Решение № 110 от 31.5.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 68/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 284/18.12.2023 г. по гр.д.264/2023 г. по описа на Окръжен съд Сливен, в частта му с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Н. К. от гр.Сливен, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размера над 500 лв до присъдения размер от 40 000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022 г. до окончателното й изплащане, във връзка с воденото спрямо него наказателно производство по ДП № 59 „ИП“ / 2018 г. на ОД на МВР- Сливен, за което е бил оправдан с присъда по НОХД № 564/2020 г. на РС Сливен, потвърдена с решение по ВНОХД № 2404/2021 г. на ОС Стара Загора, както и в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за оказана адвокатска помощ в размер на 3 850 лв. Твърди се, че приетото за установено от първоинстанционния съд е неправилно, тъй като се базира на непълен анализ на доказателствата по делото и на възраженията направени от ответника, съотв.правните изводи на съда са непълни, неточни и необосновани в онази им част, чрез която е мотивирано осъждането на ответника да заплати съответните обезщетения по предявените искове, в размерите и вида на същите, изложени в диспозитива на съдебния акт. Относно приетото за установено от фактическа страна се твърди, че съдът неправилно и необосновано е приел наличието на връзка между възобновяването на производството по ДП № 59 „ИП“/2018 г. на ОД на МВР- Сливен и завеждането гр.д.№ 510/2019 г. на ОС Сливен, както на целенасоченост в поведението на ОП Сливен при възобновяване на наказателното производство, привличането на К. като обвиняем и последващо внасяне в съда на обвинителен акт срещу него. Сочи се още, че са неправилни изводите на съда, че провеждането на разпити на общо 10 лица като свидетели е допринесло за разгласяване на воденото производство, тъй като не е съобразено в коя фаза на наказателното производство производството е водено срещу ищеца и какви разпити са провеждани когато той вече е бил обвиняем, съответно подсъдим. Твърди се, че съдът не е отчел, че в съответствие с разпоредбата на чл.214 от НПК, ДП № 59 „ИП“/2018 г. на ОД на МВР-Сливен не е било образувано срещу ищеца или друго лице, а за разследване на конкретно посочено деяние, както и при отмяната на постановлението на РП-Сливен от 04.06.2019 г. и възобновяването на наказателното производство с постановлението на ОП- Сливен от 20.11.2019 г., възобновяването също не е било срещу определено лице, а за разследване на деяние и по това досъдебно производство, съотв.действия насочени срещу ищеца са извършени едва след предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем, след което обаче не са провеждани действия за разследване с участието на други лица. Сочи се, че едва в съдебната фаза на процеса, при производството по НОХД № 564/2020 г. на PC - Сливен са разпитвани свидетели, за които е било ясно, че същото се води срещу К.. Твърди се, че съдът не е отчел, че преди съдебната фаза, от страна на ответника не са били извършвани действия, чрез които да е било разгласявано нещо по отношение на ищеца. Сочи се още, че първонстанционният съд не е обсъдил и факта, че при производството по НОХД № 564/2020 г. на P C - Сливен е било установено, че всъщност документа във връзка с който е повдигнато съответното обвинение е съставен от ищеца и е с невярно съдържание, като това би следвало да е било известно на колегите на ищеца, поради което за тях това не следва да представлява нова информация и съответно впечатления за неговата личност. На следващо място се твърди че съдът е кредитирал показанията на свидетелите Д. К. и С. С., които показания обаче съдържат твърдения за наличие на строго специфични здравословни проблеми, по отношение на които не са представени никакви медицински документи. Твърди се още, че съдът не е отчел, че заявените твърдения за наличие на поведение и състояние на въззивника (във връзка с отношенията му с колеги), касаят и такова което се е проявявало значително време след влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 564/2020 г. на P C – Сливен, или такива, случили се преди започването на съдебното производство по НОХД № 564/2020 г., поради което няма как да бъдат обяснени логично с действия на ответника по НОХД № 564/2020 г. на PC – Сливен. Сочи се още, че съдът е приел безкритично наличието на връзка между завеждането на гр.д 510/2019 г. на ОС-Сливен и възобновяването на производството по ДП № 59 „ИП“/2018 г. на ОД на МВР-Сливен, като не е анализирал обстоятелството, че по гр.д.264/2023 г. се претендира увреждане на интереси, за които по гр.д.510/2019 г. вече е било претендирано, че са безвъзвратно увредени и никога няма да бъдат възстановени. Твърди се, че от фактическа страна съдът е приел наличие на обстоятелства по отношение на ищеца („..Близки и колеги се притеснили, че това му състояние и настроение може да повлияе зле на работата му...“), за които не само няма доказателства, а и не са били твърдени. Навежда се, че при така установената фактическа обстановка са необосновани и неправилни изводите на съда за наличие на основание за ангажиране отговорността на Прокуратурата и за размера на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца. Излагат се твърдения, че са необосновани изводите на съда, че наличието на претендираното от ищеца влошаване в здравословното му състояние на ищеца е доказаното чрез гласните доказателства, тъй като липсва каквато и да е медицинска документация в тази връзка, а влошаването на състоянието на ищеца във връзка с налично от по-рано заболяване от хипертония, както и невъзможността за забременяване на св.Д.Колева, не могат еднозначно да се обяснят само и единствено с воденето на наказателното производство по НОХД № 564/2020 г. и относимите към същото досъдебно и въззивно съдебно производства. Сочи се още, че при анализа на хронологията в развитието на наказателния процес завършил с потвърждаването на оправдателната присъда по НОХД №564/2020 г. на РС- Сливен, първоинстанционният съд е допуснал смесване на понятията касаещи досъдебната фаза на процеса и ролята на ищеца до предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем. Посочва се, че преди предявяване на съответното постановление, т.е. до 12.03.2020 г. не са били предприемани никакви действия ограничаващи ищеца или засягащи негови интереси, за които да е възможно да се претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ. Оспорват се изводите на съда, че прекратяването на производството по ДП № 59 „ИП“ /2018 г. на ОД на МВР- Сливен с постановлението на РП-Сливен от 04.06.2019 г. е самостоятелно основание за иск по ЗОДОВ, тъй като въпросното производство е образувано и водено за определено деяние, а не срещу ищеца. По същите причини се посочва, че и възобновяването на въпросното производство с постановлението от 20.11.2019 г. на ОП-Сливен също не е било срещу ищеца, а за провеждане на разследване. Оспорва се като необоснован изводът на съда за наличие на връзка между възобновяването на производството по ДП № 59 „ИП“ / 2018 г. и завеждането от ищеца на гр.д.510/2019 г. на ОС-Сливен. На следващо място се сочи, че в мотивите на съда на практика не е анализирана продължителността на наказателния процес след предявяване на постановлението за привличане на ищеца като обвиняем и по-точно, как този период от време следва да се отчете при определяне размера на присъденото обезщетение. Посочва се, че след предявяване на постановлението за привличане до внасяне на обвинителния акт в РС-Сливен са изминали по- малко от 3 месеца; в съдебната фаза на процеса са се случили събития, които не би следвало да се вменяват като отговорност на ответника, още повече последвалата поредица от отводи на съдии от PC-Сливен след внасяне на обвинителният акт, което обективно е забавило развитието на процеса и неговото приключване. Позовава се на съдебната практика, която приема, че при подобни случаи отговорността за прокуратурата е обективна, т.е. и за хода на развитие на съдебната фаза, но също така е наложила изискването да се отчитат и обстоятелствата които не зависят от държавното обвинение, а още повече такива които се дължат на поведение на подсъдимия и/или негов защитник. Сочи се още, че съдът не е обсъдил заявеното от ответника, че се претендира увреждане на интереси, за които по гр.д.510/2019 г. вече е било претендирано, че са „безвъзвратно увредени и никога няма да бъдат възстановени“, вместо това е изведен извод, че възобновяването на производството по ДП № 59 „ИП“ / 2018 г., , ...в житейски план практически е заличило гражданските последици от постановената от съда и влязла в сила оправдателна присъда и е обезсмислило за ищеца свързаното с нея възстановяване на чувството за справедливост...“. Оспорват се изводите на съда, че чувството за лично и професионално достойнство на ищеца е било засегнато в степен надхвърляща обичайната за подобни случаи, като до това се е стигнало в резултат от „разгласяването“ на факта за воденото наказателно производство, което било „естествена последица“ от провежданите и в досъдебната фаза действия. В тази връзка се сочи, че от страна на прокуратурата не са извършвани никакви действия които могат да се възприемат като „разгласяване“ на привличането на ищеца като обвиняем, а след предявяване на постановлението за привличане като обвиняем, в досъдебната фаза не са провеждани действия с участието на други лица. По отношение на изводите на съда, че отмяната на постановлението на РП-Сливен за прекратяване на наказателното производство е в основата на настъпилите вреди по отношение на ищеца, т.к. от страна на ОП-Сливен са преценени като незаконосъобразни доводите на първоинстанционната прокуратура относно степента на обществена опасност, се сочи, че действително в постановлението на ОП-Сливен е извършен анализ на обосновката за наличие на „маловажен случай“, но основен мотив за отмяна е не толкова недостатъчната мотивировка за степента на обществена опасност, а неизясняването на въпроси свързани с авторството на инкриминираните документи, като е изтъкнато, че дадените указания целят постигане на обективно, всестранно и пълно разследване. Оспорва се и изводът на съда, че е несъстоятелно и неоснователно възражението на ответника, че „...по смисъла на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като бил извършил престъпление, но същото представлявало маловажен случай...“. Твърди се, че възражение в този смисъл, изобщо не е навеждано от ответника в хода на гр.д.264/2023 г. В заключение се твърди, че съдът е изградил неправилна оценка на съдържанието на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съответно е определил размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който на практика е немотивиран, несправедлив и изключително завишен - 40 000 лв, както и необосновано завишен е определеният размер на адвокатското възнаграждение за оказана адвокатска помощ, без да се държи сметка, че се касае за производство характеризиращо се по същество с ниска степен на сложност, развило се в едно съдебно заседание, без да са били представяни или искани доказателства неизвестни за ищеца. Твърди се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди определен от първоинстанционния съд не е съобразен и с актуална съдебна практика на ВКС, касаеща подобни случаи – за присъждане на обезщетение при обвинения със сходна тежест, както и сходна продължителност на процеса, както и с практиката на Апелативен съд - Бургас във връзка с гр.д.510/2019 г. на ОС-Сливен - развило се между същите страни, но със значително по-дълъг период от време в който ищецът е бил засегнат, при това от обвинение което действително е било пряко свързано с обсъждане на неговите професионални качества като лекар-хирург. Претендира се съдът да отмени решението на Сливенския окръжен съд в неговите осъдителни части и да отхвърли претенцията за неимуществени вреди и съответни лихви, като постанови обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер до 500 лв. Не са ангажирани нови доказателства. В срока по чл.263 ГПК въззиваемият-ищец С. Н. К. не е депозирал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният му представител е заявил, че оспорва въззивната жалба като неоснователна, тъй като първоинстанционният съд е присъдил справедливо обезщетение, съобразявайки правилно установената по делото фактическа обстановка. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Също не са ангажирани нови доказателства. Претендира се присъждане на адв.възнаграждение на адв.К. по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия С. Н. К. за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания от незаконно воденото по отношение на него наказателно производство по ДП № 59 „ИП"/2018г. по описа на ОД на МВР Сливен, НОХД № 564/2020 г. по описа на PC Сливен и ВНОХД № 2404/2021 г. по описа на ОС Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на присъдената сума; както и сумата от 500 лв представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на присъдената сума. Твърди се, че с постановление от 02.03.2020 г. на ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК - документна измама (за това че през м. май 2013 г., чрез съставяне на документи с невярно съдържание - оперативен протокол от 20.05.2013 г., история на заболяването и направление за хоспитализация на лицето Р. К., съзнателно била дадена възможност на друго юридическо лице - МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен, да получи без правно основание такова имущество, респ. чуждо движимо имущество - пари в размер на 939 лв, собственост на НЗОК гр.София), за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, което му е било предявено на 12.03.2020 г. Сочи се, че след приключване на разследването, делото било изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на съд на обвиняемия, прокурорът е приел, че е налице извършено престъпление от общ характер, изготвил е обвинителен акт от 07.05.2020 г. и е внесъл делото в съда. Твърди се, че по образуваното по този обвинителен акт НОХД № 564/2020 г. по описа на P C Сливен, след проведени множество съдебни заседания с участието на ищеца, делото приключило с Присъда № 48/21.04.2021 г., с която ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК, като било прието, че деянието е несъставомерно и е била отречена възможността с описаните действия да се осъществи състав на престъплението - предмет на обвинението. Твърди се, че след подаден от РП - Сливен протест против постановената присъда, по образуваното ВНОХД № 2404/2021 г. по описа на ОС - Стара Загора с влязло в сила решение № 92/24.06.2022 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена. Изложени са твърдения, че наказателното производство е продължило повече от две години, а процесуални действия по ЗМВР и ЗС с участието на ищеца са били провеждани от 2018 г. Сочи се, че в хода на наказателното производство - неговата досъдебна и съдебна фаза, са били разпитани множество свидетели, почти всички - колеги на ищеца, лекари и медицински персонал в лечебното заведение и отделението, в което той работи. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразните действия на Прокуратурата по воденото срещу ищеца наказателно производство за времето от 12.03.2020 г. до окончателното приключване на делото на 24.06.2022 г., на ищеца са били причинени значителни неимуществени и имуществени вреди. По отношение на неимуществените вреди се твърди, че ищецът ограничил контактите си, затворил се е в себе си, изживявал тежко това, че спрямо него несправедливо било повдигнатото и поддържано обвинение и било водено наказателно производство за престъпление, което не е извършил и за което би могъл да понесе предвиденото в закона наказание лишаване от свобода. Сочи, че доколкото обвинението било пряко свързано с упражняваната от ищеца отговорна професия на лекар – хирург, то се отразило трайно негативно върху психиката на ищеца и създало дискомфорт в социалните му контакти, в личния му и в професионалния му живот. Твърди, чу отражението на воденото наказателно производство било още по-интензивно предвид приключилото малко преди това спрямо него друго наказателно производство (завършило също с оправдателна присъда). Излага се, че с повдигнатото против него обвинение той е бил дискредитиран пред своите колеги и подчинени, тъй като в този период от време ищецът е бил Началник на Хирургично отделение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински" Сливен, а колегите му били разпитани по досъдебното производство, давали са обяснения и са имали информация за това, какво се случва с техния ръководител. Твърди се, че към момента на започване на разследването ищецът упражнявал престижна и отговорна професия, ползвал се е с добро име пред колегите си и в обществото, а в резултат на повдигнатото му обвинение и проведеното против него наказателно производство, той е изгубил увереността за завръщането си към нормален живот и възстановяването на доброто си име в обществото, отново бил злепоставен в обществото и в кариерата си. Твърди, че е преживял емоционален срив, който се отразил тежко върху психиката му, което довело до изключително тежки последици в неговия личен живот вследствие на изживения стрес. Твърди, че в периода на наказателното преследване срещу него бил сочен като престъпник, опетнено било доброто му име сред колеги и в гилдията, изгубил желание за живот, затворил се в себе си, избягвал публични места. Описва, че особено зле се чувствал в дните непосредствено преди и след провежданите съдебни заседания, в които е бил е принуден да присъства в залата пред погледите на своите колеги и медицински персонал в качеството на подсъдим и обвинен в престъпление, което не е извършил. Излага твърдения, че повдигането на обвинение против него и образуването на наказателно производство срещу него е било инициирано от Прокуратурата, поради това, че след като е бил оправдан по предното повдигнато против него обвинение (по НОХД № 312/2016 г. по описа на ОС Сливен), е потърсил правата си по ЗОДОВ за нанесените му вреди. Излага подробни твърдения за това, че след завеждането от него на иск по ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, прекратеното преди това ДП № 59 „ИП“/2018 г. по описа на ОД на МВР Сливен е било възобновено с постановление на Окръжния прокурор на гр.Сливен, прекратителното постановление на прокурора от РП Сливен е било отменено и са били дадени указания за повдигане на обвинение и внасяне на делото в съда. Претендирано е обезщетение за причинени неимуществени вреди, свързани с незаконосъобразните действия на прокуратурата, в размер на 200 000 лв, ведно със законна лихва от датата на постановяването на окончателния съдебен акт, а именно - 24.06.2022 г., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в наказателното производство в размер на 500 лв, ведно със законната лихва от дата на влизане в сила на оправдателната присъда 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Предявени са искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Ответникът - Прокуратурата на Република България, е оспорила исковете като неоснователни. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който са заявени възражения за липса на причинно- следствена връзка между посочените вреди и воденото наказателно производство по ДП № 59 „ИП"/2018г. по описа на ОД на МВР Сливен, НОХД № 564/2020 г. по описа на PC Сливен и ВНОХД № 2404/2021 г. по описа на ОС Стара Загора; за липсата на оповестяване от Прокуратурата на воденото против ищеца наказателно производство; за завишен размер на претендираното обезщетение на неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост, както и поради недоказване на твърдените в исковата молба вреди и поради това, че наказателното производство против ищеца е приключило в разумен срок и в него против ищеца не са предприемани каквито и да е мерки за неотклонение или мерки за процесуална принуда по смисъла на НПК, които да са ограничили правната сфера на ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца за връзка между повдигнатите обвинения и предявяването на иск от ищеца по чл.2 ЗОДОВ против Прокуратурата във връзка с друго водено срещу ищеца наказателно производство. Искът за имуществени вреди е оспорен с твърдението, че е недоказано осъществяването на адвокатска помощ в наказателното производство, за която ищецът твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение. Изразено е становище, че поради неприлагането към 04.09.2023 г. на сочените наказателни дела, Прокуратурата нямала възможност да направи възражение за съпричиняване, както и други възражения във връзка с фактите, съдържащи се в посочените наказателни преписки и дела. В първото и единствено открито съдебно заседание ответникът е заявил възражение по чл.5 от ЗОДОВ, основаващо се на отказа на ищеца да дава обяснения в досъдебната фаза, което възражение е счетено от съда за преклудирано. Заявено е, че наказателното производство е било прекратено не поради липсата на престъпление, а поради неговата маловажност и изтекла погасителна давност. С обжалваното в настоящото производство решение първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до предявения размер от 200 000 лв, и обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв, претърпени от ищеца във връзка с воденото спрямо него наказателно производство по ДП № 59 „ИП"/2018г. по описа на ОД на МВР Сливен, за което е оправдан с присъда по НОХД № 564/2020г. по описа на PC - Сливен, потвърдена с решение от 24.06.2022 г. по ВНОХД № 2404/2021 г. по описа на ОС Стара Загора. Върху двете обезщетения е присъдена законната лихва считано от 24.06.2022 г., до окончателното им изплащане. На ищеца са присъдени разноски от 10 лв за заплатена държавна такса, а на адвокат Н. П. К. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, в размер на 3 850 лв. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само от ответника, и само в частта на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 500 лв до присъдения размер от 40 000 лв, ведно със законна лихва считано от 24.06.2022 г. Претендира се съобразяване на присъденото на адв.К. за първоинсатнционното производство възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА с уважената част от иска. Ето защо в настоящата инстанция делото е висящо само в посочените по-горе обжалвани части, а в останалата част –до уважения размер от 500 лв ведно със законната лихва върху него; за отхвърлената част над сумата от 40 000 лв до предявения размер от 200 000 лв по иска за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, и за присъденото обезщетение по иска за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху него, решението е влязло в сила поради липсата на обжалване. При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо. По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: По делото не е спорно, че ищецът работи като лекар - хирург в Отделението по хирургия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, като е на длъжност Началник на Хирургичното отделение в болницата. Не е спорно, а се установява и от представените по делото доказателства, че с Присъда № 18/29.06.2018 г. по НОХД № 312/2016 г. по описа на Сливенски окръжен съд, ищецът - д-р С. Н. К., бил признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за това, че на 20.05.2013 г. в гр.Сливен, в качеството си на хирург в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен, като лекар-оператор, при независимо съпричиняване с друг лекар - д-р П. П., причинил смъртта на Р. Р. К., на 77 години, настъпила на 25.05.2013 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекарска професия, като е нарушил: чл.79 от Закона за здравето - като е подценил общия здравен статус на пациента Кънев, извършил е оперативната интервенция без да е била проведена назначената предоперативна консултация с ендокринолог и не е включил антибиотик за профилактика на сепсис. Не е спорно, че с решение № 62/30.05.2019 г., постановено по ВНОХД № 232/18 г. по описа на БАС, присъда № 18/29.06.2018 г. по НОХД № 312/2016 г. на Сливенски окръжен съд е била потвърдена. Не е спорно, че след като в хода на съдебното следствие по НОХД № 312/2016 г. на ОС Сливен е било установено, че в операционния протокол за извършената операция било отразено, че е извършена ентеретомия на пострадалия Р. К., но реално такава манипулация не е била извършвана, материали от НОХД № 312/2016 г. по описа на СлОС са били отделени и с постановление на Районна прокуратура - Сливен от 08.05.2018 г. е образувано до съдебно производство за това, че през месец май 2013 г., в гр.Сливен, чрез съставяне на документи с невярно съдържание - оперативен протокол от 20.05.2013 г., история на заболяването и направление за хоспитализация на лицето Р. К., съзнателно е била дадена възможност на друго юридическо лице - МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, да получи без правно основание чуждо движимо имущество - пари, в размер на 939 лв., собственост на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) – гр.София, което деяние представлява престъпление по чл. 212, ал. 2, във връзка с ал.1 НК. Не спорно, че по образуваното досъдебно производство № 59 „ИП“/ 2018 по описа на ОД на МВР Сливен, е било изготвено заключително становище от 07.05.2019 г. от ст.разследващ полицай при ОД на МВР Сливен – М. П., за изпращане на ДП № 59 „ИП“/2018 на Районна прокуратура - Сливен с мнение за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл.212, ал.6 НК, на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК, поради погасяване на наказателната отговорност на дееца по давност. Не е спорно, че с Постановление от 04.06.2019 г. на прокурор при РП Сливен наказателното производство по № 59 „ИП“/2018 по описа на ОД на МВР Сливен, вх.№ 69/2018 г. по описа на РП Сливен е било прекратено като е прието, че случаят е маловажен по см.на чл.93, т.9 НК, поради което, с оглед разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 НК, наказателното преследване се изключва по давност. Не е спорно, че след влизане в сила на 26.06.2019 г. на решение № 62/30.05.2019 г. по ВНОХД № 232/18 г. на БАС, с което е била потвърдена присъда № 18/29.06.2018 г. по НОХД № 312/2016 г. на ОС Сливен, на 10.10.2019 г. ищецът К. подал искова молба пред ОС Сливен за осъждане на Прокуратурата на РБългария да му заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв, представляващи физически и психически болки и страдания, и имуществени вреди в размер на 1 300 лв, заедно със законна лихва за забава, претърпени от незаконно воденото по отношение на него наказателно производство по ДП № 116/2014 г., вх.№ 1162 от 2015 г., пор.№ 99/2015 г. на ОП - Сливен, продължило в съдебната фаза по НОХД № 312/2016 г. на ОС Сливен и ВНОХД № 232/2018 г на Бургаски апелативен съд. По подадената искова молба е било образувано гр.д.510/2019 г. по описа на ОС Сливен. Не е спорно, че с писмо 01.11.2019 г. Окръжна прокуратура - Сливен е изискала ДП № 59 „ИП“/2018 по описа на ОД на МВР Сливен за проверка относно законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Не е спорно, а се установява и от приложеното към НОХД 564/2020 г. на РС Сливен ДП № 59 „ИП“/2018, че с постановление от 20.11.2019 г. на прокурор при ОП - Сливен, е прието, че са налице основанията за извършване на служебна проверка по реда на чл.243, ал.10 НПК относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство; прието е, че не се споделят изводите в постановлението за прекратяване на наказателното производство, за квалифициране на случая като маловажен по см.на чл.93, т.9 НК, съотв.за наличие на изтекла давност по чл.80, ал.1, т.4 НК за наказателното преследване; прието е, че изготвените от д-р С. К. документи, не дават основание случаят да се приеме като маловажен; прието е, че постановлението за прекратяване не е мотивирано достатъчно относно възприетата правна квалификация на деянието, която според окръжния прокурор не е по чл.212, ал.6 НК, а по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК. По съображения, че постановлението за прекратяване е необосновано, а оттам и незаконосъобразно, то е отменено и делото е върнато за допълнително разследване на РП - Сливен, по въпроса дали направлението за хоспитализация на пациента Р. К. е било подписано д-р С. К.. В мотивите на постановлението изрично е посочено, че дадените указания за назначаване на допълнителна експертиза и изясняване на въпросите относно точната правна квалификация на деянието и налице ли са условия за ангажиране на наказателна отговорност на конкретно наказателно отговорно лице, представлява указание по обективността и всестранността на разследването, и по никакъв начин не следва да се разбира като вмешателство в оценката на доказателствата и на фактическите изводи и във вътрешното убеждение на решаващия прокурор. Не е спорно, е с постановление от 02.03.2020 г., предявено на 12.03.2020 г., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 20.05.2013 г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр.Сливен, в качеството си на лекар - чрез съставяне на документи с невярно съдържание: оперативен протокол № 708 ХО от 20 май 2013 година и история на заболяването № 10049 обща ХО 920, на пациента Р. Р. К., в която вписал извършването на хирургически манипулации ентеротомия и декомпресия на тънко черво на пациента, съзнателно дал възможност на друго юридическо лице МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр.Сливен да получи без правно основание чуждо движимо имущество - пари, собственост на НЗОК, в размер на 365 лв., явяващи се разликата между цената на документираната и отчетена пред НЗОК болнична медицинска помощ КП с № 162 и реално извършената КП с № 167, което деяние представлява престъпление по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК. На 07.05.2020 г. прокуратурата внесла обвинителен акт против и ищеца за престъпление по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК, за това, че на 20.05.2013 г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр.Сливен, в качеството си на лекар - чрез съставяне на документи с невярно съдържание: оперативен протокол № 708 ХО от 20 май 2013 година и история на заболяването № 10049 обща ХО 920, на пациента Р. Р. К., в която вписал извършването на хирургически манипулации ентеротомия и декомпресия на тънко черво на пациента, съзнателно дал възможност на друго юридическо лице МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - град Сливен да получи без правно основание чуждо движимо имущество - пари, собственост на НЗОК, в размер на 365 лв., явяващи се разликата между цената на документираната и отчетена пред НЗОК болнична медицинска помощ КП с № 162 и реално извършената КП с № 167, което деяние представлява престъпление по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК. Не е спорно, а се установява и от приложеното НОХД № 564/2020 г. по описа на Сливенския районен съд, образувано по внесения против ищеца обвинителен акт, че наказателното производство пред първоинстанционния съд е приключило на 21.04.2021 г., когато съдът е приключил съдебното следствие, дал е ход на съдебните прения и с присъда № 260048 от 21.04.2021 г. ищецът е бил признат за невиновен и оправдан за извършване на престъплението по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК за повдигнатото му обвинение, като присъдата е подписана с особено мнение на докладчика, който е посочил че според него е извършено престъпление по чл.212, ал.6 НК, съгласно което подсъдимият е следвал да бъде признат за виновен, но е следвало да бъде освободен от наказателно отговорност и наказателното производство да бъде прекратено. Страните не спорят, че след протест от Прокуратурата против присъдата на РС Сливен, след отвод на всички съдии от Сливенски окръжен съд, протестът е бил разгледан от Окръжен съд Стара Загора, който което с решение № 92 от 24.06.2022 г. по ВНОХД № 2404/2021 г. е потвърдил оправдателната присъда на Сливенски районен съд. Спорно по делото на първо място е, претърпял ли е ищецът неимуществени вреди в описаните в исковата молба характер, обем и интензитет. Спорно е още, ако и доколкото ищецът е претърпял вреди, имат ли те връзка с повдигнатото му от Прокуратурата процесно обвинение, като в този смисъл ответникът навежда възражения, че наказателното производство конкретно против ищеца от привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда е приключило в разумни срокове и по него на ищеца не са налагани мерки за неотклонение или мерки за процесуална принуда; прокуратурата не е разгласявала обстоятелства по това дело, а колегите на ищеца са били осведомени за случая по повод воденото разследване във връзка с деянието преди привличането на ищеца като обвиняем; непосредствено преди повдигането на обвинение против ищеца за престъпление по чл.212, ал.2, вр.ал.1 НК, против него е водено наказателно производство за друго престъпление - по чл.123, ал.1 НК, съотв.описаните от ищеца негативни отражения върху здравето и психиката му, както и върху начина му на живот, са могли да настъпят в резултат и от предното наказателно производство. Установява се от приложеното НОХД № 564/2020 г. на РС Сливен, че производството е протекло в осем открити съдебни заседания, като в едно от тях – на 07.08.2020 г. не е бил даден ход на делото поради планирано отпуск на защитника на подсъдимия; в съдебното заседание на 25.09.2020 г. е констатирана очевидна фактическа грешка във внесения обвинителен акт и делото е било отложено за 09.10.2020 г. по внесеният обвинителен акт след извършената в него поправка; следващото заседание е било отложено поради това, че не е бил връчен препис от поправения обвинителен акт. В съдебното заседание на 15.01.2021 г., прокуратурата е изменила обвинението, поради което делото е било отложено за събиране на доказателства. В съдебно заседание на 21.04.2021 г., съдът е приключил съдебното следствие, дал е ход на съдебните прения и е постановил оправдателна присъда. Установява се, че в хода на наказателното производство (в досъдебното производство) са разпитани като свидетели 10 души – самият ищец, негови колеги от болницата и служители на РЗОК - Сливен, а в съдебното производство като свидетел е бил разпитан един колега на ищеца. Установява се от показанията на разпитаните свидетели, че от м.март 2020 г. у ищеца е настъпила коренна промяна, както на здравословното му състояние, което се влошила - с получаване на чести и често тежки хипертонични кризи, неспокоен сън и сънуване на кошмари (следва да се отбележи, че установяването на така описаното здравословно състояние на ищеца може да стане с гласни доказателства, тъй като не се касае за „строго специфични здравословни проблеми“, които да могат да се установяват само с писмени доказателства), така и на психиката му – станал затворен, вял, непрекъснато се чувствал уморен, ограничил контактите си в колеги, приятели и роднини. Често бил изнервен, понякога и гневен, което допълнително влошило комуникацията му с околните. Сринало се самочувствието му, изпитвал срам от това, ч всички знаят за воденото срещу него дело и го осъждат. Установява се от приложеното НОХД № 564/2020 г. по описа на Сливенския районен съд и от представения договор за правна защита и съдействие, че в наказателното производство ищецът е бил представляван от адв.Н. К., на когото ищецът е заплатил адв.възнаграждение в размер на 500 лв. Така установената фактическа обстановка съвпада с възприетата от първоинстанционния съд. Съгласно чл.2, ал.1, т.3, предл.първо от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съдът намира за доказано по делото наличието на всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за репариране на причинените вреди на ищеца – ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.212, ал.2, вр.ал.1 от НК; обвинението е повдигнато пред съд; влязла в сила присъда НОХД № 564/2020 г. по описа на Сливенския районен съд, потвърдена с решение № 92 от 24.06.2022 г. по ВНОХД № 2404/2021 г. по описа на ОС Стара Загора, ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения; за ищеца са настъпили имуществени и неимуществени вреди вследствие на проведеното наказателно преследване. Отговорността на държавата е обективна, безвиновна, тъй като отговоря и при липса на проявена вина на съответното длъжностно лице /чл.4 ЗОДОВ/. При установяване на обема на понесените от ищеца неимуществени вреди, определени от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при съобразяване на изброените в т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. конкретни обективно съществуващи обстоятелства, съдът констатира, че в случая ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпления от общ характер по чл.212, ал.2, вр.ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години. Наказателното преследване срещу ищеца от привличането му като обвиняем на 02.03.2020 г. до окончателното приключване на съдебната фаза с влизане в сила на оправдателната присъда на БОС на 24.06.2022 г., е продължило около 2 години и 3 месеца, което настоящият състав също както и първоинстанционния съд, приема, че е в рамките на разумния срок. На следващо място съдът отчита обстоятелството, че независимо от това, че по повдигнатото против ищеца обвинение се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години, срещу ищеца не са били предприети мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Преценявайки интензитета и продължителността на преживените от ищеца душевните болки, страдания и неудобства на пострадалия - в личен и професионален план, съдът съобразява приетото в съдебната практика, че при обикновеното засягането на неимуществени права (право на свободно развитие на личността, право върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот, право на изображение и др.), пострадалият не следва да доказва всяко свое негативно изживяване и поради което съдът трябва да определи обезщетението по справедливост. Независимо от това съдът приема за доказано от събраните гласни доказателства, в резултат от наказателното преследване, ищецът се променил, бил притеснен от промененото отношение на хората към него. Тревогите и притесненията се отразили негативно и на здравословното и на психичното му състояние - започнал да вдига кръвно, страдал от безсъние, станал раздразнителен и нервен, увеличил дозата на лекарствата за понижаване на кръвното налягане. Изпитвал неувереност в отношенията си с колегите, понижила се самооценката му, изпитвал срам от това, че всички знаят за воденото срещу него наказателно производство. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че е нормално и житейски логично ищецът да е преживял психически притеснения, емоционални и физически страдания, които са влошили качеството му на живот както в личен, така и в професионален план в резултат от предприетата наказателна репресия срещу него. Съдът отчита, че към момента на повдигане на обвинението и на наказателното преследване ищецът не само е бил известен лекар-хирург в града, но и е заемал длъжността Ръководител на Отделението по хирургия в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД в гр.Сливен, ползвал се е с авторитет сред съгражданите си, поради което наказателното производство срещу него е накърнило доброто му име в професионален аспект, и допълнително е уронило професионалния му престиж и авторитет. При преценка на негативното отражение на проведеното срещу ищеца наказателно преследване върху професионалната реализация на ищеца обаче съдът отчита, че за обема на настъпилите вреди в голяма степен са допринесли и други обстоятелства. Съдът приема, че обстоятелството, че ищецът е бил обект и на предходно наказателно преследване за друго деяние, за което му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 НК, за което също се предвижда наказание лишаване от свобода (от една до шест години), приключило непосредствено преди повдигане на процесното обвинение, също е оказало негативно отражение върху здравето и психиката на ищеца (съгласно твърденията на ищеца в исковата му молба по гр.д.510/2019 г. на ОС Сливен), които неимуществени вреди също са били обезщетени по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Прокуратурата не може да носи отговорност за разгласяването сред колегите на ищеца на наказателното преследване срещу него, тъй като в случая колегите му са били разпитвани като свидетели по досъдебното производство още преди привличането на ищеца като обвиняем и са били наясно със случая. По така изложените съображения настоящият състав приема за справедливо за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване, е обезщетение в размер на 8 000 лв като при определяне на този размер съдът съобрази и икономическите условия в страната към момента на причиняване на вредите. Върху така приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, се дължи и законна лихва считано от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на главницата. Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 8 000 лв до присъдения размер от 40 000 лв и законна лихва върху горницата над 8 000 лв, считано от 24.06.2022 г., и вместо това следва да се постанови отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 8 000 лв до присъдения размер от 40 000 лв и за законна лихва върху горницата над 8 000 лв, считано от 24.06.2022 г. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Също с оглед постановения резултат, дължимото на основание чл.38 ЗА на адв.Н. К. адвокатско възнаграждение съдът определя в размер на по 1 300 лв за всяка от двете инстанции, което налага отмяна на обжалваното решение и в частта, в с която на адв.К. е присъдено адв.възнаграждение по чл.38 ЗА за първоинстанционното производство над сумата от 1300 лв до присъдения размер от 3 850 лв. При определяне на дължимото на адв.К. адв.възнаграждение за въззивното производство, съдът съобрази както присъдения размер на обезщетението, така и фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че адв.К. е изготвил отговор на въззивната жалба на ответника и се е явил в едно съдебно заседание по делото. Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд