Решение № 1828 от 29.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 110/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. Г. Д. и И. Н. Д. срещу Мотивиран отказ № УТ-13/16.01.2024 г. на Кмета на община Хасково /съгласно молба-уточнение от 20.03.2024 г. и направеното уточнение от пълномощника им в съдебно заседание/.

Твърди се, че в община Хасково били подадени всички изискуеми по ЗУТ документи за издаване на заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект на ПУП на [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ]. След подаване на заявлението на 20.06.2023 г., ведно с документите, с писмо рег. индекс № 94И-4865-2 от 13.07.2023 г. Кметът на община Хасково посочил, че не може бъде проведена процедура по одобряване на ПУП за имотите до изясняване на всички обстоятелства и факти. Обективираният в това писмо отказ бил обжалван пред Административен съд – Хасково, който с Определение № 890 от 27.09.2023 г. по адм. дело № 856/2023 г. го отменил и изпратил преписката на Кмета на община Хасково за изготвяне на административен акт в срок от 14 дни от получаването й. Вместо да изпълни определението Кметът на община Хасково издал Заповед № 9Т-525/12.10.2023 г., с която производството по издаване на заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект на ПУП било спряно до изясняване на собствеността на имотите с оглед производства по § 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Тази заповед също била отменена от Административен съд – Хасково с влязло в сила Определение № 1089 от 24.11.2023 г. по адм. д. № 1163/2023 г. Въпреки горното последвало издаване на процесния мотивиран отказ. Същият бил формулиран по неясен, объркващ начин, до такава степен, че това водило до извод за неговата нищожност. Бил издаден при неспазване на изискванията за форма, без да се посочвали фактическите и правните основания за това. Неспазени били чл. 59, т. 2 – 5 и т. 7 АПК. Не ставало ясно кога бил издаден актът, както и от кого – от Кмета на общината или от Главния архитект. Отказът бил в 3 страници, като първите 2 представлявали становище на Главния архитект и бил положен негов подпис, а последната била с друг текст и подпис на Кмета. Неясно било какви и къде са изложени мотивите, към които препращал Кметът. Ако се препращало към мотивите в становището на Главния архитект, то жалбоподателите не били запознати с него. По същество мотивите на процесния акт преповтаряли вече изразените мотиви в писмо рег. индекс № 94И-4865-2 от 13.07.2023 г. и Заповед № 9Т-525/12.10.2023 г. на Кмета на община Хасково. Единственият мотив бил, че според Главния архитект имало два титула за собственост за посочените имоти, което пораждало спор за собственост, и преди разрешаването на възникналия спор на материалното право по съдебен ред било незаконосъобразно и недопустимо издаването на заповед за одобряване на задание и разрешаване за изработване на проект за ПУП – план регулация и застрояване. Твърди се, че Главният архитект нямал правна легитимация да определя налице ли е спор за собственост, още по-малко имал право да определя дали спорът следва да се решава по съдебен ред. Извън този мотив, нямало посочени нито едно друго обстоятелство, факт или основание на база предоставените документи и разпоредбите на ЗУТ, които да обосноват отказ. От текста на обжалвания акт не били посочени конкретни правни норми, от които да следвало издаването му, не се съдържали подлежащи на изясняване конкретни факти и обстоятелства, липсвало обсъждане на представените от заявителите документи. Посоченото в оспорения акт основание не можело да обуслови отказ на заявената административна услуга. Допълва, че нямало неприключило нито съдебно, нито административно производство към момента на подаване на заявлението, като и към момента на подаване на жалбата нямало спор за собственост. Жалбоподателите като собственици на имотите били заинтересовани лица по смисъла на чл. 124а, ал. 5 ЗУТ и се легитимирали със съответния документ, удостоверяващ правото на собственост. Неправилно и незаконосъобразно било твърдението, че наличието на два титула за собственост води автоматично до спор. Всичко, изложено в процесния акт, нямало отношение към висящото производство по ЗУТ, където никъде не бил предвиден отказ на посочените основания, напротив – посочен бил срок и ред за провеждане на производството. Действията на Кмета на община Хасково противоречали на Глава седма от ЗУТ, където била разписната процедурата по създаване, одобряване и изменение на устройствените планове. След като от страна на собственика било налице сезиране с искане за издаване на заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект за ПУП, органът бил длъжен, в условията на обвързана компетентност, да извърши административната услуга при наличие на основания за това, вкл. и доколкото били налице и задължителни за органа актове на съд. Моли се мотивираният отказ да бъде отменен, а преписката – върната за издаване на заповед. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите Д. Г. Д. и И. Н. Д., редовно призовани, не се явяват. Чрез процесуалния си представител поддържат изложеното в жалбата. Заповедта била издадена незаконосъобразно. Твърди се също, че била нищожна. Не ставало ясно кой е издателят на мотивирания отказ, кога и въз основа на какви правомощия и правни основания е издаден този отказ, каква е действителната воля на органа, който го е издал. Документът бил изпратен с писмо от Заместник-кмета на община Хасково – Д. Т., който пък към този момент бил оправомощен да бъде кмет /от 16.01./, на която дата е постановен и мотивираният отказ от 2024 г. Допълва, че към подписа на арх. Т. Г., който изразява становище, че не следва да се дава разрешение, липсвала дата. Единственият спор бил дали заповедите на Кмета по § 4, издадени много по-късно след като е подадено заявление за издаване на проект за ПУП, с които във връзка с одобрения план на новообразуваните земи се възстановява правото на собственост на наследниците на Н. П. Т., се явяват обуславящи издаването на ПУП. Жалбоподателите били собственици, но Кметът вместо да се произнесе в срок по заявленията, издава заповеди за възстановяване на земи по § 4 и с тях обуславя оспорения мотивиран отказ. Сочи се практиката на ВАС, като се позовават на представените решения по адм. дело № 856 и адм. дело № 1163/2023 г. Акцентира върху това, че нито Кметът, нито Главният архитект, са изложили съображения относно нередовност на представените в цялост документи – проекти, разрешения от ВиК, електроразпределителни дружества. Моли актът да бъде отменен, а преписката – върната за ново произнасяне от компетентния орган - Кмет на община Хасково. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът Кмет на община Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва изложеното в жалбата. Мотивираният отказ представлявал един документ от три страници, като становището на Главния архитект било обективирано на стр. 2. Посочени били и правните основания – чл. 135, ал. 4, т. 1 във връзка с издаването на разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ на процесните имоти и чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ във връзка с изменението на плана за улична регулация в обхвата на единия от имотите. Допълва, че актът бил подписан от лицето, което разполага с материална компетентност - Кметът на община Хасково. Акцентира, че в горната част на придружителното писмо, с което е изпратен отказът до жалбоподателите, има регистрационен индекс с дата 19.01.2024 г., а писмото е подписано от Заместник-кмета Д. Т., оправомощен съгласно посочената Заповед № РД-56 от 16.01.2023 г. Твърди, че всеки път преди да отсъства Кметът на община Хасково, се издава заповед за заместването му с конкретни правомощия и срок, в който ще бъде заместван. Позовава се на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, съгласно които кметът на съответната община е длъжен да издаде заповедите по § 4 след влизането в сила на плана за новообразуваните имоти за конкретния жилищен район, без да има законово регламентиран срок или период, в който да го направи. Сочи, че този план е одобрен през 2019 г., като продължавало да се издават заповеди по § 4 за различни имоти в [населено място]. Не било вярно, че не бил налице спор за материално право по отношение на имотите. Съгласно константната съдебна практика такъв спор бил налице, когато две страни имат титул за собственост върху един и същ имот с една и съща площ, находящ се в едно и също землище. От сравнението на приетите нотариални актове за собственост на жалбоподателите, скиците, които са представили и заповедите по § 4 за същите имоти, безспорно се установявало идентичност на имотите - кадастрални номера, местоположение, площ, граници, съседи. Позовава се на решение на ВАС по адм. дело № 1232/2019 г. Акцентира, че наследниците на лицето Н. П. Т. също биха могли да твърдят, че са собственици на същите тези имоти и също биха могли да заявят искане пред кмета за разрешение за ПУП. В този случай щяло да има две заявления, по които органът не може да реши спора за материално право, тъй като е некомпетентен. Едва след разрешаването му в отделно исково производство, в което правото на собствениците бъде признато по съдебен ред, можело да се проведе процедура по разрешаване на ПУП. Оспореният акт бил издаден законосъобразно, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

1. На 26.09.2022 г. Д. Г. Д. и И. Н. Д. са подали заявление рег. индекс 94И-4865-2, с което поискали от Кмета на община Хасково да бъде издадена заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект за ПУП-ПРЗ по чл. 124а от ЗУТ за имоти с идентификатори 77195.705.286, 77195.705.743, 77195.705.744, 77195.705.745, 77195.705.746, 77195.705.747 по КК на Хасково, местност ж. р. [държава] 1 /л. 116/. Приложени са скици за проектиране, задание за изработване на ПУП – ПРЗ, ПУР, становища и други.

