Решение № 4182 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 89/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба а „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, представлявано от управителя В. Р., против заповед № СОЗ-15/19.12.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", с която е определена санитарно -охранителна зона около водоснабдителна група "Просечен", включваща 4 броя каптирани извори, определени са санитарно-охранителни пояси - пояс І, пояс ІІ и пояс ІІІ около каптирани извори "Червената пръст", "Новия", "Домозлук" и "Дядо Стояновата чешма". В т.4 от заповедна е посочено, че следва да са изпълнени следните условия: 4.1. Във връзка с чл. 41, ал.2 от Наредба №3/2000 г. в едномесечен срок от получаване на акта "ВиК"-Варна" ООД и МЗГ /за поземлен имот с [идентификатор] собственост на МЗГ/да обозначат границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост. 4.2 Във връзка с чл. 41, ал.3 от Наредба № 3/2000 г. в срок от една година от учредяването на СОЗ, следва "ВиК - Варна" ООД да възложи актуализация на териториално-устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ. Заповедта се оспорва само в частта на т.4.1 и 4.2. В жалбата се поддържа, че акта в оспорената част е постановен в противоречие с материално правни разпоредби, при съществено нарушение на процесуалните правила и при липса на мотиви, обосноваващи вменените задължения на жалбоподателя. Съгласно чл. 41, ал.1 от Наредба № 3/2000 г. адресат на задължението по чл. 41, ал.2 от същата са съответните кметове на общини и регионални органи на МЗП. Този извод се налага от системното тълкуване на разпоредбите на чл. 41, ал.1 и ал.2 от Наредбата. Ответника е вменил задължение на "ВиК – Варна" ООД да обозначи границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне, както и да отбележи същите в документите за собственост, вместо нормативно определения за това субект – кмета на община Суворово. Съгласно чл. 55, т.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри, кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят в случаите на отразяване на зона на ограничение и нейните изменения. Съгласно чл. 56, ал.1 от същата наредба измененията на КК и КР се извършват служебно от СГКК по местонахождение на имота въз основа на заявление на собственика, от друго лице, когато това е предвидено в закон или въз основа на служебно постъпила информация от компетентен орган – в случая Директора на БДЧР – Варна. Вмененото задължение по т.4.1 от заповедта е в нарушение на чл. 55, т.3 и чл. 56, ал.1 от горепосочената наредба. Съгласно чл. 31а, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗКИР, зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, се отразяват в кадастъра, като данните за зоните на ограничения по ал.1 се предоставят от АГКК по реда на чл. 32 или на глава VІ и органите и лицата, които предоставят данните носят отговорност за актуалността и точността им. Административния орган е допуснал нарушение, в процедурите по отразяване на информацията в КК и КР, която е строго регламентирана, ясни са и конкретните адресати за това. Като е формирал задължения за "ВиК - Варна" ООД ответника е издал акт в противоречие с материалния и процесуалния закон. Идентични аргументи сочи и относно т.4.2 от заповедта, с която на дружеството е възложена актуализация на ТУП /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ. Чл. 41, ал.3 от Наредба № 3/2000 г. не регламентира добавеното от ответника „при необходимост ПУП“, вмененото задължение е в нарушение на закона. Необосновано е вменено задължение именно на жалбоподателя, вместо на съответната община – в качеството й на собственик на публичния актив. По изложените доводи моли да се отмени оспорената заповед в т.4.1 и т.4.2 и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на посочените в нея основания. Ответника, чрез юрисконсулт С. в депозирани молба с.д. № 4029/20.03.2024 г. оспорва жабата. По същество излага доводи, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед в обжалваната част е правилна и законосъобразна. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Варна счита жалбата за основателна по изложените в нея съображения. Административен съд Варна, в настоящия тричленен съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: В полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е издадено Разрешително за водовземане № 21510108/16.10.2009 г., продължено с решене № 1445/4.09.2014 г. с цел питейно-битови нужди от съоръжение за водовземане каптирани извори „Червената пръст“, „Домозлук“, „Новия“, „Дядо Стоянова чешма“. Като място на водовземане е отбелязано – четири каптажа, разположени в землището на [населено място], община Суворово, област Варна. Обекти на водоснабдяване са [населено място], [населено място]. На 21.12.2021 г. е депозирано заявление от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД за откриване на процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона /СОЗ/ за водоснабдителна група „Просечен“, състояща се от 4 бр. каптирани извори, като е приложен проект за СОЗ, изготвен въз основа на Наредба № 3/16.10.2023 г. на МОСВ. Приложени са четири протокола за изпитване на вода за питейно-битови цели от четири обекта. След депозиране на проекта е изготвено писмо изх. № СОЗ-618/4.05.2022 г. от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което е указано на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД на осн. чл. 32, ал.1 т.16 от Наредба №3/2000 г. да бъде конкретизиран срок за изпълнение на календарния план-график за реализация на проекта. Указано е да се представи извадка от КККР с регистър на засегнатите имоти спрямо пояси І, ІІ, ІІІ на СОЗ за всяко водовземно съоръжение – площ на имота, площ с наложени забрани в ползването след реализация на СОЗ, да се посочи номер на ПИ, трайното предназначение на имота, начина на трайно ползване. Представената информация да бъде изготвена от правоспособно лице по кадастър и съобразена с одобрени заповеди на КККР на изпълнителния директор на АГКК, тъй като информацията ще бъде изпратена за съгласуване до СГКК по местоположението на имотите. С писмо от 24.10.2022 г. „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ОООД е посочило, че СОЗ около водоизточниците е изградена, оградата е в добро състояние, зоната е маркирана с табели, съгласно изискванията на наредбата, календарния план за реализация на проекта са изпълнени. Представени са извадки от КККР на засегнатите имоти. С писмото е представена и проект за водоснабдителна група „Просечен“, с възложител община Суворово, ведно със четири скици предложения за четири имота. Приложен е и регистър на засегнатите имоти от СОЗ, видно от който засегнати имоти, попадащи в пояс ІІ и пояс ІІІ са имоти на физически и юридически лица, като имотите са ниви, полски пътища, временно неизползваеми земи, пасища, мери, дървопроизводителни и горски площи, дерета, сред имотите има и такива попадащи в урбанизирана територия: улици, имоти предвидени за индивидуално застрояване и др. Изготвено е писмо изх. № СОЗ-618/А5/7.11.2022 г. от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ до Директора на РЗИ – Варна, за изразяване на становище по проекта за СОЗ в едномесечен срок. ОТ РЗИ – Варна е изготвено писмо с изх. № 21-186/2.12.2022 г., с което е съгласуван без забележки представения проект за СОЗ. Изготвено е писмо до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, с което е дадена възможност за изразяване на становище. В писмо изх. № РД-12-02-2031-1/22.11.2022 г. на Директора на ОДЗ – Варна е посочено, дирекцията не възразява срещу учредяването на СОЗ по проекта. Изискано е становище от директора на Регионална дирекция по горите – Варна относно изготвения проект на СОЗ. С писмо изх. № РДГ04-7179/16.12.2022 г. директорът на РДГ Варна е съгласувал представени проект за СОЗ в частта на горските територии – държавна собственост. От „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД с писмо от 9.12.2022 г. са представени протоколи за изпитване на вода – четири броя от 30.12.2022 г., като са коригирани размерите и площите на поясите. Изготвено е писмо до кмета на О. С., относно обявяване на проект за СОЗ. Към писмото е приложен проекта с указания за обявяването му. С писмо изх. № 24-03-2/31.01.2023 г. на кмета на Община Суворово е уведомил ответника, че във връзка с обявяване на проекта е поставено съобщение на информационното табло в сградата на община Суворово и е публикувано съобщение в интернет страницата на общината за достъп до информацията и за изразяване на становище от заинтересованите лица. Информацията е оповестена за периода от 30.12.2022 г. до 30.01.2023 г. Няма постъпили становища, възражения и мнения от заинтересовани лица. Приложена е и разпечатка от интернет страницата на общината с публикуваното съобщение. Представена е заповед № 18-5012/2.05.2023 г. на началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменение на КК и КР, с която са нанесени нови обекти – ПИ с идентификатори •••••••••••. На 19.12.2023 г. е издадена заповед № СОЗ-15, с която е определена СОЗ около водоснабдителна група "Просечен", включваща 4 броя каптирани извори, определени са санитарно-охранителни зони - пояс І, ІІ и ІІІ около каптирани извори "Червената пръст", "Новия", "Домозлук" и "Дядо Стояновата чешма".В т.4 от заповедна е посочено, че следва да са изпълнени следните условия: 4.1. Във връзка с чл. 41, ал.2 от Наредба №3/2000 г. в едномесечен срок от получаване на акта "ВиК"-Варна" ООД и МЗГ /за поземлен имот с [идентификатор] собственост на МЗГ/ да обозначат границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост. 4.2 Във връзка с чл. 41, ал.3 от Наредба № 3/2000 г. в срок от една година от учредяването на СОЗ, следва "ВиК -Варна" ООД да възложи актуализация на териториално-устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ. С писмо изх. № СОЗ-618/А12/20.12.2023 г. издадената заповед е изпратена на жалбоподателя, Кмета на община Суворово, Директора на РЗИ - Варна, Директора на ОДЗ - Варна, Директора на РДГ - Варна и Началника на СГКК - Варна за сведение, изпълнение и контрол. С разпореждане № 617/18.01.2024 г. на ответника е указано в седмодневен срок да посочи дали представената преписка е в цялост, в случай, че не е да я попълни. Съобщението за разпореждането е връчено на 23.01.2024 г. С писмо с.д. № 1491/31.01.2024 г. Директорът на БДЧР е посочил, че представената преписка е в цялост. Оспорената заповед е общ административен акт. На осн. чл. 181 от АПК оспорването е обявено в ДВ бр.14/16.02.2024 г., на страницата на ВАС, както и на таблото на АС - Варна. При така установените факти, настоящия тричленен съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е насочена срещу годен за оспорване административен акт, тъй като заповедта съдържа своя разпоредителна част, материализираща волеизявление на държавен орган, с което се създават задължения и непосредствено се засят права и интереси на дружеството жалбоподател. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването на административния акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя с известие за доставяне на 21.12.2023 г., а жалбата е депозирана на 4.01.2024 г., т.е. в законоустановения срок. Съдът приема, че жалбата е допустима в частта на оспорването по т.4.2, както и в частта на т.4.1 с която се създава задължение за "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, в останалата част на т.4.1., с която се създават задължения за МЗГ жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателя няма правен интерес от оспорването, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 12, във вр. чл. 119, ал. 4, т. 2 от Закона за водите и чл. 37, т. 1 от Наредба № 3/2000 г. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването и, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта. В случая, от материалите, част от административната преписка, се установява че специалната процедура, разписана в чл. 38-39 от Наредба № 3/2000 г. е спазена – от ползвателя на водоснабдителната система/ съоръжение – "ВиК - Варна" ООД, е депозирано нарочно заявление, придружено с изготвен от него проект за СОЗ, до компетентния за разглеждането му орган – директора на Басейнова дирекция "Черноморски район", който от своя страна, го е изпратил за становище на компетентните регионални органи РЗИ – Варна, РДГ – Варна, ОДЗ - Варна с цел съгласуването му, като видно от приетата по делото кореспонденция, съгласувателната процедура е осъществена. Наред с гореизложеното и в изпълнение на задълженията си по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2000 г. директорът на БД "Черноморски район" – Варна е уведомил Кмета на Община – Суворово, в района на която е процесната СОЗ, за времето и мястото за запознаване на лицата, чиито имоти попадат в границите на проектираната СОЗ с охранителните режими в пояс I, ІІ и ІІІ, както и за срока за представяне на писмени възражения и становища. Съгласно събраните по делото доказателства кметът на общината е обявил на видно място в общината, както и на сайта си, горните обстоятелства, като в дадения на заинтересованите лица едномесечен срок от датата на обявлението писмени възражения и становища срещу проекта за СОЗ не са постъпили. Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че е спазвана процедурата по издаване на СОЗ, разписана в чл. 38-39 от Наредба № 3/2000 г. Процесната заповед има характера на общ административен акт, предвид факта, че с нея се учредяват санитарно-охранителните зони, с които съобразно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. се определят и учредяват охранителни режими, с които се забраняват, ограничават, наблюдават, спират и контролират дейности, които унищожават, увреждат или застрашават да предизвикат в дългосрочен план отрицателна промяна на качеството и/или количеството на водите, непосредствено или като увредят елементите на околната среда, тоест осигурява се защита на посочената територия. Съдът приема, че при издаване на оспорения акт са спазени разпоредбите на чл. 66 и следващи от АПК. Заповедта съдържа фактическите и правни изводи на органа, мотиви за достигане до крайния извод, които са проверими от съда, спазени са и останалите формални изисквания към съдържанието на общите административни актове, за които по аргумент от чл. 74 от АПК се прилагат правилата за издаване на индивидуални административни актове. По приложението на материалния закон, съдът прецени следното: По първата оспорена точка от заповедта - 4.1 е разпоредено във връзка с чл. 41, ал.2 от Наредба №3/2000 г. в едномесечен срок от получаване на акта "ВиК"-Варна" ООД да обозначи границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост. Съгласно чл. 41, ал.1 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. актът за учредяване на СОЗ и нейните пояси се изпраща в 10-дневен срок на съответните кметове на общини и регионални органи на Министерство на земеделието и продоволствието. Нормата на чл. 41, ал.2 от същата наредба сочи, че в едномесечен срок от получаването на акта границите на поясите на зоната се обозначават върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и се отбелязват в документите за собственост. Самата норма на чл. 41, ал.2 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. не сочи адресат на задължението, поради което съдът приема, че за отразяване на СОЗ в кадастралната карта са относими нормите на ЗКИР. В случая с т.4.1 от заповедта е възпроизвежда разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредба № 3/2000 г., предвиждаща в едномесечен срок, границите на поясите на зоната да се обозначават върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и се отбелязват в документите за собственост, т.е. кумулативно са предвидени две задължения. Съгласно чл. 31а, ал. 1 от ЗКИР, в кадастъра се отразяват и зони на ограничения върху поземлените имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, като за зоните на ограничение се води регистър. Съгласно ал. 2, данните за зоните на ограничения по ал. 1 се предоставят на АГКК по реда на глава Шеста. Разпоредбата на чл. 55 от приетата на основание чл. 31 от ЗКИР Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, предвижда че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят в посочените в разпоредбата случаи, между които в т. 3 е предвидено отразяването на зона на ограничение и нейните изменения. С процесната заповед е определена санитарно–охранителна зона около водоснабдителна група, с което се засягат имоти от границата на санитарно – охранителната зона. Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗКИР "зона на ограничение" е затворен контур, в обхвата на който попадат един или няколко поземлени имота или части от тях, за които е въведено ограничение в ползването или извършването на дейности, или представлява сервитутна ивица по смисъла на § 5, т. 33 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. С оспорената заповед се създава зона на ограничение. На основание чл. 55, т. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, редът за отразяване на тази зона е чрез изменение в кадастралната карта и регистри. Съгласно чл. 56, ал.6 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. органи или лица, които създават или поддържат данни за зони на ограничения, в 7-дневен срок от възникването и/или изменението им ги предоставят на Агенцията по геодезия, картография и кадастър във вид и съдържание съгласно чл. 78. В случая СОЗ е учредена с акт на ответника. Съгласно чл. 44 от Наредба № 3/2000 г. документацията по определяне и учредяване на СОЗ се съхранява от съответната басейнова дирекция. Задължението да обозначат границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и планове за земеразделяне и същите да се отбележат в документите за собственост не е на жалбоподателят, т.к. процесната СОЗ е създадена с административен акт. На основание чл. 56, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. легитимирани да поискат изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри за отразяване или изменение на зона на ограничение са органите или лицата, които създават или поддържат данни за зоните на ограничения, собственикът на имота, върху който попада ограничението /това е служещият поземлен имот/ или лицата, в чиято полза е възникнало ограничението. Същевременно чл. 31а, ал. 4 от ЗКИР разширява кръга на лицата, които могат да предоставят на службата по кадастъра данните за зоните на ограничение, определяйки че те могат да бъдат предоставяни и от други органи и лица, но след съгласуването им за актуалност и точност от органите и лицата, които създават и поддържат данни за зони на ограничения, ги предоставят на СГКК по местонахождението на имотите по ред, определен с наредбата по чл. 31. Съгласно разпоредбата на чл. 32, т. 1 от ЗКИР ведомствата, общините, експлоатационните дружества и други юридически лица съобразно характера на своите функции: 1. организират набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни за: буква д) природните богатства в земните недра, а съгласно т. 2 на същата разпоредба създават и поддържат в актуално състояние специализирани карти, регистри и информационни системи въз основа на данните по т. 1. В случая жалбоподателят не е собственик на недвижимите имоти, обхванати от охранителни пояси на четирите каптирани извора. Съгласно чл. 11 от Закона за водите имотите попадащи в зона І на СОЗ са публична собственост, от приложените по делото доказателства е видно, че четирите имота са публична държавна собственост. С точка 4.1 от заповедта е вменено и задължение на жалбоподателя да отбележи данните за СОЗ и в документите за собственост. В случая имотите върху които попада СОЗ не са собственост на дружеството, а са държавни, а други имоти - попадащи в зона ІІ и ІІІ са частна собственост, при което за жалбоподателя няма предвидена възможност съгласно закона да стори такова отбелязване в документите за собственост на трети лица. Комплексният анализ на относимите норми, обуславя извода, че незаконосъобразно от административния орган е вменено задължението за обозначаване границите на поясите на зоната върху кадастралните карти и плановете за земеразделяне и отбелязване на същите в документите е вменено на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, т.к. дружеството не е собственик на недвижимите имоти, обхванати от охранителни пояси. По втората оспорена точка от заповедта - т. 4.2 е разпоредено в срок от една година от учредяването на СОЗ, "Водоснабдяване и канализация -Варна" ООД да възложи актуализация на териториално-устройствения план /при необходимост ПУП/, обхващащ територията на СОЗ. Съгласно чл. 41, ал.3 от Наредба № 3/2000 г. в срок от една година от учредяване на СОЗ се възлага актуализация на териоториалноустройствения план, обхващащ територията на СОЗ. Нормата не посочва адресат на задължението, поради което е приложим специалния - ЗУТ. Приемането и изменението /актуализацията/ на ПУП е производство предвидено в ЗУТ. Съгласно § 5, т. 4 от ДР от ЗУТ, територии с особена териториалноустройствена защита са защитените територии за природозащита по Закона за защитените територии, за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, други територии със специфична характеристика, чийто режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони (високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води - публична държавна собственост съгласно Закона за водите. Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗУТ за опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на минералните води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, от замърсяване и други вредни влияния в устройствените планове се предвиждат санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията, определени по реда на Закона за водите. Режимът на устройство на санитарно-охранителните зони и забранените дейности в тях се уреждат с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 110, ал.1 т.5 от ЗУТ - ПУП е и парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се определят: структурата на територията, устройствените зони и територии с устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот. Разпоредбата на ал. 2 на същата правна норма гласи, че с подробен устройствен план по чл. 110, ал. 1, т. 1 се урегулират: кварталите и поземлените имоти за производствени и складови дейности, за селскостопанско производство и животновъдство, режимът на тяхното устройство и санитарно-охранителните им зони. От приложения по преписката проект за СОЗ се установява, че в процесния случай част от поземлените имоти попадат в урбанизирана територия, а други са земеделски земи, пасища, полски пътища. Нормата на чл. 131, ал.1 от ЗУТ сочи, че заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Съгласно чл. 131, ал.2 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Съгласно чл. 103, ал.1 от ЗВ поземленият сервитут е тежестта, наложена върху един недвижим имот, наречен служещ имот, в полза на друг недвижим имот, наречен господстващ имот, който принадлежи на друг собственик. В случая жалбоподателят не е собственик на имотите засегнати от предвижданията на СОЗ, от представените по делото справки е видно, че част от засегнатите имоти са държавна собственост, други са общинска собственост, а има и засегнати имоти на физически и юридически лица, попадащи в урбанизирана територия. "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД не е собственик нито на господстващите имоти, нито на служещите имоти, респективно не е легитимиран да предприеме постъпки за изменение на ПУП за процесната територия. По изложените съображения, се налага извод за незаконосъобразност на процесната заповед, в оспорените части, поради което жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК и предвид факта, че в случая въпросът е предоставен на преценката на административния орган и естеството му не позволява да бъде решен от съда по същество, преписката следва да се изпрати на ответника за произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, на осн. чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. По делото са представени доказателства за заплатена д.т. в размер на 50 лв., д.т. за обявяване на оспорването в размер на 40 лв. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на жалбоподателят следва да се присъди и сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо сумата от 190 лв. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, трети тричленен състав на АС - Варна