Решение № 884 от 21.9.2022 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3510/2022 г.

Производството е образувано във връзка с акт за констатиране на дребно хулиганство от 14.09.2022 г., съставен на Г. Ц. А. с ЕГН ••••••••••. В съдебно заседание нарушителят се явява и дава обяснения. Заявява, че не желае да ползва адвокатска защита, както и че съжалява за постъпката си. Районна прокуратура - Бургас, редовно уведомени, не изпращат представител. Съдът, като взе предвид материалите по делото, събраните в настоящото производство доказателства и като съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното: На 10.09.2022 г., около 21: 50 ч., полицейски патрул от сектор СПС на отдел ОП на ОД МВР Бургас, в състав – св. П.И. и св. Ж.С., извършвал обход с патрулен автомобил на обслужваната територия. При предвижване по маршрут ЦГЧ, на •••, полицейският автомобил се разминал с две лица, едното от които Г. Ц. А.. При разминаването Г. Ц. А. показал към полицейските служители неприличен жест с ръка – „среден пръст“, и изрекъл на висок глас думите „••••“. Органите на реда ясно възприели отправения към тях жест и изречените думи, поради което и незабавно предприели действия по задържане на Г. Ц. А.. Във връзка с инцидента бил съставен акт за констатиране на дребно хулиганство от 14.09.2022 г., спрямо Г. Ц. А., като към преписката били приобщени сведения от присъствалите лица и докладни записки от полицейските служители. Съдът прецени събраните доказателства, като цени и изложеното от св. П.Т.И. и св. Ж.С. С.. От тълкуването на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от УБДХ, и чл. 5, т. 2 от Правилника за прилагане на УБДХ, следва извода, че сред доказателствата, които могат да бъдат ползвани от съда, решаващ делото по същество, са и писмените показания (обяснения и докладни записки) на свидетелите на противообществената проява, като в този смисъл е и практиката на БОС - Решение № 1 от 2.01.2014 г. на ОС - Бургас по в. а. н. д. № 1/2014 г. Горепосочените доказателствени източници са логични, взаимносвързани и последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло. На база на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи. Актът за установяване на дребно хулиганство е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 2, ал. 1 от УБДХ - полицейски инспектор при 01 РУ ОД МВР - Бургас, и в съответствие с правилата на ЗАНН, приложим поради препращащата норма на чл. 9, ал. 2 от УБДХ. Актът е съставен в установения от закона тримесечен срок от откриване на нарушителя (чл. 34 от ЗАНН) в негово присъствие и свидетели, които са присъствали при извършване на нарушението. Съгласно чл. 1, ал. 2 от УБДХ дребното хулиганство по смисъла на този указ е непристойна проява, изразена в употребата на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Видно от тази легална дефиниция, за да е налице административно нарушение е необходимо да е изпълнена някоя от визираните положителни предпоставки, а също и отрицателната такава - поради по-ниската степен на обществена опасност деянието да не представлява престъпление по чл. 325 от НК. За да се квалифицират от съда като хулиганство по чл. 325, ал. 2 или 1 от НК или като дребно хулиганство по УБДХ следва действията на лицето да се преценят през призмата на критериите, залегнали в ППВС № 2/74 г. Съгласно т. 6 от същото с дребното хулиганство се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. В случая, естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на действията на нарушителя припокриват определението по чл. 1, ал. 2 УБДХ, а не на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Съдът счита, че демонстративното показване на среден пръст към преминаващите полицейски служители и изричане на думите „••••“, определено е довело до нарушаване на обществения ред и спокойствие. Показването на „среден пръст“ еднозначно се приема в обществото като оскърбителен и обиден жест и следва да се окачестви като неприемлив начин за изразяване на пренебрежително отношение към лицето, към което е насочено. По мнение на настоящата инстанция поведението на А. покрива всички признаци на административното нарушение по УБДХ. Правовият ред в страната не позволява демонстративно изразяване на обидно поведение към други лица, а още по-малко към полицейските служители, изпълняващи служебните си задължения, поради което и правилно спрямо нарушителя е съставен акт за констатиране на дребно хулиганство. От субективна страна горната проява е осъществена при форма на вина „пряк умисъл”. За да е налице пряк умисъл, деецът следва да действа съзнателно и целенасочено, грубо нарушавайки възприетите в обществото норми на поведение, като поведението му недвусмислено да е неприлично и оскърбително спрямо останалите членове на обществото. Именно такова е и поведението на нарушителя А., който от интелектуална страна е съзнавал, че с поведението си ще наруши обществения ред и ще възмути околните, изразявайки пренебрежителното си отношение към полицейските служители, но от волева страна е искал именно това. По отношение на определяне на наказанието за така доказаното нарушение, УБДХ предвижда задържане до 15 денонощия или глоба от 100 до 500 лева. С оглед данните по делото, съдът намира, че най-подходящо наказание спрямо нарушителя се явява наказанието „Глоба”. За индивидуализация на наказанието съдът отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В полза на нарушителя следва да се цени това, че няма данни за други противоправни прояви до настоящия момент, както и изразеното съжаление. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се оцени факта, че оскърбителното отношение е било насочено към униформени полицейски служители (длъжностни лица), като нарушителят не е бил провокиран по никакъв начин. Поради това, съдът намира, че за поправяне на нарушителя и за постигане на целите на превенциите на административните наказания, на същия следва да бъде наложена глоба в полза на Държавата в размер малко под средния, а именно в размер на 200 лева. Мотивиран от гореизложените съображения, на основание чл. 6, б. „а” от УБДХ, Бургаският районен съд