Решение № 8127 от 25.9.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1128/2025 г.

Производството е по реда на чл.197 ал.3 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от С. К. С. от [населено място], [ЕГН] против решение № 105/07.05.2025 г. на директор на ТД на НАП Пловдив, с което е оставено без уважение жалбата му срещу ПНПОМ с изх. № С2500016-023-0001195/25.04.2025 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалноправните норми. Твърди се, че при неприключило ревизионно производство публичният изпълнител е пристъпил към налагане на обезпечителни мерки. Счита се, че обжалваното постановление противоречи на разпоредбата на чл. 196 ал.1 от ДОПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Липсвали мотиви за необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Наложените мерки били явно несъразмерими и в противоречие с целта на закона. Не било съобразено т.42 от решение на СЕС по дело С-122/23. Не била налична и изискуемата от закона специална цел.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от адв. Х. на посочените в нея основания. Претендират се разноски.

Ответникът- директор на ТД на НАП Пловдив, чрез юрк. Ц. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд-Пловдив, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и след направената служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно изискванията на ДОПК, намери следното:

Жалбата е в срок, подадена от адресат на акта, поради което е допустима и следва да се разгледа по съществото й.

От фактическа страна се установява следното:

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-023- 0001195/25.04.2025г., издадено от А. К., на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, са наложени следните обезпечителни мерки:

• запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в П. ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и ТИ БИ АЙ Банк ЕАД за сумата от 563 201, 78 лв.

Изпратени са запорни съобщения съответно до „П. инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Получен е отговор от „Юробанк България“ АД, че запорът е наложен на 28.04.2025г., както и отговор от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, че запорът е наложен на 28.04.2025г. Видно от изпратените отговори има предходно наложени запори и в двете банки, а по сметката в „Ти Би Ай Банк“ няма наличност.

Постановлението, с което са наложени предварителни обезпечителни мерки е издадено във връзка с постъпило мотивирано искане №Р-16001625000398-039- 001/17.04.2025г. от В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, извършвана на С. К. С. с [ЕГН], възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001625000398-020-001/28.01.2025 г. В искането е посочено, че при извършваната ревизия е установено, че лицето неправилно е третирало разходите за амортизации, неправилно отчетени през 2020г. и същите на основание чл.77, ал.2 от ЗКПО, следва да се отнесат в увеличение. Също така следва да са отнесат в увеличение и установени неприсъщи разходи на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО. Установени са сделки сключени с цел отклонение от данъчното облагане по реда на чл. 16 от ЗКПО, които също следва да се отнесат в увеличение на финансовия резултат на 2020г. Очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне, е посочен в искането както следва: годишен и авансов данък по ЗДЦФЛ на ЕТ - главница 387 120, 31 лв. и лихва 176 081, 48 лв., изчислена към 15.04.2025г.

От страна на публичния изпълнител е констатирано, че е постъпило мотивирано искане от компетентен орган по приходите, поради което е налице хипотезата на чл.121, ал. 1 от ДОПК. Наличието на мотивирано искане от орган по приходите е предпоставка за налагане на предварителни обезпечителни мерки, които съгласно чл.121, ал. 2 от ДОПК се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентния материално, персонално и териториално орган, съгласно разпоредбата на чл. 121 ал.2 от ДОПК и 195 ал.3 от ДОПК, а именно директор на ТД на НАП Пловдив. Установява се от представена по делото заповед ЗЦУ-ОПР-78/15.11.2023 г., че подписалия решението зам. директор на ТД на НАП Пловдив е бил оправомощен да изпълнява правомощията на директор на 07.05.2025 г., на която дата е издадено и решението. Представена е и заповед за командировка, видно от която титулярът е бил в невъзможност на посочената дата да изпълнява правомощията си. Атакуваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки също е издадено от компетентен орган- главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив.

При издаването не са допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила. Същият е постановен и при спазване на материалния закон и целта на закона.

Формата и съдържанието на издаваните от публичния изпълнител постановления са уредени в чл. 196 от ДОПК и издаденото в настоящия случай ПНПОМ съдържа всички регламентирани реквизити. В ПНПОМ е посочено правното основание - чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Противно на заявеното в жалбата, в същото са изложени и фактическите основания за издаването му - наличие на ревизионно производство, възложено с ЗВР, при което се очакват задължения в особено голям размер - 563 201, 78 лв. към 15.04.2025 г., както и установените данни в хода на ревизионното производство. Обезпечителната нужда е мотивирана с възможността за гарантиране на публичния интерес, като се запази имущество, което може да послужи за погасяване на задълженията при евентуално бъдещо неизпълнение на установените задължения, без да се възпрепятства или спира дейността на ревизираното лице.

Не може да се сподели доводът, че публичният изпълнител е допуснал предварително изпълнение без да е приключило ревизионното производство. Касае се за текуща ревизия, като разпоредбата на чл. 121 ал.1 от ДОПК дава възможност предварително да бъде обезпечено събирането на публични вземания, с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В тази връзка е налице подробно искане № Р-160016250000398-020-001/28.01.2025 г. на главен инспектор по приходите, в качеството му на ръководител на ревизията.

Възражението за непропорционалност и несъразмерност на мярката също е подробно обсъдена в атакуваното решение. Установено е, че в две от търговските банки, в които са наложени запори има и предходно наложени такива- т.е. налице са и други кредитори, което намалява възможността за удовлетворяване на държавното вземане. В третата търговска банка няма наличност. Освен това обезпечението е наложено до размера на предполагаемото вземане. Все в този ред на мисли следва да се отбележи, че не е установено друго движимо или недвижимо имущество върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.

С оглед изискването на чл. 121 ал.3 пр.1 от ДОПК, ПНОМ да не се налагат върху активи, обезпечаването върху които да води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, законосъобразно е цитирана от страна на органа и правната възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 229 от ДОПК- да се иска от публичния изпълнител разрешение за неотложни плащания. В този случай, ако прецени, че са налице условията за това, публичният изпълнител може да издаде разпореждане до банката, част от постъпилите по сметката на длъжника суми да останат на негово разпореждане за извършване на неотложни плащания.

Разпоредбата на чл. 199 от ДОПК дава възможност да бъде допуснато заменянето на обезпеченото имущество с друго такова равностойно по размер, възможност от която липсват данни жалбоподателя да се е възползвал към настоящия момент.

Като краен се налага извода за неоснователност на жалбата, а атакуваните ПНОМ на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив и потвърдителното решение на директора на ТД на НАП Пловдив са правилни и законосъобразни.

При този изход от спора на ответника се дължат разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.179 ал.3 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, 13 състав