Решение № 99 от 18.11.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 194/2024 г.

Производството е по реда на чл.420 ал.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България на основание чл.420 ал.1, изречение първо, предложение последно от НПК, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1589/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, отмяна на постановената по същото дело присъда № 60 от 08.04.2024г. по отношение на осъдените Ж. И. Т. ЕГН •••••••••• от с. Камен, област Сливен, и Р. К. Б. ЕГН •••••••••• от гр. Сливен, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в отменената част. В искането на Главния прокурор се изтъкват касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, съставляващи и основания за възобновяване на наказателното производство по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Сочи се допуснато нарушение на материалния закон — осъдените Ж. Т. и Р. Б. са признати за виновни в извършването на престъпления по чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК за Т., и съответно по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за Б., за които предвиденото в закона наказание е „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години, а първоинстанционният съд е определил при условията на чл.54 от НК наказание в размер на по 9 месеца „лишаване от свобода“ на всеки от тези подсъдими, т.е. под установеният специален минимум за извършените престъпления. Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура - Бургас поддържа искането по изложените в него съображения и моли то да бъде уважено. Осъденият Ж. Т. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник — адв. Д. Б. от АК - Сливен, който ангажира становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото, и моли то да не бъде уважавано. Осъденият Т. поддържа изцяло изложените от защитника му аргументи и в последната си дума моли делото да не се възобновява. Осъдената Р. Б. се явява лично и с назначения й от съда служебен защитник, който намира искането за възобновяване за основателно, предвид изложените от Главния прокурор съображения. Предлага искането за възобновяване да бъде уважено и делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от етапа на съдебното производство. Осъдената Б. се съгласява с доводите на своя защитник и в последната си дума предоставя на съда да вземе решение. Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимиран субект по чл.420 ал.1 от НПК, има за предмет съдебен акт от кръга на визираните в чл.419 ал.1 от НПК, при посочено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Няма спор, че НОХД № 1589/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура – Сливен обвинителен акт срещу общо четирима обвиняеми, сред които Ж. И. Т. и Р. К. Б.. Т. бил обвинен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, а Б. – по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. След проведено на 08.04.2024г. разпоредително заседание, по искане на всички подсъдими, съдебното разглеждане на делото продължило незабавно с провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по реда на чл.371 т.2 и следващите от НПК. След като признали изложените в обвинителния акт факти и се съгласили да не се събират доказателства за тях, всички подсъдими, включително Т. и Б., се признали за виновни по повдигнатите им обвинения. С присъда № 60 от 08.04.2024г. районният съд признал подс. Т. за виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/ 3 до окончателен размер от 6 месеца, и на основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението му за изпитателен срок от 3 години. Аналогично, с присъдата съдът признал подс. Б. за виновна в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, при условията на чл.54 от НК й определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/ 3 до окончателен размер от 6 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим. Присъдата не е била обжалвана и протестирана и влязла в сила на 24.04.2024г. При изложената фактология, извлечена от материалите по делото, тезата на Главния прокурор за допуснато съществено нарушение на материалния закон при определяне на наказанията на осъдените Т. и Б. напълно се споделя от настоящия съдебен състав. Както бе отчетено, съдебното производство по НОХД № 1589/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е протекло по диференцирана процедура – съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, при която по аргумент от чл.373 ал.2 от НПК намират приложение предвидените в разпоредбата на чл.58а от НК специални правила за определяне на наказанието. Съгласно чл.58а ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373 ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода“, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. Съдържанието на диспозитивната и мотивната част на присъдата не оставя съмнение, че съдът не е установил предпоставки за определяне на наказанията на Т. и Б. по реда на чл.55 от НК, поради което ги е индивидуализирал при условията на чл.54 от НК. Нормата на чл.54 от НК на свой ред изисква съдът да определи наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от общата част на кодекса и вземе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. За престъплението по чл.195 ал.1 от НК, за каквото са признати за виновни осъдените Т. и Б., законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години, т.е. налице е специален минимум, и когато наказанието за такова престъпление се определя по реда на чл.54 от НК, най-ниският му предел не може да е по-малко от 1 година. В случая, определените на двамата осъдени наказания са в размер на по 9 месеца „лишаване от свобода“. Тези срокове са определени под специалния минимум по чл.195 ал.1 от НК, при отсъствие на условията по чл.55 от НК, а наред с това, Т. и Б. са допълнително бонифицирани чрез допълнителното намаление на наказанията с една трета на основание чл.58а ал.1 от НК. По описания начин, районният съд действително е допуснал явно нарушение на материалния закон – чл.54, във връзка и с чл.58а ал.1 от НК, като е определил наказанията „лишаване от свобода“ спрямо указаните двама осъдени под минимума, предвиден за извършените от тях престъпления по чл.195 ал.1 от НК. Нарушението на закона е съществено, тъй като е довело до незаконосъобразно облекчаване правното положение на осъдените Т. и Б. чрез определяне на по-малки по размер наказания в разрез с приложимите разпоредби. Налице е основанието по чл. 422 ал.1 т.5, във връзка с чл.348 ал.1 т.1 от НПК, за възобновяване на приключилото наказателно производство. Преодоляването на допуснатото нарушение на закона във всички случаи би довело до влошаване положението на осъдените, тъй като ще изисква увеличаване на наложените им наказания, поради което, с оглед установените в чл.425 ал.1 от НПК правомощия, съдът по възобновяването не може сам да отстрани нарушението в настоящото извънредно производство. След възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в сила присъда по отношение на осъдените Т. и Б., делото в отменената част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на разпоредителното заседание. Така мотивиран, на основание чл.425 ал.1 т.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1 т.1 от НПК, Бургаският апелативен съд