Решение № 10452 от 28.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1215/2024 г.

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

1. Образувано е по искова молба, предявена от Х. Р. Т., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Д. и адвокат Х., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лв., за периода от 31.01.2022 г. до 17.05.2024 г., за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 10.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Затвора Пловдив), изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; без санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на хлебарки, дървеници и гризачи; липса на адекватно лечение; липса на подходяща храна за здравословното му състояние; липса на пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен; не е ползвал каре, тъй като е работил и по този начин е бил лишен от правото на престой на открито. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

1. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

1. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Алтернативно, при преценка на съда, че същата е основателно, дава заключение, че размерът на претендираното обезщетение следва да се определи съобразно принципа на справедливост.

ІІ. За фактите:

1. От данните по делото (Становище от 27.09.2024 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив ВГ. А.– л. 38; Справка от 27.09.2024 г. към рег. № 8051/25.09.2024 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив К. П. – л. 39; Справка от 26.09.2024 г. към рег. № 8051/25.09.2024 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив П. У. – л. 42) се установява, че Х. Р. Т. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив в част от посочения по-горе период, а именно от 21. 12.202 2 г. до 17.0 5.2023 г., когато е освободен.

1. Според цитираните в предходната точка справки, през посочения период Т. е бил настанен в следните спални помещения:

6.1. Х. Р. Т. постъпва в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 21.12.2022 г. и е настанен в стая „ОП-2" на Приемно отделение, където пребивава до разпределението си в пета група на 30.12.2022 г. През този период е пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва:

На 21.12.2022 г. – 4-ма лишени от свобода; 22.12.2022 г. – 4-ма лишени от свобода; 23.12.2022 г. – 3-ма лишени от свобода; 24.12.2022 г. – 3-ма лишени от свобода; 25.12.2022 г. – 3-ма лишени от свобода; 26.12.2022 г. – 3-ма лишени от свобода; 27.12.2022 г. – 3-ма лишени от свобода; 28.12.2022 г. – 3-ма лишени от свобода; 29.12.2022 г. – 3-ма лишени от свобода.

Стая „ОП-2" е с площ от 26, 28 кв./м. (без площта на санитарния възел), т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода (при минимум 4 кв. м. площ за всеки лишен от свобода) и разполага с два прозореца с размери 0, 44 м. х 1, 18 м. и 0, 98 м. х 1, 18 м. Санитарният възел е с площ 2, 7 кв./м. и разполага с един прозорец с размери 0, 35 м. х 1, 18 м. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с централно парно отопление.

Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. В стаята никога не е имало мухъл.

Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през описвания период и с какви размери са били.

При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.

При престоя си в Приемно отделение л. св. Х. Р. Т. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

6.2. През периода от 30.12.2022 г. до 06.01.2023 г. Т. е бил настанен в помещение № 56 на пост V, с площ 27.89 кв.м. без санитарен възел, т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода (при минимум 4 кв. м. площ за всеки лишен от свобода), с два отваряеми прозореца с размери 0.97 м. х 1.15 м. и 0, 40 м. x 1.15 м. Санитарният възел е 2.33 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.30 м. x 1.15 м. От 30.12.2022 г. до 04.01.2023 г. в това помещение са били настанени 5 л. св., а от 04.01.2023 г. до 06.01.2023 г. са били настанени 6 л. св.

6.3. През периода от 06.01.2023 г. до 10.02.2023 г. Т. е бил настанен в помещение № 54 на пост V, с площ 25.51 кв.м. без санитарен възел, т.е. с капацитет за 6 лишени от свобода (при минимум 4 кв. м. площ за всеки лишен от свобода), с два отваряеми прозореца с размери 0.95 м. х 1.15 м. и 0.47 м. х 1.15 м. Санитарният възел е 2.42 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.32 м. x 1.15 м. От 06.01.2023 г. до 09.01.2023 г. в това спално помещение са били настанени 6 л. св., от 09.01.2023 г. до 03.02.2023 г. - 5 л. св., а от 03.02.2023 г. до 10.02.2023 г. са били настанени 6 л. св.

Посочено е, че след ремонт в 5 група са подменени изцяло подова настинка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, поставени са маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия, в нарушение на чл. 96 т. 2 ЗИНЗС, всичко това е увредено или напълно унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

6.4. През периода от 10.02.2023г. до 17.05.2024 г. Т. е бил настанен в помещение № 82 и помещение № 71 на пост II, Данни за броя на лишените от свобода в спалните помещения през посочения период се свеждат до следното:

Пост № 2 Период Фактически настанени л. св. в стаята Капацитет за настаняване в стаята Помещение от до Стая № 82 10.02.2023 г. 17.02.2023 г. 10 14 17.02.2023 г. 20.02.2023 г. 9 14 Стая № 71 20.02.2023 г. 16.03.2023 г. 6 6 16.03.2023 г. 24.03.2023 г. 5 6 24.03.2023 г. 25.04.2023 г. 4 6 25.04.2023 г. 19.05.2023 г. 5 6 19.05.2023 г. 22.05.2023 г. 4 6 22.05.2023 г. 25.05.2023 г. 3 6 25.05.2023 г. 01.06.2023 г. 4 6 01.06.2023 г. 13.06.2023 г. 3 6 13.06.2023 г. 14.06.2023 г. 4 6 14.06.2023 г. 16.06.2023 г. 3 6 16.06.2023 г. 30.06.2023 г. 4 6 30.06.2023 г. 28.07.2023 г. 5 6 28.07.2023 г. 06.08.2023 г. 6 6 06.08.2023 г. 08.08.2023 г. 5 6 08.08.2023 г. 09.08.2023 г. 6 6 09.08.2023 г. 15.08.2023 г. 5 6 15.08.2023 г. 17.08.2023 г. 4 6 17.08.2023 г. 04.10.2023 г. 5 6 04.10.2023 г. 06.10.2023 г. 4 6 06.10.2023 г. 15.12.2023 г. 5 6 15.12.2023 г. 28.12.2023 г. 3 6 28.12.2023 г. 29.12.2023 г. 2 6 29.12.2023 г. 26.01.2024 г. 4 6 26.01.2024 г. 23.02.2024 г. 5 6 23.02.2024 г. 27.02.2024 г. 4 6 27.02.2024 г. 15.03.2024 г. 5 6 15.03.2024 г. 12.04.2024 г. 4 6 12.04.2024 г. 17.05.2024 г. 5 6 Пост № 2 Период Фактически настанени л. св. в стаята Капацитет за настаняване в стаята Помещение Стая № 82 10.02.2023 г. 17.02.2023 г. 20.02.2023 г. Стая № 71 16.03.2023 г. 24.03.2023 г. 25.04.2023 г. 19.05.2023 г. 22.05.2023 г. 25.05.2023 г. 01.06.2023 г. 13.06.2023 г. 14.06.2023 г. 16.06.2023 г. 30.06.2023 г. 28.07.2023 г. 06.08.2023 г. 08.08.2023 г. 09.08.2023 г. 15.08.2023 г. 17.08.2023 г. 04.10.2023 г. 06.10.2023 г. 15.12.2023 г. 28.12.2023 г. 29.12.2023 г. 26.01.2024 г. 23.02.2024 г. 27.02.2024 г. 15.03.2024 г. 12.04.2024 г. 17.05.2024 г. Размерите на спални помещения № 82 и № 71 са както следва:

Пост и Площ в Площ на Брой Размер Размери на помещение кв.м. без санитарен възел сан. възел в кв.м. прозорци в спалното помещение на прозорците прозорците в санитарния възел Пост и Площ в Площ на Брой Размер Размери на помещение кв.м. без санитарен възел сан. възел в кв.м. прозорци в спалното помещение на прозорците прозорците в санитарния възел Пост № 2, стая № 82 56, 09 2, 71 2 0, 65 м. x 1, 15 м. 1, 20 м. x 1, 20 м. 0, 40 м. x 1, 17 м. Пост № 2, стая № 71 25, 98 4, 51 2 0, 60 м. x 1, 17 м. 0, 94 м. x 1, 17 м. 0, 15 м. x 1, 17 м. Пост № 2, стая № 82 56, 09 2, 71 0, 65 м. x 1, 15 м. 1, 20 м. x 1, 20 м. 0, 40 м. x 1, 17 м. Пост № 2, стая № 71 25, 98 4, 51 0, 60 м. x 1, 17 м. 0, 94 м. x 1, 17 м. 0, 15 м. x 1, 17 м. Всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода. Техните размери са следните: леглата са 90 см. x 180 см. и шкафовете са с размери 45 см. x 50 см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел.

Затвора [населено място] се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена, всички прозорци са отваряеми.

Във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и следователно варират според броя лишени от свобода в стаята.

Всички работещи лишени от свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. За неработещите лишени от свобода е осигурена възможност да използват баня два пъти седмично по утвърден от Началника на затвора график.

Лишеният от свобода Х. Р. Т. е назначен на работа на 13.02.2023 г. и е работил до освобождаването си от затвора.

