Решение № 4567 от 8.10.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 915/2025 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 във вр. чл. 208, ал. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на С. А. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]Земеделски производител, с Булстат..., подадена чрез проц. представител - адв. М. М. - САК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх...., ет...., ап.... против Решение № ПИ-139/ 09.05.2025г. на Директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ж-22-375/ 28.04.2025г. по регистъра на ТД на НАП - София, подадена от С. А. Г. срещу Отказ с изх. № [рег. номер]-012-0000023/ 17.04.2025г., издаден от В. Б. - главен публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП - София, за отмяна на наложени обезпечителни мерки по изпълнително дело № 1140001416/ 2014г. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на решаващия орган за несеквестируемост на запорираните вземания като противоречащи на националното и общностното право и съдебната практика. Твърди се, че плащанията от ДФЗ са целеви средства от бюджета на ЕС и служат за подпомагане дейността на земеделските производители, поради което не могат да бъдат обект на принудително изпълнение на основание чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. По тези съображения се иска отмяна на решението и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът – Директорът на ТД на НАП – София, чрез проц. си представител – юрисконсулт М., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави при условията на евентуалност, възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Административен съд - Благоевград, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: В ТД на НАП - София срещу жалбоподателя С. А. Г. е образувано изпълнително дело № 1140001416/ 2014г. за събиране на установени и изискуеми публични задължения. Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение по реда на чл. 221 от ДОПК изх. №1416-000001/ 25.09.2014г. Поради липса на плащания от страна на задълженото лице, и с оглед обезпечаване и събиране на просрочените публични задължения по процесното изпълнително дело № 1140001416/ 2014г., са издадени Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх.№ [рег. номер]-022-0088892/ 07.12.2022г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-022-0090941/ 06.12.2023г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0088892/ 07.12.2022г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по сметка [IBAN], BIC: UBBSBGSF, находяща се в ТБ/доставчик на платежни услуги “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в размер на 15 069.69 лв. ПНОМ е връчено на задълженото лице на 12.12.2022г., като същото не е обжалвано и е влязло в сила. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0090941/ 06.12.2023г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ/доставчик на платежни услуги “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в размер на 12 131. 69 лв. ПНОМ е връчено на задълженото лице на 11.12.2023г., не е обжалвано, и е влязло в сила. На 26.03.2025г. е постъпила молба от задълженото лице до Публичен изпълнител при ТД на НАП - София, в която се посочва, че на 10.10.2024 г. и на 27.11.2024г., по запорираната банкова сметка в ТБ “ОББ“ АД, са постъпили съответно сума в размер на 1 632 лв. [рег. номер]., наредени от Държавен фонд “Земеделие“ и с основание “подкрепа ликвидност“. Изложени са аргументи, че сумите са несеквестируеми и не подлежат на принудително изпълнение, поради което се моли същите да бъдат освободени от наложения запор. По подадената молба, публичният изпълнител е отговорил с Писмо изх. № [рег. номер]-178-0006612/ 27.03.2025г., връчено на лицето на 08.04.2025г. На 09.04.2025г. е постъпило ново искане за отмяна на наложени обезпечителни мерки, в което се посочва, че средствата от субсидии от ДФЗ са несеквестируеми. Моли се за освобождаване на запорираните суми. На 17.04.2025г. по депозираните молби, В. Б. - главен публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП - София, постановява Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, с изх. № [рег. номер]-012-0000023/ 17.04.2025г. който е връчен на 24.04.2025г. на Г. На 26.04.2025г. земеделският производител е обжалвал по административен ред пред Директора на ТД на НАП – София връчения му отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки и за освобождаване на запорирани суми, по съображения за несеквестируемост на запорираните вземания от ДФЗ. С обжалваното Решение № ПИ-139/ 09.05.2025г., Директорът на ТД на НАП – София, е оставил без уважение жалба вх. № Ж-22-375/ 28.04.2025г. по регистъра на ТД на НАП - София, подадена от С. А. Г. срещу Отказ с изх. № [рег. номер]-012-0000023/ 17.04.2025г. издаден от В. Б. - главен публичен изпълнител в Дирекция “Събиране“ при ТД на НАП - София за отмяна на наложени обезпечителни мерки по изпълнително дело № 1140001416/ 2014г. В мотивите на обжалваното решение е прието, че не е налице нито една от изчерпателно изброените предпоставки по чл. 208, ал. 1 от ДОПК за отмяна на обезпечението. Нямало данни вземането да е погасено по давност, нито изпълнителните основания, от които е възникнало, да са отменени, изменени или обявени за нищожни от съда. Не била поискана замяна на обезпечителните мерки с банкова гаранция или пари. Не била налице и съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки спрямо размера на публичното вземане. От друга страна е приел, че запорираното вземане не попада в хипотезите на специалния чл. 213 от ДОПК, нито на чл. 444, ал. 1, т. 1 - 8 от ГПК. Отхвърлил е като неоснователно възражението на жалбоподателя за несеквестируемост на вземането с мотива, че тази преценка се извършва от третото задължено лице – ДФЗ, който е администратор на държавните помощи по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за държавните помощи /ЗДП/. Приел е, че претенциите на длъжника относно неизплащането на държавната помощ не са от компетентността на решаващия орган и следва да се предявят при условията на чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП. Изложил е доводи, че жалбоподателят може да се възползва от предвидената в чл. 229 от ДОПК възможност за разрешаване на неотложни плащания или да поиска заменянето на обезпечението по реда на чл. 199 от ДОПК. В резултат на това, ответникът е оставил без уважение сезиращата го жалба, и е потвърдил отказа за отмяна на обезпечението. Обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя по ел. път на 19.05.2025г., като на 25.05.2025г., по ел. поща на НАП, е постъпила жалба срещу същото. Не е спорно по делото, че С. А. Г., с [ЕГН], е регистриран като земеделски производител, с Булстат 177580684, и през 2024г. е кандидатствал за подпомагане по схемата за държавна помощ “Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, като в резултат на това, от ДФЗ-РА, са му изплатени съответно на 10.10.2024г. и 27.11.2024г. по откритата банкова сметка в “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, сумите от 1 632 лв. и 1 088 лв. /общо 2 720 лв./, с вписано основание в платежния документ – “подкрепа ликвидност“. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е в противоречие с приложимия материален закон. Основните мотиви за постановяването на решението са, че липсват предпоставките на чл. 208, ал. 1 от ДОПК и средствата от ДФЗ не са несеквестируеми, тъй като не попадат в хипотезите на чл. 213 от ДОПК и чл. 444 от ГПК. Настоящият състав на съда споделя изводите на Директора на ТД на НАП - София относно приложението на чл. 208, ал. 1 от ДОПК, но не и относно несеквестируемостта на вземанията, предмет на наложеното обезпечение по чл. 202 от ДОПК. Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, която се прилага служебно от компетентните органи. Член 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл. 442 от ГПК и чл. 133 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, прогласяват принципа за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, като основните изключения от този принцип са регламентирани в чл. 231, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и чл. 444, чл. 446 и чл. 446а от ГПК. Несеквестируемостта следва от непрехвърлимостта на правото или от изрични законови разпоредби, основани на съображения за обществен интерес. Не се спори между страните по делото, че жалбоподателят има качеството на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, както и че запорираните вземания представляват оторизирани от ДФЗ суми по схема за държавна помощ “Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, нотифицирана и прилагана през 2024 г. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Държавен фонд “Земеделие“ подпомага финансово регистрираните земеделски производители. По силата на чл. 10, във вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за държавните помощи /ЗДП/ фондът е администратор на държавни помощи, една от които е “Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна “. Тази помощ е част от мерките за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държавата вследствие на руската агресия срещу Украйна и е основана на чл. 107, § 3, б. “б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ и Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Р. срещу Украйна /“Временна рамка при кризи и преход“/. Тя се предоставя под формата на преки безвъзмездни средства на земеделски стопани от първичното селскостопанско производство за компенсиране на част от повишените разходи за производство, съобразно условията на правото на ЕС и се въвежда в действие след постановяване на положително становище от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Безспорно вземанията по тази мярка не попадат сред изключенията по чл. 213 от ДОПК и чл. 444 от ГПК, но те се подчиняват на същия режим на несеквестируемост, което се извежда от цялостната уредба на държавните помощи, съдържаща се в националното и общностното законодателство. От общите положения на схемата за държавна помощ е видно, че тя е основана на принципа за целево разходване на средствата. Помощта се предоставя с оглед качеството на получателя, когато са изпълнени определени изисквания. Мярката представлява подкрепа за подобряване ликвидността на стопанствата, за да запазят своята устойчивост и жизнеспособност. С осигуряването на финансов ресурс за оборотни средства се цели земеделските производители да устоят на натиска на пазарите и да избегнат бъдещи фалити. За правилното използване на държавната помощ се осъществява мониторинг и оценка, като в глава VI на ЗДП са предвидени специални правила за възстановяване на неправилно използвана помощ. Следователно същността на това подпомагане е влагането на средствата в извършваната от земеделските стопани дейност по първично селскостопанско производство, а не покриването на други задължения на бенефициерите, било то и публични. В чл. 56 от Временната рамка при кризи и преход /изм. 09.03.2023г. / е предвидено, че държавната помощ е особено оправдана и може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар въз основа на чл. 107, § 3, б. “б“ от ДФЕС за ограничен период от време, ако е предназначена за преодоляването на недостига на ликвидност, пред който са изправени предприятията, които са пряко или косвено засегнати от сериозните затруднения в икономиката, причинени от руската военна агресия срещу Украйна и преките и косвени последици от нея. Тези условия изискват помощта да се предостави пряко на земеделските производители, за да може да се използва ефективно по предназначение. Касае се за публично целево финансиране по смисъла на § 1, т. 50 от ДР на ЗПЗП и единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител. Обратното разбиране би довело до заобикаляне на изискването за съвместимост с вътрешния пазар съгласно чл. 107 от ДФЕС и чл. 4 от ЗДП и обезсмисляне на същността на мерките за подкрепа, попадащи в обхвата на Временната рамка при кризи и преход. В чл. 107, § 1 от ДФЕС е установен общият принцип за забрана на държавната помощ, за да се предотврати неблагоприятното засягане на конкуренцията на вътрешния пазар. В някои случаи държавната намеса може да бъде съвместима с вътрешния пазар, ако отговаря на условията на чл. 107, § 2 и § 3 от договора. Тези изключения са строго регламентирани и всяко отклонение от целите и предназначението на разрешените мерки за подкрепа би нарушило или застрашило свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия и производства. Допускането на възможността сумите по процесната схема да служат за нещо различно от осигуряването на ликвидност на земеделските стопани представлява именно такова отклонение, което е в пряко противоречие с приложимото право на ЕС в областта на държавните помощи. С оглед на изложеното следва да се приеме, че паричните вземания от ДФЗ-РА са обект на специален режим и са несеквестируеми, макар в общностното и националното законодателство, да няма изрична разпоредба в този смисъл. Средствата по мярката се предоставят в публичен интерес и не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и вземания на трети лица. Неоснователен е доводът в решението, че преценката за секвестируемост се извършва от третото задължено лице в качеството му на администратор на държавната помощ и Директорът на ТД на НАП – София няма компетентност да се произнася по този въпрос. Крайната преценка дали едно право се ползва със защита срещу принудително изпълнение се прави от органите, ръководещи изпълнителния процес, като тя винаги следва да се основава на приложимите материалноправни разпоредби. Неоснователно е позоваването на ответника на посочените в акта му съдебни решения на СЕС относно тълкуването и приложението на Регламент (EС) № 1306/2013, защото те са неотносими към конкретната фактическа обстановка. Без правно значение е обстоятелството, че С. Г. разполага с възможността да поиска замяна на обезпечителните мерки или разрешение част от постъпилите суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания съгласно чл. 199 и чл. 229 от ДОПК, защото това не променя извода, че предоставените от ДФЗ-РА безвъзмездни средства са с несеквестируем характер и не могат да бъдат обект на принудително изпълнение, а следователно и на обезпечение. В този смисъл е и преобладаващата част от практиката на административните съдилища, вкл. Административен съд – Благоевград – напр. Решение № 1282/ 27.07.2020г. пост. по адм. д. № 439/ 2020г. по описа на Адм. съд – Благоевград; Решение № 1715/ 10.11.2020г. пост. по адм. д. № 441/ 2020г. по описа на Адм. съд – Благоевград; Решение № 1929/ 11.12.2020г. пост. по адм. д. № 469/ 2020г. по описа на Адм. съд – Благоевград; Решение № 1890/ 04.11.2021г. пост. по адм. д. № 661/ 2021г. по описа на Адм. съд – Благоевград; Решение № 2016/ 25.11.2022г. пост. по адм. д. № 821/ 2022г. по описа на Адм. съд – Благоевград; Решение № 1388/ 08.08.2025г. пост. по адм. д. № 247/ 2025г. по описа на Адм. съд- Търговище; Решение № 9649/ 27.11.2024г. пост. по адм. д. № 1207/ 2024г. по описа на Адм. съд – Бургас; Решение № 1063/ 05.06.2024г. пост. по адм. д. № 70/2024 г. по описа на Адм. съд – Ловеч; Решение № 1730/ 19.12.2022г. пост. по адм. д. № 2504/ 2022г. по описа на Адм. съд – Варна; Решение № 2115/ 07.11.2024г. пост. по адм. д. № 363/ 2024г. по описа Адм. съд – Добрич; Решение № 844/ 14.03.2025г. пост. по адм. д. № 952/ 2024г. по описа на Адм. съд – Велико Търново и др. Несеквестируемостта на вземането от третото задължено лице – ДФЗ-РА обуславя материалната незаконосъобразност на оспорените актове и е основание за тяхната отмяна, защото запорът на процесните две вземания, е несъвместим с несеквестируемостта. Ето защо следва да бъде отменено както обжалваното пред настоящата инстанция решение на ответника, така и потвърдения с него отказ за отмяна на наложените обезпечителни мерки, като се върне административната преписка на главния публичен изпълнител за ново произнасяне по Искане /Молба/ вх. № [рег. номер]-000-0214161/ 08.04.2025г. подадена от С. А. Г., чрез проц. представител - адв. М. М., при което ново произнасяне, същият следва да съобрази дадените в мотивите на настоящото съдебно решение задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно – да отмени частично наложените обезпечителни мерки с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022- 0088892/ 07.12.2022г. и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022- 0090941/ 06.12.2023г., до размера на получената от ДФЗ-РА на 10.10.2024г. и 27.11.2024г., държавна помощ – “подкрепа ликвидност“ в размер на общо 2 720. 00 лв. като същата сума бъде освободена от наложения запор и се разпореди на “Обединена българска банка“ АД да изплати същата на правоимащия С. А. Г.. При този изход на спора, и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на оспорващия, следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Оспорващият претендира заплащане на разноски в размер на 1 010.00 лв., от които – 10.00 лв. внесена държавна такса и 1 000.00 лв. адвокатско възнаграждение. Няма спор, че претендираното адвокатско възнаграждение в посочения размер е заплатено в брой на адв. М., за което е представена и съответна разписка. Ответникът, чрез своя проц. представител, е направил възражение за прекомерност на този поискан размер на адвокатско възнаграждение. Съдът счита възражението за частично основателно, като за адекватен и справедлив с оглед характера, предмета, сложността, интереса по делото и обема на осъществената правна защита, както и при съобразяване с мотивите и критериите, изложени в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., намира определянето на адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв. При това положение, Национална агенция за приходите, доколкото на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, именно, тя е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт, следва да се осъди да заплати на оспорващия, сумата от 710.00 лв. Водим от горното, и на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, съдът