Решение № 79 от 19.12.2016 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 48/2016 г.

Производство по реда на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр.с чл.267, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ във вр. с пар.22 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постъпила е искова молба от Т.М.Т., ЕГН-•••••••••• ••• и Т.Н.К., ЕГН-•••••••••• •••, чрез пълномощник-адвокат М.Б.-ЛАК, срещу ЗД "Евроинс"АД-София, представлявано от П.А.-Председател на Управителния съвет и Главен Изпълнителен директор със седалище и адрес на управление-гр.•••, с посочено правно основание: чл.493 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД и цена на иска 200000 евро, обезщетение за неимуществени вреди на всяка една от ищците. В исковата молба ищците излагат, че са наследници на М. Т. П., /първата майка, а втората съпруга на загиналия/починал вследствие на пътнотранспортно произшествие. ПТП-то било причиН. от М.В.И. •••, също пострадал при катастрофата. Твърди се, че М.В. е управлявал автовлекач с полуремарке и двете регистрирани в България с номера съответно •••••••• и ••••••••, застрахован с полица „Гражданска отговорност", издадена от ЗД"Евроинс" АД-София. При движение с несъобразена скорост, движейки се по път в Румъния-национален път DN2-E85 в района на село Траян, община Събъоани, окръг Нямц в един момент М.В. изгубил контрол над волана и се ударил с влекача в оградата и стените на недвижим имот. В резултат на удара загинал пътникът в кабината- М. Т. П., общия наследодател на ищците. Съгласно българското законодателство, увредените лица имат право да търсят обезщетение, както от виновния, така и от неговия застраховател. Позовава се на чл.493, ал.1 от КЗ, съгласно който застрахователят е длъжен да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, вреди- неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Ищците сочат, че по условията на Кодекса за застраховането, застрахователният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за вреди, причинени на територията на държава-членка на ЕС, съгласно нейния закон-чл.480, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането. Посочва, че нивото на покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно законодателството на Румъния е следната: За телесна повреда и смърт, включително привилегировани наранявания в една и съща злополука, независимо от броя на пострадалите хора се определя обезщетение за злополуки, настъпили през 2012г., граница на обезщетение за тези рискове се определят на ниво от 5000000 евро. При заявяване на пряка претенция, застрахователят отказал плащане. Сочи, че с присъда от съда в гр.Роман виновният водач М.В.И. е осъден след признаване на вината за ПТП-то на наказание лишаване от свобода за една година и шест месеца, отложено за срок от три години и шест месеца. Смъртта на техния син и съпруг се отразила изключително неблагоприятно на не доброто им физическо състояние. От загубата претърпели и продължават да търпят значителни неимуществени вреди-физически страдания, болки и притеснения.След смъртта на М. П. здравословното състояние и на двете се влошило още повече. Изложените обстоятелства обуславят, според ищците, правния им интерес от предявяване на иска. Молят да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника ЗД"Евроинс"АД-София да им заплати обезщетение в размер на по 200000 евро за всяка, за претърпените болки и страдания по повод смъртта на М. П., както и да им се присъди лихвата върху тази сума от датата на събитието до окончателното изплащане на сумата и направените съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Предявените обективно съединени искове са допустими. По реда на чл.367 от ГПК копие от исковата молба и приложенията са изпратени на ответника, с указания за възможността да представи отговор. Такъв е представен от ответника „ЗД Евроинс” АД-София. Относно подсъдността на делото на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, прави възражение за неподсъдност на делото пред Окръжен съд - Ловеч. Счита, че липсва положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск - не са спазени правилата на местната подсъдност. Седалището и адресът на управление на ЗД "Евроинс" АД се намират в гр. ••••, и дружеството не е откривало клон извън населеното място, където се намира неговото седалище по смисъла на Търговския закон. По тази причина подсъдността на иска не би могла да се определи съгласно разпоредбата на чл. 20 от ТЗ, доколкото на територията на страната не са налице юридически персонифицирани субекти, по чието седалище да се предяви иск срещу „ЗД Евроинс" АД. Предвид посоченото и с оглед разпоредбите на чл. 105 вр. с чл. 108, ал. 1 от ГПК, моли да се прекрати делото пред Ловешки окръжен съд и на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК да се изпрати по компетентност на надлежния съд, а именно Софийски градски съд. Относно допустимостта на предявените от Т.М.Т. искове, в качеството й на наследник на починалия М. Т. П. – майка счита, че са допустими. Счита, предявения от Т.Н.К. иск за недопустим, поради липса на правен интерес. Не са представени никакви доказателства, каква е връзката между пострадалия и тази с ищцата, от която да произтичат твърдените от нея права. Посочва, че претенциите й се основават единствено на голословни твърдения в исковата молба. С оглед на това, моли да се прекрати производството по делото по отношение на тази ищца. Относно основателността на исковете оспорва предявените искове изцяло, по основание и размер. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования М.В.И., претърпени вреди от страна на ищците, вследствие на настъпилото застрахователно събитие, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпили вреди и настъпилото застрахователно събитие. Счита, че към настоящия момент не са събрани доказателства за горепосочените обстоятелства. Твърди, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди. Третите лица следва да са увредени, за да имат право на обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства. В мотивите и диспозитивите на постановления № 4/61 г., 5/69 г. и № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. на Пленума на ВС изчерпателно е посочен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Неимуществените вреди са неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в индивидуално отношение с пострадалия. Поради това ВС е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Според него следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта - само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. Посочва, че установената практика въвежда два критерия, които трябва да са налице кумулативо за определяне на лицата, имащи право на обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на лицата, а втория е духовната връзка между пострадалото лице и лицето, претендиращо претърпени вреди. Според постановление № 4/61, с оглед правилното прилагане на закона, за вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Затова нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения, като например съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят неимуществени вреди. В производството, при условията на пълно и главно доказване, следва да се установи наличието на съществувала приживе трайна и непрекъсната духовна връзка между пострадалия и неговите наследници. Твърди, че към настоящия момент тези обстоятелства все още не са доказани. В случай, че ищците докажат горепосочения фактически състав, оспорва предявените искове за претърпени неимуществени вреди по размер, поради тяхната изключителна прекомерност. На първо място, твърди, че е неоснователно твърдението, че в случая следва да се прилага румънското право. Разпоредбата на чл. 258, ал. 3 от КЗ не може да се разглежда изолирано, в каквато посока са аргументите на ищците, а при съобразяване на основните принципи в правото, относими към частноправните отношения с международен елемент и въведени с правните норми на КМЧП. Счита, че в случая приложима е именно втората хипотеза на горепосочената разпоредба, съответно правото на територията, на която обичайно се намира моторното превозно средство, респективно приложимо е българското право. Съгласно чл. 2, aл.1 от КМЧП „ Частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. ". В случая най-тясната връзка е с българското право и същата произтича от няколко елемента - регистрационният номер на процесното моторно превозно средство е издаден в Република България, територията на която обичайно се намира МПС е българската, водачът е български гражданин, пострадалият е български гражданин и вредите се търпят от български граждани - неговите наследници. В същата посока е и разпоредбата на чл.105, ал. 2 от КМЧП, относима в частност към непозволеното увреждане, а именно: „Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава. ". Не е налице значително по-тясна връзка с друга държава, предвид горепосочените съображения. На самостоятелно основание оспорва твърдението, че лимитите, до които се осигурява покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в Република Румъния, са заявените от ищците в исковата молба. Посочва, че не са ангажирани никакви доказателства в тази посока. Освен това, лимитите до които може да се присъди обезщетение в една държава не изчерпват всички критерии, които се прилагат за определяне размера на застрахователното обезщетение в тази държава. Не са ангажирани никакви доказателства относно приложимите правни норми на румънското право, на които се позовават ищците, съответно как е уредена материята в частта относно непозволеното увреждане и правата, които произтичат за наследниците в тези случаи. В случай, че ищцата Т.К. докаже, че е живяла с пострадалия при условията на фактическо съжителство, оспорва обстоятелството, че съгласно румънското законодателство същата попада в обхвата на правоимащите лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение. В случай, че съдът приеме, че приложимо е румънското право, ответника оспорва предявените искове изцяло, по основание и размер. Заявява, че прави възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на настоящите претенции. Съгласно румънското законодателство погасителната давност е 3 години от момента, в който е настъпило събитието. В случая исковата молба е депозирана след изтичане на давността, с оглед на което правата са погасени по давност. Правните норми, които уреждат института на давността се съдържат в Закон № 287 за Гражданския кодекс на Република Румъния, извадка от който прилага към настоящия отговор. С оглед обстоятелството, че приложимо в случая е българското право, твърди, че исковете са предявени в изключително завишени размери, съобразно принципа на справедливостта, трайната съдебна практика към датата на ПТП - 2012 г., възрастта на пострадалия и ищците, и социално-икономическите условия и стандарт на живот в Република България. Същността и целта на застрахователното обезщетение е в някаква степен и доколкото е възможно, да възмезди близките на пострадалите за претърпените от тях болки и страдания от преживяната загуба, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно неоправдано. Съгласно трайната практика на ВКС, един от факторите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливото обезщетение, е именно стандарта на живот в съответната държава на присъждане на обезщетението. Друг задължителен за съдилищата критерий е датата на настъпване на застрахователното събитие, към която следва да се прецени размера на обезщетението. Предвид датата на ПТП - 2012 г., претенции в предявените размери по никакъв начин не съответстват на присъжданите към този момент обезщетения по идентични казуси и в никакъв случай не могат да имат паричен еквивалент на стойност претендираните от ищците по 200 000 евро. Оспорва изцяло акцесорните искове за мораторна лихва, като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение исковете за мораторна лихва, доколкото същите са предявени след изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, считано от датата на събитието до датата на депозиране на исковата молба, както съгласно българското, така и съгласно румънското право. Направени са доказателствени искания. Ищците представят допълнителна искова молба по реда на чл.372 от ГПК, в едно с доказателства. В същата изразяват становище, че исковата молба е депозирана по правилата на местната подсъдност по постоянния адрес на потребителя. Настоящото дело е търговско по своя характер и в този случай общите правила за определяне на местната подсъдност съгласно разпоредбите на чл105 и чл.108 от ГПК се отменят от специалните правила за определяне на местната подсъдност посочени в чл.113 от ГПК, касаещи искове на потребители. В този смисъл се позовава на константната съдебна практика и решенията на ВКС. Съгласно посоченото делото е подсъдно на Ловешки окръжен съд. Относно допустимостта на исковете счита, че същите са допустими, както по отношение на майката на починалия-М. Т. П., така и по отношение на жената с която той е живял на съпружески начала-Т.Н.К..В тази връзка били посочили постоянната адресна регистрация на М. П., а това е къщата на родителите на Т., закупена от баща и-Н. К. К. с нотариален акт № 155 от 1960г. На следващо място счита, че исковете на Т.М.Т. и Т.Н.К. освен допустими се явяват и основателни по следните съображения: Причината за настъпване на застрахователното събитие и виновното поведение на застрахования-М. В. И. е безспорно и категорично установено по воденото от румънския наказателен съд производство завършило с осъдителна присъда за И.. От ПТП-то ищците са претърпели и продължават да търпят болки и страдания, пряка последица от събитието. По отношение на приложимото право са изложили доводи, които поддържат. Счита, че в случая е приложимо правото на държавата, на територията на която е настъпила вредата-чл.258, ал.1, т.2 от КЗ. По отношение на погасителната давност изразява становище, че по българското право тя е петгодишна от датата на събитието, а по румънското право-общата погасителна давност е 3 год./чл.2517 от ГК./ Съгласно същия кодекс, обаче давността се прекъсва при започването на наказателно преследване, даже ако не е конституиран граждански ищец-чл.2537, т.3, а съгласно чл.2541, ал. 1 от ГК „прекъсването заличава давността, започнала преди появата на причината за прекъсване.След прекъсването започва да тече нова погасителна давност /чл.2541, ал.2 от ГК/. Счита, че при признаване на главните искове за обезщетение, не може да се оспорват акцесорните искове за лихви. Правят доказателствени искания. Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника ЗД „Евроинс” АД-София, представлявано от Й. Х. и Р. Б.-изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт И. Л., с който заявява, че с допълнителната искова молба се повтарят същите твърдения без да се ангажират конкретни и надлежни доказателства. На първо място, доказателства за постоянна адресна регистрация на М. П. не са ангажирани. Независимо от това, адресната регистрация не е обстоятелство, удостоверяващо наличието на каквито и да е отношения със собственика на имота, находящ се на въпросната адресна регистрация, още по-малко с неговите близки и роднини. В този смисъл, представянето на документи за собственост, за адреса на който се твърди, че е била постоянната адресна регистрация на починалия, не представлява доказване на оспорените обстоятелства. Твърдението кое е приложимото право и цитати от същото не представляват надлежно ангажиране на доказателства относно приложимото право и правните норми, на които целят да се позоват ищците. С оглед на това, оспорва твърдението, че давността според румънското законодателство се прекъсва със започването на наказателно преследване. По отношение на останалите твърдения поддържа всички възражения, заявени с отговора на исковата молба. С определение № 461/23.08.2016 г. съдебния състав в производство по чл.118, ал.1 във вр. с чл.113 от ГПК остави без уважение възражението на ЗД "Евроинс"АД, ЕИК •••••••••, във връзка с местната подсъдност на спора като неоснователно. Съобщението заедно с препис от цитираното определение е изпратено на ответното застрахователно дружество, което е получено от технически сътрудник на 12.09.2016 г. В законния едноседмичен срок не е обжалвано и същото е влязло в законна сила. В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител адв.Б. поддържат предявените искове като считат, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се е доказала тяхната основателност. Подробно съображенията си излага в представената писмена защита. Претендира присъждане на разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът ЗД”Евроинс”АД, гр.София, редовно призован, чрез пълномощника си юрисконсулт И. Л. оспорва предявените искове в претендираните размери. Моли съдът да уважи направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорните искове за лихва. Претендира присъждане на разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК. В указания срок представя писмена защита по делото. С протоколно определение от проведеното съдебно заседание на 30.11.2016 г. съдът на основание чл.214, ал.1 от ГПК, допусна изменение на исковата претенция на ищците като същата се счита предявена в размер на по 250000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за всяка една от тях по обективно съединените искове с посоченото правно основание. С определение № 652/01.12.2016 г. в закрито заседание, съдът на основание чл.233 от ГПК, в срока за произнасяне на настоящото решение, прие отказ от исковата молба, постъпил с вх.№ 8173//30.11.2016 г. от ищеца Т.Н.К. и прекрати производството по делото по отношение на същия ищец. Ищецът Т.Н.К. е получила лично препис от определението, с което се прекратява производството по делото на 06.12.2016 г. В срока за обжалване не е постъпила частна жалба и по отношение на ищцата Т.Н.К. определението за прекратяване на делото е влязло в сила. От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, становищата на представителите на ищеца и ответника, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства: От приложеното по делото заверено копие на оригинал и в превод от румънски език на наказателна присъда № 79/04.03.2015 г. по дело № 5890/291/2014 г. на съдът в гр.Роман, Румъния /стр.10/ се установява, че на основание чл.178, ал.2 от НК от 1969 г. с прилагане на чл.5, ал.1 от актуалния НК, при условията на чл.375, ал.1 и ал.2 от НПК и чл.369, ал.10 от НПК, е осъден М.В.И., български гражданин, роден на ••• г. в гр.•••, живущ •••, ЕГН ••••••••••, на наказание от една година и шест месеца затвор за правонарушение от 08.12.2012 г., с жертва М. Т. П., като на основание чл.81, ал.1 от НК от 1969 г. с прилагане на чл.5, ал.1 от актуалния НК се прекратява условно изпълнението на цитираното по-горе наказание за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца. По делото е прието заверено копие на оригинал и в превод от румънски език на смъртен акт № 92 от 13.12.2012 г. серия DZ № 219225 /ср.9/, регистриран в Сабаоани, Нямц, от което се установява, че М. Т. П., ЕГН ••••••••••, роден на ••• г. в България, е починал на 08.12.2012 г., населено място Сабаоани, окръг Нямц. В същия са посочени данни за родителите на починалото лице: баща Т. М. П. и майка Т.М.Т.. Видно от дубликат на удостоверение за раждане от ••• •••. /стр.8/, издадено въз основа на акт за раждане № 0006/28.05.1955 г. се установява, че на 27.05.1955 г. в с.•••, ••• област е роден М. Т. П. от майка Т.М. Д. и баща Т. М. Т.. Не се спори от ответника различието в имената на родителите на починалия М. Т. П.. От приложената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” /стр.73/ се установява, че към дата 08.12.2012 г. моторно превозно средство /МПС/ с ДК № •••••••• има активна застраховка „Гражданска отговорност” серия GO 30378920 в ЗД „Евроинс” АД с дата на сключване 23.10.2012 г., крайна дата на покритие 01.11.2013 г. и с № на полицата •••••••. По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели М.В.И., Д. Т. П. и И. И. П. се установява следното: Свидетелят М.В.И. дава показания, че познава пострадалия М. Т. П., тъй като е работил като шофьор на ТИР в неговата фирма 13 години преди да почине. Свидетелят притежавал три автомобила, които били застраховани в едно и също застрахователно дружество, но не може да каже в кое, тъй като застраховките били сключвани от синовете му. С пострадалия М. Т. П. пътували заедно и на 08.12.2012 г. станало пътно транспортно произшествие /ПТП/ в Румъния. Заявява „...при тази катастрофа сутринта към 8 часа ми стана зле и стана злополука....аз управлявах автомобила, а той /М. Т.П./ беше от дясната страна на седалката...имаме дела в Румъния и от там ми е присъдата – условна за година и половина....камионът, с който стана злополуката е с рег.№ ••••••••, червен на цвят...много тежка катастрофа бих казал само...като бях в болница, бях на системи, попитах един от служителите какво е станало с колегата и понеже не разбирах румънски език, той ми отговори „мортус”, фактически, че е починал....починал е там на място...ходили сме много пъти да помагаме на майка му, два пъти съм косил, ние сме били 13 години в приятелски отношения, той беше като член на семейството ни”. Показанията на свидетеля Д. Т. П. съдът преценява при условията на чл.172 от ГПК, тъй като същия е син на ищцата Т.М.Т. и брат на пострадалия М. Т. П.. Същият е дал показания, че на 08.12.2012 г. е станала катастрофа в гр.Роман, Румъния, при която водач на автомобила е бил свид.М.В., а брат му М. Т. е починал на място вследствие ПТП. Твърди, че отношенията на брат му и майка им били перфектни, когато не е бил на път е ходил на село при майка им, да й помага: косеше, копаеше, дърва й цепел и носил, продукти за храна също й носил. Дава показания, че баща им е починал през 2006 г. и след това брат му започнал да се грижи за майка им. За себе си дава показания, че работил сезонна работа и го нямало повечето от времето в района, поради което не можел да помага на майка си. Твърди, че брат му М. е живеел при жена си Т. •••, от около 2001 г., а майка им живее с.••••, •••• област, което село е на 20 км от гр.••••. Майка му понесла много зле смъртта на брат му, „...коренна променя, здравословно го преживя, поболя се, депресира се, все плаче... Сега аз се грижа за нея”. От показанията на свидетеля И. И. П. се установява, че същия е първи братовчед на съпруга на първата ищца Т.Т.. Твърди, че „Д. и майка му се обадиха, че при катастрофа М. е загинал и аз ходих на погребение....след това майка му толкова се отчая...прегърби се....като излиза започва да плаче на всеки един „тъй ми свиде за М.”, трудно го преживява...М. много й помагаше....М. си идваше когато не е на робата, дойде с колата, дърва й нацепи...брат му по-ходеше навънка...”. Безспорно се установява, че ищцата Т.М.Т. е майка на починалия М. Т. П. /факт, установен от удостоверението за раждане на Община гр.Ловеч/. Установено е по делото, че М. Т. е работил като шофьор на ТИР и е починал на 08.12.2012 г. при ПТП, станало в Румъния, около гр.Роман. Още преди катастрофата от 08.12.2012 г., М. Т. живее отделно от родителите си на адрес в гр.••••, видно от приложеното по делото удостоверение за постоянен адрес № 04-0319/11.02.2013 г. /стр.71/. След смъртта на баща си през 2006 г., М. Т. започнал да се грижи за майка си, като ходел в с.•••, ••• област, където живеела, за да й помага. След неговата смърт майката Т.Т. се променила, отчаяла се, плачела за него. Горните факти се установяват от показанията на свидетелите М.В. и И. И., които съдът кредитира изцяло като непосредствени, незаинтересовани, житейски убедителни и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. Показанията на свидетеля Д. Т., съдът съобразява съгласно нормата на чл.172 от ГПК. Безспорно се установи от приложената справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” /стр.73/, че към датата 08.12.2012 г. МПС с ДК № •••••••• има активна застраховка „Гражданска отговорност” серия GO 30378920 при ответното застрахователно дружество, с дата на сключване 23.10.2012 г., крайна дата на покритие 01.11.2013 г. и с № на полицата ••••••, факт по който страните не спорят. При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.267 ал.1, т.1 от КЗ /отм./ във вр. с пар.22 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен. Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Ищцата Т.Т. като майка на починалия пострадал е измежду кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата от деликта смърт, съгласно Постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на Пленума на ВС. Според тази практика право на обезщетение имат съпругът, лицата, живеещи на съпружески начала с пострадалия, както и най-близките му роднини – низходящи и възходящи от първа степен и взетите за осиновяване, но неосиновени деца. За да възникне субективното право по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач на МПС с ДК № ••••••••, са налице всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, включително противоправност на деянието, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата, вина на деликвента и причинно-следствена връзка между поведението на виновния водач и вредите. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят-ответник дължи на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.267, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените от ищцата Т.Т. неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от смъртта на нейния син, посочени по-горе при обсъждане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл.52 от ЗЗД и Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и интензивносттта на болките и страданията, които ще продължат до края на живота на ищцата, възрастта на починалия – 57 г. и на ищцата Т.Т. – 81 г. и обичта, близостта и грижите, съществували между двамата, при съобразяване с обстоятелството, че към момента на процесното ПТП, пострадалия е живял извън дома на своите родители в друго населено място – гр.•••, находящо се на около 20 км от с.•••, ••• област, където е домът на майка му, признанието на свид.Д. Т., който след смъртта на брат си М. Т. се грижи за майката, възлиза на 70000 лева. Следователно предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.267, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и пар.22 от КЗ е основателен за сумата 70000 лева, като за разликата до целия предявен размер от 250000 лева, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предмет на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е деликвентът, тъй като вредите са причинени от негово виновно и противоправно поведение. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение по чл.84, ал.3 от ЗЗД. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер на законната лихва – чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моментът, от който застрахователят изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди, от който дължи обезщетението за забавено плащане по чл.86, ал.1 от ЗЗД, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, /в настоящия случай това е 08.12.2012 г., когато е станало ПТП и е причинена смъртта на М. Т. П., син на първата ищца Т.Т., тъй като отговорността на застрахователя, която произтича от застрахователния договор, е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, затова застрахователят отговаря за всички причинени вреди и при същите условия, при които отговаря прекият причинител. Ответникът ЗД” Евроинс”АД гр.София в отговора на исковата молба и в депозираните писмени бележки е направил възражение за погасяване на иска за изтекли лихви по давност, по отношение претенцията на ищцата и становището, че искът за лихва се погасява с три годишна давност, съдът намира за основателно. По въпроса за приложението на чл.111, б.”в” от ЗЗД, е създадена съдебна практика на ВКС, която има задължителен характер за настоящата съдебна инстанция. Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който носителят на правото бездейства. Относно продължителността на давностните срокове законодателно е установен общ давностен срок за всички искове, за които няма специални давностни срокове. С чл.111 от ЗЗД са уредени четири групи искове, които се погасяват в тригодишен срок, между които са исковете за вземания от лихви – чл.111, б.”в” от ЗЗД, какъвто е процесния случай. Общите правила за началния момент на давностните срокове са уредени с чл.114 от ЗЗД. За вземанията, произтичащи от непозволено увреждане с разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗД, началният момент на давностния срок е определен от откриването на дееца, като длъжникът се смята в забава от увреждането и без покана. Ответникът прави възражение, че за периода от 08.12.2012 г. – датата на деликта до 26.05.2016 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, е изтекла тригодишната погасителна давност. Поради това за времето преди 26.05.2013 г., т.е. преди повече от три години от завеждане на делото, исковете за лихви се явяват погасени по давност / за времето от 08.12.2012 г. до 26.05.2013 г. претенцията за лихва е погасена по давност. Искът за лихва макар и акцесорен по отношение на главния иск е самостоятелен иск. Макар и пряко свързано с главното субективно право, вземането за лихва е различно субективно право от него. Поради това предявяването на иска за главница не води до спиране на давността по отношение на непредявения иск за лихва. Предвид изложеното според Ловешкия окръжен съд искът за лихви е погасен по давност за периода от 08.12.2012 г. – датата на деликта до 26.05.2013 г. – три години преди датата на подаване на исковата молба в съда, която дата е 26.05.2016 г. При тези правни изводи съдът намира, че отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят се смята в забава и без покана, поради което върху присъденото по иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лева се дължат лихви по чл.86, ал.1 от ЗЗД от 26.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, а искът за присъждане на законна лихва от датата на увреждането – 08.12.2012 г. като неоснователен следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Т.Т. разноските по производството пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от иска общо в размер на 2650, 00 лева, от които 20, 00 лева внесен депозит за свидетел и 2630, 00 лева адвокатско възнаграждение, което е определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от цитираната по-горе наредба /последни изменения в сила от 01.03.2014 г./, размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата се определя, както следва: 830 лева при интерес над 10000 лева и 3% за горницата над 10000 лева или още 1800, 00 лева. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също следа да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът като съобрази становището на пълномощника на ищцата, че претендираното от ответника възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 17530, 00 лева, е прекомерно, намира, че на ответника следва да му се присъдят разноски в размер на 5930 лева, което е определено съгласно действителната правна и фактическа сложност на делото по чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.36 от ЗА, а за разликата над сумата 5930 лева до претендираната 17530, 00 лева искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК по сметката на Ловешкия окръжен и сумата в размер на 2800, 00 лв. държавна такса върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70000 лева. Водим от гореизложеното, съдът