Решение № 1763 от 19.4.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 11374/2022 г.

Производството е образувано по предявени от ищците Л. К. П., С. П. П., В. Н. Г., И. И. И., Д. К. Д., З. В. Х., П. С. Д. и Г. Г. Г. против „АТД Инвест“ ЕООД искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изграденото в поземлен имот с идентификатор № ••• водопроводно и канализационно отклонение, което преминава през поземлен имот с идентификатор № ••• и отвежда отпадните води на имот с идентификатор № •••, като премахне ревизионната шахта, разположена в близост до междуимотната граница с имот с идентификатор № •••, както и да преустанови действията си по ползване на това водопроводно и канализационно отклонение. С Определение № 9764/13.09.2022 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК по отношение на ищеца Х. А. П.. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор № ••• по КККР на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18- 48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. П., ул. "М." с площ от 329 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ••, кв. •••• по плана на квартал „В.“, парцел •••, при съседи: поземлени имоти с идентификатор № •••, № •••, № •••, № •••, № •••. Твърди, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ••• по КККР на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. П., ул. „В.“ № ••, с площ от 397 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: ••••• по плана на квартал „В.“, парцел •••, при съседи: поземлени имоти с идентификатор № •••, № •••, № •••, № •••, № •••. Твърди, че в имота на ответника е реализирано строителство на нова сграда, разрешено с Разрешение за строеж № 70/20.07.2020 г. Сочи, че преди придобиването на имота от ответника в последния е съществувала едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 58 кв.м. с две селскостопански постройки към нея, като е изградено водопроводно отклонение от канализационната мрежа, преминаващо през имота на ищците, тъй като имот с идентификатор № ••• е разположен на по-високо ниво спрямо имота на ищците и спрямо ул. „В.“, като отклонението е било изградено с такава характеристика, че да отговаря за нуждите на едно домакинство. Твърдят, че след построяване на новата сграда и присъединяването й към съществуващото канализационно отклонение започнали чести наводнения в партерните помещения в сградата в имота на ищците. Сочат, че след множество сигнали и проверки било установено, че е предвидено изграждане на новопроектна площадкова канализация, която да се зауства в съществуваща ревизионна шахта в северната част на парцела, в близост до междуимотната граница с поземлен имот идентификатор № ••• и в съществуващата в този имот канализация, без да е съобразено, че потреблението и количеството отпадни води няма как да бъдат поети от старата канализация. Твърди, че в полза на ответника не е учредено право на прокарване на тези водопроводни отклонения през имота на ищците по реда на чл. 193, ал. 1 ЗУТ, което е установено при проверка от РДНСК –. Сочат, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД са дали становище, че съществува и друг начин за присъединяване на сградата на ответника към съществуващата канализационна мрежа. Твърдят, че с присъединяването към съществуващото канализационно отклонение се създавали предпоставки за постоянни наводнения в партерните етажи на имота на ищците, наличие на мокри петна, влага и плесен и създаване на опасност за здравината на конструкцията. Сочат, че по този начин се достига до нарушаване на правото на собственост на ищците, поради което молят за уважаване на предявените искове. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът АТД Инвест“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск – да е налице неоснователно въздействие по отношение на имота на ищците, което създава пречки на ищците за използване на собствения им имот. Твърди, че е придобил собствеността по отношение на недвижим имот с идентификатор № •••., като във връзка с инвестиционните намерения на дружеството е издадено Техническо задание № 15997/13.09.2019 г. от страна на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за присъединяване към водопроводната система, като е одобрен технически инвестиционен проект за заустване в съществуващата ревизионна шахта в северната част на имота – в близост до междуимотната граница с имота на ищците, оттам в съществуващото канално отклонение в поземлен имот с идентификатор № ••• до заустването в съществуващия уличен канал на ул. „М.“. Твърди, че е издадено разрешение за строеж като е установено, че съществуващото водопроводно отклонение може да приеме и да отведе атмосферните и отпадни води от сградата. Сочи, че този начин на заустване и отвеждане на отпадните води на имота е установен още през 1977 г. по предписание на местната администрация, което е видно от писмо с изх. № III 1943/13.06.1977 г. на Втори РНС „В. К.“ като на собствениците към онзи момент е разпоредено в срок до 15.06.1977 г. да направят постъпки за разрешаване на включването в канализацията на обратните им води, като е прокарано парцелно канално отклонение. Сочи, че с писмо изх. № III- 603/25.07.1977 г. на Окръжен комитет на Държавен и народен контрол –, собствениците са уведомени, че канализацията ще премине през съседния имот – и в бъдеще. Твърди, че в писмото се цитира Заповед № 91/21.05.1977 г., с която не разполага и моли да бъде изискана. Твърди, че сградата не е въведена в експлоатация и не се ползва по предназначение към настоящия момент, което изключва възможността за възникване на наводняване, както и появата на влага и мокри петна. Сочи, че е възможно наличието на наводнение и влага е възможно да се дължи на действия на ищците или на част от тях. Поддържа, че при извършване на една от проверките, по повод подадените от ищците сигнали, е установено, че е налице запушване в каналното отклонение на около 4 метра след указаната точка на заустване, т.е. в имота на ищците, което е в резултат на умишлени действия – с поставяне на стиропор. Твърди, че наличието на наводнение и влага може да е в резултата на констатираното от РДНСК липса на изпълнени три ревизионни шахти, а само една, както и разбиването на стена и прекъсната водопроводна тръба в имота на ищците. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – е сезиран с иск с правно основание чл. 109 ЗС. Исковата претенция е допустимо предявена, макар в производството по делото да участват част от съсобствениците на страната на ищеца. В този смисъл в по-новата практика на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 60098/14.01.2022 г. по гр.д. № 812/2021 г., ГК, II г.о. на ВКС, се възприема становището, че по отношение на иска по чл. 109 ЗС липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното участие на всички съсобственици (както на страната на ищеца, така и на страната на ответника) в производството по тези претенции. По тази причина следва да се приеме, че другарството в случая е факултативно. Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице (включително съсобственик) извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл. 109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: че ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № •••., а ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор № •••, както и че изградената сграда в имота на ответника е присъединена към канализационната мрежа чрез заустване в ревизионната шахта, разположена в имота на ответника - близост до междуимотната граница с имот с идентификатор № •••, оттам в съществуващото канално отклонение в поземлен имот с идентификатор № ••• до заустването в съществуващия уличен канал на ул. „М.“. От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• г., се установява, че ищците Л. К. П. и С. П. П. са придобили собствеността по отношение на магазин за хранителни стоки с площ от 66 кв.м., находящ се в гр. ул. "М." ведно с 6, 52 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата с площ от 330 кв.м.м който имот съгласно регулационния план, одобрен със Заповед № ИК-920/19.07.1991 г. съставлява парцел ••• от кв. 8 по плана на гр. – „В.“. По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• г. ищецът В. Н. Г. е придобил собствеността по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № •••.•••., представляващ ателие за творческа дейност, което ще се ползва за жилищни нужди, с площ от 36 кв.м., находящо се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № •••, находящ се в гр. П., ул. „М.“ № ••. ведно с 3, 07 % ид.ч. от общите части на сградата. В производството по делото не са представени доказателства по отношение правото на собственост на ищцата И. И. И., като приложения към исковата молба нотариален акт е нечетлив, което обстоятелство съдът установи при постановяване на съдебното решение. Ответникът не оспорва изложените в исковата молба твърдения по отношение на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че ищцата И. И. И. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № •••.1.8., представляващ жилище - апартамент, с площ от 90 кв.м., находящо се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № ••• с гр. П., ул. „М.“ № ••. ведно с 8, 15 % ид.ч. от общите части на сградата, и избено помещение № 6 с площ от 3, 50 кв.м. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № •••. ищецът Д. К. Д. е придобил собствеността по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № •••.1.1., представляващ жилище - апартамент с площ от 211, 87 кв.м., с адрес гр. П., ул. "М." ет. •••• В, ведно с 8, 30 ид.ч. от общите части на сградата, както и 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № •••, находящ се в гр. П., ул. „М.“ № ••. По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••• г., от който се установява, че ищецът З. В. Х. е придобил собствеността по отношение на самостоятелен обект с идентификатор № •••.••. с площ от 88 кв.м., с предназначение – за обществено хранене, ведно с 0, 68 % ид.ч. от общите части на сградата, заедно със съответната ид.ч. от правото на строеж върху терена, който обект е разположен в сграда № 1 в поземлен имот с идентификатор № •••, находящ се в гр. П., ул. „М.“ № •••. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът П. С. Д. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № •••.•••. Това обстоятелство се установява от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № •••, по силата на който ищецът П. С. Д. е придобил правото на строеж по отношение на апартамент № ••• с площ от 94 кв.м., ведно с изба № 4 с площ от 5 кв.м., ведно с 9, 45 % ид.ч. от общите части на сградата, предвидена да се построи в дворно място в гр. П., ул. "М." цялото с площ от 322 кв.м. по скица, за което е отреден парцел ••• от кв. 8 по плана на гр. П.. От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № ••• г. се установява, че ищецът Г. Г. Г. е придобил правото на собственост по отношение на апартамент Б с площ от 94 кв.м., разположен на мансардния етаж (първо ниво) в триетажна с партерен и мансарден на две нива жилищна сграда, построено в дворно място с площ от 322 кв.м. по скица в гр. П., ул. „М.“ № •••, представляващо парцел ••• от кв. 8 по плана на гр. П., заедно с прилежаща изба № ••• с площ от 7, 80 кв.м. и 8, 38 % ид.ч. от общите части на сградата и припадащите се ид.ч. от дворното място. От приложената по делото Скица, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. се установява, че поземлен имот с идентификатор № ••• е с номер по предходен план – ••. квартал ••• по плана на кв. „В.“, парцел •••. По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № ••• г., от който се установява, че Й. Т. Д. и Р. Т. Д. са прехвърлили на ответника „АТД Инвест“ ЕООС собствеността по отношение на поземлен имот с идентификатор № ••• по КККР на гр. П, одобрени със Заповед № РД- 18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АКГГ, с адрес на имота гр. П, ул. „В.“ № 4, с площ от 397 кв.м., при съседи поземлени имоти с идентификатори: № •••, № •••, № •••, № ••• и № •••, заедно с всички подобрения, постройки и приращения в имота. Установява се, че праводателите на ответника са признати за собственици на процесния имот на основание наследяване по закон от родителите им Т. Р. Д. и Н. К. Д. и давностно владение на основание констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ••• г. Следователно от представените в производството по делото доказателства се установява, че ищците са собственици на самостоятелни обекти, изградени в сграда в поземлен имот с идентификатор № •••, като носители на съответна ид.ч. от правото на собственост по отношение на дворното място, в което е изградена сградата, са единствено ищците Л. К. П., С. П. П., Д. К. Д., З. В. Х. и Г. Г. Г., доколкото ищците В. Н. Г., И. И. И. и П. С. Д. не са придобили ид.ч. от правото на строеж и дворното място по силата на вещно-прехвърлителните сделки, които ги легитимират като собственици на самостоятелни обекти в сградата, изградена в дворното място. Всички ищци в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в сградата притежават право на собственост по отношение на ид.ч. от общите части на сградата и имат право да ползват дворното място на основание чл. 64 ЗС. В този смисъл последните са материалноправно легитимирани да предявят иска с правно основание чл. 109 ЗС за защита на правото им на собственост, като ответникът е легитимиран да отговаря по така предявения иск в качеството му на собственик на съседния имот с идентификатор № •••. По делото е представено Разрешение за строеж № 70/20.07.2020 г., по силата на което на е разрешено на ответника „АТД Инвест“ ЕООД строителство на нова жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № •••. Към издаденото разрешение за строеж е представена цялата налична техническа документация за изграждане на сградата, включваща: Проект част „Архитектурна“, Проект част „ВК инсталации“, Проект част „Електротехническа“, Проект част „План за безопасност и здраве“, Проект част „ОВК“, Проект част „Инжинерно-геоложко проучване“, Проект част „Паркоустройства“, Проект част „Вертикална планировка“, Проект част „пожарна безопасност“, Проект част „ПУСО“, Проект част „Енергийна ефективност“, Проект част „Оценка на енергийната ефективност“ и Проект част „Конструкции“. От приложената обяснителна записка, издадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД към Част „ВК инсталации“ се установява, че е предвидено заустване на отпадните води в съществуващо канално отклонение за имота ф150, като е предвидено захранване с питейна вода от съществуващо водопроводно отклонение. В първото по делото съдебно заседание и след представяне на разрешението за строеж, последното от страна на ищеца с искане за осъществяване на инцидентен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно и по материалната законосъобразност на акта, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. С Тълкувателно решение № 31/84 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС е прието, че всеки собственик на имот, чийто права са засегнати от издадено разрешение за строеж в съсобствен или съседен имот, има право да защити правата си с иска по чл. 109 ЗС. В този смисъл ищците могат да оспорят издадените в полза на ответника разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, освен ако не са били страна в административно производство, в което е осъществен пряк административен контрол за валидността и материалната законосъобразност на тези административни актове /в този смисъл чл. 17, ал. 2 ГПК и чл. 302 ГПК/. По участници в производството по издаване на административния акт посочената разпоредбата има предвид онези от тях, които са обвързани от административния акт или от постановеното при оспорването му съдебно решение, т. е. страните в съответното административно производство. Възможно е права и закони интереси на трети лица, които не са участвали в производството по издаването на административния акт, тъй като това участието им не е било допустимо, по силата на действащите разпоредби, да бъдат засегнати от последния. Тези трети лица не може да бъдат задължени да се съобразяват с административния акт, ако той е незаконосъобразен, поради което в случаите когато той им се противопоставя в гражданското производство могат да го оспорят и да искат от съда да извърши косвен съдебен контрол на същия по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК. За законосъобразността на административния акт съдът следи само ако страната на която актът се противопоставя направи искане за това и изложи конкретни твърдения за неговата незаконосъобразност. В този смисъл е Решение № 208 от 9.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3392/2017 г., IV г. о., ГК. В случая ищците не са страни в административното производство по издаването на разрешението за строеж, но съгласно цитираната разпоредба съдът не следи служебно за законосъобразността на административния акт, каквото задължение има по отношение на неговата валидност по чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК. Т. е. за законосъобразността на административния акт съдът следи само ако страната, на която актът се противопоставя, направи искане за това и изложи конкретни твърдения за неговата незаконосъобразност. В производството по делото не са изложени конкретни твърдения за основанията, по силата на които ищците считат, че издаденото разрешение за строеж е нищожно, респ. незаконосъобразно, като следва да се приеме, че последното се оспорва по въведените в исковата молба твърдения за недопустимост на присъединяването на сградата в съществуващото канализационно и водопроводно отклонение в имота на ищците. В производството по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК не подлежат на преценка твърденията за съществуваща вероятност решението на административния орган да доведе до причиняване на вреди на трети лица, в който смисъл са част от поддържаните твърдения в исковата молба. Съдът намира, че възражението на ищците по чл. 17, ал. 2 ГПК е неоснователно. Разрешението за строеж е валидно, доколкото е издадено от съответния административен орган в рамките на неговата компетентност. Не се установяват и данни за материална незаконосъобразност на разрешението за строеж, доколкото последното е издадено след осъществено обследване и съгласуване с „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, като е издаден проект – част „ВК инсталации“, с който е прието, че е възможно включване на новопостроената сграда към съществуващо канално отклонение, преминаващо през имота на ищците, както и към съществуващо водопроводно отклонение. По отношение на възражението по чл. 17, ал. 2 ГПК съдът дължи произнасяне единствено в мотивите на съдебния акт. В този смисъл с Решение № 60139/01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2021 г., II г. о., ГК се приема, че уреденият в чл. 17, ал. 2 ГПК инцидентен съдебен контрол за валидност на индивидуален административен акт с гражданско-правни последици не урежда право на иск, поради което съдът не дължи постановяване на изричен диспозитив. От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която ищците притежават самостоятелни обекти е въведена в експлоатация на 08.11.2002 г. по силата на Разрешение за ползване № 673/08.11.2002 г. От приложения Протокол на Държавна приемателна комисия се установява, че сградата се захранва от стоманен водопровод на ул. „М.“ – Ф 125 и сградно отклонение от поцинковани тръби 2, с поставен общ водомерен възел, а канализацията за битова и дъждовна вода е изпълнена от PVC Ф 50 и Ф 110 и поцинковани тръби и е заустена в улична канализация Ф 250. От постъпилата от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД информация е видно, че за сграда в строеж в поземления имот на ответника са начислени задължения от 86, 65 лв. за периода от 25.03.2022 г. до 28.10.2022 г. за канална вода. От заключението на вещото лице В. Г. по допуснатата и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че по отношение на процесните поземлени имоти № ••• и № ••• в Плана на подземните проводи и съоръжения на гр. не са нанесени подземни проводи и съоръжения до 2022 г., като такова нанасяне е осъществено през м. 10.2022 г. по искане на собственика на имот № ••• на основание Разрешение за строеж № 70/20.07.2022 г. В производството по делото са приети без възражения на страните заключенията на вещото лице Н. П. по първоначалната съдебно-техническа експертиза и допълнителната съдебно техническа експертиза. Съдът намира, че при постановяване на съдебното решение следва да бъде съобразено заключението на вещото лице П. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, доколкото последното е дало отговор на първоначално формулираните от ищците въпроси, но при изследване на цялата по делото техническа документация, включително и на представена и изисквана такава след приемане на заключението по първоначалната съдебно- техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че последното е осъществило оглед на имота на ул. „В.“ № •••• на 08.02.2023 г. като е констатирало наличието на жилищна сграда на три нива с изби и гаражи, която е изградена в груб строеж, като са прокарани електро- и ВиК- инсталациите в сградата. Вещото лице е установило, че на партерния етаж, източно от асансьорната шахта на асансьора за автомобили, по южната стена на коридора е развит общия водомерен възел на сградното водопроводно отклонение от уличния водопровод по ул. „В.“. Експертизата е установила, че на междуимотната граница на двата процесни имота е налице отстояние от 50 см. между двете подпорни стени, поради което е посочено, че двата имота нямат обща подпорна стена. При изготвяне на заключението вещото лице се е запознало с проекта по част „ВиК“ за жилищната сграда на ответника, ведно с техническото задание – изходни данни и технически параметри на присъединяването към водопроводната и канализационната система, като е установен предвидения начин на изпълнение на площадковата канализация - след ревизионната шахта, обозначена на проекта, като съществуваща ревизионна шахта в североизточния ъгъл на поземлен имот с идентификатор № •••, е видно едно канализационно отклонение, обозначено на проекта, като „съществуваща връзка” Ф150 или „съществуващ канал ===” в северно направление през поземлен имот с идентификатор № ••• и включващо се в уличната канализация по ул.”М.”. При извършения оглед на сградата на ответника експертът е установил, че площадковата (дворната) и сградната канализация са изпълнени, съгласно заложеното в одобрения проект по част: ВиК, като е реконструирана на Ф1000 съществуващата ревизионна шахта в североизточната част на имота и са монтирани 3 броя ревизионни шахти на паркинга, северно от сградата. Експертизата е посочила, че след съществуващата ревизионна шахта в североизточния край на имота на ответното дружество, предвид скрития характер на монтаж и липсата на приложен подземен кадастър в предоставените по делото проектни части на жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор № ••• по КК и КР на гр., не се констатира наличие на участък от водопроводно отклонение в имота на ищците по делото. При запознаване с проектната документация във връзка с изграждане на сградата в имота на ищците - поземлен имот с идентификатор № •••, вещото лице не е установило отбелязване на съществуващо водопроводно отклонение, преминаващо през поземлен имот с идентификатор № ••• към имота на ответника - поземлен имот с идентификатор № •••. Вещото лице е посочило, че по сведения на ищцата Л. П. и предоставен на вещото лице снимков материал, в края на аварирал – прекъснат, участък от водопроводното отклонение, е налице затапване с дървен чеп в края на южната подпорна стена на поземлен имот с идентификатор № •••, което предполага, че участък от водопроводното разклонение липсва в имота на ответното дружество. При оглед в имота на ищцата Л. П., представляващ магазин „Дрогерия“, вещото лице е изследвало разкрит вертикален участък от водопровод от стоманени поцинковани тръби Ø 1/2”, като последното е установило, че този участък е отрязан в горната му част и е монтирана бърза връзка със спирателен кран. Вещото лице е посочило, че по данни на Л. П. този водопровод е бил част от водопроводното разклонение от уличния водопровод по ул.“М.” към съседния имот на ответното дружество (поземлен имот с идентификатор № •••) и е захранвал с вода еднофамилната къща, но е бил аварийно прекъснат от майстор, поради прекъсването на водопровода при изкопни работи в участъка му в имота на ответното дружество и изтичащата вода от него. В експертизата е дадено заключение, че прекъснатият водопровод при изкопните работи в поземлен имот с идентификатор № ••• и в последствие прекъснат (затапен) от собственика на дрогерията, е бил разклонение на сградната водопроводна инсталация в жилищната сграда на ул. ”М.” № 9 - в поземлен имот с идентификатор № •••, тъй като водопроводно отклонение не е отбелязано в проекта по част: В и К за обект: „Преустройство приземен етаж от жилищна сграда за кафе-сладкарница, кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки на ул. „М.” № 9”. В съдебно-техническата експертиза е посочено, че сградното водопроводно отклонение за новопостроената жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № ••• е предвидено като „съществуваща връзка Ø 1” от уличен водопровод по ул. ”В.” в югозападната част на имота в новопостроената сграда, източно от асансьорната шахта на автомобилния асансьор, като при огледа на вещото лице на 08.02.2023 г. последното е установило, че водопроводното отклонение е изпълнено съгласно заложеното в проекта по част: ВиК и липсват данни поземлен имот с идентификатор № ••• да се захранва с вода от съществувалото прекъснато към настоящия момент водопроводно разклонение, преминаващо през поземлен имот с идентификатор № •••. По отношение на канализационното отклонение вещото лице е установило, че е налично едно канализационно отклонение, което започва след ревизионната шахта в североизточния ъгъл на поземлен имот с идентификатор № •••, което преминава през поземлен имот с идентификатор № ••• до заустването му в съществуващият уличен канал „25Б“ (БФ250мм) по ул. „М.“, като е посочено, че това канализационно отклонение е след ревизионната шахта в североизточния ъгъл на имота на ответника и е обозначено по проект като „съществуваща връзка Ф150“. Вещото лице е установило, че съществуващият канал в поземлен имот с идентификатор № ••• е с диаметър на тръбите 150 мм, който е достатъчен да приеме и отведе отпадните и атмосферните води от поземлен имот с идентификатор № •••, с общ дебит от 17, 92 л/с. В съдебно заседание по изслушване на заключението вещото лице е изяснило, че съществуващото водопроводно отклонение е с капацитет да поеме и отведе отпадните води и на двата имота. При изготвяне на заключението вещото лице е посочило, че не разполага със специална техника, която да установи налице ли е място на запушване на участъка от канализационното отклонение, преминаващо през поземлен имот с идентификатор № •••. Вещото лице е изследвало приложените по делото писмени доказателства, като е посочило, че в становище на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД във връзка с издаване на Образец, Акт 16 на сградата на ответника, е посочено, че е установено запушване на каналното отклонение, след точката на заустване в съществуващата в имота ревизионна шахта, поради което е дадено заключение, че канализационната система на сградата ще бъде нефункционираща. В посоченото становище е установено, че запушването е на около 4 м от ревизионната шахта и попада в регулацията на поземлен имот с идентификатор № •••, през който преминава съществуващото канално отклонение за да се включи в уличната канализация на ул.”М.”. Експертизата е установила, че проектът по част: ВиК, за обект: „Жилищна сграда в УПИ ••• нов по плана на кв. „В.”, град П.”, е съобразен с Техническо задание - изходни данни и технически параметри на присъединяването към водопроводната и канализационната мрежа, като последният е съгласуван от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на 11.05.2020 г., както и от Районната техническа служба на Община, Район „Централен” на 25.06.2020 г. Вещото лице е извършило оглед на имота на ищците, като е констатирало следи от течове, влага, мухъл, плесен и т.н., в автосервиз и магазин за авточасти (самостоятелен обект с идентификатор № •••.••), разположен в средна част на партерния етаж на сградата с гаражни врати от към ул. ”М.”, както и в съседния му в източна посока магазин ”Дрогерия” (самостоятелен обект с идентификатор № •••.••), разположен в североизточния край на сградата. В момента на огледа вещото лице е установило, че каналът за ремонт на автомобили е бил наводнен, като в момента на огледа от него се изпомпвала вода, като следи от прониквала влага, компрометирала положеното мазаческо, шпакловъчно и бояджийско покритие, се наблюдавали и по долната част на стените и стоманобетонните колони в автосервиза и съседния към него офис. Като най-вероятна причина за наводняването на канала в автосервиза вещото лице е посочило високи подпочвени води от естествената денивелация на терена, тъй като същият отстои на около 3, 5 метра западно от трасето на процесното канализационно отклонение, преминаващо през магазин „дрогерия”, в което, все още не е заустена площадковата канализация в поземлен имот с идентификатор № •••. По отношение на самостоятелен обект с идентификатор № •••.••, представляващ магазин „Дрогерия“ вещото лице е установило наличието на следи от прониквала влага се наблюдават по горните части на южната стена, над фаянсовата облицовка на санитарното помещение, както и по прилежащи до нея участъци от тавана, съответно и по горните съседни участъци на източната и западната стени на помещението; следи от прониквала влага (компрометирала фаянсовата облицовка и касата на врата) - по долната част на западната стена на санитарното помещение, обща с преддверието към него, в непосредствена близост до южната страна на дървената каса на вратата за помещението; врати и плотовете на кухненските шкафове, вследствие на прониквала влага; в южната част на тавана на преходната складова част, южно от търговската зала на магазина - участък с тъмни плесенни образувания – мухъл. Вещото лице е посочило, че няма как следите от мухъл в южната част на тавана на преходната складова част да са причинени от преминаващото канализационно отклонение под бетоновата настилка, замазка и теракотена настилка през магазина и най-вероятно са причинени от сградната канализация на ул. „М.” № •••, тъй като се констатираха подобни следи в преминаващ участък от вертикален канализационен клон в близост до североизточния ъгъл на тавана в санитарното помещение на автосервиза. Вещото лице не е констатирало наличие на следи от влага в останалите помещения на партерния етаж в сградата. Вещото лице е посочило, че по данни на собствениците наводненията в автосервиза и дрогерията започнали в момента на започване на строителство, като след прекъсване на водопроводното отклонение при изкопните работи от ответното дружество – в продължение на година се изливала вода, като вода била излята и между двете подпорни стени от „Вома“ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД при използване на услуга от ответника във връзка с продухване на канализационното отклонение. При отговор на поставените въпроси вещото лице е установило, че в самостоятелен обект с идентификатор № •••.•• е налице прекъснат участък от съществувало водопроводно разклонение от стоманени поцинковани тръби, Ø ½” в участъка му преминаващ по горната западна част от южната стена на санитарното помещение на СО - магазин „Дрогерия”, като по данни на собственика причината са прекъсването му била възникнала и неотстранена авария, при извършени изкопни работи в ПИ •••, изразяваща се в прекъсване на водопровода в участъка му. Вещото лице е установило, че е налице заустване в процесното канализационно отклонение (КФ150), преминаващо през обект с идентификатор •••.•• на канализационни разклонения, отвеждащи отпадните води от санитарните прибори в сградата на ул. „М.” № •••, което е установено от чертежа от проекта по част: ВиК за обект: „Преустройство на приземен етаж в кафе-сладкарница, кафе –аперитив и магазин за хранителни стоки”. Вещото лице не е установило данни за прекъснато канализационно отклонение в участъка, преминаващо през самостоятелен обект с идентификатор •••.••. В посочения имот вещото лице е установило наличие на една ревизионна шахта, достъпът до която е невъзможен, поради положена отгоре подова настилка. Експертизата е посочила, че ревизионните шахти служат за наблюдение и дават възможност за почистване и ремонт на участъците на канализационната мрежа. Те се предвиждат и изграждат при всички вертикални и хоризонтални чупки по трасето, на определени разстояния в правите участъци, както и на сградните отклонения при включването им в мрежата. Вещото лице е уточнило, че нереализирането на ревизионни шахти, би довело до запушвания на канализационното отклонение, както и проблеми с отстраняването им, поради невъзможност за достъп и почистване на запушените участъци. Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено и възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало. Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице /включително съсобственик/ извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл.109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението. Целта на този иск е да се възстанови състоянието, което е съществувало преди нарушението като се премахне неоснователното въздействие. Искът по чл. 109 ЗС е средство за защита само срещу неоснователните действие. Основание за уважаване на негаторен иск са тези фактическите действия, които надхвърлят ограниченията на правото на собственост, установени с нормите на чл. 50-54 ЗС и установените правила с благоустройствени и здравни цели или протИ.речат на установения правен ред, или на уговорения начин на ползване на имота между страните. Въведените критерии в тези текстове са обективни, защото са съобразени с интересите на всеки собственик и се определят от действащите нормативно установени правила и нормативи. Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията. Текстът на чл. 50 и чл. 51 ЗС са приложими както за собственици на съседни поземлени имоти, така и за собственици на самостоятелни обекти, построени в рамките на един поземлен имот. Строителните правила и норми доразвиват правилата на чл. 50 и чл. 51 ЗС. Правните норми, които ги уреждат са в обществен интерес, поради което са императивни. Във връзка с издадено в полза на вещото лице Н. П. съдебно удостоверение по делото е постъпило писмо от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, в което е посочено, че за ул. „В.“ №••• – имот с идентификатор № ••• има изградено едно канализационно отклонение, преминаващо през имот № •••, което според представените документи на собственика е с диаметър Ø150. В писмото е посочено, че за имота има издаден проект част „ВиК“, който е съгласуван от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и според който съществуващото отклонение е достатъчно да проведе отпадните води от дъжд и битово-фекални води на имот № •••. Посочено е, че в техническото задание на проекта от страна на водоснабдителното дружество са дали възможност за заустване в съществуващото за имота канално отклонение, което преминава през имот № ••• и се зауства в уличен канал на ул. „М.“. С оглед наличието на одобрен инвестиционен проект, изработен на фаза технически проект (съобразно чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти), който е послужил като основание за издаване на разрешението за строеж, следва да се приеме, че е предвидено при строителството на сградата в имота на ответника площадковата канализация да бъде изпълнена след ревизионната шахта, обозначена на проекта, като съществуваща ревизионна шахта в североизточния ъгъл на поземлен имот с идентификатор № •••, чрез заустване в канализационно отклонение, обозначено на проекта, като „съществуваща връзка” Ф150 в северно направление през поземлен имот с идентификатор № ••• и включващо се в уличната канализация по ул.”М.”. Сградното водопроводно отклонение за новопостроената жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор № ••• е предвидено като „съществуваща връзка Ø 1” от уличен водопровод по ул. ”В.” в югозападната част на имота в новопостроената сграда, източно от асансьорната шахта на автомобилния асансьор. От заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че проектът по част: ВиК, за обект: „Жилищна сграда в УПИ ••• - нов по плана на кв.”В.”, град П”, е съобразен с Техническо задание - изходни данни и технически параметри на присъединяването към водопроводната и канализационната мрежа, като последният е съгласуван от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на 11.05.2020 г., както и от Районната техническа служба на Община Пловдив, Район „Централен” на 25.06.2020 г. С оглед така установеното и доколкото по проектна документация не е предвидено водопроводно отклонение за захранване на сградата в имота на ответника с питейна вода, което да се включва към такова преминаващо през имота на ищците, предявеният иск за осъждане на ответника да премахне изграденото в поземлен имот с идентификатор № ••• водопроводно отклонение, което преминава през поземлен имот с идентификатор № •••, следва да се отхвърли като неоснователен. Следва да се посочи, че освен че такова водопроводно отклонение не е предвидено за изграждане, вещото лице при огледа е установило, че водопроводното отклонение е изпълнено съгласно заложеното в проекта по част: ВиК и липсват данни поземлен имот с идентификатор № ••• да се захранва с вода от съществувалото прекъснато към настоящия момент водопроводно разклонение, преминаващо през поземлен имот с идентификатор № •••. По така изложените съображения предявеният иск в тази част следва да се отхвърли, като не следва да се пристъпва към изследване на изложените в исковата молба фактически твърдения за незаконност на присъединяването, доколкото не се установи присъединяване към водопроводно отклонение в имота на ищците да е предвидено и изпълнено. По тези съображения следва да се отхвърли и исковата претенция за осъждане на ответника да преустанови действията си по ползване на водопроводното отклонение. По отношение на иска за осъждане на ответника да премахне изграденото в поземлен имот с идентификатор № ••• канализационно отклонение, което преминава през поземлен имот с идентификатор № ••• и отвежда отпадните води на имот с идентификатор № •••, като премахне ревизионната шахта, разположена в близост до междуимотната граница с имот с идентификатор № •••, както и да преустанови действията си по ползване на това канализационно отклонение, съдът намира следното: В практиката на Върховния касационен съд константно се възприема становището, че законността на строителството се преценява с оглед наличието на строително или друго предвидено в закона разрешение, и съответствие на строителството с установените в благоустройствените закони строителни правила и норми. В този смисъл е Решение № 46 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 623/2012 г., II г. о., ГК. С Решение № 690 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2008 г., IV г. о., ГК, се приема, че самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Така, в Решение № 7 от 24.02.2000 г. по гр. д. № 1440/99 г. на V г. о. на ВКС е прието, че приложното поле на исковата защита на чл. 109 ЗС не обхваща само случаите на незаконен строеж по смисъла на чл. 159, ал. 1, т. 3 и 4 ЗТСУ (отм.), а именно - извършен без необходимите одобрени строителни книжа или в отклонение от тях, а и при съобразяване на строежа с тях, но когато осъществяването му е в протИ.речие на строителните правила и норми, което легитимира засегнатият от този строеж да търси защита с предявяване на негаторния иск. Недопустимо е с този иск да се иска ревизиране на издадено строително разрешение или архитектурен проект, ако само по себе си те са основание за предявяването му, без да е доказано неоснователното действие на ответника, свързано с ограничаване на правото на собственост на ищеца - Решение от 05.07.1999 г. по гр. д. № 501/1998 г. на IV г. о. на ВКС. В случая бе установено, че издаденото в полза на ответника строително разрешение е законосъобразно като с него е предвидено как да бъде изпълнена площадковата канализация в строящата се в имота на ответника сграда. Съгласно разпоредбата на чл. •• Закона за водите законните поземлени сервитути за частна полза са тези, които произхождат от положението на земите и правото на преминаване и водопрекарване. В производството по делото е безспорно между страните, че имотът на ответните страни е на по-високо ниво от това на ищците (в този смисъл е установеното в Констативен протокол № ••• г. на РДНСК – Пловдив – л. 135 по делото), поради което съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 2 Закона за водите собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се оттича естествено от по-горните имоти. С посочената разпоредба е установено възникването за законов сервитут в полза на собственика на по- горния имот за водата, която се оттича естествено. Настоящият случай не попада в посочената хипотеза, доколкото се касае за иск за преустановяване на неоснователните действия на ответника, свързани с ползване на канализационно отклонение в имота на ищеца за отвеждане на отпадните води на новопостроената сграда. В производството по делото е представено писмо от Районен народен съвет „В. К.“ от 13.06.1997 г., отправено до Т. Д. – наследодател на праводателите на ответника, от което се установява, че до последния е дадено предписание в срок до 15.06.1977 г. да направи постъпки за разрешаване на включване в канализацията на неговите обратни води, като за неизпълнение ще бъде санкциониран. Приложени са вносни бележки за заплащане на дължими такси за проект за водопроводно и канално отклонение, строително разрешение и за изграждане на канална връзка. По делото е представено и писмо от 25.07.1997 г. от Окръжния комитет по държавен и народен контрол, изпратено до Т. и Н. Д., с което последните се уведомяват, че съгласно одобрения идейно-застроителен и регулационен план по IV градска част – комплекс „В.“, за техния имот се отрежда нов самостоятелен парцел •••, като при изработване на плановете имот •• се опълномерява с част от техния имот от ул. „М.“ и се образува парцел XXII-••. В писмото собствениците са уведомени, че канализацията ще премине през имота на техния съсед – парцел •• и в бъдеще. В писмото е налице позоваване на Заповед № 91/21.05.1977 г. Тази заповед е изискана от Община Пловдив по реда на чл. 192 ГПК, но е постъпил отговор, с който съдът е уведомен, че посочената заповед не се открива. Съдът намира, че с оглед данните по делото следва да се приеме, че в полза на собствениците на ••• е учредено право на преминаване на канализационно отклонение през съседния имот – парцел ••, които имоти съвпадат с процесните. По този начин в полза на предишните собственици на имота е учреден сервитут по смисъла на чл. 210, ал. 1 ЗТСУ (отм.), тъй като с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗТСУ (отм.) – в редакцията й, приета с ДВ, бр. 87 от 02.11.1976 г., е прието, че при нужда, когато няма възможност за друго техническо решение, отклонения от мрежи, проводи, канали и други съоръжения могат да се прокарват и през чужди имоти, като се държи сметка за сигурността и санитарно-хигиенните изисквания и като не се влошават условията за застрояване и използуване на имотите съгласно действуващите разпоредби. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за водите промяната на собствеността на имота не прекратява действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито по отношение на служещия имот. Предвид изложеното следва да се приемат за неоснователни доводите на ищците за липса на учредено право на преминаване през техния имот по смисъла на закона. Не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в която се приема, че не се разрешава преминаването на канализационни отклонения и колектори през чужди имоти, с изключение на случаите по чл. 87 и 193 ЗУТ. Това е така, доколкото в производството по делото е установено във връзка с постъпило писмо от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, че към настоящия момент е налице друга възможност за присъединяване към съществуваща канализация за поемане на отпадни води на ул. „В.“, но такава възможност не е установена да е налична към момента на даденото разрешение за право на преминаване на канализационно отклонение през чужд имот в полза на наследодателите на праводателите на ответника. От заключението на вещото лице по допусната допълнителна съдебно- техническа експертиза се установява, че е налице канализационно отклонение, което започва след ревизионната шахта в североизточния ъгъл на поземлен имот с идентификатор № •••, което преминава през поземлен имот с идентификатор № ••• до заустването му в съществуващият уличен канал „25Б“ (БФ250мм) по ул. „М.“, като е посочено, че това канализационно отклонение е след ревизионната шахта в североизточния ъгъл на имота на ответника и е обозначено по проект като „съществуваща връзка Ф150“. С оглед одобрения инвестиционен проект по част „ВиК“ и издаденото разрешение за строеж в полза на ответното дружество са предприети действия по изграждане на необходимите съоръжения за изграждане на канализация, която да се включи в съществуващото канализационно отклонение, което преминава през имота на ищците. Твърдяното от страна на ищците присъединяване към съществуващото канализационно отклонение обаче не е осъществено, доколкото е установено запушване на канализационната мрежа, което е в имота на ищците. Това обстоятелство се установява от представения по делото Констативен протокол от 19.10.2022 г., издаден от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД във връзка с осъществена проверка на жилищна сграда на ул. „В.“ № 4 на заустване на сградно канализационно отклонение през имот № ••• с размер на канализационната тръба Ф 150. При проверката е установено, че съществуващото сградно канализационно отклонение, обслужващо имот № ••• и за което е било предвидено да обслужва имот № ••• е запушено, като запушването е в имот № ••• на около 0, 50 м. в имотната граница на имот № ••• и на около 4 метра от ревизионната шахта на имот № •••. Вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза е изследвало приложените по делото писмени доказателства, като е посочило, че в становище на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД във връзка с издаване на Образец, Акт 16 на сградата на ответника, е посочено, че е установено запушване на каналното отклонение, след точката на заустване в съществуващата в имота ревизионна шахта, поради което е дадено заключение, че канализационната система на сградата ще бъде нефункционираща. Вещото лице е установило, че съществуващият канал в поземлен имот с идентификатор № ••• е с диаметър на тръбите 150 мм, който е достатъчен да приеме и отведе отпадните и атмосферните води от поземлен имот с идентификатор № •••, с общ дебит от 17, 92 л/с. В съдебно заседание по изслушване на заключението вещото лице е изяснило, че съществуващото водопроводно отклонение е с капацитет да поеме и отведе отпадните води и на двата имота. В случая предвиденото канализационно отклонение е в съответствие с техническите правила и норми по чл. 117, ал. 1 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, съгласно която канализационно отклонение се проектира от тръби с диаметър най-малко 150 mm и с максимален наклон 15 % в съответствие с количеството на провежданите отпадъчни води и с оглед предотвратяване на утаяване и запушвания. Предвид изложеното и с оглед установената невъзможност за присъединяване следва да се приеме, че заустването в съществуващото канализационно отклонение в имота на ищците не е реализирано, поради което исковата претенция следва да се отхвърли по отношение на искането за осъждане на ответника да премахне изграденото в поземлен имот с идентификатор № ••• канализационно отклонение. Исковата претенция е неоснователна и в останалата й част по отношение на иска за осъждане на ответника да премахне канализационното отклонение, преминаващо през имота на ищците по същите съображения и предвид обстоятелството, че това канализационно отклонение не е изградено от ответното дружество, а е съществувало в имота на ищците с оглед изграждане на канализацията на имота на праводателите на ответника. В производството по делото и след завеждане на исковата молба са възникнали нови обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и които дават основание за отхвърляне на предявения иск. По делото е приложено Допълнително споразумение от 07.11.2023 г., сключено между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и „АТД Инвест“ ЕООД, в което е посочено, че в т. 1 на част „Канализация“ в техническото задание част „ВиК“ към Разрешение за строеж № 70/20.07.2020 г. следва да се чете, че е налице техническа възможност за проектиране на заустване на отпадните води има в съществуваща улична канализация г.РЕØ400 на ул. „В.“ със затапване на съществуващо канално отклонение през съседен имот. В производството по делото е приложено становище от Дирекция национален строителен контрол, постъпило във връзка с депозиран сигнал от ищците, в което е посочено, че поради невъзможност за изпълнение на канализацията съгласно техническото задание е сключено допълнително споразумение с превидена възможност за зауставане в съществуваща улична канализация на ул. „В.“, като са осъществени промени в проекта отразени като екзекутив, съгласуван от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на 06.12.2023 г. Посочено е, че съгласно проекта е предвидено отпадане на съществуващата в близост до имота на жалбоподателите ревизионна шахта, както и ревизионни шахти 3 и 4, като е предвидено изграждане на черпателен резервоар в северната част на имота с дренажни помпи в него, като при проверка е установено, че този черпателен резервоар е изграден, като все още не са монтирани дренажните помпи и не е изпълнена заустващата канализационна тръба. Дадено е заключение, че одобреният инвестиционен проект не засяга съществуващото канално отклонение през имота на ищците. Предвид изложеното и с оглед промените в техническото задание, настъпили в хода на процеса, довели до промяна на част „ВиК“ към инвестиционен проект, която е одобрена, за ответникът е отпаднала възможността за присъединяване към съществуващото канализационно отклонение, преминаващо през имота на ищеца. Предвид изложеното в производството по делото не се установи от ответника да се осъществяват неоснователни действия, които да засягат правото на собственост по отношение на имота на ищците. В този смисъл неоснователна е и исковата претенция за осъждане на ответника да преустанови действията си свързани с ползване на канализационното отклонение. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от заключението на вещото лице се установява наличие на възникнали вреди от течове в самостоятелен обект с идентификатор № •••.•• и самостоятелен обект с идентификатор № •••.••. В заключението обаче е посочено, че наводнението в самостоятелен обект с идентификатор № •••.••, представляващ автосервиз, е вследствие от диневелацията на имота и наличието на подпочвени води. В заключението си вещото лице е посочило, че по данни на ищцата Л. П. течовете са възникнали вследствие на авария, причинена от отвтеното дружество, във връзка с която в продължение на една година се е изливала вода с голямо напрежение. В тази част заключението на вещото лице не представлява надлежно доказателствено средство, доколкото пресъздава изявления на страна в производството. Дори да се приеме за установено, че такива вреди са настъпили – последните са предмет на друг иск, който не е предявен за разглеждане в производството по делото. Исковата претенция по отношение на иска за осъждане на ответника да премахне изградената в имота му ревизионна шахта подлежи на отхвърляне, доколкото с оглед новонастъпилите в хода на производството обстоятелства и с оглед представеното по делото становище на Дирекция национален строителен надзор, се установява, че необходимостта от посочената ревизионна шахта отпада, тъй като е предвидена промяна по отношение на отвеждането на отпадните води в новостроящата се сграда в имота на ответника. Дори да се приеме, че тези обстоятелства не са установени от приложеното по делото становище на ДНСК, исковата претенция следва да се отхвърли, доколкото наличието на тази ревизионна шахта, намираща се в имота на ответника, не ограничава правото на собственост на ищците. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 141 от Наредбата на хоризонталните канализационни клонове се предвиждат ревизионни шахти - при подземно проектирани тръби. От заключението на вещото лице се установява, че в имота на ответника е изградена съществуваща ревизионна шахта във връзка с съществуващото водопроводно отклонение към имота на ищците. Вещото лице е разяснило, че нереализирането на ревизионни шахти, би довело до запушвания на канализационното отклонение, както и проблеми с отстраняването им, поради невъзможност за достъп и почистване на запушените участъци. В този смисъл с оглед неоснователността на иска за премахване на съществуващото канализационно отклонение, неоснователен е и искът за премахване на съществуващата в имота на ответника ревизионна шахта, доколкото наличието на такава е предвидено с императивна правна норма и осъждането на ответника да я премахне би довело до постановяване на незаконосъобразен резултат от съда. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 123 от 04.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2018 г., I г. о., ГК, в което се приема, че защитата срещу неоснователно действие не може да се осигури чрез предписване да се извърши друго неоснователно действие. С оглед установената неоснователност на исковите претенции, поради неоснователност на твърденията на ищците за осъществени от ответника неоснователни действия, не следва да се пристъпва към обсъждане на гласните доказателствени средства, събрани в производството за установяване на обстоятелството, че пречките създавани за ищците да упражняват правото си на собственост са по-големи от обикновените. По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени. По отношение на отговорността за разноските. Доколкото с определение, постановено в първото по делото съдебно заседание съдът на основание чл. 70 ГПК е определил окончателна цена на иска в размер – по-малък от първоначално определения, следва на основание чл. 70, ал. 3 ГПК в полза на ищците да се възстанови надплатената държавна такса от 19, 36 лв., доколкото дължимата държавна такса е от 80, 64 лв., а ищецът с оглед указанията на съда е внесъл държавна такса от 100 лв. Следва да се дадат указания до ищеца да посочи банкова сметка за възстановяване на посочената сума. Следва в полза на ответника да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е доказал заплащането на разноски в общ размер от 2 988, 10 лв., от които сумата от 788, 10 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение от 2 200 лв., за заплащане на което са представени доказателства в производството по делото. По отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение е релевирано възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което е заявено в преклузивния за това срок. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение, претрендирано от ответника не е прекомерно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по предявените оценяеми искове, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към датата на сключване на договора за правна защита й съдействие, е в размер на сумата от 501, 60 лв. Минималното възнаграждение по предявения неоценяем иск с правно основание чл. 109 ЗС е в размер от 1 000 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата. С оглед фактическата и правна сложност на производството по делото, броя на проведените открити съдебни заседания и осъществените от процесуалния представител на ответника действия по правна защита и съдействие, претендираното и заплатено възнаграждение не е прекомерно. Производството по делото е продължило за разглеждане в 8 открити съдебни заседания, което следва да бъде съобразено и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, която разпоредба предвижда заплащане на допълнително възнаграждение за всяко проведено съдебно заседание след второто. Налице е и правна сложност на предявените искове с оглед предмета на доказване и осъществените от процесуалния представител на ответника действия. По така изложените съображения в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер от 2 988, 10 лв. Така мотивиран, Пловдивският районен съд