РЕШЕНИЕ

№ 293

гр. С.З., 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20235500900036 по описа за 2023 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл.430 ТЗ и акцесорни претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 18.06.2007 г. в гр. С.З. между кредитодателя „П.И.Б.“ АД и съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. като солидарни длъжници е сключен договор № 13КР-АА- 6634/18.06.2007 г. за банков кредит („договор за банков кредит“), по силата на който „П.И.Б.“ АД е предоставила на съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. банков кредит в размер на 19 000 евро за рефинансиране и закупуване на недвижим имот (т. 4 от договора за банков кредит). Неразделна част от договора за банков кредит е погасителният план - приложение № 1. Към договора за банков кредит няма приложими общи условия и не са сключени анекси. Годишната възнаградителна лихва е в размер на годишния EURIBOR плюс надбавка от 5 пункта (т. 9 от договора за банков кредит). Наказателната лихва за забава е в размер на годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка от 20 пункта (т. 11 от договора за банков кредит). Крайният срок за погасяване на кредита е 18.06.2027 г. (т. 16 от договора за банков кредит). Вземанията на „П.И.Б.“ АД по договора за банков кредит са обезпечени с договорна ипотека върху дворно място в с. Я., общ.

М., обл. С.З., ведно с първия и втория жилищен етаж и таванските помещения над тях от построената в дворното място триетажна масивна жилищна сграда (т. 22.1 от договора за банков кредит). Всички разходи по оценката, учредяването, подновяването и заличаването на договорната ипотека са за сметка на съкредитополучателите (т. 23 от договора за банков кредит). „П.И.Б.“ АД има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до съкредитополучателите със срок, определен от банката, в случай че съкредитополучателите не извършат което и да е плащане по договора за банков кредит (не осигурят авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо (т. 29.2, б. „а“ от договора за банков кредит).

На 22.06.2007 г. банковият кредит е усвоен чрез заверяване със сумата от 19 000 евро на разплащателната сметка на В. В. Г. в „П.И.Б.“ АД с IBAN •••••.

Твърди се, че от 18.01.2011 г. съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. са в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не са погасени 119 вноски по погасителен план със следните падежи и размери: 43, 44 евро (18.01.2011 г.), 34, 57 евро (18.02.2011 г.), 48, 64 евро (18.03.2011 г.), 35, 18 евро (18.04.2011 г.), 40, 11 евро (18.05.2011 г.), 26, 54 евро (20.06.2011 г.), 49, 75 евро (18.07.2011 г.), 36, 42 евро (18.08.2011 г.), 179, 07 евро (19.09.2011 г.), 179, 07 евро (18.10.2011 г.), 179, 07 евро (18.11.2011 г.), 179, 07 евро (19.12.2011 г.), 179, 07 евро (18.01.2012 г.), 179, 07 евро (20.02.2012 г.), 179, 07 евро (19.03.2012 г.), 179, 07 евро (18.04.2012 г.), 179, 07 евро (18.05.2012 г.), 179, 07 евро (18.06.2012 г.), 179, 07 евро (18.07.2012 г.), 179, 07 евро (20.08.2012 г.), 179, 07 евро (18.09.2012 г.), 179, 07 евро (18.10.2012 г.), 179, 07 евро (19.11.2012 г.), 179, 07 евро (18.12.2012 г.), 179, 07 евро (18.01.2013 г.), 179, 07 евро (18.02.2013 г.), 179, 07 евро (18.03.2013 г.), 179, 07 евро (18.04.2013 г.), 179, 07 евро (20.05.2013 г.), 179, 07 евро (18.06.2013 г.), 179, 07 евро (18.07.2013 г.), 179, 07 евро (19.08.2013 г.), 179, 07 евро (18.09.2013 г.), 179, 07 евро (18.10.2013 г.), 179, 07 евро (18.11.2013 г.), 179, 07 евро (18.12.2013 г.), 179, 07 евро (20.01.2014 г.), 179, 07 евро (18.02.2014 г.), 179, 07 евро (18.03.2014 г.), 179, 07 евро (18.04.2014 г.), 179, 07 евро (19.05.2014 г.), 179, 07 евро (18.06.2014 г.), 179, 07 евро (18.07.2014 г.), 179, 07 евро (18.08.2014 г.), 179, 07 евро (18.09.2014 г.), 179, 07 евро (20.10.2014 г.), 179, 07 евро (18.11.2014 г.), 179, 07 евро (18.12.2014 г.), 179, 07 евро (19.01.2015 г.), 179, 07 евро (18.02.2015 г.), 179, 07 евро (18.03.2015 г.), 179, 07 евро (20.04.2015 г.), 179, 07 евро (18.05.2015 г.), 179, 07 евро (18.06.2015 г.), 179, 07 евро (20.07.2015 г.), 179, 07 евро (18.08.2015 г.), 179, 07 евро (18.09.2015 г.), 179, 07 евро (19.10.2015 г.), 179, 07 евро (18.11.2015 г.), 179, 07 евро (18.12.2015 г.), 179, 07 евро (18.01.2016 г.), 179, 07 евро (18.02.2016 г.), 179, 07 евро (18.03.2016 г.), 179, 07 евро (18.04.2016 г.), 179, 07 евро (18.05.2016 г.), 179, 07 евро (18.06.2016 г.), 179, 07 евро (18.07.2016 г.), 179, 07 евро (18.08.2016 г.), 179, 07 евро (19.09.2016 г.), 179, 07 евро (18.10.2016 г.), 179, 07 евро (18.11.2016 г.), 179, 07 евро (19.12.2016 г.), 179, 07 евро (18.01.2017 г.), 179, 07 евро (20.02.2017 г.), 179, 07 евро (20.03.2017 г.), 179, 07 евро (18.04.2017 г.), 179, 07 евро (18.05.2017 г.), 179, 07 евро (19.06.2017 г.), 179, 07 евро (18.07.2017 г.), 179, 07 евро (18.08.2017 г.), 179, 07 евро (18.09.2017 г.), 179, 07 евро (18.10.2017 г.), 179, 07 евро (20.11.2017 г.), 179, 07 евро (18.12.2017 г.), 179, 07 евро (18.01.2018 г.), 179, 07 евро (19.02.2018 г.), 179, 07 евро (19.03.2018 г.), 179, 07 евро (18.04.2018 г.), 179, 07 евро (18.05.2018 г.), 179, 07 евро (18.06.2018 г.), 179, 07 евро (18.07.2018 г.), 179, 07 евро (20.08.2018 г.), 179, 07 евро (18.09.2018 г.), 179, 07 евро (18.10.2018 г.), 179, 07 евро (19.11.2018 г.), 179, 07 евро (18.12.2018 г.), 179, 07 евро (18.01.2019 г.), 179, 07 евро (18.02.2019 г.), 179, 07 евро (18.03.2019 г.), 179, 07 евро (18.04.2019 г.), 179, 07 евро (20.05.2019 г.), 179, 07 евро (18.06.2019 г.), 179, 07 евро (18.07.2019 г.), 179, 07 евро (19.08.2019 г.), 179, 07 евро (18.09.2019 г.), 179, 07 евро (18.10.2019 г.), 179, 07 евро (18.11.2019 г.), 179, 07 евро (18.12.2019 г.), 179, 07 евро (20.01.2020 г.), 179, 07 евро (18.02.2020 г.), 179, 07 евро (18.03.2020 г.), 179, 07 евро (20.04.2020 г.), 179, 07 евро (18.05.2020 г.), 179, 07 евро (18.06.2020 г, ), 179, 07 евро (20.07.2020 г.), 179, 07 евро (18.08.2020 г.), 179, 07 евро (18.09.2020 г.), 179, 07 евро (18.10.2020 г.), 179, 07 евро (18.11.2020 г.) и на датата на предсрочна изискуемост 01.12.2020 г. (предсрочно изискуем остатък от главницата и предсрочно изискуема възнаградителна лихва от 19.11.2020 г. до 30.11.2020 г, ). Освен горепосочените вноски по погасителния план съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. не са платили и начислената наказателна лихва за забава.

По силата на т. 29.2, б. „а“ от договора за банков кредит „П.И.Б.“ АД е обявила на съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. предсрочната изискуемост на банковия кредит чрез писмени предизвестия с изх. № 231- 104/02.03.2020 г. и изх. № 231-105/02.03.2020 г. и банковият кредит е направен предсрочно изискуем на 01.12.2020 г. Посочва се, че при настъпване на предсрочната изискуемост на банковия кредит на 01.12.2020 г. съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. не са погасили всички свои задължения по договора за банков кредит и към 16.12.2020 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлиза на 38 406, 37 евро, от които: 17 685, 06 евро - главница, 2000, 92 евро - възнаградителна лихва от 19.09.2011 г. до 14.12.2017 г., 2658, 12 - възнаградителна лихва от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г., 10 755, 57 евро - наказателна лихва за забава от 10.02.2012 г. до 14.12.2017 г., 3045, 15 евро - наказателна лихва за забава от 15.12.2017 г, до 12.03.2020 г., 308, 37 евро - възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 562, 38 евро - възнаградителна лихва от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., 1021, 79 евро - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., 73, 69 евро - законна лихва от 01.12.2020 г. до 15.12.2020 г., 233, 96 евро - начислени на 22.09.2017 г. разноски за ново вписване на договорна ипотека, и 61, 36 евро - начислени на 04.03.2020 г. разноски за платени такси на ЧСИ Г.И. за връчване на предизвестия за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

На 16.12.2020 г. „П.И.Б.“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. въз основа на извлечение от счетоводните си книги. По заявлението на „П.И.Б.“ АД е образувано ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд - Казанлък и на 18.12.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 260548/18.12.2020 г., с която е разпоредено съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. солидарно да заплатят на кредитора „П.И.Б.“ АД следните суми: 17 685, 06 евро - главница, 2658, 12 - възнаградителна лихва от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г., 3045, 15 евро - наказателна лихва за забава от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г., 308, 37 евро - възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 562, 38 евро - възнаградителна лихва от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., 1021, 79 евро - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., 73, 69 евро - законна лихва от 01.12.2020 г. до 15.12.2020 г., 233, 96 евро — разноски за подновяване на договорна ипотека, законната лихва върху главницата от 16.12.2020 г. до погасяване на олихвяемото вземане, 1053, 34 лв. - държавна такса, и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че след 16.12.2020 г. от съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. не е извършвано доброволно погасяване на дължими суми по договора за банков кредит.

На 16.01.2023 г. в „П.И.Б.“ АД е получено съобщение от Районния съд - Казанлък, с което въз основа на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на „П.И.Б.“ АД се указва в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд - Казанлък.

Предвид на изложените обстоятелства „П.И.Б.“ АД предявява срещу В. В. Г. и Т. П. Г. при субективно и обективно кумулативно съединяване искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията на „П.И.Б.“ АД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 260548/18.12, 2020 г. по ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд - Казанлък, поради което:

Моли съда да постанови решение за установяване на вземанията на ищеца „П.И.Б.” АД като кредитодател от ответниците В. В. Г. и Т. П. Г. като съкредитополучатели по договор № 13КР-АА- 6634/18.06.2007 г. за банков кредит при условията на пасивна солидарност за следните суми:

• 17 685, 06 евро (седемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и пет евро и шест евроцента) - главница, - 2658, 12 евро (две хиляди шестстотин петдесет и осем евро и дванадесет евроцента) - възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г., - 3045, 15 евро (три хиляди четиридесет и пет евро и петнадесет евроцента) - наказателна лихва за забава по т. 11 от договора за банков кредит от 15.12.2017г. до 12.03.2020г., - 308, 37 евро (триста и осем евро и тридесет и седем евроцента) - възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., - 562, 38 евро (петстотин шестдесет и две евро и тридесет и осем евроцента) - възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., - 1021, 79 евро (хиляда двадесет и едно евро и седемдесет и девет евроцента) - наказателна лихва за забава по т. 11 от договора за банков кредит от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., - 73, 69 евро (седемдесет и три евро и шестдесет и девет евроцента) - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 01.12.2020 г. до 15.12.2020 г., и - 233, 96 евро (двеста тридесет и три евро и деветдесет и шест евроцента) - начислени на 22.09.2017 г. разноски по т. 23 от договора за банков кредит за ново вписване на договорна ипотека, ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2020 г. до погасяване на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 260548/18.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд - Казанлък.

В полза на ищеца „П.И.Б.” АД се претендира присъждане на:

• законната лихва върху главницата от 16.12.2020 г. до погасяване на олихвяемото вземане, - разноските за заповедното производство по ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд - Казанлък: 1053, 34 лв. (хиляда петдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) - държавна такса, и 50 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение и - разноските за настоящото исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.

Със становище от 07.08.2023 г. ищецът уточнява, че по предоставения им ипотечен кредит ответниците са погасили общата сума от 8842, 76 евро, включваща 1314, 95 евро - главница, 7387, 84 евро - лихва, 135, 10 евро - лихва върху просрочена главница, и 4, 87 евро - такси за поддръжка на сметка.

Посочва се, че претендираните суми на възнаградителната лихва и на наказателната лихва за забава са определени като главницата, която е била дължима през периодите на начисляване на възнаградителната лихва и на наказателната лихва за забава, се умножава с лихвения процент, уговорен за възнаградителната лихва в т. 9 от договора за банков кредит и за наказателната лихва за забава в т. 11 от договора за банков кредит.

Уточнява се, че изискуемите части от главницата на падежите на посочените в исковата молба погасителни вноски са следните: 18.01.2011 г. (главница от 43, 44 евро), 18.02.2011 г. (главница от 34, 57 евро), 18.03.2011 г. (главница от 48, 64 евро), 18.04.2011 г. (главница от 35, 18 евро), 18.05.2011 г. (главница 40, 11 евро), 20.06.2011 г. (главница от 26, 54 евро), 18.07.2011 г. (главница от 49, 75 евро), 18.08.2011 г. (главница от 36, 42 евро), 19.09.2011 г. (главница от 32, 12 евро и лихва от 146, 95 евро), 18.10.2011 г. (главница от 46, 18 евро и лихва от 132, 89 евро), 18.11.2011 г. (главница от 37, 36 евро и лихва от 141, 71 евро), 19.12.2011 г. (главница от 37, 66 евро и лихва от 141, 41 евро), 18.01.2012 г. (главница от 42, 53 евро и лихва от 136, 54 евро), 20.02, 2012 г. (главница от 29, 25 евро и лихва от 149, 82 евро), 19.03.2012 г. (главница от 52, 19 евро и лихва от 126, 88 евро), 18.04.2012 г. (главница от 43, 47 евро и лихва от 135, 60 евро), 18.05.2012 г. (главница от 43, 81 евро и лихва от 135, 26 евро), 18.06.2012 г. (главница от 39, 63 евро и лихва от 139, 44 евро), 18.07.2012 г. (главница от 44, 44 евро и лихва от 134, 63 евро), 20.08.2012 г. (главница от 31, 50 евро и лихва от 147, 57 евро), 18.09.2012 г. (главница от 49, 49 евро и лихва от 129, 58 евро), 18, 10.2012 г. (главница от 45, 53 евро и лихва от 133, 54 евро), 19.11.2012 г. (главница от 36, 99 евро и лихва от 142, 08 евро), 18.12.2012 г. (главница от 50, 59 евро и лихва от 128, 48 евро), 18.01.2013 г. (главница от 42, 10 евро и лихва от 136, 97 евро), 18.02.2013 г. (главница от 42, 42 евро и лихва от 136, 65 евро), 18.03.2013 г. (главница от 55, 92 евро и лихва от 123, 15 евро), 18.04.2013 г. (главница от 43, 29 евро и лихва от 135, 78 евро), 20.05.2013 г. (главница от 39, 24 евро и лихва от 139, 83 евро), 18.06.2013 г. (главница от 52, 64 евро и лихва от 126, 43 евро), 18.07.2013 г. (главница от 48, 80 евро и лихва от 130, 27 евро), 19.08.2013 г. (главница от 40, 46 евро и лихва от 138, 61 евро), 18.09.2013 г. (главница от 49, 46 евро и лихва от 129, 61 евро), 18.10.2013 г. (главница от 49, 81 евро и лихва от 129, 26 евро), 18.11.2013 г. (главница от 45, 83 евро и лихва от 133, 24 евро), 18.12.2013 г. (главница от 50, 63 евро и лихва от 128, 44 евро), 20.01.2014 г. (главница от 38, 16 евро и лихва от 140, 91 евро), 18.02.2014 г. (главница от 55, 53 евро и лихва от 123, 54 евро), 18.03.2014 г. (главница от 60, 28 евро и лихва от 118, 79 евро), 18.04.2014 г. (главница от 47, 95 евро и лихва от 131, 12 евро), 19.05.2014 г. (главница от 48, 35 евро и лихва от 130, 72 евро), 18.06.2014 г. (главница от 53, 02 евро и лихва от 126, 05 евро), 18.07.2014 г. (главница от 53, 37 евро и лихва от 125, 70 евро), 18.08.2014 г. (главница от 49, 60 евро и лихва от 129, 47 евро), 18.09.2014 г. (главница от 50, 07 евро и лихва от 129, 00 евро), 20.10.2014 г. (главница от 46, 28 евро и лихва от 132, 79 евро), 18.11.2014 г. (главница от 59, 08 евро и лихва от 119, 99 евро), 18.12.2014 г. (главница от 55, 47 евро и лихва от 123, 60 евро), 19.01.2015 г. (главница от 47, 65 евро и лихва от 131, 42 евро), 18.02.2015 г. (главница от 56, 30 евро и лихва от 122, 77 евро), 18.03.2015 г. (главница от 64, 84 евро и лихва от 114, 23 евро), 20.04.2015 г, (главница от 45, 04 евро и лихва от 134, 03 евро), 18.05.2015 г. (главница от 65, 67 евро и лихва от 113, 40 евро), 18.06.2015 г. (главница от 54, 10 евро и лихва от 124, 97 евро), 20.07.2015 г. (главница от 50, 49 евро и лихва от 128, 58 евро), 18.08.2015 г. (главница от 62, 96 евро и лихва от 116, 11 евро), 18.09.2015 г. (главница от 55, 43 евро и лихва от 123, 64 евро), 19.10.2015 г. (главница от 55, 93 евро и лихва от 123, 14 евро), 18.11.2015 г. (главница от 60, 28 евро и лихва от 118, 79 евро), 18.12.2015 г. (главница от 60, 80 евро и лихва от 118, 27 евро), 18.01.2016 г. (главница от 57, 31 евро и лихва от 121, 76 евро), 18.02.2016 г. (главница от 57, 84 евро и лихва от 121, 23 евро), 18.03.2016 г. (главница от 66, 04 евро и лихва от 113, 03 евро), 18.04.2016 г. (главница от 58, 80 евро и лихва от 120, 27 евро), 18.05.2016 г. (главница от 63, 19 евро и лихва от 115, 88 евро), 20.06.2016 г. (главница от 52, 11 евро и лихва от 126, 96 евро), 18.07.2016 г. (главница от 71, 79 евро и лихва от 107, 28 евро), 18.08.2016 г. (главница от 60, 89 евро и лихва от 118, 18 евро), 19.09, 2016 г. (главница от 57, 52 евро и лихва от 121, 55 евро), 18.10.2016 г, (главница от 69, 41 евро и лихва от 109, 66 евро), 18.11.2016 г. (главница от 62, 42 евро и лихва от 116, 65 евро), 19.12.2016 г. (главница от 62, 88 евро и лихва от 116, 19 евро), 18.01.2017 г. (главница от 67, 16 евро и лихва от 111, 91 евро), 20.02.2017 г. (главница от 56, 55 евро и лихва от 122, 52 евро), 20.03.2017 г. (главница от 75, 51 евро и лихва от 103, 56 евро), 18.04.2017 г. (главница от 72, 39 евро и лихва от 106, 68 евро), 18.05.2017 г. (главница от 69, 28 евро и лихва от 109, 79 евро), 19, 06.2017 г. (главница от 62, 57 евро и лихва от 116, 50 евро), 18.07.2017 г. (главница от 74, 00 евро и лихва от 105, 07 евро), 18.08.2017 г. (главница от 67, 36 евро и лихва от 111, 71 евро), 18.09.2017 г. (главница от 67, 87 евро и лихва от 111, 20 евро), 18.10.2017 г. (главница от 72, 00 евро и лихва от 107, 07 евро), 20.11.2017 г. (главница от 61, 92 евро и лихва от 117, 15 евро), 18.12.2017 г. (главница от 80, 13 евро и лихва от 98, 94 евро), 18.01.2018 г. (главница от 70, 19 евро и лихва от 108, 88 евро), 19.02.2018 г. (главница от 67, 27 евро и лихва от 111, 80 евро), 19.03.2018 г. (главница от 81, 74 евро и лихва от 97, 33 евро), 18.04.2018 г. (главница от 75, 44 евро и лихва от 103, 63 евро), 18.05.2018 г, (главница от 76, 04 евро и лихва от 103, 03 евро), 18.06.2018 г. (главница от 73, 22 евро и лихва от 105, 85 евро), 18.07.2018 г. (главница от 77, 22 евро и лихва от 101, 85 евро), 20.08.2018 г. (главница от 67, 71 евро и лихва от 111, 36 евро), 18.09.2018 г. (главница от 81, 73 евро и лихва от 97, 34 евро), 18.10.2018 г. (главница от 79, 02 евро и лихва от 100, 05 евро), 19.11.2018 г. (главница от 73, 02 евро и лихва от 106, 05 евро), 18.12.2018 г. (главница от 83, 52 евро и лихва от 95, 55 евро), 18.01.2019 г. (главница от 77, 61 евро и лихва от 101, 46 евро), 18.02.2019 г. (главница от 78, 25 евро и лихва от 100, 82 евро), 18.03.2019 г. (главница от 88, 59 евро и лихва от 90, 48 евро), 18.04.2019 г. (главница от 79, 62 евро и лихва от 99, 45 евро), 20.05.2019 г. (главница от 77, 08 евро и лихва от 101, 99 евро), 18.06.2019 г. (главница от 87, 24 евро и лихва от 91, 83 евро), 18.07.2019 г. (главница от 84, 76 евро и лихва от 94, 31 евро), 19.08.2019 г. (главница от 79, 19 евро и лихва от 99, 88 евро), 18.09.2019 г. (главница от 86, 06 евро и лихва от 93, 01 евро), 18.10.2019 г. (главница от 86, 74 евро и лихва от 92, 33 евро), 18.11.2019 г. (главница от 84, 38 евро и лихва от 94, 69 евро), 18.12.2019 г. (главница от 88, 10 евро и лихва от 90, 97 евро), 20.01.2020 г, (главница от 79, 77 евро и лихва от 99, 30 евро), 18.02.2020 г. (главница от 92, 42 евро и лихва от 86, 65 евро), 18.03.2020 г. (главница от 93, 13 евро и лихва от 85, 94 евро), 20.04.2020 г. (главница от 82, 09 евро и лихва от 96, 98 евро), 18.05.2020 г. (главница от 97, 39 евро и лихва от 81, 68 евро), 18.06.2020 г. (главница от 89, 44 евро и лихва от 89, 63 евро), 20.07.2020 г. (главница от 87, 30 евро и лихва от 91, 77 евро), 18.08.2020 г. (главница от 96, 58 евро и лихва от 82, 49 евро), 18, 09.2020 г. (главница от 91, 68 евро и лихва от 87, 39 евро), 19.10.2020 г. (главница от 92, 43 евро и лихва от 86, 64 евро), 18.11.2020 г. (главница от 95, 96 евро и лихва от 83, 11 евро) и на датата на предсрочна изискуемост 01.12.2020 г. (предсрочно изискуема главница от 10 380, 65 евро по погасителни вноски с падежи от 18.12.2020 г. до 18.06.2027 г. и лихва от 35, 68 евро, начислена от 19.11.2020 г. до 30.11.2020 г.).

Тъй като предоставеният на ответниците ипотечен кредит е в евро, то сумата за разноски за подновяване на договорна ипотека от 233, 96 евро представлява осчетоводена равностойност в евро по официалния курс на Българската народна банка (1, 95583 лв. за 1 евро) на сумата от 457, 58 лв., включваща разноски за нотариални такси в размер на 420, 42 лв. и разноски за държавна такса за вписване в размер на 37, 16 лв.

С отговора на исковата молба, се развиват съображения за неоснователност на предявените искове.

Оспорва се изцяло предявения иск за главница, лихви и разноски по основание и по размер:

Твърди се, че Договор № 13КР-АА-6634 за банков кредит от 18.06.2007г е нищожен - не съдържа годишен процент на разходите - чл.7 т.6, във връзка с чл.14 от ЗПК от 2006г., сега отменен и други реквизитите, предвидени чл.7 т.4-14 от ЗПК /отм/. В чл.7 т.4-14 е предвидено и е нормативно определено съдържанието на договора за потребителски кредит, като предвид разпоредбата на чл.14, ал.1 от закона, съдържанието по чл.7, т.4- 14 има характер на задължителен реквизит, тъй като непосочването му води до недействителност на договора в неговата цялост.

Счита се, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, тъй като предсрочната изискуемост на целия кредит е обусловена от непогасяване на вноски и отправяне на нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл. Уведомлението на кредитора, доколкото касае промяна в уговорения между страните падеж на задължението, следва да бъде получено от адресатите. Последните следва да бъдат уведомени, че дължат и следва да заплатят незабавно всички суми по договора, тъй като в договора не е предвидено настъпване на незабавна и автоматична изискуемост на всички задължения при неизпълнение. Уведомлението е свързано с изискването длъжникът/длъжниците/ да бъде поставен в известност, че кредиторът е упражнил потестативното си право да трансформира целия кредит в предсрочно изискуем, поради което той дължи връщането му изцяло, а не на отделни вноски с първоначално уговорените падежи.

Поддържа се, че на ответниците не е съобщено че банката -ищец е обявила кредита им за предсрочно изискуем. Книжата, предоставени за връчване на ЧСИ Г.И. са били върнати на банката, не са им били връчени. Няма данни ответниците да са узнали за обявяване на кредита им за предсрочно изискуем, нито са узнали за подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, нито за исковата молба по това дело.

Посочва се, че назначаването на особен представител на ответниците не означава, че последните са узнали тези значими за тях факти, тъй като назначения адвокат не може да им ги съобщи. В обобщение се посочва, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем и няма за ответниците негативните последици от това, вкл.не трябва да връщат всичко накуп, нито да им се начисляват наказателни лихви и разноски.

На следващо място се възразява, че ищецът не е предприел действия за връщане на получената от ответниците сума по Договор № 13КР-АА-6634 за банков кредит. Кредиторът е бездействал и макар да е имало предпоставки, не е предприел нищо за събиране на вземанията си. Не е съобщено на ответниците нито за обявяване на кредита им за предсрочно изискуем, нито за предявяването на иска, предмет на това дело, а прекъсват давността само онези действия, за които длъжникът е узнал. Тъй като ответниците не са узнали и досега за подаденото от банката-ищец заявление, нито за предявения иск, се заявява, че претенциите на банката са изцяло погасени по давност.

Ако съдът не приеме, че вземането е погасено по давност, се твърди, че с а погасени по давност задължения за главници с падеж над 5 години преди датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и тези за лихви и разноски - 3 години преди това. Посочва се, че при необявяване кредита за изцяло предсрочно изискуем, ответниците нямат други задължения по него извън падежиралите до датата на заявлението /датата на иска, и които не са погасени по давност. Те може да си платят следващите кредитни вноски и така да погасят кредита.

Затова, ако съдът приеме, че са налице задължения на ответниците по този договор, моли да се приеме и че това са само тези за главници с падеж до датата на подаване на заявлението и непогасени по давност, и тези за възнаградителна лихва - с падеж до датата на заявлението и непогасени по давност, а другите претендирани суми не се дължат, съответно -другите претенции са неоснователни.

При липса на обявяване кредита за предсрочно изискуем, ответниците не следва да бъдат наказвани, затова и не дължат наказателни лихви, нито следва да плащат разноски.

Посочва се, че претенциите за присъждане на наказателни лихви, са изцяло неоснователни и поради това, че клаузата, която допуска да се начисляват такива, е нищожна и моли да бъде обявена за такава.

Посочва, че видно от чл.11 от Договор № 13КР-АА-6634 за банков кредит, сключен на 18.06.2007г., предназначението на тази лихва е да обезщети банката за вредите от забавеното изпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума, като се изчислява на базата на договорения в чл. 9 от договора годишен лихвен процент /годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 5 пункта/ плюс наказателна надбавка в размер на 20 /двадесет/ пункта. Счита, че по естеството си така уговорената наказателна лихва представлява неустойка за забавено изпълнение на парично задължение. В случая спорното материално правоотношение попада в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение разпоредбите на ЗПК. Твърди се, че претендираната неустойка за забавено изпълнение противоречи на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочената норма е императивна и не допуска уговарянето на неустойка /наказателна лихва/ за забава на плащането на кредитополучателя по договор за потребителски кредит.

Поради изложеното се счита, че клаузата по т.11 от Договор № 13КР- АА-6634 за банков кредит, сключен на 18.06.2007г. за банков кредит се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД - поради противоречие със закона. Същата не поражда правни последици и претендираната въз основа на нея наказателна лихва не се дължи от ответниците.

В заключение счита, че в частта за наказателни лихви, т.е. 3045.15 евро - наказателна лихва за забава от 15.12.2017г. до 12.03.2020г. и 1021.79 евро - наказателна лихва от 14.05.2020г. до 30.11.2020г., претенциите на ищеца следва да бъдат изцяло оставени без уважение.

На следващо място се заявява, че искът е частично погасен по давност, поради което се прави възражение за погасяване по давност на всички задължения за главница, възникнали преди повече от 5 години от 16.12.2020г - дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на всички задължения за лихви /възнаградителни и наказателни, ако се прецени че се дължат/ възникнали преди повече от 3 години от 16.12.2020г назад във времето.

Отбелязва се, че в случая анюитетните вноски по процесния договор за банков кредит № 13КР-АА-6634/18.06.2007г. се формират при различно съотношение на главница и възнаградителна лихва спрямо различен момент от съществуването на кредитното отношение. В началото на договора, възнаградителната лихва съставлява по-голямата част от анюитетната вноска спрямо главницата, а в края на срока на договора съотношението е обратно. Изложеното има значение при давността, тъй като вземанията за главницата се погасяват с 5-годишна давност, а вземанията за възнаградителната лихва с 3- годишна (арг. От чл.110 и чл.111 от ЗЗД). Съотношението между главницата и възнаградителната лихва формиращи всяка една анюитетна погасителна вноска са подробно посочени в Приложение № 1 към процесния договор.

Посочва се, че давността започва да тече от настъпване на падежната дата, на която следва да бъде платена посочената в договора и погасителния план погасителна вноска, както и че по делото няма данни за прекъсване на давностните срокове преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.12.2020г). Счита, че са погасени по давност всички вземания за главницата с падеж преди 16.12.2015г и всички вземания за възнаградителна и наказателна лихва, станали изискуеми преди 16.12.2017г.

От Приложение № 1 към процесния договор е видно, че последната вноска преди 16.12.2015г. е тази дължима на 18.11.2015г. като според погасителния план, ако същата е платена, остатъка от главицата е щял да бъде 14 947, 57 евро. Счита, че претенцията за главница е погасена по давност и като такава неоснователна над сумата от 14947, 57 евро до размера на претенцията от 17685, 06 евро.

Посочва се, че погасени по давност са и претендираните възнаградителни лихви, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2020г.

Относно претенциите за лихви, ответникът заявява, че не може да направи точно преценка дали има някой от тях са погасени по давност изцяло или частично, преди уточняване на исковата молба, и по-точно начина на формиране и изчисляване на размера на лихвите.

Посочва се, че извлечението от счетоводните книги не е редовен документ по см.на чл.217, ал.1 т.2 ГПК, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответниците, не съдържа данни откога длъжникът е изпаднал в забава и сбъднало ли се е условието за предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове, върху каква основа е изчислявана лихва и с какъв процент. При липса на тази необходима яснота, се твърди, че извлечението от счетоводните книги е нередовно.

Посочва се, че с исковата молба се претендират други суми.

Заявява се, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката ищец в случая не удостоверява и не доказва ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане срещу ответниците.

На следващо място се заявява, че исковете са недоказани. Ищецът не твърди и не доказва да са уведомени кредитополучателите /и ответници по делото/, че кредита им е обявен за предсрочно изискуем. Посочва се, че обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на отправеното изявление още не са били изискуеми, но това изявление трябва да е достигнало до адресатите. Поддържа се, че предсрочна изискуемост в случая няма, тъй като няма доказателства за получаване от длъжниците на волеизявлението на кредитора. Не може да се приеме и че със заявлението по чл.417 ГПК, нито с предявяването на иска, те са уведомени, защото и те не са им връчени. Посочва, че дори към 2020 г. да са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочна изискуемост, то получаването на волеизявление за това, отправено от банката до длъжника, трябва да е реално и да предхожда по време предявената претенция за търсеното вземане, а в случая това не е така. В случая не е получено от ответниците изявление от банката, че кредитът е станал предсрочно изискуем, нито те са уведомени за предявените срещу тях искови претенции, предмет на това дело, затова - не е настъпила предсрочната изискуемост.

В заключение се посочва, че исковете в случая са неоснователни на твърдяното от банката-ищец основание, недоказани и подлежат на отхвърляне. А ако съдът приеме, че искът за главницата и възнаградителната лихва е частично основателен и доказан, то моли да се присъдят само падежиралите към датата на заявлението и непогасени по давност вноски за главница и възнаградителни лихви, като в останалата си част, както и за наказателна лихва, лихва за забава и разноски - да се отхвърлят претенциите като неоснователни и недоказани.

Посочва, че неоснователно се претендират наказателни лихви и разноски и поради това, че след като ответниците не са уведомени за предсрочната изискуемост на кредита им, те не трябва и да бъдат наказвани.

Моли съда да отхвърли предявения от „П.И.Б.”АД иск, като неоснователен и недоказан, изцяло или частично.

С допълнителната искова молба ищецът посочва, че по отношение на сключения между Банката и ответниците договор № 13КР- АА- 6634/18.06.2007 г. за банков кредит („договор за банков кредит“) не са приложими нито отмененият Закон за потребителския кредит (ЗПК) (обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г„ в сила от 01.10.2006 г. до 11.05.2010 г.), нито действащия ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), нито Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) (обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).

Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1 от отменения ЗПК и чл. 4, ал. 1, т. 2 от действащия ЗПК разпоредбите и на двата закона не се прилагат спрямо договори за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, а според т. 22.1 от раздел X на договора за банков кредит вземанията на Банката от ответниците по договора за банков кредит са обезпечени с договорна ипотека върху подробно описан недвижим имот в с. Я., общ. М., обл. С.З.. В § 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКНИП изрично се предвижда, че ЗКНИП не се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди датата на влизането му в сила. ЗКНИП е влязъл в сила на 02.08.2016 г„ а договорът за банков кредит между Банката и ответниците е сключен на 18.06.2007 г. Ето защо без правно основание са всички възражения на ответниците за нищожност на договора за банков кредит поради противоречие с разпоредбите на отменения и действащия ЗПК.

На първо място се посочва, че е неоснователно възражението на ответниците за нищожност на договора за банков кредит поради противоречие с чл. 7, т. 6 във връзка с чл. 14 на отменения ЗПК, тъй като в договора за банков кредит не бил посочен годишният процент на разходите. На второ място се посочва, че е неоснователно възражението на ответниците за нищожност поради противоречие с чл. 33, ал. I и ал. 2 от действащия ЗПК на уговорката по т. 11 от договора за банков кредит за дължимост от ответниците на наказателна лихва за забава в размер на възнаградителната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 20 пункта. Вземанията на Банката по сключения с ответниците договор за банков кредит са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот и по силата на чл. 3, ал. 5, т. 1 от отменения ЗПК и на чл. 4, ал. 1, т. 2 от действащия ЗПК съдържанието на този договор за банков кредит не се урежда нито от отменения ЗПК, нито от действащия ЗПК. Затова сключеният между Банката и ответниците договор за банков кредит не може да бъде обявен за нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 7, т. 6 във връзка с чл. 14 на отменения ЗПК и уговорката по т. 11 от договора за банков кредит за дължимост от ответниците на наказателна лихва за забава не може да бъде обявена за нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал, 2 от действащия ЗПК.

По силата на т. 29.2, б. „а“ от договора за банков кредит Банката обявила на ответниците предсрочната изискуемост на банковия кредит чрез писмени предизвестия с изх. № 231-104/02.03.2020 г. и изх. № 231-105/02.03.2020 г. и банковият кредит е направен предсрочно изискуем на 01.12.2020 г. Въз основа на чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) писмените предизвестия са връчени от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.И. чрез залепване на уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК по поС.ния и настоящия адрес на ответниците, като към първоначалната искова молба са приложени изготвените от ЧСИ Г.И. и нейните служители протоколи, писма и уведомления. Посочва, че доколкото при връчване на съобщения по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ се упражнява законово уредена удостоверителна компетентност, то документите, съставени от ЧСИ Г.И. и служителите й при връчване на ответниците на предизвестията за обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит, са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползват материална доказателствена сила за удостоверените при връчването действия и изявления. Ето защо от Банката са представени писмени доказателства за обстоятелствата, свързани с обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит.

Ако от съда се приеме, че от ЧСИ Г.И. не е извършено надлежно връчване на предизвестията на Банката за обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит, то от Банката се поддържат следните евентуални доводи:

Налична е поС.на и еднообразна практика на ВКС, според която волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит може да се съдържа в отделен документ, представен като приложение на исковата молба и това волеизявление поражда своите правни последици с връчване на ответника на преписа от исковата молба и приложенията към нея. Посочва се, че освен това в поредица решения на ВКС се приема, че волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит поражда правните си последици, ако съдържащият го документ е връчен на особения представител на ответника като приложение към исковата молба. В настоящия случай предизвестията за обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит са представени като приложения към първоначалната искова молба и са връчени на особения представител на ответници заедно с връчването на преписа от исковата молба. Ето защо дори и да се приеме, че от ЧСИ Г.И. не е извършено надлежно връчване на предизвестията на Банката за обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит, то предсрочната изискуемост на банковия кредит е настъпила с връчването на особения представител на ответниците на преписа на първоначалната искова молба на Банката и приложените към исковата молба предизвестия за обявяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит.

Посочва, че според решение № 50173/13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г. по описа на III г.о. на ВКС, което е поставено във връзка с предоставен от Банката кредит, началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и съответно настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Цитира се практика на ВКС, съгласно която при задължението за връщане на погасителни вноски на предоставената за ползване сума на кредита (заема) е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски. Изрично е отбелязано, че решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. по описа на II т.о. е постановено в отклонение от преобладаващата практика на ВКС за началото на погасителната давност при банков кредит, който подлежи на връщане на погасителни вноски. От решаващия състав на III г.о. е прието, че съществуващото противоречие трябва да се смята за преодоляно с мотивите на тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г, по тълкувателно дело № 5/2019 г. по описа на ОСГТК на ВКС, според които при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), съответно при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Изводите на решаващия състав на III г.о. на ВКС са в съответствие и с решение № 21/08.01.2021 г. по т.д. № 3069/2018 г. по описа на I т.о. на ВКС, в което се приема, че моментът на спиране на плащанията от страна на кредитополучателя не поставя начало на погасителна давност в негова полза, като при предсрочна изискуемост на кредита погасителната давност започва да тече от момента на сигурното довеждане до знанието на кредитополучателя на волеизявлението на банката, че преобразува кредита в предсрочно изискуем.

Поддържа се, че в настоящия случай датата на предсрочна изискуемост на банковия кредит е 01.12.2020 г., поради което от 01.12.2020 г. е началото на погасителната давност за вземанията на Банката по сключения с ответниците договор за банков кредит. Заявлението на Банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено в Районния съд - Казанлък на 16.12.2020 г. и по силата на фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК 16.12.2020 г. е датата на подаване на исковата молба на Банката. Следователно от 01.12.2020 г. до 16.12.2020 г. не е изтекла нито общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, нито специалната тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Посочва, че с разпореждане от 07.06.2023 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по следния въпрос: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. По силата на т. 1 от тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълкувателно дело № 8/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция въз основа на чл. 292 ГПК, но не и във въззивната и първата инстанция.

Следователно въпреки образуването на тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС настоящото първоистанционното производство не подлежи на спиране.

По отношение на съдържанието на извлечението от счетоводните книги на Банката, заявява, че същото отговаря на изискванията на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, тъй като са посочени броят на вноските, които не са издължени на уговорените дати за плащане, общият размер на просрочената сума по договора за банков кредит и размерът на наказателната лихва за забава.

С отговора на допълнителната искова молба се поддържа твърдението, че претенциите за присъждане на наказателни лихви, са изцяло неоснователни поради това, че клаузата на чл. 11 от процесния договор, която допуска да се начисляват такива, е нищожна, като се иска същата да бъде обявена за такава.

Видно от чл.11 от Договор № 13КР-АА-6634 за банков кредит, сключен на 18.06.2007г., предназначението на тази лихва е да обезщети банката за вредите от забавеното изпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума, като се изчислява на базата на договорения в чл. 9 от договора годишен лихвен процент /годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 5 пункта/ плюс наказателна надбавка в размер на 20 /двадесет/ пункта. По естеството си така уговорената наказателна лихва представлява неустойка за забавено изпълнение на парично задължение.

Посочва, че дори да се приеме, че разпоредбите на ЗПК не се прилагат по отношение на процесния договор за кредит, то приложими са разпоредбите на ЗЗП и чл. 11 от този договор представлява неравноправна клауза и като такава е нищожна.

Поддържа се, че разпоредбите на ЗЗП са приложими към процесния договор, защото съгласно §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно т. 12 - "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Доколкото предоставянето на кредити, обезпечени с ипотека, представлява финансова услуга, когато същата е предоставена на физическо лице, имащо качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то тези договори са подчинени съответно на Закона за защита на потребителите и получилите такива кредити лица се ползват от предвидената в него закрила. В този смисъл е и имащата задължителен характер Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена изрично като част от националното ни право с нормата на § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП.

Посочва се, че в настоящият случай клаузата на чл. 11 за наказателна лихва /неустойка/ за забава е уговорена в договор за банков кредит, обезпечен с недвижим имот - жилище, находящо се в с. Я., община М.. Размерът на уговорената неустойка е над 25% годишно. Предел за свободата на договаряне между страните са императивните норми на закона и на добрите нрави. Последните не допускат използването на договорната неустойка като средство за несправедливо обогатяване на кредитора. Посочва се, че в настоящият случай неустойката в размер, надвишаващ двукратно законната лихва за забава, надхвърля присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява средство за несправедливо обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Процесният договор за кредит е обезпечен с ипотека върху недвижим имот, което е един от най-сигурните начини за гарантиране на задължение. Добавянето на наказателна лихва /неустойка/ в значителен /надхвърлящ обичайния/ размер, която да преследва същия ефект, показва преминаване на присъщата обезпечителна функция на неустойката, доколкото кредиторът няма необходимост от нея, за да мотивира длъжника си да изпълнява надлежно договорните си задължения. Ето защо клаузата, с която е уговорена наказателна лихва /неустойка/ за забава в посочените по- горе размери, противоречи на общоприетите норми за справедливост и баланс в правата на страните в гражданските отношения, надхвърля присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява средство за несправедливо обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.

По тези съображения се поддържа, че клаузата за размера на наказателната лихва противоречи и на ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на заемателя - тя не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Съгласно посочената норма неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Посочва, че клаузата за наказателна лихва не е индивидуално уговорена, тъй като ответниците не са могли да влияят на конкретните клаузи за наказателна лихва, въпроса пред тях е бил да се сключи или не предоставения от кредитора договор. Съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

От изложеното следва, че клаузата на чл. 11 от процесния договор е нищожна на основание чл. 143 от ЗЗП и въз основа на нея не е възникнало вземане в полза на кредитора.

Отбелязва се, че нищожната клауза на чл. 11 от договора за кредит не следва да се замества с повелителните правила на закона, а именно - с обезщетение в размер на законната лихва при забавени задължения в евро съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Цитира се съдебна практика относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право. Посочва, че ВКС се позовава на разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите и за изменение на предходната директива, Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23. 04. 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите и на решения на Съда на Европейските общности /СЕС/, съобразно които "не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. Националните съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът.

В заключение се посочва, че не следва да се замества нищожната клауза с повелителните правила на закона, като се прилагат правилата за законната лихва при забавени задължения в евро съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото това би било в противоречие със задължителната практика на СЕС и е неправилен.

Предвид изложеното моли претенцията за признаване за установено дължимост на наказателни лихви да се отхвърли изцяло.

Поддържа се, че кредитът не е станал предсрочно изискуем.

Предсрочната изискуемост на целия кредит е обусловена от непогасяване на вноски и отправяне на нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл. Уведомлението на кредитора, доколкото касае промяна в уговорения между страните падеж на задължението, следва да бъде получено от адресатите. Последните следва да бъдат уведомени, че дължат и следва да заплатят незабавно всички суми по договора, тъй като в договора не е предвидено настъпване на незабавна и автоматична изискуемост на всички задължения при неизпълнение. Уведомлението е свързано с изискването длъжникът/длъжниците/ да бъде поставен в известност, че кредиторът е упражнил потестативното си право да трансформира целия кредит в предсрочно изискуем, поради което той дължи връщането му изцяло, а не на отделни вноски с първоначално уговорените падежи.

Поддържа се, че на ответниците не е съобщено, че банката - ищец е обявила кредита им за предсрочно изискуем. Книжата, предоставени за връчване на ЧСИ Г.И. са били върнати на банката, не са им били връчени. Няма данни ответниците да са узнали за обявяване на кредита им за предсрочно изискуем, нито са узнали за подаването на заявлението по чл.417 от ГПК, нито за исковата молба по това дело.

Поддържа, че назначаването и процесуалното представителство на ответниците от особен представител не означава че ответниците са узнали тези значими за тях факти, тъй като не може да им ги съобщи. В обобщение се заявява, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем и няма за ответниците негативните последици от това, вкл.не трябва да връщат всичко накуп, нито да им се начисляват наказателни лихви и разноски.

Поддържа се че, иска е частично погасен по давност, поради което се поддържа и направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на всички задължения за главница възникнали преди повече от 6 години от 16.12.2020г - дата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на всички задължения за лихви /възнаградителни и наказателни, ако се прецени че се дължат/ възникнали преди повече от 3 години от 16.12.2020г назад във времето.

Поддържа се възражението за погасяване по давност и на претендираните възнаградителни лихви, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2020г.

Поддържа се твърдението, че извлечението от счетоводните книги не е редовен документ по см.на чл.217 ал.1 т.2 ГПК, не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу ответниците, не съдържа данни откога длъжникът е изпаднал в забава и сбъднало ли се е условието за предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове, върху каква основа е изчислявана лихва и с какъв процент.

Поддържа се, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката ищец в случая не удостоверява и не доказва ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане срещу ответниците.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

По делото не е спорно, че на 18.06.2007 г. между „П.И.Б.“ АД и съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. като солидарни длъжници е сключен договор № 13КР-АА- 6634/18.06.2007 г. за банков кредит („договор за банков кредит“), по силата на който „П.И.Б.“ АД е предоставила на съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. банков кредит в размер на 19 000 евро за рефинансиране и закупуване на недвижим имот (т. 4 от договора за банков кредит). Неразделна част от договора за банков кредит е погасителният план - приложение № 1. Годишната възнаградителна лихва е в размер на годишния EURIBOR плюс надбавка от 5 пункта (т. 9 от договора за банков кредит). Наказателната лихва за забава е в размер на годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка от 20 пункта (т. 11 от договора за банков кредит). Крайният срок за погасяване на кредита е 18.06.2027 г. (т. 16 от договора за банков кредит). Вземанията на „П.И.Б.“ АД по договора за банков кредит са обезпечени с договорна ипотека върху дворно място в с. Я., общ. М., обл. С.З., ведно с първия и втория жилищен етаж и таванските помещения над тях от построената в дворното място триетажна масивна жилищна сграда (т. 22.1 от договора за банков кредит). Всички разходи по оценката, учредяването, подновяването и заличаването на договорната ипотека са за сметка на съкредитополучателите. Съгласно т. 23 от договора за банков кредит „П.И.Б.“ АД има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до съкредитополучателите със срок, определен от банката, в случай че съкредитополучателите не извършат което и да е плащане по договора за банков кредит (не осигурят авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо (т. 29.2, б. „а“ от договора за банков кредит).

На 22.06.2007 г. банковият кредит е усвоен чрез заверяване със сумата от 19 000 евро на разплащателната сметка на В. В. Г. в „П.И.Б.“ АД с IBAN •••••.

По силата на т. 29.2, б. „а“ от договора за банков кредит „П.И.Б.“ АД е обявила на съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. предсрочната изискуемост на банковия кредит чрез писмени предизвестия с изх. № 231- 104/02.03.2020 г. и изх. № 231-105/02.03.2020 г. и банковият кредит е обявен за предсрочно изискуем на 01.12.2020г.

По делото е представена Покана/предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит/ с изх. № 231 – 104/02.03.2020 г. до В. В. Г., която е връчена чрез ЧСИ Г.И., по чл. 47, ал. 5 от ГПК от призовкар на кантората на ЧСИ, за което e изготвен и протокол с изх. №64894/30.10.2020 г. По делото е представена Покана/предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит/ с изх. № 231 – 105/02.03.2020 г. до Т. П. Г. от „П.И.Б.“ АД, която е връчена чрез ЧСИ Г.И., по чл. 47, ал. 5 от ГПК от призовкар на кантората на ЧСИ, за което e изготвен и протокол с изх. №31352/26.06.2020 г. Видно от приложеното ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд – Казанлък, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 260548/18.12.2020 г., с която е разпоредено съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. солидарно да заплатят на кредитора „П.И.Б.“ АД следните суми: 17 685, 06 евро - главница, 2658, 12 - възнаградителна лихва от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г., 3045, 15 евро - наказателна лихва за забава от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г., 308, 37 евро - възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 562, 38 евро - възнаградителна лихва от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., 1021, 79 евро - наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., 73, 69 евро - законна лихва от 01.12.2020 г. до 15.12.2020 г., 233, 96 евро — разноски за подновяване на договорна ипотека, законната лихва върху главницата от 16.12.2020 г. до погасяване на олихвяемото вземане, 1053, 34 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това на „П.И.Б.“ АД е указано в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд - Казанлък.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:

В. В. Г. - титуляр по сметка с IBAN BG30 FINV 9150 1000 0038 20 в “ПИБ“ АД, към дата: 25.06.2007г. е усвоил изцяло сумата от 19 000, 00 евро, представляваща банков кредит, предоставен от “ПИБ“ АД по силата на договор за банков кредит № 13KP-AA-6634 /18.06.2007г.;

В. В. Г. и съдлъжницата са в забава 18.01.2011 г.;

Банковият кредит е обявен предсрочно изискуем на 01.12.2020г.;

При настъпване на предсрочната изискуемост на банковия кредит, кредитополучателят - В. В. Г. и съдлъжницата не са погасили задълженията си към Банката, които към дата: 01.12.2020г. възлизат на сума в общ размер на 24 566, 72 евро и 120, 00 лева, като сумата включва - 17 685, 05 евро - остатъчна главница;

• 658, 12 евро - договорна лихва за периода: 15.12.2017г. - 12.03.2020г.;

• 308, 37 евро - договорна лихва за периода: 13.03.2020г. - 13.05.2020г.;

• 562, 38 евро - договорна лихва за периода: 14.05.2020г. -30.11.2020г.;

• 3 045, 15 евро - наказателна лихва за периода: 15.12.2017г. - 12.03.2020г.;

• 1 021, 79 евро - наказателна лихва за периода: 14.05.2020г. - 30.11.2020г.;

• 3 923, 84 евро - законна лихва за забава от 01.12.2020г. - 02.02.2023г.

• 233, 96 евро - разноски от 22.06.2017г. /договорна ипотека/ - 120, 00 лева - фактура ЧСИ Към момента на изготвяне на ССЕ, задълженията на В. В. Г. и съдлъжницата по договора за банков кредит № 13КР-АА-6634 /18.06.2007г. не са погасени;

Видно от договор за банков кредит № 13КР-АА-6634 /18.06.2007г. размерът на лихвения процент на годишна база за наказателната лихва за забава, съгласно т. 11 е в размер на договорения лихвен процент /9, 519/ плюс наказателна надбавка от 20 пункта;

Усвоената наказателна лихва е в размер на 139, 40 евро, т. е. ако се приеме, че неоснователно е начислявана наказателната лихва и неоснователно е усвоена от банката за сметка на главницата по кредита, то задължението по остатъчната главница следва да се намали със сумата /17 545, 65 евро = 17 685, 05 - 139, 40/;

Ако се приеме, че всички задължения за главница с падеж преди 16.12.2015г. са погасени по давност, т. е. след като коригираме с 59 бр. вноски общо в размер на 2 773, 84 евро /две хиляди седемстотин седемдесет и три, 84 евро/, то остатъчната главница би била в размер на 14 911, 21 евро /17 685, 05- 2 773, 84/;

Размерът на дължимата възнаградителна /договорна/ лихва е изчислен за три периода:

15.12.2017г. - 12.03.2020г. - 2 658, 12 евро;

13.03.2020г. - 13.05.2020г. - 308, 37 евро;

14.05.2020г. - 30.11.2020г. - 562, 38 евро или сума общо в размер на 3 528, 87 евро;

Размерът на дължимата наказателна лихва е изчислен за два периода:

15.12.2017г. - 12.03.2020г.- 3 045, 15 евро;

14.05.2020г. - 30.11.2020г. - 1 021, 79 евро или сума общо в размер на 4 066, 94 евро При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за банков кредит, обезпечен с ипотека е сключен на 18.06.2007 г. Към този момент действа и ЗПК, обн. в ДВ бр. 53 от 30.06. 2006 г., в сила от 01.10.2006 г., от приложното поле на който изрично в чл. 3, ал. 5, т. 1 от същия са изключени договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот. В този смисъл възраженията на особения представител на ответниците, че процесният договор е недействителен поради нарушаване на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.) са неоснователни.

Безспорно е установено, че на 18.06.2007 г. между „П.И.Б.“ АД и съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. като солидарни длъжници е сключен договор № 13КР-АА- 6634/18.06.2007 г. за банков кредит („договор за банков кредит“), по силата на който „П.И.Б.“ АД е предоставила на съкредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. банков кредит в размер на 19 000 евро за рефинансиране и закупуване на недвижим имот (т. 4 от договора за банков кредит). Неразделна част от договора за банков кредит е погасителният план - приложение № 1. Годишната възнаградителна лихва е в размер на годишния EURIBOR плюс надбавка от 5 пункта (т. 9 от договора за банков кредит). Наказателната лихва за забава е в размер на годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка от 20 пункта (т. 11 от договора за банков кредит). Крайният срок за погасяване на кредита е 18.06.2027 г. - т. 16 от договора за банков кредит). Вземанията на „П.И.Б.“ АД по договора за банков кредит са обезпечени с договорна ипотека върху дворно място в с. Я., общ. М., обл. С.З., ведно с първия и втория жилищен етаж и таванските помещения над тях от построената в дворното място триетажна масивна жилищна сграда (т. 22.1 от договора за банков кредит). Всички разходи по оценката, учредяването, подновяването и заличаването на договорната ипотека са за сметка на съкредитополучателите Съгласно т. 23 от договора за банков кредит „П.И.Б.“ АД има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до съкредитополучателите със срок, определен от банката. В случай, че съкредитополучателите не извършат което и да е плащане по договора за банков кредит (не осигурят авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо - т. 29.2, б. „а“ от договора за банков кредит.

Съдът намира за неоснователно и възражението на особения представител на ответниците, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем по следните съображения:

За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да достигне до кредитополучателя.

В случая съдът приема, че е осъществена хипотезата на фингирано връчване на уведомлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай видно от представените доказателства се установява, че по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, до длъжниците са били изпратени покани за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Поканите са представени за връчване на адресатите, чрез ЧСИ Г.И.. Видно от представените по делото протокол с изх. №64894/30.10.2020 г. и протокол с изх. №31352/26.06.2020 г. призовкарят на ЧСИ е извършил многократни посещения на посочения в поканата на Банката адрес: село Я., ул. ••••, община М., област С.З., който адрес е поС.ния и настоящ адрес на ответниците. Призовкарят не е открил лично лицата, нито друго лице - пълнолетен от домашните им или което живее на адреса и което да е съгласно да получи книжата. По данни на кмета на село Я., длъжниците пребивават в Гърция. На 26.05.2020 г. призовкарят отново е посетил адреса на ответниците и след като не е открил тях или друго лице, съгласно да получи поканата, е залепил уведомление съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПK - на входната врата, като е отбелязал в разписката, че няма пощенска кутия. В предвидения по чл. 47, ал. 2 от ГПК срок, в кантората на ЧСИ Г.И. с peг. № 765, адресатите не са се явили да получат книжата, подлежащи на връчване.

С оглед изложеното съдът намира, че длъжниците В. В. Г. и Т. П. Г. са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК. Въпреки това, ищецът е направил кредитът предсрочно изискуем едва на 01.12.2020 г., видно извлечението от счетоводните книги.

Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза задълженията на ответниците по процесния договор за кредит са следните: 17 685, 05 евро - остатъчна главница; 658, 12 евро - договорна лихва за периода: 15.12.2017г. - 12.03.2020г.; 308, 37 евро - договорна лихва за периода: 13.03.2020г. - 13.05.2020г.; 562, 38 евро - договорна лихва за периода: 14.05.2020г. -30.11.2020г.; 3 045, 15 евро - наказателна лихва за периода: 15.12.2017г. - 12.03.2020г.; 1 021, 79 евро - наказателна лихва за периода: 14.05.2020г. - 30.11.2020г.; 3 923, 84 евро - законна лихва за забава от 01.12.2020г. - 02.02.2023г., 233, 96 евро - разноски от 22.06.2017г. /договорна ипотека/.

С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само възникването на облигационното правоотношение между страните, породено от сключения между тях договор, но и изпълнението на задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума. В тежест на кредитополучателите В. В. Г. и Т. П. Г. е да установят, че са погасили претендираните от „П.И.Б.“ АД суми по процесния договор за кредит.

Договор за кредит за покупка на недвижим имот има характер на финансова услуга по смисъла на пар. 13, т. 12, б. Б (редакцията ДВ бр. 36/04.04.2008 г.) от ДР ЗЗП, както и по смисъла на действащата разпоредба. Ищецът е търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР ЗЗП. Безспорно и ответниците имат качеството на потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Поради това процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 от същия.

Съдът намира за основателно възражението на особения представител на ответниците за неравноправност на клауза на т. 11, раздел V от договора.

В раздел V, т. 11 от договора за кредит е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент (р. V, т. 9) плюс наказателна надбавка от 20 (двадесет) пункта. Съдът приема, че уговорката за наказателна лихва в настоящия случай изцяло притежава характеристиките на неустойка за забава по смисъла на чл. 92 ЗЗД.

Преценката за неравноправния характер на договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по- нататъшното му изпълнение (Решение по дело С-186/2016 на Съда на Европейския съюз).

Съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя, при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Съдът приема, че в случая предвиденото в т. 11 от сключения между "П.И.Б." АД и В. В. Г. и Т. П. Г. договор за банков кредит от 18.06.2007 г., задължение за кредитополучателите да заплащат наказателна лихва с лихвен процент, равен на сбора на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20% в случай на неизвършени плащания по кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като определената надбавка от 20 пункта над договорения лихвен процент е необосновано висока, поради което клаузата на чл. 11 е неравноправна и като такава е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Това е така, тъй като разпоредбата на т. 11 от Договора е в несъответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя и това води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на задълженията си да заплати необосновано висока неустойка. С оглед на изложеното клаузата на т. 11 от договора за кредит е неравноправна и като такава е нищожна - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Според правилото на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП нищожността на клаузи от договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага без тези клаузи. В случая тази нищожна клауза от договора за кредит не може да бъде заместена с повелителна норма от националното право. С решение С-618/10 от 14.06.2012 г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на държава - членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. Неравноправната договорна клауза на т. 11 е нищожна, поради което няма задължителна сила за ответниците, имащи качеството потребители, поради което същата не следва да се прилага в отношенията между страните / в този смисъл Решение № 76 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1011/2019 г., I т. о., ТК/.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове от „П.И.Б.“ АД против В. В. Г. и Т. П. Г. за признаване за установено по отношение на В. В. Г. и Т. П. Г. при условията на солидарност съществуване на вземанията на „П.И.Б.“ АД за сумата от 3 045, 15 евро - наказателна лихва за забава по т. 11 от договора за банков кредит от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и за сумата от 1 021, 79 евро - наказателна лихва за забава по т. 11 от договора за банков кредит от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съдът намира, че предявените искове за сумите 17 685, 05 евро - остатъчна главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 2 658, 12 евро - възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г., 308, 37 евро - възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 562, 38 евро - възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., 73, 69 евро - законна лихва за забава от 01.12.2020г. – 15.12.2020 г. и 233, 96 евро – разноски за ново вписване на ипотека по Договор за банков кредит № 13КР – АА – 6634/18.06.2007 г. са основателни.

С оглед основателността на част от предявените искове, въззивният съд е длъжен да разгледа направеното правопогасяващо възражение от особения представител на ответниците, че вземанията на „П.И.Б.“ АД са погасени по давност.

По отношение вземането за главница в размер на 17 685, 05 евро, съдът счита, че е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, доколкото е налице неделимо задължение. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането.

По въпроса кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, съдът в досегашната си практика е възприемал становището, че давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска, като се е позовавал на Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение № 147 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2356/2019 г., II т. о., ТК /, а не крайният падеж. Действително към настоящия момент е налице и друга практика на ВКС, в която се възприема становището, че приложима по отношение на задължението за главница по договор за банков кредит е общата 5- годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита или от датата на настъпване на предсрочната изискуемост /в този смисъл решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о. и решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г.о/, като към настоящия момент е образувано и тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, по което все още не е налице произнасяне.

Съдът намира, че горепосоченото противоречие в практиката по този въпрос следва да се счита за преодоляно с ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. По аналогия, доколкото, както 6-месечния срок на поръчителя, така и погасителната давност има за цел да санкционират кредитора за неговото бездействие, следва и за погасителната давност логиката да е същата и тя да започне да тече от настъпване на крайния падеж по кредита, а не на всяка погасителна вноска. Това е така, макар и при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, то отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок на погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост, в какъвто смисъл са и мотивите на ТР.

В настоящия случай към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 01.12.2020 г., което е обусловено от забавата на В. В. Г. и Т. П. Г. до датата на подаване на заявлението - 16.12.2020 г. не е изтекла петгодишната погасителна давност. Поради това направеното възражение от страна на особения представител на ответниците за погасяване по давност на правото на иск на ищеца за сумата от 17 685, 05 лв., представляваща главница, е неоснователно и предявеният иск за установяване дължимостта на тази сума е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на дължимите суми 658, 12 евро - договорна лихва за периода: 15.12.2017г. - 12.03.2020г.; 308, 37 евро - договорна лихва за периода: 13.03.2020г. - 13.05.2020г.; 562, 38 евро - договорна лихва за периода: 14.05.2020г. -30.11.2020г.; 73, 69 евро - законна лихва за забава от 01.12.2020г. – 15.12.2020 г. - законна лихва за забава от 01.12.2020г. - 02.02.2023г. е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

С оглед разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, погасени по давност биха били вземанията на кредитора, попадащи в периода три години назад от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. три години назад от 16.12.2020 г. Съдът намира, че с оглед горепосочените периоди, нито едно от горепосочените претендирани вземания, са погасени по давност и следователно се дължат от В. В. Г. и Т. П. Г.. Искът за разноски за подновяване на ипотека също е основателен, тъй като по делото са ангажирани доказателства за направата на тези разноски, като дължимостта на същите е уговорена в т. 23 от договора, според която тежестта за необходимите разноски за учредяване, подновяване и заличаване на обезпеченията, е на длъжниците. В резултат, от което претенцията за сумата от 233, 96 евро, съставляваща разноски за подновяване на ипотека, следва да се уважи.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено по отношение на В. В. Г. и Т. П. Г. съществуване на вземанията на „П.И.Б.“ АД при условията на солидарност за сумите 17 685, 05 евро - остатъчна главница ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането; 2 658, 12 евро - възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 15.12.2017 г. до 12.03.2020 г., 308, 37 евро - възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 562, 38 евро - възнаградителна лихва по т. 9 от договора за банков кредит от 14.05.2020 г. до 30.11.2020 г., 73, 69 евро - законна лихва за забава от 01.12.2020г. – 15.12.2020 г. и 233, 96 евро – разноски за ново вписване на ипотека по Договор за банков кредит № 13КР – АА – 6634/18.06.2007 г., за които е издадена Заповед № 260548/18.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд – Казанлък.

По отговорността за разноските:

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

По ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд – Казанлък, „П.И.Б.“ АД е направила следните разноски: държавна такса в размер на 1 003, 24 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. или в общ размер на 1 053, 34 лв.

С оглед изхода на делото В. В. Г. и Т. П. Г. следва да заплатят на „П.И.Б.“ АД направените по ч.гр.д. № 3142/2020 г. по описа на Районния съд – Казанлък разноски в размер на 885, 92 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

В исковото производство, „П.И.Б.“ АД е направила следните разноски: държавна такса в размер на 1 106, 34 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 3 450 лв. и възнаграждение за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза в размер на 671, 80 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. Или така общия размер на разноските е 5 588, 14 лв.

С оглед изхода на делото В. В. Г. и Т. П. Г. следва да заплатят на „П.И.Б.“ АД направените в исковото производство разноски в размер на 4 692, 94 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Водим от горните мотиви, съдът