Решение № 682 от 26.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1826/2022 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Националната агенция за приходите, гр. София, бул. „•••••••, представлявана от В.П. - директор на дирекция „Държавни вземания“, срещу Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК •••••••, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на предявено от НАП парично вземане в размер на 200 лева - главница за държавна такса по изпълнителен лист от 29.12.2017 година, което е било включено в изготвения от синдика Списък на неприетите вземания на кредиторите по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в търговския регистър на 28.07.2022 година, одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 265565 от 23.09.2022 година по т. д. № 339/2018 г. по описа на СГС, VI-13 състав. В исковата молба ищецът - НАП посочва, че публичното вземане в размер на 200 лева - главница е възникнало до датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника - Решение № 1612 от 27.07.2018 година по т. д. № 339/2018 г. по описа на СГС, VI-13 състав, обявено в търговския регистър по партидата на търговеца на 27.07.2018 година. Поддържа, че вземането е било включено в списъка на неприетите вземания от синдика, като в срока по чл.690 ТЗ НАП е депозирала възражение с изх.№95-00-164/17#58/01.08.2022 година. С определение № 265565 от 23.09.2022 година, постановено по т.д.№ 339/2018 година по описа на СГС възражението е оставено без уважение като неоснователно и списъкът на неприетите вземания е одобрен във вида, в който е изготвен, а това определение на съда е обявено в търговския регистър на 26.09.2022 година. Оспорващият кредитор НАП се позовава на това, че публичното вземане произтича от издаден срещу длъжника изпълнителен лист от 29.12.2017 година по гр.дело № 55642/2016 година по описа на Софийски районен съд. Кредиторът определя тези си вземания като такива, отговарящи на критериите на чл. 164, ал. 4 ДОПК, а именно установени с влязъл в сила акт, което е налагало синдикът да ги включи незабавно в списъка на приетите от него вземания така, както са предявени. Акцентирано е и върху обстоятелството, че цитираната норма не предвижда срок за предявяване, респективно приемане на публични вземания, чието установяване е станало с влязъл в сила акт, като без значение е дали тези вземания са възникнали преди или след датата на постановяване на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл се поддържа, че сумата в размер на 200 лева - главница, представляваща държавна такса, е публично вземане, което е установено с влязъл в сила съдебен акт и подлежи на приемане по смисъла на чл. 164, ал. 4 ДОПК. Ответната страна - Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/, в срока по чл. 367 ГПК не е упражнила правото си на отговор по предявения срещу нея иск. Адв. Н. Г., в качеството си на назначен синдик на длъжника, конституиран в производството като страна на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като вземането е предявено след срока по чл.688, ал.1 ТЗ и поради това е погасено. В указания срок ищецът не е депозирал допълнителна искова молба. Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от вписванията по партидата на ответника Н.“ ЕООД /в несъстоятелност/ в търговския регистър, с Решение № 1612 от 27.07.2018 година по т. д. № 339/2018 г. по описа на СГС, VI-13 състав, е обявена неплатежоспособността на длъжника, като определената началната дата е 31.12.2016 г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Посоченият съдебен акт е вписан в търговския регистър на 27.07.2018 година. С Решение № 2528 от 20.12.2018 г. по т. д. № 339/2018 г. по описа на СГС, VI- 13 състав Н.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност. По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че с молба изх.№ 95-00-164/17#56/10.06.2022 година, изпратена по пощата от ищеца НАП, са предявени публични вземания в производството по несъстоятелност на Н.“ ЕООД в общ размер на 116 261, 51 лева, сред които е и процесното вземане за държавна такса в размер на 200 лева - главница. Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена справка в търговския регистър, в списък от 22.07.2022 г. на неприетите вземания на кредиторите на Н.“ ЕООД е включено вземане на ищеца НАП за държавна такса по изпълнителен лист от 29.12.2017 г., издаден въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт по гр.д. 55642/2016 г. по описа на СРС за сумата в размер на 200 лева и начислените лихви в размер на 85, 95 лева. Списъкът е обявен в търговския регистър на 28.07.2022 година. С Определение № 265565 от 23.09.2022 г., постановено по т.д. № 339/2018 г. на СГС, VІ-13 състав съдът е оставил без уважение упражненото от НАП възражение, изпратено по пощата с изх.№95-00-164/17#58/01.08.2022 г., против списъка на неприетите вземания на кредиторите на Н.“ ЕООД, изготвен на 22.07.2022 г. и обявен в търговския регистър на 28.07.2022 година. Съдът е приел, че процесното вземане, възникнало преди датата на откриване на производство по несъстоятелност, макар и установено с влязъл в сила акт, е следвало да бъде предявено от НАП в срока по чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ, а именно в рамките на три месеца от откриване на производството по несъстоятелност. Определението от 23.09.2022 г., постановено по т.д. № 339/2018 г. на СГС, VІ-13 състав, е обявено в търговския регистър на 26.09.2022 година. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявен е установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност, като законът предвижда специални предпоставки, наличието на които обуславят неговата допустимост. В случая исковата молба с вх. № 64774/10.10.2022 г. е подадена в преклузивния 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ (26.09.2022 г.), поради което съдът намира, че е спазен законоустановеният срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ. Искът е предявен от кредитор за установяване съществуването на вземането му, неприето в производството по несъстоятелност. По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в търговския регистър по партидата на ответника Н.“ ЕООД (н), че е налице процесуална легитимация на страните по предявения положителен установителен иск по чл. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Ищецът НАП е кредитор, предявил процесното вземане в откритото производство по несъстоятелност на длъжника Н.“ ЕООД (н). Част от вземанията му - за главница в размер на 200 лева и начислената върху нея лихва от 85, 95 лева, са включени в списък от 28.07.2022 г. на неприетите вземания на кредиторите на Н.“ ЕООД АД (н). Срещу този списък в частта, в която са включени негови вземания, кредиторът НАП е подал възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ в законоустановения 7-дневен срок. Възражението е оставено без уважение от съда с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ и съставеният от синдика списък на неприетите вземания е одобрен. С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява допустим. По основателността Предмет на настоящия специален положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 694 ТЗ, е съществуването на неприето вземане на НАП, произтичащо от изпълнителен лист от 29.12.2017 г., издаден въз основа на Решение по гр.д. № 55642/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 68 състав, с който Н.“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 200 лева, представляваща дължима държавна такса за уважените по делото искове, от плащането на която ищецът е бил освободен на основание чл. 359 КТ. На основание чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК вземането за държавна такса е публично, като в съответствие с чл. 164, ал. 3 ДОПК НАП е органът, който предявява публичните вземания пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е предвидено друго. В съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, в случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на Част IV от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания. По отношение публичните вземания, които са установени, но актът не е влязъл в сила, чл. 164, ал. 5 ДОПК предвижда, че се включват под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл.725, ал. 1 ТЗ. Правилото, съдържащо се в специалната норма на чл. 164, ал. 4 от ДОПК, следва да бъде съобразено и в производството по чл. 694 от ТЗ, като се зачете задължителната сила на акта относно установеното с него публично вземане, доколкото оспорването на вземането не се основава на нововъзникнали факти (Решение № 43 от 20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г. на ВКС, I т. о.). С разпоредбата на чл. 687 ТЗ законодателят е предвидил служебно вписване в списък на синдика на предявените вземания на две категории вземания - на работници и служители във връзка с трудово правоотношение с длъжника и на установени с влязъл в сила акт публични вземания. По този начин, поради социални съображения и с оглед защитата на обществения интерес от попълване на фиска, е предоставена привилегия за носителите на тези вземания, като те не са задължени да предявят вземанията си в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ. В случая от представения от ищеца изпълнителен лист от 29.12.2017 г. се установява, а и е безспорно между страните, че процесното вземане на НАП е за държавна такса и произтича от влязло в сила към деня на откриване на производството по несъстоятелност на Н.“ ЕООД (27.07.2018 г.) решение на СРС, но въпреки това синдикът не е изпълнил задължението си по чл. 687, ал. 2 ТЗ, като е пропуснал да го включи в списък на служебно приети вземания. Не следва пропускът на синдика да се отразява негативно в правната сфера на ищеца, поради което в случая предявяването на вземането в производството по несъстоятелност извън сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ не води до погасяване на вземането. В този смисъл е и константната практика на ВКС. С Определение № 119 от 01.03.2022 г. по т. д. № 1112/2021 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване на Решение № 86 от 06.01.2021 г. по т.д. № 181/2020 г. на АС - Бургас, с което е прието, че публичните вземания, попадащи в приложното поле на хипотезата на чл. 687, ал. 1 и 2 ТЗ се отразяват в списъците на вземанията служебно от синдика, като не е необходимо да бъдат нарочно предявени от кредитора, а по аргумент от по-силното основание, не е необходимо и да бъдат спазени преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ за предявяването им, когато са установени с актове, влезли в сила преди влизането в сила на решението, откриващо производството по несъстоятелността на длъжника, но синдикът не е изпълнил своевременно задължението си за незабавното им служебно вписване в списъка на приетите вземания. Съгласно мотивите на Решение № 50181 от 03.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г., Т. К., І т. о. на ВКС разпоредбите на чл. 164, ал. 3 ДОПК и чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ не се конфронтират и водят еднозначно до извода за дължимо от НАП предявяване на публични вземания, вкл. под условие, освен възникналите до откриване производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания, включвани служебно от синдика на основание чл. 687, ал. 2 ТЗ, за които единствено се отнася нормата. От гореизложеното следва изводът, че искът за установяване съществуване на процесното вземане за държавна такса като основателен следва да бъде уважен. По разноските С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК ищецът има право на юрисконсултско възнаграждение, поискано с исковата молба. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът намира, че следва да се уважи искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер от 100 лева. Като съобрази изхода на спора между страните, настоящият състав намира, че следващата се държавна такса по смисъла на чл. 694, ал. 7 ТЗ трябва да се възложи за плащане на ответното дружество и възлиза на 50 лева, тъй като размерът на същата не би могъл да е по-нисък предвид разпоредбата на чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Софийски градски съд