1. С писмо рег. индекс 94И-4865-2#1 от 24.10.2022 г. заявителите са били уведомени от Кмета на община Хасково, че имотите попадат в обхвата на Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж. р. [държава] по реда на чл. 4к от ПЗР ЗСПЗЗ, поради което не можело да бъде проведена процедура по одобряването на ПУП, до изясняване на всички обстоятелства и факти, свързани с прилагането на закона /л. 98, 115/.

1. На 20.06.2023 г. със заявление рег. индекс 94И-4865-2 отново е било представено задание за изработване на ПУП-ПРЗ /л. 97/.

В писмо рег. индекс 94И-4865-2#3 от 13.07.2023 г. Кметът на община Хасково посочил на жалбоподателите, че им е било изпратено писмо рег. индекс 94И-4865-2 от 24.10.2022 г. относно това, че имотите попадат в обхвата на ПНИ по реда на § 4к от ПЗР ЗСПЗЗ, като отново е указано, че не може да бъде проведена процедура по одобряване на ПУП – до изясняване на всички обстоятелства и факти, а представените по преписката допълнителни документи не обективирали нови обстоятелства /л. 94/.

С Определение № 890 от 27.09.2023 г., постановено по адм. д. 856/2023 г. на Административен съд - Хасково /л. 91-93/, е отменен Отказ на Кмета на община Хасково да бъде проведена процедура по одобряване на ПУП, обективиран в Писмо рег. индекс 94И-4865-2 от 13.07.2023 г. по Заявление рег. № 94И-4865-2 от 20.06.2023 г., а преписката е изпратена на Кмета на община Хасково за изготвяне на административен акт, в срок 14 дни, считано от получаване на преписката. В мотивите на решението е посочено, че „видно от съдържанието на писмото Кметът на община Хасково не се е произнесъл след становище/предложение от главния архитект по депозираното от заявителите искане относно издаване на акт по реда на чл.124а от ЗУТ, а изначало отказва провеждане на процедурата, като излага съображения по същество на искането. /…/ По постъпилото заявление – след получаване на предложение от главния архитект, може да бъде постановена заповед или отказ за издаване на разрешение за изработване на проект. В случаите на постановен отказ – чл. 124б, ал. 5 от ЗУТ, то този отказ може да бъде обжалван по реда на чл. 215 от ЗУТ“.

Определението е било обжалвано пред ВАС, който с Определение № 11982/05.12.2023 г. по адм. дело № 10678/2023 г. е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството /л. 44/.

1. Със Заповед № УТ-525/12.10.2023 г. на Зам. кмет на община Хасково /л. 88/, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във връзка с чл. 35 и чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК е наредено да се спре производството по издаване на заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект на ПУП – план за регулация и застрояване на [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място], кв. 1317, ж.р. „[държава] 1“ и изменение на Плана за улична регулация в обхват [ПИ], заявени с искане с рег. индекс 94 И-4865-2/26.09.2022 г. и с рег. индекс № 94 И-4865-2#2/20.06.2023 г., като е указано, че съгласно чл. 55, ал. 1 АПК производството следва да бъде възобновено след изясняване на всички обстоятелства и факти, свързани с прилагането на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за засегнатите имоти и решаване на спора за материално право. В мотивите на заповедта е посочено, че при издаването на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ кметът следва единствено да отрази влезлия в сила ПНИ по отношение на конкретния имот, като той действа в условията на обвързана компетентност. Сочи се също, че за имотите, предмет на ПУП, са налице два титула за собственост, което съответно пораждало спор за материалното право между лицата, сочени за собственици. Цитирана е нормата на чл. 124а, ал. 5 ЗУТ и е прието, че произнасянето по искането за одобряване на задание и разрешаване изработването на ПУП следва да бъде извършено след приключване на висящото административно производство по съобщаване и влизане в сила на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и след разрешаване на спора за материално право по съдебен ред.

