Решение № 261 от 21.11.2024 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 257/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба на „Варнапак„ ЕООД, ЕИК 203137554, представлявано от управителя В.В., чрез пълномощника адв. А. Н. от ВАК и въззивна жалба на „Пробленд Про „ ООД, ЕИК 234780838, представлявано от управителя Д.А. – Я., чрез пълномощника адв. С. И. от ШАК, и двете срещу решение № 998/29.12.2023 г. по гр.д. № 1076/2022 г. по описа на ШРС. Жалбоподателят „Варнапак„ ЕООД, ЕИК 203137554 обжалва решението в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от него искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 7 960.80 лева – главница, съгласно фактура № 1200010151/21.03.2022 г. и 155.22 лева – неустойка, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. Счита, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло исковите му претенции и му присъди извършените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия по жалбата „Пробленд Про„ ООД, ЕИК 234780838, в който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски. Жалбоподателят „Пробленд Про„ ООД, ЕИК 234780838 обжалва решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от него насрещен иск, частично предявен за 10 000 лева от 17 077.28 лева общо, представляващи обезщетение за неизпълнение на договорни задължения, под формата на претърпени загуби. Счита, че в обжалваната му част решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи изцяло исковата му претенция и му присъди извършените по делото разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалбата „Варнапак „ ЕООД, ЕИК 203137554 е депозирал отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски. Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими. Разгледани по същество, първата от жалбите е основателна, а втората – изцяло неоснователна, поради следното: Гр.д. № 1076/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на „Варнапак“ ЕООД срещу „ Пробленд Про“ ООД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 7 960.80 лева – главница, представляваща стойност на опаковъчни материали, съпътстващи материали и консумативи по фактура № 1200010151/21.03.2022 г. и 155.22 лева – неустойка при неплащане на получената стока, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията. Ищецът е основал претенцията си на твърдението, че, в изпълнение на сключен между страните договор за изработка, в края на 2021 г. доставил на ответника хартия на ролка – 149 кг., хартия с печат на ролки 618 мм. – 99.80 кг., хартия с печат на ролки 405 мм. – 30 кг., хартия на ролка – 241.639 кг., хартия за опаковка на захарчета 618 мм. с печат 2 цв. – 367.4 кг., хартия за опаковане на захарчета 618 мм. – 411.80 кг., хартия за опаковане на захарчета 618 мм. с печат 2 цв. – 99 кг., хартия на ролка – 185.880 кг., хартия за опаковане на захар 37 кг., хартия за опаковане на захарчета с печат 2 цв. 405 мм. – 213 кг., за което били съставени стокови разписки и фактура № 1200010151/21.03.2022 г., на обща стойност 7 960.80 лева с ДДС, в която е била посочена дата на плащане най-късно до 11.04.2022 г.. В стоковите разписки била уговорена неустойка при неплащане стойността на доставените опаковъчни материали, в размер на 0.05% от стойността на неизплатената стока за всеки ден просрочие. Тъй като ответникът не извършил плащане в срок до 11.04.2022 г., ищецът му изпратил покана за плащане, но такова не било извършено. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни и е предявил срещу ищеца насрещен иск за сумата от 10 000 лева, като част от вземане в размер на 17 966.28 лева, представляващо обезщетение за неизпълнение на договорни задължения под формата на претърпени загуби. Насрещният ищец е основал претенцията си на твърдението, че, в изпълнение на сключен между него „Нестле България„ АД договор за опаковане на бяла и кафява захар с логото на Нестле възложил на ответника да изработи и му достави опаковъчна хартия с един от дизайните на Нестле. След доставката на готовата хартия управителят на „Проблед Про“ ООД констатирал, че мастилото от хартията пада и остава по пръстите, за което уведомил управителя на „Варнапак“ ЕООД, но същият заявил, че се изисква малко време мастилото да изсъхне, поради което ищцовото дружество продължило производството на пакетирана захар. На 14.03.2022 г. „Нестле България“ АД получило рекламация от клиент, базиран в Румъния за отделяне на мастило от опаковката на продукта доставен от „Проблед Про“ ООД. В резултат, „Нестле България“ АД веднага уведомило ищеца и преустановило работа с него. От своя страна същият провел разговори с ответника, при които се установило, че мастилото е сменено, което било недопустимо, тъй като изискването било мастилата, с които се работи да са подложени на лабораторен анализ в началото на договорните отношения. Именно поради неточното изпълнение на ответника, изразяващо се в отклонение от поръчаното като качество изделие и направената от „Нестле България“ АД рекламация, предстояло контролирано унищожение на 1 700 кашона с пакетирана захар с проблемната хартия, на обща стойност 17 966.28 лева, от които 4 354.06 лева – за хартия, 5 370.62 лева – за изработка и 8 241.60 лева – за захар, от която сума ищецът претендира част в размер на 10 000 лева. В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск го е оспорил изцяло като неоснователен, твърдейки, че не е допуснал отклонение от поръчката и не е използвал некачествени материали, поради което не носи вина за влошаване качеството на пакетираната захар, което най-вероятно се дължи на действия на трети лица, напр. на неправилно съхранение или транспортиране на стоката. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Варнапак“ ООД, седалище и адрес за кореспонденция обл. Варна, общ......, гр......., Стопански двор, представлявано от управителя В.В. срещу „Пробленд Про” ООД, седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. „......“ № 45, представлявано от Д.А. - Я. - за осъждане на ответника да заплати сумата от 7 960.80 лева - главница в т.ч. ДДС, съгласно издадена фактура за доставените опаковъчни материали и съпътстващи услуги и консумативи с № 1200010151/21.03.2022 г., с посочена във фактурата дата на плащане: най- късно до 11.04.2022 г., както и за заплащане на неустойка като отговорност при неплащане на получена стока в размер на 155.22 лева, вкл. и законна лихва от датата на предявяване на иска до датата на окончателното плащане, както и предявения насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.82 от ЗЗД от „Пробленд Про” ООД, седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. „......“ № 45, представлявано от Д.А. - Я. срещу „Варнапак“ ЕООД, седалище и адрес за кореспонденция обл. Варна, общ......, гр......., Стопански двор, представлявано от управителя В.В. - частично предявен за 10 000.00 лева от 17 077.28 лева общо, представляващи обезщетение за неизпълнение на договорни задължения под формата на претърпени загуби, като неоснователни и недоказани. Решението се обжалва и от двете страни, в цялост. При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори между страните, че между „Нестле България“ АД и „Пробленд Про“ ООД е имало сключено рамково споразумение, по силата на което ответникът се задължил да пакетира доставена му от възложителя бяла и кафява захар в пакетчета с логото на Nestle. Във връзка с изпълнение на задълженията си по това споразумение, ответникът възложил на ищеца да произведе хартия за пакетиране на захар с логото на Nestle. С двустранно подписан приемо- предавателен протокол от 01.12.2021 г., ответникът предал на ищеца 543 кг. хартия размер 405 мм. и 424 кг. хартия размер 618 мм.. На 09.12.2021 г. ответникът изпратил на ищеца още 3 бр. ролки 405 мм. – 358 кг., както и 2 бр. ролки 618 мм. – 581 кг. за третия дизайн, както и шпулите. На 10.12.2021 г. управителят на ответното дружество поскал да извърши проверка на качеството на печата на „White Sugar stick Nescafe „ 618 мм. на черен фон и съответствието му със стария, като на 12.12.2012 г. върнал отговор, че печатът е одобрен и може да се печата. В изпълнение на поръчката, ищецът доставил на ответника следните продукти, за което били издадени двустранно подписани разписки: 1/ със стокова разписка от 26.11.2021 г. – хартия за опаковане на захар – 37 кг.; 2/ със стокова разписка № 093/13.12.2021 г. – хартия на ролка – 149 кг.; 3/ със стокова разписка № 090/15.12.2021 г. – хартия с печат на ролки 618 мм. – 99.80 кг. и хартия с печат на ролки 405 мм. – 30 кг.; 4/ със стокова разписка от 16.12.2021 г. – хартия на ролки – 241.639 кг.; 5/ със стокова разписка № 12 489/18.12.2021 г. – хартия за опаковане на захарчета 618 мм. – 411.80 кг., хартия за опаковане на захарчета 618 мм. с два цвята – 99.00 кг.; 6/ със стокова разписка 12490/18.12.2021 г. – хартия за опаковане на захарчета 618 мм. с два цвята – 367.40 кг.; 7/ със стокова разписка от 22.12.2021 г. – хартия на ролка – 185.800 кг.; 8/ със стокова разписка № 12573/29.12.2021 г. – хартия за опаковане на захарчета 405 мм. с два цвята – 213 кг.. На 21.03.2022 г. ищецът издал фактура № 1200010151, с получател ответника за доставени на същия хартиена ролка с печат – 893.52 кг., на стойност 1 867.40 лева; хартия на ролка с печат 618 мм. – 978 кг., на стойност 3 129.60 лева и предпечат и клишета за печат, на стойност 1 628 лева или общо 6 634 лева без ДДС и 7 960.80 лева с ДДС, със срок на плащане до 11.04.2022 г., въз основа на която е предявил претенция за плащане с покана изх. № 269/15.04.2022 г.. От доказателствата по делото се установява и не се спори между страните, че на 14.03.2022 г. пред „Нестле България“ АД била направена рекламация от клиент от Румъния по отношение на произведените от ответника пакетчета захар, във връзка с което дружеството поискало да върне за унищожаване 3 400 торби, равняващи се на 1 700 кашона или 6 800 кг. пакетирана бяла захар „Нескафе стик 4 гр.“. От приложените на л.59 – 63 от първоинстанционното дело извлечения от кореспонденция по ел. поща се установява, че ответникът бил уведомен за направената рекламация на произведения от него продукт на 14.03.2022 г., поради което още същия ден извършил проверка и съобщил на ищеца, че при допир печатът върху хартията за пакетиране оставя следи по пръстите, на което последният отговорил, че услугата е извършена съгласно технологията за печат на подобен вид опаковки, с мастила от реномирани производители, като е възможно готовите захарчета да са били съхранявани при по-висока влажност или овлажнени. На 25.03.2022 г. „Нестле България“ АД изискало от ответника справка за цялото произведено количество с проблемната опаковка, компенсация за количествата чрез издаване на кредитно известие и план за действие за унищожаване на продукта. От приложените на л.153 – 156 документи се установява, че, по повод на постъпилата от чуждестранния клиент рекламация, „Нестле България“ АД извършило тестове на продукта, при които проблемът е бил потвърден и като причина за дефекта е установена увеличаване количеството на мастилото от страна на производителя на опаковката с цел осигуряване по-добро качество на печата, което представлява реален риск от миграция на мастила и прави продукта негоден за човешка консумация и търговска реализация. По тази причина, „Нестле България“ АД поискало унищожаване на всички дефектирали суровини и материали, във връзка с което издало на ответника фактура № 0350021742/19.10.2022 г. на стойност 8 241.60 лева с ДДС, представляваща стойност на доставените му и подлежащи на унищожаване 6 800 кг. бяла захар. От приложените по делото декларация за съответствие на материали, предназначени за контакт с храни и протокол за изпитване, както и от заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ се установява, че дефектиралите пакетчета захар са били изработени от двукомпонентна хартия, произведена в Република Турция, която отговаря на изискванията за използване в хранителната промишленост, съгласно протокол за изпитване на акредитираната лаборатория ИЦ Алми Тест, гр. София от 07.01.2022 г.. На хартията са били поставени печати с логото на Nestle, като единият вариант е бил изпълнен на бял фон с черен надпис, а другият – на черен фон с бял надпис. Спектралният анализ на образците от двата варианта показва, че мастилата на двете опаковъчни хартии са с висока степен на сходство и произхождат от един и същи вид. Хартията върху която са изработени двата варианта на дизайн е с еднакви резултати по маса на единица площ, непрозрачност, свойства при опън, яркост на спукване и съпротивление на раздиране. По делото е разпитан свидетелят Г.М., чиито показания съдът отказва да кредитира, тъй като същият заявява, че не е запознат със случая и не му е известно от къде е била закупена хартията за опаковане на процесните захарчета, както и за възникналия впоследствие проблем, който е станал причина за направената по-късно рекламация. Разпитана е и свидетелката А.М., която твърди, че към момента на рекламацията не е работела в „Нестле България“ и е разбрала за нея впоследствие, от разказа на свой колега. Същата обаче е участвала при проверка на продукта, извършена два - три месеца след предявяване на рекламацията, при която е било установено, че при докосване пакетчетата оставят черни следи. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи: Между страните не се спори, че същите са били в търговски взаимоотношения, като ищецът, в качеството на изпълнител е изработвал и доставял на ответника, в качеството на възложител, хартия за пакетиране на захарчета с логото на Nestle, срещу заплащане на определена цена, което квалифицира договорното им правоотношение като търговска сделка, имаща характер на договор за изработка, към който са приложими разпоредбите на чл.258 и сл. от ЗЗД и на гл. ХХІ от ТЗ. От страните не се твърди и от данните по делото не се установяват пороци на сключения помежду им устен договор за изработка, водещи до неговата нищожност, поради което същият следва да се счита за валидно сключен. Във връзка договора, ответникът не спори, че е получил, описаните в посочените по- горе стокови разписки и фактура № 1200010151/21.03.2022 г. стоки и услуги, както и относно размера на дължимата за тях цена. Спорът между страните е във връзка с твърдението на ответника и насрещен ищец, че е налице некачествено изпълнение на възложената работа от страна на първоначалният ищец по сключеният помежду им договор за изработка, а именно – изпълнителят е сменил без знание и разрешение на възложителя мастилото за печат на хартията, в резултат на което то е проникнало в част от пакетираната захар, което е станало причина съконтрахента му „Нестле България“ АД да направи рекламация по отношение на 1 700 кашона пакетирана захар и да прекрати договорните си взаимоотношения с него, от което за дружеството са произлезли загуби в размер на 17 966.28 лева. Относно това твърдение насрещният ответник възразява, че хартията, от която са били изработени пакетчетата е била доставена от ищеца и е била без сертификат за качество и транспортни документи; преди печатането и при получаване на напечатаната хартия същият не е направил възражения за качеството на печата; по делото липсват данни в какво точно се е изразила направената от клиента рекламация и няма доказателства влошаването качеството на пакетирата захар да се дължи именно на некачествено изпълнение печата на опаковъчната хартия. Във връзка с възведения между страните правен спор, съдът съобрази следното: Съгласно чл.258 от ЗЗД, с договора за поръчка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съгласно чл.260 от ЗЗД, изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди. Съгласно чл.261, ал.1 от ЗЗД, изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Съгласно чл.263 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Съгласно чл.265 от ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: 1/ поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2/ заплащане на разходите, необходими за поправката, или 3/ съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. Според трайната практика на ВКС, недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД. На основание чл.265 от ЗЗД възложителят дължи заплащане на възнаграждение при недостатъци на престирания резултат, но за него се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените възможности: да иска поправяне на работата от самия изпълнител; да иска заплащане на разходите за отстраняване на недостатъците, ако работата е извършена от трето лице или да иска съответно намаляване на възнаграждението. В постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 9/5.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 186/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, II т. о. е прието, че по отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя по чл.265, ал.1 от ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ процес по предявен иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл.266, ал.1 от ЗЗД. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно разпоредбата на чл.265, ал.2 от ЗЗД, възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. Следва да се съобрази, че едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако престираното е негодно за неговото договорно или обикновено предназначение, са налице съществени недостатъци, които обосноват право за възложителя по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора. При възражение за неточно изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, на основание чл.265, ал.2 от ЗЗД, предявено в производство по иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за заплащане дължимо на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна негодност на изработеното, но при установяване на неточно /некачествено/ изпълнение предпоставя, и без изрично упражнено от ответника право по чл.265, ал.1 от ЗЗД, намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание същата разпоредба. Противно тълкуване се явява в противоречие с императивните норми на чл.266, ал.1 и чл.264, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Границите на отговорността на длъжника при неизпълнение са определени в чл. 82 ЗЗД - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, ако те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Според разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно чл.309 от ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. Според константната съдебна практика, неустойката се дължи при следните условия: първо, страните да са я уговорили изрично за неточно или пълно неизпълнение на договора, респ. – при прекратяването му по вина на някоя от тях, и второ, длъжникът виновно да не изпълнил задължението си, т.е. необходимо е да се установи, че между страните по делото е налице сключен договор, въз основа на който да е надлежно възникнало за ответника задължение, което той да не е изпълнил, по причина, за която отговаря. В конкретната хипотеза се установи, че, въз основа на сключения помежду им договор за изработка, ответникът предал на ищеца определено количество хартия, която е била сертифицирана като годна за употреба в хранителната промишленост, като му е възложил да извърши печат на същата с логото на Nestle в два варианта – на бял фон с черен надпис и на черен фон с бял надпис. Установи се също, че преди печатането възложителят извършил проверка за качеството на печата на черен фон и го одобрил. На следващо място, се установи, че в изпълнение на възложената му поръчка, изпълнителят изработил и доставил на възложителя готова продукция, както следва: 1/ със стокова разписка от 26.11.2021 г. – хартия за опаковане на захар – 37 кг.; 2/ със стокова разписка № 093/13.12.2021 г. – хартия на ролка – 149 кг.; 3/ със стокова разписка № 090/15.12.2021 г. – хартия с печат на ролки 618 мм. – 99.80 кг. и хартия с печат на ролки 405 мм. – 30 кг.; 4/ със стокова разписка от 16.12.2021 г. – хартия на ролки – 241.639 кг.; 5/ със стокова разписка № 12 489/18.12.2021 г. - хартия за опаковане на захарчета 618 мм. – 411.80 кг., хартия за опаковане на захарчета 618 мм. с два цвята – 99.00 кг.; 6/ със стокова разписка 12490/18.12.2021 г. – хартия за опаковане на захарчета 618 мм. с два цвята – 367.40 кг.; 7/ със стокова разписка от 22.12.2021 г. – хартия на ролка – 185.800 кг.; 8/ със стокова разписка № 12573/29.12.2021 г. – хартия за опаковане на захарчета 405 мм. с два цвята – 213 кг.. На 21.03.2022 г. ищецът издал фактура № 1200010151, с получател ответника за доставени на същия хартиена ролка с печат – 893.52 кг., на стойност 1 867.40; хартия на ролка с печат 618 мм. – 978 кг., на стойност 3 129.60 лева и предпечат и клишета за печат на стойност 1 628 лева или общо 6 634 лева без ДДС и 7 960.80 лева с ДДС. Изработената хартия била приета от възложителя без възражения в периода м. ноември – м. декември 2021 г., след което същият я използвал за опаковане на пакетчета захар, които пуснал в търговската мрежа. Установи се и, че на 14.03.2022 г. била получена рекламация от клиент, че опаковката на захарчетата с черен фон пуска мастило, поради което възложителят бил принуден да предаде за унищожаване 3 400 торби от тях, равняващи се на 1 700 кашона или 6 800 кг. пакетирана бяла захар „Нескафе стик 4 гр.“. В тази връзка, на 14.03.2022 г. възложителят извършил проби на продукта, при които се установило, че мастилото на пакетчетата оставя черни следи при допир, който дефект продължил да се появява и през следващите два-три месеца. От ангажираните от страните доказателства обаче не се установява ответникът да е извършил проверка качеството на печата на хартията при предаването й от ищеца, респ. появилият се недостатък да не е могъл да бъде констатиран към този момент, особено като се има предвид факта, че дори пет месеца по-късно хартията е оставяла следи при обикновен допир – т.е. дефектът да е имал характера на „скрит недостатък“. Не се доказва също, че ответникът е установил некачествено изпълнение на печата при извършеното от него пакетиране на захарта, съответно при първоначалното й пускане в търговската мрежа. Предвид изложеното, че рекламацията е постъпила само от един от клиентите след повече от два месеца и след като стоката е била съхранявана, транспортирана и въведена в търговския оборот от трети лица, за действията на които ищецът не носи отговорност, съдът приема за недоказан факта, че същият е допуснал некачествено изпълнение на възложената му от ответника работа, което да е станало причина за дефектиране на въпросните 3 400 торби пакетирана бяла захар, респ. да се намира в пряка причинно следствена връзка с понесените от последния загуби, равняващи се на стойността на негодната за употреба продукция. С оглед на изложеното, достига до извод, че изпълнителят е изпълнил точно възложената му работа и тя е била приета без възражения от възложителя, поради което, на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи на ищеца заплащане на дължимото за нея възнаграждение в цялост, а именно в размер на 7 960.80 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. Съответно, поради липса на доказателства за ангажиране отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение на възложената работа, предявеният от ответника насрещен иск за заплащане на обезщетение за претърпени загуби се явява неоснователен, което налага отхвърлянето му. Относно претенцията на ищеца за неустойка за забавено плащане, се установи, че до датата на приключване на съдебното дирене ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата по договора за изработка цена, както и, че в двустранно подписаните между страните стокови разписки е било посочено изрично, че задължението за плащане на възложителя по всяка от тях възниква от датата на подписването й на вписаната в нея дата за падеж на плащане, като за всеки просрочен ден след тази дата възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.05% на ден върху общата стойност на получените и неплатени стоки. Установи се също, че на 21.03.2022 г. ищецът е издал фактура за дължимата по договора за изработка цена, с посочен падеж на плащане 11.04.2022 г., като, въпреки отправената му покана ответникът не е извършил погашение на дълга. Предвид горното, доказаната по безспорен начин забава на възложителя и, че неустоечната клауза не противоречи на закона и добрите нрави, съдът приема, че предявеният от ищеца иск за неустойка върху главницата от 7 960.80 лева, считано от датата на падежа на вземането - 11.04.2022 г. до завеждане на исковата молба – 25.05.2022 г. е основателен и доказан за сумата от 155.22 лева, поради което следва да се уважи. В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция достига до извод, че в частта, в която са отхвърлени предявените от „Варнапак“ ЕООД искови претенции обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени като вместо него бъде постановено друго, с което „Пробленд Про“ АД да бъде осъдено да заплати на „Варнапак„ ЕООД, на основание чл.266 от ЗЗД, сумата от 7 960.80 лева – главница, представляваща цена на доставени хартиена ролка с печат – 893.52 кг., на стойност 1 867.40; хартия на ролка с печат 618 мм. – 978 кг., на стойност 3 129.60 лева и предпечат и клишета за печат, на стойност 1 628 лева, за които е издадена фактура № 1200010151/21.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и, на основание чл.92 от ЗЗД, сумата от 155.22 лева – договорна неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл.266 от ЗЗД за периода 12.04.2022 г. – 24.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава считано от 25.05.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, а също и направените в първоинстанционното производство разноски, в размер на 3 164.43 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. В останалата му част, с която е отхвърлен предявения от ответника насрещен частичен иск за сумата от 10 000 лева – претърпени загуби, решението е правилно и следва да се потвърди. Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Пробленд Про“ АД следва да заплати на „Варнапак“ ЕООД деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 924.27 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Водим от горното, съдът