Решение № 5533 от 30.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1406/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ от Л. Б. М. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 40 000лева, представляваща обезщетение за претърпени от Л. М. неимуществени вреди от задържането му при няколко самостоятелни нарушения на чл. 5, т. 3 и т. 4 от КЗПЧОС в периода от 21.05.2021 г. до 21.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски. В исковата молба са изложени съображения, че ищецът е бивш служител на Служба "Военно разузнаване" като към март 2021г. е главен специалист завеждащ регистратури за класифицирана информация - национална, НАТО и ЕС, в отдел "Сигурност на информацията" на Народното събрание. На 18 март 2021г. е задържан при акция на ДАНС със заповед за задържане на директора на Регионална служба „Военна полиция“ във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 104, ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 109, ал. 1 НК. На 19 март 2021г. е привлечен като обвиняем по ДП № 21- Сл/2021 г., пр.пр. №СП-393/2021 г. по описа на Военноокръжна прокуратура - София (ВОП - София) с постановление на военен следовател, съгласувано с наблюдаващ прокурор. Повдигнати са му обвинения за това, че членувал в група с ръководител и още четирима членове, която имала цел да извършва престъпления по глава първа НК - престъпление по чл. 109, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, и за това, че на неустановени дати в съучастие с останалите петима събирал с цел да издаде на чужда държава информация, представляваща държавна тайна - престъпление по чл. 104, ал. 1 НК. До края на 2021 г. с две постановления на ВОП-София са предявени изменени обвинения но чл. 109, ал.2 вр. ал.1 НК и чл. 104, ал.1 НК. С постановление от 19.03.2021 г. на ВОП на жалбоподателя е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите па страната“. С постановление от 19.03.2021 г. на ВОП, предявено в 03 ч. 40 мин., спрямо Л. М. е взета мярка за процесуална принуда „задържане на обвиняемия за 72 часа“. От Воп-София е подадено искане спрямо него да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По искането е образувано Ч.Н.Д. № 98/2021 г. по описа на Софийски военен съд, в състав съдия полк. В.А.. В съдебно заседание, проведено при закрити врати на 21.03.2021 г. защитникът на Л. М. поддържа, че няма нито обосновано предположение за извършено престъпление, нито опасност Л. М. да се укрие или да извърши престъпление, като включително му е наложена забрана да напуска страната. С определение №8/21.03.2021 г. на Софийски военен съд спрямо Л. М. е взета мярка „задържане под стража“. В определението си съдът приема, че Л. М. е обвинен в тежко умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода“, като има обосновано предположение за извършено престъпление. Прието е, че има опасност да се укрие или да извърши престъпление. Определение№28/21.03.2021г. на Софийския военен съд е обжалвано от защитниците на Л. М. на 22.03.2022г., като е образувано в.н.ч.д. 11/2021 г. по описа на Военно-апелативен съд. Задържането е потвърдено с определение №14/26.03.2021 г. на Военно- апелативния съд. На 17.05.2021 г. защитниците на жалбоподателя подават искане за отмяна на задържането. По искането е образувано Ч.Н.Д. X№ 192/2021 г. на Софийския военен съд. С определение № 34/21.05.2021г. искането е отхвърлено. Наложена е забрана на жалбоподателя да иска изменение на мярката за срок от 2 месеца на осн. чл. 65, ал. 6 НПК. Срещу определението е подадена жалба от защитника на Л. М.. Образувано е в.ч.н.д. № 31/2021 г. по описа на Военно-апелативния съд. С Определение №32/28.05.2021г. е потвърден отказът да се измени мярката за неотклонение. Потвърдена е двумесечната забрана да се подаде ново искане за изменение на мярката. Определението е постановено с особено мнение на един от съдиите. На 28.06.2021г. с молба до ВОП - София защитникът на Л. М. прави искане за назначаване на медицинска експертиза за установяване на здравословното му състояние с оглед множеството заболявания, от които страда, както и фактът, че от момента на първоначалното му задържане са изминали повече от 3 м. С постановление от 30.06.2021 г. на ВОП — София искането за назначаване на медицинска експертиза е отхвърлено, защото нямало основание за задължително назначаване на експертиза, а до прокурора и началника на ареста не била изпратена молба за нуждата Л. М. да бъде изпратен в лечебно заведение. Срещу постановлението от 30.06.2021г. е подадена жалба до Военно-апелативна прокуратура. С постановление от 08.07.2021г. на Военно- апелативна прокуратура жалбата е отхвърлена, а отказът за назначаване на експертиза е потвърден. На 19.07.2021 г. е подадена молба до ВОП-София да се разреши Л. М. да бъде конвоиран за преглед от лекуващия го и запознат със състоянието му лекар-хематолог в болница „Св. София“ за извършване на необходимите изследвания. Приложена е служебна бележка от лекуващия лекар д-р Г.