С влязло в сила Определение № 1089 от 24.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1163/2023 г. на Административен съд - Хасково /л. 83-85/ Заповед № УТ-525/12.10.2023 г. е отменена, а преписката е върната на административния орган – Кмет на община Хасково, за продължаване на административното производство, образувано по заявления с рег. индекс 94И-4865-2/26.09.2022 г. и рег. индекс 94И-4865-2#2/20.06.2023 г. В определението е посочено, че „не е спорно по делото, че И. Д. и Д. Д. са собственици на поземлените имоти, за които се иска процедиране по реда на чл.124а от ЗУТ както към момента на подаване на заявлението до кмета на Община Хасково, така и към настоящия момент. /…/ Заповедите на Кмета на община Хасково, издадени едва на 10.10.2023 г., с които на наследниците на Н. П. Т. е възстановено правото на собственост върху новообразувани имоти [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място], кв.1317, ж. р. „[държава] 1“, не са от значение за правилното разрешаване на исканото одобряване на задание и разрешаване за изработване на проект за ПУП и нямат отношение към предпоставките за изработване на проект за ПУП, още повече, че законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. В това производство не се разрешава спор за собственост, а прецененият от органа спор за материално право не е преюдициален спрямо административния спор“.

1. На 16.01.2024 г. е издаден Мотивиран отказ № УТ-13/16.01.2024 г., с който Кметът на община Хасково отказва да бъде издадена заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект на ПУП-план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] по КККР на [населено място], кв. 1317, ж. р. „[държава] 1“, и изменение на План за улична регулация /ПУР/ в обхват [ПИ] по КККР на [населено място].

В акта е посочено, че за територията на имотите имало действащ план за улична регулация, одобрен с Решение № 241/22.07.2016 г. на Общински съвет – Хасково, но не и действащ план за застрояване. Описани са инвестиционните намерения на възложителите /жалбоподателите по делото/ – урегулиране на ПИ за жилищни нужди, и улица тупик, свободно ниско застрояване и запазване на съществуваща сграда. Отбелязано е издаването на писмата от 24.10.2022 г. и от 13.07.2023 г., като е посочено, че процесните имоти попадат в ПНИ и не може да бъде проведена процедура по разрешаване одобряване на ПУП. Отразено, че видно от Регистъра към влезлия в сила ПНИ на ж. р. „[държава] 1“ за [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ], [ПИ] имало подадено заявление за възстановяване № 50108 от стар собственик – Н. П. Т. и данни от решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ - № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ. Записано е, че съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК, с приложена скица на имота, като кметът следвало единствено да отрази влезлия в сила ПНИ по отношение на конкретния имот и, действайки при условията на обвързана компетентност, бил длъжен да издаде тези заповеди. Описани са издадените от Кмета на община Хасково заповеди, с които на наследниците на Н. П. Т. е възстановено правото на собственост върху новообразувани имоти, както следва: Заповед № УТ-514/10.10.2023 г. за имот с № 77195.705.286; Заповед № УТ-515/10.10.2023 г. за имот с № 77195.705.743; Заповед № УТ-516/10.10.2023 г. за [имот номер], 77195.706.746, 77195.706.747, като е посочено, че за имотите, предмет на инициирания ПУП, били налице два титула за собственост, което съответно пораждало спор за материално право между лицата, сочени като собственици. Цитирана е разпоредбата на чл. 124а, ал. 5 ЗУТ – „разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон“, и е прието, че произнасянето на административния орган по искането за одобряване на задание и разрешаване изработването и изменението на ПУП следва да бъде извършено след влизането в сила на съдебно решение, с което е безспорно определен собственикът на ПИ.

На основание чл. 135, ал. 4, т. 1 във връзка с чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ Главният архитект - арх. Т. Г., е изразил становище, че издаването заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект на ПУП – ПРЗ и изменение на ПУР, преди разрешаването на възникналия спор на материално право по съдебен ред било незаконосъобразно и недопустимо, поради което предлагал до тогава да не бъде разрешавано изработването на заявения ПУП. Под становището Главният архитект е поставил подписа си.

