Решение № 26056 от 31.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6014/2024 г.

от 29.05.2024г. на кмета на СО - район „Оборище“, жалбоподателят е уведомен, че за обекта е съставен констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, както и че проектната документация трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и следва да се внесе от името на всички собственици. По делото е представена и Заповед № РД-09-50-619/29.08.2013г. на главния архитект на СО, с която е одобрен проект за изменение на план за застрояване на [УПИ] /[ПИ]/, кв. 25, Зона Г-14 и РУП за [УПИ] /[ПИ]/, кв. 25, и графичния материал към нея. В съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. С. Ц., от чиито показания се установява, че свидетелят е запознат с възникнала аварийна ситуация в процесната сграда, тъй като в началото на 2024г. жалбоподателят го помолил за помощ за разчистването на материали от покрива на сградата, паднали върху стълбището на сградата при самосрутване на покрива. Св. Ц. счита, че покривът се е самосрутил от тежестта на снега, тъй като покривната конструкция била от стари, изгнили греди. Пояснява, че е било необходимо разчистване на падналите материали и прокарване на път, за да се стигне до покрива на сградата. За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А. Б., от което и от разясненията, дадени от вещото лице при изслушване на експертизата в съдебно заседание, се установява, че при извършения оглед на място е констатирано, че покривът е в завършен вид. Вещото лице излага констатации, че от старата дървена покривна конструкция са запазени дървените греди, върху които стъпват дървените колони /биндери/, дървените колони /попове/, подкоси. Наклонените греди по ръбовете между скатовете на покрива са от стария материал, но видимо с друг наклон. Подложните столици, ребрата, клещите, паянтите и билната столица са от нов материал. Изцяло нова е дъсчената обшивка над ребрата. По фасадите в рамките на новоизградения надзид са монтирани прозорци. При огледа отвън е установено, че новият покрив е изпълнен със стреха. Вещото лице установява, че с действащия ПУП в [УПИ], кв. 25, м. ГГЦ - зона Г14 е предвидено ново свързано застрояване със съществуващата сграда в УПИ ХХ-9. Предвиденото застрояване в [УПИ] е високо по характер (Н до 15м) с отстъпи във височина, предвиден е и подземен гараж, заемащ цялата площ на имота. Съществуващата сграда в [УПИ] е на три етажа, като на партера има магазини и жилище (по описание в НА), на втори и трети етажи - по едно жилище. Новопредвидената сграда е с по-голяма етажност от съществуващата сграда. Съществуващата сграда е решена с едно стълбище, свързващо всички етажни нива, включително таванския. Според експертното заключение налични са били капандури в покрива на сградата на фасади изток и запад, които констатации, при липсата на данни за наличие на строителни книжа за съществуващата сграда, вещото лице извежда въз основа на констативните актове, изготвени от служители на районната администрация, с приложен снимков материал - изображения към м. 08.2022г., както и по видими следи по зидовете от старата покривна конструкция. Сочи, че други данни за вида на покрива преди ремонта не са налични. От огледа на място е установено, че са запазени: подовата конструкция на тавана заедно с гредите (биндери), върху които стъпват дървените колони (попове), междинните греди (столици) и дървените колони (попове). Билната столица е подменена. Елементите на дървената конструкция на покрива са отразени във внесената за одобряване в район Оборище - СО проектна документация. В графичните материали, както и в обяснителните записки не е посочено кои елементи са предвидени за запазване. Вещото лице установява, че с внесената проектна документация се предвижда нов надзид с височина 95см над съществуващия. Посочено е обрамчване на новия надзид със стоманобетонен пояс с височина около 25 см. Общата височина на новия надзид и пояса е 1, 20 м. Съобразно експертното заключение, при съобразяване промяната на наклона на покрива (на 25%), може да се приеме, че таванският етаж е с повишена височина само по контура на сградата. С изпълнения надзид, който продължава фасадната плоскост на сградата и намаления наклон на покрива е променена котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост. Съобразявайки това, че повредите са настъпили през зимния период, вещото лице дава заключение, че за запазване на сградата е било необходимо да се извършат неотложни ремонтни дейности за възстановяването на покрива. Изпълнените надзид със стоманобетонен пояс не са пряко свързани с възстановяването на покрива. Неотложни са били дейностите, свързани с възстановяване целостта на покрива - подмяна на елементи от конструкцията и на покривното покритие. Според заключението с внесения със заявление № РОБ24-ТКО0-4/8/09.05.2024 г. инвестиционен проект за „Основен ремонт на покрив с изграждане на надзид" на сградата е предвидено задигане на фасадните стени на сградата и промяна на наклона на покрива. С извършения основен ремонт е изпълнен нов надзид с височина 95см над съществуващия, изпълнен е като продължение на ограждащите зидове на сградата и завършва с 25 см стоманобетонен пояс, е което общата височина на надзида, измерена