Решение № 136 от 17.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 239/2023 г.

Настоящото производство е образувано на основание чр. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1433/2022 г. по описа на ПзРС, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В искането на главния прокурор са релевирани възражения за допуснати от първоинстанционния съд при постановяване на цитираното определение съществени нарушения по чл. 343, ал. 1, т. 1 НПК, представляващо основание за възобновяване на делото и разглеждането му от друг съдебен състав. Като нарушение на материалния закон в искането се сочи неправилното приложение на чл. 49, ал. 2 НК, тъй като при налагане на кумулативно наказание лишаване от права, неговият срок не трябва да бъде по-малък от наказанието лишаване от свобода. Като е постановил присъда, която противоречи на закона, съдът е допуснал претендираното нарушение. В съдебно заседание представителят на АП - П. поддържа искането на главния прокурор по изложените в него съображения. Служебният защитник на осъденото лице – адв. П. оспорва искането на главния прокурор и моли да бъде оставено без уважение. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 3 от 09.01.2023 г. по НОХД № 1433/2022 г. Районен съд - П., 11 н. с. е признал подсъдимия Л. Л. Т. за винов4ен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за което му е наложил наказание при условията на чл. 54, ал. 1 НК една година лишаване от свобода условно с изпитателен срок от три години и шест месеца, както и наказание глоба от 500 лева. На основание чл. 343 г вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право за управлява МПС за срок от 10 месеца. Присъдата не е била обжалвана и протестирана и влязла в законна сила с изтичане на законоустановения срок за нейното атакуване на 25.01.2023 г. Искането на главния прокурор за ревизията й по реда на възобновяването е внесено на 28.02.2023 г., поради което АС-Пловдив намира, че е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1, пр. 2 НПК срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 1 НПК шестмесечен срок от влизане в сила на атакуваното определение. Разгледано по същество, искането на главния прокурор е основателно. Съдебният акт на първостепенния съд е постановен в нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 21 предл. 1 НПК. С присъдата на Т. е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода. В разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК законодателят е регламентирал максималния размер – три години, с който кумулативното по-леко наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК може да надвиши основното, предвидено в санкционната норма на особената част на НК за съответното престъпление. Тълкуването на нормата, възприето в константната и задължителната практика на съдилищата определя, че размерът на наказанието лишаване от права не може да бъде по-малък от този на наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода – Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ, Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК, решение № 94 от 26.02.2009 г. по н. д. № 580/2008 г. на 2 н. о. на ВКС, , решение № 534 от 03.12.2008 г. по. д. № 547/2-008 г. на КВС, 2 н. о., решение № 4 от 30.01.2008 г. по н. д. 696/2007 г. на ВКС, 2 н. о., решение № 274 от 21.06.2021 г. по н. д. № 743/2012 г. на ВКС, 1 н. о. Като е наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок по-кратък от този на наказанието лишаване от свобода, съдът е допуснал нарушение на закона. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и е основание за възобновяване на наказателното дело, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чр. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Пловдивският апелативен съд