Решение № 3161 от 16.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1019/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Национален парк Пирин” (ДНП), подадена чрез процесуален представител по пълномощие адв. Г. Р., против Решение № 61/02.05.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 746/2023 г. по описа на Районен съд - Сандански, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 5/08.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Пирин”. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на Районен съд - Сандански за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че в процесното НП липсва правна квалификация на деянието. Сочи се, че в АУАН са спазени всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на оспореното НП – тези на чл. 57 от ЗАНН. Сочи се още, че процесното нарушение е безспорно доказано, квалифицирано е правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено. Изложените в жалбата съображения са доразвити в депозирано по делото писмено становище. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени и пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Е. А. К., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, предвид наличието на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Сандански е отменил Наказателно постановление № 5/08.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Пирин“, с което на Е. А. К., за административно нарушение на чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), на основание чл. 85, ал. 1 от ЗЗТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че в процесното НП липсва правна квалификация на деянието, каквото е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото не е посочена нарушената от дееца законова разпоредба. Съдът е посочил в тази връзка, че деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ, която разпоредба не съдържа конкретно правило за поведение, неспазването на което да обоснове ангажиране отговорността на дееца. Решението на районния съд е постановено при правилно приложение на закона. Изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. В настоящия случай ответникът по касационната жалба е санкциониран за това, че на 09.08.2023 г., при извършена проверка в местност „Спано поле“, парков участък „Каменица“, охранителен участък „Баганица“, зона „IIб“, отдел „1302“, подотдел 1, землището на [населено място], попадащ на територията на Национален парк „Пирин“, е констатирано наличието на 4 бр. ЕРД (крави), собственост на Е. А. К., без последният да притежава разрешително за паша на територията на Национален парк „Пирин“ за тези животни и същите не фигурират във ВМС за качване на стадото на територията на парка. Вмененото на К. деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ. Както правилно е констатирал и районният съд, тази разпоредба не съдържа конкретно правило за поведение, несъблюдаването на което представлява административно нарушение. Чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ е обща санкционна норма, която предвижда административнонаказателна отговорност за редица дейности, извършени в защитена територия, без надлежно разрешение или съгласуване. Както правилно е посочил и районният съд, в разглеждания случай липсва правна квалификация на нарушението. От друга страна, в АУАН е посочено, че с поведението си, К. е нарушил чл. 50, т. 5 във връзка с чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ. Подобно на разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗЗТ, тази на чл. 50, т. 5 от ЗЗТ, също не съдържа правило за поведение, а регулира част от правомощията на директорите на регионалните органи на МОСВ, поради което на същото основание не може да се приеме, че с посочването й, е удовлетворено изискването на закона за изчерпателна правна квалификация на деянието. Тук е мястото да се посочи, че процесуалната законосъобразност на НП като санкционен акт се предпоставя от задължителното условие за правилната квалификация на нарушението – конкретното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение да бъде описано с фактическите му признаци и да бъде подведено под съответната правна норма. Това условие, както бе споменато по–горе, не е изпълнено. Липсата на правна квалификация на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като, от една страна, пряко засяга правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице – поставя го в невъзможност да разбере в какво е обвинено – какви свои конкретни задължения не е изпълнило или какви забрани е нарушило, а от друга, лишава от възможността съда да осъществи цялостен съдебен контрол и да отговори на основния въпрос доколко деянието противоречи на предписаното в съответната правна норма правило за поведение, т.е. за правилното приложение на материалния закон. Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН Административен съд - Благоевград