Решение № 50 от 6.3.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 494/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 79 от 04.05.2023 г. по гр.д. № 332/2022 г. Окръжен съд Габрово е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати на Д. А. Й. сумата от 25000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 19.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за горницата над 25000 лв. до 65000 лв., частичен иск от общо 100000 лв., като неоснователен. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. А. Й., като то се обжалва в частта му, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 25000 лв. до сумата от 65000 лв., частичен иск от претенция в общ размер на 100000 лв. Излагат се доводи, че необосновано съдът е ценил само част от доказателствата по делото, като друга част е напълно игнорирана. Съдът не е съобразил медицинските документи по делото, не е отчел обстоятелството, че и към настоящия момент е налице ограничен обем на движенията. Не е взето предвид, че Д. Й. е бил в неадекватно състояние, не е могъл за разпознае близките си, като в резултат на травмите накуцва и се придвижва с помощта на бастун. По делото са установени получените травми, като в резултат на тях е настъпило усложнение – проблеми с паметта, като към настоящия момент са налице остатъчни явления, изразяващи се в лесно забравяне на информация, без да може да се даде ясен отговор дали ищецът ще се възстанови напълно. Не са съобразени продължителността на процеса на лечение и възстановяване, настъпилите усложнения, фактът, че и към момента продължава възстановителният период, което е свързано с невъзможността ищецът сам да се грижи за себе си. Не са обсъдени множеството оперативни белези, не е взето предвид, че и към момента той изпитва затруднения и не може да вдига дясната ръка на нивото на раменния пояс, усеща изтръпване в областта на трети и четвърти пръсти на дясната ръка и не може да си свива напълно, поради което изпитва трудности при извършване на фини хватателни движения. Не е взето предвид, че ищецът е получил рани и в областта на външния ръб на дясната орбита, дясната скула и по гърба на лявата длан откъм палеца, които са били хирургически обработени, както и е получил декубитална рана в областта на левия долен крайник. За дълъг период от време той е бил на легло и за него са се грижели близките му, не са отчетени в достатъчна степен отраженията върху психиката му, разликата в поведението му. Коментирани са събраните доказателства по делото. С оглед на това, в жалбата се сочи, че обезщетението е определено в изключително занижен размер и в противоречие със съдебната практика, определяща размер на обезщетения при сходни увреждания. Оспорва се изводът на решаващия състав относно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец, определено на 50 %. От доказателствата по делото се установяват изключително груби нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача, визирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Поддържа се механизъм на произшествието, съобразно изготвената съдебно автотехническа експертиза от вещото лице Х., като се отричат констатациите на повторното заключение, изготвено от вещото лице М.. Според вещото лице Х. причина за възникване на ПТП от техническа гледна точка е движението с превишена скорост от страна на водача на лек автомобил Фолксваген и несвоевременното възприемане или заобикаляне на пешеходеца. Липсват данни пешеходецът да не е съобразил своето поведение с отстоянието на приближаващото МПС. В експертизата се сочи, че в района на ПТП и около него няма обозначени пешеходни пътеки, което обстоятелство не е отчетено от съда. С оглед на това е счетено, че възражението за съпричиняване е останало недоказано. Оспорва се процентът на вина, тъй като водачът на автомобила е извършил няколко и то груби нарушения, довели до настъпване на инцидента, а пострадалият евентуално е извършил само едно и то при условие, че не е безспорно установено. Ако се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, то е в толкова нисък обем, че не следва да се отчита при определяне размера на обезщетението. В случая искът е предявен до размер от 65000 лв., като частичен от 100000 лв. При това положение, дори при отчитане на прието съпричиняване от съда, не е налице пречка да се определи обезщетение в пълния размер от 65000 лв. Отправено е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважен до размер на 65000 лв., т.е. да бъде осъден ответникът да заплати допълнително сумата 40000 лв., ведно със законна лихва, считано от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е депозирало отговор по жалбата, като заема становище за нейната неоснователност. С Определение № 501/09.08.2023 г. по гр.д. № 332/2022 г. на Окръжен съд Габрово е оставена без уважение молбата на адв. П. К. като пълномощник на ищеца, за изменение на постановеното Решение № 79/04.05.2023 г. по гр.д. № 332/2022 г. на Окръжен съд Габрово в частта му за разноските. Против това определение е постъпила частна жалба от адв. К. с искане за отмяна на обжалваното определение. Адвокатското възнаграждение е присъдено на основание чл. 38 ЗА, но според частния жалбоподател неправилно е счетена за приложима редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора, а не към момента на приключване на устните състезания. С оглед на това, неправилно е изчислен адвокатски хонорар в размер на 1176 лв., вместо 2667, 60 лв. с ДДС. Съдът не е взел предвид, че са проведени четири съдебни заседания, като съобразно Наредбата при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо се заплаща допълнително сумата от по 250 лв., поради което следва да се присъди допълнително сумата 600 лв. с ДДС, или общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 3267, 60 лв. Неправилно е определено юрисконсултското възнаграждение на застрахователното дружество в размер на 540 лв. Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК. В исковата си молба Д. А. Й. твърди, че на 19.04.2022 г., около 11, 50 часа, в гр. Габрово, по бул. Столетов, 133, водачът П. Х. И., при управлението на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ЕВ70••••, е нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение блъснал пресичащия пешеходец Д. Й.. По случая е образувано досъдебно производство. За увреждащия автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за периода от 17.06.2021 г. до 16.06.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 380 КЗ ищецът предявил претенция пред ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, по която в законоустановения срок не е предложено обезщетение за изплащане. При процесното ПТП Д. Й. е получил следните травматични увреждания: счупване на тялото, диафиза на тибията, закрито; счупване на горния край на раменната кост, хумерус, закрито; контузио капитис; психически стрес; множество травми, охлузвания и наранявания на глава, крайници и тяло. Приет за лечение в отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, гр. Габрово, където са му извършени оперативни интервенции. Възстановяването на получените увреждания продължава и към момента. Изпитал цялостен дискомфорт вследствие на получените травми и последващи болки, които продължават и към момента, за дълго време бил напрегнат, с нарушения на съня, не бил в състояние да се натоварва психически и физически. Изживял силен стрес, който ще остане за цял живот в съзнанието му. С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 100000 лв., като предявява частичен иск за сумата от 25100 лв., част от общ размер на претенцията от 100000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.04.2022 г., евентуално от 10.05.2022 г. до окончателното изплащане. С определение от 24.01.2023 г. по гр.д. № 332/2022 г. е допуснато изменение на предявения иск за причинени неимуществени вреди, като същият е увеличен за сумата от 65000 лв., частичен иск от 100000 лв. С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се виновното и противоправно поведение на водача П. И., оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се доводи за значителен принос на ищеца, който е пресичал на необозначено за това място в нарушение на правилата на ЗДвП, без да се съобрази със скоростта и отстоянието на приближаващото МПС; оспорват се травматичните увреждания, като се сочи, че ищецът е имал възрастови дегенеративни заболявания в областта на счупванията; оспорва се началният момент на лихвата за забава. С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане. Прието е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 50000 лв., но тъй като е налице съпричиняване от страна на пострадалия, определено в размер на 50 %, е редуциран размерът на неимуществените вреди на 25000 лв., в каквато част е уважен предявеният иск, ведно с лихва за забава от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане, като искът за горницата до 65000 лв. е отхвърлен. Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: настъпило пътно - транспортно произшествие на 19.04.2022 г., в гр. Габрово, на бул. Столетов, срещу № 19, около 11, 49 часа, при което водачът на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ЕВ70•••• П. Х. И., застрахован при ответното дружество, при управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Д. А. Й. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник и счупване на костите на подбедрицата, довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник, за което на виновния водач е наложено по реда на чл. 78а НК наказание с Решение № 172/30.10.2023 г. по АНД № 783/2023 г. на Районен съд Габрово, влязло в сила на 15.11.2023 г. С решението водачът И. е оправдан за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Във връзка с механизма на ПТП е изслушан св. П.. Той е бил очевидец на произшествието, спомня си, че е било на прав участък, в светлата част на денонощието, било мокро. Спомня си, че пред него се движела кола, която блъснала човек. Свидетелят след удара отишъл при пострадалия, оказал някаква първа помощ. Пострадалия бил в съзнание, изглеждал адекватен, имало кръв по него. На мястото няма пешеходна пътека, нито знак, нито преди и след мястото има такава, което свидетелят знае, тъй като всеки ден минава оттам. Изготвена е съдебно – автотехническа експертиза от вещото лице Х.. Вещото лице констатира от данните по делото и от протоколите за оглед на ПТП, че произшествието е в светлата част на денонощието, при облачно време и добра видимост. Според вещото лице произшествието е настъпило по следния механизъм: пешеходецът предприема пресичане от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, като към този момент автомобилът отстои от мястото на удара на 97, 77 м. и се движи със скорост около 63 км/ч. След възприемане на пешеходеца като опасност водачът предприема спиране, но траекториите се пресичат и настъпва удар между тях, при скорост към момента на удара 44 км/ч. За лекия автомобил ударът е в предна дясна част, като е установено протриване по предния капак и звездовидно спукване на предно панорамно стъкло. За пешеходеца ударът е в дясната част на тялото – в десен крак, дясно рамо, дясна част на главата. В района на ПТП и около него няма обозначени пешеходни пътеки. От техническа гледна точка като причина за възникване на ПТП е движението с превишена скорост от страна на водача на лекия автомобил и несвоевременно възприемане или заобикаляне на пешеходеца. Последният също е можел да предотврати произшествието при условие, че изчака преминаването на превозните средства. При отстояние на 97, 77 м. на лекия автомобил от мястото на удара и при движение с разрешената скорост от 50 км/ч произшествие няма да възникне, тъй като пешеходецът ще е напуснал платното за движение. С оглед оспорването на заключението е изготвена повторна автотехническа експертиза от вещото лице М.. Ползвайки видеозаписа от досъдебното производство и движението на автомобила вещото лице определя възможна скорост на автомобила 51, 5 км/ч преди започване на отлагане на спирачната следа. Скоростта на автомобила при удара вещото лице определя на 25, 2 км/ч. След произшествието Д. Й. е откаран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, където е проведено оперативно лечение. Престоял в лечебното заведение от 19.04.2022 г. до 05.05.2022 г. – епикриза от отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД. От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил счупване на дясна раменна кост в областта на хирургическата шийка /горната част на раменната кост, непосредствено под раменната става/, което е лекувано оперативно. Установени са рентгенологични данни за частично изкълчване на ставата между дясна ключица и израстъка на дясна лопатка. Установено е счупване на външната горна част на големия пищял на дясна подбедрица, участваща във формирането на дясна колянна става и съмнение за счупване на главата на малкия пищял. Получени са травми на меките тъкани на лицето и дланите. Няма данни за загуба на съзнание, но ищецът няма пълен спомен за събитията по време и след инцидента, което е характерен признак за мозъчно сътресение. Съобщава за рана по външния ръб на дясна орбита, дясна скула и по гърба на лява длан, които били хирургически обработени, но не са шити. Травматичните увреждания на меките тъкани са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок около 3 седмици. Към момента вещото лице е установило белег на лява ръка над първа предкиткова кост с дължима около 3, 5 см и ширина до 1-2 мм и белег по гръбна повърхност на палеца на лява ръка с дължина около 1 см. На 28.04.2022 г. на пострадалия са извършени две оперативни интервенции – с поставяне на метална остеосинтеза на дясна раменна кост, и обичайно възстановяване движението в дясна раменна става след такова счупване 3-4 месеца; с поставяне на метална остеосинтеза на горна част на големия пищял на дясна подбедрица с обичаен възстановителен период за такова счупване 4-6 месеца. При извършения личен преглед от вещото лице на 15.12.2022 г. е констатиран белег на лява мишница и на дясна подбедрица. Ищецът не може да вдига дясната ръка на нивото на раменния пояс в сагитална и фронтална равнина, като усеща пружиниращо съпротивление. Не му достигат около 45 градуса, за да вдигне ръката на нивото на раменния пояс. От момента на травмата има изтръпване на трети и четвърти пръст на дясна ръка и не може да ги свива напълно, поради което изпитва трудности при извършване на фини хватателни движения. Нарушената сетивност на кожата на посочените пръсти се дължи на травматичното засягане на н.медианус, който преминава по предно-вътрешната горна част на мишницата. По отношение на десния долен крайник вещото лице е констатирало, че кракът се движи в пълен обем в дясното коляно, глезенната и тазобедрената става. Има лека ротация на дясното стъпало навън. Вещото лице е констатирало заболявания на ищеца на сърдечно-съдовата система, които не влияят върху здравината на опорно- двигателния апарат и възстановяването му след травматичните увреждания. Констатирано е заболяване на гръбначния стълб, което също няма отношение към получените увреждания. В съдебно заседание, след разпита на свидетелите, вещото лице обяснява, че получената декубитална рана на лява пета, е възможно да се получи като механизъм, описан от свидетеля. Този проблем не е бил съобщен на вещото лице и не е отразен в експертизата. Металните остеосинтези не са премахнати и предвид възрастта на ищеца не е препоръчително премахването им. Вещото лице приема наличието на мозъчно сътресение от данните по делото за претърпян удар в главата, като основен белег за това е липсата на спомен, а при наблюдение от лекуващите лекари в болницата бил унесен, сънлив, с данни за лека степен на нарушение на съзнанието, поради което е направен скенер и консултация с невролог. Десният горен крайник е доминантен при ищеца, което му е пречило да се самообслужва. През първите два месеца болките са били силни, след което интензитетът им е започнал да намалява. Вещото лице пояснява, че преценката за белега може да се направи окончателно след година от причиняването на травмата, когато той приема окончателния си вид, но според него белезите не представляват тежък козметичен дефект. По отношение на травмата на раменната кост според вещото лице ще има известно възстановяване, като ръката ще може да се вдига до нивото на раменния пояс, но не по-високо. По отношение на травмата на нерва, вещото лице смята, че може и да има възстановяване, може и да няма, но не би се задълбочил проблемът. Установената лека ротация на дясно стъпало има връзка със счупването, но не оказва влияние върху движението. Що се касае до проблемите с паметта, според вещото лице ищецът има сърдечно съдови заболявания, поради което тези проблеми не могат да се свържат единствено с катастрофата. Загубата на памет може и да е съществувала в латентен вид, но след травмата да се е изявила, а може тогава да са започнали да обръщат повече внимание. При извършения личен преглед от вещото лице ищецът е дошъл без помощно средство. За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. А. Й., син на ищеца. Свидетелят работи в гр. София и когато му се обадили за катастрофата, до вечерта се придвижил до болницата. Възприел баща си в някакъв несвяст, не можел да си отвори окото, устата му била леко разкървавена. Не говорил със свидетеля, според него не го познал. Имал охлузвания по лицето, по скулата, с бинтове на рамото и на крака, бил неадекватен. Свидетелят посещавал ежедневно ищеца, носил медикаменти, памперси, по-късно и храна. Първите дни баща му лежал, не можел да разговаря, устата му била леко разкривена, заради удара и болките. Не можел да сяда, да става, да се обслужва сам. Пет шест дни след това успял да проговори и да има някаква комуникация, но не помнел самата катастрофа. Дори в момента не я помни. Заради това, че постоянно лежал, а леглото било под ъгъл, се свличал непрекъснато надолу, краката му се опирали в долната табла на леглото и той се опитвал със здравия крак да се върне обратно, получил неприятна рана на петата на левия крак. Лекарят казал на свидетеля, че е изрязал мъртва кожа, впоследствие се появила жива тъкан, която почнала да загнива и три месеца се мазал с мехлеми, компреси, медикаменти, за да не се наложи ампутация. Свидетелят се опитвал да го издърпа нагоре, но било трудно, тъй като рамото било счупено. Сигнализирал персонала за проблема, но не направили нищо, тъй като нямало свободни легла. Направили две операции, сложили метални импланти. След изписване от болницата лежал, не можел да ходи. Свидетелят го придвижил до хоспис в покрайнините на София, където имало медицинско лице за смяна на превръзките и била провеждана три пъти седмично рехабилитация. Два месеца пострадалият прекарал в хосписа, в началото го водили с инвалидна количка до столовата, къпели го с нея, сестрите му помагали за храненето. След месец и половина започнал да си движи по малко ръката и да се храни, но и понастоящем ръката не може да се вдига повече от нивото на рамото. Месец и половина след престоя се опитал да ходи с една патерица, на лявата ръка, заради счупеното рамо. Раната на левия крак също му създавала проблеми, третирали я още три месеца след излизането от хосписа. След изписването от хосписа не можел да ходи да пазарува, живеели на третия етаж без асансьор, още два месеца след това ищецът стоял плътно вкъщи, като свидетелят купувал продукти или ангажирал някой приятел за това. След като се прибрал от хосписа около месец ходел с патерицата вкъщи и след около още месец и нещо опитал с бастун. И до момента го ползва. След около шест месеца започнал да има някаква физическа сила. След катастрофата имал проблеми със съня, събуждал се, оплаквал се от кошмари. Болките били интензивни до около шестия месец. Преди катастрофата не е накуцвал, все още походката му е леко накуцваща. Преди катастрофата не е имал проблеми с паметта, след това свидетелят забелязал, че от време на време има загуба на някои моменти. Има проблем с чувствителността на пръстите, има белези. Преди катастрофата често правел преходи в планината, около жилището, в което живее, които разходки вече не може да прави. В гр. Габрово ищецът живее сам. Св. К. също познава ищеца, правил с него преходи в планината. Видял го ден след операцията в болницата, изглеждал изтощен, имал рана на главата, оплаквал се от болки в крака и в рамото. Оплаквал се, че се смъквал от леглото и си направил рана на левия крак, докато се опитвал да се избутва. Видял го след като се върнал от хосписа, състоянието му не било добре, движел се с бастун, подпирал се по стените, не можел да излиза, казвал, че му е трудно да се храни. Два три месеца след изписването от хосписа се възстановил долу горе. Бил изгубил частично паметта си, не си спомнял къде са ходили, какво са правили. Два три месеца след катастрофата се оплаквал от болки, не можел да се качва по стълби, съседка ходела да му купува хляб. Накуцвал, и сега накуцва. Не може да си вдига ръката. Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника, получена на 10.05.2022 г., по която няма произнасяне. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на П. Х. И., в резултат на което на ищеца са причинени вреди. Противоправността на поведението на водача И. следва от нарушаване на конкретна правна норма, уреждаща правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, нарушение, прието за установено в наказателното производство, протекло по реда на чл. 78а НК, решението по което е приравнено по правни последици на влязла в сила присъда, имаща обвързваща гражданския съд сила по правилото на чл. 300 ГПК /т. 15 от ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. От събраните доказателства се установява, че И. с управлявания от него автомобил с превишена скорост, движейки се в светлата част на денонощието, на прав участък, в нарушение на посоченото по-горе правило за движение по пътищата, при недостатъчно внимание и бездействие с органите на управление на автомобила, не възприел визуално пешеходеца, намиращ се на пътното платно и не преустановил движението на автомобила преди мястото на удара, за да пропусне започналия пресичане на платното за движение Д. Й., с което противоправно поведение реализирал по непредпазливост съприкосновение – удар с неправилно пресичащия Й.. Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в резултат на удара, ищецът е получил телесни увреждания – счупване на дясна раменна кост, на големия пищял на дясна подбедрица, травми на меки тъкани на лицето и дланите, мозъчно сътресение. Тези увреждания представляват нарушаване на основно конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице. Между противоправното и виновно поведение на водача И., изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени от наказателния съд в производството по чл. 78а НК и не се спорят от страните във въззивното производство. С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача И. по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. И. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. И. се явява застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увреденият е упражнил правото си на пряк иск от застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е изпълнил задължението си за предявяване на застрахователна претенция по реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователят не е определил обезщетение, което обуславя възможността на ищеца да предяви претенцията за заплащане пред съда. При определяне на размера на дължимото обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се имат предвид разясненията, дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от 11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ, както и от нарастване на нивата на минималната работна заплата – през 2020 г. – 610 лв., през 2021 г. – 650 лв., през 2022 г. – 710 лв. В конкретния случай, освен тези обстоятелства следва да се отчете още следното: естеството на травмите – счупвания в различни части от тялото – на раменна кост и дясна подбедрица, травми на меки тъкани на лицето и дланите, мозъчно сътресение; проведеното лечение – две оперативни интервенции, проведени в един и същи ден, с поставяне на метални остеосинтези на дясна раменна кост и на горна част на големия пищял на дясна подбедрица; двумесечен престой в хоспис, където са сменяни превръзките и е провеждана рехабилитация; наложилото се обездвижване на ищеца от месец и половина, и последвалото трудно раздвижване с патерица, ползвана с лявата ръка, тъй като дясно рамо също е увредено; търпените физически болки, интензивни първите два месеца; възстановителния период от 3-4 месеца за раменна става, 4-6 месеца за възстановяване на дясна подбедрица, 3 седмици за травмите на меки тъкани; остатъчни физиологични явления – дясната ръка не може да се вдига на нивото на раменния пояс, изтръпване на трети и четвърти пръст на дясна ръка, които не могат да се свиват напълно, водещо до трудности при извършване на фини хватателни движения, белези на дясна подбедрица, на лява мишница и в лява ръка; силно нарушено социално и битово функциониране на ищеца по време на престоя му в хосписа и около два месеца след това – невъзможност за хранене, самостоятелен тоалет, обличане, придвижване и др.; изживения стрес, получил изражение в проблемите със съня, сънувани кошмари; възрастта му към момента на ПТП – 78 години, съдът счита, че размер на обезщетението от 50000 лв. би могъл адекватно да компенсира /доколкото изобщо могат да бъдат съпоставени душевните състояния с материалните блага/ причинените болки, страдания, неудобства. Обезщетение в по-голям размер не се следва, тъй като от заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза се установява, че ищецът към момента на прегледа се придвижва самостоятелно, без помощни средства, като в областта на десния крайник движенията са възстановени в пълен обем, а по отношение на рамото вещото лице пояснява, че движенията ще се възстановят до нивото на раменния пояс, не се очаква задълбочаване на изтръпването пръстите на дясната ръка и невъзможност да си служи с нея. Нарушенията в паметта не могат да се свържат по категоричен начин с произшествието, в тази връзка вещото лице е преценило и сърдечносъдовите заболявания на ищеца, откритите данни за корова артроза и остеосклеротични зони при извършената компютърна томография. Според вещото лице загубата на памет може би е съществувала в латентен, скрит вариант и след травмата да се е изявила, а може би тогава са започнали да й обръщат внимание. С оглед на това, настоящият състав приема, че не е доказано, че в пряка причинно следствена връзка с произшествието е настъпило подобно увреждане, което да подлежи на обезвреда. Не е пряка връзката и между получената декубитална рана на лявата пета на ищеца по време на болничния му престой и произшествието. От свидетелските показания на св. А. Й. се установява, че раната е получена вследствие технически проблем на леглото в болничното заведение и свличането на ищеца, и опитите му да се избута обратно със здравия си крак. В този смисъл това увреждане не се явява в пряка връзка с произшествието, а е последица от други причинно следствени процеси, поради което също не следва да бъде съобразено при определяне на размер на обезщетението, дължимо от застрахователя, по справедливост. По делото е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, каквото възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ в настоящото производство. За да се приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на вредоносните последици. В конкретния случай се установява обстоятелството, че ищецът е пресичал на необозначено с пешеходна пътека място. Установено е, че в близост до мястото е нямало такава. Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗДвП извън населените места и по двулентови двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение, като спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, а именно преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение, да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Както се сочи в ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС законът предоставя право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта места, като на това право не съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с ограниченията и забраните на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДвП. При предприемане на пресичането Д. Й. е пресякъл на място, където не е имало пешеходна пътека, и не е положил необходимата грижа, за да възприеме адекватно и да се съобрази с приближаващия автомобил Фолксваген Голф, и разстоянието до него, което негово поведение е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. От заключението на вещото лице се установява, че произшествието е станало на прав участък, при добра видимост, поради което пострадалият е бил длъжен да съобрази присъствието на автомобила като потенциална опасност и определи поведението си спрямо това. По тези съображения настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че е доказано поведението на Й. да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, в който смисъл е един от наведените от застрахователя доводи за съпричиняване. С оглед на това, че отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците, включително чрез вмененото им задължение да избират подходяща скорост на движение, при която при поява на препятствие на пътя да могат безпроблемно да реагират, извод следващ както от нормата на чл. 5, ал. 2 ЗДвП, така и от текстовете на чл. 116 – чл. 122, настоящият състав счита, че подходящ процент на степента на съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 30 %, като се отчете и обстоятелството, че водачът е имал обективната възможност да възприеме пешеходеца и да спре или да го заобиколи, но не е сторил това. При този извод на решаващия състав за справедлив размер на обезщетението от 50000 лв. и след редуцирането му съобразно на степента на съпричиняване, крайният размер на дължимото обезщетение от страна на ответника възлиза на 35000 лв., което обуславя частична отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което бъде осъден ответника да заплати допълнително сумата 10000 лв., а в останалата обжалвана част решението подлежи на потвърждаване. По депозираната частна жалба против постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК настоящият състав намира следното: В първоинстанционното производство ищецът е представляван от адв. П. К., като в договора за правна помощ и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – поради обстоятелството, че ищецът е материално затруднено лице. С оглед крайният изход на спора, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ следва да бъде уважено. При определяне на неговия размер обаче, настоящият състав съобразява решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и даденото с него тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС. Според това решение, имащо задължителен характер по правилото на чл. 633 ГПК, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, установяваща задължение за съда да определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения по наредбата, без възможност да прецени вида и количеството извършена работа, както и правната и фактическа сложност на делото, следва да се приеме за ограничаваща конкуренцията практика, в нарушение на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, поради което при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение настоящият състав счита, че не следва да съобразява посочените минимални размери в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне размера на възнаграждението настоящият състав отчита следното: Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА предвижда предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднени лица, каквато възможност се предоставя и по реда на Закона за правната помощ. Правната помощ по реда на този закон също се предоставя от адвокати и трябва да отговаря на същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са предвидени и за предоставена правна помощ по договор, сключен по реда на ЗА. Същевременно, възмездяването на правната услуга, предоставена от адвоката, се извършва по два различни режима – по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от Министерски съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ, и по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от съсловна организация, каквато е Висшия адвокатски съвет, без възможност за санкция от страна на държавен орган относно конкретните размери, визирани в нея. Възнагражденията по тези два различни режима са съществено разминаващи се – така например при интерес от 65000 лв., както е в случая, дължимото възнаграждение по НЗПП би било в размер от 100 лв. до 360 лв., а по Наредба № 1/2004 г. – 5850 лв. При тази правна уредба относно заплащането на адвокатските услуги на материално затруднени лица се установява, че е налице непропорционалност, при която преследвайки идентични цели, се постигат различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. С оглед на това, в конкретния случай настоящият състав счита, че като ориентир при определяне размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, следва да се приеме НЗПП. Според същата, за защита по дела с определен материален интерес размерът на възнаграждението е от 100 до 360 лв. Продължителността на делото също следва да бъде съобразена при определяне на размера на възнаграждението, който принцип следва от правилото на чл. 9, ал. 4 НЗПП, като възнаграждението подлежи на завишаване, поради провеждането на повече от три открити съдебни заседания. В случая защитавания интерес надвишава 10000 лв., което също обуславя увеличаването на възнаграждението, съобразно принципа, заложен в чл. 25, ал. 2 НЗПП. Като се съобразят тези основни принципни правила, както и обстоятелството, че НЗПП е последно актуализирана през м. 10.2021 г., след която дата по данни на НСИ официално регистрираната инфлация възлиза на 25, 8 %, настоящият състав приема, че справедлив и обоснован размер на възнаграждението би бил 1100 лв. с ДДС, отчитайки и обстоятелството, че се касае до застрахователен спор, при който основните и съществени възражения засягат определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и възражението за съпричиняване. По тези съображения настоящият състав приема, че определеният пред първоинстанционния съд размер се явява съответен на вида на спора, количеството извършена работа и правната и фактическа сложност, което обуславя неоснователността на подадената частна жалба. Относно поставеният въпрос в нея за приложимите разпоредби на Наредба № 1/2004 г. към момента на сключване на договора или към момента на устните състезания, с оглед становището, че тази наредба не следва да се прилага, настоящият състав счита, че е безпредметно обсъждането на релевантния момент на редакцията й относно определяне на адвокатското възнаграждение. Тезата, че следва да се завиши възнаграждението, поради проведените четири съдебни заседания, се споделя от въззивния състав, продължителността на делото е съобразена при определянето му, но не в посочените в частната жалба размери. Неоснователно е оплакването за неправилно определени разноски за юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна в размер на 540 лв. Критериите, приложими към определяне на възнаграждението на адвокат по реда на чл. 38 ЗА, следва да намерят реципрочно приложение и при механизма за определяне на възнаграждението на юрисконсулт, в каквато насока се е произнесъл и първоинстанционния съд. Тези изводи обуславят неоснователността на депозираната частна жалба, която следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора следва да бъде отменено обжалваното решение и в частта му, с която е осъден Д. Й. да заплати направените разноски, съобразно отхвърлената част от иска за сумата над 385, 38 лв. до присъдения размер от 513 лв. В полза на адв. П. К. не следва да се присъжда допълнително адвокатско възнаграждение, тъй като интересът е над 10000 лв. и това е съобразено при определяне на възнаграждението за представителство пред първа инстанция. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от 480, 38 лв. – разноски по делото, съобразно уважената част от претенцията. При този изход на делото, ответникът по жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да заплати на жалбоподателя разноски, съразмерно с уважената част от жалбата в размер на 200 лв., в които разноски е включена заплатена държавна такса. В полза на адв. К. следва да се определи адвокатско възнаграждение по посочения по-горе механизъм в размер на 800 лв. с ДДС за въззивното производство. Жалпоподателят следва да заплати на застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер от 540 лв. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът