Решение № 3750 от 10.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7467/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по жалба, вх. №16518/28.04.2023 г. по описа на ДСИС при СРС, 7-ми участък, преписката по която е с вх. № 61537/28.06.2023 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от М.НА О., взискател по изпълнително дело № 558/2021 г. по описа на ДСИ при СРС, 7-ми участък, с р е щ у Постановление от 07.04.2023г., с което е прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Твърди се, че след прекратяване (на 26.06.2020 г.) на предходно образувано Изпълнително дело № 20161110400230 по описа на ДСИС (по което няма събрани суми) с постановление на държавния съдебен изпълнител, и след като по молба на процесуалния представител на М.НА О., изпълнителен лист от 19.01.2012 г., издаден от Върховен административен съд по адм. дело №8189/2010 г. на ВАС, с което е осъден М.Т. М. да заплати на М.НА О. на Република България сумата от 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, е върнат на Министерството, то на 24.02.2021г. била внесена нова молба до ДСИС при СРС, с която било поискано образуване на ново изпълнително дело, като бил представен изпълнителният лист, издаден на 19.01.2012 г. от Върховния административен съд. С молбата било поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника М.Т. М., като за целта М.НА О. заплатило 18 (осемнадесет) лева държавна такса за налагане на искания запор, като вносната бележка била приложена към изп. дело № 558/2021 г. по описа на ДСИС при СРС. С оглед извършените справки от държавния съдебен изпълнител по изп. дело № 558/2021 г., се установило, че длъжникът М.Т. М. притежава разплащателна и спестовна сметка в евро, открити в „Банка ДСК“ АД. Излага се, че от приложената към делото справка е видно, че на сметките на длъжника са наложени общо шест запора по различни изпълнителни дела и от различни взискатели. По искане на взискателя М.НА О. по изп. дело № 558/2021 г. по описа на ДСИС при СРС, върху банковата сметка на длъжник в „Банка ДСК“ АД бил наложен седми по ред запор с цел удовлетворяване на вземането. Твърди се, че Министерството е предприело необходимите действия за събиране на сумата по изпълнителния лист, като при положение, че са намерени притежавани от длъжника банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, и върху сумите по тях са наложени запори и по изп. дело № 558/2021 г., се моли, с цел удовлетворяване на взискателя М.НА О., да бъде отменено Постановление по изп. дело № 558/2021 г. по описа на ДСИС при СРС, 7 участък, с което е прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, за да не бъдат вдигнати запорите, наложени от държавния съдебен изпълнител. Излага се, че М.НА О. е надлежен взискател по изпълнителното дело, като за всички поискани изпълнителни действия и извършени справки от държавния съдебен изпълнител, М.НА О. своевременно е заплатило всички дължими държавни такси. Излага се също, че Министерството е изправната страна по спора, поради което, като взискател, има правен интерес от продължаване на изпълнителното дело до пълно удовлетворяване на вземането. Моли се, с цел пълно удовлетворяване вземането на взискателя М.НА О. срещу длъжника М.Т. М. и в изпълнение на Решение № 6033 от 02.05.2011 г., постановено от Върховния административен съд по адм. дело № 8189/2010 г. по описа на съда, да се отмени Постановление по изп. дело № 20211110400558 по описа на ДСИС при СРС, 7 участък. Моли се изп. дело № 20211110400558 по описа на ДСИС при СРС да продължи до пълно удовлетворяване на М.НА О. за сумата по изпълнителния лист, както и за всички, направени от министерството разноски за платени държавни такси по изпълнителното дело. Длъжникът по изпълнителното дело – М.Т. М., ЕГН ••••••••••, в законоустановения срок с възражение оспорва жалбата и моли за оставянето й без уважение. По делото са приложени писмени обяснения от ДСИ при СРС, 7-ми участък, дадени на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които са изложени подробни съображения, че по конкретното изпълнително дело са налице законни предпоставки за неговото прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Изпълнително дело №20211110400558 по описа на ДСИС при СРС, 7 участък, е образувано по молба от 24.02.2021 г. на взискателя - М.НА О., въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2012г. по Решение № 6033 от 02.05.2011 г., постановено от Върховния административен съд по адм. дело № 8189/2010 г. по описа на ВАС, срещу длъжника - М.Т. М., ЕГН ••••••••••. С молбата от 24.02.2021 г. на взискателя - М.НА О., е поискано да се изпрати призовка за доброволно изпълнение на длъжника за дължимите престации, а при неизпълнение - да се наложи запор върху трудовото възнаграждение, върху пенсията или върху каквото и да е друго възнаграждение, получавано от длъжника. Поискано е да се наложи запор върху спестовната банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, която била известна на взискателя от направено справка по изпълнително дело № 20161110400230 по описа на ДСИС при СРС, 4 отд., 24 уч. Така подадената молба е оставена без движение от ДСИ, като на взискателя било указано да отстрани констатирани нередовности. С молба от 17.03.2021 г., взискателят представил доказателства за отстраняване на нередовностите (два броя вносни бележки за заплатени държавни такси от по 24 лв. и 18 лв.), като това е последната молба, с която взискателят е поискал извършване на изпълнително действие. В резултат на същата е наложен запор върху сметките на длъжника в „Банка ДСК“ АД. Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице на 30.03.2021г. По делото е постъпил отговор по чл. 508 ГПК от „Банка ДСК“ АД (стр. 21 от изп. дело) който е сведен до знанието на взискателя (стр. 24 от изп. дело). Ето защо ДСИ е приел, че последното поискано от взискателя изпълнително действие е по молба вх. 7209/17.03.2021г., което прекъсва срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. След тази дата до момента на издаване на обжалваемия акт - постановление за прекратяване от 07.04.2023г., взискателят не е депозирал нови искания за предприемане на принудително изпълнение (по смисъла на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК), които да прекъсват преклузивния срок. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: В нормата на чл.435, ал.1 от ГПК (след изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) са регламентирани изпълнителните действия, които могат да бъдат обжалвани от взискателя, а именно: т.1 отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; т.2 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; т.3 спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от взискателя, към които се включва и прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното постановление за прекратяване от 07.04.2023г., с което държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е законосъобразно, съответства на събраните по делото доказателства и на правилното тълкуване и прилагане на закона. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от последното действие на взискателя. В изпълнителното производство взискателят е този, който трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия за осъществане на посочения изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество за пазене на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещи на длъжника и др. под.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия, а също и да иска прилагането на нови изпълнителни способи. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата за закона, а постановлението на съдебния изпълнител има декларативно действие - то само констатира настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство. Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под изпълнително действие се разбират т. нар. "същински изпълнителни действия", т. е. действия насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ. действия, пряко насочени към удовлетворяването на взискателя - напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан и др. подобни. Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. Прекратяването на изпълнителното производство във всяка една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК означава преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с обратна сила на вече извършените такива. Изпълнително действие, извършено след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуално незаконосъобразно и няма никаква процесуална стойност. В случая при преценка висящността на конкретното изпълнително дело съдът намира че е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят е бездействал. По конкретното дело е видно, че държавният съдебен изпълнител е извършил изпълнително действие като със запорно съобщение от 30.03.2021г. е наложил запор върху банкови сметки на длъжника – М.Т. М. в „Банка ДСК“ АД и със съобщение, получено от взискателя на 05.05.2021, е уведомил същия за извършеното изпълнително действие. Проследявайки хронологията, когато са извършените изпълнителните действия, съдът намира, че последното поискано от взискателя изпълнително действие е по молба с вх. 7209/17.03.2021г. и към датата на постановяване на обжалваното постановление от 07.04.2023 г. са налице законовите основания за прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. Така последното поискано от взискателя изпълнително действие е от 17.03.2021г., като след изпратеното запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, тази банка е отговорила на съдебния изпълнител по реда на чл. 508 ГПК, че върху вземането на длъжника по посочената сметка има и други претенции, а по предприетото по искане на взискателя изпълнително действие не е постъпила сума по изпълнителното дело. Съответно срокът по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е започнал да тече от 17.03.2021г., като не се установява така започналият да тече срок да е бил прекъсван чрез предприемане на определено действие от взискателя. Следователно към датата, на която е постановено обжалваното постановление – 07.04.2023 г. законоустановеният двугодишен срок е изтекъл и това е довело до приложението на процесуалната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно прекратяване на образуваното принудително изпълнение срещу длъжника. В случая безспорно се установява, че по изпълнителното дело е изтекъл законоустановения двугодишен срок по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Атакуваното постановление от 07.04.2023 г., с което държавният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД