част от трудовите възнаграждения на родителите се изплащали на ищцата относно дела й от наследството. Първият имот се ползва като вила, а дворните места и на двата имота се обработвали и обработват от първия ответник и семейството му всяка година преди смъртта на родителите до сега. Там се отглеждат зеленчуци, има плодови дръвчета, лозе, цветя. Отглеждат кокошки, грижат се за куче и котка. На есен приготвят зимН. в помощ на семейството. Изцяло със собствени средства първият ответник е сменил покрива на вилата, електрическата инсталация, сменил е дограмата с алуминиева, поставил два климатика. Сега подготвя обособяването на баня и тоалетна на етажа. Изградили беседка в двора на имота. Засадил със съпругата си лозе в празния двор. Имат изграден малък парник за зеленчуци. Без неговата поддръжка на къщата през тези години, тя отдавна е щяла да бъде съборена. Ищцата никога не е участвала с парични средства за тези извършени основни ремонти, не е проявявала интерес като владелец или ползвател на имота. Идвала е рядко на гости през тези години, но никога не е оставяла да нощува в имота. Получавала е от семейството на първия ответник подаръци: зеленчуци, плодове, вино, ракия, месо, но никога не е изразявала желание да се грижи за своята собственост, да копае, да полива, да заплаща разходи, не е предявявала претенции към имотите. Тези имоти първият ответник е владял като свои, постоянно, без прекъсване, без насилие, явно - не се е укривал от хората, заплащал е дължимите данъци и такси, владял е спокойно имотите, необезпокояван от никого, без претенции от някого, включително от ищцата. Като собственик на имотите на 10.05.2022г., извършили обстоятелствена проверка на основание наследство от Д. К. и бил съставен Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижимите имоти по придобивна давност, по давностно владение, упражнявано от първия ответник лично и непрекъснато, за период по-дълъг от десет години, като е придобил собствеността върху тези два имота, находящи се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, включително и наследствената част на ищцата. На 17.05.2022г. е сключен договор за покупко-продажба между ответниците, обективиран с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том 1, рег.№ 424, дело № 61 от 17.05.2022г., като първият ответник е запазил правото на ползвател върху имотите. Продажната цена на имотите е 5000.00 лв., които той е получил изцяло от купувача преди сделката. Съобразена е от страните клаузата за пожизнено и безвъзмездно ползване на двата имота.

Предвид гореизложеното, намират, че изложените твърдения относно съставените Нотариални актове въз основа на обстоятелствена проверка на 10.05.2022г. и 17.05.2022г. и искането за тяхната отмяна за неоснователни, тъй като е налице придобиване по давностно владение на 1/2 ид.ч. собственост на ищцата от първия ответник по отношение на трите имота, като извършените разпоредителни сделки са законосъобразни и не следва да бъдат отменяни. Ето защо намира, че този иск се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение от съда.

Относно исковете по чл.33, ал.2 от ЗС: Счита, че в конкретния случай няма основания за отмяна на нотариалните актове, съставени въз основа на обстоятелствена проверка. По изложените по-горе съображения намират, че първият ответник не се е разпоредил с всички процесни имоти неоснователно в полза на втория ответник, като е продал повече, отколкото притежава, а именно 1/2 ид.ч. собственост на ищцата, както ищецът твърди. Считат, че сделките не са нищожни, защото първият ответник се е разпоредил с имотите като техен собственик, включително и на тези идеални части, придобити от него по наследство и давностно владение. По тази причина не е допуснато нарушение на чл.33, ал.2 от ЗС и на ищцата не е предложено изкупуването на 1/2 ид.ч от имотите, защото тя след издаването на оспорваните нотариални актове не се явява собственик на идеални части от процесните имоти. Оспорват твърденията на ищцата за датата на узнаване на обстоятелството за разпореждане с имотите, а именно на 16.09.2024г., тъй като съобщенията за дължими данъци и такси се изпращат от общините до длъжниците в началото на всяка календарна година. Още в началото на 2023г. ищцата не е получила такова съобщение, тъй като разпореждането с имотите е станало през м. май 2022г., което означава, че партидата на имотите е сменена към датите на тяхната продажба. Този факт е станал известен на ищцата в началото на 2023г., когато срокът за предявяване на този иск е изтекъл. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС, срокът за предявяване на иска е двумесечен срок от продажбата, а не от узнаването, поради което намират, че срокът за предявяване на иска е преклудиран на 10.07.2022г. след продажбата на имотите в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови и на 17.07.2022г. след продажбата на жилището, находящо се в гр. Чирпан. Тъй като срокът е преклузивен, неспазването му е пречка за неговото разглеждане. Ищцата не може да се ползва от правото, за което претендира да изкупи имотите до 1/2 ид. част от тях, при условията при които са извършени разпоредителните сделки.

Ето защо намира, че този иск се явява неоснователен, подаден в нарушение на чл.33, ал.2 от ЗС - след изтичане на срока и като такъв следва да се остави без уважение от съда.

Относно исковете по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 56 от ЗС: Намират за неоснователни изложените твърдения на ищцата за нищожност на продажбите на процесните имоти. Ответниците по делото са договорили при сключване на договорите за покупко-продажба, запазване правото на ползвател върху процесните имоти от продавача, пожизнено и безвъзмездно. В конкретния случай ищцата не може да замести втория ответник в качеството на купувач по сделките и да претендира, че не е дала съгласие за запазване на това право на ползване, тъй като не е подала иска в законоустановения срок по чл. 33, ал.2 от ЗС. Затова и не е налице нищожност на договорите на основание чл.26, ал.1, пр.2, и 4 от ЗЗД. Като собственик на процесните имоти, първият ответник правилно и законосъобразно е упражнил правото си да запази като ползвател ползването на имотите, които без прекъсване, ясно, доброволно и необезпокоявано от никой е владял 24 /двадесет и четири / години, без да иска съгласие на ответницата. В конкретния случай ищцата не е посочила конкретно предложенията на чл.26, ал.1, пр.2, и 4 от ЗЗД, за да се установи, в какво точно се явява нищожността на договорите, поради което исковата молба следва да се остави без движение, за да конкретизират посочените основания за нищожност на договорите. Намират, че този иск се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение от съда.

Относно иска по чл.108 от ЗС: Намират, че в конкретния случай не е предявен иск по чл.108 от ЗС, тъй като е предявен иск за предаване на владението на недвижими имоти, а не за вещи. Ищцата няма основание да предявява иска, тъй като не е собственик на 1/2 ид. част от недвижимите имоти, поради което не й се дължи предаване владението на същите. Ето защо намират, че този иск се явява неоснователен и като такъв следва да се остави без уважение от съда.

1. Молят съда да остави без уважение предявеният иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, с който се иска признаване за установено по отношение на първият ответник, че ищцата е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от родителите по отношение на процесните имоти, тъй като същият се явява неоснователен, предвид възражението, което правят за придобиване по наследство и давностно владение на процесните имоти от първия ответник. 2. Молят съда да остави без уважение предявеният иск по чл. 537, ал.1 от ГПК, с който се иска отмяна на Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка, извършена на 17.05.2022г., в частта в която първият ответник е признат за собственик по наследената от ищцата 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 814114.502.3364.2.8, находящо са на адм. адрес: гр. Чирпан, ул. „Михаил Кочев “ № 23, вх. А, ет.3, ап.8, като неоснователен, предвид възражението, което са направили за придобиване по наследство и давностно владение на процесния имот от първият ответник, както и съда да остави без уважение предявеният иск за отмяна на Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка, извършена на 10.05.2022г., в частта в която първият ответник е признат за собственик по наследената от ищцата 1/2 ид.ч от дворното място, находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, представляващо УПИ X-411, в кв. 46 по плана на селото и Празно дворно място находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, представляващо УПИ IX-411, в кв. 46 по плана на селото, като неоснователен, предвид възражението, което са направили. 3. Молят съда да остави без уважение предявеният иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожност на договор за продажба обективиран в Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022г. от 31.05.2022г. по описа на СВ Чирпан - за 1/2 ид. част собственост на ищцата, относно сграда с идентификатор 814114.502.3364.2.8, находяща се на адм. адрес: гр. Чирпан, ул. „Михаил Кочев“ № 23, вх. А, ет. 3, ап.8, като неоснователен, предвид възражението, което са направили за придобиване по наследство и давностно владение на процесните имоти от първия ответник й поради факта, че посоченият договор не е обективиран в посочения Нотариален акт, както и съдът да остави без уважение предявеният иск, с който се иска прогласяване на нищожност на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022г. от 17.05.2022г. по описа на СВ - Чирпан - за 1/2 ид. част собственост на ищцата, относно дворното място, находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, представляващо УПИ X-411, в кв. 46 по плана на селото и празно дворно място, находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, представляващо УПИ IX-411, в кв. 46 по плана на селото, като неоснователен, предвид възражението, което са направили за придобиване по наследство и давностно владение на процесните имоти от първия ответник и поради факта, че посоченият договор не е обективиран в посочения Нотариален акт. 4. Молят съда да остави без уважение предявеният иск по чл. 33, ал.1 от ЗЗД, тъй като има несъответствие между изложените твърдения в обстоятелствената част от този иск, като иск по чл.33, ал.2 от ЗЗД и предявеният такъв по чл. 33, ал.1 от ЗЗД, с който се иска обявяваното за купувач на ищцата, като замести купувача - вторият ответник по делото на 1/2 ид. част от сграда с идентификатор 814114.502.3364.2.8, находящо са на адм. адрес: гр. Чирпан, ул. „Михаил Кочев“ № 23, вх. А, ет.3, ап.8. за сумата от 4750.00лв., като неоснователен, тъй като искът е подаден след законоустановения срок - 17.07.2022г., а договорът не е обективиран в посочения Нотариален акт, както и съдът да остави без уважение предявеният иск по чл. 33, ал.1 от ЗЗД, тъй като има несъответствие между изложените твърдения в обстоятелствената част от този иск, като иск по чл.33, ал.2 от ЗЗД и предявеният такъв по чл. 33, ал.1 от ЗЗД, с който се иска обявяваното за купувач на ищцата, като замести купувача - вторият ответник по делото на 1/2 ид. част от дворното място, находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, представляващо УПИ X -411, в кв. 46 по плана на селото и празно дворно място находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, представляващо УПИ IX-411, в кв. 46 по плана на селото, тъй като искът е подаден след законоустановения срок - 10.07.2022г., а договорът не е обективиран в посоченият Нотариален Акт. 5. Молят съда да остави без движение предявеният иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.56 от ЗС, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищцата се е позовала на чл.26, ал.1, пр.2 и 4 от ЗЗД, което се разминава с посоченият в петитума иск, поради което исковата молба следва да се остави без движение, за да конкретизират посочените основания за нищожност на договорите. В случай, че съда остави без уважение посочените доводи, молят съда да остави без уважение предявеният иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.56 от ЗС, с който се иска прогласяване нищожността на запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване от страна на първият ответник, обективирано в Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022г. от 31.05.2022г. по описа на СВ-Чирпан относно сграда с идентификатор 814114.502.3364.2.8, находящо са на адм. адрес: гр. Чирпан, ул. „Михаил Кочев“ № 23, вх. А, ет.3, ап.8, като неоснователен, предвид възражението, което са направили за придобиване по наследство и давностно владение на процесния имот от първият ответник, а договорът не е обективиран в посочения Нотариален акт. Молят съда да остави без движение предявеният иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.56 от ЗС, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба ищцата се е позовала на чл.26, ал.1, пр.2 и 4 от ЗЗД, което се разминава с посоченият в петитума иск, поради което исковата молба следва да се остави без движение, за да конкретизират посочените основания за нищожност на договорите. В случай, че съдът остави без уважение посочените доводи, молят съда да остави без уважение предявеният иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.56 от ЗС, с който се иска прогласяване нищожността на запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване от страна на първия ответник, обективирано в Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022г. от 17.05.2022г. по описа на СВ-Чирпан от дворното място, находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, представляващо УПИ X-411, в кв. 46 по плана на селото и празно дворно място, находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, представляващо УПИ IX - 411, в кв. 46 по плана на селото, като неоснователен, предвид възражението, което са направили за придобиване по наследство и давностно владение на процесните имоти от първия ответник, а договорът не е обективиран в посочения Нотариален акт. 6. Молят съда да остави без уважение предявения иск по чл. 108 от ЗС, с който се иска предаване на владението от ответниците на всички процесните имоти, тъй като ищцата не е собственик на 1/2 ид. част от недвижимите имоти, поради което не се дължи предаване владението на имотите.

Оспорват представените дубликати от приходни квитанции за платени данъци в община Чирпан за периода от 2013г. до 2022г., както и представените приходните квитанции за периода от 2011г. до 2021г. Възразяват за тяхното приемане като доказателства по делото, защото ищцата не е заплащала тези данъци и квитанциите нямат печат. Същите са платени от първия ответник по делото. Не възразяват да бъде приложено към настоящото дело посоченото нотариално дело.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът със свое Определение № 240 от 17.04.2025 година е изготвил проект за доклад по делото, който в първото по делото о.с.з. е обявен за окончателен. Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК: При положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже правото си на собственост, породено на твърдяното основание в частност наследство на процесния недвижим имот. Ищецът следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото на ответника, в настоящия случая прекъсване на придобивната давност. Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК се преценява от съда за допустим, тъй като ищецът, претендирайки положително установяване на правото си на собственост върху недвижим имот, може да предяви иск за защита на претендираното от него право на собственост против лицето, ползващо се от нотариален акт за собственост по отношение на същия имот. Тежестта на доказване при този иск е на ищеца по делото, който следва да установи правата си, които претендира върху имота. От своя страна ответникът по предявения положителен установителен иск може само да отрича правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез възражения може да сочи фактите, които изключват възникването на правото. По предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за нищожност на сделките за ½ идеална част от процесните имоти, собствени на ищцата, поради противоречие със закона или неговото заобикаляне и конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане на изкупуване на 1/2 ид.ч. /една втора идеални части/: За успешното провеждане на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълното и главно доказване, че е съсобственик на имотите към момента на атакуваната продажба, че другият съсобственик е продал съответни идеални части от имотите на трето лице, което не е съсобственик в тези имоти и че искът е предявен в предвидения в чл. 33, ал. 2 ЗС двумесечен преклузивен срок от продажбата или от узнаването за нея. От друга страна (при условие, че ищецът докаже гореизброените предпоставки), ответникът носи тежестта да установи че е предложил на ищеца да купи имота на продажната цена по нотариалния акт. Ищецът носи доказателствената тежест и да установи соченото основание за нищожност на разпореждането със съответната идеална част, която претендира да е нищожна. Правопораждащият фактически състав на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС включва следните елементи: наличие на съсобственост върху недвижим имот; продажба на дела на единия съсобственик на трето за съсобствеността лице с действителна сделка; липса на предложение до другия съсобственик за изкупуване. Ответниците следва да установят, че преди сключването на договорите между тях, на ищеца е било предложено изкупуване при същите условия. По предявените искове за нищожност на учредено вещно право на ползване по чл. 56 от ЗС върху процесните имоти с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие от ищцата: В разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД се включват две групи основания за нищожност: в първата алинея са уредени несъвместимостта на резултата от сделката с правния ред, включително когато резултатът се постига със законни средства и несъвместимостта на резултата от сделката с добрите нрави, включително договорите върху неоткрити наследства; във втората алинея са уредени пороците, свързани с отделни елементи на сделката. В тежест на ищеца е да докаже, че е имал качеството на съсобственик на соченото в исковата молба основание и като такъв не е предоставил съгласие за учредяването на вещното право на ползване върху имотите. По ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху процесните имоти на ищцата: Ищецът следва да установи, че е собственик на процесните имоти и че същите се владеят от ответниците. Защитата на ответниците по оспорване на активната легитимация има за цел да обори основанието, на което ищецът поддържа да е придобил правото на собственост, независимо дали претендира той да е носител на спорното право на собственост. При релевирано производно придобиване е възможно ответникът да обори активната легитимация косвено, като отрече притежанието на правото от праводателя на ищеца, при което оспорване ищецът следва да установи и правата на своя праводател към момента на разпоредителната сделка.

По делото са допуснати и приети като писмени доказателства: Нотариален акт за придобиване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 61, том I, рег. № 423, дело № 60 от 17.05.2022 година, Нотариален акт за придобива право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 52, том I, рег. № 374, дело № 51 от 10.05.2022 година, Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 77, том I, рег. № 528, дело № 76 от 31.05.2022 година, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том 1, рег. № 424, дело № 61 от 17.05.2022 година, Договор за продажба от 27.03.1981 година, Нотариален акт № 214, том II, дело № 392 от 1980 година, Протокол на Районен съд Чирпан от 18.07.1980 година по гр. дело № 221 от 1980 година, удостоверение за наследници, изх. № АУ-У-1069 от 24.09.2024 година на Община Чирпан, приходни квитанции за заплатени МДТ, справка по персонална партида на лице от СВ Чирпан – АВ, схема 15- 1107860 от 30.10.2024 година на СГКК, скица № 623 от 31.10.2024 година на Община Братя Даскалови, удостоверение на Община Братя Даскалови от 31.10.2024 година, удостоверение за данъчна оценка от 01.11.2024 година на Община Чирпан, удостоверения за данъчна оценка от 01.11.2024 година на Община Братя Даскалови, удостоверения за данъчна оценка от 15.01.2025 година на Община Братя Даскалови, удостоверение за данъчна оценка от 14.01.2025 година на Община Чирпан, Акт за женитба № 7 от 20.10.1963 година, преписи от нотариално дело № 51 от 2022 година и от нотариално дело № 60 от 2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК. Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на четирима свидетели, допуснато е по реда на чл. 176 от ГПК първият ответник да даде обяснения по конкретни обстоятелства по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 214, том II, дело № 392 от 1980 година Н.И. Н., Д.К.Н. и И.К.В. са признати за собственици по наследство и давностно владение върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 1870 кв.м., ведно с къща в него, находящи се в с. Опълченец, окръг Старозагорски при граници: от двете страни улици, Д. Д. и С.Ф., представляващо парцел II-200 в квартал 46 по плана на същото село; и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 670 кв.м., находящо се в с. Опълченец, окръг Старозагорски, представляващо парцел III-256 в квартал 52. С Протокол от 18.07.1980 година на Районен съд Чирпан, вписан в том 97, стр. 15, по гр. дело № 221 от 1980 година, е одобрена спогодба в делбено производство, по силата на която в ДЯЛ ПЪРВИ на Д.К.Н. от гр. Чирпан се дава и той приема да получи в свой дял ДВОРНО МЯСТО с площ от 1870 кв.м. заедно с къща в него, находящи се в с. Опълченец, представляващо парцел II-200 в кв. 46 по плана на селото. В дял втори на И.К.В. се дава и тя приема да получи в свой дял следния имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 670 кв.м., находящо се в с. Опълченец, окръг Старозагорски, представляващо парцел III-256 в кв. 52 по плана на селото, като за уравнение на дела на Н.И. Н. от с. Опълченец се съгласява да получи от собственика на дял първи Д.К.Н. правото на пожизнено и безвъзмездно обитаване и ползване на имота му, като той се задължава да я гледа и издържа лично и при себе си пожизнено и безвъзмездно.

С Договор за продажба от 27.03.1981 година на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд въз основа на решението на председателя на Изпълнителния комитет на ОбНС гр. Чирпан № 46 от 04.02.1981 година, одобрено от Окръжен народен съвет, на Д.К.Н. и М.А.Н. се продава апартамент № 8 Б-III, ул. „Михаил Кочев“ № 23, кв. 112 по плана на гр. Чирпан от 57.11 кв.м. и от 61.44 кв.м. от общите части, състоящ се от: спалня, дневна, кухня, баня-клозет, антре и южен балкон, заедно с мазе № 4 от 6.65 кв.м. и таван № 1 от 5.22 кв.м., с процентно участие в общите части 3.08 %, 61.44 кв. м. от правото на строеж, за сумата от 13382 лв.

Към 1980 - 1981 година Д.К.Н. и М.А.Н. са в законно сключен граждански брак, което е видно от Акт за женитба № 7 от 20.10.1963 година на Оризовски народен съвет, с. Опълченец, окръг Старозагорски.

От удостоверение за наследници, изх. № АУ-У-1069 от 24.09.2024 година на Община Чирпан е видно, че М.А.Н. е починала на ••• година, а Д.К.Н. е починал на ••• година. Законни наследници по права низходяща линия по чл. 5, ал. 1 от ЗН са двете им деца К. Д. Н., ЕГН •••••••••• – първият ответник и Н. Д. Н., ЕГН ••••••••••, ищцата. От удостоверение за наследници, изх. № АУ-У-0047 от 11.01.2022 година е видно, че Д.К.Н. е вдовец и същият е починал на ••• година, като същият е оставил за свои наследници: К. Д. Н., ЕГН •••••••••• и Н. Д. Н., ЕГН ••••••••••.

С Нотариален акт № 52, том I, рег. № 374, дело № 51 от 10.05.2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК, първият ответник К. Д. Н. е признат за собственик на основание наследство от Д.К.Н., починал на ••• година – баща, и придобивна давност /с давностно владение, упражнявано от молителя лично и непрекъснато, за период по-дълъг от десет години до датата на съставяне на НА/ на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, с площ от 930 кв.м., представляващо УПИ X-411 от кв. 46 по плана на с. Опълченец, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 71 кв.м. и една второстепенна постройка със застроена площ от 16 кв.м. и ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Опълченец, Община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 800 кв.м., представляващо УПИ IX- 411 от кв. 46 по плана на с. Опълченец.

С Нотариален акт № 61, том I, рег. № 423, дело № 60 от 17.05.2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК първият ответник К. Д. Н. е признат за собственик на основание наследство от Д.К.Н., починал на ••• година – баща, и придобивна давност /с давностно владение, упражнявано от молителя лично и непрекъснато, за период по-дълъг от десет години до датата на съставяне на НА/ на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 81414.502.3364.2.8 по КККР на гр. Чирпан, одобрени със Заповед № РД-18-1540 от 03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: •••, който обект се намира на трети етаж в сграда с идентификатор № 81414.502.3364.2 с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 81414.502.3364, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 54, 11 кв.м., ВЕДНО с прилежащите към обекта части: мазе 4, таван 1, ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 81414.502.3364.2.9, 81414.502.3364.2.7; под обекта: 81414.502.3364.2.5; над обекта: 81414.502.3364.2.11, стар идентификатор: няма; ВЕДНО с 3, 08 % от общите части и 61, 44 кв.м. от правото на строеж от поземления имот, върху който е изградена сградата.

С Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022 от 17.05.2022 г., вписан на 18.05.2022 г. по описа на СВ – Чирпан, на 17.5.2022 година ответникът К. Д. Н. е продал двата имота в с. Опълченец, община Братя Даскалови на Н. К. Н., ЕГН •••••••••• (вторият ответник по делото), като си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху тези два имота, срещу сумата в размер на 5000 лв. Владението върху имотите-предмет на сделката е предадено от продавача на купувача в деня на сделката.

С Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 г. по описа на СВ - Чирпан на 31.05.2022 г. ответникът К. Д. Н. е продал апартамента в гр. Чирпан на Н. К. Н. (вторият ответник по делото), ЕГН ••••••••••, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху този имот срещу сумата от 9500 лв.

От ищеца са приложени общо 15 брой приходни квитанции с №№ 18895 от 21.11.2013 година за заплатени МДТ за апартамента ва гр. Чирпан, 40764 от 27.10.2014 година за апартамента в гр. Чирпан, 45932 от 11.12.2015 година за апартамента в гр. Чирпан, 1832 от 02.02.2017 година за апартамента в гр. Чирпан, 1721 от 26.01.2018 година за апартамента в гр. Чирпан, 2362 от 29.01.2020 година за апартамента в гр. Чирпан, 20523 от 12.04.2021 година за апартамента в гр. Чирпан, 1071 от 28.11.2007 година за апартамента в гр. Чирпан, 25513 от 28.04.2022 година за апартамента в гр. Чирпан, 7401016976 от 25.09.2014 година за имот в с. Опълченец, 7401016978 от 25.09.2014 година за имот в с. Опълченец, 7401045975 от 07.03.2017 година за имот в с. Опълченец, 7401045974хот 07.03.2017 година за имот в с. Опълченец, 7401079543 от 30.01.2019 година за имот в с. Опълченец, 7401079546 от 30.01.2019 година за имот в с. Опълченец, 7401115484 от 12.03.2021 година за имот в с. Опълченец.

От приложеното удостоверение № Т-1009#1 от 31.10.2024 година на Община Братя Даскалови, е видно, че УПИ II-200, кв. 46 по стария план на с. Опълченец, одобрен със Заповед № 456 от 24.10.1929 година, съответства на УПИ IX-411 и УПИ X-411 в кв. 46 по плана на с. Опълченец, одобрен със Заповед № 284 от 17.10.1990 година.

Ответниците прилагат приходни квитанции за заплатени МДТ с №№ 12612 от 20.04.2004 година, 12613 от 20.04.2004 година, 12615 от 20.04.2004 година, 20768 от 13.12.2005 година, 20769 от 13.12.2005 година, 20770 от 13.12.2005 година, 8033 от 27.04.2006 година, 8034 от 27.04.2006 година, 15354 от 23.11.2007 година, 4380 от 23.11.2007 година, 15536 от 23.11.2007 година, 15355 от 23.11.2007 година, 242 от 25.01.2010 година, 240 от 25.01.2010 година, 17090 от 13.12.2010 година, 17089 от 13.12.2010 година, 15025 от 01.12.2011 година, 15026 от 01.12.2011 година, 1721 от 26.01.2018 година, 22361 от 2019 година, 2362 от 29.01.2020 година, 40316 от 16.08.2021 година, 40315 от 16.08.2021 година, 14795 от 22.03.2022 година, 14796 от 22.03.2022 година, 14797 от 22.03.2022 година, 14798 от 22.03.2022 година – за апартамента в гр. Чирпан, 7401045975 от 07.03.2017 година, 7401045974 от 07.03.2017 година, 7401045973 от 07.03.2017 година, 7401045972 от 07.03.2017 година, 7401115404 от 12.03.2021 година, 7401115483 от 12.03.2021 година, 7401115482 от 12.03.2021 година, 7401115481 от 12.03.2021 година – за имотите в с. Опълченец.

От представения препис от нотариални дела с № 51 от 2022 година и № 60 от 2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК, е видно, че за имотите в с. Опълченец е съставен Протокол от 10.05.2022 година, в който са изложени обясненията от трима свидетели Г.Т.Г., Н.Т.И. и П.П.Д.., които са удостоверили съответно, че първият ответник по делото необезпокоявано от никой повече от 10, 20 и 30 години ползва процесните имоти. За имота в гр. Чирпан е съставен Протокол от 17.05.2022 година, в който са изложени обясненията от свидетелите М.И.Н., З.Д.Г., Г.Х.Д.., които удостоверяват съответно, че първият ответник по делото владее имота явно и необезпокоявано повече от 30 години, повече от 10 години.

От показанията на св. Б.Й.Р. е видно, че свидетелката познава ищцата от 1999г.

Започнала работа в затвора, където тя е била служител. От 2003 година са в приятелски отношения и оттогава са в близки отношения. Познава брата на ищцата, тъй като той също е бил служител в затвора - в затворническото общежитие в с. Черна гора. Познава го и служебно. Знае, че имат къща в с. Опълченец и апартамент в гр. Чирпан. От ищцата знае, че това са наследствени имоти. Майката и бащата на страните не са били живи, когато се е запознала с ищцата. Откакто са приятелки, си споделят лични неща. Многократно са говорили за тези имоти. От 2014 г., когато е била омъжена ищцата за Г.Д., бидейки на гости у тях, е чувала, че в събота и неделя ще ходят в с. Опълченец. Бившият й съпруг имал добри строителни умения. Споделяли са, че са ходили да извършат ремонти. В разговор ищцата винаги е казвала „Отивам си до къщата в Опълченец“ или „Отивам си до Чирпан в апартамента“. Споделяла е и това, че я боли от състоянието на тези имоти, тъй като във времето при нейни посещения в Опълченец 2014г.-2017г., след като ищцата се е развела, тя нямала кола, обаждала й се е, с нейната кола да отидат до с. Опълченец, да полее посевите, защото брат й заедно с неговата съжителка са на почивка. Сеща се за конкретен случай, в който двете били в с. Опълченец, брат й също бил в с. Опълченец, брали домати и правили консерви. Погрешка сипали в казанчето на колата антифриз и братът на ищцата помогнал да изчистят колата. Винаги е смятала, че те двамата са в добри отношения. Засичали са се с него и в новозакупения апартамент от ищцата, защото той й помагал за ремонта. Никога не е чувала от брат й да е казвал, че имотите са само негови. Ключове за имотите ищцата ги носела в чантата си - от къщата в Опълченец. Когато са пътували заедно с ищцата, пътьом са спирали в Чирпан. Ищцата се е качвала в апартамента, за да го види, или за да отиде до тоалетна. Свидетелката лично не е посещавала апартамента. Ищцата й е споделяла, че брат й живее в апартамента, но често е казвала, че повече живее в с. Опълченец, а в апартамента живее дъщеря му и майка й С.. Сеща се за ситуация от 2021 години, че ищцата искала да си уредят имотните отношения с брат й, но той все казвал, че може би няма да има пари да й наплати. И през 2021г., април-май, помни как тя дошла на театър пред синдикалния дом в гр. Стара Загора и й казала: „Аз днес най-сетне говорих с брат ми и му казах, че искам да си оправим имотните отношения спрямо двата имота. И му предложих да ми заплати по минимални суми за това и да се срещнем и да се разберем по този въпрос“. Казала й, че брат й е споделил, че прави ремонт в Опълченец и в момента няма пари. От този момент нататък й е споделяла, че звъни на брат си, но той не й вдига телефона. Включително я е молила, отивайки по служебни задачи в с. Черна гора, да го помоли да й се обади, тъй като и в момента продължава да работи в затвора. Знае, че те не са осъществили контакт по никакъв начин двамата оттогава. През септември месец 2024 година, ищцата й се обадила и й казала, че е направила справка в МДТ и впоследствие в АВ, като се оказало, че тя вече няма дялове в двата имота, в къщата и в апартамента. Провокирало я е да направи проверката това, че не получава вече известие за данъци за двата имота. Тогава, по нейно мнение, разбрала, че не е собственик на двата имота. Чрез познати в АВ ищцата направила справка как са придобити от страна на брат й имотите. Никога не е казвала ищцата, че се отказва от дела си. Винаги е казвала, че иска да си оправи имотните въпроси, за да не се карат децата след това. Споделяла е на свидетелката, че до 2024г. данъците са плащани от брат й за двата имота, а тя е давала парите на ръка. Знае, че след смъртта на родителите си, ищцата многократно е посещавала апартамента. Когато майката на племенницата й била в чужбина, ищцата е идвала многократно в апартамента, грижила се е за племенницата си, пазарувала е за нея, разказвала й е как е лепила тапети. На бала на племенницата била в апартамента с приспиване. Ищцата не е споделяла със свидетелката, дали е давала пари за ремонт за апартамента в Чирпан. В с. Опълченец свидетелката била 4 пъти в периода 2014г. - 2017 година.

Свидетелката не е виждала ремонтите в къщата, които са извършвани. Виждала е къщата и състоянието на всяка една стая за периода 2014г.-2017г. За този период знае, че ищцата е садила неща в двора и че се е грижила за градината в двора. От 2017 г. досега не може да каже колко пъти е била в с. Опълченец. Споделяла е, че ще ходи, но не знае колко пъти ищцата е била там. От 2017 г. ищцата съжителства с друг мъж – Атанас Такиев. След 2017г. и двамата са й споделяли, че са били в къщата в с. Опълченец. Атанас Такиев е предложил помощта си на брата на ищцата по повод на ремонт във връзка с ел. инсталацията на къщата, включително и за някакви материали. Това е чувала от разговори. Не знае лично ищцата да е давала средства за извършване на ремонт на къщата в с. Опълченец.

Описва дворното място в с. Опълченец, че е разделено на две и си спомня, когато братът на ищцата, че е бил там и станало въпрос, че половината място е на ищцата. Като е ходила в с. Опълченец, един път само от 4-те посещения през 2014- 2017 година братът на ищцата е бил там. Другите три пъти ищцата и свидетелката са били само двете, като са влезнали, за да полеят.

От разпита на свидетеля Н.Г.Т. е видно, че той познава ищцата от края на 2018 година, като от 2019 година живее на семейни начала с нея. Познава брат й К. и е запознат със семейното положение на ищцата. Родителите й са починали и с брат й били в много добри отношения, имат имоти в гр. Чирпан- апартамент и къща в с. Опълченец. В апартамента в Чирпан са ходили през 2019г., като са минавали през града. Ползвали са тоалетната в апартамента. Знае, че тя е наследник на апартамента от родителите си. Нееднократно са минавали през апартамента. Знае, че е оставала да приспива там, когато е била командирована в Чирпан. Когато свидетелят е ходил 2019г.-2020г. в апартамента, условията били много лоши в него хигиенно и на него му е било трудно да си представи, че може да остане да спи там. Не са срещали брат й в апартамента, знае от Н., че живее в с. Опълченец, защото му е било по-близо до месторабота. В половината двор в с. Опълченец отглеждал зеленчуци в двора. Ищцата има ключове и за двата имота, които ги държала в чантата си. Докато е живяла племенницата й в Чирпан знае, че ищцата е ходила и са сменяли тапети в апартамента с брат й К. за бала на дъщеря му. От ищцата знае, че тя многократно е почиствала апартамента. Когато са ходили заедно апартаментът бил неоправен, с неизмити чинии, имало е камари с дрехи по леглата и по масите. Имотът в с. Опълченец представлява къща с двор, като дворът е разделен на две, в едната част брат й отглежда зеленчуци. Казвал, че другата половина на двора е на Н.. Къщата, като влезнеш в двора, се пада вляво. След две стъпала се влиза в антре, където е ел. таблото. В тази къща са ходили с Н. многократно. През 2019г. и 2020г. понеже брат й се обаждал да ходи да се грижи за зеленчуците и за кучето – Роко - овчарско куче, докато брат й с жената, която живее С. К., са на почивка. Това се случвало в един период на годината 2-3 пъти в годината. Н. често посещавала гробовете на родителите си в с. Опълченец и са ходили в къщата. При едно от посещенията им се запознали с К. и жената, с която живеел той. При друго тяхно посещение тя си отключвала сама, защото К. спял в къщата. При едно от посещенията в къщата, за да полива, ищцата беше ухапана от кучето по ръката. Тя посетила спешния център в Чирпан, където била превързана. Брат й бил много ядосан на кучето и често й звънял, за да я пита как е. Били в добри отношения. При посещението си, когато свидетелят се запознал с К., той имал проблем с ел. инсталацията, и се опитали да оправят инсталацията, но брат й нямал подходящи инструменти. Наложило се да изключат тока, за да се опитат да закрепят положението временно. Никога не е чувал Н. да казва, че се отказва от наследството си, нито е чувал К. да казва, че ще владее имотите само за себе си. Присъствал на разговор между Н. и брат й К. на 01.05.2021г. Тя преди това била говорила с племенницата си, която й казала, че баща й иска да прави ремонт в Опълченец и негови познати са го посъветвали първо да си оправи имотните въпроси законово. Затова Н. повдигнала въпроса и казала на К. да си уредят тези отношения пред нотариус, като му заплати опредЕ. сума, за да не занимава децата, като това била много ниска сума, която тя искала от брат си. Тя пожелала да получи 15 хиляди лева за двата имота – 10 000 лв. за апартамента и 5000 лв. за къщата – символични суми, в сравнение с пазарните цени, за да запазят с брат си добрите си отношения. Брат й казал, че не разполага с тези пари, защото правел ремонт на покрива в Опълченец. Н. му казала, че това е нейно предложение и не държи парите веднага да се платят. След този разговор тя многократно се опитвала да се свърже с брат си, но той не вдигал телефона и не връщал обаждания. През 2022г. жената, с която живее брат й, звъннала на Н. по телефона с цел рентите от земите да бъдат прехвърлени при друг арендатор, а парите да бъдат получени в продукти. Тогава Н. й казала, че иска да говори с брат си К.. С. й казала „Нали знаеш К. какъв е. Остави го, аз ще оправя нещата“. Очаквали да оправи нещата. Н. не получила бележка за данъците и през есента на 2024г. в разговор с ТД на НАП разбрала, че тя не е собственик на имотите. Знае от Н., че е плащала данъци, като някой път, когато не ги е платила, пращала пари на брат си да плати нейната част, включително и чрез друго лице е плащала данъци, нейна колежка. Свидетелят не е ходил в апартамента от 2019-2020 година. Откакто живее с ищцата знае, че от 2019- 2020г. брат й не е живял там. Чувал е, че племенницата й е живяла там до бала си през 2018г., след това не е живяла там. Не знае с кого е живяла там, дали е живяла сама. Откакто живее с Н. не знае дали е плащала нещо за апартамента, като входни такси, за чистачка и за етажна собственост, нито за ремонт. За периода, в който живеят с Н. са искали да оправят ел. инсталацията в с. Опълченец, но брат й не откликнал. За двора идвали да се грижат за зеленчуците. Знае, че бившият й мъж Г. е построил стопанските постройките в двора на село Опълченец и е правил ремонт на банята в апартамента в гр. Чирпан - плочки и теракот. Поливали са в двора на къщата зеленчуците – домати, краставици, чушки, не знае от кого са били посадени. За кучето Н. събирала храна и му я е носела. Тя има шофьорска книжка. Около 4 пъти са ходили заедно с Н. в апартамента. Това е било през летния период на 2019-2020 година, когато са пътували, за да ползват тоалетната в апартамента. През този период никой не е живеел в апартамента. Посещавали са къщата в с. Опълченец повече пъти – може би 8-9-10 пъти, в периода 2019-2020г. по време пролетно-лятно-есенния сезон, откакто съжителства с Н.. След като брат й престанал да вдига телефона, веднъж при разговор с племенницата й, Н. й споделила, че ще пусне наематели в нейната половина от апартамента, ако брат й не се свърже с нея. Ищцата многократно е участвала в подреждането на къщата в с. Опълченец. Хигиената там била още по-зле. От 2019г. зимата живеят заедно с ищцата и оттогава знае, че брат й живее в с. Опълченец. Той работи в Затвора в с. Черна гора.

От разпита на св. М.И.Н. е видно, че свидетелят познава ищцата и първият ответник, откакто е построен техният блок. Първо познавала техните родители. Всички работели в „Ангел Пеев“, съпругът на свидетелката също. В апартамента живеят К., С. и Н. – дъщерята. Многократно е влизала в апартамента. Свидетелката е касиер на блока. Съжителстват заедно в един вход. Тя е на 5- я етаж, а те са на 3-я етаж. За ремонтите, за което събирала тя пари, средства давал К.. Той давал за всичко – за месечната такса, за покрива, за боядисване, за чистачка. Не е виждала ищцата от 7-8 клас. Като завършила, отишла да учи другаде. До бала на дъщерята на К., ищцата не я е виждала да полага грижи за племенницата си Н.. Влизала е в апартамента. Сменена е дограмата с алуминиева. Направили са ремонти – текущи – боядисване, сменени са мебелите. Не е виждала апартамента в лош хигиенен вид. Почти всеки месец е влизала в апартамента, защото когато е събирала сумите за апартамента, винаги са я канили. Не е виждала ищцата никога да влиза във входа. Знае, че имат друг имот в с. Опълченец. Други нейни съседи също имат имот в с. Опълченец. Знае, че там са погребани родителите. Този имот в Опълченец го ползва К., с когото често се среща по стълбите на блока. Той й е казвал, че никой там не ходи, освен него и съпругата му. Там той сеел и носел продукция. Не е виждала лицето, с което ищцата съжителства – св. Г., да посещава имота. Не е ставало въпрос Г. да е ходил в с. Опълченец. Дъщерята на К. не живее в апартамента от две години може би. Тя е на морето. Тя като завършила, не е чувала да е учила за студентка. С. и тя живеела в апартамента. Работи в болницата, в чужбина не е ходила. Тя непрекъснато си е в жилището на третия етаж. К. работи в затвора. Отива и се връща всяка вечер в апартамента. Не знае коя година са сменили дограмата, може би има вече 10 години. Тогава са правили ремонт на покрива. Банята е ремонтирана. Ремонтът го е правил К. с майстор, 10 години откакто са сменили дограмата. От майката на К. – М. лично е чувала, че К. ще ги гледа. Ищцата в Стара Загора е оправена и те ще се ориентират към К.. Свидетелят живее в този блок от 1976 г. на 5-я етаж. Жилището на К. е на 3-я етаж. Родителите на Н. и К. са починали, майката първо е починала през 1997 година и скоро след това през 1998г. починал и бащата. К. и Н. живеели в това жилище, откакто е построен блокът, като ищцата до 8 клас живеела там. Тя е съученичка на дъщеря й. К. е роден през 1964 г. и той не е напускал жилището. От 2017 г. до сега свидетелката работи на едно и също място, на трудов договор, с работно време 8 часа на ден, от 7, 30 до 13, 00ч. и от 15, 00 до 17, 30ч., прибирала се след 17, 30 ч. За този период 8 пъти слиза по стълбите и знае всичко. В 7, 00 ч. извежда кучето всеки ден, връща се, взема си чантата и отива в медицинския център. В 13, 00 ч. се връща, в 14, 45ч. пак тръгва и в 17, 35 се връща. За този период твърди, че докато е била на работа, жилището не е посещавано от никого. Входната врата се заключва с чип и за да има достъп до апартамента, трябва да се разполага с чип за входната врата. Не е ходила в Опълченец и няма преки впечатления. Почти всеки месец е влизала в жилището и не е установила някой друг да е живял в апартамента. Майката на К. й е споделила, че е теглила каса, за да помогне на ищцата в Стара Загора. Съобщенията за данъците идват в блока. Не знае кой ги плаща. Предполага, че е К.. От разпита на св. Н.Т.И. е видно, че той живее в с. Опълченец от 1963г. Познава К. и Н. от малки, от деца. Имотът, в който са били К. и Н., е бил собственост на родителите. Те починали преди повече от 20 години. Само К. живее там и ползва имота в селото. Прави ремонт на къщата. Ищцата не я виждал. Може би за малко да е идвала, но той не я виждал. Не му е известно съпруг на Н. да е строил нещо или да е извършвал ремонт на къщата. Живее на 200 м. от къщата им и има добра видимост към нея. През 2014-2017г. и 2019—2020г. ищцата не я е виждал да идва в имота. Не е виждал никой от присъстващите в залата да е посещавал имота. Не е виждал ищцата да идва да полива имота. Дворното място е около декар. В него има трайни насаждения орех, лози, може и овошки да има. Само К. си прави ремонтите. Не знае дали имат друг наследствен имот, освен този в Опълченец. Мисли, че само К. плаща данъците за къщата. Всеки ден свидетелят пътува от Пловдив и до селото. Работното време е от 7, 30-17, 00ч., прибира се в 19, 00ч. с влака от Пловдив. К. живее със С. в къщата в Опълченец. Неговата къща е на 200 м. от къщата на К.. Има малък зид, а повечето е мрежа. Обработва се половината от двора. К. живее там още от малък. Идвал с родителите си в събота и неделя. Не може да каже точно от кога живее непрекъснато в Опълченец, но от около 20 години живее непрекъснато в Опълченец. В добри отношения са с К., приятели са. Знае, че в Чирпан К. е живял с родителите си, като е бил малък. От 2017 г. повече си е в село. Но е бил и в Чирпан.

В обясненията, дадени от първия ответник по реда на чл. 176 от ГПК, се твърди, че ремонтът на банята в апартамента в Чирпан е извършен след смъртта на майка му и баща му, преди повече от 25 години. Ремонтът са го правили с първия мъж на сестра му – Г. И.. Половината стопански постройки в с. Опълченец са построени по времето на родителите му, също с помощта на Г. И. – първият мъж на сестра му пред 27-28 години, когато родителите му били още живи. Другата част от стопанските постройки ги е правил лично той.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По делото страните не оспорват придобивното основание на собствеността на праводателите си – техните родители. Същите са били в законно сключен граждански брак, считано от 20.10.1963 година. При одобрението на спогодбата от РС Чирпан на 18.07.1980 година, сключена и одобрена в делбеното производство по гражданско дело № 221 от 1980 година, Д.К.Н. /баща на ищцата и първият ответник/ получава в дял дворното място от 1870 кв.м. заедно с построената в него къща в с. Опълченец, представляващо парцел II-200 l в кв. 46 по плана на селото, срещу задължение за уравнение на деля на Николина И.а Н. от с. Опълченец чрез предоставянето й на правото на безвъзмездно обитаване и ползване на неговия имот, като се задължава да я гледа и издържа лично и при себе си пожизнено и безвъзмездно. Налице е поето задължение за гледане и издръжка на трето лице по време на брака на праводателя на страните по делото. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС). По аргумент от разпоредбата на чл. 19 от СК /отм. 1985 година/ другият съпруг също участва в съсобствеността, тъй като имотът е придобит по време на брака и алеаторният договор не е безвъзмезден. Преди да бъде поставен в дял посоченият имот на Д.К.Н. с одобрение на спогодбата, на същата дата 18.07.1980 година той е признат за съсобственик на имота с Н.И. Н. и И.К.В. по Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка № 214, том II, дело № 392 от 1980 година на Чирпански районен съдия.

Апартаментът в гр. Чирпан също е закупен по време на брака на родителите на ищцата и първият ответник с Договор за продажба на държавен жилищен имот, съобразно Наредбата за продажбата на жилища от държавния жилищен фонд от 27.03.1981 година. След смъртта на майката М.А.Н. през 1997 година и на бащата през 1998 година, наследници по закон са двете им деца К. Д. Н. и Н. Д. Н., които съответно притежават по ½ идеална част от всеки един от имотите, оставени от тях в наследство.

През 2022 година първият ответник се снабдява с констативни нотариални актове върху процесните имоти, след което прехвърля собствеността върху тях на втория ответник, като си запазва пожизненото право на ползване върху тях.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения са следните: Ищецът твърди, че е собственик на процесните подробно описани по-горе имоти по наследство от родителите си М.А.Н., починала на ••• година и Д.К.Н., починал на ••• година, в качеството си на техен законен наследник по права низходяща линия от първа степен. Оспорва изтеклата в полза на първия ответник придобивна давност по силата на упражнено от негова страна давностно владение и материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК на Нотариален № 61, том 1, рег. № 423, дело № 60 от 17.05.2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК и Нотариален акт № 52, том 1, рег. № 374, дело № 51 от 10.05.2022 година по описа на нотариус, рег. № 791 по РНК. Във връзка с направеното оспорване на посочените два нотариални акта, с които първият ответник е признат за собственик на имотите на основание наследство и давностно владение, оспорва и последващите разпоредителни сделки с тези имоти, обективирани в Нотариален акт № 77, том 1, рег. № 528, дело № 76 от 31.05.2022 година и Нотариален акт № 62, том 1, рег. № 424, дело № 61 от 17.05.2022 година, като предявените искове относно разпоредителните сделки произтичат от обуславящия положителен установителен иск за собственост и отмяна на констативните нотариални актове по обстоятелствена проверка.

Ответниците не оспорват факта, че ищцата е сестра на първия ответник, че тя и първият ответник са законни наследници на родителите си – техни наследодатели и че ищцата е леля на втория ответник. Изрично признати права не са налице.

Ответниците твърдят, че първият ответник се легитимира като собственик въз основа на наследство и изтекла придобивна давност в негова полза, като владението, което същият е упражнявал върху процесните имоти е било без прекъсване, спокойно и явно. За първия имот в гр. Чирпан първият ответник твърди, че го е владял за периода от ••• година до 31.05.2022 година и за този имот ищцата е обезщетена парично от родителите си с парична сума в размер на 7000 лв. За имотите, находящи се в с. Опълченец, общ. Братя Даскалови – дворно място и празно дворно място ведно с постройките в него, владението, което е било непрекъснато, явно и спокойно, е за периода от ••• година до 17.05.2022 година. Ищцата е обезщетена парично за дела си от родителите им за тези имоти със сума в размер на 7000 лв.

В съдебно решение № 50121 от 16.03.2023 година на ВКС по гр.д. № 4519/2021 година, I г.о., ГК, а и в константната практика на ВКС относно владението е прието, че съществените признаци на владението са два – упражняване на фактическа власт (обективен) и намерение за своене (субективен). Другите признаци на владението, които не са посочени в чл. 68 ЗС, но са логическо следствие от посочените два признака, се извеждат чрез историческото тълкуване на института и уредбата по отменения ЗИСС, който в чл. 302 определя за законно владение това, което е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Тези допълнителни признаци се съобразяват в съдебната практика при преценката за квалифициране на фактическата власт върху един имот като владение и наличието на предпоставките за придобиване на чужд недвижим имот на основание придобивна давност - решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г., ВКС, Второ ГО. Съгласно ТР № 4 от 2012 година на ОСГК на ВКС по т.д. № 4 от 2012 година според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС, наименована „Придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл.79-86 ЗС. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискуемото от чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС. Това обаче не означава, че правната последица – придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно се включват събития от физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Съгласно чл.77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на регулационния план, е възможно придобиване на вещно право без изразена воля за това в две хипотези – при приращението по чл.92 ЗС и по силата на законовия режим на общност по чл.21, ал.1 СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправният ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят изразена воля за придобиване на вещното право – при първата на земята, а при втората – на единия съпруг. Следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.

Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно ТР № 1 от 2012 година на ОСГК на ВКС по т.д. № 1 от 2012 година в разпоредбата на чл.68 ЗС се съдържат определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл.68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus domini/– намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на владението/corpus/ – упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори. Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея. Фактическа власт без право на собственост върху една вещ може да се упражнява от две или повече лица и тогава е налице съвладение. То е разновидност на владението и за него се прилагат общите разпоредби. При съвладение по смисъла на чл.68 ЗС трябва да са налице и двата признака на владението. Тогава фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя, а за всеки един от тях владението има самостоятелно действие. В случаите на съвладение всяко от лицата, които го придобиват, трябва да има намерение да държи вещта като своя обща заедно с останалите. Това намерение следва да е налице при установяването на фактическата власт. Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части.

В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Ето защо самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл.30 - 32 ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл.69 ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени. Правното основание за възникване на съсобствеността е различно от основанието, на което започва съвладението. Под правно основание се разбира акт, с който се прехвърля или учредява право на собственост. Фактическата власт, включително и при съсобствениците, по отношение на чуждите идеални части, не винаги се придобива на правно основание. Начините за придобиване и изгубване на владение са изследвани подробно в теорията и практиката, но те са различни от тези за придобиване и изгубване на вещни права, независимо от връзката между тях. Понякога придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство – когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни са случаите при наследяването като общо правоприемство. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Различна е хипотезата, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот. Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.

Като изхожда от прилагането на законната презумпция на чл.69 ЗС ППВС №6/27.12.1974г. по гр. дело №9/1974г. е прието, че когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. С оглед изричното посочване на срока по чл.79, ал.1 ЗС следва да се приеме, че вторият поставен за разглеждане въпрос касае хипотезите на недобросъвестно владение на недвижим имот. От гледна точка на придобивната давност обаче в отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението на чуждите идеални части има значение само за различните срокове, след изтичането на които се придобива собствеността. Пълна собственост върху съсобствената вещ може да се придобие чрез кратката петгодишна давност или чрез дългата десетгодишна давност. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.

Присъствието в имота трябва да оставя видими следи и да обективира въздействието на владелеца и волята му да третира вещта като своя. Без да е външно изразен обективният елемент на владението, не могат да настъпят последиците на придобивната давност - решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 2687/2015 г. на ВКС, второ г. о., решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 година на ВКС, първо г. о. Давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на шест месеца или, макар и владението да не се губи, тя се прекъсва с признаване на правото на собственост от страна на владелеца (чл. 116, б. "а" от ЗЗД), предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост срещу владелеца (чл. 116, б. "б" от ЗЗД) или с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б. "в" от ЗЗД.

Съдът приема, че от анализа на доказателствените източници по делото, е доказано това манифестиране на владението на първия ответник спрямо ищцата по начин, позволяващ й да знае, че ответникът владее нейните идеални части като свои. Твърдението на ответника, че е придобил по давностно владение процесните недвижими имоти чрез едно владение след смъртта на родителите си без прекъсване, спокойно и явно, съдът намира, че е доказано по следните причини:

След смъртта на майката и на бащата – наследодатели на ищцата и първия ответник, имотите – предмет на производството, находящи се в гр. Чирпан и в с. Опълченец, са се ползвали от първия ответник, което се доказа от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства. От показанията на св. Радева е видно, че за периода от 2003 година до 2014 година тя не знае ищцата да е посещавала имотите. Говори за период, доста по-късен във времето, а именно от 2014 година до 2017 година. И за конкретния период, който този свидетел посочва, за посещенията на ищцата в апартамента в Чирпан и в къщата в с. Опълченец, не се установява тези имоти да са посещавани за полагане на грижи от нейна страна върху тях като свои, независимо, че тогава ищцата и брат й са били в добри отношения. Посещаването на имотите от страна на ищцата, дори и в този по-късен период след смъртта на бащата, в апартамента в Чирпан е било пътьом за ползване на тоалетна, а в с. Опълченец – за поливане на насажденията, докато брат й жена му са били на почивка. Фактът, който посочва свидетелката, че ищцата е разполагала с ключове за апартамента в Чирпан и за къщата в с. Опълченец, не може да доведе според съда до извод, че това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че брат й не е своил нейната идеална част като своя. Свидетелката посочва период на активни действия от страна на ищцата, заедно с първия и втория й мъж, по извършване на ремонти за периода от 2014 година до 2017 година. Този свидетел установява също, че именно братът на ищцата е живял в апартамента в Чирпан, а впоследствие в село Опълченец. През 2021 година, когато ищцата решава да си уредят имотните въпроси с брат си, първият ответник отново прави ремонт в с. Опълченец. През септември 2024 година разбира, че вече не е собственик на имотите, като за периода от 2021 година до 2024 година ищцата и първият ответник не са поддържали контакт, той не се е отзовал на търсенията й. Плащането на данъците за имотите в Чирпан и в с. Опълченец, за което по делото са представени писмени доказателства и от двете страни, не е обстоятелство, относимо към института на придобивната давност. Лицето може да заплаща данъци с цел избягване на санкции от неизпълнението на данъчните си задължения, но този факт сам по себе си не може да го легитимира като собственик, респективно да показва явни действия по отношение на останалите собственици за своене на имота, нито е явно действие по неговото стопанисване и поддържане.

Свидетелските показания на св. Такиев също установяват обстоятелството, че ищцата е посещавала апартамента в гр. Чирпан инцидентно. Запознат е с периода от 2019 година – 2020 година, тъй като оттогава съжителства с ищцата. Фактът, че при посещенията на двамата, са намирали неизмити чинии и разхвърляни дрехи, сочи именно на това, че жилището се е ползвало от ответниците. Този свидетел също посочва, че братът й живее в с. Опълченец, защото му е било по-близо до местоработата. Първият ответник е отглеждал зеленчуци в двора. Ищцата разполагала с ключове и за двата имота. И двамата свидетели посочват, че ищцата е давала пари на брат си, за да плаща данъците. Не знае ищцата да е давала пари за ремонт, да е заплащала за входни такси и за чистачка. Посещавала е къщата в с. Опълченец около десетина пъти в периода 2019-2020 година, поливали са зеленчуците. Не знае от кого са посадени, но при условие, че в този период е живял с ищцата, то е логично той да знае, ако същите са посадени от нея. При разговор с втория ответник през 2021 година, първият ответник правел ремонт на покрива на къщата, когато ищцата му поискала 15 000 лв. за нейния дял.

От показанията на св. М. Н. е видно, че първият ответник е стопанисвал и ползвал апартамента чрез участието в ремонтни дейности и текущо покриване на задълженията в етажната собственост. Не е виждала ищцата от 7-8 клас. Първият ответник се е грижел и за имота в с. Опълченец, който го е засаждал и е носел продукция. Не е виждала ищцата да идва в апартамента и св. Такиев да идват в апартамента. Уточнява, че входната врата се заключва с чип. Първият ответник не е напускал жилището от 1998 година. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, че докато е била на работа, жилището не е посещавано от ищцата, като противоречащи на нормалната житейска логика.

От показанията на св. И. отново се установява, че първият ответник ползва имота в с. Опълченец и живее там, като го стопанисва и се грижи за него. Бил е и в Чирпан, но от 2017 година е непрекъснато в селото. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им, че не е виждал ищцата да идва да посещава имота, тъй като същият не е непрекъснато в своя имот, а работи и пътува до гр. Пловдив, независимо от добрата видимост, която има от своята къща към къщата на първия ответник. В останалата им част съдът кредитира събраните гласни доказателствени средства.

Съгласно Решение № 376 от 12.03.2013 година на ВКС, I ГО, по гр. д. № 260/2012 година за да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, в случая ищецът, без да намира приложение редът на чл. 193 от ГПК. При тези случаи Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК предвижда отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, като се приема, че с тези актове се констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при уважаване на иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това право, издаденият констативен нотариален акт подлежи на отмяна.

Анализът на събрания по делото доказателствен материал дава основание на съда да формира извод, че към момента на издаване на констативните нотариални актове са били налице кумулативно изискуемите обективни елементи, първият от които притежава и субективния признак, установени в разпоредбите на Закона за собствеността. Тези елементи формират сложния и динамичен фактически състав, с който законът свързва придобиването на право на собственост по давностно владение на недвижим имот - фактическо упражняване на съдържанието на това право по определен начин, в продължение на определен от закона срок от време. Анимусът - намерението за своене, е бил афиширан по несъмнен начин от страна на първия ответник по делото към ищцата чрез извършване на дейностите по ремонтиране, поддържане на имотите, включително това се установява от показанията на св. Такиев, свидетел на ищцовата страна, с когото ищцата съжителства на съпружески начала, като този свидетел посочва, че по време на разговора между двамата на 01.05.2021 година брат й правел ремонт на покрива на Опълченец. За този ремонт, както и за други действия в годините от 1998 година насам, не се установява от събраните гласни доказателствени средства ищцата да е предлагала да участва в тях, както и да участва при подмяната на дограмата в апартамента, при заплащането на дължимите суми за ремонт към етажната собственост., при обзавеждане с мебели на имотите и т.н. Фактът, че инцидентно е предлагана помощ за конкретна дейност в имота – например поливане или отстраняване на проблеми с ел. инсталацията, не формира извод за отричане на намерението на първия ответник за своене на съответната притежавана идеална част от имота като своя, още повече, че тези действия са извършвани в период, следващ 10 годишния период след смъртта на бащата. Не на последно място, за периода от 1998 година до 2014 година липсват каквито и да било ангажирани доказателства от ищеца относно фактите, които да изключват, унищожават или погасяват правото на ответника – да прекъсват придобивната давност. Свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели сочат, че владението на първия ответник не е упражнявано тайно и е демонстрирано по отношение на ищцата. Никой от свидетелите не установи, че ищцата е живяла в имотите, или дори и да не живяла, трайно е извършвала действия, с които да покаже на ответника, че тя е съвладелец на наследствената си част. Единствено при скрито владение, лицето, упражняващо фактическата власт върху имота, не може да черпи права. По делото липсват доказателства, че ищцата е била отблъсквана от процесния имот, което да я е препятствало да ги посещава. Според свидетелските показания на свидетелите на ищеца – св. Радева и св. Такиев тя е посещавала имота в Чирпан и в Опълченец, но тези посещения са били в период, след изтичането на десетгодишния период от смъртта на бащата.

В действащото ни законодателство липсва правна уредба на търпимите и съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат последиците на владението и държането. Практиката на ВКС – решение № 483/11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., ВКС, І г. о. – е възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Към това тълкуване следва да се добави, че общото между държането и търпимите действия е в обективния им елемент – упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата власт. При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или владелеца на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите. При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличности отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право. За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот, е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на лицето, което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца, върху имота на когото се извършва то – (Решение № 122/03.12.2020 г. по гр. д. № 3549 по описа за 2019 г. на ВКС, І-во Г. О.). Изложеното дава основание на съда да приеме, че първият ответник през годините не е извършвал само търпими действия в имотите, а е демонстрирал намерението си за своенето им.

От свидетелските показания на св. М. Н. е видно, че майката на ищцата и първия ответник й е споделила, че е теглила каса, за да помогне на ищцата в Стара Загора. Чула е, че първият ответник ще гледа родителите си, от майката на страните. Въз основа на събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че е от момента на смъртта на бащата до 2022 година, когато са съставени двата констативни нотариални акта е изминал 23 годишен период, за който период ищцата ангажира доказателства за периода от 2014 година. Ангажираните доказателства според съда не сочат за извършване на съизволителни/търпими действия от страна на първия ответник в тях по отношение на поддържането им и стопанисването им.

С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че положителният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата Н. Д. Н., е собственик по наследство от М.А.Н. и от Д.К.Н. на ½ идеална част от процесните имоти, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По искът с правно основание чл. 573, ал. 2 от ГПК, съдът намира следното:

Константната практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменяването на нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В подобна насока е Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което е издадено като такова въз основа на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), но не е загубило правната си стойност и до днес. В тази връзка са и разясненията по задължителното ТР № 3/12 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2012. С констативния нотариален акт, се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа към становището, че искът по чл. 537, ал. 2 ГПК може да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от предявяването му. Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск.

Съдът с оглед на отхвърлянето на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да отхвърли акцесорния иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК като последица, тъй като не се признава правото на ищеца спрямо ответника на посоченото основание, легитимиращо го като собственик.

При така установените по делото факти, съдът счита предявените искове за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Останалите предявени искове са обективно и субективно съединени с главния обуславящ иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК и са обусловени от неговото уважаване или отхвърляне.

По иска за нищожност на сделките за ½ идеална част от процесните имоти, собствени на ищцата, поради наличие на противоречие със закона или неговото заобикаляне и конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане на изкупуване на ½ идеална част от трите имота, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В практиката на ВКС – напр. Определение № 403/26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2882/2020 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 50176/24.10.2022 г. по гр.д. № 1481/2022 г. на ВКС, I г. о., Определение № 60160/18.10.2021 г. по гр.д. № 2403/2021 г. на ВКС, I г. о., Определение № 60405/22.11.2021 г. по гр.д. № 2904/2021 г. на ВКС, II г. о., Определение № 124/23.04.2020 г. по ч.гр.д. № 836/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др. – е дадено тълкуване, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е облигационен, тъй като не е за собственост или за вещно право, а с него се упражнява облигационно потестативно право на съсобственика да замести купувача по съдебен ред. Искът е конститутивен, тъй като с уважаването се налага правна промяна, като ищецът замества купувача по вече сключения договор с досегашния собственик, като влязлото в сила съдебно решение замества актовете, с които се прехвърля собствеността. Цената на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на спорното право, а ако няма такава – въз основа на пазарната цена.

Правото на изкупуване възниква само при продажба на имот на трето за съсобствеността лице. Такова право нямат съсобствениците при разпореждане с дял от съсобствения имот чрез дарение, договор за издръжка и гледане или замяна с индивидуална, а не родово опредЕ. вещ, извършени в полза на трето лице. Изкупуване е допустимо само при определени видове правни сделки – при които продавачът няма правно оправдан интерес да получи насрещната престация от точно определен приобретател. Такива са договорите за покупко-продажба. Към тях следва да се приравнят и договорите за замяна, към които съгласно чл. 233 от ЗЗД съответно се прилагата правилата за продажбата, но само когато насрещната престация е в родово определени вещи, тъй като само в този случай изкпувачът може да предложи “същите условия” на съсобственика-прехвърлител. При други видове сделки правото на изкупуване не може да бъде упражнено. Правото на изкупуване не възниква и при сделки, при които насрещната престация е със смесен характер /продажба, извършена от физическо лице в полза на търговец, който по занятие извършва строителна дейност, при която насрещната престация е парична и натурална – построяване на обекти за продавача/, както и във всички случаи, когато за съсобственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си с оглед изискването за насрещна престация и нейното естество, както и с оглед предмета /обектите/ на прехвърляне – наследяване, дарение, замяна с индивидуални вещи, издръжка и гледане, продажба на наследство /ТР № 50/56 г., ОСГК/ и др. – решение № 413/26.05.2010 г. по гр. д. № 2636/2008 г., ВКС, ІІІ г. о. Съгласно решение № 449/27.06.2002 г. по гр. д. № 703/2001 г., ВКС, ІV г. о. пасивно легитимирани са страните по договора – продавач и купувач. Ако приобретатели са повече от едно лице, искът за изкупуване трябва да бъде предявен срещу всички в двумесечен срок. Купувачите са обикновени другари и спрямо всеки от тях се преценява дали са налице предпоставките за изкупуване – решение № 449/27.06.2002 г. по гр. д. № 703/2001 г., ВКС, ІV г. о.

Съгласно решение № 153 от 18.02.2019 г. по гр. д. № 3895/2017 г., I г. о., решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1430/2010 г. и решение на 209 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, І г. о., срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС за предявяване на иск за изкупуване започва да тече от момента на узнаване на продажбата с нейните съществени параметри. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС дава право на заинтересования съсобственик, в случаите, когато не е бил поканен да изкупи идеалната част на друг съсобственик, както и когато декларацията по ал. 1 е невярна или продажбата е извършена при привидно по-тежки условия, да изкупи тази част при действително уговорените условия. Законът изисква съсобственик, който продава своята идеална част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия, т.е. предложението трябва да визира съществените елементи на договора за продажба – предмет и цена. Когато собственикът изобщо не е поканен да изкупи имота, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС не може да започне да тече от извършване на продажбата, тъй като този съсобственик не е страна по договора и не е длъжен сам да следи дали някой от другите съсобствениците не се е разпоредил със своята идеална част в полза на трето лице. Не представлява покана за изкупуване на имота по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗС доведеното устно до знанието на съсобственика намерение на другите съсобственици да продадат своите идеални части на неопредЕ. дата, на неопределен купувач и за неопредЕ. цена.

В този смисъл, в процесния случай, както от свидетелските показания на св.

Радева, така и от приложената справка по данни за физическо/юридическо лице от 16.09.2025 година, се установява, че ищцата е разбрала за осъществените сделки през 09.2024 година, като исковата молба е входирана в съда на 14.10.2024 година, тоест двумесечният срок от момента на узнаването, е спазен.

Съгласно Решение № 5 от 25.03.2021 г. по гр. д. № 1492/2020 г., II гр. о. на ВКС при нищожността сделката е обременена с порок от такава тежест, че тя изобщо не поражда целените с нея правни последици. Налице е именно начална невъзможност да възникне желаното от страните и типично за съответния вид сделка действие. Нищожността настъпва с извършването на порочната сделка, по право, без да е необходима съдебна намеса. Средство за предявяването на нищожността по съдебен ред е установителният иск, с уважаването на който само се констатира наличието на порока, препятстващ произвеждането на правен ефект от така обременената сделка (за разлика от случаите на унищожаемост, при които недействителността настъпва по силата на съдебно решение, с което е уважен конститутивен иск). Ищецът сочи наличието на пороци по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – противоречие със закона и заобикаляне на закона, които съдът не намира, че в процесния случай са налице.

Съгласно ТР № 1/2020 година на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1 от 2020 година за порока на сделката поради противоречие със закона ВКС сочи, че той се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Съгласно цитираното ТР „заобикалянето на закона е трудно установимо от съдържанието на договора, защото той се сключва в съответствие със закона. При това основание за нищожност, страните целят един неправомерен краен резултат, който постигат чрез сключване на една или повече сделки, които формално не нарушават закона. Ако страната по делото се позовава на крайната сделка и по делото няма данни за тези, които я предхождат, съдът не би могъл да установи скритата воля на страните. В общия случай при нищожност поради заобикаляне на закона, следва да бъде направено изрично възражение от страната и да бъдат доказани от нея допълнителните факти, които разкриват нищожността.

В конкретния случай, съдът намира, че не е налице противоречие със закона, тъй като видно от приложените два броя нотариални дела по делото, първият ответник е признат за собственик на притежаваната идеална част от имотите на основание давностно владение, като нотариусът е спазил законовите изисквания при изповядването на сделката. Ищецът не доказа и порокът заобикаляне на закона, тъй като по делото не се ангажираха доказателства относно преследвания от страните по сделката неправомерен краен резултат.

По отношение на иска за нищожност на учреденото вещно право на ползване по чл. 56 от ЗС върху процесните имоти поради липсата на съгласие на ищцата по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД:

Идентично е положението и при следващото се произнасяне на съда и по този обусловен иск. Съдът приема по главния обуславящ иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК, че към момента на сключване на Договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 49, том 8, дело № 1469/2022 от 31.05.2022 година по описа на СВ – Чирпан и на Договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 93, том 7, дело № 1312/2022 от 17.05.2022 година, вписан на 18.05.2022 година по описа на СВ- Чирпан, по силата на който К. Д. Н. е продал на Н. К. Н. имота в гр. Чирпан, същият се легитимира като собственик на имотите. Не е налице съответно и нищожност на учреденото вещно право на ползване върху процесните имоти с посочено основание по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие на ищцата, след като ответникът е извършил учредяването на вещното право на ползване именно в качеството си на пълноправен собственик на имотите, а не на собственик на ½ идеална част от тях.

По отношение на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху имотите:

Основанието на иска по чл. 108 от ЗС е твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае съществуването на това право на собственост и да се осъди ответникът да възстанови неправомерно отнетото от собственика право на владение, като елемент от неговото право на собственост. Основанието на положителния установителен иск за собственост е същото, а искането е да се признае по отношение на ответниците съществуването на това право на собственост на ищеца. При осъдителния и положителния установителен иск тежестта на доказване на правото на собственост е за ищеца.

Съгласно Решение № 124/11.07.2016 г. по гр.д. № 6220/2015 г., I г.о. на ВКС чл. 108 ЗС предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. За предявяването на иска по чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да заяви придобивен способ и да твърди, че ответникът няма основание да владее или държи вещта. Защитата срещу иска ответникът упражнява с възражения, че: 1) придобивният способ не е осъществен или се е погасил; 2) не владее или не държи вещта или 3) я владее или държи на противопоставимо на ищеца основание.

Съобразно разпредЕ.та доказателствена тежест на ищеца, а именно същият да докаже, че е собственик на процесните имоти и че се владеят от ответниците, съдът намира, че не беше проведено такова доказване от ищеца, което да го легитимира като собственик на противопоставимо на ответника основание, съответно и осъдителната претенция за предаване на владението следва да бъде отхвърлена като неоснователно.

Съдът не споделя доводите на ищеца, че по делото не е доказано, че не е налице десетгодишен период до съставянето на констативните нотариални актове за собственост. От момента на смъртта на бащата до датата на съставянето на констативните нотариални актове е изминал период около 23 години. Съдът не споделя и доводите на ищеца, че ответникът не трябва да е напускал съответния имот, за да може да се установи непрекъснато владение върху имота. Съгласно чл. 81 от ЗС владението се изгубва, ако то е било прекъснато за период повече от 6 месеца, тоест не е необходимо ответникът ежедневно да се намира в даден имот, за да не прекъсне владението върху него.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца са направените от ответниците разноски по делото в общ размер на 1800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № 0249660 от 27.02.2025 година и ДПЗС № 0249661 от 27.02.2025 година. Съгласно т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 година на ВКС по т.д. № 6/2012 година, ОСГТК в чл. 80 ГПК е въведено изискване за представяне на списък на разноските от страната, която е поискала присъждането им. Ответникът представя такъв, като не е направено възражение за прекомерност от насрещната страна. Съдът намира, че претендираното възнаграждение е справедливо по размер във връзка с правната и фактическа сложност по делото, както и с оглед процесуалната активност на ответника и нормалния размер за адвокатски възнаграждения за подобен вид дела по Наредба № 1 от 2004 година за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното, съдът