Решение № 2310 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 161/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Административното дело е образувано по жалба от К. А. Д. от [населено място], подаден чрез адв. М. С. от АК - Сливен, срещу Заповед № РД 15-213/04.02.2025 г., издадена от кмета на Община Сливен, с която е наредено: К. А. Д. - [ЕГН] да премахне незаконни строежи: № 1 „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.4, разположен в сграда с идентификатор 67338.590.67.1. Строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ е разположен в ПИ с идентификатор 67338.590.67- частна Общинска собственост по Кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, Община Сливен, съгласно акт за частна Общинска собственост № 3605/23.06.2017г./ и строеж № 2 „Сграда-санитарен възел“ ”, разположен в ПИ с идентификатор 67338.590.67-частна Общинска собственост по Кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, Община Сливен, съгласно акт за частна Общинска собственост № 3605/23.06.2017г. Оспорващият моли за отмяна на заповедта, като неправилна и незаконосъобразна, като излага съображения за неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че сградите са заварени и представляват търпими строежи. В съдебно заседание оспорващият редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М. С. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта на кмета на община Сливен като незаконосъобразна. Ангажира доказателства. Административният орган - Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт Е. М., която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 07.01.2025 г. работна група от отдел "Строителен контрол" към Община Сливен извършила проверка на строеж: № 1 „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.4, разположен в сграда с идентификатор 67338.590.67.1. Строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ е разположен в ПИ с идентификатор 67338.590.67- частна Общинска собственост по Кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, Община Сливен, съгласно акт за частна Общинска собственост № 3605/23.06.2017г./ и строеж № 2 „Сграда-санитарен възел“ ”, разположен в ПИ с идентификатор 67338.590.67-частна Общинска собственост по Кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, Община Сливен, съгласно акт за частна Общинска собственост № 3605/23.06.2017г. във връзка с писмо изх.№ СЛ-2824-06-507/20.12.2024г. на Главен директор на ГД “Строителен контрол“ ДНСК по повод жалба на Й. Ж. от [населено място] (л. 6 от делото). В резултат на извършената проверка бил съставен Констативен акт № 1/07.01.2025 г. (л. 10), в който е посочено, че строеж: № 1 „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.4, разположен в сграда с идентификатор 67338.590.67.1. Строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ е разположен в ПИ с идентификатор 67338.590.67- частна Общинска собственост по Кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, Община Сливен, съгласно акт за частна Общинска собственост № 3605/23.06.2017г./ и строеж № 2 „Сграда-санитарен възел“ ”, разположен в ПИ с идентификатор 67338.590.67-частна Общинска собственост по Кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, Община Сливен, съгласно акт за частна Общинска собственост № 3605/23.06.2017г./ Посочено е, че К. Д. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.4, съгласно нотариален акт № 139, том I, per. № 1665, дело 113/19.08.2009г. (л. 8). Строежите са описани, както следва: Строеж № 1 представлява сграда на един етаж, със застроена площ 68кв.м. Конструкция е монолитна с ивични основи и стени до ниво цокъл от бетон и зидария от тухлени блокове. Изпълнена е едноскатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди, тип „марсилски“. Сградата е напълно завършена. Строежът е пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗУТ. Строеж № 2 представлява сграда от допълващото застрояване със застроена площ от 9 кв.м. Изпълнен е с ивични основи и стоманобетонна конструкция, зидовете са от тухлена зидария с кухи керамични тухли. Изпълнена е стоманобетонна покривна плоча 0.10 см., която е покрита с битумна хидроизолация. Строежът е шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ. Посочено е, че възложител на строежите е К. А. Д. Разположението на строежите е показано с червен цвят на схемата, която е неразделна част от констативния акт. Строеж № 1 се извършва без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, а строеж № 2 е без издадено разрешение за строеж, като и двата строежа представляват незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ. Изготвена е окомерна скица на разположението на строежите и два броя снимки. (л. 12-л.14) Констативният акт бил изпратен с писмо (л. 15) и получен от К. Д., видно от известие за доставяне на 14.01.2025 г. (л. 16), като възложителят е уведомен за започнатото административно производство по реда на чл. 225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за издаване заповед за премахване на строежите. Видно от констативен протокол от 23.01.2025г. (л. 18). в законоустановения срок е постъпило Възражение с вх. № 9400-418/1/ от 15.01.2025г. от К. А. Д. против съставения констативен акт. (л. 17). На основание съставения констативен акт била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД 15-213/04.02.2025 г. от Кмета на Община Сливен, с която е наредено: К. А. Д. - [ЕГН] да премахне незаконни строежи: № 1 „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.590.67.1.4, разположен в сграда с идентификатор 67338.590.67.1. Строеж „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ е разположен в ПИ с идентификатор 67338.590.67- частна Общинска собственост по Кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, Община Сливен, съгласно акт за частна Общинска собственост № 3605/23.06.2017г./ и строеж № 2 „Сграда-санитарен възел“, разположен в ПИ с идентификатор 67338.590.67 - частна Общинска собственост по Кадастрална карта и кадастралния регистър на гр. Сливен, Община Сливен, съгласно акт за частна Общинска собственост № 3605/23.06.2017г. (л. 19). Заповедта била изпратена на К. Д. с писмо изх. № 9400-2890/05.02.2025 г. (л. 22), получено от него на 27.02.2025 г. с известие по пощата (л. 21). К. Д. я оспорил пред съда чрез административния орган, с жалба вх. № 9400-5590/11.03.2025 г. (л.5), по повод на която е образувано настоящото дело. В рамките на съдебно производство са назначени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице И. Х. И. със специалност „С. и а.", които не са оспорени от страните и са приети по делото. В основното заключение вещото лице посочва, че: Строеж № 1 „Пристройка към съществуваща жилищна сграда" е ситуиран като пристройка към източната фасада на жилищна сграда с идентификатор 67338.590.67.1, в северната й част, където е разположен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4 и на източната имотна граница на ПИ с идентификатор № 67338.590.67. Пристройката има „Г-образна" форма в план и е със застроена площ по действителни мерки от място ЗП - 68 кв.м. с височина на помещенията 2.45 м. Конструкцията е монолитна, масивна с ивични основи от бетон, стоманобетонови колони, пояси и таванска плоча, оградни и преградни стени от тухлена зидария от тухлени блокове и дървена едноскатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди тип „марсилски"; сградата е едноетажна и се състои от дневна, стая и санитарен възел - баня с тоалетна; достъпът се осъществява от прилежащия терен на дворното място чрез врата на северната фасада, като от тази пристройка се влиза в самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4.; изпълнени са електрическа и В и К инсталации; поставена е дограма - от алуминиеви и PVC профили; фасадата е с минерална мазилка, вароциментова гладка мазилка; неизмазана южна фасада; изпълнено покривно водоотвеждане; настилки - плочи гранитогрес; стенно и таванско покритие - варова гладка мазилка, гипсокартон, шпакловка, бояджийско покритие, фаянсова облицовка, окачен таван; пристройката е завършена, обзаведена и се използва по предназначение. Строеж № 2 „Сграда - санитарен възел" е ситуиран на северната имотна граница на ПИ с идентификатор № 67338.590.67 срещу северната фасада на сграда с идентификатор 67338.590.67.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4.; постройката има квадратна форма в план и е със застроена площ по действителни мерки от място - 5 кв.м. и височина 2.20 м.; конструкцията е монолитна, масивна с ивични основи от бетон, оградни стени от тухлена зидария и плосък покрив от стоманобетонови плоча, съдържа едно помещение - тоалетна с баня; изпълнени са електрическа и В и К инсталации; има дограма - от алуминиеви и PVC профили; мазилката е минерална; настилката е плочи гранитогрес, а стенното и таванското покритие е варова гладка мазилка, фаянсова облицовка, окачен таван. Постройката е завършена, обзаведена и оборудвана и се използва по предназначение. Експертът сочи, че обект № 1 „Пристройка към съществуваща жилищна сграда" представлява „строеж" по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ- „пета категория", съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 „а" от ЗУТ, а обект № 2 „Сграда - санитарен възел" представлява „строеж" по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ т. 38 - „шеста категория", съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Вещото лице установява, че действащият към настоящия момент ПУП за [жк] е одобрен с Решение № 406/15.12.2008 г. на Общински съвет Сливен и съгласно него процесния поземлен имот с пл. № 67, за който е отреден УПИ XII, кв. 2, а по Кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на ИД на Агенция по кадастъра ПИ с идентификатор № 67338.590.67, е с показатели: площ 1275 кв.м. и лице 28.60 м; в част „ПЗ" към действащия ПУП в УПИ XII, кв. 2 е отразена съществуващата едноетажна многофамилна жилищна сграда съдържаща четири самостоятелни жилищни обекта, която се запазва в режима на застрояване. Експертът сочи, че по плана не са отразени други съществуващи сгради и постройки; планът за застрояване не предвижда нови застроителни петна за други сгради и постройки на основното и допълващо застрояване в поземления имот; процесният обект „Пристройка към съществуваща жилищна сграда" е „строеж" „пета категория", ситуиран на източната имотна граница, вътрешна регулационна линия на поземления имот, в случая пристройка към сграда от основното застрояване и не отговаря на нормите на Раздел IV Правила и нормативи за разполагане на сградите на основното застрояване, чл. 31-35 от ЗУТ, а другият обект „Сграда - санитарен възел" е „строеж" „шеста категория", постройка на допълващото застрояване", ситуиран на северната имотна граница, вътрешна регулационна линия в имота и не отговаря на нормите на Раздел VII „Допълващо застрояване - огради“ чл. 41-46 от ЗУТ. Експертът дава становище, че застройките не са допустими по действащия към настоящия момент ПУП за [жк], одобрен с Решение № 406/15.12.2008 г. на Общински съвет Сливен; процесните строежи са напълно завършени и се използват по предназначение, а довършителните работи са съвременни, с много добро качество и са извършени от собственика на самостоятелния обект след 19.08.2009 г. - датата на закупуването на имота. Експертът не може да посочи кога са изпълнени строежите, според елементите от които са изградени; за строеж № 1 - „Пристройка към съществуваща жилищна сграда" находящ се в ПИ с идентификатор № ПИ с идентификатор № 67338.590.67 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, частна общинска собственост, с административен адрес [населено място], [жк], [улица], в Община Сливен няма одобрени строителни книжа - инвестиционен проект, не е издавано разрешение за строеж, няма данни да са подавани молби за узаконяване и не е нанесена на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен одобрени със заповед № РД 18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастъра; за процесния обект „Сграда - санитарен възел", находящ се в ПИ с идентификатор № ПИ с идентификатор № 67338.590.67 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, частна общинска собственост, с административен адрес [населено място], [жк], [улица], в Община Сливен също няма издавано разрешение за строеж, няма данни да са подавани молби за узаконяване и не е нанесена на Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен одобрени със заповед № РД 18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастъра; Вещото лице дава становище, че двата обекта нямат самостоятелно предназначение, тъй като обслужват самостоятелния обект - жилище, който няма санитарен възел; двата строежа имат строително техническа и функционална връзка с жилището на жалбоподателя, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4 (апартамент №...). Експертът сочи, че в делото и в Община Сливен няма писмени данни или друга информация за времето на изпълнение на процесните строежи; по Кадастрално регулационен план на [населено място] [жк], одобрен със заповед № 696/17.11.1981 г. процесните строежи не са нанесени като съществуващи, поради което не може да изрази становище относно търпимостта на процесните строежи, по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се установява, че: нанесеният строеж на приложената по делото скица към изпълнителен лист по гражданското дело от 2006 г., която се намира на лист 47 от делото, не съответства като местоположение и площ на никой от строежите, които са предмет на настоящото административно производство; експертът е категоричен, че не е възможно обособеният самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4 разположен в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, който е без санитарен възел, да се използва по предназначение си - за жилище, без процесния строеж № 2, представляващ „Сграда - санитарен възел“. В открито съдебно заседание на 02.12.2025г. и след запознаване с приобщеното удостоверение № 31/29.05.1983 г. на Градски народен съвет, находящо се на л. 101 от делото, експертът И. Х. И. дава следното становище, че: довършителните работи на тоалетната са нови, но от вида на покривната плоча се налага извод, че е изградена много по-рано - преди 2001 г. т.е. строителството на тази тоалетна с помийна яма е към 1983-1984 г. и може да се приеме, че отговаря на изискванията за търпим строеж, като съгласие на собственика на терена в случая не е необходимо; парцел ХХ кв.1 по плана на [жк], описан в удостоверението на Градския народен съвет на л. 101 от делото, съвпада с парцела, в който се намира жилището на оспорващия; експертът сочи, че при съобразяване с приетите в о.с.з. на 02.12.2025г. доказателства, основното му заключение търпи корекция, относно търпимостта на банята с тоалетна; относно пристройката от 60 кв.м. експертът не може да посочи година на изграждане. По делото е приета като доказателство схема № 15-823311/10.09.2019 г, издадена от СГКК Сливен (л. 45 от делото), за самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД 18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастъра, последно изменение засягащо самостоятелния обект със Заповед КД-14-20-586 от 09.10.2007 г. на Началника на СГКК Сливен, намиращ се на етаж ••• в жилищна сграда с идентификатор 67338.590.67.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.590.67, с административен адрес [населено място] [улица], •••; с площ 43.50 кв.м.; Предназначение на самостоятелния обект - жилище апартамент; с прилежащи части избено помещение № ••• с площ 13.45 m2 и 25.45 % ид. части от общите части на сградата. По делото са приобщени декларации от Д. С., с адрес [населено място], [жк] [улица], (л.90 от делото), като собственик на сграда, построена с отстъпено право на строеж в съседен имот парцел XVIII общ. кв. 1 по плана на квартала, декларация от Я. И. Т. с адрес [населено място] [жк] [улица] (л.91 от делото) като собственик на сграда с адрес [населено място] [жк] [улица], построена с отстъпено право на строеж и от Х. Ю. Н., с адрес [населено място] [жк] [улица] (л.92 от делото) като собственик на сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.3, построена с отстъпено право на строеж, като с декларациите лицата дават съгласието си на К. А. Д. да построи, надстрои и пристрои към собствената си сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4, както и временни сгради около нея. Приобщен е и изпълнителен лист от 23.10.2008 г. относно Решение №76 от 26.07.2006г. по гр. дело № 782/2005г. по описа на РС Сливен и Решение № 30/16.03.2007 г. по в. гр. д. № 756/2006 г. на Окръжен съд Сливен, ведно със скица на режим на ползване за празното дворно място на УПИ ХХ-общ. кв. 1 по плана на [жк] [населено място] (л.46-л.47 от делото). По делото е приобщено удостоверение № 31/29.05.1983г. на ИК на ГНС, с което е разрешено в парцел ХХ, кв.1 по плана на [жк] [населено място] да се изгради външен клозет, една външна чешма, една външна баня, зидана помийна яма и вестибюлно остъкление на входните стъпала /входно антре/ към новопостроеното жилище № •••/ собственост на оспорващия/, [улица], жилищен блок № •••./л.101 от делото/. По делото са разпитани като свидетели Д. С. С. – бивш собственик на жилището на Д. и Х. Ю. Н., съсед на Д.. От показанията на Д. С. С. се установява, че пристройката - остъкление и външната тоалетна с баня са построени през 1985г., като оспорващия поставил изолация на остъклението и отремонтирал покрива му, а също и направил подобрения на външната тоалетна. От показанията на Х. Ю. Н. се установява, че пристройката, представляваща 10 м. остъкление и външната тоалетна с баня са съществували към 2006г., като оспорващият закупил жилището през 2008г. и тогава поставил изолация на остъклението и отремонтирал покрива му, а също и направил подобрения на външната тоалетна. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения: Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – кмет на Община Сливен, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. При издаването на заповедта са спазени процедурните правила предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт. Актът е съставен от служители на отдел "Строителен контрол" към Община Сливен, които са овластени за това с нормата на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен на оспорващия по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като същият е подал своевременно възражение срещу него. Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. В настоящия случай, с оглед събраните в рамките на проведеното административно производство доказателства, съдът намира, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от значения на случая. Не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай, в резултат на което е нарушил основен принцип в административното производство, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК – да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане на страните за това. По-конкретно административният орган не е изпълнил задължението си да установи дали са налице фактическите основания за да приеме, че незаконните, според него строежи, могат да се определят търпими строежи, като установи годината на построяването им. В случая нито в заповедта, нито в констативния акт е посочено кога са извършени строежите. Като не е изяснил напълно относимите факти и обстоятелства органът е достигнал до неправилни правни изводи, в резултат на което е издал материално незаконосъобразна заповед. От заключенията на изготвените по делото основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обосновани, компетентно изготвени и съответни на фактическите установявания, при съобразяване изцяло с уточненията на вещото лице в с.з. на 02.12.2025г. и със свидетелските показания, които също кредитира, съдът приема за установено, че строеж № 1 „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ е с размери от 68 кв.м. с височина на помещенията 2.45 м.; конструкцията е монолитна, масивна с ивични основи от бетон, стоманобетонови колони, пояси и таванска плоча, оградни и преградни стени от тухлена зидария от тухлени блокове и дървена едноскатна покривна конструкция с покривно покритие керемиди тип „марсилски"; сградата е едноетажна и се състои от дневна, стая и санитарен възел - баня с тоалетна; достъпът се осъществява от прилежащия терен на дворното място чрез врата на северната фасада, като от тази пристройка се влиза в самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4.; пристройката представлява „строеж" по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ „пета категория", съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 „а" от ЗУТ и е изградена около 1983-1985г., т.е. преди 1987г., като сграда на допълващото застрояване на един етаж; няма самостоятелно предназначение, тъй като обслужва самостоятелния обект - жилище, който няма санитарен възел и има строително техническа и функционална връзка с жилището на жалбоподателя, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4 (апартамент № •••). Относно строеж № 2 „Сграда - санитарен възел" по делото е безспорно установено, че е ситуиран на северната имотна граница на ПИ с идентификатор № 67338.590.67 срещу северната фасада на сграда с идентификатор 67338.590.67.1 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4.; има квадратна форма в план и е със застроена площ по действителни мерки от място ЗП - 5 кв.м. и височина 2.20 м.; конструкцията е монолитна, масивна с ивични основи от бетон, оградни стени от тухлена зидария и плосък покрив от стоманобетонови плоча, съдържа едно помещение - тоалетна с баня; представлява „строеж" по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ т. 38 „шеста категория", съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и е построена около 1983г. – 1985г. т.е преди 1987г.; няма самостоятелно предназначение, тъй като обслужва самостоятелния обект - жилище, който няма санитарен възел и има строително техническа и функционална връзка с жилището на жалбоподателя, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.590.67.1.4 (апартамент № •••). По делото е установено, че е издадено удостоверение № 31/29.05.1983г. на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет, с което е разрешено в парцел ХХ, кв.1 по плана на [жк] [населено място] да се изгради външен клозет, една външна чешма, една външна баня, зидана помийна яма и вестибюлно остъкление на входните стъпала /входно антре/ към новопостроеното жилище № •••, собственост на оспорващия, [улица], жилищен блок № ••• Именно обстоятелствата относно годината на построяване и даденото разрешение от Градския народен съвет не са били установени и съобразени от административния орган, а са от значение за правните изводи до които би достигнал, респ. за съдържанието на издадения от него акт. Като не е изпълнил задължението си да изясни в пълен обем релевантните за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив и обоснован извод, административният орган е допуснал съществено нарушение административно-производствените правила, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, което от своя страна е довело за издаване на процесната заповед в противоречие с материалните разпоредби на закона. В заповедта на Кмета на община Сливен не са изложени никакви мотиви относно годината на изграждане на строежите и дали същите представляват търпими строежи по смисъла на § 16 или § 127 от ПЗР на ЗУТ. Последното е абсолютно необходимо, предвид съдържанието на цитираните норми, които предвиждат, че един строеж, макар и незаконен, ако съответства на строителните правила и норми към момента на изграждането си или съобразно ЗУТ и е изграден до определена дата, не подлежи на премахване и забрана за ползване. Не е съобразено и издаденото от администрацията на органа - тогавашния ГНС разрешение за изграждане на външен клозет и входно антре в полза на оспорващия. По правилата за разпределение на доказателствената тежест, съобразно нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, каквото той в случая не е сторил. При издаване на заповед като процесната, административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи годината на изграждане, вида, точното местоположение и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно производствените правила, а от друга - установяването на тези факти, е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането и в сила, каквото не е сторено в конкретния случай. Действително съдебно-техническата експертиза по делото установява част от фактическите основания. Няма обаче отклонения в съдебната практика, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат "дописвани" и допълвани след приключила процедура по издаване на административния акт и неговото съобщаване, още по-малко чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване (решение № 8507/23.06.2014 г. по адм. д. № 10713/2013 г. на ВАС), и то въз основа на прието заключение на съдебно-строителна експертиза, в каквато хипотеза попада разглеждания казус. Още на по-силно основание е недопустимо съдът да коментира събран във фазата на производството пред него доказателствен материал /декларации за съгласие, удостоверения от ГНС/ и въз основа на него да изведе фактически заключения относно основните спорни въпроси, което по същество би било допълване на контролирания административен акт с мотиви от фактическа страна. Административният орган е този, който е длъжен да изложи фактически и правни основания при издаването на акта си, като в мотивите следва да прецени всички доказателства от съществено значение за административния спор, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Именно наведените от издателя на акта конкретни факти и обстоятелства, подведени под приложимата правна норма, са предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Липсата им засяга съществено и упражняването в пълен обем на правото на защита от адресата на акта. Съгласно константната практиката на Върховния административен съд неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна (решение № 8507/23.06.2014 г. по адм. д. № 10713/2013 г. на ВАС, решение № 7402/02.06.2014 г. по адм. д. № 16241/2013 г. на ВАС). Отделно от изложеното заповедта е издадена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като се засягат права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която е издаден акта и не е налице пропорционалност на разпореденото премахване на незаконните строежи и последиците от това. Допуснато нарушение на принципа за съразмерност е от категорията на съществените и води до отмяна на заповедта само на това основание. Евентуалното премахване на пристройката - остъкление и на санитарния възел би причинило вреди, несъразмерни с преследваната от специалния ЗУТ цел, по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК. Премахването на цялата пристройка и на санитарния възел се явява непропорционално на преследваната цел на приложения Закон за устройство на територията за премахване на незаконен строеж и в този смисъл е налице несъразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК. Не се спори, че описаният в заповедта строеж № 1 „пристройка“ представлява единственото входно антре към жилището на оспорващия, както не е спорно, че с удостоверение № 31/29.05.1983г. на ИК на ГНС се разрешава в парцел ХХ, кв.1 по плана на [жк] [населено място] да се изгради вестибюлно остъкление на входните стъпала /входно антре/ към новопостроеното жилище № •••/ собственост на оспорващия/, строителството на което, съгласно свидетелските показания, е реализирано през 1985г. Ето защо не може да се определи и точно коя част от постройката, с обща площ от 68 кв.м., е незаконна и коя не е, съответно не подлежи на премахване. Както се отбеляза органът не е изяснил в пълнота фактическата обстановка, не е съобразил издаденото през 1983г. от неговата администрация разрешение. Не се спори също, че описаният в заповедта строеж № 2 представлява единствена баня с тоалетна към жилището на жалбоподателя, което се ползва и обитава, както не е спорно, че с удостоверение № 31/29.05.1983г. на ИК на ГНС се разрешава в парцел ХХ, кв.1 по плана на [жк] [населено място] да се изгради външен клозет, зидана помийна яма и една външна баня, строителството на които, съгласно свидетелските показания, е реализирано през 1985г. От съществено значение за правилното решаване на спора е дали с разпореденото премахване е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, с оглед преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на пристройката и обществения такъв от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ премахването на входното антре и санитарния възел, обслужващи единственото жилище на жалбоподателя, ще доведе до лишаване от възможност за ползването му. Премахването на незаконните строежи ще се яви в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, който поставя императив административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава акта. Без съмнение заповедта за премахване на незаконен строеж представлява намеса в правата на оспорващия по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 17, ал. 3 вр. чл. 33 от Конституцията на Република България за неприкосновеността на частната собственост и жилището. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е "допустима" и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно, без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на "допустимостта на намесата" като принудителна мярка, както ясно е посочено и в текста на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, е релевантно обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Настоящият състав на съда намира, че съществуването на процесното незаконно строителство не се явява в такава степен на интензивно противоречие с установения ред на държавно управление, че да е оправдано премахването му с риск жалбоподателят да не може да ползва в пълна степен жилището, което обитава. В случая разпоредената за премахване баня с тоалетна и входното антре обслужват единственото жилище на жалбоподателя. Това обстоятелство е основание за запазването им, в противен случай жилището остава непълноценно за упражняване правото на собственост. В този смисъл съдът приема, че процесната заповед и нейното изпълнение засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, респ. правото на упражняване на собствеността, в по-голяма степен от целта - да се премахне незаконен строеж, в нарушение нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК. /В този смисъл Решение № 4547 от 16.04.2020 г. по адм. д. № 11693/2019 г., ІІ отд. на ВАС, Решение № 8109 от 24.06.2020 г. по адм. д. № 712/2020 г., ІІ отд. на ВАС и др. / Липсата на баня с тоалетна в жилището и липсата на входно антре във всички случаи представлява непропорционална мярка, явно несъизмерима с преследваната цел да се премахне незаконен строеж. По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж е недопустимо, както и непропорционално на преследваната от закона цел. Оспореният административен акт се явява и издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, принципа за неприкосновеност на частната собственост - чл. 17, ал. 3 вр., ал. 5 от Конституцията на Република България и принципа за неприкосновеност на дома - чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС, поради което е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. В случая прави впечатление още, че строеж № 2 е описан като 9 кв.м., а от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че действителната му застроена площ е 5 кв.м. Предвид изложеното, заповедта е изцяло незаконосъобразна и следва да се отмени, тъй като оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на административно производствените правила, които от своя страна са довели до издаване на административен акт при липса на материалноправно основание за това и несъответствие с неговата цел, поради което същият следва да бъде отменен изцяло на това основание като незаконосъобразен. Разноски от оспорващия не се претендират, поради което не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд,