Решение № 221 от 14.12.2022 г. на Административен съд - Перник по дело № 214/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София, с адрес: гр. София, бул.“Цар Борис III ” №136, ет.10 срещу Решение № 483 от 01.08.2022 година, постановено по АНД № 20221720200599 по описа за 2022 година на Районен съд – Перник, с което е отменено Наказателно постановление № 49 от 01.04.2022 година, издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на основание чл.164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на Община Перник с ЕИК: ••• и адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от С.В.– кмет, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 15 000 / петнадесет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.123в, т. 2 от ЗООС. Касаторът счита, че оспореното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила. По съществото си излага доводи, че изводите на районния съд за нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН са неправилни. В подкрепа на тези твърдения в касационната жалба, касаторът се аргументира с факта, че се касае за допусната техническа грешка при окомлектоването на административнонаказателната преписка и че в издадения АУАН е изрично посочена разпоредбата, която е била нарушена. Прилага оригинал на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 201 от 18.10.2021 година / лист 4/. Моли съда да отмени оспореното Решение № 483 от 01.08.2022 година, постановено по АНД № 20221720200599/2022 година и в съответствие с това да потвърди издаденото наказателно постановление. В проведеното на 23.11.2022 година съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В проведеното на 23.11.2022 година съдебно заседание ответникът по касационната жалба - Община Перник, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В проведеното на 23.11.2022 година съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова предлага да бъде оставено в сила. Административен съд - Перник като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството по делото пред първа инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С Комплексно разрешително № 382- Н0-И0-А0/2009 година на Община Перник, издадено от министъра на околната среда и водите са определени условия, които операторът, в случая Общината, следва да спазва във връзка с изграждането и експлоатацията на инсталация и съоръжения за следните категории промишлени дейности, както следва: „Регионално депо за неопасни отпадъци „Тева“ за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън“. На 14.06.2021 година експерти при РИОСВ - София извършват проверка на обект РДНО „Тева“, местността „ Чокладиновец“ в землището на с. Люлин, община Перник, стопанисван от Община Перник, целяща осъществяване на емисионен контрол върху състоянието на отпадъчните води, формирани от дейността на обект РДНО – „Тева“, съгласно Комплексно разрешително № 382- Н0-И0-А0/2009 година. В следствие на тази проверка е взета и водна проба от смесен поток пречистени отпадъчни води в точката на пробовземане ТП 1, със съответни координати, преди заустването им във водоприемника „Мошинско дере“. Във връзка с извършената проверка и взетата за изследване проба са съставени, както следва: Протокол за проверка № ПК-20 от 14.06.2021 година и Протокол за вземане на проба /извадка от води/ № 905 от 14.06.2021 година. От проведеното изпитване се установява превишаване на нивата на сулфатните йони, като резултатите са обективирани в Протокол за изпитване № 01-1182/ 11.08.2021 година. Въз основа на тези констатации на Община Перник е съставен АУАН № 201 от 18.10.2021 година, в който старши експерт в отдел „ Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, Дирекция „ Контролна и превантивна дейност“ при Регионална инспекция на околната среда и водите - София, установява, че Община Перник, в качеството си на оператор не изпълнява Условие 10.1.2.1 - „ Притежателят на настоящото разрешително зауства смесен поток пречистени отпадъчни води – производствени ( от автомивка, дезинфекционен трап, измиване на стопански двор, сепариране и компенсиране) инфилтратни води, битово- фекални от стопански двор и инсталациите за сепариране и компостиране и дъждовни от охранителни канавки на тялото на депото и стопански двор в Мошинско дере ( II проектна категория водоприемника), единствено при спазване на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), посочени в Таблица 10.1.2.1“ от Комплексно разрешително № 382- Н0-И0-А0/2009 година. Актът е предявен на представител на община Перник и е подписан с възражение, но срещу него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано възражение пред административнонаказващия орган. Въз основа на съставения АУАН, Директорът на РИСОВ- София издава Наказателно постановление № 49 от 01.04.2022 година, с което на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания, във вр. с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда налага на Община Перник „имуществена санкция“ в размер на 15 000 / петнадесет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл.123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда. С Решение № 483 от 01.08.2022 година, постановено по АНД № 20221720200599 по описа за 2022 година на Районен съд - Перник, наказателното постановление е отменено. За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото доказателства е приел от фактическа страна, отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. Въз основа на така установеното от фактическа страна, след извършване на цялостна преценка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция и във връзка с доводите на жалбоподателя, в решението е прието, че при издаване на АУАН е допуснато нарушение на императивното изискване на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, тъй като в него не е посочена разпоредбата на извършеното от страна на наказаното лице нарушение. Пред настоящата касационна инстанция, като доказателство е приложен и приет в оригинал АУАН № 201 от 18.10.2021 година. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Обжалваното решението на районния съд е валидно, допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. Същото обаче е неправилно поради следните аргументи. Настоящият касационен състав не споделя направените от страна на районния съд изводи досежно нарушаването на императивната разпоредба на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на посочена точно и ясно законова разпоредба, която е нарушена от страна на ответника по касационната жалба. В настоящото касационно производство като доказателство към касационната жалба се представи в оригинал процесния АУАН, от който е видно, че изрично е посочена нарушената разпоредба, а именно чл. 123в, т. 2 от АПК. В тази връзка настоящият съдебен състав приема за основателни доводите, посочени в касационната жалба. В следствие на направената от страна на съда съпоставка на оригинала и ксерокопието на АУНА № 201 от 18.10.2021 година, приложен чрез административнонаказателната преписка в рамките на първоинстанционното производство, може по категоричен начин да се направи заключение, че е налице допусната техническа грешка, а именно при отпечатване на ксерокопието липсва едни ред, в който е отразена нарушената разпоредба. В този смисъл касационният състав счита, че не са налице допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, които да доведат до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. За пълнота съдът следва да посочи, че в самия АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление подробно е описана фактическата обстановка във връзка с извършеното нарушение, а именно посочено е времето и мястото на извършване, както механизмът му. Освен това е видно и че в самия АУАН е отразена част от нарушената разпоредба, а именно цитиране на законовия текст с думи, като е направена и връзка с административнонаказателната разпоредба на чл. 164, ал. 1 от ЗООС. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е бил длъжен служебно, с цел разкриване на обективната истина и в съответствие с принципите, предвидени в чл. 13 и чл. 14 от НПК да изиска от наказващия орган АУАН в оригинал. Като не е направил това, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е от естество да рефлектира и върху правилното прилагане на материалния закон. От друга страна, в решението липсва извод относно съответствието на наказателното постановление с материалноправните разпоредби на закона. С оглед на въведената в ЗАНН двуинстанционност на съдебното оспорване на наказателното постановление, предмет на проверка от страна на касационната инстанция, като инстанция по правото, е първоинстанционното решение, а неговата непълнота лишава проверката от предмет. С оглед на изложеното, порокът в оспореното решение не може да се преодолее по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК с отмяна на решението и решаване на делото по същество. Подобен подход би лишил страните по делото от една инстанция по същество. В тази връзка, оспореното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Перник. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Перник