Решение № 1764 от 12.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2441/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Б. Г. срещу „ПОНССТРОЙИИЖЕНЕРИНГ" АД /н/, с ЕИК 102907182. Ищецът твърди, че е акционер в ответното дружество, който притежава притежаващ 2 435 312 броя поименни акции, като при проверка в търговския регистър е установил, че с покана, обявена на 04.11.2024 година е свикано общо събрание на акционерите от дата 05.12.2024 година, което е свикано от синдика Р. М. и на което е взето решение за избор на нов членски състав на Съвета на директорите и относно мандата на управителния орган и промените във връзка, които решения са заявени за вписване в търговския регистър. Намира, че доколкото решенията са взети в противоречие с влязло в сила решение на съда – същите са нищожни на основание чл. 75 ТЗ. В този смисъл излага аргументи за това, че след решението, с което на основание чл. 710, вр. чл. 711 ТЗ са прекратени правомощията на органите на дружеството, синдикът нито е имал правомощие да свика ОСА, нито такова може да вземе решение за попълване състав на управителен орган, чиито правомощия са прекратени. Отделно поддържа и че на посочената дата и час ОСА въобще не е провеждано, поради което обективираните в протокола решения са невзети/липсващи. Сочи и че решенията са незаконосъобразни, поради това, че предварително не са обявени кандидатурите за членове на СД, както и поради това, че свикването на ОСА е извършено в противоречие със закона. Ответникът не подава в срок отговор на исковата молба, като правомощието на синдика да го представлява по делото съдът приема да произтича от хипотезата на чл. 658, т. 7 ТЗ. В съдебно заседание, синдикът изразява становище за неоснователност на исковете. Правната квалификация на предявения иск се прави от съда с оглед заявените в исковата молба факти. В случая са предявени искове по чл. 124 ГПК и в условията на евентуалност- искове по чл. 74 ТЗ за отмяна поради незаконосъобразност на решенията, взети на ОС на акционерите в „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ" АД (в несъстоятелност) от 05.12.2024 година, а именно: за избор на нов членски състав на Съвета на директорите и относно мандата на управителния орган. Не са изложени твърдения относно хипотеза за недействителност на решенията на ОСА, като повторно взети по същия въпрос и при идентична фактическа обстановка, в противоречие с влязло в сила решение на съда, поради което и изложените от ищеца факти не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 75 ТЗ (решение по т. д. № 61 от 28.05.2012 г. по т. д. № 325/2011 г. на Първо т. о.). Същевременно, ищецът излага твърдения за това атакуваните решения въобще да не са взети и събрание на посочената дата и час да не е проведено, което означава, че обективираните решения са липсващи /невзети/ и съответно – нищожни, поради липса на формирана воля – иск по чл. 124 ГПК, а също така и взети при липса на компетентност от решаващия орган – общо събрание на акционерите. По исковете по чл. 124 ГПК ищецът носи тежест да докаже качеството си на акционер към датата на вземане на решенията и предявяване на иска и съдържанието на решенията, предмет на иска, обективирани в протокол от общо събрание на акционерите от 05.12.2024 година. Ответникът носи тежест да докаже проведено на посочените място, дата и час общо събрание на акционерите на ответното дружество, обективиране на взетите решения в процесния протокол, изразено волеизявление за взимането им. По исковете по чл. 74 ГПК за отмяна на решения на общото събрание на акционерите в дружеството, съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от ищеца основания за процесуална и материална незаконосъобразност, поради което ответникът носи тежест да докаже, че решенията са взети при спазване на всички законови изисквания с оглед наведените в исковата молба конкретни твърдения относно процедурата за свикване и провеждане на общото събрание, на което са приети оспорените решения, а именно – свикване на събранието от компетентен орган и в съответствие с изискванията на чл. 223 ТЗ; приемане на решенията при предварително оповестени кандидатури за попълване на управителния орган и предварително предоставени материали за свиканото събрание – при спазване на изискванията на чл. 223а ТЗ и чл. 224 ТЗ. Не се нуждаят от доказване обстоятелствата, вписани в търговския регистър и представянето на актовете, обявени в търговския регистър по партидата на дружеството. От представените по делото писмени доказателства и съдържащите се по партидата на дружеството в търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел, се установява, че към 05.12.2024 година и към датата на предявяване на иска (доколкото не се представени доказателства, установяващи противното) С. Г. е акционер в ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ АД /н./, който притежава 2 435 312 броя обикновени поименни акции, всяка с номинална стойност от 1 лев от капитала на дружеството, равняващи се на 20 % от капитала, общо на стойност от 2 435 312 лева, а лицето М. М. притежава 9 741 248 броя обикновени поименни акции, всяка с номинална стойност от 1 лев от капитала на дружеството, равняващи се на 80 % от капитала, общо на стойност от 9 741 248 лева. По иска по чл. 124 ГПК. Твърди се нищожност на взетите решения на общо събрание на акционерите, поради тяхната липса, както и поради това, че са взети решения извън компетентността на органа, взел решението. В задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е изяснено, че нищожни са единствено следните решения на Общото събрание на дружество с ограничена отговорност: 1) решенията, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, 2) липсващото /невзето/ решение на Общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, както и ако е вписано в търговския регистър, 3) решението, което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го е приел. Посочено е и че решенията на върховния орган на търговското дружество, които противоречат на учредителния акт или на императивни разпоредби на закона са незаконосъобразни т.е., отменяеми, но не и нищожни. Когато се касае за решения, които не подлежат на вписване, или подлежащи на вписване решения, които не са вписани, ищецът следва да се защити с общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ТЗ при наличието на правен интерес, какъвто безспорно притежава акционерът в случая, тъй като решенията на общото събрание засягат всички акционери в дружеството и подлежат на изпълнение. В случая, от протокол от общо събрание на акционерите от 05.12.2024 година, представен на същата дата по партидата на дружеството в търговския регистър, се установява съдържанието на обективираните в документа решения със съдържание, каквото е посочено в исковата молба. Протоколът има характер на частен свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му (чл. 180 ГПК), но не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа. Поради това, при направено оспорване, както е в конкретната хипотеза, не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и удостоверените от него факти подлежат на доказване по общите правила на ГПК. От показанията на свидетеля М. се установява провеждане на общо събрание на посочените в поканата, обявена в търговския регистър дата, час и място, като свидетелят, макар да не цитира точни дата и час и достатъчно ясен и обективен като сочи, че друго събрание през 2024 година не е провеждано, събранието, на което свидетелят е присъствал лично, се е състояло по обедно време, както и свидетелят има спомен за взетите решения – избор на членове на Съвета на директорите. Съдът кредитира показанията, отчитайки евентуална заинтересованост и обстоятелството, че са дадени под страх от наказателна отговорност. Ето защо, следва да се приеме за доказани в процеса фактите, че на посочената място, дата и час е проведено общо събрание на акционерите, при отразения в документа дневен ред и на същото са взети оспорваните от ищеца решения, за което е направено изрично волеизявление от присъстващите лица. Относно компетентността на органа, взел атакуваните решения. Съгласно нормата на чл. 711, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ТЗ с решението за обявяване в несъстоятелност съдът обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието, както и прекратява правомощията на органите на длъжника- юридическо лице. В конкретната хипотеза, длъжникът е обявен в несъстоятелност с Решение № 261582 от 10.12.2021г. Дело № 4510/2016, Софийски градски съд, с което са прекратени и правомощията на неговите органи. В закона, обаче, е предвиден ограничен обем от правомощия за органите на обявеното в несъстоятелност дружество, които те могат да упражняват. Такива примери се съдържат в нормите на чл. 635, ал. 3, чл. 679, чл. 728, чл. 736, ал. 2, чл. 740 от ТЗ, като се сочат действията, които могат да осъществяват органите на обявено в несъстоятелност дружество, чиито правомощия са прекратени с решение по чл. 710, вр. чл. 711 ТЗ. Следователно, прекратяването на правомощията на органите на дружеството не е абсолютно и този факт предполага съществуване на действителни такива органи, които продължават да функционират по отношение на правата, които изрично са им предоставени от закона в производството по несъстоятелност за защита интересите на длъжника срещу действия и бездействия на синдика и на общото събрание на кредиторите, както и по отношение на правомощията, които не са в компетентността на синдика и упражняването, на които е съвместимо с целите на несъстоятелността. Ето защо и законът не предвижда заличаването им. Следва да се отчете разграничение на хипотезите, при които правомощията са свързани с постигане на целите на производството по несъстоятелност, когато функциите са прехвърлени на синдика (чл. 658 от ТЗ) и хипотезите, когато органите на дружеството продължават функции, извън изчерпателно определените на синдика. Ето защо, щом самият закон предоставя изрични правомощия за действия на органите на дружество, по отношение на които са постановени последиците по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ, то логично се налага и извод, че дружеството се предполага да разполага с действащи такива органи. В разпоредбата на чл. 221 от Търговския е предвидена компетентността на общото събрание на акционерите, като в т. 5 е посочено, че сред правомощията на ОСА е да избира и освобождава членовете на съвета на директорите. Следователно, именно общото събрание на акционерите притежава компетентност да определи състава на съвета на директорите и неговия мандат. В заключение, искът по чл. 124 ГПК е неоснователен и по двете наведени основания за нищожност на взетите решения на общото събрание на акционерите от 05.12.2024 година. Поради това, следва да се разгледа предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 74 ТЗ. По иска по чл. 74 Търговския закон. Първото от заявените основания за незаконосъобразност на взетите решения на общото събрание на акционерите от 05.12.2024 година е нарушена процедура по свикване, като основен спорен въпрос е относно това дали синдикът притежава правомощието да свика общо събрание, като настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Нормите, които уреждат формирането, компетентността и функционирането на решаващите органи на търговските дружества, са основно от императивен порядък. Такава е и разпоредбата на чл. 223 ТЗ относно свикване на общо събрание в акционерното дружество. Същата гласи, че Общото събрание се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет. То може да се свика и от надзорния съвет, както и по искане на акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала. Според ал. 2, ако в едномесечен срок от искането по ал. 1 на акционерите, притежаващи поне 5 на сто от капитала, то не бъде удовлетворено или ако общото събрание не бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква общо събрание или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието. В случая, в чл. 25 от Устава е предвиден аналогичен ред за свикване. Следователно, нарушаване на определения в закона ред за свикване на събранието води до незаконосъобразност на взетите решения. В случая, съдът намира, че синдикът няма правомощия да свика самостоятелно общо събрание, макар и чрез покана, обявена в търговския регистър. От една страна, такова не се извлича от съдържанието на нормата на чл. 658 ТЗ, която не предвижда правомощия, свързани с определяне на състава на органите на дружеството и дерогиране на императивните норми, установяващи реда за това, нито пък такова правомощие следва от друга норма в закона. Действително, синдикът е този, който представлява обявеното в несъстоятелност дружество пред трети лица, но функциите му са насочени основно към запазване и осребряване на масата на несъстоятелността и овластяването е само по отношение на управление на предприятието на неплатежоспособния търговец и свързаното с него представителство пред трети лица, но не и с упражняване неимуществените права на акционерите, израз на които е и това по чл. 223, ал. 2 ТЗ. Синдикът е орган на производството по несъстоятелност, но не е орган на несъстоятелния длъжник, въпреки че завежда от негово име дела, управлява и представлява от негово име предприятието му. Съответно, синдикът не разполага с правомощия във вътрешните отношения между участниците в търговското дружество и доколкото правата на акционерите по отношение свикване и участие в работата на общото събрание, не са прекратени с решението за обявяване в несъстоятелност, то докато тече производството по несъстоятелност е допустимо свикването и провеждането на общо събрание на акционерите, включително и в хипотезата на чл. 223, ал. 2 от ТЗ. От друга страна, в чл. 223, ал. 2 ТЗ е предвиден специален ред за свикване на общото събрание при невъзможност това да стане по реда на чл. 223, ал. 1 ТЗ (както се твърди да е в случая), чрез овластяване от съда и провеждане нарочно производство. Именно това е бил и законосъобразния ред за свикване на общо събрание в конкретната хипотеза, при доказване на предпоставките за това. Предвид горното, съдът намира, че се установява допуснато нарушение на установения в закона императивен ред за свикване на общо събрание на акционерното дружество, което обосновава незаконосъобразност на взетите на него решения. Това означава, че предявеният иск по чл. 74 ТЗ е основателен и следва да се уважи. В допълнение следва да се посочи и допуснато нарушение на чл. 224, ал. 2 от ТЗ. Видно от поканата, обявена в търговския регистър лицето, избрано за член на съвета на директорите – П.Д., не е сред лицата, посочени в поканата за общото събрание, като възможен кандидат. В чл. 224, ал. 2 ТЗ се въвежда по императивен начин минимумът от информация, с която трябва да бъде запознато общото събрание, когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, а именно материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Ответникът не доказа на разположение на акционерите да са били съответни писмени материали с тази информация, а същата не се съдържа и в обявената покана. Нарушението на това изискване в случая пряко препятства възможността за взимане на информирано решение и съответно - обуславя неговата незаконосъобразност и отмяна(Решение № 66 от 19.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 832/2009 г., I Т.О.). По разноските: При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството разноски се поражда за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, но същият не е отправил искане за присъждане на такива. Мотивиран така, СЪДЪТ