Решение № 490 от 16.10.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 846/2025 г.

Производството е по чл. 435, ал. 2 ГПК. Р. И. С. – длъжник по изпълнително дело № 20257930400223 по описа на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793 в РКЧСИ и район на действие – съдебният район на Софийски окръжен съд, обжалва действията на ЧСИ, изразяващи се в налагане на запор на банковите сметки на жалбоподателката, отказ за прекратяване на производството по изпълнителното дело и отказ да намали разноските по изпълнителното дело. Жалбоподателката е подала множество жалби и уточняващи молби, депозирани в кратък времеви период както пред ЧСИ, така и пред ОС – София и РС – Самоков, като съдилищата съответно са ги препратили за администриране на ЧСИ и същият ги е администрирал. Независимо от броя на жалбите и молбите, които в голямата си част и се дублират – било изцяло, било частично, оплакванията на жалбоподателката се свеждат до следното: ЧСИ незаконосъобразно е наложил запор на банковите сметки на жалбоподателката; ЧСИ незаконосъбразно е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело; ЧСИ незаконосъобразно е отказал да намали разноските по изпълнителното дело. Изложени са доводи във връзка с всяко от оплакванията. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение от взискателя Л. Л. Ш.. В изложените от ЧСИ Наталия Дангова мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за неоснователност на жалбите. Софийски окръжен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна: Изпълнително дело 20257930400223 по описа на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793 в РКЧСИ и район на действие – съдебният район на Софийски окръжен съд, е образувано на 17.07.2025 г. по молба на взискателя Л. Л. Ш. срещу длъжника Р. И. С. въз основа на изпълнителен лист от 01.07.2025 г., издаден от РС - Самоков на основание присъда № 13/12.04.2021 г. по н. о. х. д. №29/2019 г. по описа на РС - Самоков и решение № 3/17.01.2023 г. по в. н. о. х. д. № 441/2022 г. по описа на ОС – София. Изпълнително дело е с предмет изпълнение на парично вземане - сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2018 г. до окончателното плащане. На длъжника Р. И. С. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 07245/28.07.2025 г. с приложено копие от изпълнителния лист, като същите са връчени лично на 31.07.2025 г. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД. Запорното съобщение с изх. № 07246/28.07.2025 г. е връчено на третото задължено лице на 30.07.2025 г. Във връзка с наложения запор на банковите сметки на длъжника по специалната сметка на частния съдебен изпълнител на 06.08.2025 г. са постъпили сумите от 499.30 лв. и сумата от 498.03 лв. /общо 997.33 лв/. Р. И. С. е депозирала по изпълнителното дело възражение /с вх. № 05707/01.08.2025 г./, с което е направила искане за вдигане на наложения запор на банковите й сметки /като е изложила доводи за насочване на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество и върху имущество, което не е нейна собственост, освен това е изложила довод за незаконосъобразност на действието по налагане на запора едновременно с поканата за доброволно изпълнение/, поискала е прекратяване на производството по изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност по отношение на вземането и е възразила срещу разноските по делото с твърдение, че са завишени и че има дублиране на суми. С постановление от 04.08.2025 г. ЧСИ е отказал да намали разноските по изпълнителното дело. С разпореждане от 04.08.2025 г. ЧСИ е отказал да вдигне изцяло наложения на банковите сметки на длъжника запор и да прекрати производството по изпълнителното дело. Във връзка с така постъпилото възражение обаче запорът върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД е вдигнат частично /с уведомление с изх. № 07660/05.08.2025 г., получено от третото задължено лице на 07.08.2025 г./ - само по отношение на постъпващите по сметките суми, представляващи издръжка на дете, както и сумите, постъпващи от Агенция за социално подпомагане, Агенция по заетостта, НОИ и др., имащи характер на социални помощи, обезщетения за безработица, обезщетения за временна нетрудоспособност. При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията на съда са следните: По отношение на оплакванията за незаконосъобразност на действието по налагане на запор на банковите сметки на длъжника: Съобразно разясненията, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. При съобразяване с цитираната задължителна съдебна практика и доколкото жалбоподателката обосновава възражението, депозирано по изпълнителното дело, както и жалбата си в тази част, на твърдение за насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество /постъпващи по две от банковите й сметки суми за издръжка на дете и суми, представляваща обезщетения по реда на ДОО/, съдът намира, че жалбата й в тази част е допустима, макар наред с оплакването за насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество да се навеждат и доводи, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство, а именно твърдение за насочване на изпълнението върху имущество, което не е собственост на длъжника /суми по трета банкова сметка, по която е издадена кредитна карта/ и доводи за незаконосъобразност на действието по налагане на запор поради извършването му едновременно с поканата за доброволно изпълнение, при което длъжникът бил лишен от възможността да плати доброволно. Разгледана по същество обаче, жалбата в тази част е неоснователна. Това е така, тъй като незабавно след постъпване по изпълнителното дело на възражението на длъжника от 01.08.2025 г. /и въпреки липсата на представени с него доказателства за изложеното/ запорът върху сумите, постъпващи по сметките на длъжника, представляващи издръжка на дете, както и суми, постъпващи от Агенция за социално подпомагане, Агенция по заетостта, НОИ и др., имащи характер на социални помощи, обезщетения за безработица, обезщетения за временна нетрудоспособност, е вдигнат, видно от гореобсъдените доказателства по делото. За яснота на жалбоподателката следва да се отбележи, че дори останалите й доводи, изложени във връзка с оплакването за незаконосъобразност на действието по налагане на запор на банковите сметки на длъжника да подлежаха на разглеждане в настоящото производство, изводите за неоснователност на жалбата в тази част не биха били променени. Това е така, тъй като налагането на запор едновременно с поканата за доброволно изпълнение и налагането на запор върху сума по банкова сметка, по която е издадена кредитна карта, не са незаконосъобразни изпълнителни действия. Действията на ЧСИ по налагане запор едновременно с поканата за доброволно изпълнение, т. е. преди да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение, не са незаконосъобразни, тъй като съгласно чл. 507, ал. 1 ГПК при запор на вземане /каквото е налице в случая – наложен е запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки/ запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, а съгласно чл. 508, ал. 1 ГПК в тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати, има ли претенции от други лица върху същото вземане, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции, като /според ал. 2 на същия чл. 508 ГПК/ поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора, а съгласно чл. 508, ал. 3 ГПК, ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи. А сумите по банковата сметка, по която е издадена кредитна карта, не са собственост на банката, както се твърди от жалбоподателката, а представляват парични средства, предоставени й под формата на кредит /подлежащ на връщане при специфични условия/, с които средства тя преценява дали и как да се разпорежда, поради което е без значение дали тези средства ще бъдат усвоени, като се извършват разплащания с кредитната карта /и впоследствие сумите бъдат възстановявани при уговорените условия/ или няма да бъдат усвоени и ще бъдат постоянно налични по сметката. Последното съдът излага само за яснота на жалбоподателката, доколкото дори и в случая да се установяваше твърдението на жалбоподателката, че изпълнението е насочено върху имущество, което не е нейна собственост, защитата срещу токова изпълнително действие не може да се осъществи в настоящото производство, същата се осъществява по друг ред и то не по волята на длъжника, а на собственика на имуществото. По отношение на оплакването за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело: Жалбата е неоснователна и в тази част. Както правилно е прието и от ЧСИ, не е в неговата компетентност да преценява основателността на възражение на длъжника за изтекла погасителна давност. Редът за защита при такова възражение е исков – чрез иск по чл. 439 ГПК, с който длъжникът оспорва вземането по изпълнителното дело. Поради това отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание възражение за изтекла погасителна давност е законосъобразен, а доколкото жалбоподателката не твърди наличие на други основания за прекратяване на изпълнителното производство, съдът не следва да обсъжда налице ли е някое от основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. По отношение на оплакването за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да намали разноските по изпълнителното дело: Жалбата е неоснователна и в тази част. Съгласно т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. ВКС дава тълкуване, според което съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението с изключение на изрично посочените такива са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е погасено или не по време на изпълнителния процес. Вземането за разноски не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в изпълнителното производство. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. В случая разноските са посочени в поканата за доброволно изпълнение до длъжника, а от разпореждане на ЧСИ от 15.07.2025 г. за образуване на изпълнителното дело, писма до взискателя от 17.07.2025 г. и от 25.07.2025 г. и материалите по делото се установява, че начислените разноски са, както следва: 1. Разноски, платени авансово от взискателя: разноски в общ размер от 87.30 лв. с вкл. ДДС, включващи: такса в размер на 24 лв. за образуване на изпълнително дело /дължима съгласно т. 1 ТТРЗЧСИ/, такса в размер на 24 лв. за връчване на покана за доброволно изпълнение /дължима съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ/, такса в общ размер от 18 лв., формирана от сбора на 3 отделни такси в размер на по 6 лв. всяка за извършени справки /дължима съгласно т. 3 ТТРЗЧСИ/, такса в размер на 18 лв. за запор върху банкова сметка /дължима съгласно т. 9 ТТРЗЧСИ/, разноски в размер 3.30 лв. за пощенски разходи /дължими съгласно т. 31, б. „к“ ТТРЗЧСИ/; разноски в размер на 4 лв. за платена държавна такса за получаване на информация от БНБ /дължими съгласно т. 31, б „а“ ТТРЗЧСИ/; 2. Разноски в размер на 233.99 лв. с вкл. ДДС, представляващи пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане, дължима от длъжника след събиране на вземането; 3. Приети разноски, направени от взискателя за адвокатско възнаграждение, в общ размер от 400 лв. /от които 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 200 лв. - за процесуално представителство по изпълнителното дело/. Видно е от гореизложеното, че така определените от ЧСИ разноски по изпълнителното дело не са завишени, изцяло са съобразени с ТТРЗЧСИ и с Наредба 01/09.072004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, както и с правилата на ГПК /чл. 79 ГПК/, поради което правилно ЧСИ е отказал да намали размера им. Воден от горното, съдът