Мотивираният отказ е съобщен на жалбоподателите на 24.01.2024 г. /л. 78/.

По делото са приети като доказателства: документи, удостоверяващи правото на собственост на жалбоподателите спрямо процесните имоти; скици на поземлени имоти, издадени от СГКК – [населено място], заповедите на Заместник-кмета на община Хасково, с които се нарежда възстановяване на правото на собственост на основание § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на Н. П. Т. на процесните имоти, с изкл. на имот с [идентификатор], и документи, удостоверяващи връчването им; скици и други.

Административен съд – Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК провери законосъобразността на административния акт, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от лица с правен интерес срещу индивидуален административен акт, който ги засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол, в указания срок.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореният мотивиран отказ е издаден от компетентен административен орган /чл. 124б, ал 5 във връзка с чл. 124а, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ, чл. 135, ал. 3 във връзка с ал. 1 и чл. 131, ал. 1 ЗУТ/, доколкото по искане на заинтересувани лица /собственици на поземлени имоти/ е отказано да се издаде заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на устройствен план в обхват до един квартал, каквито безспорно се явяват ПУП – план за регулация и застрояване /чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ/ и изменение на План за улична регулация /чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ/.

Съгласно чл. 124а, ал. 2 ЗУТ „разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия /с изключение на селищните образувания с национално значение/ в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект“.

Съгласно чл. 124а, ал. 5 ЗУТ „разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон“.

Съгласно чл. 124б, ал. 1, изр. Първо ЗУТ „с разрешенията по чл. 124 и 124а се одобряват заданията по чл. 125“.

Съгласно чл. 135, ал. 4, т. 1 във връзка с ал. 3 и ал. 1 ЗУТ компетентният орган – кметът на общината, в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана, като тази заповед се издава въз основа на становище на главния архитект на общината.

От тълкуването на сочените разпоредби се обуславя извод, че преди да се произнесе кметът на съответната община, той следва да е получил предложение от главния архитект на общината /по смисъла на чл. 124а, ал. 2 ЗУТ/, съответно е длъжен да поиска и да получи неговото становище /по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ/. Законодателят не е посочил на какъв материален носител следва да бъде обективирано предложението/становище, като в случая, предвид и, че административното производство е образувано по искане на заинтересуваните лица, е дадено единствено становище на Главния архитект на община Хасково, съдържащо се в оспорения мотивиран отказ. От това обаче не се следва извод, че за лицата заявители остава неизяснен въпросът кой всъщност издава отказа. Посочени са правните основания, въз основа на които Главният архитект на община Хасково е дал становището си да не бъде разрешавано изработването на проект на искания ПУП, въз основа на което становище и Кметът на община Хасково отказва издаването на заповед за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект на ПУП – ПЗР и изменение на ПУР.

Ирелевантно е обстоятелството кое е лицето, подписало писмото, с което е изпратен до жалбоподателите мотивираният отказ. Това писмо е с индекс от дата 19.01.2024 г., различна от дата 16.01.2024 г., на която е издаден оспореният акт. Няма доказателства по делото, че към 16.01.2024 г. издателят на акта – Кметът на община Хасково, е делегирал правомощията си на заместник-кмет или е отсъствал, поради което е заместван от заместник-кмет, като подобен извод не се следва и от посочената в писмото заповед за оправомощаване от 16.01.2023 г. Отделно, дори и да се приеме, че съществува заповед от 16.01.2024 г. за оправомощаване на заместник-кмета напълно възможно е това да касае бъдещо отсъствие на кмета към датата, на която е поставен индекс на писмото, или делегиране на правомощията му относно подписване на изходяща кореспонденция.

Не е налице основание за прогласяване на нищожността на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

Следва да бъде отбелязано, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, издаден в изпълнение на Определение по адм. дело № 1163/2023 г. на Административен съд – Хасково. В конкретния случай при връщане на преписката за продължаване на образуваното по заявлението на жалбоподателите административно производство не се постановява издаване на акт с определено съдържание и краен резултат. Указанията по тълкуването и прилагането на закона в съдебния акт задължават органа да се съобрази с тях, но не определят резултата от произнасянето му.

