Решение № 33 от 19.2.2024 г. на Районен съд - Хасково по дело № 878/2023 г.
Районен съд - Хасково19.02.2024 г.докладчик Гроздан Бончев Грозев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Х-33-20/02.10.2023г. на Началника на РДНСК– Хасково. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. /п/ не се чете. Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!! СЕКРЕТАР: /П.Н./
Мотиви
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба на Т. Д. Г., ЕГН: •••••••, от гр.•••••••, против Наказателно постановление № Х-33-20 от 02.10.2023г. на началника на РДНСК- Хасково, с което за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗУТ, на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като постановено при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Твърди се, че същото било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения при описание на деянието и обстоятелствата, при които било извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават, в каквато насока излага и доводи по същество. Жалбоподателят счита за неправилен направения от АНО извод, че Заповед №УТ- 342/29.06.2023г. на Кмета на Община Хасково не е влязла в сила и поддържа, че е недопустимо наказващият орган да е упражнил косвен контрол на издадени от друг орган актове. Поддържа още, че в НП липсвало ясно посочване в какво точно се изразява изпълнителното деяние. Изложените в него фактически твърдения били неясни и от естество да затруднят правото на защита в пълен обем, включително привлеченото към административна отговорност лице да узнае всички факти от състава на нарушението, за което е привлечено към такава. На следващо място, оспорва като неправилни констатациите на АНО за несъответствие на проекта с ПУП. Същият констатирал несъответствия в НП, но не посочвал правната норма, която обективирала нарушението. Твърди, че констатираните и описани в НП несъответствия отговаряли на разпоредбата на чл.87, ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2023г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Твърди, се, още че за едно и също разрешение за строеж №273/30.06.2023г. имало издадени две НП. Предвид изложеното се поддържа, че жалбоподателят не е извършил визираното в НП нарушение. Иска от съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не изпраща свой процесуален представител. Административно-наказващият орган- редовно призован, в съдебно заседание се представлява от упълномощен по делото негов служител с юридическо образование– Д.У.- Главен експерт, чрез който подадената жалба се оспорва, като се излагат доводи за това. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Хасковският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното: В качеството си на главен архитект на Община Хасково жалбоподателят издал Разрешение за строеж № 273/30.06.2023г., касаещо „Многофамилна жилищна сграда с обекти за обществено обслужване на партерния и първи етаж“, находящ се в УПИ XV, кв.366 по действащия план на гр. Хасково, поземлен имот с идентификатор №77195.725.94 по КК на гр.Хасково. На основание чл.149, ал.5 от ЗУТ така издаденото разрешение за строеж било изпратено до РДНСК-Хасково. Със Заповед № РД-13-211 от 05.07.2023г. на Началника на ДНСК било наредено на РДНСК-Ст.Загора, извършването на служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на издадените разрешения за строеж и одобрени инвестиционни проекти, като за целите на същата в РДНКС –Хасково били командировани служители на РДНКС-Стара Загора. На 10.07.2023г., св.Й. С. Д. и св.К. Д. К. - служители на РДНСК- Стара Загора извършили служебна проверка на издаденото от главния архитект на Община Хасково, Разрешение за строеж № 273/30.06.2023г., при която установили извършени при издаването му нарушения. За така извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1315/10.07.2023г., в който били отразени констатациите на проверяващите. При проверката било установено, че жалбоподателят- арх.Т. Д. Г., в качеството си на главен архитект на Община Хасково, съгласувал инвестиционен проект за строеж „Многофамилна жилищна сграда с обекти за обществено обслужване на партерния и първи етаж“, находящ се в УПИ XV, кв.366 по действащия план на гр.Хасково, поземлен имот с идентификатор №77195.725.94 по КК на гр.Хасково, с административен адрес: гр.Хасково, бул.„Съединение“№42, с възложител „ЕР ГРУП 777“ ЕООД, ЕИК 126742807. На база гореизложените констатации е бил направен извода за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.145, ал.2 от ЗУТ. Във връзка с това бил поканен да се яви за съставяне и връчване на акт по ЗАНН в РДНСК-Хасково на 21.08.2023г. Въз основа на констатациите в съставения от служители на РДНСК-Стара Загора констативен протокол № 1315/10.07.2023г., на основание чл.36 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ, от св. М. Н. М., в присъствието на св. М. Т. М., двамата на длъжност „главен инспектор“ в РДНК- Хасково, бил съставен акт № X-33/21.08.2023г. за установяване на административно нарушение по чл.145, ал.2 от ЗУТ. В него било прието, че нарушението е извършено на 30.06.2023г.– датата на съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и е установено на 10.07.2023г. при съставяне на констативен протокол №1315/10.07.2023г. от длъжностни лица на РДНСК-Стара Загора. Според описаното в АУАН при проверката било констатирано от длъжностните лица несъответствие между инвестиционния проект и предвижданията на ПУП и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, състоящо се в следното: За имота има действащ ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед № 451/18.04.2008г. на кмета на Община Хасково. С РУП се предвижда свързано застрояване на УПИ XV с УПИ XVI и УПИ XIV. Имотите се намират в смесена централна зона с показатели за УПИ XV: Пз и Кинт-не се ограничават, Позел.-20%, начин на застрояване-свързано и етажност -до 13 етажа, височина до 40м за най-високото тяло, а за останалите съответно: 11/35; 10/30; 9/27; 7/21; 1/5; 4/12. Проектът не съответства на действащия ПУП-ПЗ и РУП, одобрени със Заповед №451/18.04.2008г. по отношение на линиите на застрояване и силуетите по РУП. Проектантът по част „Архитектурна" не е посочил кой е действащия ПУП, в съответствие с който е разработен проекта. В раздел III от комплексния доклад-оценка за съответствие с предвижданията на ПУП, т.4-правила и нормативи за застрояване е посочено, че ИП съответства на ПУП- изменение на РУП за УПИ XV и УПИ XVI, кв.366, одобрен със Заповед №УТ- 342/29.06.2023г. - по отношение на ограничителни и задължителни линии на застрояване. В текстовата част на приложената към документацията Заповед №УТ- 342/29.06.2023г. е отразено, че с изменението на РУП са указани промени в силуетите и височините на новопредвидените сгради, при спазване на характеристиките на действащия ПУП-ПЗ от 2008г., без да се променя характера и начина на застрояване, както и че в графичната част на проекта линиите на застрояване са задължителни и са отразени с удебелена непрекъсната червена линия. На горецитираната заповед било допуснато предварително изпълнение на основание чл. 90, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка със заявено желание от страна на възложителя. На самата заповед бил поставен печат „влязло в сила" на 29.06.2023г., което било в нарушение на чл. 132 от ЗУТ, тъй като не били налице условията, посочени в тази разпоредба, за влизането й в сила. Заповедта подлежала на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, но сроковете за обжалване не били изтекли към датата на одобряване на проекта и издаване на разрешение за строеж №273/30.06.2023г. Допускането на предварително изпълнение на издаден административен акт изрично било посочено в разпоредбата на чл. 60 от АПК. При допускане на предварително изпълнение следвало изрично да се посочат мотивите за допускане на същото, а именно: да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните- в защита на особено важен неин интерес. Т. е. в настоящият случай не можело да се приеме, че е допуснато предварително изпълнение на съответния административен акт и че заповедта е влязла в сила. Заповед № УТ-342/29.06.2023 г. на кмета на община Хасково, според проверяващите не била влязла в сила, тъй като не е обявена на всички заинтересоване лица. В случая на едно от заинтересованите лица по смисъла на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ - собственика на УПИ XIV-за училище, който е включен в свързано застрояване с имота, в който се изгражда новопроектираната сграда, не му било съобщена издадената заповед, поради което съгласно чл.60, ал.5 от АПК и чл.132, ал.2 от ЗУТ заповедта за одобряване на ПУП не е влязла в сила. При проверката от служители на РДНСК Стара Загора по чл. 156 от ЗУТ на издаденото PC, извършена на основание Заповед № РД-13-211/05.07.2023г. на началника на ДНСК се установило, че разработеният инвестиционен проект не съответства на предвижданията на невлезлия в сила РУП, одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г., по отношение на линиите на застрояване в посока запад. Тези линии са задължителни, тъй като осигуряват необходимото разстояние между сградите през улица „Стефан Стамболов", гарантиращо незасенчване на сградите, разположени на запад от улицата. При сравняване на задължителните линии на застрояване според изменения РУП и одобрения технически инвестиционен проект се установи следното: По отношение на разстоянията до сграда с идентификатор 77195.724.128.1: Най-външната плътна червена линия от новия РУП съвпада с ос А-Б от проекта. Тази линия е задължително да се спази до ниво М+1, т.е съгласно проекта - партер + кабинети, отговарящо на височина +9, 70 на сградата (силует по бул. „Съединение" от РУП). След това ниво, съответстващо на кота +8, 00 от проекта, съгласно РУП сградата трябва да се отдръпне на 9, 35м (представляващо разликата м/у разстоянията 30, 15м и 20, 80м) от ос А- Б до ниво М+10 по РУП, т.е до височина на сградата 31, 85м (силует по бул. „Съединение"). В графичната част към проекта няма показани разстояния на новопроектираната сграда до съседната през улица, доказващи съответствието му с разработените в новия РУП силуети. Установяването на постигнатите с проекта разстояния е възможно единствено чрез изчисляване на съответните разстоянията по чертежи „Разпределение" на съответните нива. В този смисъл сравнявайки разпределения на ниво +4, 65 (нивото след партерния етаж) и +8, 00 от проекта, се установява, че на ниво +8, 00 отдръпването на сградата от най- външната ос А-Б е 5, 10 м (до ос В-Г от проекта: 4, 80+0, 30), а не с 9, 35м съгласно РУП и трябва да остане такова до достигане височина на сградата 31, 85м. По останалите нива до ниво 27, 95 сградата остава отдръпната на разстояние 5, 10м от най-западната външна линия по РУП, т.е сградата до това ниво излиза с разликата от 9, 35- 5, 10=4, 25м пред втората задължителна линия на застрояване, определяща необходимото разстояние от 30, 15м до съседната през улица сграда, което е нарушение на силуета по бул. „Съединение" от РУП. На ниво +30, 80 (разположено под ниво 27, 95 от проекта), видно от чертежи „разпределение" на тези коти, сградата се измества до ос Г1 в участъка до ос 28, на разстояние от ос А-Б +5, 10 (до ос В-Г) +3, 77 (от ос Г1 до В-Г)=8, 87м. Съгласно РУП това ниво съответства на третата задължителна линия, разположена на разстояние 33, Ом- 20, 80м= 12, 20м от ос А-Б, следователно сградата излиза и пред тази задължителна линия с 3, 40м (12, 20м-8, 87м) в участъка м/у оси 35 и 28. На ниво +33, 65м сградата са измества до ос Д в участъка до ос 28 с 11, 27м ( 8, 87м+2, 40м). На това ниво съгласно РУП задължителната линия на застрояване е на разстояние 15, 05м от най-външната (съвпадаща с ос А-Б от проекта). Следователно на това ниво в участъка между оси 35 и 28 сградата излиза пред задължителната линия на застрояване с 3, 78м. По отношение на разстоянията до сграда с идентификатор 77195.724.128.2: Най-външната линия на застрояване по РУП в западна посока осигурявала разстояние до тази сграда 38, 37м и съвпадала с проектната ос А-Б. След ниво М+1, т.е на кота +8, 00 от проекта, тази линия се отдръпвала на разстояние 7, 25м от ос А-Б и важала за цялата сграда над това ниво. Видно от разпределенията на ниво +8, 00, до ниво +33, 65, това отдръпване било на 5, 10м, т.е. сградата излиза пред задължителната линия с 2, 15м (7, 25-5, 1 Ом), с което не са спазени задължителните линии на застрояване, посочени в изменения със Заповед №УТ- 342/29.06.2023г. ПУП-РУП. По отношение на разстоянията до сграда с идентификатор 77195.725.85.5: С РУП е установено свързано застрояване между ПИ 77195.725.94 и ПИ 77195.725.85, като е предвидено покриване на калкана на съществуващата сграда в съседния имот с едноетажно тяло М. С проекта едноетажното тяло е предвидено с по-голяма дълбочина и калканната стена е по-голяма от тази на съществуващата сграда. Прието е, че нарушението е извършено на 30.06.2023г. /датата на съгласуване и одобряване на инвестиционния проект/, в общинска администрация Хасково и е установено на 10.07.2023г. при съставяне на констативен протокол №1315/10.07.2023г. от длъжностни лица на РДНСК Стара Загора, при проверка на издаденото от главен архитект на община Хасково на Разрешение за строеж №273/30.06.2023г., обявено с писмо с per. индекс 53Е- 738-14#2/04.07.2023г. от община Хасково, (постъпило в РДНСК Хасково с вх.№ РС-ХС- 821-01-506/05.07.2023г.). За така констатираното нарушение бил съставен АУАН №Х-33/21.08.2023г. по реда на чл.36 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ от свид. М. Н. М., в присъствието на свид. М. Т. М., двамата на длъжност главен инспектор в РДНКС-Хасково, в отсъствието на нарушителя, като му е бил връчен лично на 01.09.2023г., видно от приложената към него разписка. Не е постъпило писмено възражение от нарушителя и не е постъпило писмено предложение от нарушителя за сключване на споразумение. При издаване на наказателното постановление, административно наказващия орган се е възползвал от възможността, предоставена му с разпоредбите на чл.53, ал.2 от ЗАНН. На 02.10.2023г. е издадено атакуваното НП № Х-33-20 /02.10.2023г., като в НП са вписани същата фактическа обстановка и нарушение, квалифицирано както и в АУАН по чл.145, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Наказателното постановление е връчено на 13.10.2023г. - срещу подпис лично на жалбоподателя, видно от инкорпорираната в него разписка. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.Й. С. Д., св.К. Д. К. - служители на РДНСК- Стара Загора и св.М. Т. М. и св.М. Н. М. служители на РДНСК-Хасково, относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбите на чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ, техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината (района), а според ал.2 на чл.145 от ЗУТ съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. Според чл.232.
„се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което: …. т.2: съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.“. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. Съдът намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство при съставянето на АУАН и издаването на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере в какво точно е обвинено и ефективно да организира защитата си. По- конкретно АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържат ясно и точно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Както в АУАН, така и в НП е направен извод за извършено нарушение по чл.145, ал.2 от ЗУТ. Посочено е в текстовото описание на нарушението, че то се състои в несъответствие на одобрения от жалбоподателя инвестиционен проект с действащият за процесния имот ПУП-ПЗ, ПР и РУП, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмета на Община Хасково, по отношение на линиите на застрояване и силуетите по РУП. В последствие се твърди, че горепосочения ПУП за процесния имот, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г., бил изменен частично с одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. на Кмета на община Хасково РУП, с който са указани промени в силуетите и височините на новопредвидените сгради, при спазване на характеристиките на действащия ПУП-ПЗ от 2008г., без промяна на характера и начина на застрояване. Излагат се съждения относно действието на последната заповед и момента на влизане в сила на одобрения със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП, в резултат на които в АУАН и НП се приема, че същият не е влязъл в сила, в т.ч. че не било допуснато предварително изпълнение на Заповед №УТ-342/29.06.2023г., с който се одобрява проекта на РУП за процесния имот. По–нататък, въпреки достигнатите изводи в АУАН и НП, че одобрения със заповед Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП за процесния имот не е влязъл в сила, се излагат подробни твърдения за несъответствия на съгласувания от жалбоподателя инвестиционен проект именно спрямо този, невлязъл в сила РУП. При сравняване на одобрения инвестиционен проект с този РУП се установявало в най-общ план, че в инвестиционния проект не били спазени линиите на застрояване в посока запад, като по този начин не било спазено необходимото разстояние между сградите през улица „Стефан Стамболов“, гарантиращо незасенчване на сградите, разположени на запад от улицата. Подробно е описано, че съгласно сравняване на задължителните линии на застрояване според изменения РУП и одобрения технически инвестиционен проект се установи следното:
По отношение на разстоянията до сграда с идентификатор 77195.724.128.1:
Най-външната плътна червена линия от новия РУП съвпада с ос А-Б от проекта. Тази линия е задължително да се спази до ниво М+1, т.е съгласно проекта - партер + кабинети, отговарящо на височина +9, 70 на сградата (силует по бул. „Съединение" от РУП). След това ниво, съответстващо на кота +8, 00 от проекта, съгласно РУП сградата трябва да се отдръпне на 9, 35м (представляващо разликата м/у разстоянията 30, 15м и 20, 80м) от ос А- Б до ниво М+10 по РУП, т.е до височина на сградата 31, 85м (силует по бул. „Съединение").
В графичната част към проекта няма показани разстояния на новопроектираната сграда до съседната през улица, доказващи съответствието му с разработените в новия РУП силуети.
Установяването на постигнатите с проекта разстояния е възможно единствено чрез изчисляване на съответните разстоянията по чертежи „Разпределение" на съответните нива.
В този смисъл сравнявайки разпределения на ниво +4, 65 (нивото след партерния етаж) и +8, 00 от проекта, се установява, че на ниво +8, 00 отдръпването на сградата от най- външната ос А-Б е 5, 10 м (до ос В-Г от проекта: 4, 80+0, 30), а не с 9, 35м съгласно РУП и трябва да остане такова до достигане височина на сградата 31, 85м.
По останалите нива до ниво 27, 95 сградата остава отдръпната на разстояние 5, 1 Ом от най-западната външна линия по РУП, т.е сградата до това ниво излиза с разликата от 9, 35- 5, 10=4, 25м пред втората задължителна линия на застрояване, определяща необходимото разстояние от 30, 15м до съседната през улица сграда, което е нарушение на силуета по бул. „Съединение" от РУП.
На ниво +30, 80 (разположено под ниво 27, 95 от проекта), видно от чертежи „разпределение" на тези коти, сградата се измества до ос Г1 в участъка до ос 28, на разстояние от ос А-Б +5, 10 (до ос В-Г) +3, 77 (от ос Г1 до В-Г)=8, 87м. Съгласно РУП това ниво съответства на третата задължителна линия, разположена на разстояние 33, Ом- 20, 80м= 12, 20м от ос А-Б, следователно сградата излиза и пред тази задължителна линия с 3, 40м (12, 20м-8, 87м) в участъка м/у оси 35 и 28.
На ниво +33, 65м сградата са измества до ос Д в участъка до ос 28 с 11, 27м ( 8, 87м+2, 40м). На това ниво съгласно РУП задължителната линия на застрояване е на разстояние 15, 05м от най-външната (съвпадаща с ос А-Б от проекта). Следователно на това ниво в участъка между оси 35 и 28 сградата излиза пред задължителната линия на застрояване с 3, 78м.
По отношение на разстоянията до сграда с идентификатор 77195.724.128.2:
Най-външната линия на застрояване по РУП в западна посока осигурявала разстояние до тази сграда 38, 37м и съвпадала с проектната ос А-Б. След ниво М+1, т.е на кота +8, 00 от проекта, тази линия се отдръпвала на разстояние 7, 25м от ос А-Б и важала за цялата сграда над това ниво. Видно от разпределенията на ниво +8, 00, до ниво +33, 65, това отдръпване било на 5, 10м, т.е. сградата излиза пред задължителната линия с 2, 15м (7, 25-5, 1 Ом), с което не са спазени задължителните линии на застрояване, посочени в изменения със Заповед №УТ- 342/29.06.2023г. ПУП-РУП.
По отношение на разстоянията до сграда с идентификатор 77195.725.85.5:
С РУП е установено свързано застрояване между ПИ 77195.725.94 и ПИ 77195.725.85, като е предвидено покриване на калкана на съществуващата сграда в съседния имот с едноетажно тяло М. С проекта едноетажното тяло е предвидено с по-голяма дълбочина и калканната стена е по-голяма от тази на съществуващата сграда.
Тоест подробното описание на констатираните несъответствия са такива с невлезлият в сила РУП според контролният орган и наказващия такъв.
Така в АУАН и в НП са изведени твърдения в две хипотези. Първата е за несъответствие на одобрения от жалбоподателя инвестиционен проект спрямо ПУП-ПЗ, ПР и РУП за процесния имот, одобрен със Заповед №451/18.04.2008г. на Кмета на Община Хасково, като в тази връзка не са изложени подробни и индивидуализирани данни в какво точно се състои това неъответствие. Тук е на лице само едно голословно твърдение, което не е подкрепено с конкретни констатации.
На второ место са твърденията за несъответствие спрямо приетия за невлязъл в сила одобрен със Заповед №УТ-342/29.06.2023г. РУП за имота. По отношение на този невлязъл в сила РУП са посочени вече конкретни несъответствия. Тук е именно мястото да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗУТ, действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения устройствен план. Така, изброявайки по този начин несъответствия по действащия и по изменения устройствен план за процесния имот, АНО изброява нарушения в хипотези, взаимно изключващи се една друга, т.е. в условията на алтернативност. Нещо повече подробно са посочени несъответствията на инвестиционният проект, именно с невлезлият в сила РУП, което няма как да се приеме за допуснато нарушение, но затова съдът ще изложи мотиви по същество.
При тази обстановка, впоследствие с НП се налага административно наказание на жалбоподателя за административно нарушение, квалифицирано под общата норма на чл.154, ал.2 от ЗУТ, без да се направи изрично отграничение за кои от така алтернативно изброените фактически твърдения от АНО, осъществяващи според него изпълнителното деяние на административното нарушение, се ангажира административно-наказателната му отговорност, т.е. по коя от въведените в АУАН и впоследствие в НП две алтернативни хипотези.
Освен това, следва да се посочи още, че в описанието на твърдените несъответствия липсва посочване за всяко едно от тях в разрез с кое конкретно от правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели се намира. По този начин санкционираното лице е поставено в положение само да издирва релеватнтите според АНО факти измежду всички описани такива в НП и да преценя за коя точно от алтернативно посочените хипотези се санкционира, а оттам- по какво точно твърдяно административно наказателно обвинение и по кои конкретни факти следва да се защитава.
Всичко изложено дотук сочи на еднопосочния извод, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере за какво точно деяние е привлечен към административно- наказателна отговорност, което препятства и възможността му да упражни ефективно и адекватно правото си на защита в производството. В този аспект, следва да бъде отбелязано, че когато се формулира спрямо конкретно лице конкретно административно-наказателно обвинение, следва освен ясно, точно и пълно описание на твърдяното административно нарушение, да е налице изложение и досежно обстоятелствата – дата, време и място на извършване на нарушението, както и да се посочат всички признаци от състава на нарушението, доколкото същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието и на АУАН и на НП, но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение.
Тук следва да се посочи още, че действително видно от събраните по делото доказателства а именно НП №Х-31-22/02.10.2023г. в описателната част на същото е посочено същото разрешение за строеж №273/30.06.2023г., както и в настоящото процесно НП, с твърдение, че това разрешение е издадено именно за друг инвестиционен проект за друг имот. Тоест не става ясно дали за едно и също нарушение не са издадени две НП и наложено два пъти наказание.
Иначе правилно са посочени датите на нарушение и мястото на извършването, като АУАН и НП са съставени и съответно издадени от компетентни органи в кръга на компетентностите им и в сроковете по ЗАНН.
При това положение, възражението на санкционираното лице, че не е в състояние да разбере какво точно му се вменява, се явява основателно. Налице е допуснато процесуално нарушение в административно-наказателното производство и то от категорията на съществените, доколкото безспорно е засегнато правото на защита на жалбоподателя в административно наказателното производство и което не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството. Нарушеното право на защита винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила и има за своя последица отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно, на процесуално основание, без да се разглежда по същество правния спор.
По същество според настоящият състав на съда, следва да бъде посочено, че извършването на вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е безспорно доказано в административнонаказателното производство. В АУАН и НП, както стана ясно, се излагат твърдения за констатирани в инвестиционният проект несъответствия с не влезлият в сила РУП. Именно по отношение на не влезлият в сила РУП, са всички конкретно описани несъответствия. По отношение на твърденията за не съответствие с ПУП -ПЗ и РУП, одобрени със Заповед №451/18.04.2008г. има само най-общи такива, но не и конкретизирани, които да могат да бъдат проверени от съда, а и да стане ясно в какво точно се изразяват тези несъответствия. По отношение на подробните посочени несъответствия с не влезлият в сила РУП, съдът намира, че до колкото този РУП не е в сила то и неговите изисквания не следва да се спазват при одобрението на инвестиционният проект. Не следва и да се извършва проверка на тези несъответствия, до колкото същите не са задължителни. Това води на извод, че въведените изменения с РУП за което е била издадена Заповед № УТ-342/29.06.2023 г. на кмета на община Хасково няма как да са нарушени. Самият наказващ орган приема, че процесната заповед не е влязла в сила и от там не са влезли в сила измененията на РУП. Тоест както и самите свидетели твърдят в разпита им в съдебно заседание, а и съдът приема същото, няма изискване инвестиционният проект да съответства на не влязъл в сила РУП. В случая обаче в АУАН и НП са описани конкретни такива несъответствия именно с не влезлият в сила РУП. Затова и съдът приема за недоказано, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение, до колкото се твърди конкретно несъответствие с норми които не са влезли в сила.
Иначе с оглед дадената правна квалификация на нарушението правилно е приложена санкционната норма на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, като правилно е наложена имуществена санкция в минимален размер.
По изложените мотиви, съдът намира, че подадената жалба се явява основателна, а атакуваното с нея НП незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено от съда.
Цитирани разпоредби
25- чл. 156 ЗУТ
- чл. 60 АПК
- чл. 60, ал. 5 АПК
- чл. 90, ал. 2, т. 1 АПК
- чл. 53, ал. 2 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ
- чл. 132, ал. 2 ЗУТ
- чл. 132 ЗУТ
- чл. 136, ал. 3 ЗУТ
- чл. 145 ЗУТ
- чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ
- чл. 145, ал. 2 ЗУТ
- чл. 149, ал. 5 ЗУТ
- чл. 154, ал. 2 ЗУТ
- чл. 232, ал. 1, т. 2 ЗУТ
- чл. 238, ал. 2, т. 2 ЗУТ
- чл. 145, ал. 2
- чл. 215, ал. 1
- чл. 232
- чл. 36
- чл. 42, т. 4
- чл. 59
- чл. 87, ал. 1