Решение № 81 от 17.12.2018 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 46/2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е 17.12.2018г., гр.Кюстендил В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на седемнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав: Окръжен съдия: Евгения Стамова След като разгледа т.д.№46/201 7 г. и, за да се произнесе взе предвид: Делото е образувано по искова молба, подадена от „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление гр.София бул.”Драган Цанков”№37 срещу „Ойл БГ” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК •••••••••• със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”Цар Борис”№62 и синдика А. Г.М. •••., с която съдът е сезиран за произнасяне с иск по чл.694 ГПК.Освен искане за признаване съществуване вземане на ищеца срещу първия ответник, в исковата молба е обективирано и искане за признаване за установено, че вземането е обезпечено с ипотека и подлежи на удовлетворяване по предвидения в чл.722 ал.1 т.1 ТЗ ред. С решение от 22.10.2018г. съдът се е произнесъл по предявения иск, като е признал за установено съществуването на вземане (вземания) и е отхвърлил същия в частта му, за признаване за установено, че вземането на ищеца е обезпечено с ипотеки.Съдът не е определил в кой ред следва да бъдат включени вземанията. В срока по чл.250, ал.1 ГПК ищецът е подал молба с която претендира за допълване на решението и определяне на реда, в който вземанията подлежат на удовлетворяване. Преписи от молбата са връчени на насрещните страни. В срок е подаден отговор от „Ойл БГ” ЕООД. В отговора се поддържа становище, че молбата е неоснователна, поради отсъствие на основание за допълване на решението, а при условията на евентуалност се поддържа становище, че вземанията следва да бъдат определени, като подлежащи на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1 т.11 от ТЗ вр. с чл.616, ал.2 т.3 от ТЗ.Твърди, че ищецът не е заявил изрична искане за произнасяне по въпроса, в кой ред от предвидените в чл.722 ал.1 ТЗ попадат вземанията му при неуважаване на искането, за признаване за установено, че вземанията са обезпечени с ипотека.Излага доводи за това, че договорът за встъпване в дълг, с който съдът е обосновал отговорността му и съществуването на задължението е безвъзмезден. Синдикът М. не е подала отговор на молбата. Съдът, като взе предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум, намира, подадената молба за допустима, а преценена по същество за основателна, в частта й за определяне вида на вземанията, с оглед реда за удовлетворяването им. Съдът счита, че това искане се съдържа имплицитно в искането за признаване за установено, че вземанията са такива по реда на чл.722, ал.1 т.1 ТЗ. След като съдът приема, че вземането не е обезпечено с ипотеки, то искането за признаване за установено, че то е от кръга на посочените в чл.722, ал.1 т.1 ТЗ вземания е неоснователно. Съдът счита, че вземанията са сред тези посочени в чл.722, ал.1 т.8. – възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност необезпечени вземания.Неоснователно е твърдението на ответника, че вземанията са такива по чл.722 ал.1 т.11 ТЗ вр. с чл.616, ал.2 т.3 ТЗ1, доколкото договорът за кредит, в който той е встъпил не е безвъзмезден. С оглед на изложеното, съдът