Решение № 1538 от 18.11.2022 г. на Районен съд - Варна по дело № 2468/2022 г.

Производството е образувано по жалба на „АИППДП Данидент“ ЕООД, подадена чрез представляващия Кр. Д. С. против НП № ПЕК – 38/20.06.2019год. на Директора на РЗИ – Варна, с което на дружеството-жалбоподател е било наложено адм. наказание имуществена санкция в общ размер на 2000лв. на основание чл. 210, ал.3 от ЗЗ за нарушаване нормите на чл. 9, ал.1, т.1 и т.5 б. „а“ и б. „б“ от Наредба №2/10.01.2005год. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции вр. чл. 60, ал.4 от ЗЗ. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено поради пълна неяснота на възприетата фактическа обстановка, нарушаваща драстично правата на жалбоподателя да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и препятстваща напълно правото му на адекватна защита. В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическите констатации отразени в АУАН и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като навежда доводи както за допуснати съществени нарушения на процес. Правила, така и за нарушение на материалния закон (не било доказано извършване на нарушение, неправилно бил определен и субектът на нарушението. Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено, тъй като по делото са събрани достатъчно доказателства за отсъствие на създадена организация за извършване на качествено обеззаразяване на инструментите и материалите в амбулаторията. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 22.03.2019год. св. Т. И. инспектор към РЗИ Варна извършили проверка на въззивното дружество – „АИППДП Данидент“ ЕООД с управител д-р К.С., като проверката била в амбулаторията, находяща се в гр.Варна, ул. „Георги Раковски“ № 80. В хода на проверката било установено, че в кабинета няма дезинфектант за ръце – наличния такъв бил със срок на валидност изтекъл през месец юни 2018год., както и такъв за под и повърхности – какъвто изобщо липсвал; подаващият инструмент се съхранявал в съд без обозначение на разтвора – вид и дата на приготвяне, като не била означена и дата на стерилизация на мекия материал; в амбулаторията не се извършвало и разделно събиране на опасни и битови отпадъци, като всички отпадъци се събирали в общ съд. Проверката била извършена в присъствието на д-р К.С., а констатациите от същата били обективирани в протокол от извършена проверка съставен на място в обекта и били отразени в общо пет точки. На 10.04.2019год. св. Т. И. съставила срещу въззивното дружество АУАН в който съобразно описаните по-горе факти установени при проверката, посочила, че същото е нарушило разпоредбите на чл.9, ал.1, т.5, б. ‚а“ и б. „б“ от Наредба № 2/2005год. за организацията на профилактиката и контрола на ВБИ. Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата въззивното дружество К.С.. В срока по чл. 44 от ЗАНН няма данни за постъпило писмено възражение срещу акта. На 20.06.2019год. АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта приел, че въззивното дружество е нарушило разпоредбите на на чл.9, ал.1, т.1 и т.5, б. „а“ и б.“б“ от Наредба № 2/2005год. за организацията на профилактиката и контрола на ВБИ вр. чл. 60, ал.4 от ЗЗ и на основание чл. 210, ал.3 от ЗЗ му наложило адм. наказание имуществена санкция по два пункта от по 1000 лева или в общ размер на 2000лв. В съдебно заседание като свидетел е разпитана Т. И. – актосъставител, която в показанията си възпроизвежда обстоятелствата при които е била извършена проверката и констатациите от същата с нужната конкретика. Като писмени доказателства към АНП са приложени известие за доставяне на НП и доказателства за датата на депозиране на въззивната жалба. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание направи следните изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е процес. допустима и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество жалбата се явява основателна. При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съставено въз основа на него съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал.1 от ЗЗ Нарушенията по чл. 209 - 217 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция. В случая АУАН срещу въззивното дружество е бил съставен от ст.инспектор, а НП е издадено от Директора на РЗИ Варна. В същото време обаче съдът констатира, че в хода на адм. наказателното производство действително са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно на първо място с АУАН на въззивното дружество е повдигнато обвинение за нарушаване нормата на чл. 9, ал.1, т.5, б. а и б от Наредба № 2/2005год., но по същество в обстоятелствената част са били описани нарушения в общо пет пункта, като на нито едно място в АУАН, а впоследствие и в издаденото въз основа на него НП не е посочено кое нарушение към коя от визираните санкционни норми е било отнесено от страна на наказващия орган, което безспорно е рефлектирало върху възможността на наказаното лице да разбере конкретно възведеното си обвинение. Наред с това, съгласно посочената норма на чл.9 ръководителят на лечебното заведение създава необходимите условия и организация за редица дейности изчерпателно изброени в трите подбукви (за две от които е била ангажирана отговорността на въззивното дружество). Съдът намира че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, съответно за какво точно нарушение е наказано и при какви установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Допълнителен аргумент за отмяна на постановлението съдът съзря в застъпеното и в становището на защитата, че в случая още изначално актосъставителя е определил неправилно субекта на адм.нарушение по чл. 9 от наредбата, доколкото субект на адм. нарушение по този член може да бъде само ФЛ. Посочената разпоредба изрично вменява задължения на ръководителя на лечебното заведение какъвто няма спор, че може да бъде само ФЛ. В тази връзка ако и да е било констатирано нарушение на чл. 9 от наредбата то отговорност за същото би следвало да бъде потърсена от д-р К.С., която е управител на ЮЛ съответно негов ръководител. ЮЛ не може да бъде субект на това нарушение. С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено. С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) направеното от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Що се отнася до разноските за процесуалния представител на въззивника, които са принципно дължими и за които има нарочно представен списък, съдът намери, ч е не следва да се произнася доколкото нито жалбата, нито впоследствие в съдебно заседание е било направено нарочно искане за присъждането им от страна на въззивника или на неговия представител. Воден от горното, съдът