Решение № 1317 от 26.3.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 20/2024 г.

Производството е образувано по жалба от Г. А. А. от [населено място], [област], против Решение №1012-26-368-1 от 22.12.2023г. на Директор ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО. Твърди се, че обжалваното решение, с което била отхвърлена жалба срещу Разпореждане №5607208677-2140-26-1074/24.11.2023г. на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно било приложено материалното право и неправилно не било зачетено времето на неработеща майка като действителен стаж за периода от 01.01.1979г. до 17.04.1979г. – 3м, 16 дни; от 01.01.1983г. до 13.10.1983г. – 9м, 12 дни; периода на изплатено обезщетение по чл.22, ал.1 от КТ от 01.09.1991г. до 01.10.1991г. – 1м, и периода за изплатено обезщетение за безработица от 01.10.1991г. до 01.04.1992г. – 6м, и от 20.03.1993г. до 20.10.1993г. – 7м, или общо 2г., 2м., 28 дни. Нормата на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето му като такъв следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действаща към момента на полагането му. При наличие на безспорен стаж от 13г., 9м, 5 дни, то при зачитане на времето за майчинство от 2г., 2м., 28 дни се установявал наличен трудов стаж повече от 15 години, т.е. повече от изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО. Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде отменено Решение №1012-26-368-1 от 22.12.2023г. на Директор ТП на НОИ Хасково, издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, а административната преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново разглеждане при правилно прилагане на материалното право, като бъдат присъдени и направените по делото разноски. Ответната страна - Директор на ТП на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като я счита за неоснователна. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е подала заявление пред ТП на НОИ Хасково вх.№2113-26-1413/26.07.2023г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След извършване на справки и обсъждане на представени доказателства с Разпореждане №5607208677-2140-26-1074/24.11.2023г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като разпореждането е обжалвано със съображения относно зачитане на трудов стаж като неработеща майка, както и относно периода на изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ и обезщетение за безработица. От данните в пенсионната преписка е било установено, че Г.А. е родена на [дата]., като към датата на заявяване – 26.07.2023г. имала навършена възраст от 67г., 00м, 06 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1976г. до 20.10.1993г. – с прекъсване: осигурителен стаж от втора категория труд – 02г., 07м., 25 дни, осигурителен стаж трета категория – 13г., 04м, 08 дни, общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 16г., 08м, 02 дни. За действителен осигурителен стаж е приет 13г., 09м, 05 дни. Изрично е посочено, че за периода от 01.01.1979г. до 17.04.1979г. – 3м, 16 дни; от 01.01.1983г. до 13.10.1983г. – 9м, 12 дни; периода на изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ от 01.09.1991г. до 01.10.1991г. – 1м, и периода за изплатено обезщетение за безработица от 01.10.1991г. до 01.04.1992г. – 6м, и от 20.03.1993г. до 20.10.1993г. – 7м, или общо 2г., 2м., 28 дни, осигурителният стаж като неработеща майка и относно периодите на изплащане на обезщетение не е действителен съгласно пар.1, ал.1, т.12 от Д КСО и не се следва пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО. При установения осигурителен стаж и възраст пенсионният орган счел, че за жалбоподателя не се следва пенсия при условията на чл.68, ал.1 -2 от КСО, както и такава по реда на чл.68, ал.3 от КСО – в първия случай, тъй като има навършена изискуема възраст, но няма осигурителен стаж от 36г., 04м., а във втория – тъй като няма най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. В мотивите на оспореното решение е прието, че в разгледаното разпореждане пенсионният орган правилно е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият е отчел легалната дефиниция на пар.1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и зачетеният стаж на жалбоподателката като неработеща майка не бил действителен. Правилно не бил зачетен периода на стаж като неработеща майка, а също и времето, през което лицето получавало обезщетение за безработица, и при установения действителен трудов стаж, положен от жалбоподателката, то тя нямала към датата на заявлението право на лична пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО, защото не били налице кумулативните предпоставки – имала навършена изискуема възраст, но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 13г., 09м., 05 дни. Приложен е опис на осигурителен стаж, удостоверения УП-15, както и откази за издаване на удостоверения относно отделни периоди, които не са спорни, удостоверение УП-2, а също и са издадени след съставяне на констативен протокол Задължителни предписания №ЗД-1-26-01409797 от 17.08.2023г., относно период, в който за лицето е установено, че няма качество на регистриран земеделски стопанин, който период е извън спорните периоди в настоящото производство. Представено е копие от трудова книжка, както и удостоверения за раждане. Оспореното решение е издадено на 22.12.2023г., а видно от отбелязването върху жалбата същата е подадена в срок пред ТП НОИ Хасково на 02.01.2024г. При така установената фактическа обстановка, като взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При така установената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е законосъобразно. Актът е обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания за издаването му. В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган. С оглед придобития от жалбоподателката стаж от втора и трета категория е безспорно установено, че за същата не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1 - 2 от КСО. Между страните съществува спор относно приложението на материалния закон и конкретно - за незачитане периода от време на неработеща майка - от 01.01.1979г. до 17.04.1979г. – 3м, 16 дни; от 01.01.1983г. до 13.10.1983г. – 9м, 12 дни, а също и за незачитане периода на изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ от 01.09.1991г. до 01.10.1991г. – 1м, и незачитане периода за изплатено обезщетение за безработица от 01.10.1991г. до 01.04.1992г. – 6м, и от 20.03.1993г. до 20.10.1993г. – 7м, или общо не били зачетени като действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. При така разписаното, през 2023г. лицата придобиват право на ЛПОСВ в случай, че имат навършена възраст 67г. и 15г. действителен осигурителен стаж. В случая административният орган е приел, че стажът от общо 02г., 02м. и 28 дни, през които не е спорно, че жалбоподателката е била неработеща майка, получавала е обезщетение за безработица и по чл.222, ал.1 от КТ не е действителен такъв по смисъла на пар.1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Но по отношение на част от така посочения стаж – този за периода на неработеща майка, на основание пар.9, ал.1 от ПЗР на КСО действителността следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999г. Поради това е приложима нормата на чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите – отм., се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относимо към случая е и Постановление на Министерския съвет №61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта, обн.ДВ, бр.2/1968г. - чл.9, ал.4-5, според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Според действащият закон - чл.9, ал.7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл са и разпоредбите на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, съгласно който за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и тази на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В този смисъл следва да се приеме, че в областта на общественото осигуряване при майчинство - и преди, и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл.68, ал.1 - 3 от КСО. След като стажът на жалбоподателката за процесните периоди се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, то с оглед разпоредбата на пар.9, ал.1 от КСО същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар.1, т.12 от ПЗР на КСО. Така при наличието на безспорния стаж от 13г., 09м. и 05 дни следва да се зачете и времето на неработеща майка от от 01.01.1979г. до 17.04.1979г. – 3м, 16 дни; от 01.01.1983г. до 13.10.1983г. – 9м, 12 дни, или общо 01, 00м, 28 дни. Като е отказал да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. Но след признаването за действителен осигурителен стаж на придобития такъв за времето от 01.01.1979г. до 17.04.1979г. – 3м, 16 дни; от 01.01.1983г. до 13.10.1983г. – 9м, 12 дни, действителният осигурителен стаж на жалбоподателката не надвишава 15 години. Относно спора между страните за незачетен от пенсионния орган стаж за времето на изплащане на обезщетение за безработица за периода от 01.10.1991г. до 01.04.1992г. – 6м., и от 20.03.1993г. до 20.10.1993г. – 7м., следва се има предвид легалното определение за действителен трудов стаж. Така е и по отношение на времето, през което лицето е получавало обезщетение по чл.222 от КТ - обезщетение при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това или обезщетение по чл.222 от КТ, не представлява действителен стаж, макар да се зачита на осигурителен стаж по силата на чл.9, ал.2, т.4 от КСО. С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица и по чл.222 от КТ на осигурителен стаж, единствено за целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл.68, ал.1 от КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж". Като се има предвид, че пенсионният орган е тълкувал и приложил неправилно закона само по отношение на част от спорния процесен период, а именно за времето на неработеща майка или за период от 01г., 00 м., 28 дни, което заедно с установения безспорен стаж от 13г., 09м. и 05 дни е недостатъчен период за придобиване от Г.А. на право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО, то изводът за липсата на изискуемия по закона 15-годишен стаж е правилен. При тези съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а на ответната страна следва да се заплатят направените по делото разноски. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът