Решение № 118 от 10.1.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 895/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Образувано е по жалба от Х. Х. Н. с адрес: гр.Стара Загора, бул.“Патриарх Евтимий“ № 7, вх.Б, ап.1, подадена чрез пълномощника му адв.В., против Отказ с УРИ: 1959з-890 от 22.10.2024г. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпаси за него, издаден от Началника на Първо районно управление /01РУ/ - Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят сочи, че през 1998г. му е било издадено разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, което е било подновявано нееднократно. В случая без да изясни релевантните факти и без да бъде предоставена възможност на заявителя да мотивира и обоснове искането си, административният орган е постановил отказ да се издаде разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Сочи се за нарушено изискването, регламентирано в чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, според което при констатиране на непълноти и/или несъответствия в подадените документи органът е следвало да уведоми заявителя и да даде указания за отстраняването им в 30-дневен срок. Като не е сторил това административният орган е постановил оспорения акт при допуснати съществени процесуални нарушения, което е основание за неговата отмяна. Отделно от това се поддържа, че доколкото заявителят като бивш военнослужещ е сред лицата, посочени в чл.78 от ЗОБВВПИ, то по отношение на него е налице привилегирован режим за снабдяване с разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и от страна на заявителя не е било необходимо да мотивира и доказва основателна причина за исканото разрешение. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на оспорения отказ на Началника на Първо РУ – Стара Загора. Ответникът по жалбата - Началник на Първо Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител – юриск.А., изразява становище за неоснователност на оспорването. С доводи за материална и процесуална законосъобразност на обжалвания акт моли жалбата да бъде отхвърлена. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Жалбоподателят в настоящото производство – Х. Х. Н., е подал Заявление по образец вх. № 195900-1674/26.09.2024 г. до Началника на Първо районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, с което е направил искане за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет „Макаров“ кал.9х19, № АП 5544, тъй като срокът на разрешителното изтича на 24.10.2024г. В допълнителна молба към заявлението като „основателна причина“ за подновяване на разрешителното за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, се сочи, че същата е: „както и до сега, за самоотбрана – защита от посегателство“. Към искането са приложени копие от лична карта; Декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ; Декларация по чл.87, ал.1, т.4 във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ; Удостоверение от Национална следствена служба, че срещу Х. Х. Н. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства; медицинско свидетелство, издадено от Център за психично здраве Стара Загора и др. По подаденото от Хр.Н. заявление за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие, е извършена проверка, като видно от Докладни записки с рег. № 1959р-23591/ 09.10.2024г. и рег. № 1959р-23637/09.10.2024 г. лицето не е криминално проявено и регистрирано за извършени от него престъпления и няма образувани съдебни дела по НК; срещу него не са установени противообществени прояви; за лицето няма данни за психическо разстройство; през последните три години не е настанявано в лечебно заведение по реда на глава V, раздел втори от Закона за здравето и не е лекувано за употреба на наркотични вещества, както и за налагани мерки за защита по ЗЗДН; лицето спазва изискванията за съхранение на ООБ на постоянния си адрес, съгласн очл.98 от ЗОБВВПИ – налична метална каса, снабдена със секретно заключване, в която съхранява пистолет „Макаров“, кал.9х18 № АП5544. От служебно изискана електронна справка за съдимост е установено, че Хр.Н. не е осъждан. С Докладна записка УРИ: 1959р-23713/ 10.10.2024г., съставена от мл. ПИ "КОС" в Първо РУ-Стара Загора, са обобщени резултатите от извършената проверка във връзка с подаденото от Н. заявление за издаване разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, като е направено предложение да бъде издадено исканото от Хр.Н. разрешение. С оспорения в настоящото съдебно производство Отказ с УРИ: 1959р-890/ 22.10.2024г., издаден от Началника на Първо районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.58, ал.1, т.10 и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за самоотбрана на Х. Х. Н.. От фактическа страна отказът е мотивиран с необоснованост на искането и недоказана необходимост за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Прието е, че изложените от лицето причини не обосновават по несъмнен начин необходимостта от издаването на исканото разрешение, а при извършена проверка в информационните масиви на МВР не са били установени подавани от лицето жалби и постъпили сигнали, от които да е видно, че спрямо него е имало заплахи или конфликти с познати или други лица, следствие на лоши взаимоотношения, свързани със защита на здравето и живота. По делото са представени от жалбоподателя и приети като писмени доказателства копие-извлечение от военна книжка и служебна бележка, от които се установява, че Х. Х. Н. е бивш военнослужещ, чието служебно правоотношение е било прекратено от 21.03.2002г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния по см. на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ орган – Началника на Първо районно управление – Стара Загора към ОД на МВР – Стара Загора, в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочването на правнорелевантните за хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ факти – недоказано наличие на основателна причина и необходимост за молителя от издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава от фактическа страна постановения отказ на визираното в административния акт правно основание. След като Началникът на Първо РУ – Стара Загора е посочил обстоятелствата, които представляват нормативно регламентираната предпоставка за постановяване на отказ за издаване на исканото разрешение, следва да се приеме, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ за постановяване на мотивиран административен акт. При издаването на обжалвания отказ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, не въвежда специални изисквания или отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение в хипотезата, при която на лицето, подало искането, вече е издавано такова. Това налага извода, че и в тези случаи се спазват процедурата и изискванията, които се прилагат при първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона. Ако лицето желае издаване на разрешение за нов срок, респ. ново разрешение, следва отново да обоснове и да докаже, че отговаря на всички изисквания на закона и че не са налице пречки да му бъде издадено исканото разрешение. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като е имал предходно издадено разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, не е необходимо да обосновава и да доказва наличието на обстоятелства, сочещи на нужда от самоотбрана и съответно на основателна причина за последващо издаване на такива разрешения. Константна е съдебната практика, че при подновяване срока на издадени разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие /какъвто е процесния случай/, административният орган следва да извърши преценка налице ли са установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда от самоохрана и необходимост от носене и съхраняване на оръжие за лични цели. Тази проверка и преценка по никакъв начин не е обвързана с предходно направената такава към момента на издаването на първоначалното разрешение. Да се приеме противното би обезсмислило издаването на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие по ЗОБВВПИ с определен срок на действие. Законодателно възможността за упражняването на тези дейности е поставена в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично, като не съществува нормативно задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Изпълнени са изискванията на чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като е извършена оценка на пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение и необходимите служебни проверки съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ. Законът възлага в тежест на лицето да обоснове искането си - да заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта от издаване на заявеното разрешение. Административният орган няма задължение служебно да издирва и да установява факти или да презюмира съществуването на обстоятелства, които не са посочени от заявителя като такива, обосноваващи потенциална необходимост от издаването исканото разрешение, а единствено да извърши надлежна проверка досежно спазването на формалните законови изисквания и наличието на въведените от заявителя като основание за издаването на разрешението факти. Доколкото недостатъчната мотивировка на подаденото искане не представлява непълнота и/или несъответствие на подадените документи с изискванията на закона, органът не е бил длъжен да провежда процедура по чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Развилото се съдебно производство и процесуалното бездействие на жалбоподателя, въпреки дадените му от съда указания за разпределението на доказателствената тежест и необходимостта да установи обстоятелствата, на които основава направените в жалбата възражения и наличието на условията за издаване на исканото разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, налага извод, че дори и в хода на провелото се административно производство на заявителя да бе указана необходимостта от обосноваване и доказване на направеното искане, би се стигнало до правни изводи и резултат, идентични с възприетото административно решение. Поради което дори и да е допуснато нарушение на административно-производствените правила, то това нарушение не може да бъде квалифицирано като съществено. Обжалваният административен акт е съответен и на приложимия материален закон. Физическите лица могат да придобиват, носят и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, с оглед на което в чл. 58, ал. 1, т. 1 - т. 10 от ЗОБВВПИ нормативно са установени материалноправните пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ. В разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е регламентирано, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По аргумент за противното наличието на "основателна причина", обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за издаване на разрешение т. е ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган. Обстоятелството, че жалбоподателят е бивш военнослужещ с прекратено служебно правоотношение има значение за ползването на по-облекчен ред за разглеждане на заявлението и необходимите документи, посочени в чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Относно основанието обаче за издаване на разрешението се прилагат общите разпоредби, сред които е и правилото на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Анализът на приложимите норми и въведената с тях императивна правна регламентация води до извода, че доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Съответно законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи и съответните доказателства в зависимост от конкретното основание посочено в него, които доказателства да установяват, че действително е налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Следователно подаването на искането има не само сезираща функция – освен че с него се поставя началото на административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на проверката, която органът е длъжен да извърши, а именно да установи съществуването на твърдените факти и обстоятелства, с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението и дали тези обстоятелства релевират обоснована необходимост за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел. Видно от подаденото заявление вх. № 195900-16747/ 26.09.2024г. и допълнително представеното писмено изложение на „основателна причина“ за подновяване на разрешението за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, Х. Н. по никакъв начин не е мотивирал искането си с обосноваване на необходимост от издаване на исканото разрешение, доколкото не са релевирани каквито и да е било данни за наличие на потенциална опасност за живота, личността или имуществото на жалбоподателя, свързана с осъществяваната от него дейност, начина на живот и съответно на реална нужда от защита. Заявителят е посочил единствено, че основателната причина за подновяване на разрешението е както досега, за самоотбрана – защита от посегателство, без обаче да са посочени обстоятелства, които да подкрепят и да обосноват несъмнен извод, че животът, здравето или имуществото на заявителя или на членовете на неговото семейство са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. С оглед на което правилен и законосъобразен е изводът на административния орган, че не са въведени фактически твърдения и не са приложени доказателства за обосноваване съществуването на основателна причина, налагаща издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоохрана като физическо лице /за граждански цели/. Въпреки дадените със съдебно разпореждане № 3443 от 11.11.2024г. указания за разпределението на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира и в съдебното производство доказателства, които да установяват обстоятелства, сочещи наличието на законово регламентираната материално правна предпоставка за издаване на искания разрешителен акт. Действително за да е налице доказана необходимост и основателна причина за придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие по см. на ЗОБВВПИ, не следва да е имало противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота, здравето или имуществото на заявителя. Наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, но само когато са налице заявени данни и надлежно установени конкретни факти за поставяне в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, обосноваващи необходимостта от защита срещу евентуални противоправни посегателства. В случая обаче не са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето, сигурността или имуществото на жалбоподателя. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин. Разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените в чл. 1 от ЗОБВВПИ дейности. Не такъв е смисъла и духа на нормативната регламентация, изискваща във всеки един случай административният орган да извършва преценка дали по отношение на заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда, представляваща основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие за граждански цели и за издаване на благоприятстващ административен акт. Осъществяването на правно-регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, което е наложило и законодателното решение да обуслови издаването на съответното разрешение от наличието на обоснована "доказана необходимост" за притежаването, носенето и съхранението на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, като задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Ето защо с оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ и при липсата на обоснована и доказана необходимост и наличие на основателна причина за Х. Х. Н. от носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице, в съответствие и при правилно приложение на закона административният орган е приел, че не е налице регламентираната материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което съдът намира, че оспореният акт е съобразен с материалните изисквания на закона. С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи като в полза на ОД на МВР Стара Загора – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд