Решение № 2393 от 19.5.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 254/2025 г.

Производството е по чл.146 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Фондация „Закрила за правата на гражданите 2025“, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Стефан Стамболов“ № 1, ет.2, представлявана от Л. Ж. Ш., подадена чрез адв. А. В. против мълчалив отказ на Кмета на община Симитли за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация с УРИ 1738664848/04.02.2025 год. Сочи се в жалбата, че отказът е незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска се, съдът да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ като незаконосъобразен и да задължи ответника да се произнесе по подаденото заявление с изрично писмено решение. Иска се и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Кметът на община Симитли не взима отношение по жалбата.

Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От приложените към административната преписка доказателства, безспорно се установява, следното:

Фондация „Закрила за правата на гражданите 2025“ е подала до Общинска администрация – Симитли Заявление за достъп до обществена информация УРИ 1738664848/04.02.2025 год., заведено с вх.№ 94-00-103/04.02.2025 год. (стр.10), с което е поискала да се предостави следната информация:

1. Издавани ли са разрешения по чл. 32, ал. 2 от Закон за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) в периода 01.01.2019 год. – 12.12.2024 год.? В случай, че са издавани такива разрешения, да бъде предоставена информация колко разрешения по чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ са издадени за периода от 01.01.2019 год. – 12.12.2024 год., както и да бъдат посочени имотите за които са издавани разрешения по чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ.

1. Кметовете на Кметства в община Симитли издавали ли са Разрешения по чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ? В случай, че са издавани такива разрешения, да бъде предоставена информация колко разрешения по чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ са издадени за периода от 01.01.2019 год. – 12.12.2024 год., както и да бъдат посочени имотите, за които са издавани разрешения по чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ с точни идентификационни данни.

1. Извършвана ли е инвентаризация на горите в Община Симитли израснали върху земеделски земи публична общинска собственост и общински земи частна собственост? Ако такава инвентаризация е била извършена, да бъде предоставена информация за доклада по инвентаризацията, както и самия доклад в пълен обем.

В законоустановения четиринадесетдневен срок по ЗДОИ Кметът на Община Симитли не се е произнесъл по подаденото от заявление.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Заявеният предмет на оспорване в производството е мълчалив отказ на Кмета на община Симитли да се произнесе по подадено Заявление за достъп до обществена информация, заведено с вх.№ 94-00-103/04.02.2025 год. по ЗДОИ в предвидения в закона срок с изричен мотивиран акт.

Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Според чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа: 1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя; 2. описание на исканата информация; 3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация; 4. адреса за кореспонденция със заявителя. Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, то се оставя без разглеждане - чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ. Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган (ал. 3).

Видно от подаденото от оспорващия заявление, същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа трите имена на заявителя, описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция със заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДОИ за съдържание. Заявлението е подадено чрез платформата за достъп до обществена информация, като Кмета на община Симитли е компетентен да се произнесе по същото - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. Както бе посочено по-горе, според императивната норма на чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган.

Отговорите на формулираните в заявлението три въпроса касаят правомощия на кмета по чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ, изпълнението на които се обективира в нарочно съставени документи, поради което кметът е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ. Съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл. 9, ал.1 от ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ е регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, в срока по ал. 1, т.е. не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация в определен срок - чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ.

Разпоредбите на чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ императивно определят изискуемото съдържание на решението за предоставяне на достъп до обществена информация, респективно отказът да се предостави такъв.

При анализа на законовите разпоредби относно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ, какъвто безспорно е община Симитли дължи мотивирано писмено произнасяне в срока по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ. От събраните по делото доказателства е видно, че ответникът не се е произнесъл в срока по ЗДОИ по подаденото от оспорващия писмено заявление по чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ, въпреки, че за него е възникнало задължение за произнасяне с решение съгласно чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ, при липса на установени предпоставки по чл. 29 от ЗДОИ. Във всички случаи - независимо дали достъпът се разрешава или се отказва, следва да е налице решение в писмена форма, при това с указаното в закона съдържание.

При това положение са налице основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен. Липсата на произнасяне по конкретното искане, очертаващо предмета на произнасяне от страна на органа по ЗДОИ, съставлява отказ, който съгласно изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 1 от АПК, се явява немотивиран. Неспазването на установената форма е довело и до противоречие с материално-правните разпоредби. Мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания от страна на съда или страните в процеса. Недопустимо е съдът в хода на съдебното производство да установява или предполага какви са били действителните мотиви на административния орган да не се произнесе по заявлението. Ето защо, по отношение на заявената информация, административният орган е бил длъжен да се произнесе, с нарочен, обективиран в писмена форма акт, с който разреши или откаже достъп до нея. Съответно, в случай че разрешения не са издавани и/или не е изготвяна инвентаризация, да уведоми заявителя по надлежен ред. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта. В случаите, какъвто безспорно е и разглежданият, когато задълженият субект не се произнесе в срок по заявлението, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Като не се е произнесъл по процесното заявление, административният орган не е изпълнил задължението си за изрично и мотивирано произнасяне, респ. е нарушил изискването за форма на индивидуалния административен акт, постановяван от задължения субект. Липсата на изрично произнасяне, в законовия срок и по предвидения в закона начин, е довело и до съществено нарушение на административно-производствените правила. С мълчаливия отказ на ответника да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация е нарушено правото на оспорващата да получи отговор на заявлението по см. на 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Правилата на чл. 28 във връзка с чл. 34, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ регламентират изискването за писмено произнасяне по заявлението, поради което мълчаливият отказ е незаконосъобразен.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на задължения субект за произнасяне по подаденото до него заявление със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният орган следва да прецени налице ли са изискванията на ЗДОИ за предоставяне на исканата информация и в зависимост от това, да предостави достъп или да откаже предоставянето му. При изричното произнасяне с решение за предоставяне на достъп до обществена информация, респективно отказът да се предостави такъв, то следва да се изготви в писмена форма и да има предписаното от закона съдържание.

По изложените съображения, оспорения мълчалив отказ следва да се отмени като незаконосъобразен, а преписката да се върне на Кмета на община Симитли за произнасяне по заявлението на фондацията-оспорващ за достъп до обществена информация, при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

При този изход на делото и според правилата на чл. 143, ал. 1 от АПК, сторените от фондацията-оспорващ разноски в размер на 1210 лева, от които 1200 лева – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса, ще следва да се възложат на Община Симитли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът