Решение № 207 от 23.12.2024 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 868/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-153 от 20.09.2024 година на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в частта, с която на М. Г. Х. с ЕГН •••••••••• от град ••••••••••••••••••••••••••, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Самарско знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат И. И., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – не било извършено замерване на нивото на шума, което било съставомерен признак на процесното нарушение. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат И. И. иска от Съда да отмени НП на основанието, изложено в Жалбата, като допълнително сочи, че ЗЗШОС не бил приложим в конкретния случай. Не е представен Списък на разноските. В съдебната фаза не се ангажират доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на НП (въззиваемата страна) - Началникът на РУ – Свиленград, редовно призован, не се явява. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото. Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 05.09.2024 година автопатрул 7715 в състав свидетелите Д. М. М. и А. М. А. изпълняват служебните си задължения в град Свиленград, област Хасково, като извършват обход. Около 23.05 часа във връзка с получен сигнал от оперативния дежурен на РУ – Свиленград посещават ромската махала, където на улица „А. Кипров” при извършена полицейска проверка установяват, че жалбоподателят пред дом № 25 на открита площ в зона и територия, предназначена за жилищно строителство, използва озвучителна техника (тонколона), с което нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите. На масата заедно с жалбоподателя се намира и лице от женски пол. На същата дата предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. М. М. – Младши инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с Полицай (полицейски орган), във връзка с възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД с бланков № 496966 и с входящ № 351А-153, входиран на 13.09.2024 година. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си А. М. А.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето озвучава на открито в зона и територия, предназначена за жилищно строителство след 23.00 на 05.09.2024 година и преди 08.00 часа на 06.09.2024 година. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя, който не сочи възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис. В този смисъл е и Докладната записка на свидетеля М.. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение. След получаване на образуваната преписка и сезиран надлежно с така съставения АУАН, Началникът на РУ - Свиленград издава процесното НП № 351А-153 на 20.09.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от актосъставителя - чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 01.10.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и Придружителното писмо с рег.№ 351000-6624 от 10.10.2024 година). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗШОС се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д. М. М. е полицейски орган от РУ – Свиленград и от Писмо с рег.№ 351000-6854 от 18.10.2024 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 37 от ЗЗШОС и чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” от Бончо Бонев е и служебно известно на настоящия Съдебен състав. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект. На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 351000-6854 от 18.10.2024 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в частта за Глобата, в резултат на плащане на финансовата санкция. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 36 от ЗЗШОС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 37 от ЗЗШОС. Съгласно чл. 36 от ЗЗШОС, АУАН, с които се установяват административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл. 17 – чл. 22, т.е. в конкретния случай съгласно чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС оправомощени от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.1. от Заповед № 8121з- 829/23.07.2019 година е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на РУ. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 05.09.2024 година актосъставителят Д. М. М. е заемал длъжността „Младши инспектор в в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля М., направено в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 година. Предвид изложеното актосъставителят Д. М. безспорно се явява полицейски орган, който има правомощията по чл. 36 от ЗЗШОС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗШОС. Констатираното нарушение попада именно в обхвата на чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Вярно е че в АУАН не са посочени дата на раждане и личен адрес на свидетеля А. А., но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата му, както и че е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираните пропуски не представляват съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова). Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения: Настоящият състав на Съда, намира, че по отношение на нарушението на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС вменено на жалбоподателя неправилно е приложен материалният закон. Съгласно посочения текст се забранява озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 (обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение), и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 08.00 часа, с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗШОС законът се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации. В ал. 2 на чл. 3 изрично са регламентирани изключенията от приложното поле на закона в зависимост от източника на шум - като същият не се прилага за шума, предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие, от домашни дейности, от съседи в жилищни сгради, на работните места, в транспортните средства, в зони на военни действия и предизвикан от събрания, митинги и манифестации. Видно от нормата на чл. 3, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗШОС законът е разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в различни нормативни актове, като ал. 5 предвижда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се определят с Наредби на Общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация, т.е. законовата делегация, съдържаща се в чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, дава правомощие на Общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно визираната категория шум - този предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради. В процесния казус Съдът намира източникът на шума да е точно домашни дейности, тъй като по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят в късните часове на 05.09.2024 година пред дома си в град Свиленград е заедно с приятелка, като има озвучителна техника, поради което музиката се чува на голямо пространство. Следователно процесният случай изобщо не попада в обхвата на посочения закон. Т.е. според състава на Съда изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, попада в хипотезата на шум, предизвикан от домашни дейности, което е едно от изключенията от приложното поле на закона. Предвид горното неправилно извършеното от жалбоподателя е подведено под нормата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и е наложена санкция по реда на чл. 34а, ал. 1 от същия закон. В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на НП, то се излагат следните доводи: Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че Х. е извършвал установеното озвучаване; както би приел, че територията на града, мястото, където са били Х. и познатата му е зона и територия, предназначена за жилищно строителство. На следващо място Съ д ъ т б и намерил за неоснователно възражението, направено в Жалбата от страна на адвокат И., че не са събрани доказателства относно показателя (нивото) на шума, респ. че шумът не е изследван. Нивото на шума не е обективен елемент на състава на нарушението. При анализ на разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се налага изводът, че тя въздига в нарушение самия факт на озвучаване в оказаните площи в периода от 23.00 часа до 08.00 часа, като не сочи конкретна стойност на шум, която същото озвучаване не следва да надвишава, т.е. тя забранява въобще озвучаването на обекти през посочените в нея времеви отрязъци без значение от нивото на шума - изпълнителното деяние се изразява в самото озвучаване на съответния обект, независимо дали звукът е силен или тих във времето, в което нормата забранява това. В този смисъл ясна е волята на законодателя да забрани в посочения часови период всяко едно озвучаване, което би могло да наруши нощната тишина и спокойствието, каквото в случая би се установило. Приложената санкционна норма на чл. 34а не регламентира други обективни елементи от състава на нарушението. Затова според настоящия Съдебен състав в случая конкретното ниво на шума, измерено в децибели, не би било нужно да се установява. Налице биха били данни и за виновно поведение от страна на нарушителя. Т.е. налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл. Ето защо Съдът би намерил, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, поради което правилно би била ангажирана и административнонаказателна му отговорност. В конкретния случай АНО е наложил Глоба в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС. Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание. Досежно приложението на чл. 28 о т ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба (ДР) от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкци я на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не б и съставлявало процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. И това би било така поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 година свидетели – Д. М. М. и А. М. А.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание, не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Д. М. М. и А. М. А.. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на Д. М. М. и А. М. А. не биха се намерили, а единствено поради служебното им качество: служители на РУ – Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати. В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между М. Г. Х. и адвокат И. И., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване. В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано по Жалба на санкционираното лице М. Г. Х., който е бил представлявана по делото от надлежно упълномощения адвокат И. И., а обжалваното от него НП е отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт. Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ. Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 350 лв. за въззивната инстанция съобразявайки се с ниската правна и фактическа сложност на делото, която е типична за подобен род дела, с малкия обем на материалите и с размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата, извършена от процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и съдействие) – написване на мотивирана Жалбата в исканата насока за отмяна, кабинетна работа с оглед проучване на съдебната практика по този вид дела и процесуално представителство, изразяващо се в написване на Писмена молба по хода на делото и по същество. Съдът намира, че този размер отразява реалната пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота на настоящото изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 година, тъй като намира същата за неприложима на основание Решението от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира, че хонорар в този размер (350 лв.) е непропорционален на целта на закона. Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на разноските. Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. В случай на потвърждаване на НП искането за разноски, направено от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, би било неоснователно. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав