Решение № 2910 от 30.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 13871/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д- чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „•••“ АД, ЕИК •••, представлявано заедно от Р.З. - Изпълнителен директор и Б.М. - Прокурист депозирана чрез юрк. З., срещу Наказателно постановление № 388/14.09.2023 г., издадено от П.Г.С. - Директор на РДГП - Аерогари - ГДГП-МВР гр. София, с което на Авиокомпания "•••" АД на основание чл. 51 от Закон за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. С жалбата от "•••" АД депозирана чрез юрк. З. се излагат доводи, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че в АУАН и НП са нарушени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН. Изтъква се, че в АУАН и НП не са коректно посочени законовите разпоредби, за които се твърди, че са нарушени. Сочи се, че разпоредбата на чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ е неприложима, тъй като същата създава задължения за чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република България, а не за превозвача, какъвто е „•••“ АД. На следващо място в жалбата се изтъква, че нормата на чл. 20 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ е бланкетна, като в случая в АУАН и Наказателното постановление не са посочени материално-правните норми от друг нормативен акт, които въвеждат изискването за притежаване на виза от съответното лице. Като нарушени се сочат и разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Твърди се, че в АУАН и НП липсва ясно, точно и пълно описание на елементите от състава на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, тъй като не е посочено изрично каква е била нередовността на притежавания от превозения пътник документ. Навеждат се твърдения за липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган. Твърдят се нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН не е посочено качеството на посочените в акта свидетели. Изтъква се, че коментираните нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на въззивника. Изтъква се, че дружеството - жалбоподател не е извършило административно нарушение, тъй като се касае за вътрешен за Европейския съюз полет, в който случай виза не се изисква по аргумент от чл. 1 § 1 от Регламент (ЕО) 539/2001. Сочи се, че е налице и недоказаност на нарушението, тъй като съгласно чл. 20 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г. вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхната националност, респ. нарушението е несъставомерно. Изтъква се, че съгласно понятието „вътрешен полет“ дадено в чл. 2 § 3 от Регламент (ЕС) № 2016/399 това са всички полети с място на излитане и кацане е ЕС. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „•••“ АД се представлява от юрк. В.Н., редовно упълномощен, който пледира за отмяна на наказателното постановление по аргументите в жалбата. В представени писмени бележки юрк. В.Н. допълва, че АНО погрешно е изтълкувал изискванията на Решение на Министерски съвет № 284/12.04.2023 г., тъй като лицето Р.К., гражданин на Република Филипини, притежава многократна виза тип „С“ № •••, издадена от Федерална Република Германия и валидна до 21.06.2027 г., като освен това пристига от държава – членка – Германия, Франкфурт, която прилага правото на Шенген, което изцяло е в съответствие и кореспондира с изискванията на Решение на Министерски съвет № 284/12.04.2023 г. Процесуалният представител на въззиваемата страна - Директор на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, се представлява от юрк. Е.К., редовно упълномощена. Юрк. К. оспорва жалбата, счита нарушението за безспорно доказано, а наказателното постановление - за издадено от компетентен орган и съгласно материалноправните и процесуални правила. Моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното от фактическа страна: На 12.07.2023 г., около 17: 35 ч., в град София, на ГКПП - Аерогара София била извършена гранична проверка на влизащи в страната пътници, пристигнали с полет FB438 от Франкфурт (Германия) за София (България). При проверката на същите от свид. К. Р. - командир на отделение към ГКПП - Аерогара София, било установено, че лицето Р.К., роден на ••• г., гражданин на Филипини и притежаващ паспорт № •••, издаден на 20.01.2021 г., притежава многократна виза тип „С“ № •••, издадена на 15.06.2023 г. от Федерална Република Германия и валидна от 22.06.2023 г. до 21.06.2027 г., която не е била използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, е бил превозен до Република България от превозвача „•••“АД, без да има валидна виза или разрешение за пребиваване. Независимо от това превозвачът "•••" АД бил издал билет и бордна карта на лицето и го превозил до територията на Република България. Тъй като Р.К. не притежавал виза или разрешение за пребиваване, той не бил допуснат в страната, като бил изготвен отказ за влизане в страната № 393/12.07.2023 г. До „•••“АД била изпратена покана рег. № 817700-2297/08.08.2023 г. на 17.08.2023 г. да се яви представител на дружеството за съставяне на АУАН. Поканата била получена в "•••" АД и заведена с вх. № 047 – V - 2249/15.08.2023 г. На 17.08.2023 г. в присъствието на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател Л.И.Д. /упълномощена с пълномощно № 047 - I- 2343/07.09.2019 г. от представляващите "•••" АД/ и на двама свидетели – Б.Г. и М.П., свидетелят К. Р. – заемащ длъжността мл.експерт и командир на отделение към ГКПП – Аерогара София, съставил против дружеството- жалбоподател АУАН № 375/17.08.2023 г. за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ - затова, че след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето Р.К., роден на 10.10.1980 г., гражданин на Филипини, превозвачът "•••" АД го е превозил до Република България без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи - билет и бордна карта. На същата дата АУАН бил предявен на представителя на дружеството Л.И.Д., която го е подписала с отбелязване, че има възражения и направила искане административнонаказателното производство да бъде прекратено. Няма данни по делото жалбоподателят - „•••“ АД да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, установена от контролните органи и въз основа на така съставения АУАН, на 14.09.2023 г. П.С. – Директор на РДГП – Аерогари – ГДГП – МВР, гр. София, издал обжалваното наказателно постановление № 388/14.09.2023 г., с което на основание чл. 51 от Закон за чужденците в Република България за нарушение чл. 20, ал. 1, т.1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е наложил на дружеството- жалбоподател „•••“ АД имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева. По доказателствата: Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля К. Р. - актосъставител, покана за доброволно изпълнение рег. № 817700-2752/18.09.2023г., покана рег. № 817700-2297/08.08.2023 г., съобщение № 8177р-20582/12.07.2023 г., отказ за влизане в страната № 393/12.07.2023 г., Заповед № 8121з-378/06.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, които да съставят АУАН и да издават НП по ЗЧРБ; заповед № 8121К - 7820/31.08.2023 г. на Министъра на вътрешните работи за преназначаване на Директор РД ГП „Аерогари“ при ГДГП - МВР, заповед № 3282з- 3427/14.08.2023 г. за временно преназначаване на младши инспектор К. Г. Р. на длъжност командир на отделение 03 група на ГКПП – Аерогара София, за срок от една година, ведно с длъжностна характеристика и др. Съдът кредитира показанията на свидетеля К. Г. Р., който дава сведения за извършената проверка, процедурата по установяване на наличността на валидна виза, която виза съгласно решение на МС № 284/2023 г. е трябвало да бъде отворена в страна членка прилагаща правото на Шенген, което не било изпълнено, както не е било изпълнено и задължението на превозвача, в случая дружеството „•••“ АД да извърши проверка на документите на пътниците, с които разполагат за влизане в страната, преди да ги превози. Свид. Р. потвърждава написаното в акта. Показанията на свидетеля Р. са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират напълно с приложения по делото писмен доказателствен материал. Съдът кредитира писмените доказателства, въз основа на които изгради изводите си за компетентност на наказващия орган и актосъставителя. - провери От правна страна: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, от санкционираното юридическо лице и при спазване на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни административни органи съгласно чл. 53 ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ. Съгласно чл. 53 ал. 1 ЗЧРБ нарушенията по ЗЧРБ се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в случаите по чл. 24а - от органите на Министерството на труда и социалната политика, а съгласно чл. 53 ал. 2 от ЗЧРБ въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления. Видно от заповед № № 8121з-378/06.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, директорът и заместник директорите началниците на ГДГП са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗЧРБ. Със заповед № 8121К - 7820/31.08.2023 на Министъра на вътрешните работи инспектор П.С. е назначен за Директор на ГДГП. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното постановление. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. съдът не намира за основателни доводите в жалбата и от упълномощения представител на "•••" АД за нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Същият е съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател, подписан е от съставителя, свидетелите и представляващия въззивника, на когото е връчен и препис. Не са основателни възраженията в жалбата, че в АУАН и НП са нарушени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗАНН, респективно - на чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, по безпротиворечив и идентичен начин са посочени елементите от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му. Напълно неоснователни са възраженията на дружеството- жалбоподател "•••" АД за неясно описание на деянието, тъй като в съставения АУАН и издаденото НП вмененото нарушение е описано по ясен и конкретен начин – посочени са времето и мястото на извършването му, посочено е, че лицето Р.К., роден на 10.10.1980 г., гражданин на Филипини и притежаващ паспорт № Р6124404В, издаден на 20.01.2021 г., не е имал валидна виза или разрешение за пребиваване, посочено е и конкретното действие, осъществено от превозвача, с което се твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 20 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ – че е издал билет и бордна карта, без преди това да провери документите за пътуване. Не се споделят и възраженията за неправилно посочване на нарушената законова разпоредба. Както в АУАН, така и в НП е посочена разпоредбата на чл. 20 ал. 1 т. 1 от Закон за чужденците в Репубика България /ЗЧРБ/, която предвижда конкретно задължение за превозвача, а именно преди да извърши превоза да провери наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква. И в АУАН, и в НП е посочено, че превозеният от дружеството - въззивник чужд гражданин не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 6 ал. 1 т. б от Регламент (ЕС) 2016/399, съгласно която разпоредба при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия: б) да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване. По повод изложените в жалбата възражения по същество следва да се допълни, че България, съгласно Регламент (ЕО) № 562/2006 и Регламент (ЕС) 2016/399, макар и държава-членка на ЕС, към датата на извършване на нарушението не е страна-членка на Шенгенското пространство и няма „вътрешни граници“ с други държави от това пространство по силата на чл. 2, т. 1 от Кодекса на шенгенските граници. Република България е страна - членка на ЕС, но не е страна - членка на Шенгенското пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него съгласно Регламент (ЕС) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) № 399/2016 г. на Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). В този смисъл, при полет от летище в Шенгенското пространство към летище на територията на Република България, съответният пътник пресича външна граница, а при кацане в Република България следва да притежава валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да пребивава законно на територията на Европейския съюз (извън страните от Шенгенското пространство). В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно: Решение № 1167 от 24.02.2022 г., постановено по КНАХД № 12009/2021 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав; Решение № 15 от 04.01.2022 г., постановено по КНАХД № 7412/2021 г. по описа на АССГ, X Ш-ти касационен състав; Решение № 7673 от 17.12.2021 г., постановено по КНАХД № 7922/2021 г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен състав; Решение № 7215 от 02.12.2021 г., постановено по КНАХД № 9729/2021 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав и много други. В този смисъл при полета си от летище Франкфурт (на територията на държава от Шенгенското пространство) към летище София, посоченият в атакуваното НП гражданин на Филипини е пресякъл „външна граница“ по дефиницията на Регламент (ЕО) № 562/2006. Последното е задължавало превозвача Авиокомпания „България Ер“ АД да осъществи проверка за валидна виза на лицето, съобразно съответния тип виза. В АУАН и НП изрично е цитирано Решение № 284/12.04.2023 г. на МС (обн. ДВ бр. 36 от 2023 г.) за изменение и допълнение на Решение № 459 на Министерския съвет от 2014 г. за одобряване прилагането на Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. (ДВ, бр. 56 от 2014 г.) и за отмяна на Решение № 48 на Министерския съвет от 2012 г. за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни (шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за пребиваване, издавани от държавите членки, които изцяло прилагат достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн, съгласно което Република България ще счита за равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване или за планиран престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни, следните документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, независимо от гражданството на техните притежатели: а) „единна виза“ по смисъла на чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс, валидна за две или за многократни влизания, и след като е била използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген. Превозвачът е следвало да отчете, че гражданинът на Филипини е притежавал многократна виза тип „С“ № •••, издадена на 15.06.2023 г. от Федерална Република Германия и валидна от 22.06.2023 г. до 21.06.2027 г., но не е използвал преди това визата на територията на някоя от страните от Шенгенското пространство, поради което е следвало да приложи чл. 20, ал. 2 от ЗЧРБ и за своя сметка да го върне в държавата, от която е бил транспортиран. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е категорична, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза когато е необходима. В случая съдът намира за безспорно установено, че с полет FB438 от Франкфурт (Германия) за София (България), е пътувало лицето Р.К., гражданин на Филипини, който е притежавал валидна виза, но същата не е била използвана преди това на територията на някоя от страните от Шенгенското пространство, и че този факт не е установен от превозвача преди да извърши услугата по превоза и да бъде издаден превозен документ – билет и бордна карта. Р.К. е следвало да притежава валиден документ за пътуване, тъй като за него са били налице условията на чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 8 ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Не са предвидени изключения, при които чужд гражданин може да влезе на територията на страната без редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 3 от ДР на ЗЧРБ, "Паспорт или заместващ го документ за пътуване" е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. В разпоредбата на чл. 8 ал. 2 и ал. 3 от ЗЧРБ са посочени случаите, при които не е необходима виза за влизане в страната ни, а именно не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет. Не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Съгласно Регламент (ЕО) №539/2001 на Съвета, не е необходима виза, когато лицето притежава статут на бежанец или е без гражданство. По делото не се установяват и дори не се твърдят посочените обстоятелства. Гражданинът на Филипини Р.К. не притежава карта за продължително или за постоянно пребиваване в страната, като не попада в изключенията за непритежаване на виза, а липсата на такава, както и неосъществения контрол по нейното наличие от страна на превозвача, води до основание за ангажиране на отговорността му. Превозвачът е бил длъжен да извърши проверка дали пътникът притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, преди да издаде съответните превозни документи – билет и бордна карта. Като не е осъществил тази проверка жалбоподателят – „•••“ АД е допуснал нарушение на чл. 20 ал. 1 т. 1 вр чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ. Административното нарушение е довършено на територията на Република България, поради което съгласно чл. 4 от ЗАНН, следва да се разглежда съгласно българското законодателство, а след като нарушението е довършено на територията на Република България, то са нарушени и материалноправните норми по ЗЧРБ. Доколкото се касае за отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на нарушението, към която спадат вината, причините и мотивите за извършването му. За неизпълнението на установените с чл. 20 от ЗЧРБ задължения за извършилия нарушение превозвач, с нормата на чл. 51 от ЗЧРБ е предвидено административно наказание „имуществена санкция“ в размер, определен в границите от 2000 до 10 000 лева за всяко превозвано лице. Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 51 от ЗЧРБ, като е наложил на дружеството – жалбоподател „•••“ АД имуществена санкция в размер на 2000 лева. Наложеното наказание с в минимален размер, поради което съдът не може да го намалява повече. Конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което съдът намира, че не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно. При този резултат от производството право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е заявена. Като взе предвид фактическата и правната сложност на делото, обстоятелството, че съдебното следствие е приключило в едно съдебно заседание и не са били събирани доказателства, различни от събраните в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, съдът намери, че въззивникът „•••“ АД следва да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 80. 00 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,