Решение № 260407 от 7.10.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 10054/2019 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение от 10.05.2019 г. по гр.д. № 57210/18 г., СРС, ГО, 166 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Х.А., ЕГН •••••••••• с адрес ••• срещу П.на Р.Б. с адрес гр. София, бул. „•••••••иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2800 лв. - обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от отдаване на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Света Троица”, ул. „••••••••под наем в размер на договорения месечен наем за периода от 27.07.2016 г. - 23.02.2017 г. поради виновното противоправно поведение на служители на ответника, ведно със законната лихва за забава от 28.08.2018 г. до изплащане на вземането КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА И.Х.А., ЕГН •••••••••• с адрес ••• ДА ЗАПЛАТИ на П.на Р.Б. с адрес гр. София, бул. „•••••••основание чл. 78, ал. 3 ТПК сумата от 150, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца, с която се твърди, че е не правил но и незаконосъобразно. Излага съображения, че неправилно съдът приел, че задържането на ключовете от апартамента не съставлява неправомерно действие, респ.не е налице тази задължителна предпоставка от фактическия състав на обезвредата.Неправилни били и мотивите, че от датата на постановлението, с което се връщат ключовете до изменящото го постановление, изтеклият период не е прекомерен.Счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Мол и да бъде отменено решението на СРС и искът да се уважи.П ретендира присъждане на разноски. Въззиваеми ят е депозира л отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.Претендира разноски. Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивн ата жалб а е подаден а в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустим а Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви. За пълнота следва да се отбележи следното: Предявеният иск е с правно основание чл.45 във вр. с чл.49 ЗЗД. Отговорността по чл.49 ЗЗД е субсидиарна.Тя съществува дотолкова, доколкото виновно са причинени вреди от лице, на което е възложена известна работа.При тази отговорност възложителят отговаря не лично за своите действия или бездействия, а за такива на причинителя на вредата.Затова тази отговорност е гаранционно-обезпечителна за вреди, пряка и непосредствена последица от противоправно деяние на лицето, на което е възложена работата. С подадената въззивна жалба се навеждат твърдения за претърпени вреди за периода от 27.07.2016 г. до 23.02.2017 г. за неправомерно лишаване от ползване на имота. Твърди се, че лишаването е станало по вина на П.на РБ, тъй като до приключване на наказателното производство, в рамките на което жилището е било запечатано като веществено доказателство, връщането му е разпоредено с прокурорско постановление в полза на наследниците по закон на починалото лице, въпреки, че по преписката е било установено прехвърляне в полза на ищеца, по силата на представен документ за покупко -продажба. Съгласно чл.111, ал.1 НПК веществените доказателства се пазят докато завърши наказателното производство, в компетентността на П./съгласно чл.111, ал.2 НПК/ е да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. И зземването и връщането на веществени доказателства е извършено на законно основание. Не са представени доказателства, от които да е видно, че ищецът И.А. е предприел действия, по смисъла на чл.111, ал.1 и 2 от НПК - искане за връщането им преди приключване на досъдебното производство, липсват данни евентуално с акт на прокурор да му е отказвано връщане на веществено доказателство - ключ за апартамент. В законоустановените срокове, с постановление от 27.07.2016 г. е прекратено производството по пр. пр.№14569/2016 г. по описа на СРП и прокурорът се произнесъл и по въпроса за веществените доказателства. Разпоредено е, приобщените веществени доказателства - вещи и ключовете от апартамент, съобразно разпоредбата на чл. 111 от НПК, както и обстоятелството, че по образуваното досъдебно производство не е възникнал гражданско правен спор по смисъла на чл. 114 от НПК, да бъдат върнати на законния наследник на починалото лице. Н яма незаконосъобразни действия от страна на прокуратурата. Правилно е прието от СРС, че изминалия период от прекратителното определение и постановлението на П.за изменение на определението в частта за връщане на иззетите доказателства не е прекомерен и неразумен с оглед процесуалния ред и фактическата и правна сложност на спора. Ищецът не е доказал съществения елемент от фактическия състав на 49 от ЗЗД като основание за ангажиране отговорността на ПРБ - противоправно действие/бездействие, поради което и искът е отхвърлен като неоснователен. Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна е защитавана от юрисконсулт, за процесуалното представителство съдът определя сумата 100 лв., която следва да й бъде присъдена. Водим от горното, съдът