Решение № 224 от 16.1.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 9570/2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. Ч. Н. ЕГН ••••••••••, чрез упълномощения му адв.Т. Т., против наказателно постановление /НП/ №203/25.06.2024 г., издадено от началник на група „Териториална полиция“- Подуяне при 05 РУ-СДВР, против В. Ч. Н. ЕГН ••••••••••, въз основа на съставен му на 25.06.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, за това, че на 12.05.2024 г., около 19, 30 ч., непосредствено преди началото на футболната среща между отборите на ПФК „Левски“ гр.София и ПФК „Черно море“ гр.Варна, проведена в гр.София, на стадион „Виваком Арена - Г. Аспарухов“, с начален час 19.30 ч., е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/, изразяваща се в нахлуване на спортния терен - пред вратарската врата от страна на сектор „Б“ на стадион „Виваком Арена - Г. Аспарухов“, с което виновно нарушил чл.21, т.4 от ЗООРПСМ, поради което и на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.30, ал.1 от ЗООРПСМ и чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ е наложена глоба в размер на 1 000 лева. При предявяване на АУАН в частта му за обяснения и възражения Н. е написал „Не смятам, че това е хулиганска проява, а граждански протест“. Недоволен от НП и наложената с него глоба В. Ч. Н., чрез упълномощения му адв.Т. Т., го обжалвал чрез административно наказващия орган пред СРС. В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, за което са изложени следните доводи: липсва компетентност на актосъставителя и на издателя на НП - липсват доказателства за такава, съгласно разпоредбите на чл.37 от ЗАНН, чл.54 от ЗМВР и чл.26 от Правилника за устройството и дейността на МВР; АУАН не е съставен в присъствието на лицето, посочено като нарушител, на което и не е била предоставена възможност да се запознае с материалите и доказателствата по преписката, като при съставяне на акта не са присъствали свидетели на извършване и установяване на нарушението; АУАН противоречи и на чл.42, т.7 от ЗАНН - в акта е вписан само един свидетел - без ЕГН, адрес и съответното му качество; отразеното нарушение и обстоятелствата около неговото извършване са описани в АУАН и НП бланкетно - без да се вземе предвид действителната обстановка, цялостното поведение на нарушителя и заобикалящата го среда; липсват достатъчно доказателства, които безспорно да установяват извършване на нарушението от обективна и субективна страна и настъпване на противоправни последици от него; „административно наказващият орган при преценката на фактическата обстановка е следвало задължително да вземе предвид обстоятелството, че не всяко присъствие на футболния терен има характер на „нахлуване“. С оглед на това се иска НП да бъде отменено. По делото са приложени в надлежно заверени копия: Удостоверение рег. №513р-79302/06.08.2024 г. от СДВР за заеманата длъжност от полицейския служител, издал на НП и Заповед №29з-466/26.03.2024 г. на зам. началник на 05 РУ-СДВР, с която са делегирани правомощия на издателя на НП за това по ЗООРПСМ; Удостоверение рег. №513р-79305/06.08.2024 г. от СДВР за заеманата длъжност от полицейския служител, съставил АУАН; докладна записка рег. №513р-49037/13.05.2024 г. от инспектор ТШ. до гл. инспектор при СДВР - ИГ.; докладна записка рег. №513р-511452/17.05.2024 г. от инспектор МА. до гл. инспектор при СДВР - ИГ.; докладна записка рег. №513-р - 52712/22.05.2024 г. от гл. инспектор при СДВР до зам. директора на СДВР; Протокол от 13.05.2024 г. по чл.29, ал.2 от ЗООРПСМ - с който са предадени направените със системата за видеонаблюдение записи от футболната среща на 12.05.2024 г. между ПФК „Левски“ и ПФК „Черно море“ на стадион „Г. Аспарухов“; протокол от 20.05.2024 г. за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ - ТШ.; справка от 20.05.2024 г. изготвена от инспектор МА. относно извършена проверка на лице в Единен автоматизиран регистър на АИС „Спортни хулигани“ към НИЦССМ-МВР; постановление от 17.05.2024 г. от инсп. МА. за назначаване на експертни справка и Експертна справка №37- Ф/2024 г. от 20.05.2024 г., изготвена от вещо лице при ОЕКД-СДВР. В съдебното заседание жалбоподателят В. Ч. Н., редовно призован чрез упълномощения му адв.Т. Т. - не се явява. Не се явява и адв.Т. Т. - редовно призован. Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява лично. Той се представлява от пълномощник - юрисконсулт Г.ева при СДВР, която пледира да бъде оставено в сила обжалваното НП, по подробно изложените съображения в писмените бележки, които представя. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В проведения разпит на актосъставителя Г. Д. Н. той заявява, че е съставил АУАН по получени материали за описаното нарушение, на което той не е свидетел-очевидец. Пояснява, че началото на футболната среща е било обявено за 19.30 ч., но е започнала със закъснение, след извеждане от терена на намиращите се до 19.40 ч. на самото игрище при футболната врата към сектор „Б“ на лица, между които и В. Ч. Н., държащи транспарант. В съставения за посоченото нарушение на В. Ч. Н. акт, като възражение същият отразил, че действията не били нарушение, а проява на мирен граждански протест, за което актосъставителят Н. казва „Не ми е известно да е имало разрешение за протест“. Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства /показанията на актосъставителя Н. – във връзка със съставяне на АУАН, които са ясни, обстоятелствени, конкретни и непротиворечиви; това, че в показанията си той е казал, че футболната среща - респективно нарушението, е било през месец юни 2024 г., макар и да е фактическа неточност, не влияе на достоверността на показанията му, тъй като е обществено оповестена и известна информацията кога се е състояла тази футболна среща в София, а именно на 12.05.2024 г./, както и писмените доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК, относими към предмета на доказване по делото и взаимно кореспондиращи по помежду си. От доказателствения материал по делото се установява с необходимата категоричност, че на 12.05.2024 г., в гр.София, на стадион „Виваком Арена - Г. Аспарухов“, в 19.30 ч. следвало да започне футболната среща между отборите на ПФК „Левски“ гр.София и ПФК „Черно море“ гр.Варна. За охрана на спортното мероприятие отговаряла охранителна фирма, освен това от помещението за видеонаблюдение в сектор „А“ на стадиона, от където има пряка видимост към стадиона и посетителите, се проследявало поведението на зрителите и конкретно - за извършване на противообществени прояви, където, според единния план - разстановка изпълнявала тези задължения полицейски служител при СДВР ТШ.. Непосредствено преди започването на футболната среща, около 19.30 ч. група лица /около 12 души/, привърженици на ПФК „Левски“, навлезли на спортния терен, застанали пред вратата от страна на сектор „Б“ на стадиона и разпънали транспарант с надпис „Сираков – вън!“. Охранители от фирмата, отговаряща за охрана на спортното мероприятие, се намесили и провели разговор с въпросните лица, след което последните напуснали спортния терен и се настанили в сектор „Б“, което обаче довело започване на футболната среща със закъснение - към 19.40 ч. Всичко това било наблюдавано и проследено от инспектор ПШ., с камера от системата за видеонаблюдение. На записа едно от заснетите лица с транспаранта, по видима възраст, външните белези - ръст, телосложение, лице, коса, брада, очила, било установено като В. Ч. Н., самоличността на който била потвърдена чрез извършена от ОЕКД- СДВР експертна справка. Изложеното до тук било преценено като извършено от В. Ч. Н. на 12.05.2024 г. административно нарушение на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ - противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон, за което на Н. бил съставен на 25.06.2024 г. АУАН, въз основа на който на същата дата било издадено обжалваното НП против В. Ч. Н., което му било предявено и от което му бил връчен екземпляр, и което Н. обжалвал на 28.06.2024 г. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на посочените по-горе гласни доказателства и приложени по делото и кредитирани от този съдебен състав писмени доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл. 283 от НПК, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. От правна страна се налагат следните изводи: Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на която тя е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, в т.ч. и по отношение на посочени в нея доводи и твърдения. Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които то е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната. За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.21, т.4 от ЗООРПСМ - противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в нахлуване на спортния терен. В § 1, т. 1 от ДР на ЗООРПСМ е посочено „По смисъла на този закон "Спортен обект" е обект и съоръжения, които служат за осъществяване на спортни дейности. Настоящият съдебен състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на кредитирания доказателствен материал, че от обективна страна В. Ч. Н. е извършил на 12.05.2024 г. на стадион „Виваком Арена - Г. Аспарухов“ в гр.София описаното нарушение, тъй като около 19, 30 ч., в който час е било обявено началото на футболната среща между отборите на ПФК „Левски“ гр.София и ПФК „Черно море“ гр.Варна, е нахлул /“нахлуване“ е синоним на „навлизане“/, заедно с други над 10 лица, на спортния терен - пред вратарската врата от страна на сектор „Б“ на стадион „Виваком Арена - Г. Аспарухов“, разпъвайки транспарант с надпис „Сираков – вън!“.. От субективна страна В. Ч. Н. е извършил нарушението виновно – при форма на вината пряк умисъл. Отразеното от В. Ч. Н. възражение в АУАН - „Не смятам, че това е хулиганска проява, а граждански протест“, е несъстоятелно и без нормативна опора, като съдът го преценява като проявна форма на някаква негова собствена защитна позиция. В конкретния случай съдът намира, че е приложим чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в този случай, тъй като съгласно приложената справка от 20.05.2024 г. относно извършената проверка на лице в Единен автоматизиран регистър на АИС „Спортни хулигани“ към НИЦССМ-МВР, за В. Ч. Н. няма данни да е установяван като извършител на противообществени прояви по ЗООРПСМ, поради което и съдът намира, че конкретното нарушение, предмет на настоящето производство, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения, не само по своята същност, но и доколкото то се явява изолирано и следва да се приеме за инцидентно за Н.. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че В. Ч. Н. не следва да бъде санкциониран по административен ред и че извършеното от него представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от този съдебен състав, не се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя. Съдът приема, че според приложените доказателства НП /и АУАН/ е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, като отразената в него фактическата обстановка отразява вярно действителната такава. Вярно е, че в АУАН е вписан само един свидетел – без да е посочено неговото качество /на свидетел-очевидец на нарушението, на свидетел присъствал при установяване на нарушението или такъв на съставяне на АУАН/, но по делото са налични доказателства - в т.ч. свидетелски показания по ЗООРПСМ на полицейски служител при СДВР ТИ. ПШ., която е наблюдавала лично нарушението, възприела го е, но формално не е вписана в АУАН като свидетел. С оглед на това съдът приема, че в досъдебната фаза не са допуснати процесуалните нарушения, които да са засегнали – ограничили правата на наказаното лице, вкл. и на правото му на защита. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, каквито други се сочат в жалбата срещу НП. В разглеждания казус съдът намира за достатъчно до жалбоподателя В. Ч. Н. да бъде отправено предупреждение, че при следващо нарушение от същия вид ще бъде санкциониран. Такова предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо Н. за констатираното нарушение чрез съставянето на АУАН, по мнението на съда, би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН. Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление. С оглед изхода на делото и настоящето решение, направеното от пълномощника на административнонаказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно, а като такова и незаконосъобразно, поради което и този съдебен състав не го уважава. Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. Така мотивиран, съдът