на място, е 205 см. Новият покрив е изпълнен със стреха. При съобразяване на разпоредбите на чл. 24, ал.1 от ЗУТ за определянето на височината на сградата (кота корниз), вещото лице установява, че т. нар. „кота корниз” на сградата е променена - завишена. Съобразно експертното заключение приложеният по делото инвестиционен проект е за „Основен ремонт на покрив с изграждане на надзид на сграда с [идентификатор]”, като изпълненото на място отговаря на описаните строително-монтажни работи в проекта. Изпълнените на място монтажни работи по покрива на сградата са свързани с подмяна на голяма част от елементите от дървената покривна конструкция, както и изпълнен нов стоманобетонен пояс, с който е укрепена тухлената зидария на надзида. Подменените елементи на покривната конструкция и допълнителното укрепване на зидарията попадат в изброените дейности в легалното определение за „основен ремонт” по т. 42, § 5 от ДР на ЗУТ. С изградените надзид, стоманобетонен пояс и монтажни работи по покривната конструкция е извършен основен ремонт на покривната конструкция на сградата. Други относими доказателства не са ангажирани по делото. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

от 29.05.2024г. на кмета на СО - район „Оборище“ не притежава белезите на акт по чл. 30, ал. 2 АПК във вр. с чл. 5в ЗУТ, а отделно от това то не е издадено от компетентния да одобри инвестиционния проект орган – главния архитект на район "Оборище" - СО. Не се установява, а и не се твърди от страна на ответника, че е удължаван срокът за произнасяне по процесното заявление, както и не са ангажирани по делото доказателства за спиране на административното производство. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че е налице формиран мълчалив отказ по заявлението за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж по реда на чл. 148, ал. 6 ЗУТ за авариен ремонт, който отказ носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 2 ЗУТ, подлежащ на съдебно обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. В случая, както се посочи вече, административният орган е следвало да се произнесе в едномесечен срок от постъпване на заявлението с вх. № РОБ24-ТК00-4-(8)/09.05.2024 г., т.е. срокът за произнасяне изтича на 10.06.2024г. /първия работен ден след почивния 09.06.2024г./, съответно след тази дата е започнал да тече срокът за оспорване на мълчаливия отказ да се издаде исканият административен акт. Този срок съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ е 14-дневен, за разлика от по-дългия едномесечен срок по чл. 149, ал. 2 АПК. Нормата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ е специална по отношение на тази по АПК, като чл. 219, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че АПК се прилага само за неуредените в тази глава въпроси. Въпросът за сроковете за оспорване на индивидуалните административни актове по ЗУТ е сред изрично уредените, като нормата не предвижда различен, по-дълъг срок за оспорване на мълчаливите откази. Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е постъпила в районната администрация на 12.06.2024г., следователно е подадена в срок. Изложеното обосновава извод, че жалбата, като подадена в срок и от лице, което е адресат на акта и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът приема за неоснователно наведеното от ответника възражение, че липсва формиран мълчалив отказ, т.е., че жалбата е без предмет, тъй като администрацията в негово лице не е била сезирана от всички собственици, а именно липсвало е съгласие на Столична община. В разглеждания случайя заявлението е депозирано от домоуправителя на ЕС, който кумулативно с това е и представител по пълномощия на етажни собственици с ид. части от общите части на сградата по см. на чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС - доколкото се касае до ремонт на обща част на сградата. Следователно, сезирането на органа следва да се приеме за редовно, а отделно, в случай че е констатирал нередовности на заявлението, органът е следвало да процедира по реда на чл. 5в ЗУТ с предоставяне на срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По своята правна същност мълчаливият отказ представлява законова фикция, създадена, за да се преодолее липсата на волеизявление в случаите, когато административният орган не се произнася по подадено до него искане. При мълчаливия отказ волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебният контрол обхваща само материалната законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, които биха мотивирали отказа. В този смисъл, например, решение № 1716 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11174/2023 г., II отд. Мълчаливият отказ е напълно приравнен към изричния такъв, поради което при преценка на неговата законосъобразност следва да се съобразят всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането (Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1976г.). Спорът по делото се съсредоточава основно по въпроса относно приложимостта на специалната разпоредба на чл. 148, ал. 6 ЗУТ, която допуска при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение да се издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за строеж. В случая с внесените със заявлението от 09.05.2024г. строителни книжа се претендира именно неотложен /авариен/ ремонт на покрива, като са приложени част архитектура, конструктивно становище и други. По делото по несъмнен начин се установи, че с влязлата в сила Заповед № САГ23-РА-20-11/01.02.2023 г. на главния архитект на СО на всички собственици на сграда с идентификатор [идентификатори] е било наредено при условията на чл. 195, ал. 4 ЗУТ да извършат в определения срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето й, а именно: ремонт на покрива, фасадите, балконите и общите части. При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и експертното заключение съдът приема за установено, че през м. януари 2024 г. покривът на процесната сграда се е самосрутил, поради което е предприет, при условията на неотложност, основен ремонт чрез изграждане на нова дървена конструкция и укрепващ стоманобетонен пояс. В тази връзка съдът кредитира свидетелските показания за срутването на покрива, като отчете, че същите са последователни, логични и подкрепени от останалия събран доказателствен материал, като в този смисъл са и констатациите на съдебно-техническата експертиза. Отделно от това, от страна на ответника не са ангажирани доказателства, опровергаващи показанията на свидетеля. Следва да се отбележи, че съобразно експертното заключение, неоспорено от страните, приложеният по делото инвестиционен проект е за „Основен ремонт на покрив с изграждане на надзид на сграда с [идентификатор]”, като изпълненото на място отговаря на описаните строително-монтажни работи в проекта. Изпълнените на място монтажни работи по покрива на сградата са свързани с подмяна на голяма част от елементите от дървената покривна конструкция, както и изпълнен нов стоманобетонен пояс, с който е укрепена тухлената зидария на надзида. Вещото лице дава заключение, че подменените елементи на покривната конструкция и допълнителното укрепване на зидарията попадат в изброените дейности в легалното определение за „основен ремонт” по т. 42, § 5 от ДР на ЗУТ. Следователно налага се изводът, че са налице предпоставките за прилагане на облекчения режим по чл. 148, ал. 6 ЗУТ, с оглед установената възникнала ситуация на неотложност и доколкото описаните СМР представляват наложителни възстановителни работи, целящи опазването живота и здравето на обитателите на сградата и нейната цялост. В този смисъл налице е и издаденото от органа предписание по чл. 195, ал. 4 ЗУТ за предприемане на дейности по ремонт на покрива. По принцип всеки административен орган следва да се съобразява с издадените от него указания, които не могат да бъдат противоречиви. Съгласно чл. 195, ал. 3 ЗУТ при аварии или други обстоятелства, застрашаващи обект с увреждане или разрушаване, собственикът е длъжен да предприеме незабавни действия за тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания, възстановяване на обекта и да уведоми общината. Действително не се установява жалбоподателят да е уведомил общината за започнатите от него дейности по възстановяване на покривната конструкция на сградата, но това обстоятелство според настоящия съдебен състав не изключва приложимостта на хипотезата по см. на чл. 148, ал. 6 ЗУТ. Предвид всичко гореизложено съдът приема, че оспореният мълчалив отказ на главния архитект на район "Оборище" – СО по заявление рег. № РОБ24-ТК00-4-(8)/09.05.2024 г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж по реда на чл. 148, ал. 6 ЗУТ е незаконосъобразен акт, поради което следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 АПК административната преписка следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявление с рег. № РОБ24-ТК00-4-(8)/09.05.2024 г. от К. Г. С., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Относно разноските в производството. Предвид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 1 АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, поради което в негова полза следва да бъдат възстановени своевременно претендираните и доказани в процеса разноски в общ размер от 1976 лв., от които 10 лв. за заплатена държавна такса, 466 лв. – депозит за експертиза, и 1500 лв. – за адвокатско възнаграждение. При определяне размера на дължимите разноски на жалбоподателя съдът съобрази, че последният претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер от 3000 лв., от които 1500 лв. заплатени в брой, и 1500 лв. - по банков път. Видно е от приложеното към представения списък на разноските по чл. 80 ГПК преводно нареждане от 21.10.2024г., че като основание за плащане на сумата от 1500 лв. е посочено „договор за правна помощ САК серия А 124978“, какъвто по делото не е представен и съответно не може да се приеме, че касае осъществяване на правна помощ именно в настоящото съдебно производство. Ето защо, съдът приема, че е доказано реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1500 лв. Направеното своевременно от страна на процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. Минималното възнаграждение по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет възлиза на 1 250 лв., поради което и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания и обема на оказаната правна помощ и съдействие, съдът приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. не е прекомерно.