1. Според Справка от 30.09.2024 г. към рег. № 8051/25.09.2024 г. на НС „ФЛРК“ при Затвора Пловдив К. С. (л. 45), във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

Банята за лишените от свобода е обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от лишените от свобода по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. Всички лишени от свобода, които работят, имат право да ползват баня всеки ден.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДЦ обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в МЛС. В тази връзка са представени протоколи за ДДД от месеците февруари, март, май, юни, септември, ноември и декември 2022 г., януари, февруари, март, май, ноември и два протокола от декември 2023 г. и месец февруари, април, юни, юли, август 2024 г. В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

Прането на дрехите става по усмотрение на самите лишени от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.

За периода, през който лишеният от свобода е пребивавал в Затвор Пловдив е имало налична професионална пералня, която е функционирала и л. св. са имали достъп до нея по утвърден график.

Същата от началото на 2023 г. е в продължителен ремонт, като в пералното помещение са в процес на работа сушилнята за дрехи и гладачния каландър.

Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите лишени от свобода е чрез три броя перални машини с капацитет 9 кг. и 11 кг.

Прането се осъществява чрез молби от лишените от свобода според нуждите им през месеца.

Простори за дрехи има в общите помещения на л. св., на всеки пост.

1. Във връзка с медицинското обслужване на ищеца са представени Амбулаторен лист от 30.12.2022 г. за общо медицински преглед – л. 80, кръвни изследвания от 04.01.2023 г. – л. 81, Амбулаторен лис от 19.01.2023 г. за медицински преглед във връзка с диагноза „Разстройство в адаптацията“ извършен от д-р Ж. Д., в хода на който е издадено направление за преглед от специалист психиатър (код специалист 18) – л. 78, Амбулаторен лис от 23.01.2023 г. за медицински преглед от специалист психиатър във връзка с посочената диагноза „Разстройство в адаптацията“ – л. 72, Амбулаторен лис от 23.01.2023 г. за медицински преглед във връзка с контакт с болен и възможност от заразяване с туберкулоза (взета проба МАНТУ) – л. 77, Амбулаторен лист от 23.02.2023 г. за общо медицински преглед – л. 76, изследване за хепатит С от 05.04.2023 г. с отрицателен резултата - л. 75, Амбулаторен лист от 20.11.2023 г. за медицински преглед във връзка с необходимостта от имунизация против грип, каквато му е направена – л. 74, Амбулаторен лист от 27.02.2024 г. за общо медицински преглед – л. 73, кръвни изследвания от 11.03.2024 г. – л. 71, Здравен картон на Т. – л. 82.

1. Като свидетели по делото са разпитани:

9.1. Х. М. К.: Същият заявява, че от началото на 2023 г. до 17.05.2024 г. с Х. били в съседни килии. Х. бил в килия № 71, а той - в килия № 80, които били една срещу друга. Влизал всеки ден в килията на Х.. Условията в килията били примитивни. Тоалетната била под всякаква критика. Нямало вода. Нямало даже прозорец в тоалетната. Имало само дупка без стъклопакет. Имало гризачи в килиите. Големи плъхове излизали от дупката на тоалетната. С хлебарки и дървеници било пълно навсякъде. Имало много влага по стените може би от тоалетната. Стените чак се лющели. Всъщност не знае откъде е влагата. Възможно било влагата да е от това, че нямало пералня и се перяло вътре в килията. Имало простори направени вътре в килията. Мисли, че Х. имал хепатит и не му осигурявали лекарства. Той се опитвал да си осигури лекарствата за хепатит имало някакви програми, но му отказали, не знае защо. Трябвало някакво специално лекарство да получава за хепатит, но не му го осигурявали. Х. му споделял, че имал хепатит. Той имал епикризи за заболяването, но не му осигурявали лекарства за хепатит. Мисли, че неговите близки му донесли тези епикризи в затвора, за да му осигуряват лекарствата. Няколко години нямало пералня в затвора. За неговия престой нямало пералня в затвора. Нямало обособени места за сушене на дрехи. Прането се извършвало в тоалетната, в леген и ако имало простор ги простираш. Х. работел към обособено производство в Затвора Пловдив, в цех. В началото още като дошъл, може би след месец - два го назначили на работа. Работещите в Затвора Пловдив нямали право да ползват каре. Като работещи само тук в този затвор нямали право да ползват каре. Свидетелят също работел в това обособено производство. Прибирали се четири и нещо, след това имали баня и след това започвала вечерята. Докато са на работа стоели само вътре в цеха. Отвън пред цеха не можели да стоят, защото гонели норма. Имало обедна почивка, но тогава ги карали до столовата да обядваме и ги връщали. В неговата килия били седем или осем човека, а стаята била за пет или шест. Ако всички са прави едновременно било трудно да се разминават, трябвало някой да лежи, защото било пренаселено. Имало мухъл в килиите. Банята се намирала извън коридора, в който били настанени. През карето в центъра на затвора се намирала банята. За да се стигне до банята трябвало да се мине през цялото каре.

9.2. Т. Д. Т.: Заявява, че през 2023 г. били заедно с Х. в 71 килия. През останалото време за периода 2023 г. 2024 г. били и в съседни килии. Не си спомня точно, но мисли, че от май до октомври 2023 г. били заедно в 71 килия. Преди това свидетелят бил в 73, а след това в 74 килия. Килия 71 била уж ремонтирана, но не била в добро състояние. Имало много влага, мухъл. Имало само замазка на земята. Имало много хлебарки, дървеници. Нямало топла вода в килията и дежурно осветление. Вечер спирали тока. Удряли се през нощта. Не можели да отидат през нощта до тоалетната. Б. пет - шест човека в стаята. Дрехите ги перели вътре в стаята в легени. Топлили си вода с бързовари. Имали саморъчно направени простори и там простирали. Имало пералня, но не всеки можел да си пере дрехите там. Трябвало да имаш предварително разписана молба, за да си переш там дрехите. Само за тези, които работели, за домакинския щат можели да си перат дрехите в пералнята. Свидетелят не е подавал молба да си пера дрехите. Собственоръчно си перял дрехите. Х. се оплаквал, че имал проблем със стомаха. Постоянно пиел някакви хапчета. Ту имало лекар, ту нямало. Записвали се на график. Веднъж в седмицата имали право по график да посещават лекар. Имало период, през който въобще нямало лекар, в продължение на няколко месеца. Имало лекар в ареста и той ги посещавал. В затвора нямало лекар. Било много трудно да се стигне до лекар. В килия 71 можело да се настанят 12 можело и 4 човека. Свидетелят бил в съседна килия, която била със същата квадратура и са били 12 човека. За пет - шест човека била добре. Общата баня се намирала извън корпуса. Минавало се през двора, където правели каре и влизали в една отделна сграда, на 50-100 метра от помещението, в което спели се намирала общата баня.

ІІІ. За правото:

1. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

1. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Т. не е пребивавал в Затвора Пловдив от 31.01.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл.

Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 21.12.2022 г. до 17.05.2024 г., датата на неговото освобождаване.

Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част (досежно претендираните неимуществени вреди през периода, през който Т. не е пребивавал в Затвора Пловдив - от 31.01.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл.), исковата претенция е неоснователна.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив от 21.12.2022 г. до 16.05.2024 г. вкл. (на 17.05.2024, каза се Т. е освободен).

1. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

1. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

13.1. Помещенията, които е обитавал Т. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през периода от 21.12.2022 г. до 16.05.2024 г. включително в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, с възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Като работещ Т. е имал достъп до баня всеки ден, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС (Становище от 26.09.2024 г. – л. 42).

Що се отнася до хигиената в спалните помещения, последната се осъществява от лицата, настанени в тях.

Действително от показанията на разпитаните свидетели се установява, че в спално помещение № 71 в Затвора Пловдив, в което е бил настанен ищецът през част от исковия период, имало мухъл и влага. Нейният произход, обаче, включително и според ищеца, се дължал на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.

13.2. За периода от 21.12.2022 г. до 16.05.2024 г. вкл. в Затвора Пловдив не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани подробно в т. 6. от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

13.3. Относно твърдението на ищеца за здравословни проблеми, достатъчно е да се посочи, че от събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е имал такива през процесния период и да не му е осигурена медицинска помощ. Нещо повече, в рамките на разглеждания период (приблизително от 18 месеца) на ищеца са направени седем медицински прегледа, всяка година са му правени кръвни изследвания, включително изследване за хепатит С, което е с отрицателен резултата, като конкретните медицински документи са подробно описани в т. 8 от настоящото решение. При липса на здравословни проблеми, ищецът не е имал нужда и от спазване на определен хранителен режим.

13.4. Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от страна на ответника, а именно протоколи за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив, подробно описани в т. 7 от настоящото решение, които съдържат информация за размера на третираната площ, препарата, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Този извод не се променя и от показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие.

13.5. Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). По делото не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитания по делото свидетел.

13.6. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не са нормативно установени задължения на ответника.

13.7. По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че като работещ не му е осигуряван престой на открито (т.нар. „каре“), е необходимо да се съобрази следното:

Участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл. 79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174 ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. в исковата молба „каре“ или престой на открито. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа ( от която е можел да се откаже по всяко време ), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).

13.8. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 5 – т. 8 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесния период не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

1. При това положение, претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена изцяло. Последица от това ще бъде и отхвърляне на претенцията за лихви като акцесорна по своя характер.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,