Решение № 15 от 25.2.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 5/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. С решение № 137 от 02.12.2024 г., постановено по т.д. № 168 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Плевен е оставена без уважение постъпилата жалба от С. П. С., с ЕГН ••••••••••, в качеството на ЕТ „ХЕЛГА - С. С.", с ЕИК 123027616, със седалище и адрес на управление област Плевен, община Долна Митрополия, с. Горна Митрополия, •••••••••, чрез адвокат А. Г. от ПАК с адрес: гр. Плевен, •••••••••• против Отказ на АВ - ТР № 20241102181357/05.11.2024г. по заявление вх.№ 20241102181357/02.11.2024 г. за вписване на първоначална регистрация на Фирма „Хелга 24" ООД. Срещу това решение е постъпила жалба от С. П. С., в качеството и на собственик и представляващ ЕТ „ХЕЛГА - С. С.", действаща чрез адвокат А. Г.. Обосновават се доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Възразява се срещу направените крайни изводи на първоинстанционния съд, че отказът на длъжностното лице по вписванията към АВ е законосъобразен, мотивиран с това, че в представената със заявлението декларация- съгласие по чл.73, ал.1, изр. второ от ТЗ на вносителя на апорта, не е посочено наименованието на дружеството, в чийто капитал ще бъде направена непаричната вноска, а също и доколкото е констатирано несъответствие между описанието на апортираните имоти в оценителното заключение по чл.72, ал.2 от ТЗ с описанието им с останалите представени със заявлението документи. Твърди се, че необходимото, съгл. чл.73, ал.1, изр. второ от ТЗ, съдържание на писменото съгласие на вносителя не изисква изписване на наименованието на дружеството, в чийто капитал се внася апортната вноска, а само нейното описание. Това било така, тъй като съгл. чл.73, ал.1, изр. второ от ТЗ писменото съгласие на вносителя не представлявало самостоятелен документ, а е приложение към дружествения договор. В случая, фирменото наименование на новоучредяващото се дружество се съдържало в представения към заявлението дружествен договор. Комплексът от тези два документа установявал волята на вносителя да предаде в собственост апортираните имоти именно на дружеството с посоченото в дружествения договор наименование, а не на някое друго. Пояснява, че по предходни две заявления за регистрация на същото дружество, липсвало такова указание, въпреки идентичното съдържание на съгласието по чл.73, ап.1, изр. второ от ТЗ на вносителя на апорта. Такъв недостатък на декларацията се заявявал от длъжностното лице едва с процесния директен отказ, без да е дадена възможност да бъде поправен по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят навежда още, че в част „Заключение" на изготвената експертиза за нуждите на исканото вписване, апортируемите имоти били посочени от вещите лица единствено с кадастрални номера. Това обаче не било недостатък на заключението, тъй като пълното описание на имотите според изискването на чл.60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ било извършено в обстоятелствената му част. В отделното производство по чл.72, ал.2 от ТЗ за оценка на бъдещия апорт, длъжностното лице упражнило контрол върху изготвената експертиза и в случая било приело, че тя отговаря на законовите условия. Ако описанието на имотите единствено с кадастралния им номер в част „Заключение" на експертизата представлявало недостатък, то следвало да се изиска от вещите нейното поправяне с включване на индивидуализиращите данни по чл.60, т.1 - 7 от ЗКИР. Експертизата обаче била приета в този вид и е била предоставена на заявителя на оценката като отговаряща на всички законови изисквания. Изискването, апортируемите имоти да са описани в дружествения договор и декларацията по чл.73, ал.1 от ТЗ еднообразно с част „Заключение" на оценителната експертиза било в несъответствие със законовите изисквания. Така мотивираният отказ бил незаконосъобразен и представлявал проява на неоправдан формализъм, тъй като в обстоятелствената част на заключението, недвижимите имоти били правилно индивидуализирани. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение, постановено от Окръжен съд - Плевен, като вместо него въззивният съд да отмени така постановения отказ и укаже на АВ - ТРРЮЛНЦ да извърши исканото вписване. Претендира направените деловодни разноски. Прилага писмено съгласие по чл.73, ал.1 от ТЗ на вносителя на апорта ЕТ „ХЕЛГА - С. С." с нотариална заверка на подписа per. № 8138/10.10.2024 г. на нотариус С. И., per. № 516 на НК с район P C – Плевен с добавка, че апортът на процесните недвижими имоти се извършва в капитала на новоучредяващото се дружество с ограничена отговорност с наименование „Хелга 24" ООД. В законния срок е постъпил писмен отговор по частната жалба от АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ЕИК 131282355, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Елисавета Багряна" № 20, представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез главен юрисконсулт Х. В.. Със същия се изразява становище за неоснователност на направените възражения от жалбоподателя. Отправя се искане за оставянето и без уважение и потвърждаване от въззивния съд на обжалваното Решение № 137/12.12.2024 г., постановено по т. дело № 168/2024 г. на Окръжен съд - Плевен. Претендират се сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Апелативен съд – Велико Търново, в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното: Жалбата на С. П. С., в качеството и на собственик и представляващ ЕТ „ХЕЛГА - С. С." - един от съдружниците на „Хелга 24" ООД - в процес на учредяване, и посочена като един от управителите, които могат заедно и поотделно, да представляват това дружество, е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, от надлежно легитимирана страна – заявителят по регистърното производство срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а при преценка на оплакванията за неправилността му, решаващият състав съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред Агенция по вписвания е било образувано по заявление по образец съгласно приложение № А4 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с вх. № 20241102181357 / 02.11.2024 г. от пълномощник А. Г. Г., като са приложени документи по опис. На основание чл. 24 и чл.21, т.4 и т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрация е отказало вписване на първоначална регистрация на: Дружество с ограничена отговорност с наименование „Хелга 24”, със седалище и адрес на управление: България, с. Горна Митрополия 5869, Област Плевен; Община Долна Митрополия "Георги Димитров", № 67 и с предмет на дейност: производство, преработка и продажба на зърнено - житни и маслодайни култури; търговия с непреработена и преработена селскостопанска продукция; съхранение на селскостопанска продукция; покупко-продажба на земеделска земя; покупка, строителство и реконструкция на недвижими имоти; отдаване под наем и аренда на земеделска земя и недвижими имоти; складова дейност; търговска дейност в страната и чужбина; агротехнически услуги; производство на енергия от възобновяеми и алтеративни енергийни източниции; с управители: С. С. С., ЕГН •••••••••• и С. П. С., ЕГН ••••••••••; с начин на представляване: заедно и поотделно и съдружници: С. С. С., ЕГН ••••••••••, с участие в капитала от 10 100 лв. и ЕТ „ХЕЛГА - С. С.", ЕИК 123027616 – участие от 4 335 000 лв., и размер на капитала общо от 4 345 100 лв., като с отказа са посочени недвижимите имоти, включени в непаричната вноска на ЕТ „ХЕЛГА - С. С.". Като се позовало на разп. на чл.73, ал.1, изр. второ от Търговския закон, според която, при вноската в капиталово дружество към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му и при удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя, длъжностното лице приело, че в конкретния случай, в представеното съгласие от 10.10.2024 г. не е посочено наименованието на дружеството, в чийто капитал ще бъде направена непаричната вноска. Представените към заявлението скици на поземлени имоти в с.Горна Митрополия и на имот с идентификатор №56722.659.819 в гр.Плевен не удостоверявали правата на заявителя на оценката, върху непаричната вноска, предмет на апорт. Изложени са мотиви, че при прегледа на представените документи се констатира несъответствие по отношение на пълното описание на непаричната вноска, заявено за вписване с разглежданото заявление и посочено в дружествения договор и това, посочено в съгласието от 10.10.2024 г. и заключението на вещите лица, прието на 16.09.2024 г. В дружествения договор било извършено дописване в описанието на непаричната вноска, което описание несъответствало на посоченото в заключението на вещите лица, прието на 16.09.2024г. по акт за назначаване на вещи лица № 20240514080019, а съгласно чл.72 от ТЗ описанието на непаричната вноска в дружествения договор на новоучреденото дружество, следва да съответства на описанието и в заключението на вещите лица. Длъжностното лице към АВп посочило още, че при извършената служебна справка е установило, че в търговския регистър са постъпили две идентични заявления по образец съгласно приложение А4 с рег.№ съответно 20241014110448 и рег.№ 20240824171017, по които са постановени откази с констатирани нередовности, които не са отстранени с подаване на разглежданото заявление, а посочените нередовности - не можели да бъдат отстранени по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Постановеният отказ № 20241102181357 от 05.11.2024 г. по заявление вх. № 20241102181357 е съобщен на заявителя, който го е обжалвал в срок пред ОС – Плевен. Със свое решение № 137 от 02.12.2024 г., постановено по т.д. № 168 по описа за 2024 г., този съд е оставил без уважение постъпилата жалба. Направил е краен извод за нейната неоснователност, споделяйки само два от развитите доводи на длъжностното лице, постановило обжалвания отказ, развивайки ги като свои водещи мотиви, а именно че: в представеното по делото и изискуемо от закона, съгл. разп. на чл.73 ал.1 от ТЗ, писмено съгласие на вносителя на апортната вноска, с нотариална заверка на подписите, не е отразено - в капитала на кое дружество ще бъде извършена тази апортна вноска; касаело се за множество имоти, в района на различни служби по вписвания и формалният характер на това производство /основан само на документи/ изисквал точно и ясно посочване на името на дружеството, в чийто капитал ще бъдат внесени тези недвижими имоти, като заявлението за вписване не можело да преодолее този недостатък, тъй като то е само форма за сезиране на компетентния държавен орган по регистрация и няма никаква доказателствена стойност по отношение даденото съгласие за непарична вноска от съдружник. Първоинстанционният съд е констатирал, че в описателната част на експертизата, вещите лица са индивидуализирали имотите, но в заключителната - такава същинска индивидуализация липсвала, като имало разминаване и в наименованието на някои от недвижимите имоти /като дал и съответни примери за тази констатация/. Приел, че за да е налице пълна яснота за внасяната в капитала непарична вноска, следва да има точно, ясно и напълно съвпадащо описание на имотите, които са неин предмет, във всички изискуеми от закона документи - дружествен договор, писмено съгласие с нотариално заверка на подписа и заключение на вещите лица по чл.72 ал.2 от ТЗ. Това описание следвало да е изведено от съдържанието на акта за собственост и следвало да бъде проверено от нотариуса, когато подписва даденото съгласие, а наличието дори и на минимално несъответствие, било в разрез с механизма на доказване на спазена процедура и съответно - основание за отказване на вписване. При така възприетата фактическа обстановка настоящият въззивен съдебен състав прави следните правни изводи: Съгласно разп. на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред; дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР /респ. актът подлежи на обявяване/; дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; представяне на изискуемите декларации по чл. 13 ЗТР; заплащане на следващата се държавна такса /когато такава се дължи/; да са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт. В разп. на чл. 72, ал.1 от ТЗ е предвидено, че ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му. Съгласно разп. на чл. 72, ал.2 от ТЗ, вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, методи на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър със заявлението за вписване. Съгласно разп. на чл. 73, ал.1 от ТЗ - вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор или устава. При вноската в капиталовото дружество към дружествения договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. При удостоверяване на подписа нотариусът проверява правата на вносителя. В Наредба № 1/2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и конкретно чл. 20, т. 2, б. „б” е разписано, че при непарична вноска се изисква - заключението на вещите лица по чл. 72, ал.2 от Търговския закон, освен в изрично предвидените със закон случаи; доказателствата, че вносителят е съобщил на длъжника за прехвърляне на вземането, с изключение на случаите, когато вземането е срещу самото дружество (при извършване на непарична вноска с предмет вземане); доказателствата, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска, и писменото съгласие на вносителя на непаричната вноска с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (при извършване на непарична вноска на права, за учредяването или за прехвърлянето на които се изисква нотариална форма. Съгласно разп. на чл. 123, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/2007 г., вещите лица се назначават от длъжностното лице по регистрация, по искане на съдружник или акционер - заявител на оценка на непарична вноска в капитала на капиталово търговско дружество, като искането следва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, достатъчно данни за индивидуализирането на предмета на непаричната вноска и документи, удостоверяващи правата на заявителя на оценката върху предмета на непаричната вноска. Представената към заявлението за вписване оценка на непаричната вноска в капитала на новоучреденото дружество е извършена по реда на Глава седма от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В чл. 126 от тази Наредба е посочено какъв контрол може да извърши длъжностното лице по регистрацията при представяне на оценката, а именно – да провери дали същата съответства на изискванията на чл. 72, ал.2 от ТЗ и да уведоми вещите лица за констатирани недостатъци като им предостави срок за отстраняването им. Тези недостатъци следва да бъдат свързани с проверка - дали заключението съответства на поставената задача, дали съдържа пълно описание на непаричната вноска, методи на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. В случая, предмет на заявлението е било вписването на новоучреденото дружество с ограничена отговорност, като един от съдружниците е заявил, че дава съгласие за направа на непарична вноска - апорт, оценена от експертите съгласно приложената експертиза, назначена с акт № 20240514080019-6/29.08.2024 на АВп. По направеният от първостепенния съд извод, че даденото от вещите лица заключение в заключителната си (крайна) част не съдържа пълно описание на непаричната вноска и метода на оценка съгласно чл. 72, ал. 2, изр. 2 от ТЗ, въззивният съд излага следното: Действително недвижимият имот, който ще служи за апортна вноска следва да бъде идентифициран по един и същ начин в съпътстващите заявлението документи, в т.ч. и в представения дружествен договор и писмено съгласие. Съгласно разпоредбата на чл. 19 и чл. 20, т. 2 б. "б" от Наредба № 1/2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, на вписване подлежат вида и стойността на непаричната вноска. По аргумент от чл. 72, ал. 2 от ТЗ, при вписване на вида на непаричната вноска следва да се извърши пълно описание на същата. Длъжностното лице, възложило експертизата ако установи пропуск следва да процедира съгласно чл. 126, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. като уведоми вещите лица за недостатъците и да им предостави срок за отстраняването им. Това може да стане и по искане на страната, инициирала производството. Процедурата по назначаване на вещи лица за извършване оценка на непарична вноска, изготвянето на заключението и представянето му в търговския регистър, уредена в чл. 122 – чл. 132 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г., не завършва с краен акт, който по силата на специална правна норма, да е задължителен за съда и длъжностното лице по регистрацията, извършващо проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, което не е ограничено в проверката си. Съгласно трайно установената практика, съдът е длъжен при решаващата си дейност да обсъди всички относими за спора обстоятелства, въведени от страните или служебно установени, в това число изяснените и установени посредством заключенията на вещи лица по делото факти и връзки между факти. С експертиза се установяват факти и връзки между факти и се дават експертни оценки, когато са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага.Установяването на фактите е предмет на констатации, връзките между фактите и оценките в рамките на поставените на вещи лица задачи са предмет на изводи / така в Решение № 89 от 27.10.2020 г. на ВКС, III г.о., постановено по гр. дело № 1694/2019година и др. /. Констатациите и изводите в експертизата съставляват единно цяло и при липса на противоречие между тези елементи и яснота в изводите на експертите, не би следвало изготвеното от тях заключение да не се цени. В конкретния случай е проследимо описанието на недвижимите имоти, с оглед обективираното в заключението на експертите съдържание, касаещо предмета на възложената им оценка, където подробно са индивидуализирани същите, като не възниква съмнение в истинността на тези констатации, при съпоставяне с данните в изводна част, съобразно посочения идентификатор на оценените имоти. Въззивният съд приема, че е даден ясен отговор от експертите на поставената задача, съобразно изискването на разп. на чл. 72 ТЗ. По представената със заявлението декларация-съгласие по чл.73, ал.1, изр. второ от ТЗ на вносителя на непарична вноска, въззивният съд излага следното: Апортът е вид сделка с прехвърлителен ефект за правото на собственост. Волеизявленията на вносителя-собственик на имота и дружеството, което приема апорта се обективират в два акта – съгласие на собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа – чл. 73, ал.1 ТЗ и сключване на дружествен договор или приемане на учредителен акт с отразяване на капитала - при учредителния апорт. Характерът се определя като сделка – решение. /в т.см. Решение № 20 от 4.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1084/2010 г., I т. о., ТК/. Апортът или непаричната вноска представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на един субект и става собственост на това дружество, като собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството, а срещу апортната вноска отчуждителят получава в конкретния случай дялове от учреденото ООД / в т.см. Решение № 122 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3484/2014 г., II т. о., ТК и др./. Наличието на декларация по чл. 73, ал.1 от ТЗ, обективираща съгласието на вносителя е самостоятелен елемент от сложния фактически състав на непаричната вноска, който следва да бъде налице към датата на вписването на учреденото дружество. В теорията се възприема, че правилата на разп. на чл. 73, ал.1, изр. 2 и ал.3 ТЗ гарантират автентичността на изявлението на апортиращия. Правоприемство ще се осъществи при реализация на фактическия състав, при който са необходими кумулативно и двата елемента – съгласие на вносителя, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписа съгл. разп. на чл. 73, ал.1 ТЗ и наличие на валиден дружествен договор или устав. В теорията при внасянето на непаричната вноска също се разграничават две фази: извършване и изпълнение. Извършването на апорта се състои в поемане на задължение на вносителя да престира определена непарична вноска в имуществото на дружеството, а изпълнението на апорта представлява изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността, респективно друго право – обект на апорта, и предаване на непаричната вноска във владение на дружеството. Действително се констатира, че в декларацията - съгласие от 10.10.2024 г. на С. П. С., в качеството и на собственик и представляващ ЕТ „ХЕЛГА - С. С.", същата е посочила, че внася недвижимите имоти като непарична вноска в капитала на новоучредено дружество с ограничена отговорност, без да посочи правноиндивидуализиращи белези търговска фирма, седалище и адрес на управление и др., разписани в ТЗ / с оглед възможността да бъдат учредявани и регистрирани с участието на едно лице повече от едно търговски дружества с ограничена отговорност/ и което ще бъде предмет на новата регистрация. По този начин, не може да се проследи ясно намерението на апортиращия – кое е новоучреденото търговско дружество, което желае да бъде правоприемник и най вече да се проследи и постигането на неговата цел, с оглед особеностите на апорта като специфичен вещно прехвърлителен производен способ, а именно – участие в конкретно търговско дружество, което предстои да бъде регистрирано и да възникне. Правният резултат на намерението за апорт е именно създаването на нов конкретен правен субект. Учредителният апорт е сделка на разпореждане в полза на лице, което не съществува към момента на нейното извършване, но за което апортиращият вече има яснота и е взел решение / видно и от съставения на същата дата 10.10.2024 г. протокол от учредително събрание и това е да се учреди дружество с ограничена отговорност, с наименование „Хелга 24” ООД, със седалище и адрес на управление: с. Горна Митрополия, ул.”Георги Димитров” № 67/. Като последица от липсата на правна индивидуализация на търговското дружество, което е новоучредено към датата на съставяне на декларацията – съгласие – фактическият състав на апорта ще остане незавършен, поради неосъществяване на един от елементите му – изрично съгласие на апортиращия за внасяне на непарична вноска в капитала на конкретно дружество - правоприемник, което се учредява с непарична вноска, с намерението да възникне като правен субект. Винаги следва да се държи сметка за правните последици, когато касаят обсъждане на вещни права / които ще възникнат при вписването на едно такова дружество/, тъй като те обезпечават сигурността на волеизявленията и са гаранция за съответствие на обективираната воля с действителната. Поради което и волеизявлението в декларацията по чл. 73, ал.1 ТЗ трябва да бъде ясно и недвусмислено и да има адресат, тъй като макар и да изявява волята на страната, правните последици ще се породят и в правната сфера на новоучреденото търговско дружество, в процес на регистрация. Пред настоящата инстанция, се представя от жалбоподателя заверен препис на декларацията – съгласие на апортиращия ЕТ от 10.10.2024 г., като след израза: „Давам съгласие описаните по-долу недвижими имоти, собственост на ЕТ „Хелга-С. С.”, да бъдат внесени като непарична вноска в капитала на новоучредено дружество с ограничена отговорност, а именно: „ - е дописан ръкописно текст: „ „ Хелга 24” ООД, както следва: „. Върху този препис е поставен на 11.12.2024 г. щемпел от С. И., нотариус в район РС - Плевен, рег № 516 на НК, видно от който, е удостоверил верността му като снет от оригинал на представен му документ от С. П. С., като е отразено, че на първообраза е нямало зачерквания, прибавки, поправки и други особености. Както се посочи вече, съгласието на вносителя /собственика/ следва да е дадено преди или към датата на дружествения договор, тъй като без неговото съгласие не би могло съответната непарична вноска да се включи в капитала на дружеството. Последващото съгласие не санира липсата на такова при приемане на дружествения договор, а в конкретния случай се ангажира доказателство в тази насока – че на 11.12.2024 г. съгласието за апорт е дадено за конкретно вече дружество, чието наименование е прибавено ръкописно в преписа на декларацията-съгласие, послужила за нуждите на производството пред АВ, като прибавката я няма в първообраза на документа и след като на 10.10.2024 г. вече е изготвен дружествен договор. По същество, представеният документ не е идентичен с първоначално заверения от нотариуса първообраз и не може да замести същия като съставен на по-ранната дата и да санира констатирания вече пропуск, поради липса на изискуемата от закона форма. Не следва да се дават указания по реда на чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото всички изискуми документи по ТЗ, ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел - са представени пред длъжностното лице по регистрация и въззивния съд прави своя краен извод за правилността на отказа въз основа на конкретен такъв документ, представен към заявлението за регистрация, както и новопредставения с обсъжданата жалба. По тези съображения, при съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не следва да се присъждат разноски на Агенция по вписванията, тъй като отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор, а производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и по правилото на чл. 541 ГПК разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново