Решение № 208 от 16.6.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 322/2023 г.

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 25 ал.4 изр.2 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба, подадена от името на В. С. П. ЕГН •••••••••• и С. С. В., действали като заинтересовани лица от името на „МАКРО АКТИВ КОНСУЛТ“ ЕООД против решение № 19/06.03.2023 г., постановено по електронно дело 20233200900029 (ТД № 29/2023 г. по описа на ОС-Добрич), с което е била отхвърлена жалбата им срещу отказ № 20230208182850-3/14.02.2023 г. на Длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление на пълномощник на наследници на починал едноличен собственик за откриване на ликвидация на прекратено търговско дружество. При служебната проверка апелативният съд намира, че жалбата е подадена от надлежно овластен адвокат (действал като заявител от името на тези жалбоподатели в регистърното производство) срещу обжалваемо решение на първоинстанционния съд по чл. 25, ал. 4 от ЗТР, като е спазен преклузивен седемдневен срок. Внесена е такса за обжалване. Предявената жалба е допустима и надлежно администрирана с участие на регистърната администрация. Жалбоподателите, чрез адв. М. излагат оплаквания за необоснован извод за наличие на законова пречка за регистриране на ликвидация на дружеството, поради неправилно приложен чл. 77 ДОПК и чл. 157 ал.1 ТЗ. Като сочат, че наследниците изрично са отказали да поемат дейността на дружеството, липсва каквато и да е възможност за вземане на решение за ликвидация и прекратяването му следва да е пряк резултат от самия факт на смъртта на едноличния собственик, който следва да се зачете служебно от длъжностното лице. Считат, че едва след упражняване на служебното правомощие по служебното регистриране на последиците от прекратяването и назначаване на ликвидатор, евентуално предложен от наследниците или служебно определен от длъжностното лице, новият представител би могъл да изпълни и задълженията си към публичната администрация. Молят неправилното решение за потвърждаване на отказа да се отмени, за да бъдат уважени исканията им за вписване на откриването на ликвидацията и служебно определяне на срок и ликвидатор в хипотеза на чл. 266 ал. 2 ТЗ. От името на Агенция по вписванията е депозиран писмен отговор, в който юрисконсулт на регистърния орган е обосновал правилното приложение на законовите изисквания за легитимацията на заявителите при оповестяване в търговски регистър по отношение на трети лица на факти и последиците им за дружеството. Оспорва възможността за прилагане на правила за доброволна ликвидация по аналогия за разширяване на изчерпателно предвидени в закона възможности за регистрация на последици от друг вид прекратяване и моли неоснователната жалба да се остави без уважение. За да се произнесе по жалбата съставът на въззивния съд съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на сезирането с редовна жалба срещу отказ на административния орган, постановен в рамките на регистрирано заявление, подадено като образец обр. Б6 за вписване на ликвидацията и назначаване на предложен от заявителите ликвидатор на дружеството – техен пълномощник. В допълнително писмено изложение, приложено към електронно подаден формуляр, заинтересованите наследници лично са обосновали, чрез адвоката- заявител, правния си интерес да искат регистриране само на ликвидацията на предприятие на техния наследодател, без да поемат неговите функции като единствен съдружник. Тези твърдения съответстват и на интересът именно на тези наследници (а не на посоченото от тях само като кандидат, но не и като назначен ликвидатор лице) да упражнят собственото си право на жалба като упълномощители на заявителя-адвокат, поради което въззивният съдът може да разглежда спорните въпроси по същество на заявлението на тези лица. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Няма спор по установените в първата инстанция факти по сезирането на регистърната администрация: На 08.02.2023 г. адвокат М. е подал електронно заявление обр. Б6 за вписване на откриване на производство по ликвидацията на „МАКРО АКТИВ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: 200895152, по чиято партида към този момент са били отразени еднолично членство и представителство в лицето на Спаси Нисторов Спасов ЕГН ••••••••••, чиято смърт е удостоверена в приложен към заявлението акт за смърт. Към заявлението е приложено пълномощното на адвоката – заявител, декларация по чл. 13. ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, издадена от упълномощителите С. С. В. и В. С. П., които лица са били посочени като наследници на починалия едноличен собственик в приложено удостоверение за наследници. В образеца са били заявени и имената на адвокат М. като посочен от заявителя ликвидатор, но към това заявление като „документ, удостоверяващ назначаване на ликвидатор“, е приложено писмено съвместно изявление на наследниците от 06.02.2023г, адресирано до Агенция по вписванията за регистрация на фактически прекратената дейност на предприятието, в което изрично молителите са обявили, че няма да поемат членственото правоотношение на своя наследодател и предлагат на длъжностното лице да разгледа кандидатурата на предпочитан от тях адвокат, който да поеме функциите на служебно назначен ликвидатор и съответно са приложили неговото нотариално заверено съгласие за такова натоварване. Едва след като длъжностното лице по регистрацията е преценило, че заявлението е депозирано от заявителя не като пълномощник на наследниците, а от новоназначен законен представител на дружеството – титуляр на партидата и е дало съответни указания за отстраняване на нередовностите по деклариране на фактите лично от заявителя, адвокат М. е депозирал и своята декларация по чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, но отново в заявлението от 12.02.2023г. този заявител е настоял, че упражнява права като пълномощник на наследниците, които само са го предложили, но не са го назначили за ликвидатор, тъй като не желаят да поемат участие в дружеството и съответно не могат да осигурят изпълнение на задължения от името на дружеството за уведомяване на данъчната администрация по чл. 77, ал. 1 ДОПК. След като длъжностното лице е уведомило заявителя(с указание от 13.02.2023г.), че така предложеното изпълнение не е пълно, и е изтекъл срокът за разглеждане на искането, е постановен и обжалвания отказ за вписване на заявените от адвоката обстоятелства. Въз основа на тези факти въззвината инстанция намира, че оплакванията на жалбоподателите са неоснователни по следните съображения: На първо място, съдът съобразява, че първоначалното сезиране на длъжностното лице по регистрацията с образец Б6 е вътрешно противоречиво и е налагало пояснение, тъй като от една страна заявителят се е легитимирал като пълномощник на трети за дружеството лица, а от друга е обявил себе си като вече назначен и действащ от името на търговеца ликвидатор – представител на юридическото лице. Затова поисканото уточнение от длъжностното лице принципно е било необходимо, като по същество съответства на попълнения формуляр и обозначените към него приложения и указанията за отстраняване на противоречието са били дадени в тази насока, очертана от еднозначното възприемане на искането като допустимо сезиране от търговец за вписване на доброволно предприета ликвидация на предприятието му, водена от органите на юридическото лице. Тези указания несъмнено на се били изпълнени, като въпреки „поемането“ на заявлението от адвоката в личното му качество с подписване на новата декларация по чл. 13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, останалите приложени доказателства несъмнено опровергават основанието за начало на доброволна ликвидация, която назначен от търговеца ликвидатор би могъл да заяви лично. Неясно уточненото заявление не може да бъде уважено поради пречка по чл. 21 т.1 ЗТРРЮЛНЦ. Затова само на това основание отказът на длъжностното лице е законосъобразен и следва да се потвърди. Евентуално, дори и въззивният съд да възприеме квалифицирането на уточненото искане на заявителя М., като депозирано от него в личното му качество на назначен ликвидатор на дружеството, а не като пълномощник на наследниците, то също не може да бъде уважено, тъй като не е придружено с документи, доказващи настъпване на факти, пораждащи доброволна ликвидация: изявление за продължаване на дейността на дружеството и поемане на членствено правоотношение от някои или всички наследници, следващо решение на съдружници или акт на едноличен собственик за прекратяване на така поетото предприятие и назначаване на ликвидатор, както и съответно уведомление по чл. 77 ДОПК( чл. 49 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ). И в този случай е налице пречка за вписване на заявени от ликвидатор обстоятелства по чл. 21 т.4 ЗТРРЮЛНЦ), която е основание за отказ. На последно място, въззивният съд съобразява, че както първоначалното, така и впоследствие последователно поддържано в уточненията и при сезиране на съдилищата искане за вписване, е било заявено от адвокат, който действа като пълномощник на наследниците, изрично отказващи да се легитимират като членове или представители на търговското дружество, считано от тях за прекратено по силата на закона, а не в резултат на решение на орган на юридическото лице. Само по себе си, така обявената легитимация на заявителите категорично изключва квалифицирането на тяхното искане като заявление за вписване на последици от доброволна ликвидация. Както изрично е разяснено в мотивите към т.1 от ТРОСТК 1/2020 на ВКС, законът разграничава реда за оповестяване на начало на ликвидационна процедура, като последица от различните основания, предвидени в закона, като случая на „фактическо“ преустановяване на дейността на предприятие на еднолично търговско дружество поради настъпила смърт и липса на доброволно встъпване в членственото правоотношение от някои или всички, уредили наследството помежду си правоприемници (чл. 157, ал. 1 ТЗ) доброволна ликвидация не може да бъде проведена, тъй като дружеството няма волеобразуващ орган, който да вземе такова решение и да повери изрично управлението на избран ликвидатор. Затова в хипотезата, сочена от заявителите, липсват предпоставките за сезиране на длъжностното лице от какъвто и да е ликвидатор като законен представител на търговеца, титуляр на партидата. Това е налагало при преценката на „изпълнението“ на указанията да се изключи декларацията на адвоката, подадена в изпълнение на указанията, насочени към „преквалифициране“ на искането както по отношение на личността на заявителя, така и по отношение на посочена от него законовата хипотеза за откриване на ликвидационна процедура. Съгласно чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ лицата, които имат право да заявят вписване, заличаване и обявяване в регистъра, са изчерпателно изброени, и между тях фигурират само представителите на търговеца – юридическо лице. Извън тях, легитимацията на заявителя може да се основава само на законова норма, която да урежда изрично право на трето лице да иска регистриране в своя полза на конкретно, противопоставимо на самия търговец обстоятелство, но такова право законът не е уредил общо в полза на кредиторите на дружество, чиято дейност е прекратена. Изричният отказ на наследниците да поемат лично дружествените работи изключва третирането им като „вътрешни“ за дружеството лица, доколкото в наследството им са преминали само имуществените елементи от вече прекратеното членство на починалия наследодател и те могат да придобият в лично качество само вземания за ликвидационен дял, дължим от дружеството. За разлика от други кредитори, чиито права са намерили изрична законова уредба в други случаи на прекратяване по право на търговски дружества (коментирани подробно в мотивите към ТРОСТК 1/2020 на ВКС), законът не урежда такава регламентация за случая на прекратяване на дейността на ЕООД поради смърт на собственика и затова наследниците в личното им качество изобщо не могат да се легитимират като заинтересовани лица – заявители в регистърно производство. Липсата на легитимация на заявителите, упълномощили адвоката да иска регистрация на посочени от тях обстоятелства, е пречка за уважаване на искането на наследниците ( чл. 24 ал.1 вр. чл. 21 т. 3 ТЗ), която не е можело да се преодолее с каквото и да е изпълнение на указания, тъй като подобно, изходящо от нелегитимирано лице, заявление би обусловило недопустимост на вписването(чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. т. 3 на ТРОСГК № 1/2002 г. на ВКС). Правата на лицата, наследили само вземания за стойност на евентуално остатъчно след ликвидация чисто имущество на прекратено по право дружество изискват предварително съдействие от друг държавен орган, специализиран в общ надзор за законност. Съгласно чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията извън хипотези на охранителните производства по почин на легитимирани заявители, може да бъде сезирано за служебни действия само с акт на съда, на друг държавен орган или на частен съдебен изпълнител. Затова исканата служебна ликвидация може да бъде разпоредена само след съдебно решение за прекратяване на дружеството (чл. 155 ТЗ). В този смисъл дори при игнориране на действията по „уточняване“ на заявлението, въззивният съд, макар и по други съображения достига до извод за неоснователност на искането за вписване на ликвидация, като автоматична последица прекратено членствено правоотношение в ЕООД при настъпила смърт на едноличен собственик. Отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Изводите на първоинстанционния съд изцяло съвпадат със задължителната за съдилищата тълкувателна практика, изключваща разширително тълкуване на легитимацията на заявителите в охранителните производства пред търговския регистър и затова жалбата се оказва неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд