Решение № 3411 от 18.12.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 524/2025 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 95 от ЗЗП. Образувано е по жалба на „Ирим“ ООД, със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител, против заповед № 6239/11.07.2025 г. на председателя на КЗП, с която, на основание чл.88, ал.1, т.1 и чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП, на жалбоподателя е наредено да спре временно доставянето на пазара на скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074 за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоките съгласно клауза 5.2.1 от стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022 “Мебели. Шкафове, битови, за кухни и работни плотове за кухни. Изисквания за безопасност и методи за изпитване” по отношение на общи изисквания, острота на части, които са в контакт с потребителя. В жалбата и в представените писмени бележки се излагат подробни съображения за нищожността, респ. за унищожаемостта на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствието ѝ с неговата цел. Жалбоподателят твърди, че изделията не представляват риск за живота и здравето на потребителите, както неправилно се приема в административния акт. Поддържа, че производството му е сертифицирано по ISO 9001: 2015, а преди пускането на пазара на двете мебелни изделия е извършена проверка за съответствието им с изискванията именно на стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022, за което още в хода на административното производство е представил съответните протоколи от изпитване и декларации за съответствие. Сочи, че безопасността на стоките се установява от събраните по делото гласни доказателства, извършения от съда техен оглед и от приобщеното веществено доказателство (мостра от влаганата в мебелните изделия дръжка). Подчертава, че стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022, на който административният орган основава своя акт, няма превод на български език, а обхватът на акредитацията на изпитвателния център, на който органът е възложил оценката на съответствието на стоките – изпитвателен център „Алми Тест“ [населено място] при „Алми Тест“ ООД, не включва този стандарт. По тези и по останалите подробно изложени съображения моли съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на оспорената заповед, респ. да отмени същата като унищожаема. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Ответникът по жалбата – председателят на КЗП, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с вх. № 3862/28.08.2025 г. и писмено становище с вх.№ 4181/29.09.2025 г., като счита жалбата неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното: Видно от отбелязването в разписката за връчване, инкорпорирана в оспорената заповед, препис от нея е връчен на жалбоподателя на 23.07.2025 г., за което е съставен и констативен протокол № К-2779521/23.07.2025 г. (л.33 – л.36 от преписката), подписан от негов представител. Жалбоподателят е подал жалбата си срещу този акт на 01.08.2025 г. като тя била регистрирана от органа с вх.№ Ц-03-5327 от същата дата на КЗП, ТО – Русе. Съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – от адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна. Според чл.95 от ЗЗП мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи по чл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда на АПК. Контролен орган по отношение на безопасността на нехранителните стоки, съгласно чл.82, ал.1, т.1 от ЗЗП, е КЗП. Неин ръководител, според чл.8, ал.1 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация, е председателят на комисията. В чл.8, ал.2, т.9 от Устройствения правилник е предвидено, че в изпълнение на правомощията си председателят на комисията прилага принудителни административни мерки, каквато мярка е и процесната по чл.88, ал.1, т.1 от ЗЗП. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Спазена е изискуемата писмена форма. Оспореният акт, в съответствие с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съдържа мотиви, в които са изложени правните и фактическите основания за неговото издаване. Съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е образувано въз основа на сигнал с рег.№ Ц-03-5327/27.05.2025 г. от Българска национална асоциация „Активни потребители“ (л.77 от преписката). Според сигнала, през месец юни 2024 г. потребителят, обърнал се към асоциацията, закупил следните мебели: скрин City 3075, цвят сонома (тъмно) и нощно шкафче City 3074, цвят сонома (тъмно), от търговската верига на „Крез“ ООД в търговски обект в [населено място]. Производител и на двете мебелни изделия е жалбоподателят. На 15.04.2025 г., при бързо преминаване покрай скрина, потребителят закачил дръжката на вратата на скрина, в резултат на което скъсал долната си дреха (чифт джинси, които същият оценил на 140 лева) и получил повърхностно нараняване на кожата на крака. Според сигнала, потребителят и в предходни случаи бил закачал по същия начин свои дрехи. В сигнала е посочено, че скринът и нощното шкафче имат идентични тънки дръжки на вратите, посочени в инструкцията за сглобяване като елемент „20188“, които са остри и при странично закачане на дрехи могат да разкъсат текстила. По тази причина подателят на сигнала счита, че производителят е нарушил стандартите за безопасност на стоките. Със заповед № 5149/30.05.2025 г. на председателя на КЗП е възложено извършването на проверка по сигнала на служители от ТО-Русе в ГД „Контрол на пазара“ към КЗП – на Н. Б. Д. – старши инспектор в РД Русе, водещ проверката и П. Б. К., заемащ същата длъжност, свидетел. Същият ден натоварените с проверката служители посетили административната сграда и производството на жалбоподателя като за извършените от тях действия бил съставен констативен протокол № К-2771433/30.05.2025 г. С протокола са приобщени и представените от жалбоподателя писмени доказателства: протокол за изпитване № 2-202401/15.01.2024 г. на продукт нощно шкафче City 3074 и протокол за изпитване № 3-202401/16.01.2024 г. на продукт скрин City 3075, по стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022, както и декларации за съответствие на двата продукта. Представена е и фактура № 86/07.05.2025 г., от която е видно, че използваните и в двете мебелни изделия дръжки не са произведени от жалбоподателя, а от трето лице – от доставчика „НикМар Мебел“ ООД. На жалбоподателя, в съответствие с чл.97, ал.1 от ЗЗП, е предоставена възможност да представи своите възражения преди прилагането на оспорената ПАМ. Същият е депозирал становище от 02.06.2025 г. (л.59 от преписката), според което при извършената в електронния регистър за рекламации проверка не са установени рекламации по отношение на закупени мебели, които имат остри елементи. Жалбоподателят е посочил, че тъй като дръжките на скрина са по средата, скъсването на дрехи на тях би било възможно, само ако има сблъсък с изделието със сила, при какъвто удар обаче дрехата би била скъсана от 70 % от дръжките на пазара. Становището е прието с протокол за проверка на документи № К-0132748/02.06.2025 г. Във връзка с докладна записка № Ц-03-5327/08.07.2025 г. на главен директор на ГД „Контрол на пазара“ по т.7 от протокол № 35/11.07.2025 г. от заседание на КЗП били взети следните решения: по отношение на жалбоподателя да бъде издадена заповед за временно спиране доставянето на пазара, на основание чл.88, ал.1, т.1 от ЗЗП, на скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074 за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоките съгласно клауза 5.2.1 от стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022 “Мебели. Шкафове, битови, за кухни и работни плотове за кухни. Изисквания за безопасност и методи за изпитване” по отношение на общи изисквания, острота на части, които са в контакт с потребителя; да бъде възложено изпитването на съгласно посочената клауза 5.2.1 на скрин City 3075 като резултатите ще бъдат взети предвид и за нощно шкафче City 3074, тъй като те имат идентични дръжки; да бъде изготвено писмо до ТО-Русе за вземане на проби от скрин City 3075. В изпълнение на това решение още същия ден е издадена и оспорената заповед. С протокол за вземане на проби № 2779525/23.07.2025 г., съгласно взетото от колективния контролен орган решение, били взети проби от посочения скрин, в несглобено състояние. Изпитването на пробата за съответствието ѝ със стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022 било възложено на изпитвателен център „Алми Тест“ при „Алми Тест“ ООД [населено място]. Резултатите от изпитването, обективирани в протокол от изпитване № 144641345220001/10.09.2025 г., са представени по делото от ответника по жалбата (на л.36 – л.38). Оспорената заповед противоречи на материалния закон. В началото следва да се отбележи, че с чл.50, § 1 от ЗР на Регламент (ЕС) 2023/988 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно общата безопасност на продуктите, считано от 13 декември 2024 г. се отменя Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 г. относно общата безопасност на продуктите, транспонирана съгласно § 13а, т.6 от ДР на ЗЗП, в националното ни право и по – конкретно в глава пета, раздел I „Обща безопасност на стоките и услугите“ от ЗЗП. След влизане на регламента в сила и от началната дата на неговото прилагане, т.е. след 13.12.2024 г. съгласно чл.52 от същия, той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки като има предимство пред евентуално противоречащото му национално законодателство, транспониращо правилата на отменената директива – арг. от чл.15, ал.2 от ЗНА. Същевременно обаче преходната разпоредба на чл.51 от Регламент (ЕС) 2023/988 предвижда, че държавите членки не възпрепятстват предоставянето на пазара на продукти, обхванати от Директива 2001/95/ЕО, които са в съответствие с посочената директива и които са пуснати на пазара преди 13 декември 2024 г. Тъй като според подадения сигнал скринът и нощното шкафче били закупени от потребителя още през месец юни 2024 г., т.е. няма спор, че стоката е била пусната на пазара преди 13.12.2024 г., а и самата принудителна административна мярка по чл.88, ал.1, т.1 от ЗЗП касае определена стока или партида стоки, които са вече пуснати на пазара, то съответствието на акта с материалния закон следва да се преценява спрямо текстовете на ЗЗП, транспониращи правилата на Директива 2001/95/ЕО, а не спрямо тези на понастоящем действащия Регламент (ЕС) 2023/988. Според чл.88, ал.1, т.1 от ЗЗП, на който текст се основава приложената спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка, когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки: да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара. В мотивите на оспорения административен акт липсата на безопасност на процесните мебелни изделия е обоснована с твърденията в сигнала и приложения към него снимков материал, въз основа на които органът е направил извод, че „… голяма част от монтираната дръжка на продукта е издадена навън и формира остри ръбове и съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите от нараняване “. С тези обстоятелства органът е обосновал и вероятното несъответствие на стоките с изискванията на клауза 5.2.1 от стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022. В тази връзка, като правно основание за издаване на заповедта, изрично е посочена и нормата на чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП, която предвижда, че при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2, т.е. на български стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на ЕС, съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2. Между страните няма спор, че по отношение на мебелите липсват както нормативни изисквания за тяхната безопасност по чл.71, ал.1 от ЗЗП, но така и български стандарти по чл.71, ал.2 от ЗЗП, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на ЕС. Налице са обаче български стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от хармонизираните такива, т.е. налице са стандарти по чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП, която норма транспонира чл.3, § 3, б.“а“ от Директива 2001/95/ЕО, и това е именно стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022 “Мебели. Шкафове, битови, за кухни и работни плотове за кухни. Изисквания за безопасност и методи за изпитване”. Според легалната дефиниция по § 1, т.5 от ДР на Закона за националната стандартизация (ЗНС) "европейски стандарт" е стандарт, който е одобрен от европейска организация по стандартизация (CEN, CENELEC, ETSI) и е общодостъпен. Процесният стандарт е издаден именно от такава европейска организация по стандартизация – от Европейския комитет за стандартизация ( C omité E uropéen de N ormalisation – CEN, фр.език, European Committee for Standardization, англ.език). Според чл.4, ал.1 от ЗНС българските стандарти се идентифицират с буквено и цифрово означение. Буквеното означение се състои от буквите БДС или комбинация от буквите БДС и други буквени означения в случаите на въвеждане на европейски или международни стандарти. Цифровото означение се състои от номера на стандарта и годината на одобряване или въвеждане. Текстът на чл.47, ал.1, т.1 и т.2 от ЗНС гласи, че европейските стандарти се въвеждат идентично като български стандарти чрез приемане, одобряване и издаване на идентичен текст на стандарта на български език или на официалните езици на европейските организации за стандартизация или чрез потвърждаване за прилагане като български стандарти. Следователно, съгласно чл.47, ал.1, т.1 от ЗНС, за въвеждането на БДС EN 14749: 2016+A1: 2022, приет от Европейския комитет за стандартизация, е необходимо неговото приемане, одобряване и издаване да е на български език или на официалните езици на европейските организации за стандартизация. Както е посочено на официалната интернет страница на Европейския комитет за стандартизация 1, европейските стандарти се предоставят на разположение на три официални езика: английски, френски и немски. Членовете на CEN и CENELEC могат да превеждат стандартите на своя собствен език. Член на Европейския комитет за стандартизация (CEN) е и Българският институт за стандартизация. Видно от информацията на интернет страницата на БИС 2 стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022 е въведен като европейски стандарт чрез издаването му на английски език, който е един от трите официални езика, на който се изготвят стандартите от Европейския комитет за стандартизация (CEN), т.е. същият е надлежно въведен идентично като български стандарт съгласно чл.47, ал.1, т.1 от ЗНС. В случая обаче не е спазено императивното изискване на чл.5, ал.5 от ЗНС. Според тази разпоредба нормативен акт може да препраща към български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти, само когато са въведени и издадени в превод на български език и при спазване изискванията на чл. 57. Такъв нормативен акт, който препраща към български стандарти, въвеждащи европейски стандарти, е и разпоредбата на чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП. За да е допустимо това препращане обаче е необходимо въвеждането на европейския стандарт да е извършено чрез прилагане на другата алтернатива, предвидена в чл.47, ал.1, т.1 от ЗНС – чрез издаване на стандарта на български език, а не на някой от официалните езици на CEN, в случая на английски език. Както е посочено във въведението на процесния стандарт, а и на много други стандарти, приети от тази организация 3: „ Т ози европейски стандарт съществува в три официални версии (на английски, френски и немски език). Версия на който и да е друг език, изготвена чрез превод под отговорността на член на CEN на неговия собствен език и нотифицирана до Центъра за управление на CEN-CENELEC, има същия статут като официалните версии “. И това изискване има своето обяснение, тъй като посредством препращането в нормативния акт към определен стандарт, въвеждащ европейски стандарт, самият стандарт става част от правната норма, която следва да е формулирана на български език – чл.9, ал.1 от ЗНА, за да може да се очаква от правните субекти в страната да познават и изпълняват нейните предписания. Следва да се отбележи, че макар английският език да е широко използван, техническите изисквания, съдържащи се в стандартите, налагат неговото владеене на едно по-високо ниво, което прави съдържанието на нормите, препращащи към непреведени на български език стандарти, практически неизвестно за субектите, обвързани от тези норми. Така е и в случая. Видно от извършената на интернет страницата на БИС справка, за разлика от отменения на 20.09.2022 г. предходен стандарт БДС EN 14749: 2016, който е бил преведен и издаден на български език, стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022 е въведен само на английски език. Липсата на официален превод на български език на стандарт на БДС EN 14749: 2016+A1: 2022 не позволява, съгласно чл.5, ал.5 от ЗНС, в чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП да се препраща към български стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал.2. Като е обосновал липсата на безопасност на процесните стоки – скрин City 3075 и нощно шкафче City 3074, чрез позоваване в своя акт именно на разпоредбата на чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП и на клауза от непреведения на български език при въвеждането му стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022, органът е допуснал нарушение на материалния закон, което прави оспорената заповед незаконосъобразна само на това основание. Независимо от това, съдът ще продължи с анализа си, тъй като разпоредбата на чл.71, ал.4 от ЗЗП, въвеждаща нормата на чл.3, § 4 от Директива 2001/95/ЕО, предвижда, че съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1 - 3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна. Според дефиницията по чл.70, ал.3 от ЗЗП опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2. Същевременно чл.70, ал.1 от ЗЗП гласи, че безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид обстоятелствата, изброени в същата алинея, т. 1 – т.5. Разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗЗП предвижда, наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна. За да обоснове виждането си, че процесните произведени от жалбоподателя стоки са опасни, ответникът по жалбата се позовава на настъпили след издаването на акта и в хода на съдебното производство обстоятелства – на резултатите от възложеното от него изпитване на стоките, обективирани в протокол от изпитване № 144641345220001/10.09.2025 г. на изпитвателен център „Алми тест“ (на л.36 – л.38 от делото). Макар и тези доказателства да се относими към предмета на доказване и принципно процесуално допустими съгласно чл.142, ал.2 от АПК, от така ангажираното писмено доказателство също не се установява, че изследваните мебелни изделия не съответстват на клауза 5.2.1 от стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022, по която те са били изпитвани. Според императивната разпоредба на чл.1, ал.3 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието (ЗНАООС), само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено друго. Според чл.23, т.6 от ЗНАООС сертификатът за акредитация се издава за срок 4 години и съдържа вида на дейността по оценяване на съответствието, обхват, дата на издаване и срок на валидност; обхватът може да бъде представен в приложение към сертификата. Видно от информацията за пълния обхват на акредитацията по сертификат за акредитация на изпитвателен център „Алми Тест“ при „Алми Тест“ ООД с рег.№ 2 ЛИК, валиден от 29.05.2024 г. до 29.05.2028 г. 4, както и от отговора на ИА „Българска служба за акредитация“ и документите, представени с него (на л.80 – л.102), на изпитвателен център „Алми Тест“ не е предоставена акредитация за дейност изпитване съгласно стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022 “Мебели. Шкафове, битови, за кухни и работни плотове за кухни. Изисквания за безопасност и методи за изпитване”. Щом дейността по изпитване по процесния стандарт не попада в обхвата на акредитация на посочения изпитвателен център, то съгласно чл.1, ал.3 от ЗНАООС резултатите от извършеното изпитване, обективирани в протокол от изпитване № 144641345220001/10.09.2025 г., не обвързват съда да приеме, че е налице несъответствие с този стандарт. Този протокол не разполага с материалната доказателствена сила, присъща на официалните удостоверителни документи, тъй като не е удовлетворено кумулативното изискване по чл.179, ал.1 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК той да е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, доколкото, както се каза, центърът, извършил изпитването, не е акредитиран да извърша изпитване по посочения стандарт. Нещо повече, съдът констатира наличието на съществени разлики, а не само на минимални редакционни разминавания при превода, между описанието на норматива, съдържащ се в клауза 5.2.1 от същия стандарт на български език (в протокола от изпитване, колона „Норматив“ на л.37 от делото), който превод очевидно е извършен от юридическото лице, на което е възложено изпитването – от „Алми Тест“ ООД и заверения превод на български език на същата клауза, представен, на основание чл.185 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК, от самия жалбоподател (л.104 от делото). Това още веднъж сочи на императивната необходимост от официален превод на български език на този стандарт, какъвто липсва, но какъвто се изисква от чл.5, ал.5 от ЗНС. Следва да се отбележи, че по делото липсват представени доказателства, а и след извършено от съда търсене в регистъра на ИА „Българска служба за акредитация“ не беше установено изпитвателният център на самия жалбоподател да е акредитиран да извършва изпитвания по стандарт БДС EN 14749: 2016+A1: 2022, поради което протоколите от изпитването, извършено от самия жалбоподател по отношение на двете мебелни изделия (на л.15 – л.20 от преписката) също не разполагат с обвързваща съда доказателствена сила по отношение на тяхното съответствие с изискванията на стандарта. Такава доказателствена сила нямат и представените декларации за съответствие, които в случая дори не са задължителни според съюзното законодателство. Според чл.5 от Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Решение 93/465/ЕИО, ЕО (сега ЕС) декларация за съответствие е необходима, само когато законодателството на Общността за хармонизация изисква деклариране от производителя, че е доказано изпълнението на изискванията относно даден продукт, каквото деклариране, както беше посочено, за мебелите не се изисква. За пълнота следва да се отбележи, че прилагането от жалбоподателя на ISO 9001: 2015 също, само по себе си, не гарантира производството на безопасни стоки и не създава презумпция за това. ISO 9001: 2015 е международен стандарт за система за управление на качеството, издаден от Международната организация по стандартизация (ISO). Този стандарт определя изискванията към управлението на процесите в предприятието, а не към конкретните характеристики на продуктите, които то произвежда. В този смисъл ISO 9001: 2015 не е продуктово-технически стандарт. Сертифицирането по ISO 9001: 2015 означава, че производителят е внедрил система за управление на качеството, има документирани процеси за планиране, производство, контрол и коригиращи действия и съществува механизъм за управление на несъответствията. Както обаче беше отбелязано, сертификатът удостоверява начина на управление на производствените процеси, но не и пряко резултатът от тях. Поради това съдът намира, че безопасността на двете мебелни изделия, предвид характеристиките на дръжките, с които те са оборудвани, следва да бъде преценявана на базата не толкова на писмените доказателства (протоколите от изпитването им от неакредитирани лаборатории), а въз основа на събраните по делото гласни и веществени такива и извършения оглед, на основание чл.204, ал.1 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК, на едно от изделията, на което са монтирани идентични дръжки (нощно шкафче City 3074) в съдебно заседание от 04.11.2025 г. Мостра от дръжката, с която са оборудвани стоките, е приета по делото като веществено доказателство, което позволява както на настоящата инстанция, а така евентуално и на касационната такава, пряко да добият впечатления от посочения детайл. Касае се за правоъгълна метална дръжка с размери, както следва: ширина 40 мм., дължина 120 мм. и дебелина 3 мм. Както е установено при извършения оглед, в монтирано състояние дръжката е издадена на 25 мм. (2, 5 см.) пред равнината, която се формира от чекмеджетата на шкафчето в затворено състояние и предната част на шкафа. Видно е, че дръжките са предвидени за монтаж в средната горна част на всяко от чекмеджетата на скрина и шкафчето, респ. във вътрешната част на всяка от двете вратички на скрина. Както сочат в показанията си свидетелите Х. Х. и И. А., при извършваното от жалбоподателя изпитване дръжките се хващат с ръка и се изпробва освен тяхната устойчивост на натиск вляво и вдясно и надолу и нагоре, но чрез преминаване с длан по детайла се проверява и дали той няма режещи ръбове. Съдът намира, че липсата на такива е видна и от приетото по делото веществено доказателство – в готово за монтаж състояние дръжката няма остри, режещи ръбове, а е налице т.нар. фаска, т.е. ръбовете ѝ са скосени под определен ъгъл и са загладени. Действително, предвид правоъгълната форма на дръжката и сравнително малката й дебелина (3 мм.), при бързо преминаване покрай скрина или шкафчето и силен страничен удар на тялото на потребителя в ръба на дръжката той би могъл да скъса дрехата си и/или да получи леки повърхностни наранявания. Както обаче основателно е възразил жалбоподателят в хода на административното производство, това би било вярно за по-голямата част от дръжките, които се предлагат на пазара и по-конкретно за всички правоъгълни метални дръжки със сравнително малка дебелина. Същевременно, както беше посочено по-горе, чл.70, ал.1 от ЗЗП указва, че стоката е безопасна и тогава, когато макар тя да представлява риск за живота и здравето на потребителите, този риск е минимален и е съвместим с употребата на стоката и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите. Освен това чл.70, ал.2 от ЗЗП предвижда, че наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна. Следователно само по себе си обстоятелството, че на пазара се предлагат и друг тип дръжки, които жалбоподателят би могъл да избере за своите продукти, които например са с формата на дъга или са със заоблени ръбове или с по-голяма дебелина, не правят продуктите, оборудвани с процесната дръжка, опасни, щом тя създава само минимална опасност при използването ѝ по предназначение. А предназначението на една дръжка е тя да бъде захващана с ръка с цел издърпване посредством нея на чекмеджетата на двете изделия или отваряне на вратичките на скрина, при което действие, видно от събраните доказателства, няма никаква опасност от нараняване на потребителя. Щом стоката е безопасна при разумната ѝ употреба по предназначение, то нито административният орган, нито съдът са овластени да контролират едно или друго производствено решение на жалбоподателя, взето, предвид събраните гласни доказателства, по съображения за постигане на естетически и модерен дизайн на крайния продукт. По изложените съображения съдът намира, че стоките са безопасни по смисъла на чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, поради което не са били налице материалноправните предпоставки за прилагане спрямо техния производител на принудителната административна мярка по чл.88, ал.1, т.1 от ЗЗП, тъй като не е съществувала изискуемата от тази разпоредба вероятност те да представляват опасност за здравето и безопасността на потребителите. Като е приел обратното административният орган е постановил един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски. Видно от представения списък, те възлизат общо на 1150 лева, от които 50 лева – държавна такса и 1100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. От отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025 г. (на л.13 от делото) става ясно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева следва да бъде платено по банковата сметка на адвоката. Както е предвидено и в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ако в договора за адвокатската услуга е вписано, че плащането е по банков път, то задължително се представят доказателства за това (съответните банкови документи, удостоверяващи плащането). В изпълнение на това изискване жалбоподателят е представил платежно нареждане от 31.07.2025 г. (на л.14 от делото), с което полза на адв.З. Р. от АК – Русе е преведена сумата от 1150 лева, включваща договореното адвокатско възнаграждение и сумата за дължимата държавна такса. Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Съдът съобрази, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, след измененията с ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г., занапред не установява размери на минималните адвокатски възнаграждения, а само препоръчителни такива, както и стандарти за определяне на правната и фактическа сложност на делото. Според § 1а, ал.2, т.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая се вземат предвид: при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – за подготовката на делото в досъдебна фаза се прилагат критериите по т. 1, а за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите (ПОНС), приети от ВСС, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. Видно от ред 28 на Приложение № 1 към ПОНС, за административните дела по ЗЗП със статистически шифър 1080, каквото е и настоящото дело, е предвиден коефициент на тежест от 1, т.е. според този коефициент делата от посочената група са с правна и фактическа сложност около средната. Делото е приключено в две редовни съдебни заседания като неговата конкретна фактическа сложност също е около средната. Поради това съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в препоръчителния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. от 1000 лева, доколкото то изразява едно осреднено възнаграждение за всички видове административни дела без определен материален интерес. Деловодните разноски в общ размер от 1050 лева, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, представлявано от административния орган, издател на акта, а именно в тежест на КЗП, която комисия има качеството на юридическо лице съгласно чл.165, ал.1 от ЗЗП. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът