Решение № 199 от 14.6.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 234/2024 г.

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 39 от 01.03.2024 г., постановено по гр.д. № 1020/2023 г., Районен съд Радомир е осъдил Община Радомир да заплати на С. С. В. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на нападение на безстопанствено куче на ••• в •••, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - •••, до окончателното заплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника. Сочи се, че в доклада по делото на първия съд липсвали указания до ответника какви процесуални действия следва да предприеме, за да се защити. От друга страна, дори да се приемело, че Община Радомир принципно носи отговорност, то тази отговорност била ограничена от финансовите възможности на общинския бюджет. При това съображение необходимите мерки били взети. На следващо място, в мотивите на първия съд било направено смесване между отговорностите на Общинския съвет и на Общината. Наред с това свидетелите на инцидента нямали възможност да възприемат предвид тъмнината и отдалечеността дали кучето е безстопанствено. При тези доводи се иска обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата в срок. Иска решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

Пред настоящата инстанция не е спорно приетото в мотивите на първия съд, че около 03.30 ч. сутринта на •••, пред денонощен магазин в ж.к. „•••“, •••, ищецът С. В., тогава •••-годишен, е бил нападнат от три безстопанствени кучета. При нападението В. бил ухапан от едно от кучетата, в резултат на което получил следните травматични увреждания – четири охлузни наранявания и лекостепенно изразен мекотъканен оток по задната повърхност на лявото бедро. Нараняванията били обработени в Центъра за спешна медицинска помощ в ••• чрез първична хирургична обработка и чрез поставяне на противотетанична ваксина. Физическото възстановяване на ищеца продължило около десет дни. През този период същият търпял болки и страдания, които били по-интензивни в първите часове след получаване на уврежданията, а впоследствие постепенно намалели по интензитет. Наред с това, след инцидента ищецът бил притеснен и изпитвал страх от кучета.

Правилни са фактическите изводи на първия съд, независимо от оплакванията в жалбата, че кучетата са били безстопанствени. Това се установява от еднопосочните показания на свидетелите Р.Б. и В.М., потвърждава се косвено от показанията на доктор А.В., която споделя, че в района има пет безстопанствени кучета, и не е опровергано от нито един друг доказателствен източник.

Основният спор по фактите между страните е относно предприетите и изпълнени от ответната община мерки по овладяване на популацията на безстопанствените кучета на нейна територия. Представен е документ, наименуван Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Радомир (л. 20-41 от делото на РС). В този документ най-общо, макар и многословно, е посочен проблемът с безстопанствените кучета и установените в закона начини за овладяване на тяхната популация. Освен чрез спорадичното споменаване на Община Радомир на няколко места в текста, съдържанието на програмата не е конкретно свързано с ответника. Проблемите са така абстрактно поставени, че при замяната на името на общината документът успешно би могъл да бъде пригоден в този му вид за формалните нужди на всяка една община в България. Ответникът е представил и договор от 08.06.2023 г. (л. 17-19 от делото на РС), съгласно който е възложил срещу възнаграждение на д-р А.П.В., ветеринарен лекар, овладяването на популацията на бездомните кучета на територията на Община Радомир. В договора са посочени следните конкретни задължения на изпълнителя – да залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира, включително против бяс, и обезпаразитява безстопанствените кучета в общината. Най-общо като мярка за справяне с агресивните кучета е посочена евтаназията. За извършената дейност изпълнителят е поел задължение да докладва на възложителя ежемесечно (чл. 5 от договора). Представен е доклад (л. 53-56 от делото на РС) за извършената дейност за месец декември 2023 г. Съгласно този доклад през периода са заловени, кастрирани, обезпаразитени, ваксинирани против бяс, и маркирани с индивидуална ушна марка и чип десет кучета, от които две в •••, а останалите в други населени места в общината. От отчета към доклада се установява, че с изключение на един от случаите, който касае сигнал на граждани, дейността е служебно инициирана от изпълнителя.

Изпълнителят д-р А.В. е разпитана като свидетел от районния съд в откритото съдебно заседание на 31.01.2024 г. Споделя, че в ж.к. „•••“ в ••• пребивават пет кастрирани назад във времето кучета, които поначало не били агресивни, но с уговорката, че много кучета проявявали по изключение агресия по отношение на лица, употребили алкохол.

Предвид изложените във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност, Окръжен съд Перник намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е за чужди виновни и противоправни действия или бездействия – тя е обективна, безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица (т. 6 от ППВС 7/1959 г.). Вината представлява психическото отношение на дееца към извършваното от него противоправно деяние, а психика имат само хората, но не е и създадените от правото субекти. Предвид това, юридическото лице носи гражданска отговорност за вреди от действия и бездействия само като възложител – по чл. 49 ЗЗД, а отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия (т. 1 от ППВС 7/1959 г.).

По силата на чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България общината е юридическо лице, поради което процесният иск срещу Община Радомир за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.

Отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за неупражнен контрол и надзор над безстопанствени кучета следва да се отграничава от отговорността на собственика на питомно куче по чл. 50 ЗЗД. Това е така, защото собственикът на едно куче дължи обезщетение, без значение от това дали и каква грижа е положил, докато отговорността по чл. 49 ЗЗД е производна и обусловена от чужди виновни противоправни действия или бездействия (Така решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV ГО).

В тази връзка следва да се посочи, че при деликта гражданската отговорност възниква при настъпване на вреди от неизпълнение на задължение за действие или бездействие, а не от неизпълнение на задължение за резултат. Това неизпълнение следва да е противоправно, а вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ето защо едно лице дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши, или ако ги е предприело, без да положи дължимата грижа, и вследствие на това настъпят вреди. Тоест от значение е дали предписаните от закона действия са предприети с дължимата грижа, а не дали са довели до очаквания резултат. Затова общината не дължи обезщетение, ако нейните служители и другите лица, на които тя е възложила тази дейност, са предприели с дължимата грижа предписаните от закона действия по контрол и надзор на безстопанствените кучета (решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр.д. № 899/2010 г. на ВКС, IV ГО; решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр.д. № 2045/2015 г. на ВКС, IV ГО). От факта, че е настъпила вреда, не може да се изведе нито противоправност на поведението на общинските служители, нито неполагане на дължимата от тях грижа (решение № 308 от 3.01.2018 г. по гр.д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV ГО; решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г. на ВКС, III ГО).

По изложените вече правни съображения по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца съобразно чл. 154 ГПК е да докаже, че е претърпял конкретни вреди вследствие на ухапване от безстопанствено куче на територията на община Радомир на посочената дата – ••• В тежест на ответната община е да докаже осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да екскулпира (оневини) своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа - изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината (решение № 308 от 3.01.2018 г. по гр.д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV ГО; решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г. на ВКС, III ГО). Вярно е, че тази част от доказателствената тежест не е била съобразена и разпределена от първия съд, но е била известна на ответника, който чрез процесуалния си представител – адвокат Д., е приложил цитираната съдебна практика още с отговора на исковата молба. Нещо повече, неправилното разпределяне на доказателствената тежест е съдопроизводствено нарушение само когато е довело до препятствие пред съответната страна да ангажира относими доказателства. В случая ответникът сам е посочил какви именно действия е извършила общината в изпълнение на нормативните си задължения по контрол и надзор на безстопанствените кучета и е ангажирал необходимите за това доказателства.

По делото е установена групата от факти, подлежаща на доказване от ищеца, а именно – че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на община Радомир. От правна страна, при анализа на тези факти, в известно несъгласие с мотивите на първия съд и за прецизност следва да се отбележи, че тези неимуществени вреди имат медикобиологичния характер не на страдание, а на кратковременно разстройство на здравето предвид лекото увреждане на тъканите при ухапването. Точната медикобиологична квалификация е съобразена с т. 15 от ППВС 3/1979 г. и е необходима за определяне на вида телесна повреда – лека телесна по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, а не по чл. 130, ал. 2 НК.

По делото са събрани доказателства и е установено също какви действия е извършила общината за контрол и надзор на безстопанствените кучета на нейна територия. Спорно е от правна страна дали чрез тези действия тя е изпълнила, и то надлежно, задълженията си за овладяване на популацията.

Задълженията на общината произтичат от глава V на Закона за защита на животните (ЗЗЖ). В обобщен вид основните от тези задължения са следните:

• приемане от общинския съвет на програма за изпълнение на националната програма и план за действие на съответната община (чл. 40, ал. 3 ЗЗЖ);

• изпълнение от кмета на общината на общинските програма и план за действие;

• кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране срещу бяс на безстопанствените кучета (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ);

• настаняване в приют на безстопанствените кучета или безвъзмездното им предоставяне на трети лица за компаньони, а в случай на невъзможност – връщането им по местата, от които са взети след маркировка (чл. 47, ал. 1-3 ЗЗЖ);

• сключване на договор с приют и/или осигуряване на ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните (чл. 43, ал. 1, т. 1-2 ЗЗЖ);

• последващо осъществяване на надзор и грижи по отношение на безстопанствените кучета (чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ);

• обезпаразитяване и реваксинация срещу бяс на всеки три месеца (чл. 49 ЗЗЖ);

• вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ).

В конкретния случай, както вече се обсъди, общинският съвет на Община Радомир е приел местна програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на •••, но тази програма е абстрактна и безсъдържателна. С приемането само формално е спазено изискването на закона. В нея отсъстват статистически данни за популацията на безстопанствени кучета на територията на община Радомир към момента на гласуването. Не са набелязани конкретни мерки за справянето с проблема – не е ясно дали общината си поставя за цел създаването на приют, каква е перспективата за използването на регионален приют в най-голямата община в област Перник (Община Перник) и т.н. За справянето с проблема с агресивните кучета е посочена като мярка евтаназията, с което единствено е преписан законът и абстракцията му не е доведена до никаква конкретика (чл. 51 ЗЗЖ). По отношение на останалите основни задължения са налице данни, че Община Радомир е предприела действия за изпълнението им – сключен е договор с ветеринарен лекар, безстопанствените кучета се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс, след което поради липса на приют се връщат на улицата. С оглед на цялостната нормативна рамка и нейния смисъл обаче тези действия не са достатъчни, за да се приеме, че ответната община е положила чрез своите служители и изпълнители дължимата грижа по овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Необходимо е приемането на пълноценни програма и план за действие от страна на общинския съвет, в който след предварителна оценка на конкретните обстоятелства да се набележат адекватни конкретни мерки за справянето с проблема, включително и най-вече що се отнася до агресивните безстопанствени кучета, които са опасни за живущите на територията на общината хора. Следователно възможните необходими действия за по-добро управление на проблема с безстопанствените кучета на територията на общината не е обусловено единствено от общинския бюджет, в какъвто смисъл неоснователно е наведено възражение във въззивната жалба. Неоснователно е и друго възражение – че в мотивите на първия съд е направено погрешно смесване на отговорността на общинския съвет с тази на общината. Достатъчно е да се отбележи единствено, че Общината, подобно на другите юридически лица, е създаден от правото субект, който действа чрез своите органи, основните сред които са кмет и общински съвет (арг. от чл. 131 ЗЛС).

Предвид изложеното, ответната община следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както правилно като краен извод е приел първият съд.

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост, което е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства (ППВС 4/1968 г.). Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В съответствие с тези постановки, в процесния случай следва да се съобрази, че ищецът е бил на ••• години към датата на инцидента, че се е наложило травмите му да бъдат обработвани при посещение в център за спешна медицинска помощ, че същите са отминали без да оставят трайни белези за десетина дни, както и че са довели до обичайни в подобни случаи негативни психически изживявания. Предвид това, настоящият въззивен съд намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 3000 лв., за която сума искът се явява основателен, а следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния размер от 4000 лв. На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащането на дължимото обезщетение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което върху главницата от 3000 лв. се следва законна лихва от датата на увреждането – •••, до окончателното заплащане на вземането.

С оглед на изложеното, при частично съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен за разликата над 3000 лв. до пълния му размер от 4000 лв., както и за законната лихва върху тази разлика от •••, и вместо това искът да се отхвърли за посочената разлика. В останалата част, с която искът е уважен за сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва от •••, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва да се коригира и в частта за разноските, като същата бъде отменена и на страните бъдат присъдени разноски за двете инстанции по компенсация.

Ищецът е сторил пред районния съд разноски в общ размер от 1160, 00 лв., от които 160 лв. държавна такса за разглеждане на исковата молба, 200 лв. депозит за експертиза и 800 лв. адвокатско възнаграждение. От тях, осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, му се следват 75, 00 % или 870, 00 лв. Същият не доказва да е сторил разноски като въззиваем.

Ответникът не е претендирал разноски пред районния съд. Пред въззивната инстанция е сторил разноски за държавна такса в размер от 80 лв., от които му се следват на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 25 % или 20 лв.

След изчисляването на разноските пред двете инстанции по компенсация, на ищеца, сега въззиваем, следва да се присъдят разноски в общ размер от 850, 00 лв.

В допълнение настоящият съд установи служебно, че ищецът е останал задължен за разноски пред първата инстанция. С постановено в открито съдебно заседание протоколно определение от 21.02.2024 г. на С. В. е бил даден едноседмичен срок да довнесе по сметка на Районен съд Радомир сумата от 60 лв. предвид окончателно определеното възнаграждение на вещото лице по СМЕ в размер на 260 лв., от които само 200 лв. са били внесени предварително. Не са представени писмени доказателства по делото за заплащането на посочената сума от 60 лв., поради което на основание чл. 77 ГПК С. В. следва да бъде осъден да я заплати с настоящото решение.

Така мотивиран, съдът