Решение № 281 от 12.7.2024 г. на Районен съд - Перник по дело № 676/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••••••“-ЕООД, ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от Т. И. Т. - управител, срещу наказателно постановление НП № 14-2400026 от 16.04.2024 г., издадено от Л. Д. В. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник, с което за осъществен състав на административно нарушение, както следва на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобилии на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.413, ал. 2 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложено административно наказание- Имуществена санкция в размер на: 1700 /хиляда и седемстотин/лв. Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от „•••••••••“-ЕООД, ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от Т. И. Т. - управител, с която оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление, като поддържа, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано, тъй като събраните доказателства не подкрепят формираните фактически и правни изводи. В жалбата се сочи, че относно допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, водещи до пълната незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, да съществени са описани следните, а именно че Наказателно постановление № 14-2400026 от 16.04.2024 г., е издадено въз основа на съставен АУАН № 14-2400026 от 18.03.2024 г. в нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, съответно чл. 42, т. 4, т. 5 от ЗАНН. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 14- 2400026 от 18.03.2024 г., е бил съставен при нарушаване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Посочените нарушения на процедурните правила са от категорията на съществените според жалбоподателя, тъй като засягат правото му на защита, а изискванията към формата и съдържанието на акта е императивно. В акта е посочено, че е записано, че при извършена проверка на място на 20.02.2024 г. е установено нарушение на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, а той е съставен на 18.03.2024 г. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, срещу АУАН № 14-2400026 от 18.03.2024 г. от името на „•••••••••“ЕООД е било подадено възражение до административнонаказващия орган /АНО/. То е заведено с вх. № 24028371/21.03.2024 г. В него са били изложени подробни доводи за допуснати съществени нарушения при съставянето на акта. На следващо място, е описано, че е налице съществена разлика между констатираното от Д. С.- гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”-Перник и отразено в АУАН време и място на извършване на проверката, съответно на извършеното нарушение и това, което е вписано в наказателното постановление. В него е описано, че е било допълнено, че освен проверка на място на 20.02.2024 г. е извършена и проверка по документи в сградата на дирекцията. Съществено се разминавали констатациите в АУАН, че нарушението е извършено на 20.02.2024 г., а в НП се сочел протокол за извършена проверка № ПР2407291/18.03.2024 г. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Такъв акт не е съставен на дружество на място на 20.02.2024 г., нито има друг съставен на тази дата документ, в който да са отразени констатациите на контролните органи от извършената проверка и който да ни е връчен. С оглед строгия формален характер на административнонаказателното производство, е изведен извод, че гореизложеното представлява съществено процедурно нарушение. В обжалваното наказателно постановление се твърди, че липсва и обосновка на размера на наложеното на дружеството наказание, който е по-голям от минимума, определен в разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда. В случая, при издаването на наказателното постановление е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, като неправилно е определен не само размера, но и вида на наказанието. В обжалваното наказателно постановление, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник е приложил неправилно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда при определяне на вида и размера на имуществената санкция. За нарушаването на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, каквито са регламентираните в Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, в Кодекса на труда е установено налагането на административно наказание на основание чл. 413, ал. 1 от Кодекса на труда. На следващо място, относно прилагането на материалния закон, в жалбата се твърди, че в случая е налице законова празнота, регламентираща специфичната дейност на сервиза, поради което не е налице нарушение на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. При извършването на дейността ремонт - монтаж и демонтаж на ресори е неприложимо изискването на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. Осигуряването на работните канали е челни бордюри за ограничаване на движението на автомобилите срещу пропадане, създава опасност от възникване на инциденти, по-скоро застрашаващи живота и здравето на работниците, отколкото да им осигури здравословни и безопасни условия на труд. Технологичният процес на работа е описано, че е свързан с използването на подемни съоръжения, които да поемат тежестта на автомобила, за да може да се извърши демонтажа и монтажа на ресорите. Поставянето на челни бордюри за ограничаване на движението на автомобилите срещу пропадане възпрепятствал ползването на посочените подемни съоръжения. Без тях се твърди да е невъзможно да се удържи тежестта на автомобилите, които са над 15 тона, основно тежкотоварни. В случая, се твърди, че с цел опазване живота и здравето на работниците, с оглед правилното изпълнение на технологията по извършването на тази специфична дейност - монтаж и демонтаж на ресори, на работните канали нямало такива ограничители. Те са описани, като опасни и неприложими към дейността на автосервиза за монтаж и демонтаж на ресори и изискването на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили е неприложимо. За сметка на тях каналите се сочи, че са обозначени със сигнални ленти, които указват габарита на канала и имат същата предохранителна функция, както за работниците, така и за автомобилите, които подлежат на ремонт. Излага се, че не е дадено и предписание за замяната на тази мярка с друга, например. В заключение се моли, съда да отмен изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 14-2400026 от 16.04.2024 г., издадено от Л. Д. В. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда от ЗАНН на дружеството „•••••••••“ЕООД, ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление: ••••••••• му е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, тъй като е издадено при съществени процедурни нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. В проведеното по делото съдебното заседание жалбоподателят „•••••••••“-ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: ••••••••• редовно призовани, изпращат представител-адв. С., която поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства, в това число и чрез разпит на свидетел, като по същество, моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. В пледоарията си сочи, че е бил нарушен материалният закон така, при издаването му, както и че са били нарушени процедурни правила. Излага и наличието на противоречие в посочените дати, а именно на проверката, извършена на 20.02., от друга страна се виждало, че актът за установяване на административно нарушение е от 18 март. Твърди, че клиентът й по случайност е отишъл на тази дата за получаване на документите си в Инспекцията по труда. Той не е знаел, че ще му съставят акт на същата дата, за да вземе със себе си юрист, който да може да направи евентуално съответните възражения. Поддържа изложените доводи в жалбата. Претендира разноски по делото, за което представям списък и договор за правна защита и съдействие. Административно наказващият орган Директор -Дирекция „Инспекция по труда “Л. В., се явява в осз моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на принципите на материалния и процесуалния закон. Сочи, че в нито един момент правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Проверката, както се изяснило по време на изслушването, на място е била на 20.02.2024 г., приключила е с Протокол на 18.03.2024 г. Актът е съставен на датата 18.03.2024 г., получен е лично от жалбоподателя, от управителя на дружеството-жалбоподател. Сочи, че са били спазени изискванията на ЗАНН за съставяне на административния акт. Жалбоподателят на 21.03.2024 г. се твърди, че е внесъл писмени възражения срещу така съставения акт, така че правото му на защита не е нарушено. Никъде в закона императивно не било написано, че той трябвало да направи възражения по време на съставяне на акта. Наказателното постановление описва, че е съставено на 16.04.2024 г., получено е от „•••••••••“ ЕООД, внесена е жалба в съда, поради което и счита, че делото е изяснено и на жалбоподателя в нито един момент не му е било нарушено правото на защита. Нарушена е императивна разпоредба на Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, така, че моли съда да потвърди наказателното постановление. По делото съдът е събрал и допълнително гласни доказателства посредством разпита на актосъставителят- Д. Б. С., и свидетелят по акта- М. Л. П., като допълнително по искане на защитата е бил разпитан и един неин свидетел, служител на Дружеството, а именно- св. А. В. Д.. Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното: На Дружеството -••••••••• ЕООД, ЕИК •••••••••, седалище и адрес на управление: ••••••••• представлявано от Т. И. Т., ЕГН ••••••••••, е бил издаден акт № 14-2400026 от дата 18.3.2024 г, за установяване на административно нарушение, от свидетеля -актосъстивител- Д. С., служител на ИТ-Перник, за това че, както следва: При извършване проверка на място на 20.02.2024 г., с обект на контрол: автосервиз, находящ се на •••••••••, стопанисван от ••••••••• се установило, че ремонтният канал в помещението за техническо обслужване и ремонтни работи на автомобили не е осигурен с челни бордюри за ограничаване на движението на автомобилите и странични бордюри срещу пропадане, като е посочено, че това е нарушение на: т.4 от Приложение № 1 към чл.1, ал.2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили /ДВ бр.6/ 05г./. Нарушението е посочено, че е било извършено на 20.02.2024 г. Актът е бил подписан в качеството на свидетел от М. Л. П., също служител на Инспекцията. Препис от акта е бил връчен на управителя на Дружеството на същата дата, за което последният положил и подписа си. В срока по чл. 44 от ЗАНН, дружеството депозирало своите възражения по акта, като в тях изложило в голяма степен доводите се, описани и в жалбата му до съда, като подробно обосновало същите. Възраженията били депозирани на 21.3.2024 г. На 16.04.2024 г., АНО издал атакуваното понастоящем НП № 14- 2400026 от 16.04.2024 г., издадено от Л. Д. В. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник, с което за осъществен състав на административно нарушение, както следва на т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.413, ал. 2 от Кодекса на труда на жалбоподателя е наложено административно наказание- Имуществена санкция в размер на: 1700 /хиляда и седемстотин/лв. В описателната част на НП е била изцяло възпроизведена фактическата обстановка от акта, описана по-горе, а именно, че „...подписаният Л. Д. В., на длъжност Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, след като разгледах административнонаказателна преписка по акт за установяване на административно нарушение № 14- 2400026 от 18.03.2024г., съставен от Д. Б. С., на длъжност главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда" - Перник за следното: При извършена проверка на 20.02.2024г. по спазване на трудовото законодателство и здравословни и безопасни условия на труд на „•••••••••“- ЕООД, ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление •••••••••, управлявано от Т. Т., в качеството му на управител, в обект на контрол „автосервиз“, находящ се в гр. П., •••••••••, стопанисван от горепосоченото дружество и проверка по документи в сградата на дирекция "Инспекция по труда" •••••••••, ••••••••• се установило, че: „•••••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••• в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, не е осигурил с челни бордюри за ограничаване на движението на автомобилите и странични бордюри срещу пропадане ремонтния канал в помещението за техническо обслужване и ремонтни дейности на автомобилите. В законоустановения срок срещу АУАН е получено възражение. Същото е разгледано и подробно обсъдено от АНО, но е оставено без уважение, тъй като с него не се променят констатациите в АУАН. Нарушението е извършено на 20.02.2024г.С това е нарушил: т. 4 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили...“. В допълнение е отбелязано, че същото се потвърждава и от следните писмени доказателствени материали: Протокол за извършена проверка № ПР2407291/ 18.03.2024г. Разпитани в съдебно заседание, актосъставителят С. и св. П. поддържат констатациите в акта, като сочат, че проверката е от дата 20.2.2024 г., като е описват дословно описаното в акта, като нарушение, относно непоставянето на процесните бордюри и че именно това е станал поводът за последстващото съставяне на акта, като не се спори, че покана не е била изпращана до управителя, а се твърди, че на място при проверката, последният е бил устно уведомен, че ще му бъде съставен акт / св. С..“...Проверката е извършена на 20.02.2024г. в автосервиз, стопанисван от „•••••••••“ ЕООД. На място е извършена проверката. Установено е, че каналът за ремонт на тежкотоварни автомобили не е обезопасен с бордюри срещу пропадане на автомобилите. Обектът е хале с два канала за ремонт на автомобили, освен това има съответното оборудване. Когато отидохме, мисля, че имаше или трима, или четирима, човека, които работеха. Каналът беше зает със самосвал. При проверката установихме, че не отговаря на изискванията за бордюри, предпазващи пропадането на автомобила в канала. Първо се поставят челни бордюри / правоъгълен канал с челни бордюри/, които да подведат автомобила и да не му позволят да пропадне, и след това по контура на канала също се поставят бордюри, за да може при придвижването на автомобила напред и назад да няма пропадане в канала. Проверката беше в присъствието на управителя, който обясни, че поставянето на такива бордюри пречи на техническото обслужване на автомобила, т.е. пречи на извършване на ремонта на МПС-то. Според мен, и това, което коментирахме с управителя, габаритът на канала е прекалено голям, т.е. каналът е изработен прекалено широк и това не позволя, по неговите думи. Лично тези автомобили, които видях, бяха над 12 тона. И са нарушили изискването на точка 4 от Приложение №1 от Наредба №12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът впоследствие беше съставен в Дирекция „Инспекция по труда“ на 18.03.2024 г.. По време на връчването на акта писмени възражения не се представиха. Протоколът за извършената проверка е с две дати, като първата дата е извършената проверка на място, а втората дата е приключването на проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник, изготвянето на протокола и връчването на същия...“, и в съдебно заседание св.П., посочва, че: “... Спомням си, че проверката беше месец февруари тази година. Бяхме с главен инспектор инж. Д. С. на сервиза, който е на •••, намиращ се срещу ••• училище, при ••••. Проверката протече: тогава на място в обекта разгледахме за безопасност на труд, видяхме канал, който е посочен, че не е обезопасен, след това поискахме други документи. Господин С. даде покана за другите документи, които се донесоха в Инспекцията по труда. Имаше работещи хора на обекта. До него има също офис, който написахме, работещите си попълниха декларации, че работят в тази фирма. Там бяхме, оставихме покана с дата и час когато да ни донесат другите документи. Поканата за съставяне на акт беше предоставена след това в хода на самата проверка. Когато дойде господина за протокала се състави акт на който той присъстваше. Писмена покана нямаше. Извикахме го за всички, за протокол, за документи. Беше установено, че не е осигурена безопасност на самия канал с бордюри, които са челни и странични, за да не пропадат автомобилите в канала. Тези автомобили са камиони, даже на място тогава имаше голям бетоновоз, на самия канал. Протоколът за проверката беше направен след няколко дни. Пише на 20.02. и 18.03.2024 г., защото това е периодът, в който се гледат документите, докато ги донесат от фирмата, счетоводството да ги изготви. Поканата е за една дата, на която идват и с другите документи, не само по безопасност...“/. Тоест в голямата си частта, показанията и на двамата свидетели са съответни на описаното в протокола, акта и НП, като същите доразвИ.т с допълнителни данни, въпросите, свързани с това дали е била връчвана писмена покана за управителя за съставяне на акта, като се установява, че такава не е била връчвана, както и защо са посочени две дати в протокола и защо именно е посочената като дата на акта -18.3.2024 г., като се сочи и че процесният ден управителят се е явил в Инспекцията и за даване на допълнителни изискани документи, като тогава му е бил съставен и връчен акта, с горопосоченото съдържание. В този смисъл, съдът намира за обективини показанията на свидетелите и ги кредитира, като съответни на останалия събран по делото доказателствен материал, като по делото не се и спори, че процесните бордюри не са били поставени, а спорно е дали е следвало да се поставят, или това според управителя е щяло да застраши живота и здравето на работниците му, предвид автомобилите- тежкотоварани, които се отремонтирали в сервиза и обстоятелството, че бил вече създаден друг, по данни на защитата по- безопасно и сигурен метод, който да обезопаси работниците, за което защитата е ангажирала и допълнително писмени доказателства, посредством разпита на св. А. В. Д., служител в „•••••••••“ ЕООД - гр. Перник, който в разпита си акцентира именно на посоченото обстоятелство, че поставянето на такива бордюри би застрашило живота на работниците и е бил осъществен друг метод на обезопасяване, за което данни излага в показанията си пред съда, а именно-„...Работя в „•••••••••“ като продавач- консултант над 10 години. Фирмата се занимава с продажба и сервизна дейност на тежкотоварни автомобили. Седалището на фирмата е •••••••••. Управител на фирмата е Т. И. Т. и той е и собственик на фирмата. Тежкотоварните автомобили, които предимно ремонтираме са над 10-15 тона. Аз не работя на канала. Предимно се занимавам с частите за автомобилите. Има контьори, които работят на канала. Има два канала. Тези канали са, канали, които са дълбоки около метър, не повече от метър, и върху тях влизат камионите. Правоъгълни са каналите. Лицето, което извършва проверка, влиза в канала, за да извърши проверка на ходовата част на камиона. Бях там по време на проверката и когато съответния инспектор беше. Запознат съм с изискването за бордюрите и съм запознат какво отговори собственика на фирмата. Той, даже мисля, че и на предната проверка пак му бяха дали това като предписание, и тогава и сега обяснихме, че това е нерентабилно, тъй като ние използваме големите крикове, подемни, и като се поставят тези предпазни колбани, как точно ги водят не знам, ние нямаме възможност да поставяме тези осигурителни крикове и подемници под камионите, защото съответно не можем да си вършим и работата. Работим около 10-ина души във фирмата. Фирмата функционира от повече време, като аз съм там от 10-ина години. Преди 4-5 години мисля, че имахме такава проверка, но нямам спомен какво точно беше. Опитахме се, правихме такова нещо, но не може да работим след като се направи това предписание с бордюрите. Пречи ни да си извършваме самата работа по ремонта на автомобила. Тези крикове са и за безопасност, и за повдигане на камиона. Те са механични, т.е. ръчни. Ако се монтират челни и странични бордюри и криковете вече не се използват за овладяване тежестта на камиона, това би създало опасност за хората в канала. Като свалиме гумите на камиона няма какво да го държи и ще падне самия камион. В смисъл ако не използваме тези подемници, тези крикове. Абсолютно работници ще напуснат фирмата, ако не се използват тези крикове, защото те не могат да си вършат работата по този начин...Чрез тях осигуряваме камиона, когато демонтираме частите - било гума, било ресор и т.н. Те подсигуряват. Криковете се подлагат на шаситата на камионите...“. Съдът намира относно показанията на този свидетел, че макар и да се касае за служител на санкционираното Дружество, то същият правдиво описва, макар и оценъчно в голямата си част, механизмът на работа в сервиза и в частност относно процесните отремонтирани тежкотоварни автомобили и как е бил преценен и решен въпросът за безопасността от ръководството на Дружеството, като в този смисъл показанията на свидетеля съдът намира за достоверни и излагащи фактите, така както свидетелят ги е възприел и осмисля. В този смисъл не се наблюдават съществени противоречия с целия събран по делото писмен и гласен доказателствен материал, като основният спорен момент по делото е не дали са били поставени бордюри, като и двете страни не оспорват това, а именно липсата им, което за АНО е посоченото като квалификация нарушение, а за жалбоподателя, освен посочените нарушения на материалния и процесуалния закон, твърди, че нарушението не е доказано, и респ. и че обективно не можело да се изпълни едно такова „предписание“, защото същото би представлявало заплаха за работещите в обекта и ангажиранията свидетел на защитата описва, механизмът, по който е било осигурено обезопасяването на сервиза и в частност на каналите, където се отремонтират процесните автомобили, над 12-15 тона по данни на свидетелите. По доказателствата Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите актосъставителят- Д. С., и свидетелят по акта- М. Л. П., и двамата служители на Инспекцията по труда -Перник, като съдът не намира, макар и в голямата си част, да са оценъчни съждения, да не кредитира в обективната им част описана по горе, показанията и на свидетеля на защитата- А. В. Д.. Относно материалите, приложени в преписката, то съдът не намира противоречия между същите, или както следва: АУАН № 14-2400026 / 18.03.2024г., ведно с данни за връчването му- заверено копие, Наказателно постановление № 14-2400026 / 16.04.2024г. - заверено копие, Известие за доставяне на НП-заверено копие, Протокол за извършена проверка № ПР 2407291 / 18.03.2024г.-заверено копие, Възражение срещу АУАН вх. № 24028371 / 21.03.2024г.-заверено копие. Заповед № 3-0864 / 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ за териториална компетентност-заверено копие, Заповед № ЧР-1260 / 18.12.2017г. на изпълнителния директор за персонална компетентност. Относно представените и приети в с.з. от защитата писмени доказателства, а именно: заверени копия на Митническа декларация за внос на стоки за камиони от 30.01.2024 г. е 11 страници, /Декларацията е 1 от 12 - 6 листа; и 9 /девет/ броя фактури – 5 листа/, то съдът намира, че същите не допринасят съществено за спорния по делото факт, но ценени по същество, могат да бъдат приети като служещи в подкрепа на възраженията в жалбата, по чл.44 ЗАНН, и изложеното от свидетеля на защитата в с.з., относно естеството на работа и обезопасяване на каналите, във връзка със съоръженията, с които си служи Дружеството. Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна. При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения, свързвани с процесуалните изисквания към съдържанието на акта и постановлението, както и с приложението на материалния закон, обуславящи незаконосъобразност. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са основателни. Първо, следва да се посочи, че с оглед представените по делото заповеди за компетентност, то какта акта, така и НП са били издадени от компетентни за това лица. Нарушени са нормите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като приетите за установени фактически обстоятелства не съответстват на дадената им от административните органи правна квалификация в достатъчна точност, като фактическата обстановка, така както е посочена в акта и дословно възпроизведена в НП, също е крайно оскъдна, като обстоятелства и данни, посочена е бланкетно, видно от описаното по- горе е и неточна / от свидетелскките показания и на двете страни в производството например, се установява, че в халето има два канала за ремонт на тежкотоварни автомобили, а не един канал за автомобили, както е посочено в акта, и в НП, като отделно от това не е описано и каква е точно дейността на сервиза, а е посочено само автосервиз, за да се определи приложената поднормативна уредба, още повече, че очевидно не се касае за обИ.ен сервиз за ремонт на леки автомобил, а специализиран такъв за ремонт на тежкотоварни такива над 10-12-15 тона, за което допълнителни доводи съдът ще изложи при обсъждането на дадената правна квалификация на вмененото нарушение/, като нещо повече не става и ясно, при положение, че се твърдят два канала и за тежкотоварни автомобили, обстоятелство, което не е описано в акта и НП, като там е посочен и един канал и се говори в единствено число, не става ясно и дали както се твърди от защитата е имало други начини за обезопасяване на канала и каква е била степента на ефикасност на същите, а ако АНО е счел, че тези механизми за обезопасяване не са съответни на даден нормативен, и поднормативен акт, или са в разрез на дадена разпоредба от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, то е следвало да опишат тези обстоятелства в акта и НП, арг. На разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, и респ. на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и отделно от това - да се даде предписание и срок за премахване на настоящия механизъм за обезопасяване и респ. изрични указания какво следва да изпълни дружеството, и в какъв срок, като на самите възражение по чл.44 от ЗАНН, не може да се приеме и че е било отговорено от АНО, като в НП бланкетно е посочено „че са обсъдени и са неоснователни“, тоест отговор на същите не е бил даден или поне не писмен такъв. На следващо място, във връзка с възражението на жалбоподателя, че не му е била връчена писмена покана да се яви за съставянето на акт в Инспекцията, то съдът намира, че по този факт не се спори дори и от разпитаните по делото свидетели, се установява, че управителят на 18.3.2024 г, е бил извикан в Инспекцията по труда, като по данни на св. С. още при проверката на 20.2.2024 г., същият е бил информиран, че ще му се състави акт, но устно, то макар и да се касае за формално нарушение, изразяващо се в неизпращане на писмена показана до лицето за съставяне на АУАН, то не може да се приеме, че това нарушение е съществено такова, което само по себе си да опорочава цялата процедура, като видно от разписката инкорпорирана в акта, при явяването си в Инспекцията, управителят, е бил запознат със съдържанието му и му е бил връчен екземпляр от акта, за което е положил и подпис, като се е възползвал и в срок от правото си да депозира възражение по чл. 44 ЗАНН, като е упражнил правото си на защитата, но АНО няма конкретни писмени доводи, защо е счел възражението за неоснователно, и директно като бланектно е маркирал възраженията е издал атакуваното НП. В този смисъл, жалбоподателят е разгърнал правото си на защита и по съдебен ред, посредством депозираната жалба, предмет на разглеждане по настоящото дело, като съдът намира, че на тази плоскост не са нарушение правото му на защита и участие в процеса, като обаче правото му на защита е нарушено на друга плоскост, за което съдът ще изложи доводи допълнително по -долу в мотивите на акта си / за невр. Покана виж- Решение № 432 от 15.03.2024 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 72/2024 г./. Тук следва да се посочи, че резонно е възражението на жалбоподателя, доразвито и в с.з. досежно датата на проверката и датата на акта, и как и двете са били описани в цитариния в акта и НП, протокол от проверката, при положение, че самите свидетели на АНО твърдят „протоколът да е съставен после“, при положение, че еднозначна е практиката констативните протоколи от проверка извършена от дадени административни органи да се съставя на мястото на проверката и екземпляр от същия да се връчва на представителя на санкционираното лице, който е присъствал по време на проверката. В случай такива твърдения за изпълнение на тази процедура не само че няма, ами напротив – не се спори че протоколът е съставен впоследствие при представени „допълнително изискани документи“/ като така и не става ясно какви точно визира АНО, а такова описание и твърдение няма и в самия протокол- стр.12 и следв. От делото/, съгласно изложеното от актосъставителя в с.з, но неясно какви. Нещо повече при запознаване със самото съдържание на протокола, находящ се в преписката, и с посочени две дати – 20.2.2024 г и 18.3.2024 г., прави впечатление, че в същия са констатирани няколко нарушения, обособени в подточки, като за всяко от тях след това, без за първото, което е именно процесното, предмет на акта и НП, са били дадени предписания и респ. определен срок за изпълнението им, за повечето от които 19.2.2024 г, , като само процесното отсъства, а за него директно по описания ред се е стигнало до съставяне на акт, при положение, че за другите описани пунктове е даден и срок за обжалване пред АНО, то за първото такъв срок и предписание не е било дадено, което в този смисъл нарушава правото на защита на жалбоподателя и на възможност при желание сам да отстрани констатирани технически неизправносности, описани от АНО като нарушение в качеството му на работодател на закона за здравословни и безопасни условия на труд, при положение, че е е видно че и другите дадени предписания, също касаят посочения закон и съответни актове поднормативни за прилагането му. Вместо това за процесното бланкетно и оскъдно описано като факти нарушение, където не е описано и дали има и други методи / крикове, подемници, използвани за обезопасяване и къде са същите и на кой канала при положение, че каналите са два и дали АНО приема, че макар и да има такива, то това в достатъчна степен не обезопасява каналите и е нарушение на вменената разпоредба, която отделно от това е и непълно неточно дадена като квалификация/, АНО директно първо в акта и после в НП, е посочил, че се касае за нарушение на приложение и точка от поднормативен акт, а именно – т.4 от Приложение № 1 към чл.1, ал.2 от Наредба № 12 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили /ДВ бр.6/ 05г./. Съгласно цитираната разпоредба НАРЕДБА № 12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 6 от 18.01.2005 г., в сила от 19.06.2005 г. И в частност -Раздел I Общи положения- Чл. 1.