Решение № 12 от 5.1.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2321/2024 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № НП-125/19.03.2024г. на заместник-министър на земеделието и храните, с което на „Колегер Инвест“ ООД, ЕИК 203791536, със седалище и адрес на управление: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, бул. „Тракия“ № 8, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Н. М. Ш., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 626 лв. за нарушение на чл.2 ал.1 вр. чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и чл.7 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ /ППЗОЗЗ/, на основание чл.53, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ вр. чл.44 ал.2 и чл.41 ал.3 вр. ал.1 т.1 от ЗОЗЗ. Жалбоподателят „Колегер Инвест“ ООД по съображения, изложени в жалбата чрез адв. С., моли съда да отмени процесното НП като незаконосъобразно. Редовно уведомен, в съдебно заседание чрез адв. Л. поддържа жалбата с допълнителни доводи. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна заместник-министър на земеделието и храните, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. Шекир, която пледира за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. От фактическа страна съдът установи следното: На 02.10.2023г. в Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив било получено писмо от Директора на Пловдивски общински инспекторат (ПОИ) с вх. № РД-12-02-2401/02.10.2023г., в което се твърдяло, че на 20.09.2023г. в ПОИ, чрез Зам. кмет „Екология и здравеопазване“ на Община Пловдив, бил получен сигнал, подаден до РИОСВ Пловдив, за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци в поземлен имот с идентификатор ••••• по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ в район „Западен“ на гр. Пловдив, населено място от първа категория по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, с площ 6947 кв.м. земеделска земя от шеста категория и 45 бонитетен бал, неполивна. В писмото било пояснено, че на 25.09.2023г. от екип на ПОИ е била извършена проверка на посочения поземлен имот, при която се установило, че сигналът е основателен и имотът (както и съседният - с идентификатор •••••) не се използват за земеделски цели, като същите се насипват със земна маса. Сочило се, че на три места имало стоварени строителни отпадъци – късове бетон, счупени електрически бетонни стълбове, парчета кофражен шперплат и стиропор, както и опаковки от лепила, като общото количество на видимите към момента на проверката строителни отпадъци било около 15-20 куб. м. По повод посоченото писмо и въз основа на Заповед № РД-07- 544/12.10.2023г., на 13.10.2023г. била извършена проверка на поземлени имоти с идентификатори ••••• и ••••• по КККР на гр. Пловдив от експерти в Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив, сред които и св. П. П. П., на длъжност гл. експерт и секретар към комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ - ОД „Земеделие“ Пловдив. При проверката било констатирано, че имотите били насипани със земни маси и строителни отпадъци, с които била унищожена земеделската земя. Резултатите от направената проверка били обективирани в Констативен протокол от 13.10.2023г. Отделно, в ПОИ постъпила молба от лицето А. Ф. Ш., ЕГН •••••••••• с вх. № 23ПОИ-724/12.10.2023г., ведно със скица с № 15-1253419/27.10.2022г. и скица с № 15-1279767/03.11.2022г., с която същият заявил, че има учредено право на ползване на поземлени имоти с идентификатори ••••• и ••••• по КККР на гр. Пловдив и като такъв, и след като е уведомил всички останали наследници на имота, е ангажирал „ЕМ БИ ГРУП 82“ ЕООД – Т. Х.“ да насипе и вдигне нивото на имотите. Във връзка с констатираното нарушение в поземлен имот с идентификатор ••••• по КККР на гр. Пловдив била извършена служебна справка по партидата на същия в Имотния регистър към Агенция по вписванията, от която се установило, че „Колегер Инвест“ ООД, представлявано от управителя Н. М. Ш., е съсобственик на горепосочения имот. На същата на Н. М. Ш. била изпратена покана с изх. № РД-12-02-2401- 1/19.10.2023г. на Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив, в която било указано да се яви в тридневен срок от датата на получаване на поканата в сградата на областната дирекция за съставяне и подписване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за извършено нарушение по смисъла на ЗОЗЗ – използване на земеделска земя за неземеделски нужди и извършена насипна дейност, водеща до унищожаване на земеделската земя. С оглед направените констатации, на 25.10.2023г. св. П. съставила срещу „Колегер Инвест“ ООД АУАН № 60/25.10.2023г. за нарушение по чл.2 ал.1 вр. чл.3 от ЗОЗЗ и чл.7 ал.1 от ППЗОЗЗ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на „Колегер Инвест“ ООД Н. М. Ш., която се запознала със съдържанието на акта и го подписала, като в графата възражения и обяснения отбелязала, че деянието не е извършено от „Колегер Инвест“ ООД, за което в АУАН било вписано, че ще предоставят писмено възражение. Такова обаче не постъпило в законоустановения седемдневен срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Отделно от горното, на 26.10.2023г. в Областна дирекция „Земеделие“ било получено писмо от ПОИ с вх. № РД-12-04-416/26.10.2023г., в което се твърдяло, че от страна на ПОИ са установени конкретни физически и юридически лица, които изхвърлят нерегламентирано пръст и строителни отпадъци в горепосочените имоти, спрямо които са предприети мерки. В писмото се твърдяло за установено, че насипването на поземлените имоти се извършва по искане на лицето А. Ф. Ш.. Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на „Колегер Инвест“ ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1626 лв. за нарушение на чл.2 ал.1 вр. чл.3 от ЗОЗЗ и чл.7 ал.1 от ППЗОЗЗ, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН вр. чл.44 ал.2 и чл.41 ал.3 вр. ал.1 т.1 от ЗОЗЗ. Приложена била справка № 1356288, по данни за физическо лице – А. Ф. Ш., изготвена към 18.10.2023г. от Агенция по вписванията гр. Пловдив, видно от която от 21.11.2022г. горепосоченото лице има учредено право на ползване на 1/162 идеални части от поземлени имоти с идентификатори ••••• и ••••• по КККР на гр. Пловдив. Приложена била и справка № 1469184, изготвена към 09.11.2023г. относно пълната история на поземлен имот с идентификатор •••••, с площ 6947 кв.м. по КККР – гр. Пловдив, местност Прослав от Агенция по вписванията – гр. Пловдив за периода от 01.01.1991г. до момента на изготвяне на справката - 09.11.2023г. по електронна партида № 209438/19.10.2011г. В справката било посочено, че „Колегер Инвест“ ООД е съсобственик на поземлен имот с идентификатор •••••, както следва: С вписан Акт № 51, том 127, номер от описна книга № 26201/13.12.2022г., с вх. рег. № 44353/13.12.2022г.. дв. вх. рег. № 43695/13.12.2022г. на Служба по вписванията – Пловдив, с който Н. Г. И., С. С. К. и Н. И. А. продават на „Колегер Инвест“ ООД общо 19/216 идеални части от горепосочения имот. С вписан Акт № 200, том 116, номер от описна книга № 24024/21.11.2022г., с вх. рег. № 40975/21.11.2022г.. дв. вх. рег. № 40379/21.11.2022г. на Служба по вписванията – Пловдив, с който Д. М. К. учредява право на ползване върху 1/162 от правото на собственост върху описаните имоти в полза на А. Ф. Ш. и продава на „Колегер Инвест“ ООД общо 1/162 идеални части от горепосочения имот. С вписан Акт № 20, том 111, номер от описна книга № 22763/04.11.2022г., с вх. рег. № 38969/04.11.2022г. дв. вх. рег. № 38407/04.11.2022г. на Служба по вписванията – Пловдив, с който Г. П. П., З. Й. А., К. Б. К., продават на „Колегер Инвест“ ООД 1/54 ид.ч. + 3/48 ид.ч. + 1/24 ид.ч. идеални части от горепосочения имот. С вписан Акт № 197, том 110, номер от описна книга № 22737/04.11.2022г., с вх. рег. № 38964/04.11.2022г.. дв. вх. рег. № 38373/04.11.2022г. на Служба по вписванията – Пловдив, с който Ц. Г. К., С. Г. Б., Г. Г. К., В. А. К., Й. А. К., Л. В. Т., В. Р. Т., П. Д. К. и Е. И. Ш. продават на „Колегер Инвест“ ООД 1/144, 1/144, 1/144, 1/162, 1/162, 1/36, 1/36, 1/24, 1/24 идеални части от горепосочения имот. С вписан Акт № 108, том 97, номер от описна книга № 19881/30.09.2022г., с вх. рег. № 34037/30.09.2022г. дв. вх. рег. № 33579/30.09.2022г.. на Служба по вписванията – Пловдив, с който П. Д. Т. и В. Д. Т. продават на „Колегер Инвест“ ООД 9/10 ид.ч. от 1/8 идеални части от горепосочения имот. С вписан Акт № 70, том 89, номер от описна книга № 18217/08.09.2022г., с вх. рег. № 31137/08.09.2022г. дв. вх. рег. № 30681/08.09.2022г.. на Служба по вписванията – Пловдив, с който В. Д. Т. и П. Д. Т. даряват на „Колегер Инвест“ ООД 1/10 ид.ч. от 1/8 идеални части от горепосочения имот. С вписан Акт № 177, том 74, номер от описна книга № 15399/04.08.2021г., с вх. рег. № 26718/04.08.2021г. дв. вх. рег. № 26289/04.08.2021г.. на Служба по вписванията – Пловдив, с който Т. Г. П. продава на К. Б. К. 1/24 идеални части от горепосочения имот. С вписан Акт № 5, том 72, номер от описна книга № 12394/18.10.2011г., с вх. рег. № 24124/04.08.2021г. дв. вх. рег. № 24088/04.08.2021г.. на Служба по вписванията – Пловдив, с който Н. Н. Г. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на В. Д. Т. 1/8 идеални части от горепосочения имот. Видно от същата справка, във връзка с процесния имот, е предявен иск за делба от страна на „Колегер Инвест“ ООД - вписан Акт № 196, том 10, номер от описна книга № 10279/02.10.2023г., с вх. рег. № 30927/02.10.2023г. дв. вх. рег. № 30439/02.10.2023г. на Служба по вписванията – Пловдив. Във връзка с горното било представеното Решение № Т717С/26.09.2000г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Пловдив-Запад ЕКНМ 73866, съгласно което било възстановено правото на собственост на наследниците на Г. К. Н., Р. К. Н., Н. К. Н. и на И. К. Н. на поземлен имот № •••, нива от 6948 дка. Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства – АУАН, придружително писмо с рег. индекс 66-4600/01.04.2024г от Министерство на земеделието и храните (МЗХ), известие за доставяне на същото, писмо с рег. индекс 66-4600/22.04.2024г от МЗХ, преписка с рег. индекс 66-4600/01.11.2023г. от МЗХ, Заповед № РД-07- 544/12.10.2023г. на МЗХ, Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив, писмо вх. № РД-12-02-2401/02.10.2023г. от Директора на ПОИ, Констативен протокол от 13.10.2023г., покана с изх. № РД-12-02-2401-1/19.10.2023г. на Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив молба с вх. № 23ПОИ-724/12.10.2023г., писмо с вх. № РД-12-04-416/26.10.2023г. на ПОИ, 4 бр. разпечатки от интернет относно информация за обект, скица с № 15-1279767/03.11.2022г. и скица с № 15-1253419/27.10.2022г. справка № 1356288/18.10.2023г. и справка № 1469184/09.11.2023г., двете от Агенция по вписванията Пловдив, 6 бр. Нотариални акта, Заповед № РД09-653/29.06.2023г., Заповед № РД46- 49/27.02.2023г. на Министъра на земеделието, писмо с изх. № ПД-02-6- 5/26.09.2024г., с приложени заверени копия на Решение № Т717С/26.09.2000г., обратна разписка, Решение № 25/11.03.1997г. по гр.д. № 5505/1994г. по описа на Районен съд Пловдив, II гр.с., с приложени към него скица №1 и скица № 2, разпечатка от ЕПЕП на Искова молба с вх. № 79404/01.09.2023г., разпечатка на уточнение на Искова молба с вх. № 87633/29.09.2023г. и разпечатка от ЕПЕП на страни по гр.д. № 12840/2023г. на РС Пловдив, IV гр.с.; както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите П. П. П. /актосъставител/ и А. Ф. Ш.. Св. П. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Обяснява, че проверката е извършена на основание сигнал от ПОИ за струпани строителни материали в имоти в землище на гр. Пловдив, представляващо земеделска земя. Обяснява, че към момента на извършване на проверката, на обекта не е присъствал представител на дружеството- жалбоподател, както и че по същото време не се е извършвала дейност по насипване на отпадъци. Твърди, че проверяваните имоти били един срещу друг и засипани в цялост с купчини изхвърлени строителни отпадъци – бетонни елементи, пръст, чакъл, големи бетонни блокове. Св. П. обяснява, че замърсяването и увреждането със строителни материали правят земята негодна за земеделско ползване. Пояснява още, че не било констатирано увреждане на земята. Констатираното било обективирано в констативен протокол, а след направена справка в Агенция по кадастър било установено, че собственик на имота било „Колегер Инвест“ ОДД, като други данни за собственост, освен на посоченото дружество, служителите не били установили. В показанията си св. Ш. твърди, че от две години има учредено право на ползване върху процесния поземлен имот и този в съседство с него като обяснява, че двата имота нямат изградена граница помежду си, безстопанствени са и неползвани от 40-50г., затрупани с битови и строителни отпадъци. А. Ш. твърди, че след проведена среща с всички собственици на процесния имот, получил разрешение от същите да почисти, загради и ползва/облагороди имота. За същото св. Ш. ангажирал свой приятел – Т. Х., който с комбиниран багер и камион-самосвал да разчисти мястото от отпадъците. В показанията си св. Ш. твърди, че два дни след започване на почистването от страна на Х., от ПОИ били дошли за извършване на проверка във връзка с изхвърляне на отпадъци. Присъстващият на имота в момента на проверката багерист свързал св. Ш. със служител от ПОИ по телефон, от когото на последния били дадени указания да представи молба до ПОИ, в която да опише дейността, която извършва в процесния имот. Св. Ш. твърди, че на място в ПОИ е входирал молба с вх. № 23ПОИ-724/12.10.2023г. Съдът кредитира показанията на св. П. като достоверни, логични, последователни, съответстващи на писмените и служещи за установяване на обективната истина. Съдът кредитира показанията на св. Ш. дотолкова, доколкото съответстват на писмените доказателства по делото и служат за установяване на обективната истина в качеството му на ползвател на процесния поземлен имот. При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган са приели, че се доказва по безспорен и категоричен начин извършването на нарушение по чл.2 ал.1 вр. чл.3 от ЗОЗЗ и чл.7 ал.1 от ППЗОЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗОЗЗ земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. В чл.3 от ЗОЗЗ е предвидено, че собствениците и ползвателите на земеделските земи са длъжни да ги опазват от ерозирание, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. В чл.7 ал.1 от ППЗОЗЗ е посочено, че съгласно чл.5 ал.1 от ЗОЗЗ собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на други собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води. По силата на чл.41 ал.3 вр. ал.1 т.1 от ЗОЗЗ, на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 20000 лв. за извършване на дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. С оглед цитираното съдържание на горните разпоредби, се формира извод, че за да съставлява деянието нарушение, следва безспорно да се установи, че собственик и ползвател на земеделска земя не е опазил собствената си земя, от което са произтекли вреди, водещи до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя. Следователно, задължение на собственика или ползвателя на имота е да го поддържа и да го загради в неговите граници, както и да го пази от посегателства. От фактическа страна със съставяне на АУАН на дружеството- жалбоподател е повдигнато обвинение, че извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя, като е извършило следното: целият имот е бил насипан със земни маси и строителни отпадъци. Не се установява обаче реализирането на нарушението, изразяващо се в насипване със земни маси и строителни отпадъци водещо до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя, да е извършено именно от дружеството-жалбоподател, т.е. не се установява авторството на деянието. Законът изрично в чл.41 ал.3 вр. чл.41 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ разпорежда наказанието да се наложи на юридическото лице, което извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя. Субект на нарушението ще е онова лице, което извършва конкретно установения акт на упражняване на фактическата власт върху земеделската земя. Извън този кръг са поставени собствениците на земеделски земи, които или не упражняват лично фактическа власт (например са отдали под аренда земята), или не извършват никакви актове спрямо собствеността си. В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят „Колегер Инвест“ ООД е съсобственик на поземлен имот с идентификатор ••••• по КККР в район „Западен“ на гр. Пловдив, с площ 6947 кв.м., който представлява земеделска земя от шеста категория и 45 бонитетен бал, неполивна, като към момента на установяване на нарушението не притежава целия имот. Същото се установява и от Решение № Т717С/26.09.2000г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Г. К. Н., Р. К. Н., Н. К. Н. и на И. К. Н., както и съгласно справка № 1469184/09.11.2023г. на Агенция по вписванията гр. Пловдив, видно от която дружеството- жалбоподател впоследствие е придобило идеални части от имота. Следва да се вземе предвид и образуваното производство по делба на имота – гр.д. № 12840/2023г. на РС Пловдив, V I гр.с. Към момента на проверката се установява още и, че върху части от имота има учредено право на ползване, като ползвател на същия поземлен имот, съгласно справка № 1356288/18.10.2023г. на Агенция по вписванията гр. Пловдив, е св. А. Ш.. В подкрепа на горното са и свидетелските му показанията, както и своевременно представената от него молба в ПОИ относно дейността му, свързана с разчистване на процесния имот. Предвид това, че дружеството-жалбоподател не притежава целия имот, а идеални части от правото на собственост върху него, не може да се обоснове факта на неговата съпричастност към разглежданите действия. Както личи от приобщените по административнонаказателната преписката и делото документи за наследници, поземленият имот е притежаван от няколко лица, всяко от тях разполагащо със самостоятелни властнически правомощия върху общата недвижима вещ. Недоказано остава дружеството-жалбоподател да е извършило дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя предвид, че целият имот е бил засипан със земни маси и строителни отпадъци. В този смисъл показанията на разпитания св. Ш. са категорични, че процесният имот е бил вече затрупан с битови и строителни отпадъци, а имотите са били безстопанствени от дълги години. Също така и св. П. в показанията си, изложени в съдебно заседания, заявява, че към момента на извършване на проверката на обекта не само, че не е присъствал представител на дружеството-жалбоподател, но и по същото време не се е извършвала дейност по насипване на отпадъци. От всичко гореизложено следва, че не може с категоричност да се констатира конкретно поведение на някое лице, включително и на дружеството-жалбоподател, което да стане основа за ангажиране на отговорност по повдигнатото обвинение. Недоказването на авторството на твърдяното деяние представлява неизпълнение на задължението за установяване на всички елементи от обективната страна на нарушението. Същото е основание НП да бъде отменено като незаконосъобразно. На следващо място, на дружеството-жалбоподател със съставяне на АУАН е повдигнато обвинение, че извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделската земя, като е извършило следното: целият имот е насипан със земни маси и строителни отпадъци. Не е ясно обаче коя от хипотезите на чл.41 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ е приел административнонаказващият орган. В случая разпоредбата касае различни деяния, а от така написано не става ясно кое нарушение всъщност се приема за извършено, тъй като се говори както за увреждане и замърсяване, така и за разрушаване. Всъщност в показанията си, св. П. заявява, че с категоричност увреждане на земята не са било констатирано. Т.е. не е изпълнен целият състав на нарушението, което се твърди да е било извършено от дружеството, като липсва конкретно описание и излагане на обстоятелства, които да са релевантни към всяко едно от посочените самостоятелни обвинения. За пълнота на решението, следва да се посочи за неоснователно възражението на жалбоподателя във връзка с непосочване на дата на извършване на нарушението. Датата на извършване на нарушението, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, респ. наказващия орган, така и от съда. Твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в постановлението, като техни задължителни реквизити по чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН, респ. чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В случая обаче с оглед характера на описаното нарушение, т. нар. продължено нарушение, пропускът в съставения АУАН изрично да се впише датата на неговото извършване не обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. В случая отговорът на всеки от тези въпроси е отрицателен, след като от описанието в акта става ясно, че деянието продължава и към момента на извършване на проверката – в случая 13.10.2023г., а твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и категорично водят към датата на осъществяване на деянието. Относно наказанието следва да се отбележи, че правилно е посочена санкционната разпоредба на чл.41 ал.3 вр. чл.41 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ. За конкретното нарушение законът предвижда минимална и максимална граница на наказанието имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 20 000 лв. В настоящия случай липсват мотиви защо наказващият орган е определил и наложил наказание в размер на 1626 лв. и как санкцията е била редуцирана съобразно данните по делото, но доколкото съдът вече възприе, че не е доказано авторството на деянието, то не следва да навлиза в по-голяма относно това. С оглед на изложеното, съдът намира НП за необосновано и незаконосъобразно поради липсата на извършване на нарушение от материална страна, доколкото не се доказа авторството на деянието, поради което същото следва да се отмени. По отношение на разноските: На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 460 лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024г. и съгласно разписка от 16.04.2024г. видно от която възнаграждението е изплатено. От въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в съдебно заседание. Ето защо, предвид отмяната на обжалваното НП, изложените по-горе съображения, материалният интерес от 1626 лв. и основанието по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди измененията с ДВ бр. 88/2022г./, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя в пълния й размер от 460 лв. Следва съдът да осъди въззиваемата страна - Министерство на земеделието, храните и горите да заплати разноските по делото за адвокатски хонорар и да остави като неоснователно искането й за разноски за юрисконсултска защита, предвид изхода на делото. Водим от горното съдът