Т. от 16.07.2021г. за заболяванията на Л. М. и за факта, че болестта му се лекува с периодични кръвопускания, че последното такова е извършено през март 2021 г. и са необходими ежемесечни прегледи от хематолог за преценка какво е състоянието му и нужно ли е кръвопускане. С постановление от 22.07.2021г. на ВОП - София е разрешено Л. М. да бъде конвоиран за преглед, но не при лекуващия го лекар, а при специалисти във ВМА. На 30.07.2021 г. защитникът на Л. М. подава ново искане за отмяна на задържането му, в което са изложени съображения, свързани със здравословното състояние на Л. М., нуждата да бъде преглеждан и лекуван, по което е образувано Н.Ч.Д. № 226/2021г. на Софийския военен съд. С определение №43/06.08.2021 г. на Софийския военен съд искането е отхвърлено и е наложена забрана жалбоподателят да иска изменение на мярката за срок от 2 месеца. Определението е обжалвано и е образувано е В.Н.Ч.Д. № 42/2021г. на Военно-апелативния съд. Проведено е съдебно заседание, в което защитата поддържа своите искания и възражения, прокуратурата представя СМЕ за здравословното състояние на Л. М.. С определение № 47/13.08.2021г. на Военно-апелативния съд първоинстанционното определение е потвърдено. Отхвърлено е възражението за незаконен състав и основание за отвод на първоинстанционния съд, защото законът позволявал един съдия да участва в производство първо по чл. 64, после по чл. 65 НПК. С разпореждане № 234/02.12.2021 г. по внесен от ВОП - София обвинителен акт е образувано Н.О.Х.Д. № 0256/2021г. на Софийския военен съд. Обвинителният акт, както и почти целият обем от материали по делото, са класифицирани. Първото съдебно заседание по делото е насрочено за 16.02.2022 г. На 07.12.2021 г. защитата на Л. М. отправя молба до Софийския военен съд да бъде разпореден незабавен преглед на Л. М. при специалисти заради влошено здравословно състояние. С разпореждане №238/07.12.2021г. на Софийския военен съд се указва на началника на Следствения арест — София да осигури на Л. М. преглед от необходимите специалисти - кардиолог и УНГ в СБАЛЛС към Затвора. След получена информация, че такива специалисти в СБАЛЛС към Затвора няма, с Разпореждане №240/08.12.2021 г. на Софийския военен съд се указва на началника на следствения арест, че следва до 11.12.2021г. да осигури на Л. М. преглед в Медицинския институт на МВР. С искане от 08.12.2021г. защитниците на жалбоподателя искат отмяна на задържането му под стража, като сочат, че то трае вече близо 9м., а първото съдебно заседание е насрочено за след повече от 2 месеца; че по делото и след приключване на досъдебното производство няма доказателства за обосновано предположение за извършено престъпление, нито реална опасност жалбоподателят да се укрие или да извърши престъпление. По искането е проведено публично съдебно заседание на 20.12.2021 г. С определение № 55/20.12.2021г. на Софийския военен съд искането е отхвърлено. Жалбата срещу определението на Военен съд - София е изпратена на Военно-апелативен съд - София повече от 10 дни след подаването, образувано е В.Н.Ч.Д. № 2/2022 г. на Военно-апелативния съд. Жалбата е разгледана 1 месец и 9 дни след подаването й - в открито съдебно заседание, проведено на 31.01.2022 г. С определение №3/31.01.2022г. на Военно-апелативния съд потвърждава отказа за изменение на мярката, като приема, че към днешна дата по делото няма данни, които да внасят съмнение или опровергават обоснованото подозрение за съпричастност на М. към инкриминираните деяния, за да се приеме, че търпяната от него мярка за процесуална принуда вече е неадекватна''. На 17.02.2022 г. до Софийския военен съд е отправена спешна молба от защитника на Л. М. за симптоми на обостряне на неговото хематологично заболяване (полиглобулия) и спешна необходимост от провеждане на процедура по разреждане на кръвта, като е поискано да се предприемат необходимите действия за незабавното му превеждане в хематологично отделение за изследване и „задължителното за съхраняване на живота му медицинско лечение“. С Разпореждане № 42/17.02.2022 г. на Софийския военен съд е разпоредено незабавното конвоиране на Л. М. до клиника по хематология във ВМА за провеждане на необходимото лечение. Първото съдебно заседание но Н.О.Х.Д. №0256/2021 г. на Военен съд - София е проведено на 01.03.2022 г. С протоколно определение съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокуратурата заради съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебното производство, включително съществени противоречия и пропуски в обвинителния акт относно твърдените обективни и субективни характеристики на твърдените престъпления, вкл. непосочване каква е информацията, за която се твърди, че е държавна тайна и че е била събирана/разгласена, невръчване на постановленията за привличане на обвиняемите, нарушения при предявяване на разследването и запознаване на обвиняемите с материалите по делото. Мярката на Л. М. „задържане под стража“ е заменена с гаранция в размер на 2000 лв., като е прието, че продължаване на задържането на жалбоподателя би било прекомерно и би се превърнало в необоснована репресия, като вече не е налице реална опасност от укриване или извършване на престъпление, което се извежда от изключително добрите характеристични данни на жалбоподателя, чистото му съдебно минало, установения адрес и наложената му забрана да напуска страната. Определението на Военен съд - София е протестирано от Военноокръжна прокуратура - София. Образувано е В.Ч.Н.Д.№ 19/2022 г. на Военно-апелативния съд. С определение № 19/21.03.2022г., постановено в закрито заседание, първоинстанционното определение е потвърдено изцяло и влиза в сила от същия ден. На същия ден - 21.03.2024 г., е внесена сумата по наложената на Л. М. гаранция и той е освободен след 1 година и 4 дни задържане. През 2024 г. по наказателното производство е внесен нов обвинителен акт в съда. Образувано е Н.О.Х.Д.№14/2024г. на Софийски военен съд. С протоколно определение в разпоредително заседание съдебното производство отново е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения — т.к. в обвинителния акт „не са описани ясно, безпротиворечиво и в достатъчна степен твърдените от прокуратурата престъпления с всички техни съставомерни обективни и субективно характеристики“. С определение№ 37/03.06.2024 г. на Военно-апелативен съд, постановено в закрито заседание, определението на Софийския военен съд е потвърдено. Към настоящия момент наказателното производство отново е в досъдебната му фаза. Счита, че е налице е основанието на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на Република България, повдигнала на Л. М. обвиненията, по повод на които той е бил задържан, внесла искането за задържането на Л. М. под стража и поддържала неговото продължаване пред съдебните инстанции, разглеждали исканията за изменение на мярката. Изложени са съображения за нарушение на чл. 5, т. 3 от КЗПЧОС на правото му да бъде освободен преди гледането на делото му в съда, тъй като е бил задържан прекомерно дълго (10 месеца), без достатъчно обоснована необходимост от това. Първоначалното задържане на жалбоподателя е било аргументирано от съда с наличието на достатъчно за началния етап на разследването данни за извършване на престъпление и защото опасностите той да се укрие или да извърши престъпление идвали от презумпцията по чл. 63, ал.2, т.з НПК - повдигнато му е обвинение за престъпление, наказуемо с най-малко 10 г. лишаване от свобода, а и друг обвиняем бил направил опит да се укрие. За целия следващ период, в който 6 съдебни състава на две съдебни инстанции са отхвърлили 3 искания на жалбоподателя за изменение на мярката му в по-лека, отхвърлянето е било аргументирано със същия първоначален обем от доказателства, като за 1 г. прокуратурата не е представила нищо съществено ново, обосноваващо в по- силна степен предположението за извършено престъпление. Изложени са твърдения, че първото нарушение на чл. 5, т. 4 от КЗНЧОС изразяващо се в нарушено право съдът да се произнесе в кратък срок по обжалването на неговото задържане от 08.12.2021г. Съдилищата не са положили специална грижа за възможно най-бързото разглеждане на искането на жалбоподателя да бъде освободен, подадено на 08.12.2021 г. Искането е разгледано от Военния съд на 20.12.2021г. - 12 дни след подаването му, без да е налице обективна причина за подобно забавяне на произнасянето. След като искането от 08.12.2021г. е отхвърлено, жалбата срещу отхвърлянето подадена на 22.12.2021г. чрез Софийския военен съд до Военноапелативния съд е администрирана до апелативния съд в първите дни на 2022 г. - т.е. за около 10 дни. След това отнема почти месец на апелативния съд да се произнесе с определение от 31.01.2022г., а за единствена причина е посочено отсъствието на член на състава. Второ нарушение на чл. 5, т. 4 от КЗНЧОС се изразява в това, че е нарушено правото повторното разглеждане на предварителното му задържане да се осъществява през кратки интервали от време, като с Определение № 34/21.01.2021г. на Софийския военен съд, потвърдено с Определение № 32/28.05.2021г. на Военноапелативния съд, както и след това с Определение № 43/06.08.2021г. на Софийския военен съд, потвърдено с Определение№ 47/13.08.2021 г. на Военно-апелативния съд, на Л. М. е наложена забрана да иска преразглеждане на задържането си за максимално предвидения от закона срок от 2 месеца. Ищецът счита, че тази забрана се базира на законови основания, които са неясни и непредвидими, като в двата случая забраната е наложена за максимално допустимия от закона срок без да се изложат мотиви защо се налага и защо е определен възможно най-дългият срок за това. Поради което счита налагането на забраната за напълно произволно. Ответникът Прокуратурата на Република България е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на иска. Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: От доказателствата по делото се установява и между страните не е спорно, че със заповед за задържане под стража на лице на орган от служба „Военна полиция“ на 18.03.2021г. ищецът е задържан под стража за 72 часа. С постановление от 19.03.2021г. на Военен следовател при ВОП-София, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.109, ал.2, вр.ал. 1 от НК, за което съгласно чл.109 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години, но с не по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление, и престъпление по чл.104, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. С постановление от 19.03.2021г. е взета спрямо ищеца мярка за неотклонение задържане под стража за 72 часа. По искане на ВОП София за вземане мярка за неотклонение спрямо ищеца, като обвиняем по ДП №21-Сл/2021г. е образувано ЧНД №98/2021г. по описа на ВОП София и с определение от 21.03.2021г. съдът е приел за основателно искането за налагане на посочената мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е взел предвид престъпленията, за които е повдигнато обвинение, наличието на достатъчно данни от събраните доказателства, за да се направи обосновано предположение за извършване на престъплението, за което е повдигнато обвинение. По частна жалба на ищеца от 22.03.2021г. е образувано ВЧНД№11/21г. на Военно-апелативен съд, като на 26.03.2021г. е проведено открито съдебно заседание и на същата дата е постановено определение, неподлежащо на обжалване, с което е потвърдена взетата мярка за неотклонение. Изложени са съображения за законосъобразност на същата, като се вземе предвид повдигнатото обвинение, наличието на реална опасност от укриване на обвиняемия, с оглед наличните професионални качества като офицер от резерва. На 17.05.2021г. ищецът е подал ново искане за изменение на наложената мярка за неотклонение с твърдения, че не са налице достатъчно доказателства за извършване на престъплението, в което е обвинен. С определение №34 от 21.05.2021г. по ЧНД№ 192/2021г. е оставена без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение и на основание чл.65, ал.6 от НПК е определен двумесечен срок, в който е недопустимо ново искане. По частна жалба на ищеца от 25.05.2021г. е образувано ВЧНД№31/2021г. на Военно- апелативен съд, като на 28.05.2021г. е проведено открито заседание и е постановено определение №32/28.05.2021г., с което е потвърдено определение №34 от 21.05.2021г. по ЧНД№ 192/2021г., като са изложени съображения за наличие на достатъчно данни за обосновано предположение за извършване на престъпление, с оглед 74 тома доказателства в ДП. Посоченото определение е подписано с особено мнение от член на съдебния състав, който е изложил съображения за разколебаване на обвинението, както и че на този етап от разследването е следвало да се прецизира обвинението срещу М. относно информацията, представляваща държавна тайна, чието разгласяване може да застраши националната сигурност на страната. На 20.07.2021г. е подадено ново искане за изменение на мярката за неотклонение с твърдения за липса на доказателства, които да послужат за обосновано предположение за извършено престъпление от ищеца. По ЧНД 226/21г. е проведено на 06.08.2021г. открито заседание, на което представители на обвинението са аргументирали потвърждаване на мярката за неотклонение с това, че са събрани нови доказателства, подкрепящи обвинението срещу М.. С определение №43/06.08.2021г. е потвърдена мярката за неотклонение, като е прието, че е налице доказателствена съвкупност, от която да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен, както и че са налице доказателства, пряко касаещи извършените от него престъпления и