Решение № 9 от 7.1.2025 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 959/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-2097/НП от 17.10.2024 година на И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на Е. П. П. с ЕГН •••••••••• от град ••••••••••••••••••••••••••, със съдебен адрес: град Свиленград, бул. „България” № 42, област Хасково, чрез адвокат Д. З., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 411.25 лв. (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата растителни продукти: трюфели – 25 кг. (пункт ІІ). Жалбоподателят Е. П. П. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен и неправилен - постановен в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Е. П. П., се явява. За нея се явява адвокат Д. З., която пледира пред настоящия Съдебен състав за отмяна на НП, тъй като липсвал субективният елемент от състава на нарушението, мястото, където били открити процесните стоки не било това, посочено в документите по преписката, защото този модел автомобили нямал отделение за съхранение на резервна гума, както и стоките не били укрити и свидетелят М. Г. О. не бил присъствал на проверката, а само при полагането на подписи във вече съставения Акт. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират гласни и писмени доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното Н П (въззиваемата страна): И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща представител – юрисконсулт Д. Ч., която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. Наведено е мотивирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 23.06.2024 година, около 18.30 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „БМВ”, модел 116И с български държавен регистрационен номер ••••••••••, собственост на П.П.П. (видно от Свидетелството за регистрация, част II) и управляван от българския гражданин – жалбоподателя П.. В автомобила пътува и още едно лице – свидетелят К.Т.Т.. Преди започване на митническата проверка пътниците, включително жалбоподателя П., са поканени да декларират носените от тях акцизни стоки, стоки с търговски характер, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, парични средства, валутни ценности или такива, подлежащи на забрани и ограничения при внос от свидетеля С. И. З.. Никой не декларира нищо. В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител З. извършва митническа проверка, при която открива в мястото, предназначено за краката на пасажерите от втория ред седалки и на мястото между облегалката на задната седалка и стъклото, недекларирани и укрити стоки, а именно: процесните трюфели, които са поставени в черни найлонови торби, които са увити с текстилни изделия (дрехи) и които се указват собственост на жалбоподателя П. съгласно изричното й изявление в тази насока, респ. липсата на възражения в тази насока от страна на пътника – свидетеля Тодорова. За трюфелите П. не предоставя Сертификат за внос от компетентния орган на държавата на произход съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/256 на Комисията от 17.01.2024 година. В хода на проверката са открити и други недекларирани стоки, а именно: 3 бутилки газ фреон. В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени недекларирани трюфели - стоки с търговски характер и на стойност над указните норми за безмитен внос, за окончателно изясняване произходът и притежанието на същите контролният орган изисква от жалбоподателя Е. П. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и тя депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от нея. Последните са приложени към Административнонаказателната преписка (АНП) и видно от тяхното съдържание, обективираното изявление по своя смисъл е с характер на предпроцесуално признание от жалбоподателя П. относно собствеността на намерените трюфели на нея. За извършената митническа проверка е съставен Протокол с № 24BG001015M028146 от същата дата. Документът изготвя свидетеля С. З. и в него са отразени резултатите от проверката, включително с вписан установеният факт за откриването на недекларираните трюфели. Проверката приключва в 19.00 часа. При тези фактически обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и неговият извършител, митническият орган - свидетелят С. И. З., пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG23062024/1000/М – 1841/23.06.2024 година против жалбоподателя П.. Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна изразило се в превоз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на трюфели, подробно описани в Акта. Актосъставителят излага и фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и намерените недекларирани стоки. АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя Е. П., както и на свидетел – М. Г. О., също митнически служител на МП „Капитан Андреево”. След съставянето на АУАН, жалбоподателят П. е запозната със съдържанието му и е връчен лично, като с подписа си Е. П. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 23.06.2024 година, когато е изготвен констатиращият акт, като жалбоподателят П. не сочи възражения срещу констатациите в Акта. Недекларираните стоки са задържани на основание чл. 66, § 1 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2017 година с Разписка № 24007335 от дата 23.06.2024 година и са предадени на служител БАБХ с Приемателно-предавателен протокол. Очевидец на всичко случилото се е свидетелят М. Г. О., поради което и наведеното от адвокат З. в тази насока възражение е неоснователно. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение от Е. П., в което сочи, че процесните трюфели не били укрити и че били декларирани, т.е. липсвал субективният елемент от състава на нарушението. Според даденото Становище на митническите служители от Комисията, извършила оценяването съгласно Заповед № ЗАМ-632/32 - 109574 от 11.04.2019 година, митническата стойност на стоките – предмет на нарушението е в общ размер на 1 411.25 лв. съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 година). Т.е. ползвани са наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използвани разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, чл. VІІ от последното и глава 3 от Регламент № 952/2013. Не са ползвани разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, § 2 на посочения Регламент, тъй като липсва информация относно договорната стойност на стоките – предмет на нарушението, както и за мястото на производство, репутация, свързани лица и възникнали разходи при производството на оценяваните стоки. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д.Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2024/1000 – 2097/НП на 17.10.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя П. на 25.10.2024 година по пощата с Обратна разписка (в същия смисъл е и изявлението на П., направено в Жалбата). Известието за доставяне, надлежно оформено – датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване че е получено лично от жалбоподателя П.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя П. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 411.25 лв. (100 % от митническата стойност на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки. Приетата – приложена по преписката Заповед № З АМ – 502/32 – 817160 о т 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д.Заместник- Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Иван Добрев Пасков (, а и в тази насока е Заповед № 1002 от 09.08.2024 година на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността „И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към датата на издаване на НП. Т.е. И.Д.Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед. По делото бе допуснато и изслушано в процесуалното качество на свидетел лицето Кичка Тянкова Тодорова, която пред настоящия Съдебен състав заяви, че на въпросната дата е пътувала заедно с Е. П. като пътник, за да си напазари от Турция, като на връщане на МП „Капитан Андреево” е слязла от автомобила и е изчакала от страни П. да оправи митническите формалности, тъй като не била здравословно добре. Отделно от това сочи, че страда от Деменция и познава П. от дете и че пътува по някога с нея до Турция. По делото бяха изслушани и обясненията на жалбоподателя Е. П., в които заявява, че при пристигане на МП на връщане от Турция в България е декларирала носената от нея стока пред митническия служител З. след като той е видял черните торби, в които са били гъбите, че въпросните трюфели не били укрити и че проверката е осъществена единствено и само от митническия служител З., като свидетелят О. е присъствал само на полагането от негова страна на подпис във вече съставения Акт. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите С. И. З. и М. Г. О., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата З. и О. да имат личностно отношение към жалбоподателя П., което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на свидетеля М. Г. О. не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на Териториална дирекция Митница Бургас, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите С. И. З. и М. Г. О., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя П., установявайки обективните факти на влизането й в страната, идвайки от Република Турция, МПС, с което е пътувала, липсата на навременни действия от нейна страна за надлежното писмено митническо оформяне на носените процесни стоки – трюфели, още и резултатът от митническата проверка - намирането на определено количество укрити и недекларирани трюфели в търговско количество, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с нейната личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. С доверие се оцениха от Съда, показанията на свидетеля Кичка Тянкова Тодорава – допусната до разпит в съдебното производство по искане на жалбоподателя П., като очевидец на случилото се, пътувала съвместно с нея на процесната дата и заедно преминали митническия контрол. Същите се възприемат, тъй като не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (С. И. З. и М. Г. О.) и от писмените доказателствени средства по делото. Същата разказва за съвместното й пътуване с жалбоподателя П. до Република Турция и обратно и за извършената митническа проверка без да посочва каквито и да били подробности, тъй като е стояла на страни. Отделно от това дори и да беше дала по-подробни показания, то същите не биха могли да се използват от Съда, тъй като лицето посочи, че страда от Деменция. Съдът не кредитира частично обясненията на жалбоподателя П. досежно изнесените факти за деклариране на процесните стоки и че не са били укрити, както и относно присъствието на свидетеля О., тъй като приема обясненията в тази част за защитна теза с цел избягване на административнонаказателната отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по делото. Дори и да се приеме, че П. е казала на митническия служител З. какво има в черните чанти, то това действие не може да се приеме за деклариране и неукриване на трюфелите, тъй като е станало по нейни думи след като З. е видял чантите, а не преди това когато я е попитал дали има нещо за деклариране, т.е. не станало на линията на митническата проверка. В останалата част – относно пристигането на МП „Капитан Андреево” с автомобил, Съдът кредитира обясненията на П., тъй като се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, на които се дава вяра. Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на митническите органи относно митническата стойност на процесните стоки, тъй като са изготвени след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от митнически органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът п р и е м а Становището за извършено от служители с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Становище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактическите констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Становището, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно Становището (както вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Въз основа на Становището се установява митническа стойност на стоките – предмет на нарушението към датата на деянието. Досежно приложимия способ за определяне на митническата стойност, ползван от митническите органи, Съдът намира същия за правилен и законосъобразен. Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на допълнително представените писмени доказателства от процесуалните представители на страните, тъй като не са в противоречие с другите, кредитирани такива. Съдът не коментира представената от страна на юрисконсулт Ч. Заповед № ЗТД – 1000 – 618/32 – 948376 от 26.07.2024 година, тъй като е ирелевантна, защото е съставена след изготвяне на Становището на митническите органи и касае период от време след изготвянето на посоченото Становище; както и представените от страна на адвокат З. снимков материал на багажното отделение на процесния автомобил и спецификация на процесния лек автомобил и по-точно тази характеристика, свързана с липса на резервна гума, респ. отделение за такава, тъй като както вече бе посочено процесните трюфели не са били открито в багажното отделение, а в купето на автомобила. Именно и заради това Съдът отказа да назначи исканата от страна на жалбоподателя П. Техническа експертиза, касаеща задачи, свързани с багажното отделение на процесния автомобил, защото това обстоятелство е ирелевантно с оглед това къде са открити процесните трюфели, което няма нищо общо с багажното отделение, респ. отделението за резервна гума. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценена по същество, Жалбата е неоснователна. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект. На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 10345 от 22.11.2024 година и Служебна бележка от 14.11.2024 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази му част в резултат на плащане на Глобата. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на актовете. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на жалбоподателя П.. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП (в посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова). Независимо от изложеното АНО в НП изрично се е произнесъл по основателността на направеното възражение. Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като митническо нарушение във фактически състав с правна квалификация чл. 233, ал. 1 от ЗМ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – превоз на стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правната норма от цитирания нормативен акт, който очертава правната уредба на действащия митнически режим и контрол, а цитираната конкретна разпоредба, установява пряко задължението за деклариране на носени през границата стоки когато са в търговски количества и над указаните норми за безмитен внос. Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно фактическо и правно единство, органите - контролният, респ. и АНО са дали фактическо описание на нарушението, което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно е посочен текст от ЗМ, приложим към неизпълнение задължението за писмено деклариране на стоки, които се пренасят през границата и са в търговски количества и над указаните норми за безмитен внос. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля О. вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и месторабота, както и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По изложените съображения не е налице съществено процесуално нарушение и предвид факта, че в различните документи местоработата на актосъставителя е посочена различно – Териториална дирекция Митница Бургас, Териториална дирекция Митница София, тъй като е безспорно че лицето е служител на Агенция „Митници”, т.е. митнически орган. По същите съображения, Съдът не намира че е налице съществено процесуално нарушение, свързано с факта, че в Приемателно-предавателния протокол е посочено името и на лицето Ивайло Емилов Чолаков, като лице предало процесните стоки. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 23.06.2024 година актосъставителят С. И. З. е заемал длъжността „Главен инспектор” в Териториална дирекция Митница София към Агенция „Митници”” като е бил командирован за периода от 01.06.2024 година до 30.06.2024 година на МП „Капитан Андреево”, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля З., направено в открито съдебно заседание, проведено на 09.12.2024 година. Лицето, подписало НП – Иван Добрев Пасков, е заемало към момента на издаването му длъжността „И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя П. и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено по отношение на посоченото нарушение. Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя П., обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че посочените процесни стоки лицето Е. П. не е обявило писмено пред митническите органи, като не е разполагала и не е представила митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях, като отделно от това не е представила и Сертификат за вноса им. Свидетелите – митнически служители, са категорични относно съпричастността на лицето към превозваните процесни стоки и нейното лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на носените стоки, представляващи трюфели и тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните трюфели. Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 23.06.2024 година през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят П. е носила, т.е. фактически е превозила през държавната граница и въвела в страната стоки с търговски характер и количество и над указаните норми за безмитен внос, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното писмено деклариране. С това е осъществила състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми - „превозване” през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС) - Регламент № 952/2013 година и Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от страна на жалбоподателя П. на носените от нея трюфели, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко се установява от показанията на свидетелите – митнически служители, които са категорични, че тя не е декларирала писмено процесните превозвани стоки на линията на митническата проверка, както и не е представила друг документ за стоката, включително Сертификат за внос. Отделно от това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в Европейския съюз, на което основание безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като това им количество изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Посочените стоки не попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла на чл. 1, т. 21, б. „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнила жалбоподателят П. при влизането си в страната от Република Турция, като тя несъмнено е била субект на същото, възникнало за нея в момента на започване на формалностите по митническия контрол. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема писмена форма, то налице е липса на деклариране. Това задължение, на което е била безспорен субект, обаче Е. П. не е изпълнила и самият факт на укриването (увиването им в дрехи), т.е. непредставянето пред митническите органи в релевантния момент на линията на митническата проверка на тези стоки и откриването им при физическата последваща проверка, са категорична индиция за бездействието й - липсата на дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на митнически контрол (ето защо Съдът намира, че наведеното възражение от адвокат З., касаещо липса на укриване на трюфелите е неоснователно). Бездействието от нейна страна по отношение на задължението за деклариране, което тя не е изпълнила и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят П. е консумирала от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е изпълнила задължението си да ги декларира писмено при преминаването през митнически контрол, макар реално да е носила такива, като те са били открити при митническата проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя П. в хода на проверката. Ето защо Съдът приема, че процесните трюфели не са за лична употреба.