РЕШЕНИЕ

№ 1424

Благоевград, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Благоевград - XII състав, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: НИКОЛИНКА БУЗОВА При секретар ВЕЛИЧКА ЧОРБАДЖИЙСКА - УКЕВА и с участието на прокурора ЛЮДМИЛА КЕХАЙОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛИНКА БУЗОВА административно дело № 20237030700690 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството, по реда на глава ХІ на дял ІІІ на Административно процесуалния кодекс /АПК, чл. 203 - 207/ вр. чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е образувано по искова молба депозирана от "А. С" ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. М. Г. от [населено място], [улица], ел. поща: [електронна поща], срещу Община С., с БУЛСТАТ..., с адрес: [населено място], [улица], представлявана от Кмета на О. А. С. С., с която е предявен иск за заплащане на сумата в размер на 32 872 /тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и два/ лева без начислен ДДС или с начислен ДДС сумата от 39 446, 40 /тридесет и девет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 40 стотинки/ лева, съставляваща обезщетение за причинена имуществена вреда /пропуснати ползи/ от нереализиран доход от автогарово обслужване за периода от 01.12.2021 г. до 12.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12 133, 28 /дванадесет хиляди сто тридесет и три лева и 28 стотинки/ лева без ДДС, а с начислен ДДС сумата от 14 560 лв. /четиринадесет хиляди петстотин и шестдесет лева/, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нереализиран приход от наем на недвижим имот-гишета № 1, № 2 и № 3 за периода от 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане на сумата, причинени от решение № 234/30.09.2021 г. на Общински съвет - С. по Протокол № 10 от 30.09.2021 г. на Общински съвет - С., отменено с решение № 4007/12.04.2023 г., постановено по Адм.д. № 6532/2022 г. по описа на Върховен административен съд – Седмо отделение, [населено място], както и да им бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски, съгласно списък с разноските.

При извършването на проверка по редовността на исковата молба в съдебно заседание от 27.09.2023 г., съдът е оставил същата без движение и е съобщил на ищеца и пълномощника му, че в едноседмичен срок от датата на с.з. следва да отстранят допуснатата нередовност, състояща се в това, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, а именно в обстоятелствената част на исковата молба се претендират освен имуществени вреди от нереализиран приход от такси за престой и преминаване от обслужване на превозвачите за посочения период, също така и вреди от нереализиран доход от наем на недвижим имот, като на л. 6 от исковата молба е записано, че периодът на търпените вреди е определен от 01.12.2021 г. до 12.04.2023 г., а в петитума на исковата молба по отношение на претендираните имуществени вреди от нереализиран приход от наем на недвижим имот, гишета № 1, № 2 и № 3, посоченият период е от 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г., в противен случай исковата молба заедно с приложенията ще бъдат върнати.

В Административен съд - Благоевград, на 29.09.2023 г., от адвокат Е. П., в качеството й на процесуален представител на "А. С." ООД, е получено заявление, ведно с два броя поправена искова молба, в което е уточнено както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитума, че периодът на претендираните имуществени вреди от нереализиран приход от наем на недвижим имот, гишета № 1, № 2 и № 3, е от 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г. Сочи се в поправената искова молба, че ищецът по делото има за основен предмет на дейност осъществяване на автогарови услуги, като е обслужвал общински, областни и републикански транспортни схеми за обществен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания до месец септември 2021г. включително. Търди се също, че ищцовото дружество изпълнява функции на автогара трета категория, съгласно Заповед № РД-01586/11.07.2017 г. на ИД на ИА „Автомобилна администрация”, като към настоящия момент обслужва единствено и само превозвачи, осъществяващи превоз на пътници по общинската транспортна схема. Излагат се доводи, че с решение на Общински съвет [населено място] № 234/30.09.2021 г. по Протокол № 10/30.09.2021 г. от заседание на Общински съвет - С., проведено на 30.09.2021 г., автогара С., находяща се на [улица]в [населено място] е определена като начална, крайна и междинна спирка на територията на О. С. по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми, от квотите на съответните общини и конкретно за О. С., както и е определил "А. С." ООД в [населено място], находяща се на [улица] /ищец по делото/ като начална и крайна спирка само и единствено за линиите от общинската транспортна схема по посочените маршрутни линии с посочените часове на тръгване и дни на изпълнение на маршрута до посочените в решението местности и населени места. Сочи се, че това решение на Общински съвет - С., в частта, в която се предоставя автогарово обслужване на превозвачи обслужващи областната и републиканската транспортни схеми на а. С., находяща се на [улица]в [населено място], е било оспорено пред Административен съд - Благоевград, като с решение № 657/18.04.2022 г. по адм.д. № 935/2021 г. по описа на същия съд, е отменено като незаконосъобразно решение № 234/30.09.2021 г. по Протокол № 10/30.09.2021 г. от заседание на Общински съвет - С., а постановеното съдебно решение е било обжалвано от Общински съвет - С. пред Върховен административен съд гр. София и с решение № 4007/12.04.2023 г. по адм.д. № 6532/2022 г. на Седмо отделение на ВАС, е оставено в сила Решение № 657/18.04.2022 г. по адм.д. № 935/21 г. по описа на Административен съд - Благоевград. С постановяване на това решение на ВАС, окончателно е отменено като незаконосъобразно решение № 234/30.09.2021г. на ОбС - С.. Излагат се и твърдения, че въз основа на решение № 234/ 30.09.2021 г. на ОбС - С. е издадена Заповед № СИППП-107/28.10.2021 г. на Кмета на О. С., с която и съгласно Решение № 234/ 30.09.2021 г. на ОбС - С., Автогара С., находяща се на [улица]е определена за начална, крайна и междинна спирка на територията на Община С. по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми. Цитираната Заповед № СИППП-107/28.10.2021 г. на Кмета на Община С. е била оспорена от ищцовото дружество пред Административен съд - Благоевград и с решение № 785/ 05.05.2022 г. по адм.д. № 1058/ 2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 07.06.2022 г., е обявена за нищожна Заповед № СИППП- 107/ 28.10. 2021 г. на Кмета на Община С.. Твърди се, че ищецът е претърпял имуществени вреди, 32 872 /тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и два/ лева без начислен ДДС или с начислен ДДС сумата от 39 446, 40 /тридесет и девет хиляди четиристотин четиридесет и шест лв. и 40 ст., / лева, съставляваща обезщетение за причинени имуществена вреда /пропуснати ползи/ от нереализиран доход от автогарово обслужване за периода от 01.12.2021 г. до 12.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12 133, 28 /дванадесет хиляди сто тридесет и три лева и 28 ст./ лева без ДДС, а с начислен ДДС сумата от 14560 /четиринадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева, съставляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди от нереализиран приход от наем на недвижим имот - гишета № 1, № 2 и № 3 за периода от 01.12.2021 г. до месец 31.03.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане на сумата, причинени от решение № 234/30.09.2021 г. на Общински съвет - С. по протокол № 10 от 30.09.2021 г. на Общински съвет - С., отменено с решение № 4007/12.04.2023 г., постановено по адм. дело № 6532/2022 г. по описа на Върховен административен съд-седмо отделение, [населено място], като им бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски, съгласно списък с разноските.

В съдебно заседание и в писмено становище ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Е. П., поддържа исковата претенция. Претендират се разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК (л. 168). В писмено становище доразвива подробно претенцията си от исковата молба.

Ответникът – Община С., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И. П. в съдебно заседание, оспорва исковата претенция като неоснователна по съображения, че не са налице материалноправните предпоставки за това. Сочи, че периодът за който се претендират вредите няма как да бъдат възстановени предвид факта, че от приложените към исковата молба и приобщени към делото доказателства, а именно договори за автогарови услуги и договори за наем на недвижими имоти са с период до 31.12.2021 г., поради което моли исковата молба да бъде оставена без уважение, а в случай че претендираният адвокатски хонорар е над минимално предвидения в Наредбата за адвокатските възнаграждения, моли да бъде намален до минимума. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (л. 170).

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Благоевград дава мотивирано заключение за основателност на предявените искове.

Административен съд – Благоевград, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

"А. С." ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] ул. ”М.„ № 8, представлявано от управителя И. М. Г. от [населено място] ул.’’П.” № 81, е с основен предмет на дейност осъществяване на автогарови услуги, като съгласно Заповед № РД-01586/11.07.2017 год. на ИД на ИА „Автомобилна администрация”, изпълнява функции на автогара трета категория. До месец септември 2021 г. включително, ищцовото дружество е единствената действаща автогара в [населено място], която е обслужвала всички превозвачи на пътници от републиканската, областната и общинската транспортни схеми. /л. 15 от делото/ "А. С." ООД [населено място] за 2021 г. е имала сключени договори за автогарови услуги със следните превозвачи, обслужващи маршрути от републиканската и общинската транспортна схема, а именно: „Ю. И.“ ООД [населено място], „П. п.“ ООД [населено място], ЕТ „Ч. - А. П.“ [населено място], „С. – 11“ ООД [населено място], „ВБС – С.“ ЕООД [населено място], „Б. т.“ ЕООД [населено място] и ЕТ „Г.-К. К.“ [населено място]. Тези превозвачи осъществявали превоз на пътници по областната и републиканската транспортни схеми /л. 63-64 от делото/ по следното дневно маршрутно разписание:

6, 45 ч. по маршрут С. - София, обслужван по споразумение между следните превозвачи: „ВБС -С.” ЕООД С., ”Б. т.” ЕООД С. и ЕТ „Г.-К. К.” С., без събота и неделя; понастоящем тези три превозвача са обединени в ДЗЗД под наименование „С. – 3“, [ЕИК] /видно от справка в публичния регистър и от показанията на свидетеля Й. Г./ видно от актуално маршрутно разписание № 1101 за часовете 6, 45 и 9, 00 до [населено място], с час на тръгване от С. в 6, 45 ч., валидно до 22.12.2025 г. /л. 167 от делото/.

7.00 ч. по маршрут С. - София, обслужвана от "Ю. И." ООД, без неделя, съгласно актуално маршрутно разписание №22102, валидно до 18.04.2026 г. /л. 94 от делото/.

7, 30 ч. по маршрут С. - Благоевград, обслужвана от "Ч." ООД [населено място] - без събота и неделя, съгласно актуално маршрутно разписание № 07101, валидно до 19.08.2025 година /л. 109 от делото/.

9, 00 ч. по маршрут С. – София, обслужвана по споразумение между следните превозвачи: „ВБС -С.” ЕООД С., „Б. т.” ЕООД С. и ЕТ „Г.-К. К.” С., „обединени в ДЗЗД „С. -3“ към датата на исковия период, а към датата на приключване на устните състезания, обслужвано от „И. Т.“ ЕООД, съгласно актуално маршрутно разписание №1203 по линия София – С., валидно до 22.12.2025 година.

9.20 ч. по маршрут Благоевград - Петрич, обслужвана от „П. п.” ООД Благоевград, съгласно маршрутно разписание № 03203, валидно до 18.03.2027 година /л. 20 от делото/.

11.20 ч. от по маршрут С. за Петрич, обслужвана от „С. - 11” ООД Благоевград, съгласно маршрутно разписание № 03201, валидно до 18.03.2027 г. /л. 21 от делото/.

11, 30 ч. по маршрут С. – Благоевград, обслужвана от „П. п.” ООД Благоевград, съгласно актуално маршрутно разписание № 03203, с час на тръгване от С. 11, 30 ч., валидно до 18.03.2027 г. /л. 20 от делото/.

11, 40 ч. по маршрут София - Кулата, обслужвана от "Ю. И." ООД София, съгласно маршрутно разписание № 22101, изпълнявана по обходен маршрут през [населено място] до приключване на СМР на Лот4 от Автомагистрала С., валидно до 18.04.2026 г. /л. 97/.

12.00 ч. по маршрут С. - София, обслужвана от "Ю. И." ООД София, съгласно маршрутно разписание № 22201, валидно до 18.04. 2026 г. 12, 40 ч. по маршрут С. - Петрич, обслужвана от ЕТ „Ч. –А. П.” - без събота и неделя, съгласно маршрутно разписание № 07101, валидно до 19.08.2025 г. С посоченото маршрутно разписание се покриват и маршрута от 7, 30 ч. от С. до Благоевград и връщането от Благоевград до С. в 12, 40 ч. и отпътуващ за Петрич /л.106 -109 от делото /.

13: 00 ч. по маршрут С. - Благоевград, обслужвана от „С. – 11“ ООД С., съгласно маршрутно разписание № 03201, валидно до 18.03.2027 г. /л. 21 и л. 26 от делото/.

13.20 ч. по маршрут С. - Петрич, обслужвана от "Ю. И." ООД София, съгласно маршрутно разписание по автобусна линия София-С. № 22202 с час на пристигане в С. 13, 06 ч. и тръгващ в 13, 20 ч., валидно до 01.09.2026 г. /л. 98 от делото/.

13.30 ч. по маршрут С. – Първомай, обслужвана от „П. п.” ООД Благоевград, съгласно маршрутно разписание № 03101 по линия Благоевград – Първомай, с час на тръгване от С. в 13, 30 ч, валидно до 18.03.2027 г. /л. 24 от делото/.

15.00 ч. по маршрут С. – София, обслужвана от "Ю. И." ООД София, съгласно маршрутно разписание № 22301 по линия София - Петрич, с час на тръгване от С. в 14, 53 ч., валидно до 01.09.2026 год. /л. 25 и л. 101 от делото/.

15, 20 ч. по маршрут С. – Петрич, обслужвана от „П. п.” ООД Благоевград, съгласно маршрутно разписание № 03102 по линия Благоевград - Петрич, с час на тръгване от С. 15, 20 ч., валидно до 18.03.2027 г. /л. 23 от делото/.

15, 40 ч. по маршрут С. – София, обслужвана от "Ю. И." ООД София - без събота, съгласно маршрутно разписание № 22101 по обходен маршрут през [населено място], валидно до 18.04.2026 г. /л. 97 от делото/.

16.30 ч. по маршрут С. - Благоевград, обслужвана от „П. п.” ООД Благоевград, съгласно маршрутно разписание №03101 по автобусна линия - Благоевград -Първомай, с час на тръгване от С. в 16, 30 ч., валидно до 18.03.2027 г. /л. 24 от делото/.

17.00 ч.по маршрут С. – София, обслужвана от "Ю. И." ООД София, съгласно маршрутно разписание № 22202 по линия София – С., с час на тръгване от С. 17, 00 ч., валидно до 01.09.2026 г. /л. 98 от делото/.

18.00 ч. по маршрут С. - Благоевград, обслужвана от „П. п.” ООД Благоевград, съгласно маршрутно разписание № 03102 по линия Благоевград – Петрич, с час на тръгване от С. в 18, 00 ч., валидно до 18.03.2027 г. /л. 23 от делото/.

18.20 ч. по маршрут С. - Катунци, обслужвана от "Ю. И." ООД София, съгласно маршрутно разписание № 22101, валидно до 18.04.2026 г. /л. 97 от делото/.

Съгласно цитираните по-горе договори за автогарови услуги, престоят на тези превозвачи /пристигащи и заминаващи/ на територията на А. С. на [улица] /ищец по делото/ възлизал на сумата от 3, 50 лв.без ДДС, а с ДДС в размер на 4, 20 лв.

В дните от понеделник до петък включително, "А. С." ООД обслужвала всеки ден по 20 /двадесет /преминавания на автобуси, обслужващи областната и републиканската транспортна схема по утвърдени маршрутни разписания, а през съботните и неделните дни по 16 /шестнадесет /преминавания всеки ден.

"А. С." ООД към 2021 г. е имало сключени годишни договори за наем на недвижим имот - самостоятелно обособени помещения – „гише“ в Автогара С., находяща се в [населено място], [улица], със следните превозвачи:

1. „ВБС С.“ ЕООД [населено място], „Б. т.“ ЕООД [населено място] и ЕТ „Г. - К. К.“ [населено място], като всяко от тях плащало месечен наем за недвижим имот, представляващ самостоятелно обособено помещение - гише № 2/две/ със застроена площ от 8/осем/ кв.м., находящо се в чакалнята на "А. С." ООД в размер на по 61, 11 лв. без ДДС, а с ДДС по 73, 33 лв., или трите фирми заплащали общо месечен наем от 183, 33 без ДДС, а с ДДС 220, 00 лв., следователно за периода от декември 2021 до месец март 2023 г. включително тези три фирми е следвало да заплатят на ищцовото дружество наем за недвижим имот - гише № 2/две/ в размер на 16/шестнадесет / месеца по 183, 33 лв. се получава сумата от 2933, 28 лв. без ДДС, а с ДДС се получава сума от 3 520 лв. с ДДС/три хиляди петстотин и двадесет лв./, съгласно съдебно-счетоводната експертиза /л. 138 – л. 147 от делото/.

2. „Ю. И.“ ООД [населено място] заплащало месечен наем на недвижим имот, представляващ гише № 3 /три/ със застроена площ от 9, 45 кв.м., при граници и съседи на помещението: гише № 4, стълбищна клетка и чакалня, находящо се на първо ниво на чакалнята на „А. С.“ в размер на 375 лв. без ДДС, а с начислен ДДС сумата от 450 лв., следователно за исковия период - декември 2021 г. до март 2023 г. включително - 16 месеца по 375 лв. се получава сумата [рег. номер]. без ДДС, а с ДДС се получава сумата [рег. номер]./седем хиляди и двеста лева/, съгласно пет броя фактури за 2021 г. и съдебно-счетоводната експертиза /л. 138 – л. 147 от делото/.

3. ЕТ „Р. - Р. П.“ заплащал месечен наем на недвижим имот, представляващ самостоятелно обособено помещение – гише № 1 /едно/ със застроена площ от 4 кв.м., построено на кота „0, 10“ на първо ниво на чакалнята на А. С. в размер на 200 лв. без ДДС, а с начислен ДДС в размер на 240 лв., следователно за исковия период декември 2021 г. до месец март включително 2023 г. - 16 /шестнадесет/ месеца по 200 лв. се получава сумата [рег. номер]./три хиляди и двеста/ без ДДС, а с начислен ДДС се получава сумата [рег. номер]. /три хиляди осемстотин и четиридесет лв./, съгласно осем броя фактури за 2021 г. и съдебно-счетоводната експертиза /л. 138 – л. 147 от делото/.

От сключените от ищцовото дружество договори за автогарово обслужване, се установява, че дружеството е имало за предмет осъществяване на автогарови услуги, включващи задължения на ищцовото дружество срещу съответно възнаграждение, посочено в договора, да обслужи пристигащи, заминаващи и преминаващи автобуси за времето от 6.00 ч. до 19, 00 ч., всеки ден, както и да обслужва автобуси, осъществяващи обществен превоз на пътници, които имат престой на "А. С." ООД С.. С Решение № 234 от Протокол № 10 от проведено на 30.09.2021 год. заседание, Общински съвет - С. е решил: 1. отменил е предходно свое Решение № 192 от 28.07.2021 год.; 2. определил е автогара С., намираща се на [улица]като начална, крайна и междинна спирка на територията на община С. по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми, от квотите на съответните общини и конкретно за община С., при конкретно посочени маршрутни разписания, съответно от републиканската и от областната транспортни схеми; 3. определил е автогара С., намираща се на [улица]като начална и крайна за линиите от общинската транспортна схема по конкретно изброени маршрутни разписания; 4. решението подлежи на предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК.

Това решение на Общински съвет - С. е оспорено пред Административен съд - Благоевград и е направено особено искане за спиране на изпълнението на решението.

С определение № 2285/31.12.2021 г. по адм. дело № 935/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград е оставено без уважение искането на "А. С." ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. М. Г. за спиране изпълнението на Решение № 234 по Протокол № 10 от заседание на Общински съвет – С. проведено на 30.09.2021 год., тъй като решението на Общински съвет – С. съставлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, доколкото същото е с еднократно правно действие и създава права или задължения или непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, в т.ч на собствениците на двете автогари, транспортните дружества, осъществяващи обществения превоз на пътници и не на последно място на гражданите, които ползват обществения транспорт (в този смисъл Определение № 13205/22.12.2021 год., постановено по адм.д.№ 11758 по описа на Върховния административен съд за 2021 год.). Определяйки оспореното решение като общ административен акт, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от АПК, съгласно която, оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. В този смисъл, предварителното изпълнение на процесния общ административен акт е допуснато по силата на цитираната законодателна регламентация. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила. / л.97-98 от адм. дело № 935/2021 г. по описа на АС – Благоевград/.

С решение № 657/18.04.2021 по адм.д. № 935/2021 г. по описа на същия съд, е отменено като незаконосъобразно решение № 234/30.09.2021 г. по Протокол № 10/30.09.2021 г. от заседание на Общински съвет - С., а постановеното съдебно решение е било обжалвано от Общински съвет [населено място] пред Върховен административен съд гр. София и с решение № 4007/12.04.2023 г. по адм.д.№ 6532/22 г. на Седмо отделение на ВАС, е оставено в сила Решение № 657/18.04.2022г. по адм.д. № 935/21 г. по описа на Административен съд - Благоевград. / виж приобщените адм. дело № 935/21 по описа на Административен съд – Благоевград, адм.д.№ 6532/22 г. на Седмо отделение на ВАС/ Въз основа на решение № 234/30.09.2021 г. на ОбС - С. е издадена Заповед № СИППП-107/28.10.2021 г. на Кмета на О. С., с която и съгласно Решение № 234/ 30.09.2021 г. на ОбС - С., Автогара С., находяща се на [улица]е определена за начална, крайна и междинна спирка на територията на О. С. по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми. Със същата заповед, кметът на О. С. е наредил да се изпратят уведомителни писма до следните общини: Столична - [населено място], Община Благоевград, община Петрич, община Гоце Делчев, като се определи срок, в който транспортните фирми бъдат уведомени за промяната на обслужващата автогара за линиите от областната и републиканската транспортни схеми, както и че считано от 01.12.2021 г. всички превозвачи следва да бъдат автогарово обслужвани от другата автогара, находяща се на [улица]в [населено място]. Такива съобщения са изпратени до всички посочени общини с писмо с изх.№ 9200-813/28.10.2021 година на Община С.. Цитираната Заповед № СИППП-107/28.10.2021 г. на Кмета на Община С. е била оспорена от ищцовото дружество пред Административен съд - Благоевград и с решение № 785/ 05.05.2022 г. по адм.д. № 1058/ 2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, влязло в законна сила на 07.06.2022 г., е обявена за нищожна Заповед № СИППП- 107/ 28.10.2021 г. на Кмета на Община С.. До месец септември 2021 г. включително, ищцовото дружество е била единствената действаща автогара, която е обслужвала всички превозвачи на пътници от републиканската, областната и общинската транспортни схеми.

По искане на ищцовата страна е изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че размерът на таксата за автогарово обслужване, дължима от превозвачите за периода от 01.12.2021 г. до 12.04.2023 г. включително, при съобразяване на броя на заминаванията/преминаванията за делничен ден /понеделник-петък/ - 20 броя и почивен ден /събота и неделя/ - 16 и при цена на престой до 10 мин. Съгласно чл. 7 от Договорите за автогарово обслужване от 3, 50 лв. без ДДС /4, 20 лв. с ДДС/ при престой до 10 минути е за 32 872, 00 лева без ДДС /39 446, 40 лв. с ДДС/, подробно обяснени в справка № 3, приложена към експертизата /л.143 от делото/. А размерът на дължимия наем от превозвачите: „ВБС С.“ ЕООД, ЕТ „Г.-К. К.“, „Б. т.“ ЕООД, Ю. И.“ ООД и ЕТ „Р. – Р. П.“ за периода от 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г. е за 12 133, 28 лева без ДДС /14 559, 84 лева с ДДС/. Размерът на дължимия наем от превозвача „Ю. И.“ ООД за същия период 01.12.2021 г. – 31.03.2023 г. е за 6 000, 00 лева без ДДС /7 200, 00 лева с ДДС/, а размерът на дължимия наем от превозвача ЕТ „Р.– Р. П.“ за същия период – 01.12.2021 г. – 31.03.2023 г. е за 3 200, 00 лева без ДДС /3 840, 00 лева с ДДС/ - /л.147 от делото/.

От показанията на разпитаните свидетели Б. Н. и Й. Г. се установява, че ищцовото дружество до месец ноември включително 2021 г. е била единствената автогара, която е обслужвала срещу заплащане превозвачите, обслужващи републиканската и областната транспортни схеми, като в работни дни от понеделник до петък това са 20 преминавания, а през почивните дни - събота и недела по 16 преминавания. Същите свидетели потвърждават, че ищцовото дружество е отдавало под наем три броя гишета - гише № 1 /едно / ползвано от ЕТ „Р. -Р. П.“, а от фактурите, представени за нуждите на вещото лице и от неговата експертиза се установява, че е заплащан наем за това гише, а за гише № 2/две/ са налице договори за наем за 2021 г., установяващ дължимия наем и гише № 3 /три/, видно от представените фактури ползвано от „Ю. И.“ ООД е заплащал месечен наем в размер на 375 лв. без ДДС. От показанията на тези свидетели се установява, че тези три гишета след напускане на превозвачите от ищцовата автогара и тяхното обслужване от новата автогара, не са предоставяни под наем на други превозвачи или на трети лица и ищцовото дружество не е реализирало доходи от наем на тези три гишета, предмет на делото.

От маршрутните разписания, представени от Община Столична, обслужвани от „Ю. И.“ ООД София, се установява, че всичките са актуални до 18.04.2026 г. От маршрутните разписания, обслужвани от „П. п.“ ООД Благоевград и „С. 11“ ООД Благоевград, се установява, че същите са актуални до 18.03.2027 година.

От представените от О. П. четири броя маршрутни разписания, е видно, че превозвач ЕТ „Ч. - А. П.“ [населено място], обслужва линията: Благоевград – Петрич, с час на тръгване от С. в 7, 30 ч. за Благоевград и на връщане от Благоевград, пристигащ в С. в 12, 40, съгласно маршрутни разписание № 07101, като са представени разписанията, валидни за 2020 год, за 2021 година, за 2022 година и разписание валидно до 19.08. 2025 година.

От представените в последното съдебно заседание 2 броя маршрутни разписания по маршрут С. - София за 6, 45 ч. и 9, 00 ч., обслужвани към исковия период от трите превозвача – „ВБС С.“ ООД, „Б. т.“ ЕООД и ЕТ „Г.-К. К.“, а към настоящия момент обслужван от ДЗЗД „С. 3“ за 6, 45 ч. и за 9, 00 ч. от С. за София, обслужван към настоящия момент от „И. Т.“ ЕООД, са валидни до 22.12.2025 г. Съдът установи изложената фактическа обстановка, която е и безспорна между страните, от приложени към исковата молба и представените и приети в съдебно заседание писмени доказателства, от показанията на свидетелите Б. Н. и Й. Г., от допусната, изготвена и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена по делото, както и от изисканите и приложени за послужване административни дела – адм.д.№ 935/21 по описа на Административен съд-Благоевград и адм.д.№ 6532/22 по описа на ВАС, ведно с приложеното в тях административно дело частно производство № 11758/21 г. по описа на ВАС.

При така установената фактическа обстановка съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ). Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ постановява, че Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност – отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска е административният акт да бъде отменен по съответния ред (чл. 204, ал.1 АПК). В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че Решение № 234/ 30.09.2021 г. на ОбС - С. по протокол № 10/30.09.2021 г. от заседание на Общински съвет - С. е отменено като незаконосъобразно с решение на Върховен административен съд, влязло в законна сила на 12.04.2023 г. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на Общински съвет - С., изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

С цитираното решение на ОбС - С. ищцовата автогара е определена като обслужваща автогара единствено и само за превозвачи, обслужващи линии от общинската транспортна схема, като е била лишена изцяло да обслужва маршрутни линии от републиканската и областната транспортна схема. Решението на Общински съвет - С. е определено от административния съд като общ административен акт, който съгласно разпоредбата на чл.180 от АПК подлежи на изпълнение независимо от неговото оспорване, поради което реално от месец декември 2021 г., както е посочено и в заповедта на кмета, с която се уведомяват всички превозвачи за промяна в обслужващата автогара, всички превозвачи, обслужващи маршрути по републиканската и областната транспортни схеми, са преустановили ползването на автогаровите услуги на „А. С.“ ООД /ищец по делото/, като същите превозвачи са били обслужвани от другата автогара, находяща се на [улица]в [населено място].

Компетентен орган по материалния закон, който следва да вземе решение, съгласно изискването на чл. 22, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози за определяне на автогарите на територията на Общината, когато автогарите са повече от една, е Общинският съвет. Последният взема решение и определя автогарите, които да са начална, междинна или крайна спирка по маршрути на автобусни линии, имащи спирка в [населено място]. Взетото решение на ОбС, независимо от оспорването му е подлежало на изпълнение. В този смисъл, за ищцовото дружество не е имало друга възможност да реализира доходи от автогарово обслужване, т.к. независимо, че е оспорвал решението на ОбС, то е подлежало на изпълнение. Въз основа на взетото от Общински съвет решение № 2348/30.09.2021 г. до Община София, Благоевград, Петрич и Гоце Делчев, от О. С. са били изпратени нарочни уведомителни писма, че всички транспортни фирми, обслужващи маршрутни линии от областната и републиканската транспортни схеми на територията на О. С. вече ще бъдат обслужвани от автогарата, находяща се на [улица]в [населено място] - новата автогара, а не от ищцовата автогара, като по този начин изпълнението на договорите за автогарово обслужване с ищцовата автогара е било преустановено. Тези договори за автогарово обслужване се сключват всяка година, като таксата е законово определена и за автогари трета категория, каквато е ищцовата автогара, таксата за автогарово обслужване възлиза на 3, 50 лв. без ДДС. Т.е., в случай, че не е било взето решението на ОбС под № 2348/30.09.2021 г., то ищцовата автогара като единствена автогара, съгласно и законовите изисквания, е щяла да сключи договори за автогарово обслужване и е щяла да реализира доходи, изчислени от вещото лице за исковия период. Именно с отмяната на решение № 2348/30.09.2021 г. на Общински съвет - С. за ищцовата автогара се е породило и правото да иска осъждане на О. С. за заплащане на исковата сума като обезщетение за претърпени имуществени вреди от нереализиран доход от автогарово обслужване и от наем на посочените три гишета № 1, № 2 и № 3. Т.е. в резултат на решението на Общински съвет - С., ищцовото дружество е започнало да търпи вреди, изразяващи се в липса на реализирани доходи от автогарово обслужване, съгласно цените, посочени в договорите за автогарово обслужване, и вреди от нереализиран доход от наем на недвижими имоти - наем на гише № 1, гише № 2 и гише № 3.

Правомощията на Общинските съвети като органи на местното самоуправление са законодателно уредени в ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗМСМА Общината е самостоятелно юридическо лице с право на собственост и самостоятелен бюджет и може да отговаря по искове, предявени по чл. 1 от ЗОДОВ, т.к. съобразно разпоредбата на чл. 7 от същия закон, искът следва да бъде предявен срещу органите по чл. 1 от ЗОДОВ, от чийто незаконни актове, действия или бездействия са причинените имуществени вреди, като съобразно разпоредбата на чл.205 АПК ответникът следва да има качеството и на юридическо лице, каквото се явява именно Общината. Общинските съвети не са самостоятелни юридически лица, нито са първостепенен разпоредител с бюджетни средства, поради което те нямат правосубектност и не могат да бъдат пасивно легитимирани да отговарят за вреди, причинени от техни незаконосъобразни актове, следователно, отговорност за административната дейност на Общинските съвети следва да се носи именно от съответната Община, в конкретния случай от О. С.. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите, предвидени в закона материални предпоставки.

Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да е съществувало в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропуснатата полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и в съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички предпоставки за това, но в резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и ТР № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.д.№ 3/2012 г.).

Видно от конкретната фактическа обстановка по делото е, че тези вреди съставляват пропуснати ползи от нереализиран доход от автогарово обслужване и нереализиран доход от наем на недвижим имот и са пряка и непосредствена последица от взетото от Общински съвет - С. решение № 234/30.09.2021 г. Претендираната имуществена вреда е конкретно определена, съгласно представените договори за автогарово обслужване и договори за наем на недвижим имот. За претендираните вреди са налични писмени доказателства - договори за автогарово обслуване, с конкретно посочена такса за това обслужване, която възлиза на 3, 50 лв. без ДДС за всички превозвачи, обслужващи републиканската и областната транспортни схеми, вещото лице е подробно изчислило за исковия период какви такси за автогарово обслужване е следвало да бъдат заплатени от тези превозвачи, съгласно утвърдените маршрутни разписания в почивни работни дни, която сума съвпада с претендираната искова сума. Пропуснатата полза е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на едно лице, настъпило след и в резултат на неправомерен акт, в случая след отменен незаконосъобразен акт на Общински съвет. В случая, за ищцовата автогара е налице реална вреда от нереализиран доход от автогарово обслужване и нереализиран доход от наем на посочените три гишета.

Няма спор, че ищцовото дружество до постановяване на решението от Общински съвет - С. № 234/30.09.2021 г. е била единствената автогара в [населено място], която е обслужвала автогарово всички превозвачи, посочени в исковата молба. Претендираната такса не е определена произволно, а се основава на законова норма.

Съгласно чл.20, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/, междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и автоспирки по съответните маршрути. Чл. 22, ал.1 ЗАвт.П задължава превозвачите по автобусните линии да използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут, а ал.2 задължава собствениците на автогари да допускат същите тези превозвачи. Т.е., общественият превоз на пътници по утвърдените транспортни схеми, не е свободна икономическа дейност, а икономическа дейност, чрез която се извършва обществена услуга при нормативно определени права и задължения на участниците в нея. За собствениците на автогари, по смисъла на §1 т.12 от ЗАвт.П, законодателят е определил задълженията, които гарантират задоволяване на самата потребност на обществото от обществен превоз и нейното качество. Собственикът на автогара, определена като начална, междинна или крайна спирка на съответната автобусна линия, по силата на чл. 22, ал.2 ЗАвт.П, е длъжен да допусне срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превози по междуселищните автобусни линии по реда на чл. 19 ЗАвтП, а начинът на формиране на цената на предоставената от него услуга е нормативно определена в чл. 22, ал.4 ЗАвтП и той е задължен да прилага единни критерии, спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените на предоставените услуги. Съгласно чл. 20, ал.1 и чл. 22 ЗАвт.П, междуселищните автобусни линии задължително се обслужват от официално обявени от общините автогари и спирки, за която дейност се заплаща договорено възнаграждение, ето защо ищцовото дружество за периода от 01.12.2021 г. до 12.04.2023 г. включително, е претърпяло следните имуществени вреди от нереализиран доход от възнаграждение за преминаване и престой на автобуси, както следва:

За исковия период 01.12.2021 г.до 12.04.2023 г., както подробно е изчислило и вещото лице в експертизата си, която не е оспорена и е подробна и пълна, ищцовото дружество е следвало да получи доход от таксата за автогарово обслужване на база посочените маршрутни разписания като броя за работни и почивни дни възлиза на 32 872 /тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и два/ лева без ДДС, съставляваща имуществена вреда от нереализиран доход от дължими такси за престой и преминаване на превозвачите на територията на автогарата, обслужващи областната и републиканската транспортни схеми. Върху тази сума при начисляване на ДДС се получава сумата от 39 446, 40 /тридесет и девет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и 40 ст./ лева.

Освен имуществени вреди от нереализиран приход от такси за престой и преминаване /обслужване на превозвачите за посочения период/, ищцовото дружество е търпяло и вреди от нереализиран доход от наем на недвижим имот, самостоятелно обособени помещения –„гишета“, находящи се в автогарата. Ишцовото дружество е имало сключени договори за наем със следните превозвачи: „Ю. И.“ ООД София, с ЕТ „Р. - Р. П.“, с „ВБС С.“ ООД, „Б. т.“ ЕООД и с ЕТ „Г. -К. К.“. Съгласно подробното заключение на вещото лице, посочените превозвачи за исковия период 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г. включително е следвало да заплатят под формата на наем за гише общо сумата от 12 133, 28 /дванадесет хиляди сто тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева без ДДС, а с начислен ДДС сума в размер на 14 559, 84 /четиринадесет хиляди петстотин петдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, която сума съставлява имуществена вреда - пропуснати ползи от нереализиран приход от наем на недвижим имот, три броя обособени помещения - гишета/ за посочените фирми и за посочения период - 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г. включително.

Предвид гореизложеното, за исковия период от месец декември 2021 г. до 12.04.2023 г., когато решението влиза в сила, ищцовото дружество търпи имуществена вреда от нереализиран доход /пропуснати ползи/ от такси за обслужване на превозвачи /престой, преминаване/ в общ размер на 32 872 /тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и два/ лева без ДДС, а с начислен ДДС сумата от 39 446, 40 /тридесет и девет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, а за периода декември 2021 - март 2023 г. включително, ищцовото дружество търпи имуществени вреди от нереализиран приход - пропуснати ползи от наем на недвижим имот, ползване на гише № 1 /едно/, гише № 2 /две/ и гише № 3 /три/ в общ размер на 12 133, 28 /дванадесет хиляди сто тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева без ДДС, а с начислен ДДС 14 560 /четиринадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева или имуществените вреди възлизат в размер на 45 005, 28 / четиридесет и пет хиляди и пет лева и двадесет и осем стотинки/ лева без ДДС, а с ДДС - 54006, 40 /петдесет и четири хиляди и шест лева и четиридесет стотинки/ лева.

Съгласно трайно установената практика, се приема, че след отмяна на общия административен акт, какъвто се явява решението на Общински съвет - С., същият се счита отменен от момента на издаването му. Но искът е претендиран от 01.12.2021 г., т.е. след влизането му в сила, тъй като с нарочна заповед на Кмета на Община С. е даден срок за превозвачите да научат за настъпилата промяна в автогаровото обслужване и да организират дейността си, от която дата всички превозвачи вече са обслужвани от новата автогара, то съдът намира, че това е и първоначалният период, от когато е дължимо обезщетението, т.е. за ищеца исковият период обхваща периода от 01.12.2021 г. до неговата отмяна 12.04.2023 г., когато е постановено съдебното решение на Върховен административен съд, с което се потвърждава отменителното решение на Административен съд - Благоевград.

Ето защо, освен отмяна на административния акт, е доказана и причинно-следвената връзка между отменения акт и настъпилите имуществени вреди за ищцовата автогара.

Доказан е и по безспорен начин, чрез писмени, гласни доказателства и заключението на вещото лице и размерът на претърпените имуществени вреди, поради което са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск за вреди причинени на юридически лица от действия на Общината.

Причинената имуществена вреда в общ размер на 45 005, 28 / четиридесет и пет хиляди и пет лева и двадесет и осем стотинки/ лева без ДДС, а с ДДС – 54 006, 40 /петдесет и четири хиляди и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, от която сумата от 32 872 /тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и два/ лева за нереализиран доход от автогарово обслужване без ДДС, а с начислен ДДС сумата от 39 446, 40 /тридесет и девет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева и сумата от 12 133, 28 /дванадесет хиляди сто тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева без ДДС, а с начислен ДДС 14 560 /четиринадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева от неполучен наем на недвижим имот, следва да бъде заплатено като обезщетение за пропуснати ползи от ответника по делото - Община С., която е пасивно легитимирана по иска и която е самостоятелно юридическо лице, носещо отговорност за причинени имуществени вреди от незаконосъобразното решение на ОбС - С.. Исковата претенция за заплащане на сумата от 45 005, 28 / четиридесет и пет хиляди и пет лева и двадесет и осем стотинки/ лева без ДДС, а с ДДС – 54 006, 40 /петдесет и четири хиляди и шест лева и четиридесет стотинки/ лева се явява доказана по основание и размер и ответникът дължи нейното заплащане, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.Установява се, че исковата молба е депозирана на ръка на 14.07.2023 г. /л. 1 от делото/, поради което следва да си приеме, че искът е предявен именно на тази дата. Тази сума следва да бъде присъдена в тежест на ответника.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че се доказа наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 32 872 /тридесет и две хиляди осемстотин седемдесет и два/ лева без начислен ДДС или с начислен ДДС сумата от 39 446, 40 /тридесет и девет хиляди четиристотин четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ лева, съставляваща обезщетение за причинена имуществена вреда /пропуснати ползи/ от нереализиран доход от автогарово обслужване за периода от 01.12.2021 г. до 12.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 12 133, 28 /дванадесет хиляди сто тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки/ лева без ДДС, а с начислен ДДС сумата от 14 560 лв. /четиринадесет хиляди петстотин и шестдесет/ лева, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нереализиран приход от наем на недвижим имот-гишета № 1, № 2 и № 3 за периода от 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане на сумата, причинени от решение № 234/30.09.2021 г. на Общински съвет - С. по протокол № 10 от 30.09.2021 г. на Общински съвет - С., отменено с решение № 4007/12.04.2023 г., постановено по Адм.д. № 6532/2022 г. по описа на Върховен административен съд – седмо отделение, [населено място].

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в настоящото производство разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л. 168) в общ размер на 4 885 лв., от които: 25 лв. за дължимата и внесена от ищеца държавна такса (л. 6), 500 лв. – възнаграждение за вещо лице (л. 114), 60 лв. - разноски за свидетели (л. 115) и 4 300 лв. за договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (л. 79). В случая договорът за правна защита и съдействие е оформен в съответствие с изискванията на т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС (плащане в брой на договорената сума, в който случай вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка за платената сума). С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно. В тежест на ответника следва да се възложат претендираните разноски в размер на 4 885 лв.

Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Административен съд-Благоевград