На второ място, актът е издаден в установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК, чл. 124б, ал. 5 ЗУТ/, като в същия са посочени фактическите и правните основания за издаването му, обективирана е волята на органа, който го е издал. Действителната фактическа обстановка се установява безспорно от събрания по делото писмен доказателствен материал, същата е подведена под релевантния по време, място и лица материален закон. За жалбоподателите е ясно основанието за издаване на мотивирания отказ, като от несъгласието им с твърдението, че е налице спор за материално право, не се следва извод за немотивираност на оспорения акт. Наличието или липсата на основание за издаване на мотивирания отказ се изследва при преценката за материалната законосъобразност на акта.

Следва да се има предвид и практиката на ВАС относно чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ /вж. решения по адм. дело № 6708/2022 г. и № 3092/2022 г., и двете на ВАС, Второ отделение/. Посочва се, че цитираната норма изисква становище на главният архитект без оглед на това дали е положително или отрицателно. И при отрицателно становище компетентният орган може да издаде заповед, с която да разреши изработването на проект за изменение на ПУП при наличие на останалите предпоставки. Решаващият орган е свободен да вземе решение, каквото намира за законосъобразно, независимо от изразеното от главния архитект. В този смисъл следва да бъде добавено и, че при несъобразяване със становището на главния архитект кметът на общината следва да мотивира решението си. В случая обаче Кметът на община Хасково изцяло се е позовал на становището на Главния архитект, което не променя извода за мотивираност на оспорения акт.

Не е налице основание за отмяна на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На трето място, не се установява, че правата на жалбоподателите да участват в инициираното от тях административно производство, да представят писмени доказателства във връзка с изложените от тях твърдения и сочени факти и обстоятелства, да обективират възраженията си, са ограничени. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото им на защита при изясняване на обективната истина.

Процесуалният представител на ответника акцентира, че Нотариален акт № 51/31.10.2001 г. и Нотариален акт № 165/15.04.2020 г. са представени за първи път в хода на съдебното производство. От административната преписка /конкретно към заявленията на жалбоподателите/, а и от съдебните актове по адм. дело № 856/2023 г. и № 1163/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, не се би могло да се установи безспорно, че същите са представили документи, удостоверяващи правото им на собственост, с изкл. на нотариален акт от 1977 г. и решение на ХРС по гр. дело № 1016/1996 г., потвърдено с решение на ХОС по гр. дело № 145/1998 г., но видно от Заповед № УТ-525/12.10.2023 г., цитирана по-горе и предмет на съдебен контрол по адм. дело № 1163/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, заявителите се легитимират като собственици именно с цитираните по-горе нотариални актове от 2000 г. и 2001 г. В действителност за съда остава неизяснен въпросът дали заявителите са представили към заявлението всички относими и необходими доказателства така, както е посочено в образеца. От друга страна обаче, в тежест на органа е при спазване на разпоредбите на чл. 34 – чл. 36 АПК и принципите на процеса по чл. 7 – чл. 9 АПК да изиска всички доказателства, изясняващи фактите и обстоятелства от значение от случая. По конкретния казус няма данни органът да е изискал представяне на допълнителни документи, вкл. и удостоверяващи правото на собственост на заявителите, но това не би могло да се приеме, че е съществено процесуално нарушение, тъй като чрез представянето с жалбата срещу мотивирания отказ на нотариалните актове и предвид съдържанието им се обуславя извод, че жалбоподателите са собственици на процесните ПИ. Този факт не се оспорва от ответника. Напротив – същият е постановил отказа си имено поради конкуренцията на права относно едни и същи ПИ, с една и съща площ, местоположение, съседи, идентификатори по КК – от една страна, правата на Д. Г. Д. и И. Н. Д. и от друга, правата на наследниците на Н. П. Т.. Не без значение е и обстоятелството, че представените в хода на съдебното производство документи за собственост предхождат като дата подаването на заявлението, с което е инициирано производството за разрешаване изработването на проект на ПУП – ПРЗ и изменение на ПУП – ПУР. Независимо дали е налице или не бездействие от страна на жалбоподателите да представят всички изискуеми документи, удостоверяващи тяхната заинтересуваност, не се следва извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта, обуславящи връщането на преписката за ново произнасяне от органа. Последният се е произнесъл с оглед наличните по преписката доказателства и от представянето на допълнителни такива не би могло да се промени неговата воля. За пълнота следва да се отбележи, че по принцип въпреки задължението органът да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая /чл. 35 АПК/, не може да му се вменява отговорност за неизпълнение на задължението на сезиралите го заинтересувани лица да представят по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. Второ АПК доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган.

Не е налице основание за отмяна на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На четвърто място, следва да бъде извършена преценка издаден ли е оспореният мотивиран отказ в съответствие с материалния закон и неговата цел.

В конкретния случай се иска изработване на проект на ПУП – ПРЗ и изменение на ПУР.

1. Разпоредбите на чл. 124а, ал. 1 и чл. 124б, ал. 1 ЗУТ, които визират разрешение за изработване на проект за ПУП и одобряване на заданието по чл. 125 ЗУТ, се отнасят за разрешаване изработването на първоначален проект на ПУП, т. е. за територии и имоти, в които все още няма такъв, като са неприложими досежно разрешаването на проект за изменение на действащ план /така вж. Решение по адм. дело № 368/2024 г. на ВАС, Второ отд./. В конкретния случай се иска изработване на проект за ПУП – ПРЗ за имотите, собственост на жалбоподателите, като е уточнено, че има план за улична регулация, но не и действащ план за застрояване. В този смисъл е направено и правилно уточнението, че по отношение на ПУП – ПУР се касае за изменение на действащ такъв, за което ще бъдат изложени съображения по-долу /т. 2/. В тази т. 1 се изследва единствено законосъобразно ли е отказано разрешение за изработване на проект за ПУП – ПРЗ.

Съгласно разпоредбите на чл. 124а, ал. 5 във връзка с чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ за издаване разрешение за изработването на проект за ПУП е необходимо съгласието на всички заинтересувани лица, като такива в това административно производство са собствениците на непосредствено засегнатия от предвижданията на плана имот. Действително процедурата е стартирала по искане на всички заинтересувани лица /жалбоподателите в настоящото производство/, но в хода на производството е констатирана промяна в собствеността, изразяваща се във възстановяване правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1, изр. Първо ПРЗ ЗСПЗЗ на част от имотите, което налага съгласие с проекта и от новите собственици – наследници на Н. П. Т., които се явяват заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Правилно административният орган е отказал да издаде заповед за разрешение изработването на проект на ПУП-ПРЗ предвид факта, че към момента на постановяване на крайния акт и междувременно настъпилата промяна в собствеността не може да се обуслови извод, че такова съгласие вече е налице. В сходен смисъл вж. Решение по адм. дело № 6400/2022 г. на ВАС, Второ отд.

В случая са представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният орган /в случая Кметът на община Хасково/, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост. Евентуален спор между жалбоподателите и лицата, на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ, не би могъл да бъде разрешен в административното производство, респ. в настоящото, а подлежи на разглеждане по реда на исковото производство, като влязлото в сила решение на гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ.

1. „Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората - със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като обхвата на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широк. Следователно, производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП е предварителна процедура, в която административният орган дължи проверка единствено дали искането изхожда от лице/лица по чл. 131 ЗУТ /вписаните в регистъра собственици на имота, предмет на скицата-предложение/, с приложена по смисъла на ал. 2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място, ако такъв е наличен“ /така вж. Решение по адм. дело № 577/2024 г. на ВАС, Второ отд./.

В действителност искането за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУР по отношение на имот с [идентификатор] е направено от заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ, които не сочат наличието на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, обосноваващи необходимостта от изменението. Отразено е в оспорения акт, че за територията на имотите има действащ ПУР, одобрен с Решение от 22.07.2016 г. на Общински съвет Хасково, като отказът за издаване на заповед за разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП – ПУР е мотивиран с разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, съгласно която влезлият в сила ПУП може да се измени, ако в съответния срок по чл. 208 с. з. не е започнала процедурата за отчуждаване. В случая липсват каквито и да е било данни, че е следвало да започне процедура за отчуждаване, нито е посочен моментът, в който е изтекъл срокът за отчуждаване, поради което не би могло да се формира извод, че жалбоподателите не е следвало да инициират производство по изменение на ПУП – ПУР, тъй като срокът за отчуждаване не е изтекъл. Отделно, по делото не се съдържат и доказателства, че собствеността върху този имот е възстановена на трето лице, както по отношение на другите имоти, за които се иска разрешение за изработване на проект за ПУП – ПРЗ.

Въпреки това, следва да се посочи, че в случая разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП – ПУР на ПИ с [идентификатор] /улица – тупик/ е обусловено от одобряване на заданието и разрешението за изработване на проект на ПУП – ПРЗ за останалите имоти, за които се констатира наличието на конкуриращи се титули на правото на собственост, като изрично в заданието и в опорния план /схема/, приложени към заявлението на жалбоподателите е отразено по какъв начин се променя улица тупик, обслужваща ПИ с идентификатори 77195.705.743, 77195.705.745, 77195.705.746 и 77195.705.746 - скъсява се до южната имотна граница на ПИ с [идентификатор], като се запазва от о. т. 206 до о. т. 207.

Не на последно място е необходимо да се отбележи, че дори и да се приеме, че неправилно жалбоподателите са сезирали органа с искане за разрешение за изработване проект на ПУП – ПРЗ вместо за изменението му, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, т.е. за изменение на влязъл в сила ПУП следва има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от с. з. В конкретния случай, както към датата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, не се установява наличие на съгласие на всички собственици на имоти – предмет на плана, които имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на този план, изработването на проект на който се цели да бъде разрешено. Противно на това, би означавало административният орган, изключвайки някои от заинтересуваните лица, да разгледа и да се произнесе косвено по претенция за собствеността на имотите, които спорове са от компетентността на общите съдилища. Така вж. Решение по адм. дело № 2571/2023 г. на ВАС, Второ отд.

1. Настоящата съдебна инстанция е наясно с практиката на ВАС, че не е налице преюдициалност на гражданскоправен спор за материално право по отношение на административното производство по одобряване/изменение на ПУП, както и, че то се различава от производството по изменение на влязлата в сила кадастрална карта, в което съществуващ спор за материално право би бил от значение. В административното производство по одобряване/изменение на ПУП не може да се разрешавана спор за собственост, каквото и не е сторил административният орган. Той само е установил, че по отношение на част от имотите са налице два титула на собственост, като напълно логично и неговият процесуален представител е възразил, че всеки от собствениците би могъл да инициира производство по одобряване/изменение на ПУП, вкл. и наследниците на Н. П. Т., конкретно производство по издаване на разрешение за изработване на проект на ПУП – ПРЗ и изменение на ПУР, което ще доведе до обратната на настоящата хипотеза, но отново с резултат -съществуващ спор за материално право, който органът не може да разреши. В този смисъл и доколкото законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, то е налице хипотеза, в която неоправдано би се засегнало правото на собственост върху имот на трети лица и следващите им се от това право права да искат одобряване/изменение на ПУП за същия този имот.

1. В допълнение: част от вътрешното право на страната и с предимство пред тези негови нормите, които й противоречат, е Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон, в сила за Република България от 7 септември 1992 г. В сила е и Допълнителният Протокол № 1, в чийто чл. 1 се издига основният принцип „защита на собствеността“, а именно „всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“. Европейският законодател въвежда т. нар. „тест за справедлив баланс“, който съотнася един към друг частния и обществения интерес с цел превес в дадена посока и обезпечаване на извод допустимо и законосъобразно ли е нарушено правото на собственост в полза на обществото. В случая обаче следва да бъде извършена преценка допустимо ли е частният интерес на едни лица да има превес над този на други лица, без да се говори за нарушаване право на собственост. Тестът предполага от страна на жалбоподателите доказване, че техният интерес е с по-голяма значимост от този на наследниците на Н. П. Т., на който са възстановени част от процесните имоти, както и, че е накърнено правото им на собственост от страна на Кмета на община Хасково, издавайки акт при обективно възникнал спор за материално право. Съдът намира, че отказът е издаден от Кмета на община Хасково, преследвайки легитимна цел – да не бъде накърнено чуждо право на собственост, така че да бъде постигнат справедливият баланс между частноправни субекти едва след разрешаването на възникнал спор за материално право.

Не са налице основания за отмяна на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.

Извод: Кметът на община Хасково е издал законосъобразен акт, поради което и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна /чл. 172, ал. 2 АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 24 НЗПП в полза на ответника се дължат разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени в полза на община Хасково /по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково