Решение № 110 от 25.10.2022 г. на Софийски окръжен съд по дело № 66/2020 г.

производството по несъстоятелност с приети обезпечени вземания в размер на 85 055.13 лева, но се сочи, че възражението за прихващане, направено с отговора, е неоснователно по две съображения – - същото не е отправено до синдика на несъстоятелното дружество съгл. чл.645, ал.2 от ТЗ и - не е налице годно за прихващане вземане над сумата от 5 914.43 лева – част от общо приетото вземане на „С.“ ООД, за което е изготвена на осн. чл.721, ал.1 от ТЗ сметка за разпределение за налични парични средства в масата на несъстоятелността, одобрена от съда с определение № 260070 от 30.03.2022 год., вписано в ТРРЮЛНЦ с вписване № 20220331105552.

Сочи се, че може да се извършва прихващане между насрещни права на длъжника и кредитор на несъстоятелността, но при следните условия по чл.645, ал.3 от ТЗ – преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения да са съществували и да са били насрещни и еднородни, а вземането на кредитора да е било изискуемо. Ако вземането на кредитора е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността. Поради тази причина се сочи, че такова годно за прихващане вземане е само вземането за частта му, включено в сметката за разпределение.

Препис от ДИМ е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба.

С допълнителния отговор се сочи, че направеното възражение за прихващане е отправено до ищеца, чийто процесуален представител е упълномощен от синдика, поради което следва да се приеме, че същото, съдържащо се в отговора на исковата молба, се счита отправено до синдика. Алтернативно се сочи, че синдикът също е уведомен за горното по електронна поща, за което се представя писмено доказателство.

Ответникът не претендира разноски по делото.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от представения с исковата молба договор за наем, сключен на 28.11.2013 год. между „С.“ ООД, ЕИК, наемодател и „А.Б.“ ЕООД, ЕИК, наемател, със същия ответникът отдал под наем на ищеца поземлен имот с площ от 10.294 дка, находящ се в землището на гр. Ихтиман, ЕКАТТЕ 32901, община Ихтиман, Софийска област, местност „Милчово дере“, съставляващ имот № 063013 по плана за земеразделяне на същото землище, ведно с построената в имота текстилна фабрика с подобекти, описани в договора. За ползването на имота „А.Б.“ ЕООД се задължил да плаща на наемодателя месечни наемни вноски в размер на 12 000 евро, както и ДДС върху тази сума, дължим отделно. С т.9.7 от договора наемателят се задължил да заплати на наемодателя депозит в размер, равен на наема за два месеца без ДДС, т.е. сумата от 24 000 евро с цел обезпечаване на своевременното плащане на дължимите месечни наемни вноски. С т.9.8 било договорено депозитът да се съхранява по банкова сметка на наемодателя, като натрупаната лихва върху сумата на депозита да не се плаща на наемателя, а да увеличава размера на депозита. Сумата на депозита и натрупаната върху нея лихва за периода на действие на договора следвало да бъдат върнати на наемателя при изтичане срока на договора или при предсрочното му прекратяване, ако всички разходи, дължими от наемателя, и/или щети, причинени от него, са платени или удържани, както и ако наемодателят няма искове за компенсиране съгласно договора.

Договорът бил сключен първоначално за период от 3 години, като с анекс от 28.09.2016 год. срокът му бил продължен до 30.11.2019 год.

Между страните не се спори, като се установява и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че депозитът по т.9.8 от договора бил внесен от наемателя по сметка на наемодателя на 11.12.2013 год.

Видно от служебно извършена на осн. чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищеца, с решение № 50/08.04.2019 год., постановено по т.д.н. № 12/2019 год. на СОС, е обявена неплатежоспособността на „А.Б.“ ЕООД с начална дата 01.01.2019 год. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, а с решение № 161/15.11.2019 год. по същото дело дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на управителните му органи и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Между страните не се спори, че след откриването на производството по несъстоятелност на „А.Б.“ ЕООД сключеният на 28.11.2013 год. договор за наем със „С.“ ООД бил прекратен, като наетият имот бил върнат на наемодателя на 04.09.2019 год., удостоверено с приемо-предавателен протокол, приложен с и.м. Между страните не се спори, като изрично се признава в о.с.з. на 11.10.2022 год. от пълномощника на ищеца, че вземанията на ответника, сочени в отговора на исковата молба, съставляващи неплатени по договора за наем две наемни вноски за месец април и месец май 2019 год. и лихви за забава върху просрочени наемни вноски, дължими за месец юни 2016 год. – месец април 2019 год., предявени от наемодателя и приети от синдика в производството по несъстоятелност, са дължими, доколкото до настоящия момент сумите не са платени от ищеца. Спори се единствено каква част от сумите са изискуеми – с оглед наведеното от пълномощника на ищеца с ДИМ възражение, че годно за прихващане, т.е. изискуемо е само вземането в частта му, включено в сметката за разпределение, изготвена в производството по несъстоятелност.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Видно от цитираните по-горе две договорни разпоредби на договора за наем – тези на т.9.7 и т.9.8, внесеният от наемателя депозит в размер, равен на наема за два месеца без ДДС, т.е. сумата от 24 000 евро, с цел обезпечаване на своевременното плащане на дължимите месечни наемни вноски, ведно с натрупаната лихва върху сумата на депозита, е подлежал на връщане на наемателя при следните кумулативно дадени предпоставки – - при изтичане срока на договора или при предсрочното му прекратяване;

• ако всички разходи, дължими от наемателя, и/или щети, причинени от него, са платени или удържани и - ако наемодателят няма искове за компенсиране съгласно договора.

В настоящия случай между страните е безспорно, че договорът за наем е прекратен, но по същия наемателят дължи суми за неплатен наем и мораторни лихви за неплатени в срок наемни вноски, поради което втората от горните предпоставки не е налице. До заплащане на всички дължими на наемодателя суми по договора същият не дължи връщане нито на депозита по т.9.7, нито на лихвата по същия.

С оглед изхода на делото ищецът, освободен на осн. чл.620, ал.5 от ТЗ от предварително внасяне на ДТ по исковете, водени за попълване на масата на несъстоятелността, на осн. чл.649, ал.6 от ТЗ следва да се осъди заплати по сметка на Софийски окръжен съд дължимата ДТ от 1 927.60 лева върху отхвърления размер на исковете; ДТ върху вторият обективно съединен иск е в размер на 50 лева съгл. т.1 от Тарифа № 1 за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Ответникът не е претендирал разноски по делото и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Воден от горното, съдът