на основание чл.65, ал.6 от НПК е определен двумесечен срок, в който е недопустимо ново искане. Подадена е частна жалба срещу определението на 09.08.2024г., по която е образувано ВЧНД№42/2021г., като е оставена без уважение жалбата с определение, постановено в открито заседание. На 08.12.2021г. е подадено ново искане за изменение на мярката за неотклонение, в което са изложени съображения за задържане на ищеца повече от 9 месеца, а разпоредителното заседание по делото е насрочено за след 2 месеца на 16.02.2022г., като след приключване на досъдебното производство не е събран нов доказателствен материал в подкрепа на обвинението, както и не са конкретизирани фактите, които очертават елементите от състава на твърдените престъпления. На 20.12.2021г. е проведено открито заседание по НОХД№ 0256/2021г. за изменение на мярката за неотклонение, като с определение№ 55/20.12.2021г. искането е оставено без уважение, като съдът е обсъдил единствено дали е налице реална опасност за подсъдимия да се укрие, като е приел, че такава опасност е налице с оглед вида на престъплението, за което е обвинен подсъдимия, като е приел, че срокът на задържане е съобразен с вида и тежестта на обвиненията, броят, естеството им, сложността и обемът на воденото производство, което обосновава извод, че задържането за период от 9 месеца не е прекомерно. Съдът е приел за неоснователен довода за влошено здравословно състояние на подсъдимия, тъй като не са установени заболявания, които да не могат да се лекуват в условията на арест и при необходимост в други лечебни заведения. По жалба от 22.12.2021г. е образувано ЧНД№2/2022г. на Военно –апелативен съд, по което е проведено открито заседание на 31.01.2022г., като с определение № 3/31.01.2022г. частната жалба е оставена без уважение На 01.03.2022г. е проведено разпоредително заседание по НОХД 0256/2021г., което приключва с определение, с което съдът прекратявана наказателното производство и връща делото на прокуратурата поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, като изменя мярката за неотклонение на подсъдимите, между които ищеца, от задържане под стража на парична гаранция от по 2000лева. С определение №19/21.03.2022г. по ВНОХД№019/2022г. е потвърдено определението от 01.03.2022г. Безспорно е, че ищецът е задържан под стража в рамките на посоченото обвинение в периода от 21.05.2021г. до 21.03.2022г. или една година и четири дни. При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното: За да бъде уважен така предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5 § 3 и § 4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) нарушение на права предоставени му от чл. 5 § 3 и § 4 КПЗОЧС от изрично и изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, субекти - разследващи органи, прокуратура или съд; 2) претърпени от ищеца вреди, които могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени; 3) наличие на причинна връзка между поведението на посочените субекти (разследващи органи, прокуратура или съд) и претърпените вреди. За да се прецени дали е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск, трябва да се съобрази дали поведението на ответниците отговаря на заложените от Европейския съд по правата на човека стандарти при приложение на чл. 5 § 3 и § 4 КПЗОЧС. В практиката си ЕСПЧ приема, че когато обвинението е за извършване на тежки престъпления от организирана престъпност, е възможно задържането да трае по-дълго ( С. срещу България - т. 83 и Љtvrteckэ, § 58, ), както и че за да бъде наложена мярка за неотклонение задържане под стража е необходимо освен "основателното предположение", че обвиняемият е извършил престъпление, и допълнителни причини (С. срещу България - т. 86 и Buzadji, § 95). Въпреки че посочените допълнителни причини могат да обусловят едно по-продължително задържане, те не предоставят на властите неограничени правомощия да удължават тази мярка (виж. С. срещу България - т. 90 и Qing, § 61). ЕСПЧ приема, че въпросните допълнителни причини с течение на времето стават все по-малко относими. От данните по делото безспорно се установява, че ищецът е бил задържан на 18.03.2021г. със заповед за задържане, като задържането е продължило до 21.03.2022г., когато е постановено неподлежащо на обжалване определение№19/21.03.2022г. по ВНОХД№019/2022г., с което е потвърдено определение от 01.03.2022г. за изменение на наложената мярка за неотклонение от задържане под стража на гаранция в размер на 2000лева, платена от ищеца на същата дата. В случая се установява, че с постановление от 19.03.2021г. на Военен следовател при ВОП-София ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.109, ал.2, вр.ал. 1 от НК, за което съгласно чл.109 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години, и престъпление по чл.104, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Съгласно чл. 64, ал.4 от НПК мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от осем месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от една година и шест месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. От изложеното следва, че за второто повдигнатото на ищеца обвинение максималният срок на задържане е една година и шест месеца, тъй като за него е предвидено наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Безспорно е, че ищецът е задържан под стража в рамките на посоченото обвинение в периода от 21.05.2021г. до 21.03.2022г. или една година и четири дни. Установява се, че в разглеждания случай задържането под стража на ищеца е постановено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.2, § 1, б. C от конвенцията при обосновано подозрение за извършване на престъпление. От доказателствата се установява, че мярката за неотклонение е взета в рамките на досъдебно производство №21-сл от 2021г. по описа на ВОП-София, като надлежно на ищеца е връчено постановление за привличане като обвиняем и е взета мярка за процесуална принуда задържане на обвиняемия в рамките на 72 часа. С определение № 8/21.03.2021г., постановено по ЧНД№98/2021г. е уважено искането за вземане мярка за неотклонени задържане под стража от компетентния да разгледа искането съд. Установява се, че ищецът се е възползвал от правото си да обжалва определенията по чл.64 от НПК, като жалбите му са разгледани в законоустановените срокове от съответния компетентен съд. В постановените съдебни актове е взето предвид, че са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи обосновано предположение за извършване на престъплението от ищеца. При разглеждане на последващите искания за изменение на мярката за неотклонение съдът е взел предвид, че по делото са налице и нови събрани доказателства, които да обосновават обвинителната теза срещу ищеца. Неоснователни са възраженията на ищеца за необосновано определяне на максималния срок по чл.65, ал.6 от НПК, тъй като в определенията на съда са изложени достатъчно мотиви, че този срок е обоснован от тежестта на обвинението и деянията. Предвид изложеното, от събраните доказателства не се установява в рамките на воденото срещу ищеца наказателно производство да са допуснати нарушение на правата му по чл. 5 § 3 КПЗОЧС, тъй като мярката за неотклонение е взета от надлежен съд, исканията за изменение на същата са разгледани своевременно, постановени са влезли сила съдебни актове, в които възраженията му са разгледани, но съдът е взел предвид вида, тежестта на обвинението, обемния доказателствен материал, обстоятелството, че се събират нови доказателства. След установяване, че са допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело до прекратяване на образуваното наказателно производство, съдът е изменил мярката за неотклонение в по- лека, като това е направено в рамките на допустимия по закон срок на задържане с оглед повдигнатото срещу ищеца обвинение. Относно нарушението на чл. 5 § 4 от КЗПЧОС, ЕСПЧ приема че "съгласно чл. 5 § 4 от Конвенцията, всяко арестувано или задържано лице има право да поиска от съдията да прецени дали се спазват процедурните и материалните изисквания, необходими за "законосъобразността" по смисъла на чл. 5 § 1 от Конвенцията, на мярката лишаване от свобода (Khlaifia et autres c. Italie [ГС], № 16483/12, § 128, 15 декември 2016 г.). Колкото до същността на средството за защита, предвидено в чл. 5 § 4, компетентният съд трябва да провери едновременно спазването на процедурните правила на националното законодателство, и наличието на основателно съмнение, мотивирали ареста, както и законността на преследваната от него цел, а след това и на тази на задържането" (вж. Brogan et autres c. Royaume-Uni, 29 ноември 1988 г., § 65, серия A № 145-B)" - Д. Д. и други срещу България - т. 68. Неоснователни са възраженията на ищеца за допуснато нарушение на чл. 5 § 4 КПЗОЧС, тъй като от събраните доказателства се установява, че подадените от ищеца искания за изменение на наложената мярка за неотклонение задържане под стража са разглеждани своевременно от надлежен съдебен състав, който е взел предвид възраженията на ищеца, становището на прокуратурата и разпоредбите на закона. Поради неустановяване на първата кумулативна предпоставка за уважаване на предявения иск същият следва да се отхвърли, без да се обсъжда наличието на останалите. Мотивиран от горното, съдът