Решение № 883 от 6.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3713/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Софийски районен съд срещу присъда от 13.02.2023г. на СРС, НО, 131-ви състав по НОХД № 1139/2022 г., с която подсъдимият Ч. Б. М. е признат за невиновен в това, че на 26.04.2020г., около 20: 05 часа, в гр. София по автополигон с посока на движение от ул. “Искърско шосе” към ул. “Мюнхен” срещу №10 е управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел “Ц270 ЦДИ” с рег. № СВ •••• НТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2, 33 на хиляда, установена по надлежния ред с протокол за химическо изследване №246/27.04.2020г., изготвен от МБАЛ „Св.Анна- София“ АД, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. С Решение от 17.06.2024г. по к.н.д. №421/2024г. по опис на ВКС е отменена присъда от 02.01.2024г., постановена по ВНОХД №7012/2023г. по опис на Софийски градски съд, с която подсъдимият Ч. М. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и делото е върнато за разглеждане на друг състав на СГС. Във въззивния протест се излагат доводи за извършени нарушения на първоинстанционния съд във връзка с оценката на доказателствената съвкупност. Твърди се, че обвинението е доказано по несъмнен начин и се обсъждат събраните доказателства. Поддържа се, че от разпитите на полицейските служители се доказвало, че подсъдимият е управлявал моторното превозно средство. Прокурорът акцентира върху доловената от полицейските служители при проверката миризма на алкохол от подсъдимия и затрудненията му в говора. Отбелязва, че участъкът, в който подсъдимият управлявал, представлявал част от републиканската пътна мрежа. Намира, че съдът не следвало да се доверява на показанията на свидетелите М. и Р., които приема за непоследователни и противоречиви. В тази връзка отчита и близките им отношения с подсъдимия. Иска се да бъде отменена присъдата на Софийски районен съд и въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, за което е предаден на съд. Представителят на Софийска градска прокуратура в съдебно заседание е поддържал изложените доводи в протеста, намирайки за неправилна постановената присъда на първоинстанционния съд. За да подкрепи извода си за нарушения при оценката на събраните доказателства, прокурорът от СГП твърди, че не била направена с необходимото внимание съпоставка измежду обясненията на подсъдимия и показанията на двете свидетелки, присъствали на проверката. В това отношение поддържа, че свидетелката М. в проведените си разпити заявява последователно, че не била възприела подсъдимият да е носил бутилка или друг съд с алкохол, който да е употребявал. Последното се подкрепяло и от показанията на полицейските служители, извършили проверката. Намира, че неправилно била дадена вяра на втория вариант от алтернативното заключение на изготвената съдебно-медицинска експертиза, доколкото доказателства по делото сочели именно, че към момента на извършване на твърдяното деяние подсъдимият се намирал във фаза на елиминация на употребения по-рано през деня алкохол. В тази връзка се позовава на протокола за медицинско изследване и отразеното изявление на подсъдимия в същия за това, че около обедните часове на деня употребил количество от 150 мл. алкохолна напитка. Изтъква наличието на завишена обществена опасност на деянието, доколкото същото било извършено в присъствие на други лица и в близост до учебно заведение. Обобщава, че обвинението било доказано по несъмнен начин, като прави същото искане, формулирано с протеста. Предлага въззивният съд да наложи наказание лишаване от свобода за срок към минимално предвидения законов предел, изпълнението на което да се отложи на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок, а също и на осн. чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НПК да му наложи наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство, без да е конкретен относно срока му. Защитникът адв. П. намира обвинението за недоказано по несъмнен начин. Моли да се остави без уважение въззивният протест и да се потвърди изцяло първоинстанционната присъда, която намира за правилна и законосъобразна. Счита, че не се доказвало по несъмнен начин управление на автомобил от подзащитния й, доколкото същият се намирал зад волана на шофьорската седалка с цел да регулира същата, според събраните гласни доказателствени средства. Наред с това счита, че не се доказвало към момента на твърдяното от обвинението управление на моторно превозно средство в 20: 05 часа на 26.04.2020г. подсъдимият да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда. В тази връзка отбелязва, че подзащитният й е депозирал кръвната проба три часа след твърдяното управление на моторно превозно средство. Позовава се и на заключението на изготвената пред Софийски районен съд експертиза, която е установила, че преработването на алкохола в кръвта на подсъдимия било във фаза на резорбция и не би могло да се установи по достоверен начин концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на твърдяното управление. Счита, че достигането на по-високи стойности на същата в значително по-късен времеви момент е неотносимо към наказателната отговорност на подзащитния й. Подсъдимият М. е поддържал изложеното от защитника си, като отрича да е управлявал автомобила, макар да признава употребата на алкохол, но уточнява, че сторил това непосредствено преди проверката му. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното: Подсъдимият Ч. Б. М. е роден на ••••г. в гр.София, живее в гр.София, ж.к. ••••, българин е, български гражданин е, с основно образование е, неженен е, неосъждан е и е безработен, ЕГН ••••••••••. Към месец април 2020г. подсъдимият М. и свидетелката М. живеели на съпружески начала в общо домакинство. Последната притежавала лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц270 ЦДИ“ с рег. № СВ •••• НТ. Тъй като отскоро била придобила правоспособност като водач на моторно превозно средство, същата изпитвала несигурност при маневрите във връзка с паркиране на автомобила, поради което двамата взели решение подсъдимият да я обучи в тези умения. Затова привечер на 26.04.2020г., след като подсъдимият се върнал от работа, същият, свидетелката М. и нейната приятелка свидетелката Р. отишли с управлявания от свидетелката М. посочен автомобил до обособена част от пътната мрежа, възприемана от тях като автополигон, намираща се в непосредствена близост до Професионална гимназия по транспорт „Никола Ботушев“ в района на ул. „Искърско шосе“ и ул. „Мютхен“ в кв. „Дружба“ в гр.София. Мястото било с изградена асфалтова настилка и свободен достъп за моторните превозни средства, движещи се по ул. „Искърско шосе“ и не функционирало като тренировъчен полигон от години. По това време подсъдимият М. вече бил употребил неустановено количество и вид алкохол. След като пристигнали с автомобила на посоченото място подсъдимият М. и свидетелката Р. излезли от превозното средство, като последната седнала на бордюр на известно разстояние от автомобила, а подсъдимият поставил автомобилни гуми за целта на обучението на свидетелката М.. Първоначално подсъдимият давал указанията си на последната, намирайки се извън автомобила, а свидетелката М. управлявала същия, но впоследствие подсъдимият заел шофьорското място на автомобила, като го привел в движение. По това време на местопроизшествието пристигнали полицейските служители свидетелите Д.К., Д.А. и Г.Д., които изпълнявали задължения по опазване на обществения ред като полицейски служители, назначени като автопатрул №856 при 08 РУ СДВР, като около 20: 05 часа на въпросната дата установили управлението на автомобила от подсъдимия и започнали полицейска проверка. Същите изискали документите на автомобила и водача му, вследствие на което установили, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на подсъдимия било с изтекъл срок на валидност и доловили, че същият лъхал на алкохол. Подали молба за съдействие до ОПП СДВР, в резултат на която на мястото бил изпратен екип в състав свидетелите И. И. и П.К. – служители в ОПП СДВР. След като бил поканен от тях, подсъдимият отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол. Тогава на подсъдимия М. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и му бил издаден талон за изследване №0047332 на осн. чл. 3, ал. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. С талона му било предписано да се яви в УМБАЛ „Св.Анна“ с оглед провеждане на медицинско и химическо изследване за установяване на стойността на алкохол в кръвта му. В талона за изследване водачът е отразен отказа на подсъдимия да бъде изследван с техническо средство Алкотест и връчването на талона на същата дата 26.04.2020г. в 22, 25 часа. След връчването на препис от издадения му талон, подсъдимият М. се оттеглил с управлявания от свидетелката М. автомобил, след което в 23: 00 часа се явил в посоченото лечебно заведение, където същият депозирал кръвна проба, както е отразено в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В същия протокол е вписано и твърдение на подсъдимия, че употребил алкохол водка около 150 мл. в същия ден 26.04.2020г. около 12 часа. Не са отразени установени субективни оплаквания, абстинентни явления нарушения на координацията и на вербалния контакт, нистигматизъм. Потвърдено е адекватно поведение с активен словесен контакт и отричане на заболявания. Кръвната проба е била обект на химическо изследване съгласно протокол №246/2020г. на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Св.Анна“ гр.София, според чието заключение е установена концентрация на алкохол в кръвта на водача от 2, 33 промила. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.А., И.н И., Д.К., П.К., Г.Д., а също частично на Е. М. и М. Р., депозирани пред първоинстанционния съд и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 от НПК, както и депозираните в хода на въззивното следствие показания на свидетелите М. и Р., частично от обясненията на подсъдимия, а също и писмените доказтелствени средства и способи за доказване – протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №246/27.04.2020г., талон за изследване №0047332 от 26.02.2020г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за съдимост, договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 16.07.2019г., свидетелство за регистрация на моторно превозно средство и др. писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза №П-168/22г. Настоящият съдебен състав не намери нарушения във връзка с аналитичната дейност по съпоставка и оценка на доказателствата от районния съд във връзка с основните доказателствени източници показанията на свидетелите М. и Р., а също и обясненията на подсъдимия М., касаещи повода за посещението на мястото, възприемано от тях като полигон, обучителните действия на подсъдимия М. при управлението на автомобила от М. и появата на полицейските служители за извършване на проверката. В това отношение въззивният съд кредитира с доверие показанията им като последователни, логични и непротиворечиви. Относно същественото обстоятелство за съставомерността на деянието на подсъдимия, а именно управлението на моторно превозно средство, въззивният съд намери оценката на показанията на свидетелите М. и Р., съобразена от първостепенния съд акуратно с оглед близките им отношенията с подсъдимия – първата живееща във фактическо съжителство с него към процесния момент, а втората намираща се в приятелски отношения, за да не даде вяра на същите относно твърденията им за липса на възприети действия от подсъдимия по управление на автомобила. И двете не са отрекли, че при появата на полицейските служители подсъдимият се намирал зад волана на автомобила, но твърдят, както и подсъдимия в обясненията си, че автомобилът не бил привеждан от подсъдимия в движение. При противоречието им с другата група свидетели, за които не е налице основание да се приеме наличие на интерес от изхода на делото – полицейските служители К., А. и Д., очевидци на управлението на автомобила, логично е дадена вяра на твърденията на последните, възпроизвеждащи обстоятелства по управление на автомобила именно от подсъдимия и спирането му след подаден сигнал. В това отношение показанията на полицейските служители се отличават с конкретност и непротиворечивост относно движението на автомобила на паркинга, управляван от подсъдимия, поради което въззивният съд изгради фактическите си изводи за обсъжданото обстоятелство въз основа на тези свидетелски показания. Съответно на изложеното въззивният съд прие за защитна версия отрицанието на подсъдимия за управлението на автомобила. Доказателствено значение за отказа на подсъдимия да бъде изпробван с техническо средство, издаването на талона за медицинско/химическо изследване и непридружаването му до медицинското заведение имат прочетените депозирани на досъдебното производство показания на свидетелите полицейските служители И. и Карамфилов, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, които напълно кореспондират със съдържанието на въпросния талон, обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката М. в относимите им части, поради което правилно са поставени в основата на фактиечските изводи от районния съд. За изясняване на въпроса за концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието - към 20: 05 часа, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза №П-168/22г. Вещото лице е приело правилно като изходна позиция за определената концентрация на алкохол в кръвта на водача установената чрез газохроматографското изследване посредством протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №246/27.04.2020г., а именно в размер на 2, 33 промила етилов алкохол. Изложени са два алтернативни варианта. Причината за вариантност на заключението на вещото лице е в приетото от него, че при наличните материали по делото не е възможно въз основата на обективни данни да се определи кога е приключила консумацията на алкохол от подсъдимия. При първия вариант, ако се приеме че подсъдимият е консумирал въпросното количество алкохол, както е отразено в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а именно за консумация на 150 мл. алкохол водка в 12: 00 часа в деня на проверката, то към 20: 05 часа консумираният алкохол вече е бил усвоен и се е намирал във фаза на елиминация и към момента на установяване на място на водача, същият е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 2, 78 промила. Вещото лице е обосновало по достъпен и ясен начин логично тезата си с механизма и темпа на резорбция и елиминация на алкохола в човешкия организъм. Вторият вариант на експертното заключение е отчел обясненията на подсъдимия за това, че малко преди 20: 05 часа е консумирал алкохол, като вещото лице приема, че в този случай алкохолът се е намирал във фазата на резорбция в организма. В заключението са изложен различните фактори, влияещи върху скоростта на резорбцията, в зависимост от които същата настъпва окончателно за период от 60 до 90 минути, максимум до 180 минути след последния прием. Напълно обосновано, с оглед изведените закономерности в заключението, е прието от вещото лице, че към момента на депозиране на кръвната проба фазата на резорбцията е следвало да е приключила вече при достигната максимална концентрация на алкохол в кръвта на водача, преди започване на елиминиране на алкохола и съответното му намаляване на концентрацията му в кръвта. На базата на установените различни типове криви на разпределение на концентрацията на алкохол в кръвта при резорбция, тъй като темпът на резорбиране зависи от голям брой фактори, включително от индивидуални и моментни особености, вещото лице е достигнало до извод за невъзможност да се установи точната концентрация на алкохол в кръвта на водача към момента на спирането му от полицейските служители. Вещото лице е обобщило, че в случай, че се даде вяра на обясненията на подсъдимия за консумация на алкохол от водача кратък период от време преди 20: 05 часа, то към процесния момент едва е било стартирало усвояването и в тази фаза на резорбция е напълно възможно водачът все още да не е бил повлиян от консумирания алкохол, а за изтеклите около три часа до взимане на кръвната проба концентрацията в кръвта му да се е покачила до обективно установената стойност от 2, 33 промила. Въззивният съдебен състав е солидарен с изводите на първостепенния съд, който се е доверил изцяло на заключението на вещото лице, намирайки същото за изготвено от лице, притежаващо съответните специални знания, логично и ясно обосновано. Вариативността в заключението не изключва правилността му и не води до неубедителност на изводите, а представлява логичен израз на стремежа към обективност на оценката на вещото лице, въз основа на научните способи и доказателствената съвкупност. В хода на съдебното следствие пред въззивния съд се събраха гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката М., имащи контролно значение относно обясненията на подсъдимия както пред първия, така и пред настоящия съдебен състав за употреба на алкохол непосредствено преди проверката му от полицейските органи. Въззивният съд установи, че свидетелката М. в определена част да не подкрепя заявеното от подсъдимия – твърди, че докато управлявала автомобила на полигона и в останалото време не е виждала подсъдимият да употребява алкохол, нито била възприела подсъдимият да е носил туба или бутилка с течност извън или вътре в автомобила. Същата е уточнила, че не е виждала подсъдимия въпросния ден от тръгването му за работа около 06: 30 – 07: 00 часа, до привечер на същия ден, когато се срещнали, за да отидат веднага след това на полигона. Не е могла да си спомни и да отговори на въпроса, дали подсъдимият е вечерял преди това. Свидетелката не е могла да интерпретира прочетените й по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания, депозирани в съдебно заседание от 14.06.2022г. пред предходен съдебен състав, касаещи изявлението й, че подсъдимият бил употребил алкохол преди да тръгнат към полигона по друг начин, освен че показанията й вероятно били основани на предположение. В тази връзка свидетелката поставя посещението на подсъдимия М. на сладкарница преди срещата им, в която обикновено употребявал алкохол. Показанията на свидетелката М. като цяло и в частта им относно заявената употреба на алкохол пред предходния съдебен състав съдът оцени във връзка с обясненията на подсъдимия М., които счете за доказателствено средство в частта им относно заявената употреба на алкохол. В тази част обясненията му се подкрепят както от химическото изследване на кръвната проба, така и от прочетените показания на свидетелката М. по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК. Колебанията на последната относно нейното твърдение пред предходния съдебен състав съдът отдава на изминалия период от време, поради което и с оглед по-късата давност на дадените пред първоинстанционния състав показания, съдът счита, че същите в прочетената им част отговарят на реални възприятия на свидетелката, спомена за които към момента на разпита им пред настоящия съдебен състав по обективни причини – забравяне на някои обстоятелства, е останал невъзпроизведен. Поради изложеното съдът се довери на твърденията на подсъдимия и на свидетелката М. за употреба на алкохол преди проверката му. Същественият въпрос за изясняване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на съставомерното управление на моторно превозно средство е свързан с момента на употребата на алкохол от подсъдимия. Макар подсъдимият М. да е дал конкретни обяснения за това, че около обяд на същия ден е закупил тубичка с водка, като преди това изпил глътка от същата, за да я опита, а от закупения алкохол консумирал извън автомобила и преди проверката, тези обяснения се подкрепят от показанията на свидетелката М. единствено по въпроса за самата употреба на алкохол, но не и относно останалите детайли за закупуването и консумацията на неопределено малко количество алкохол на обяд, а също и за консумация му на въпросния полигон преди проверката на подсъдимия. Другото лице, присъствало на полигона преди проверката, съпровождащо подсъдимия и свидетелката М. – свидетелката М. Р. също не е забелязала подсъдимият да е употребявал алкохол в тяхно присъствие, а свидетелката М. е категорична, че не е забелязала да носи в себе си съд – бутилка или туба с течност. Настоящият съдебен състав намира за житейски логично, в случай че подсъдимият носи със себе си съд с течност, двете свидетелки да са възприели това, доколкото не са събрани доказателства за укриване на такъв от подсъдимия, нито основания за това. С оглед така обсъдените показания на свидетелите М. и Р., противоречащи на заявеното от подсъдимия за носене на съд, от който консумирал алкохол, докато бил с двете, въззивният съд намери, че в тази тяхна част обясненията на подсъдимия имат качеството на защитна позиция и не отговарят на действителността, съответно съдът не им се довери. Предвид изложеното въззивният съд намери, че не се доказаха по несъмнен начин съществени обстоятелства, касаещи въпросите за момента на употреба на алкохол, количеството употребен алкохол, а също и, употребата или липсата на такава на храна преди консумацията на алкохол от подсъдимия, за което свидетелката М., не даде конкретни сведения, а обясненията на подсъдимия се явиха в противоречие със заявеното от свидетелите Р. и М.. Твърдението на подсъдимия за консумация на глътка водка около обяд в деня на проверката е посрещнато с възражение от защитника, което съдът счете за основателно, доколкото противоречи на приетата защитна позиция, а от това твърдение не би могло да се установи количеството на приетия алкохол. Обясненията на подсъдимия в тази част само частично кореспондират на отразеното в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби, след като в същия е отразено изявление за консумация на значително по-голямо количество - около 150 мл. алкохол водка, което въззивният съд отчете като извънпроцесуално изявление на подсъдимия още преди да е бил привлечен като обвиняем и без присъствие на защитник, поради което и предвид липсата на доказателства, които да го подкрепят, не би могло да утежни положението на подсъдимия и да бъде поставено в основата на изводите за решаващите факти за отговорността на му. Предвид изложеното, след като въззивният съд събра необходимите и възможни доказателства и доказателствени средства за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, намери за доказано по несъмнен начин обстоятелството на употребата от подсъдимия на алкохол преди проверката му от полицейските служители, но не и момента на употребата му. В израз на правомощията си по чл. 316 от НПК въззивният съд не намери за доказано приетото за установено от първостепенния съд за това, че докато стоял извън автомобила и наблюдавайки действията на шофиращата свидетелка М., подсъдимият консумирал алкохолен концентрат – водка. Обсъдената неяснота относно относимите обстоятелства за изясняване на въпроса за физиологичната фаза на метаболизма на алкохола в организма на водача – употребата на храна и вида й преди консумацията на алкохол, вида на хранителните съставки, вида, количеството и температурата на напитките, а също и времето на консумацията на алкохола, количеството и концентрацията даде основания на настоящия съдебен състав да се солидаризира с изводите на първостепенния съд относно приемането на втория вариант на изготвената съдебно-медицинска експертиза със заключение за фаза на усвояване към момента на проверката и следващата се от това невъзможност, с оглед момента на депозиране на кръвната проба, за установяване на точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на проверката му, както и допуснатата възможност подсъдимият все още да не е бил повлиян от консумирания алкохол. Следва да се отчете, че е налице значителен период от време от момента на установеното управление на автомобила 20: 05 часа до момента на депозиране на кръвната проба в 23: 00 часа от около три часа, за който са напълно възможни обсъдените от вещото лице изменения на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия във втория вариант на заключението му, в случай че се приеме твърдяната от подсъдимия консумация на алкохол кратък период от време преди проверката му. Въззивният съд намира изводите на вещото лице за разбираеми и ясно обосновани, подкрепени и от цитираното научно изследване на проф.Ст.Раданов, доколкото е логично с изтичане на по-продължителен период от време от момента на установяване на управлението на моторно превозно средство от водача до депозирането на кръвната проба, при фазата на резорбция пропорционално да се увеличава възможността концентрацията на алкохол в кръвта на водача към момента на установеното управление на моторно превозно средство да е била под наказуемите от закона предели. Предвид изложеното въззивният съд намери, че не се доказа по изискуемия несъмнен начин към момента на управлението на въпросния автомобил от подсъдимия около 20: 05 часа каква е била концентрацията на алкохол в кръвта му, с което изводите за несъставомерност на инкриминираното деяние на районния съд напълно се споделят от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът намира за правилна преценката на първостепенния съд за поемане на направените разноски по делото от държавата. При така извършената от въззивната инстанция проверка на първоинстанционната присъда, доколкото не бяха установени основания за нейното изменение и отмяна, същата следва да бъде потвърдена. Воден от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, VII въззивен състав