Решение № 279 от 10.12.2024 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 576/2024 г.

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда. Образувано е по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура – С. срещу присъда № 95/19.06.2024 г. постановена по нохд № 603/2023 г. по описа на Районен съд – С.. С атакуваната присъда подсъдимият Х. С. Й. е признат за невиновен в това, че на 18.07.2019 г. по път SLV 3001/ДВЕ- 48 с. Т. - с. Б./ в землището на с. Т., общ. К. транспортирал с товарен автомобил влекач марка „В.“ с рег. № ••• и прикачено към него полуремарке с рег. № •••, двете собственост на „Алтранс“ ООД, гр. О., незаконно добит от другиго дървен материал - 46, 68 пространствени кубични метра дърва от различен дървесен вид /10, 20 пр. куб. м. твърди широколистни дървесни видове и 36, 48 пр. куб. м. иглолистни дървесни видове на обща стойност 2589, 00 лева, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.235 ал.2 вр.ал.1 от НК. В протеста на прокуратурата, по повод на който е образувано настоящото въззивно производство, депозиран в установения от закона срок, се изразява несъгласие с присъдата на СлРС, като се твърди, че същата е неправилна и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Според прокурора, въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява виновността на подсъдимия по отношение на повдигнатото му обвинение. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. В депозираното допълнение към протеста се поддържа направеното в първоначалния протест оплакване за неправилност на съдебния акт, навеждат се конкретни съображения и възражения и се коментират мотивите на съда, въз основа на които е постановена оправдателната присъда. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че не е доказано, че транспортираната дървесина е незаконно добита от другиго и в тази връзка се заявява, не е било взето предвид обстоятелството, че „ Алтранс“ ООД гр. О. с управител свид. Х.Е.Х. е извършвало сеч в отдел 77 „б“ в землището на с. Т., общ. К. и автомобилът е бил натоварен с отсечена от там дървесина. Сочи се, че от заключението на вещото лице по назначената лесотехническа експертиза е видно, че за отдел 77 „б“ е било издадено позволително за сеч № 0502222 от 05.06.2019 г., като предвиденото количество дървесина за добив е 196, 00 пл. м.3, а в протокола за освидетелстване на сечището с № 0481789 от 16.07.2019 г. не било отбелязано налична дървесина в сечището и налична дървесина на временния склад, което показвало, че на временния склад и в сечището няма дървесина за подвоз и депортиране. Според прокурора, дървесината от подотдел 77 "б" е била подвозена и транспортирана преди освидетелстването на сечището и това показвало, че на 18.07.2019 г., когато бил спрян за проверка товарен автомобил с регистрационен номер ••• и прикачено ремарке •••, натоварен с дърва за огрев, няма как той да е бил натоварен от временния склад на процесния подотдел 77 "б", тъй като там е имало такива, нито в сечището, нито на временния склад т.е. дървата за огрев са с неустановен произход. Цитира се разпоредбата на чл.62 ал.1 от Наредба № 8 от 05.08. 2011г. за сечите в горите, според която „...когато сечището е освидетелствано с отсечена, но неизвозена до временен склад дървесина, извозването и се осъществява след издаване на ново позволително за сеч" и се заявява, че от протокола за освидетелстване на сечището от 16.07.2019 г. е видно, че в сечището няма отсечена и неизвозена дървесина и не е нужно издаването на ново позволително за подотдел 77 "б”. Коментира се кредитирането от страна на съда на показанията на свидетелите Х., А., М. и Р., че в района на с. Б. трудно се намира обхват за издаване на превозни билети, като в такъв случай шофьорите следва да изчакат до намиране на обхват и до издаване на такъв билет, но се сочи, че от мотивите към присъдата не ставало ясно дали горепосоченото се отнася за отдел 77 „б“ и то в конкретния случай. Твърди се, че от обясненията на подсъдимия Й. и от показанията на свид. Х.Е.Х. е видно, че транспортираната дървесина е отсечена точно от отдел 77 „б“, а този факт не е коментиран никъде в мотивите на съда и този отдел не е споменат въобще от първоинстанционният съд, както и че заключението на вещото лице в тази част също не е коментирана и не е взето под внимание. Констатира се, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите К. и С., че действително се е наложило при напускане на свид. К. да се спре сечта до момента, в който се назначи ново лице и това ново лице да издаде нови позволителни, но се сочи, че от мотивите на съда не ставало ясно това за кои горски отдели се отнася и по- конкретно отнася ли се за отдел 77, .б“ респ. каква е връзката с протокола за освидетелстване на сечището с № 0481789 от 16.07.2019 г. Прави се констатация, че според съда назначената почеркова експертиза опровергава твърдението на свид. А., но същевременно приема, че от нея не може да се направи категоричен и еднозначен извод, че този свидетел е присъствал при освидетелстването, като се възразява, че при това положение от мотивите на съда не ставало ясно за какво се е подписал този свидетел и какво е удостоверил с подписа си. Относно кредитираните показанията на свидетелите Х., А., М. и Р. относно това какви са били служебните задължения на всеки елин от тях се сочи, че от мотивите на съда не ставало ясно дали те са изпълнили своите задължения или не, разрешили ли са на подсъдимия да транспортира дървесината или не, в конкретния случай касаещ отдел 77 „б“ следвало ли е да се издава ново позволително за сеч поради напускане на свид. М. К. и защо, при положение, че има протокол за освидетелстване на сечището с № 0481789 от 16.07.2019 г. Оспорва се решението на съда да кредитира обясненията на подсъдимия, както и преценката им като безпротиворечиви, логични и изцяло кореспондиращи с показанията на служителите на ДГС - Т. относно проблема с интернета, както се заявява, че от мотивите не ставало ясно за коя дата става въпрос или по принцип този проблем с интернета и ако се касаело за 18.07.2019 г., се заявява, че обясненията на подсъдимия са противоречиви, нелогични и не кореспондират с показанията на служителите на ДГС - Т.. Въз основа на това се обосновава извод, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, тъй като в хода на делото се били събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, но първоинстанциопният съд не е анализирал правилно доказателствата, обуславящи извършеното от подсъдимия престъпление, с оглед на което е достигнал до извода за незаконосъобразното му оправдаване. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. В с.з. пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - С. заявява, че поддържа протеста на посочените в него и в допълнението към него основания. Твърди, че се касае за неправилна оценка на доказателствата от страна на първата инстанция - неизвършване на задълбочен анализ и от там до неправилни изводи за невиновност на подсъдимия. Заявява, че събраните доказателства са достатъчни за да бъде обоснован извод, че подсъдимият е действал със съзнанието, че транспортира незаконно придобит дървен материал, а твърденията му са единствено защитна теза целяща избягване на отговорност. Предлага да се отмени първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова осъдителна присъда с налагане на съответното наказание. Алтернативно предвид липсата на достатъчно съображения в мотивите за взетото решение за множеството факти посочени в протеста, които са приети за установени без нужната аргументация, както и неоснователното кредитиране на защитната теза, се обосновава извод за липса на мотиви и се предлага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане във фазата на разпоредителното заседание. Подсъдимият Х. С. Й., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че оспорва протеста на прокуратурата и го намира за неоснователен. В тази връзка навежда доводи за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда вкл. и на основанието за оправдаване на подсъдимия, поради което настоява същата да бъде потвърдена като такава. Твърдението на държавното обвинение за това, че първоинстанционната присъда страда от липса на мотиви се определя като неоснователно. Оспорва се тезата на прокурора, че му било нарушено правото в процеса като се заявява, че прокуратурата е имала пет години възможност да събира доказателства каквито и е удобно. Като несъстоятелно се определя и възражението на прокуратурата, че подсъдимият е развил своята защитна теза, която не кореспондирала с доказателствата и в тази връзка се сочи, че първоинстанционния съд в мотивите си е изследвал не фрагментни, а обясненията на подсъдимия и ги е съпоставил с останалите доказателства. Акцентира се върху това, че той в нито един момент не е твърдял, че превозваните от него в този ден дърва с този товарен автомобил са имали марка и билет, но е обяснил защо е слязъл с този товарен автомобил пред Горското стопанство. Сочи се и това, че на въпросното сечище няма обхват на мобилен оператор, което автоматично препятства горските служители първо да установяват дали е спряна сечта в това сечище и да пуснат превозен билет, съответно да маркират дървесината. Твърди се, че на подсъдимия му е било указано, както и в други случаи се е правило, да кара пред Горското стопанство, където ще му бъде пуснат превозен билет и където ще бъде маркиран и именно там е установен от други горски стражари, в момент в който той паркира товарния автомобил. Сочи се, че всичко това е намерило място в мотивите на първоинстанционния съд, при това не само като споменаване на факти, но и като анализ на и съпоставка между показанията на свидетелите и заключенията на експертизите и в този смисъл се обосновава извод, че първоинстанционната присъда е мотивирана на база на всички доказателства. Обръща се внимание и на това, че първоинстанционният съд не се е задоволил само с анализа на доказателствата, но е изследвал и въпроса за административната отговорност, която подсъдимият би понесъл при това нарушение, като ясно се е мотивирал защо не е приложил административното наказание след като е установил някакво нарушение, а именно защото е изтекла давността от налагането му. Предвид наведените доводи се настоява първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Самият подсъдим също настоява за потвърждаване на оправдателната присъда. С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест и въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен. Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното: През м.юли 2019 г. подс. Х. Й. работел в “Аллтранс” ООД гр. О. като шофьор на товарен автомобил влекач марка „В.” с рег. № ••• и прикачено към него полуремарке с рег. № •••. Дружеството “Аллтранс ООД” гр. О. с управител св. Х.Е.Х. извършвало сеч в подотдел 77“б“ в землището на с. Т., общ. К., за което имали издадено разрешително за сеч. На 17.07.2019 г. подс. Х. Й. отишъл с товарния автомобил в землището на с. Б. и свид. М. М. започнал да товари дървесина от управлявания от него ЗИЛ в товарния автомобил управляван от подсъдимия. Тъй като автомобилът на свид. М. се повредил, подсъдимият оставил на място неговия автомобил и на следващия ден - 18.07.2019 г. товаренето продължило. Така на автомобила на подсъдимия били натоварени дърва за огрев общо 46, 68 пространствени кубични метра дърва от различен дървесен вид /10, 20 пр.куб.м. твърди широколистни дървесни видове и 36, 48 пр.куб.м иглолистни дървесни видове/, на които върху челата няма поставена контролна горска марка. За натоварената дървесина подсъдимият нямал и издаден превозен билет. Подс. Й. потеглил към с. Т., общ. К. с транспортираната дървесина, като отишъл в двора на „Фери Транс“ за да претегли и остави дървесината. По същото време свид. Б.Б. и свид. В. Б. - двамата служители на РДГ - С. извършвали обход на района и забелязали качения на кантара товарен автомобил. Двамата поискали от подсъдимия превозен билет, но същият обяснил, че няма такъв и по - късно ще му бъде издаден. Помолили собственика на фабриката камиона да бъде преместен на безопасно място до издаването на билет. При проверка на самата дървесина на камиона служителите на РДГ - С. установили и че няма контролна горска марка /КГМ/. Свид. Б. съставил КП серия 300А № 126289/18.07.2019 г. и сигнализирал за случилото се в РУ на МВР - К.. С протокола за оглед на местопроизшествие от 18.07.2019 г. са иззети товарен автомобил влекач марка „В.“ с peг. № ••• с прикачено към него полуремарке с peг. № ••• и натоварените на тях дърва. С протокол за доброволно предаване подс. Х. Й. предал две тахографни ленти, комплект ключове за товарен автомобил марка „В.“ пътни листи. С разписка от 16.08.2019 г. товарният автомобил, ключовете за него и полуремаркето са върнати на собственика “ Аллтранс ” ООД гр. О.. По делото била назначена експертиза за установяване на маршрута на товарния автомобил управляван от подсъдимия на 18.07.2019 г. Поради наличието на проблеми с паролите за достъп вещото лице не е успяло да установи това движение към инкриминираната дата. По делото била назначена и лесотехническа експертиза от заключението на която се установява, че преди да бъде транспортирана дървесината от временния склад, тя трябва е маркирана на челата, с контролна горска марка /КГМ/, на основание чл.63 ал.1 и ал.2. от Наредба №1/2012г. за контрола и опазването на горските категории. След поставяне на КГМ, за транспортирането на дървесината се издава превозен билет, спазвайки чл. 15, ал. 1 от ЗГ, а именно „Превозните билети удостоверяват законното транспортиране на описаната в тях дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на доставка в срок до 12 часа, считано от момента на издаването им“. От заключението на тази експертиза се установява още, че един месец след приключване на сечта се изготвя протокол за освидетелстване на сечището. Същото вещо лице е изготвило и експертиза за стойността на установената на товарния автомобил дървесина, която възлиза на 2 589, 00 лева. В хода на съдебното следствие по искане на защитата на подсъдимия е била назначена дендрологична експертиза за установяване на обстоятелството дали намерената на автомобила на подсъдимия дървесина е отсечена от подотдел 77б. Вещото лице дава заключение, че поради изминалия период от време от 2019 г. до 2024 г. не може да даде отговори на този въпрос. Също по искане на защитата била изготвена и почеркова експертиза за установяване дали подписът положен на протокола за освидетелстване е положен от Ф. М. А., като вещото лице дава заключение, че подписът е положен именно от това лице. Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по същество и по отношение на основните обстоятелства кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на основните обстоятелства до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации. Първоинстанционния съд е изложил съображенията си на кои от тези материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за установена от него фактическа обстановка. В мотивите към присъдата е посочено, че възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. Районният съд е изложил аргументирано съображенията си на кои от тези доказателствени материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за установена от него фактическа обстановка. Съдът с основание е кредитирал показанията на свидетелите Б. и Бойчев – служители в РДГ - С., депозирани от тях в досъдебното производство и прочетени по съответния ред, доколкото са били констатирани съществени противоречия с твърденията им в съдебно заседание. От тези гласни доказателства действително се установява, че двамата са извършили проверка на товарния автомобил управляван от подсъдимия, установява се мястото където са заварили автомобила, както и обстоятелството, че самият подсъдим им е заявил, че по-късно ще му бъде издаден превозен билет. Факт е, че тези техни твърдения точно съвпадат с обясненията на подсъдимия за това къде се е установил с товарния автомобил, както и че не е имал издаден билет, но такъв е следвало да му бъде издаден по- късно. Съдът правилно е кредитирал и показанията на свидетелите Х., А., М. и Р. – служители на ДГС - Т.. От тези показания се установява какви са били съответно задълженията на всеки един от тях. Установява се, че действително е имало назначаване на нов заместник директор, което е наложило издаване на нови позволителни за сеч, тъй като старите са били издадени на името на М. К. и при напускането му е следвало да бъдат издадени на името на новия заместник директор. Установява се също, че принципно в района на с.Б. трудно се намира обхват за издаването на превозни билети, като в такъв случай шофьорите следва да изчакат до намирането на обхват и до издаването на такъв билет. Установява се също, че при товаренето от временните складове следва на дървесината да се постави КГМ и след това да се издаде превозен билет. Съдът е кредитирал и показанията на свид. М., който е натоварил на инкриминираната дата дървесината в товарния автомобил на подсъдимия. От неговите показания действително се установява, че както на 18.07.2019 г., така и предния ден е товарил дърва от управлявания от него автомобил на автомобила на подсъдимия и тъй като камионът му се е повредил, на 17.07.2019 г. е преустановил товаренето и е донатоварил другия камион на следващия ден. Свидетелят пояснява от къде е натоварил дървесината, както и че първия ден именно горските са му посочили от къде да товари, а на втория ден т.е. 18.07.2019 г. горските изобщо не са ходили на място, но товаренето е станало от същото място от което първия ден му е било посочено. Същият не може да конкретизира кои точно служители са го завели до обекта, тъй като заявява, че не ги познава и ги разпознава само по това, че са с униформи. Съдът е кредитирал и показанията на свид. Хасанов - собственик на дружеството за което е работил подсъдимия. От неговите показания се установява къде и като какъв работи подсъдимия, какъв автомобил управлява и как се извършва организацията на работа във връзка със сечта и извозването на дървесината. Същият е категоричен, че от горското не са го информирали, че сечта временно е спряна, поради което изобщо не е очаквал да възникне проблема с подсъдимия, тъй като позволителното за сеч на дружеството е било до края на 2019 г. и не е следвало да има проблем и едва когато е подписвал договор с новия заместник директор е разбрал, че сечта е била спряна. В този смисъл са и показанията на свид. А. - лицензиран лесовъд, който е отговарял за съответния район и който също заявява, че не е бил уведомен, че сечта в района е приключила. Вярно е, че в досъдебното производство свидетелят е заявил абсолютно обратното на това твърдение, а именно, че е присъствал на освидетелстването на сечището, но при прочитане на тези показания категорично е заявил, че това не вярно. Съдът е кредитирал и показанията на свидетелите К. и С. - съответно заместник директор и директор на ДГС - Т.. От техните показания се установява, че действително се е наложило при напускане на свидетеля К. да се спре сечта до момента, в който се назначи ново лице и това ново лице да издаде нови позволителни. Съдът е кредитирал и показанията на свидетелите Стефанов - управлявал товарен автомобил, с който също е изнасял дървесина от сечищата и К., който е продал този товарен автомобил на тъста на свидетеля Стефанов. Съдът е кредитирал и обясненията на подсъдимия, преценявайки ги за безпротиворечиви, логични и изцяло кореспондиращи с показанията на служителите на РДГ - С. относно установяването на товарния автомобил в с.Т., с показанията на служителите на ДГС - Т. относно проблеми с интернета и с издаването на билетите, както и с показанията на свид. М. относно товареното на дървесината на инкриминираната дата. Съдът е кредитирал и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, тъй като същите не само не са били оспорени от страните, но и не е имало основание за съмнение в безпристрастността и професионалната компетентност на експертите. Съдът е кредитирал и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните. Проверявайки присъдата по отношение на извършения анализ на доказателствата и доказателствените средства настоящата инстанция стигна до извода, че районният съд е изложил в мотивите си достатъчно и убедителни съображения досежно преценката на всички и особено на гласните доказателствени материали, като въз основа на това е обосновал изводите си за това които обстоятелства приема за установени респ. доказани по несъмнен и категоричен начин и е посочил подробно съображенията си за това. С оглед на изложените по-горе съображения, неоснователни се явяват възраженията в допълнението към протеста на прокуратурата по отношение на обосноваността на атакувания съдебен акт. При извършената от първостепенния съд задълбочена и подробна преценка на всички налични по делото доказателствени материали, въззивната инстанция категорично не споделя тезата, че изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка не отговаря на целия събран доказателствен материал. Предвид изложеното по-горе, настоящият проверяващ съд направи извод, че присъдата по същество не е необоснована, доколкото приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от доказателствата по делото, а тези доказателства са анализирани, коментирани и преценени подробно, задълбочено и аргументирано, при стриктно спазване на изискванията визирани в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК. В мотивите си съдът е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е изградил изводите си относно фактите. С оглед на направената констатация за наличие на съществени противоречия на доказателствените материали са изложени достатъчно като обем и аргументация съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Присъдата не е постановена при непълнота на доказателствата, доколкото районния съд е положил всички усилия за изясняване на релевантните в случая факти, като са били събрани необходимите за постигането на тази цел доказателства. Въз основа на така правилно установеното по отношение на фактическата обстановка от страна на районния съд, последният е направил и обосновал правния си извод относно това, че подсъдимият Х. Й. не е осъществил състава на престъплението по чл.235 ал. 2 вр.ал.1 от НК. Няма спор по делото, а не се отрича дори и от самия подсъдим, че превозваната от него дървесина е била без поставена контролна горска марка /КГМ/, както и че не е имал издаден превозен билет. Следва да бъдат споделени аргументите изложени в мотивите към атакуваната присъда по отношение на обстоятелствата и причините, поради които превозваната от подсъдимия дървесина е била без поставена КГМ и без издаден превозен билет и в тази връзка с основание е направен извод, че събраните по делото доказателства не позволяват да се даде еднозначен и категоричен отговор каква точно е била причината за това. От една страна са твърденията на подсъдимия, че самите горски са му разпоредили да придвижи камиона, тъй като в момента поради смяна на горските не може да му бъде издаден превозен билет, но тези негови твърдения не се подкрепят от показанията на разпитаните служители на ДГС -Т. в смисъл, че е имало такава уговорка с подсъдимия, макар самите служители да потвърждават, че е имало смяна на заместник директора и че това е наложило издаването на ново позволително, както и че в землището на с.Б. трудно се намира обхват и е възможно на място да не може да бъде издаден билет. Логично е да се приеме, че ако твърденията на подсъдимия са верни, то това от гледна точна на правилата за работа в ДГС не следва да се извърша по този начин, т.е. да се пуска натоварен автомобил без билет и КГМ и ако служители на ДГС са позволявали това не може и не следва да се очаква от тях да признаят извършването на нарушения при изпълнения на служебните си задължения. Самите те и свид. К. твърдят, че е липсвал обхват на мобилните мрежи и за преустановяване на сечта. От гледна точна на изчерпателност на аргументацията си, районният съд е обсъдил и варианта, при който не се преценяват за достоверни твърденията на подсъдимия т.е. приема се за безспорно установено, че същият е предприел транспортиране на дървесината по своя инициатива без да му е било разпоредено от длъжностно лице, с ясното съзнание, че няма право да превозва дървесина без билет и КГМ и в този случай е заключил, че това негово поведение би осъществило състава на административно нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ - за липсата на КГМ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ - за липсата на превозен билет. Разсъждавайки по въпроса за съставомерността на извършеното от подс. Х. Й., с основание първоинстанционният съд в мотивите си е посочил, че в настоящия случай в състава на престъплението от обективна страна основният елемент е не само и единствено транспортирането на дървесина без превозен билет и КГМ, а това че тази дървесина е незаконно добита от другиго. Обоснован е изводът, че именно този елемент от състава на престъплението не е бил установен и доказан по делото. Правилно е отбелязано, че поначало в самия обвинителен акт не се посочва защо следва да се приеме, че тази дървесина е незаконно добита. Акцентира се върху заключение на вещото лице Симеонова, която в съдебно заседание е заявила, че не може да отговори дали е незаконно добита, но тя е незаконно транспортирана. Вещото лице е пояснило, че доколкото в протокола за сеч не е отразена като налична, се води незаконна сеч, но в същото време по делото е установено, че тази дървесина е била натоварена на автомобила на подсъдимия от свид. М.. В тази връзка логично съдът е разсъждавал, че дори да се изключат неговите показания в частта в която пояснява, че дървесината му е била показана от самите горски служители и да се приеме, че всъщност той е натоварил управлявания от него товарен автомобил от друго място, с дървесина която е била незаконно отсечена, то с оглед на доказателствата по делото не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че това обстоятелство по някакъв начин е станало достояние на подсъдимия. В тази връзка правилно е отбелязано, че същият работи като шофьор именно на този товарен автомобил и се занимава само с тази дейност, изпълнява разпорежданията на собственика на дружеството за това от къде следва и какво следва да натовари, товарил е в този район от този подотдел и на конкретната дата отново е бил изпратен да товари от същото място и в този смисъл за него няма как да е възникнало съмнение, че свид. М. товари незаконно отсечена дървесина. Доколкото е бил изпратен от работодателя си няма как да е възникнало съмнение у него, че е имало спиране на сечта и не е следвало да бъде натоварен с дървесина от това сечище, която да транспортира. Следователно неоснователни се явяват възраженията в протеста на прокурора относно извода на първоинстанционния съд, че не е доказано, че транспортираната дървесина е незаконно добита от другиго. В действителност съдът е разсъждавал, че дори да се приеме за доказан този факт – незаконното добИ.е на дървесината, от доказателствата по делото не може да се обоснове категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е бил наясно с това обстоятелство. С основание е прието, че по делото не е установено кой от съответните служители кога и дали изобщо е разбрал за спирането на сечта и за освидетелстването на сечището. Лицензираният лесовъд не признава да е знаел за това, макар подписът на протокола е негов. Още по- малко признава ако е знаел да е уведомил управителя на дружеството. Самият управител от своя страна също отрича да е бил уведомен от когото и да е за преустановяване на сечта, нито пък да е уведомил самия подсъдим за това. Не можа да се установи и по безспорен и категоричен начин точно от къде е била тази дървесина, дали е от мястото от където свид. М. сочи и това място му е било показано от горските служители, дали от друго място /което свид. М. няма как да признае, тъй като по този начин би признал, че е извършил нарушение/. Въз основа на изложените съображения, които настоящата инстанция напълно споделя, обосновано районният съд е приел, че по делото не са били събрани безспорни и категорични доказателства, че е налице субективният елемент от престъплението - подсъдимият да е съзнавал, че натоварената на товарния му автомобил дървесина е незаконно добита. Както беше отбелязано по-горе, същият е бил изпратен от работодателя си да товари дървесина - дейност която е извършвал и преди това и при това е бил изпратен на място, за което дружеството в което работи има издадено позволително за сеч. Поради изложените съображения законосъобразно е направен извод, че подс. Й. не е извършил престъпление по чл.235 ал.2 вр.ал.1 от НК. Обсъдена е била и възможността за реализиране на административно наказателна отговорност, на правилно е преценено, че доколкото превозването на дървесина без превозен билет и КГМ наистина представляват административни нарушения и съдът би могъл да наложи на подсъдимия административни наказания, в конкретния случай административно наказание не може да се наложи, тъй като е изтекъл срокът по ЗАНН от извършване на нарушението до момента на постановяване на присъдата. По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни вкл. и прокурора и частния обвинител за участие в производството въобще и които да са основание за отмяна на така постановената оправдателна присъда. В допълнението към протеста и в съдебно заседание пред въззивния съд се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен и в нарушение на процесуалните правила, като се прави в условията на алтернативност искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се твърдения за пропуски на съда при преценката на доказателствата и при мотивиране на присъдата. В допълнителния протест се твърди, че тълкуването на доказателствата от страна на районния съд било непълно, както и че липсва обективност и всестранност на анализа им. Пред въззивната инстанция оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от съда се аргументира с обстоятелството, че липсата на достатъчно съображения в мотивите за взетото решение за множеството факти посочени в протеста, които са приети за установени без нужната аргументация, както и неоснователното кредитиране на защитната теза, се обосновава извод за липса на мотиви. Както вече беше посочено по-горе, атакуваната присъда не е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Анализът на всички събрани по делото доказателствени материали е подробен, последователен и задълбочен и в никакъв случай не страда от твърдяната липса на обективност и всестранност. От друга страна, съдът е изложил достатъчно свои съображения относно несъставомерността на деянието, поради което оплакването, че такива липсват се явява неоснователно. Въззивната инстанция не установи наличието на допуснати каквито и да е съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни в процеса. Поради изложените съображения настоящият окръжен съд намира, че присъдата на СлРС е правилна, законосъобразна от материално-правна и процесуална-правна гледна точка и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а протестът на прокуратурата следва да бъде оставен без уважение като неоснователен. Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на основания за изменение или отмяна на присъдата на С.ския районен съд, следва същата да бъде потвърдена изцяло. Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът