Решение № 7234 от 13.8.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 36/2025 г.

Производството е по реда на чл.145-178 от АПК, във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Жалбоподателят – С. Ц. Ч., с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], Обл. Пловдив, чрез адв. П., оспорва Заповед № 317з– 13928/20.12.2024г. на Директор ОД МВР – Пловдив, с която на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 е наложено едно общо дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ" и ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на мл. Експерт С. Ц. Ч., мл. разузнавач в група „Криминална полиция" към РУ Хисаря, при ОД МВР - Пловдив.

В жалбата, както и в приложената писмена защита /л. 325/ оспорената Заповед № 317з– 13928/20.12.2024г. на Директор ОД МВР – Пловдив, се счита за незаконосъобразна и необоснована, издадена при нарушаване на процедурата по провеждане на дисциплинарното производство, иска се нейната отмяна и се претендират съдебни разноски.

Ответникът - Директор ОД МВР – Пловдив, чрез главен юк. П. оспорва жалбата, в писмени бележки /л. 329/ и претендира юк. възнаграждение.

Оспорената заповед е връчена на Ч. на 03, 01, 2025, а жалбата е подадена в АС Пловдив на 06, 01, 2025г., поради което като подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес същата е ДОПУСТИМА.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и приложената административна преписка, като обсъди становищата и възраженията на страните, намери за установено от фактическа страна на следното:

Дисциплинарното производство е образувано със заповед / л. 37/ № 317з-7838 / 24.07.24г. на за Директор на ОДМВР - Пловдив, във връзка с данни в справка с рег. № 273р-7161/22, 07, 2024г. на Р. Г. – за началник РУ Хисаря в което се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР -„ деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение".

Дисциплинарно разследващият орган (ДРО) е провел разследване, в което е събрал относимите към случая доказателства и е изяснил в пълнота фактическата обстановка. Снети са сведения от 9 служители на ОДМВР - Пловдив, от две медицински лица, приобщена е кадрова справка УРИ 317р-10397/05.08.2024 г., копие на длъжностна характеристика за длъжността разузнавач, в група „Противодействие на криминалната престъпност", като са обсъдени и по съдържание записите от 35 броя файла от различни камери и записващи устройства.

Изготвена е обобщена справка от 11, 11, 2024г., като въз основа на нея е изготвено становище от 18, 11, 2024г. на ДРО в което е посочено, че от предоставените видеофайлове се потвърждава установената фактическа обстановка и действията на служителите извършили проверката на Ч.. В заключение е посочено, че Ч. е извършил укоримо деяние управление на МПС след употреба на алкохол - тежко дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „ деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение", поради което е предложено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение".

Въз основа на събраните доказателства в АП е прието за безспорно установено, че на 21, 07, 2024г. около 01, 30ч. в [населено място] жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол- 1, 12 промила, като ДРО е проследил хронологията на събитията, спирането на Ч. за проверка, участвалите в проверката лица – около 10 служители на РУ Х., медицинската проба и резултата от нея, като са обсъдени и по съдържание записите от 35 броя файла от различни камери, приложен е диск / в плик на л. 109/ от записващи устройства, дадена е правна квалификация на деянието и нарушените етични норми, връчването на покана за запознаване със справката, явяването на Ч. с адв. П. на 14, 11, 24г., постъпилото възражение по ел. път от адв. П. на 15, 11, 24г. и оставяне без уважение на направените искания.

ДРО е приел, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на административнопроизводствените правила и в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и че фактическата обстановка е доказана от приложените и обсъдени в дисциплинарното производство доказателства.

Прието е за доказано, че с описаното по горе поведение жалбоподателя е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - съставомерно по чл. 203, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение".

В процесната заповед е приета за правилно установена следната фактическата обстановка:

Съгласно утвърден месечен график с рег.№ 273р-6590/ 04.07.2024г. за определяне на полицейски органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на патрулно-постова дейност /ППД/ и пътен контрол /ПК/ при РУ- Хисаря, за периода от 01.07.2024г до 31.07.2024г., като автопатрул по ППД, за периода от 19.00часа на 20.07.2024г до 07.00 часа на 21.07.2024г., са назначени младши инспектор Ц. К. и младши инспектор Ц. Д. със служебен автомобил „ Шкода Рапид" с рег.№ [рег. номер].

На 21.07.2024г. около 01.30 часа, в [населено място], област Пловдив, на [улица], на около 50 метра от кръстовището с [улица], посока на движение „юг-север", настигат и спират лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег. № ••• - регистрация Великобритания. Според служителите автомобилът се движил с висока скорост, около 80 км/час и криволичил. При извършената проверка установили, че автомобилът се управлява от младши експерт С. Ч., служител на РУ-Хисаря, а автомобила е собственост на •••. При проведената беседа с младши експерт Ч., служителите забелязват външни белези, като дъх на алкохол и изговаряне на думите „завалено" и при тези обстоятелства решават да го изпробват за употреба на алкохол.

Младши инспектор Кочанков иска съдействие през ОДЧ на РУ - Хисаря за пристигане на място на инспектор „Пътен контрол", който да извърши пробата. На място пристига инспектор В. В.. Младши експерт С. Ч. иска преди да му бъде извършена пробата да пие вода, което негово искане не е уважено от служителите и отново е поканен да му бъде извършена проба с техническо средство „Дрегер Алкотест", модел 7510, със сериен номер ARPM 0725. Няколко пъти младши експерт Ч. е поканен да му бъде извършена проба с „Дрегер Алкотест" и той е поискал преди пробата да пие вода, но му е отказано, след което му е съставен АУАН, за това че отказва да бъде тестван с техническо средство. В самия АУАН младши експерт Ч. е вписал възражение, че желае да даде кръв за медицинско изследване. След което му е издаден талон за медицинско изследване с № 108610/21.07.2024 г. и той е посетил ЦСМП - Хисаря, където му е взета кръвна проба.

Пробата е изпратена в сектор „БНТЛ" при ОДМВР-Пловдив, където е извършена химическа експертиза, като в протокол № 1636 от 23.07.2024 г. е отразено: изследването е извършено на 22.07.2024 г. Установеното количество етилов алкохол (етанол) в кръвната проба е 1, 12 g/l (промила на хиляда)“.

Горната фактическата обстановка се доказва от следните доказателства: Сведения с УРИ 281р-13519/17.10.2024 г. на старши инспектор Р. Г., УРИ 281р-12885/07.10.2024 г. на младши инспектор Ц. К., УРИ 281р-12888/07.10.2024 г. на младши инспектор Ц. Д., УРИ 281р-13283/15.10.2024 г. на инспектор И. П., УРИ 281р-14365/30.10.2024 г. на инспектор В. В., УРИ 281 р-13286/15.10.2024 г. на младши инспектор Д. В., УРИ 281р-13285/15.10.2024 г. на младши експерт Д. Г., УРИ 281000-12541/17.10.2024 г. на К. Р. и УРИ 281000-12768/22.10.2024 г. на Д. А.. Приложените с писмо рег. № 273р-10436/ 24.10.2024 г. АУАН № 501/24, серия АД, бл. № 010319/21.07.2024 г., съставен срещу младши експерт С. Ч., талон за изследване № 108610/ 21.07.2024 г., ЗППАМ № 68/21.07.2024 г. и докладна записка рег. № 273р-7159/21.07.2024 г., изготвена от младши инспектор Ц. К., протокол № 1636/23.07.2024 г, за извършена химическа експертиза.

В заповедта е прието за безспорно установено и доказано от дисциплинарно разследващия орган, че младши експерт С. Ч. е извършил вмененото му нарушение, като на 21.07.2024 г. около 01.30 часа в [населено място], обл. Пловдив, на [улица], на около 50 метра от кръстовището с [улица], посока на движение „юг-север", в извън работно време е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег. № ••• - регистрация Великобритания, собственост на ••• с концентрация на етилов алкохол (етанол) в кръвта 1.12 промила на хиляда.

Прието е, че с действията си младши експерт Ч. е нарушил т. 4, предложение първо - „Забранявам да се управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или..." от заповед № 8121з-396/05.08.2014 г., относно „Недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества".

Младши експерт С. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" (не са спазени т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 28, буква „б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, във връзка с т. 4, предложение първо от заповед № 8121з-396/05.08.2014 г.), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата ", за което се налага дисциплинарно наказание уволнение".

С деянието си младши експерт С. Ч. е нарушил следните норми, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи (Етичен кодекс /Обн. ДВ. Бр. 67 от 12.08.2014 г., изм. ДВ. Бр. 47 от 21.06.2016 г., изм. ДВ. Бр. 5 от 17.01.2017 г./): т. 15 „ Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"' - в нарушение на ЗДвП е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег. № ••• - регистрация Великобритания, с концентрация на етилов алкохол (етанол) в кръвта 1.12 промила на хиляда; т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, " - действията му са станали достояние на граждански лица (К. Р. и Д. А.) и други служители на МВР, което е довело до уронване престижа на службата; т. 20 „Държавният служител насърчава хората за спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ - пред други служители на МВР е нарушил изискването за върховенството на закона и примерно поведение от страна на държавния служител в извън установеното работно време; т. 25 „Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта" - като полицейски орган в МВР, на длъжност „младши разузнавач", е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег. № ••• с концентрация на етилов алкохол (етанол) в кръвта 1.12 промила на хиляда, разчитайки, че няма да му бъде потърсена наказателна отговорност и т. 28, буква „б" „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: б) на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск; - в нарушение на т.4, предложение първо от заповед № 8121з-396/05.08.2014 г., служителят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег, № •••, с концентрация на етилов алкохол (етанол) в кръвта 1.12 промила на хиляда, като деянието на служителя е станало достояние на широк кръг лица - други служители на МВР, с което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „уволнение ".

Извършеното от младши експерт С. Ч. е в противоречие с правилата на Етичния кодекс, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи (Обн. ДВ. Бр. 67 от 12.08.2014 г, ), които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, да съблюдава законността на действията, които предприема, да насърчава хората към спазване на закона, като дава личен пример с поведението си.

Видно от списък с рег. № 273р-7558/2014 г., на служители от РУ-Хисаря при ОДМВР-Пловдив, младши експерт С. Ч. е запознат със заповед № 8121з-396/05.08.2014 г. относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества, както и с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014г., видно от протокол с рег. № 273р-12724/06.12.2016 г. На Ч. е дадена възможност да осигури правната си защита, чрез адв. П., като са обсъдени неговите възражения и обяснения.

Изложени са бланкетни и оскъдни мотиви на осн. чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като при определяне вида и размера на наказанието Директор на ОД МВР Пловдив е взел предвид:

• тежестта на нарушението, - настъпилите от него последици, - обстоятелствата, при които е извършено деянието, - формата на вината, - цялостното поведение на младши експерт С. Ч. през време на службата му, отразено в кадрова справка с рег. № 317р-10397/05.08.2024 г., от която е видно, че от назначаването му през 19.01.1990 г. на работа в МВР към момента на издаване на настоящата заповед няма наложени дисциплинарни наказания, които да не са заличени по реда на чл. 213, ал. 1 от ЗМВР. Служителят е награждаван с „Писмена похвала" през 1998 г., 2001 г., 2003 г., 2005 г., 2006 г. - два пъти, 2010 г., 2016 г., 2021 г. и 2023 г. - два пъти, през 2020 г. с „Индивидуална парична награда" и с „Обявяване на благодарност" през 1996 г., 1999 г., 2000 г. и 2001 г. Прието е, че сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, в които може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя не са изтекли, тъй като двугодишният срок от извършване на деянието изтича на 21.07.2026 г., а двумесечният срок от установяване на нарушението е започнал да тече на 19.11.2024г., когато първоначално материалите от дисциплинарното производство са постъпили в ОДМВР-Пловдив, и изтича на 19.01.2025 г. При спазване принципа на съразмерност, независимо от доброто поведение на служителя по време на службата му в МВР в крайна сметка в условията на обвързана компетентност Д-р на ОДМВР-Пловдив е наложил наказание „уволнение", като е приел, че то съответства на тежестта на извършеното нарушение на служебната дисциплина.

В съдебната фаза, по искане на страните са разпитани като свидетели лицата участвали в проверката процесната нощ, а именно В. И. В. –полицейски инспектор към „Пътен Контрол“ в РУ Х., Ц. Н. Д. - полицай към ООР в РУ Х. и М. И. Ч., съпруга на жалбоподателя. В показанията си свидетелите отразяват възприетите от тях факти и обстоятелства процесната нощ на проверката, като съдът ще кредитира същите съобразно събраните по делото доказателства. Като цяло прави впечатление, че на местото на проверката са се събрали „почти цялото РУ Х.“, т.е присъстващ на проверката е и Д. В., който работи на пост № 1 /охрана на РУ / Д. Г. – дежурен по управление, В. В. и Д. Г., общо с патрулката- 4 коли.

В показанията на всички свидетели фигурира факта на искане за пиене вода от страна на жалбоподателя, като такава му е отказана и чак преди кръвната проба му е дадена такава от страна на сестрата на жена му, която е била с примес /патоки/ от алкохол /„ Шишето беше 2 л – в него остана може би 100 -150 г, т.е. мъжът ми е изпил около 1.8 л“/.

Приети по делото са и Решение № 287 от 11.03.2025 г. по АНД № 5340/2024 г. по описа на Пловдивския районен съд (ПРС), както и Решение № 5543/19.06.2025 г. по КАНД № 888/2025 г. на Административен съд – Пловдив, ХХVІ к.с., с което е отменено цитираното по-горе решение на ПРС, ведно с НП № 24-0273-000528/24.09.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ - Хисаря, с което на С. Ц. Ч. са наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети 12 точки от предвидените 39 на водача.

Юк. П. е поискала да се разпита в осз. доктор К. М. Р., извършил и подписал протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Приложение № 4), приложен на л. 139 по делото. Съдът е отказал, като се е мотивирал, че докторът е попълнил съответните медицински документи, подписал ги е, и дори да се разпита в осз., няма да каже нещо по-различно от това, което е отразил в протокола, още повече, че същият е заверен „вярно с оригинала“, вероятно от органа, представил административната преписка.

Предвид установеното по-горе съдът от правна страна излага следното:

Съдът счита, че при провеждане на дисциплинарното производство, видно от приложената административна преписка, се констатират груби и съществени процесуални нарушения.

Като цяло заповедта е издадена от компетентен орган, но същевременно съдът намира заповедта за необоснована и за издадена в противоречие с материалния закон.

Спор по описаната фактическа обстановка между страните няма. Спорът е относно интерпретацията и оценката на фактите. От описаната в самата заповед фактическа обстановка и хронология на събитията не може да се направи извод за извършено от жалбоподателя тежко дисциплинарно нарушение.

В заповедта като безспорно е посочено, че жалбоподателя е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - съставомерно по чл. 203, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата", с предвидено дисциплинарно наказание „уволнение".

Съдът обсъди мотивите на СР по кд № 888/2025г. на 26 касац. състав на АС Пловдив / л.319/ с което е отменено издаденото наказателно постановление, с което жалбоподателя Ч. е бил наказан да управлява моторно превозно средство след употребата на алкохол.

По кд № 888/2025г съдът е приел, че след това бил съставен АУАН № 594/24 с бл. № 010322/ 30.08.2024г. е издадено и процесното НП № 24-0273-000528/24.09.2024г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Хисаря, с което на С. Ц. Ч., [ЕГН] са наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено от него нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Касационният състав в своето СР приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат преодоляни и съставляват абсолютни основания за отмяна на обжалваното НП.

Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл.37, ал.3 от ЗАНН императивно въвежда забрана за съставянето на АУАН при наличие на основания за отвод на актосъставителя. Работата на актосъставителя и на нарушителя в една и съща структура на МВР несъмнено попада в хипотезата на чл.37, ал.3, т.2 от ЗАНН „особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност“. Основанията за неучастие на лицето при съставянето на акта са абсолютни. Съставянето на акт при наличие едновременно на основание за отвод и на знание у актосъставителя за наличието на такова основание, което знание е било налице, видно от докладните записки по административнонаказателната преписка, изначално опорочава производството.

Нарушена е и нормата на чл.51, ал.1 от ЗАНН, като обжалваното НП е издадено от началника на РУ, в което е служител нарушителя. Произнасянето по административнонаказателна преписка на административнонаказващ орган, за който са налице основания за отвод, но същият не се е отвел, е нарушение, което касае компетентността на органа и е неотстранимо процесуално нарушение, което може да има за единствена последица цялостна отмяна на процесното НП.

Следва да се вземе предвид, че СР по касац. дело е окончателно и задължително относно вината и отговорността на Ч.. Съдът следва да приеме, че не е доказана нито вината, нито отговорността, както и че е отменено процесното наказателното постановление, въз основа на което ДРО е издал оспорената заповед.

Въз основа на изложеното по-горе, съдът счита че по делото не са налични категорични и безспорни доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, което му е вменено.

За съставомерността на нарушението по чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, съдът взема предвид че поведението на Ч. по време на проверката не е било морално укоримо по никакъв начин и че той не е извършил действия, които да нарушат общественият ред и не е извършил действия, които да водят до злоупотреба със служебното си положение или със службата си или да водят до извод, че е накърнил доброто име на институцията, която представлява.

Ето защо налагайки най тежкото наказание - уволнение без да са налице доказателство за негово виновно поведение и без да е отказал проба за алкохол води до извод, че заповедта се явява изцяло незаконосъобразна и следва да се отмени.

Мотиви за това, като как се съотнася тежестта на нарушението с тежестта на наказанието няма, а изложеното е общо и при липса на конкретни факти, които да са коментирани. Липсата на мотиви за това, като как се съотнася тежестта на нарушението с тежестта на наказанието е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които съгласно представения списък / л. 321/ са в размер на 1010лв..

Водим от горното, Съдът